ШУМЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ

„ЕПИСКОП КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ“

Фактори на развитието

Разработил: доц. д-р И. Стоянова

• Развитие – философският смисъл на развитието, от който най-общо се извежда
и при теорията на възпитанието, е „необратимо, насочено, закономерно
изменение на материалните и идеалните обекти“. Развитието на човека пък
включва неговите биологически, психически и социални аспекти и измерения.
• Развитието засяга трите сфери на индивида: организъм, психика и личност. Най-
бурно е развитието в началото на онтогенезата, а най-бавно се формира
личността на човека.
• Развитието е непрекъснат сложен, многоаспектен, противоречив процес.
Отделните възрастови периоди са свързани помежду си. Всеки възрастов период
предпоставя появата на следващия.
• Развитието може да се разглежда като комплексен, многофакторен проблем
(наследственост, среда, възпитание, активност на индивида) с вътрешно
противоречиви тенденции.
Фактори на развитие:
• Наследственост – наследствеността като фактор се приема „за генетична информация за
предаване на белези между потомствата с цел запазване и продължение на вида и рода“.
• Среда – Социалната среда като фактор за развитието се разглежда в два плана: като
макросреда и като микросреда.
Макросредата (в широк смисъл на думата) е съвкупност от географски, икономически,
исторически, политически, културни и др. условия на живот в тяхното единство,
взаимодействие и взаимовлияние. В тази връзка то оказва влияние и върху възпитанието като
обществен и социален феномен и върху дейността на възпитателните институции.
Микросредата ( в тесен смисъл на думата) – е тази в която човек се ражда, развива, живее,
формира. Това е семейството, малката социална група. Тази среда оказва най-съществено
влияние за формирането на човешката личност, на нейните нагласи, ценностна система,
усвояване на норми и модели на поведение и взаимоотношение, добиване на социален опит,
умения и навици.
 Възпитание – в по-широк смисъл като педагогическа категория възпитанието е специално
организирана и целенасочена дейност за предаване духовните ценности и опита на
поколенията (материалната и духовната култура).
 Образованието, възпитанието и обучението като фактори за развитието на
личността
Образованието, възпитанието и обучението са част от социалната среда.
Съществуват различни становища за влиянието на обучението и на възпитанието върху
развитието. Една от най-известните теории за развитието е на Ж. Пиаже. Тя е теория за
развитието на интелекта. Съгласно тази теория като източник на психическото
(интелектуалното) развитие на детето служи вътрешната (иманентната) организация и
координация на действията на субекта, интериоризацията на които довежда до
възникването на т.нар. обратими операции. Пиаже разграничава четири стадия на
познавателно развитие на детето.
Сензомоторен стадий – от раждането до 1,5 години.
Дооперационен стадий – до 7 години.
Стадий на конкретните операции – до 12 години.
Стадий на формалните операции – след 12 години.
Схващането за ролята на обучението и възпитанието за развитието на детето се
заключава в неговата теория в това, че развитието на детето от самото си начало е
опосредствано от възпитанието и обучението.
 Ако според Пиаже възпитанието и обучението следват развитието, а според
Виготски – развитието обуславяследва възпитанието и обучението, то според
Рубинщайн – развитието не само обучението и възпитанието,
но и само е обусловено от тях.
Все пак обучението трябва да съответства на развитието – ако то
започне да изпреварва развитието на детето, то такова обучение
няма да доведе до развитие, а само до формално повърхностно
научаване. Правилно поставяното обучение трябва да съответства на
възможностите на детето на даденото равнище на развитие;
реализацията на тези възможности в хода на обучението поражда
нови. По този начин едно равнище на развитие преминава в следващото
чрез осъществяващата се в хода на обучението реализация на
възможностите на предишното.
Характеристика на възрастовото развитие в предучилищното детство
В научната литература са познати различни класификации на детското развитие.
Например в разгърната концепция за психическо развитие на Д. Б. Елконин като водещи
дейност в съответните възрастови периоди са включени: непосредственото емоционално
общуване от раждането до една година; предметно-манипулативно дейност – от 1-3
години; сюжетно-ролева игра – от 3-7 години; учене от 7-12 години; интимно-личностно
общуване от 12-15 години, учебно-професионална дейност - 15-17г.
На основата на системно дейностния подход към личността се предлагат два модела за
нейното развитие. Първият включва фазите на адаптация, на индивидуализация и на
интеграция на личността, които са приложими към всички възрастови периоди. Към
втория модел се отнасят възрастовите етапи на формиране на личността: ранна детска
възраст – 0-3 г., предучилищно детство – 3-7години, младша училищна възраст 7-11г.,
средна – 11-15г., старша училищна възраст 15-
Според Е. Петрова развитието на детето от ранна и предучилищна възраст се
осъществява в определена социална среда, при специфичен начин на живот и
възпитание. Като целенасочен, организиращ и формиращ процес възпитанието
обобщава комплексите социални влияния и ги целенасочва съобразно определени
възрастови и индивидуални особености в развитието на детето. Възпитанието
реализира задачите на умственото, нравственото, естетическото, трудовото и
физическото развитие. Затова всяка гледна точка на развитието на личността се
осъществява в контекста на общото психическо развитие, чрез комплексна
възпитателна дейност.
Ранната предучилищна възраст е период на ускорено психофизическо развитие.
Детето овладява ходенето и речта като основни средства за познание на природната
(предметната) и обществената среда. Формирането на механизмите на социалната
адаптация се основават на разширяването и обогатяването на социалните контакти на
детето.
Развитието на 4 – 5-годишното дете бележи качествен скок в умствената сфера.
Общите умствени способности се формират като компонент на познавателната
активност. Детето овладява общодейностни умения (игрови, учебни, трудови), които
гарантират адекватност на планиращите и оценъчните функции на мисленето.
 При 5 – 6-годишните деца се забелязва приемствено развитие във всички сфери на
личността. Развитието на мотивите върви от единство на процесуалност (отнася се до
процес) и резултативност в дейността към все по-голямо осмисляне на познавателните
задачи. От голямо значение е създаването на психологическа нагласа към ученето като вид
дейност.
Индивидуалните особености демонстрират личностния потенциал, който е и обект на
развиващото възпитание и обучение. В това отношение развитието на способностите е актуална
педагогическа задача. С формирането на предпоставки за творческа дейност е възможно да се
разкрият заложби, да се актуализират определени наклонности и предпочитания към дейности,
да се създаде перспектива за усъвършенстване на личността.
Възрастовите и индивидуалните характеристики в своето взаимодействие бележат
особеностите, равнищата, темпа на актуалното и на перспективното развитие на детето.
 Въпроси за самостоятелна работа и дискусия:

1. Как ще определите понятието – развитие? Дайте дефиниции

според различните автори?
2. Кои са факторите на развитие?
3. В какво според вас се състои значението на образованието,
възпитанието и обучението за развитието на личността?
4. В какво се изразява характеристиката на възрастовото развитие
в предучилищното детство?
БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА
ВНИМАНИЕТО!