Тема 2.

Психолого-педагогическа характеристика на детето от предучилищна и

начална училищна възраст.
В теорията на Ж. Пиаже за развитието на интелекта, популярна като операционална
теория за развитието на интелекта, възрастовата аналогия позволява предучилищното
детство да се вмести във формулирания от него втори, дооперационален стадий,
обхаващащ възрастта от 1,5 до 7 год. Когнитивното развитие в този период се опира на
рефлекторните реакции, които са основа на целенасочени сензорни и моторни действия. В
края на сензомоторния стадий, детето започва да подражава, да комбинира усвоени схеми
и знания и да се превръща в субект на символно мислене. Това се дължи на факта, че в
края на периода преобладава механизмът на асимилацията, която е такава форма на
вазимодействие на индивида със средата, при която новите обекти се интерпретират в
рамките на познатите мисли, термини и действия.Това е период през който се осъществява
интензивно развитие на психическите процеси, укрепват физическите сили, извършва се
интензивна социализация на личността. Учебния труд става основна дейност, тя
разширява познавателния и социалния опит.
Детето усвоява нормите на социално поведение както в резултат на социално-
педагогическото взаимодействие в условията на детската градина с учителите, така и в
училище, а също и при взаимодействието с родителите и обществото като цяло. В
семейството детето получава своя първи социален опит от родителите и други негови
членове в близка и неформална среда, но детската градина е първото външно звено от
постепенно разширяващата се мрежа на социални взаимоотношения.
Началната училищна възраст е период, през който се извършва интензивно развитие на
психическите процеси у детето, укрепва се физическите сили, извършва се интензивна
социализация на личността. Учебният труд става основна дейност, тя разширява
познавателния и социалния опит. В начално-училищния етап има няколко важни подетапа,
които имат значение за оптималната образователна дейност:
1) Постъпване на децата в1 клас – децата имат преход към нови условия, те установяват
нов тип взаимоотношения с другите връстници, с възрастните, детето се адаптира към
училищните изисквание.
2) 2 и 3 клас – системно усвояване на учебния материал, засилена възпитателна дейност,
стимулиране на социално развитие на учениците.
3) 4 клас – създават се необходимите предпоставки за подиференцирано усвояване на
социалния опит, чрез включването на по-разгърната система на взаимоотношения с повече
учители. Когнитивно (познавателно) развитие на учениците: 1) Усещания и
възприемания – усещанията са отражение в съзнанието на човек на обективна
действителност или субективния свят. Те са свързани с конкретен рецептор и се
усъществява продуциране на усещанията. Измененията се осъществяват в по-голяма
аналитичност, пълнота, систематичност, точност. По-сложен процес са сензорните
възприятие. Възприятията зависят от знанието и от опита на човека, от състоянието на
сензорните органи. Увеличава се ролята на слуховия анализатор, но зрителните
възприятия са решаващи пти обработването на информация. 2) Въображение – сложен
психически процес, който се характеризира със създаване на нови образи на основата на
предишни възприятия и усвоени знания. То бива репродуктивно, творческо и
фантастическо. 3) Памет – психичен процес, който се характеризира с възприемане,
запомняне, съхранение на информация. Има два вида памет – механична и логическа.
Механично запомняне на външните признаци, форма на явленията и процеси. Началния
учител трябва да има предвид особеностите на паметта – краткотрайна и дълготрайна. При
краткотрайната – информацията остава около 30сек. И ако не се припомни по някакъв
начин се забравя. Повторението прави запечатана информация в дълготрайната памет,
Интелектуални процеси – мисленето е най-важния психичен процес, защото се отразяват
не само общи свойства на предметите и явленията, а се разкриват и закономерните връзки
между тях. Видове:- нагледно-действено (практическо) – характерно за предучилищна
възраст;- нагледно-образно – има обобщителен характер на разсъжденията. Характерно за
начална училищна възраст;- абстрактно-логическо – отразява причинно следствените
връзки. Мисленето на учениците от начална училищна възраст се опира на нагледни
образи и представи. Езиково развитие на учениците – речта има две основни функции: 1)
комуникативна – осигурява се връзката между субектите; 2) сигнификативна –
разкриване на смисъла и значението. Основната характеристика в езиковото развитие на
учениците е концептуализация на речта. От 1 към 4 клас настъпват големи изменения във
фонетичното, граматическото, синтактичното развитие на речта, нараства обема на
речника. Начинът на организация в началното училище изисква промени във вече
формирания стереотип на детето. Затова един от въпросите на приемствеността се отнася
до формиране на нов стереотип, съхраняващ елементите на придобития стереотип на
поведение на 7-годишното дете. Формираните знания, привички, навици представляват
необходимия фундамент, върху основата на който се строи понататъшното обучение. Те
помагат на детето да се включи в новите условия. Практически и съдържателен израз на
приемствеността между детската градина и началното училище са подготовката и
готовността на детето за училище.