Подходи и теории към разбирането за детското развитие.

Идеите на Фроид и
Пиаже

Развитието е универсален процес, осъществяван в индивидуална форма и протича в

пространството на отношенията с другите. Развитието продължава през целия живот Развитието
преминава през различни стадии – идея, споделяна от Зигмунд Фройд, Жан Пиаже, Ерик
Ерикстън и Лев Виготски.
Всеки стадий има свой център, около който се обединяват различни ценности и цели на
развитието.
Всеки стадий се разгръща в собственото време – пространствено. Времето, като отражение на
измененията в даден стадий, е различно от времето на другите стадии. Пространството, в което е
вписан индивидът и в което разгръща своите дейности, също е различно за отделните дейности.
Всеки стадий има своята структура, която интегрира в себе си постижениета на преходния стадий.
Всеки стадий поставя определени задачи за изграждащата се идентичност, за отношениеята с
другите. Жизненият цикъл е природната основа на развитието и е предопределен. Той разкрива
продължителността на отделните стадий. Жизнения цикъл е ограничен във времето и може да
бъде представен с преживяното време отчитано в години. Жизнения път изразява представянето
на живота като последователност от събития, разположени във времето.Той придава свързаност на
миналото настоящето и бъдещето на индивида. А жизнения стил обединява емоционалните,
когнитивните и поведенчески прояви, чрез които се постигат жизнените цели. Чрез него се
разкрива уникалността и целостта на индивида и той определя поведението преживяванията и
разбирането.
Цели на развитието
Душевният живот на човека, казва Алфред Адлер се определя от целта. В нея се обединяват
мислите, чувствата, поривите, мечтите. В обобщен план развитието е насочено към : - постигане
на вътрешна цялост ; - самоусъвършенстване ; - самоактуализиране и развитие на вътрешния
потециал. В по – конкретен план развитието от раждането до юношеството е насочено към : -
изграждане на емоционално привързване ; - развитие на когнитивните способности ; - развитие на
играта ; - развитие на емоциите и аз-концепцията ; - развитие на саморегулацията и самоконтрола ;
- мотивацията.
Идеята за развитието
В основата на теорията на Пиаже стоят две идеи: идеята за развитието и идеята за интелекта.
Пиаже показва, че светът на детето е много по- различен от света на възрастния. Логиката на
детето е „другалогика", вътрешният свят на детето е „друг свят". Пиаже вярва, че детето може да
бъде разбрано само в процеса на развитието, което преминава през различни стадии. Редуването на
стадиите става в определена последователност. Развитието на детето може да не премине през
всички стадии, както е при умствено изостаналите деца. Пиаже е убеден,че всички деца
преминават последователно през тези стадии, не може да се пропусне стадий, но е възможно
децата да преминават с различен темп. Два основни фактора определят скоростта на преминаване
когнитивното израстване и активното взаимодействие със средата. Пиаже вярва, че всички деца се
раждат с вродената способност активно да взаимодействат със света около тях. Два процеса стоят
в основата на развитието- асимилация и акомодация
АСИМИЛАЦИЯ- процес на разбиране на нов обект или събитие от гледна точка на
съществуващата схема. Понякога обаче старите начини за разбиране на света не работят, когато
това стане детето може да модифицира съществуващата схема според новата информация или
опит,този процес се нарича АКОМОДАЦИЯ
Сензомоторен стадий
В началото на стадия бебетата използват рефлексите, за да създадат по-интересни и
преднамерени модели на поведение. Това учене първоначално се получава благодарение на
случайността, а след това, чрез по-целенасочени проби и грешки.
Към края на периода децата преминават към по - планиран подход към решаването на проблемите.
За първи път те могат умствено да си представят обектите и събитията. На този етап се появява
това, което повечето от нас биха нарекли МИСЛЕНЕ.
Друг белег на сензомоторния етап е развитието за разбирането за постоянството на обектите.
Децата трябва да научат,че обектите съществуват, дори когато не са в тяхното полезрение. Ако
покриете шишето на бебето с кърпа детето няма да махне кърпата,но по-голямото дете би махнало
кърпата. Когато децата развият идеята за постоянството на обектите правят стъпка към по-
напреднало мислене. Те могат да използват символи,за да си представят нещата мислено и
всъщност да мислят за тях.
Дооперационален стадий
Мисленето в егоцентрично. Детето мисли и оценява събитията, така както ги вижда и вярва, че
всички хора мислят като него. Разсъжденията не се основават на логиката на възрастните. В
умствен план детето не може да премине пътя от края на една логическа операция до нейното
начало. Деца,които са достигнали само Дооперационален стадий на развитие няма да могат да
смятат на ум със събиране и изваждане. Вниманието се концентрира само върху един детайл от
събитие,ситуация или проблем. Дете,което е достигнало Дооперационален стадий може да
вярва,че майката е по-възрастна от бабата. Не се запазват представите за брой, количество,
дължина или време. Пиаже нарича този принцип консервация.
Умения, които се развиват в стадия на конкретните ситуации
Умение за класификация - класифицира и обобщава обектите въз основа на наблюдаеми
характеристики.
Умение за съхранение - приема,че характеристиките на обектите могат да останат непроменени,
независимо от някои други промени.
Обратимост - детето може да се върне умствено от края на една логическа операция,до нейното
начало.
Стадий на формалните операции от 12-18 г
Децата развиват умения за теоретично разсъждаване, могат да прилагат логическите умения -
класификация, съхранение и сериация към отношения или свойства. Те признават вероятностният
характер на явленията и могат да разсъждават и да приемат изводи или обяснения,свързани с този
характер. Децата достигнали този стадии, умеят да боравят с понятия, различни взаимоотношения,
аксиоми, теореми и абстрактни връзки.

Една от теориите, която оформя разбирането за развитието на детето е

психоаналитичната идея за детето на Фройд.
Между осъзнатите и неосъзнати процеси те преобладават и не са случайни и имат голямо
значение за духовния живот - сънища, грешки, мисли, спомени, желания, които някога са
осъзнавани. Фройд вярва, че психичният живот се определя от нагоните. Какво представлява
нагонът? Това е генетично детерминирано образувание, чието действие създава определена
вътрешна възбуда. Появата на възбудата подтиква към действие, което независимо от своята
вътрешна детерминираност може да се измени значително в зависимост от опита на детето.
Действието води до „задоволяване", затихване на възбудата. При преодоляване на възбудата
се открива определена последователност: потребност - възбуда - действие - задоволяване –
затихване. Животът се определя от вродените нагони. Фройд приема, че всички хора се
раждат с един и същ набор от нагони и нашето развитие зависи от това как родителите ни са
се справили с определени критични моменти в нашия живот. Фройд достига до идеята за
съществуването на два основни нагона - сексуални и агресивни. Най - общо тези нагони
могат да се обозначат като: нагон към живота и нагон към смъртта. Фройд вярва, че миналият
опит е източник за поведението на детето, този опит е в основата на развитието на детето
Фройд и неговото психоаналитично виждане подрежда в няколко психосексуални фази
развитието на детето, както следва:
1. Орален стадий- от 0 до 18 мес. възраст желанията и удоволствията на детето са предимно
орални, способът за задоволяване е зависимостта от грижещите се за него, а основен орган за
задоволяване е устата.
2. Анален стадий- от 18 мес-до 3 год.- започва разграничаването на исканията, породени от
Ида и социални забрани на родителите
3. Фалически стадий- м/у 3-6 год.- появява се интерес към въпросите, свързани с половите
органи, появява се Едиповия комплекс и комплексът на Електра - Психоанализата също ни
казва, че ако Едиповият комплекс не премине през нормалното си развитие, това може да
бъде причина за много страдания в зрелостта: чувство за вина, враждебност, безпомощност,
страх от неодобрение и търсене на одобрение, чувство за малоценност, чувство за вина без
видими причини и неосънатото желание на децата да отстрани родителя от противоположния
пол от другия си родител, страх от неодобрение, стеснителност, която влияее върху
импотентността и фригидността в зрелостта и да се получи неосъзнато фиксиране на
либидото, част от него е свързана с първоначалния обект. Фройд вярва, че Едиповият
комплекс може да се превърне в причина за много от невротичните модели на поведение,
особено тези, които имат отношение към импотентността и фригидността.
4. Латентен период- м/у 6-7 год. и подрастваща възраст либидото посредством сублимацията
се насочва в дейности, несвързани със сексуалността.
5. Генитален стадий- на полова зрялост, започващ през пубертета. от пуберитета
В тази фаза се открива удоволствието чрез откриване на своята сексуалност/ силен
хормонален бум/. При неуспешно преминаване и откриване на потенциала на гениталиите
си , човек остава в предните фази и приема удоволствието чрез орални и анални
преживявания. Успешното излизане от периода е способността за зряла хетеросексуална
любов.
Психоаналитичното виждане за развитието на детето се основава на две идеи:
преживяванията в ранното детство имат решаващо значение за изграждането на индивида в
следващите периоди до достигането на зрелостта; развитието на детето преминава през
различни стадии, които се обозначават като психосексуални.

Тогава настъпва зрелостта и се появява отговорността. Фройд открива връзката между

потребността от удовлетворяване и потребността от безопасност в детството с връзката
между майката и детето, които ако не бъдат задоволени, водят до появата на „базална
тревога” - усещане за самота и безпомощност, които за да преодолее детето използва защити
като невротични потребности - от любов и одобрение, от власт, от възхищение от себе си, ,
или тенденции, които се откриват у всеки, като всяка потребност принадлежи на стратегии
на детето, които задават ориентациите на детето към другите: ориентация към
отстъпчивост - мотивите на детето на връзки с другите са породени от избягване на
самотата и усещането за ненужност, но зад прикритата приветливост се крие скрита
враждебност, ориантация към отделеност - поведение, свързано с предпазване от
увлечения, изграждане на повърхностни увлечения, към търсене на неза висимост,
ориентация към враждебност - поведение, насочено към постигане на контрол и власт над
другите, към задоволяване на собствените си амбиции.