Психично развитие в периода на ранната зрялост (младост)

Развитието на човека като личност протича в общия контекст на нейния

„жизнен път“ (С. Л. Рубинщайн), който се определя като история на
„формирането и развитието на личността в определено общество, развитието
на личността като съвременник от определена епоха и връстник от
определено поколение“. Жизненият път има определени фази, свързани с
промени в начина на живот, системата от взаимоотношения, жизнената
програма и т.н. Фазите на жизнения път се наслагват върху възрастовите
етапи на онтогенезата до такава степен, че в момента някои възрастови етапи
се наричат фази на жизнения път.
Личностното развитие, формирането на човек като личност, като
социално същество е многостранно и се определя както от вътрешни, така и
от външни условия. Като правило съвременните теории и методи на
психологията на развитието, базирани на тях, в по-голямата си част
абсолютизират ролята на отделните аспекти, пораждайки много
класификации на възрастовите периоди.
Развитието на личността е сложен процес, който започва в ранното
детство и продължава до края на човешкия живот. Всяка култура и всяко
общество има свой стил на възпитание, който се определя от това какво
очаква обществото от децата. При всеки етап на нашето развитие ние или се
интегрираме в обществото, или се откъсваме от него. Ериксон въвеждайки
понятието „групова идентичност” счита, че тя се формира още с първите дни
от нашия живот, когато детето започва да разбира света като групата, в която
съществува (семейството). Постепенно обаче у детето се формира
егоидентичност разбирана като чувство за непрекъснатост и устойчивост на
нашето „Аз”. Приема се, че в своето развитие човек преминава определени
етапи.

1
 В периода на зряла възраст се разграничават подпериоди: ранна зряла
възраст, средна и късна зряла възраст. Границите на периодите на зряла
възраст нямат ясно определена рамка, например, разглежда се периодът на
ранна зряла възраст: от 21 до 25 години - (Bromley D., 1966); На 17-25 години
(Birren, 1964); от 20 до 25 години (Erikson E., 1963); от 20 до 40 години
(Craig., 2006). Забелязва се значително разминаване във възгледите за
установяване на границите на периода. А. А. Реан отбелязва, че тази ситуация
се дължи на факта, че субективното самосъзнание и обективните показатели
за процъфтяване на силата на човека се определят не толкова от
хронологичната възраст, колкото от различни фактори: социално-
икономически статус, образователно ниво и спецификата на професионалната
дейност. В тази връзка, в съвременния психологията на развитието все повече
потвърждава –гледната точка на Г. Крейг, че е доста трудно точно да се
посочат границите на етапите на развитие на възрастните, тъй като основната
характеристика на развитието в зряла възраст е минималната му зависимост
от хронологичната възраст, в много по-голяма степен промени в мисленето,
поведението и личността на възрастен определя се от обстоятелствата в
живота на човека - неговите цели, нагласи, опит, професия.1
Фактори на развитието – това са основните причини, „двигателите“ на
развитието. Най-дискутираните фактори са наследственост, среда, научаване,
собствена активност на субекта.
Един от най-влиятелните теоретици на психичното развитие е Ерик
Ериксън, който предлага обширна теория за психическото развитие, която
покрива целия жизнен цикъл. „Той приема, че в развитието на човека
съществува непрекъсната последователност, характеризиращи се с

1
Крайг, Г. Психология развития, СПб.: Питер, 2008. – 992с

2
определени закономерности. Според него ранната зрялост (младостта) е от 20
до 25 години“2.
Според концепцията на Е. Ериксън, резултатът от развитието в периода
на ранна зряла възраст на личността, с нормална линия на развитие, е
постигането на близост: топлина, разбиране, доверие, способност за
споделяне с другите. Според Б.Г. Ананиев, в периода на зряла възраст
развитието на личността като субект на практическа (трудова) дейност води
до постигането на трудова и умствена зрялост
Професионалната дейност позволява на човек да разкрие напълно своя
потенциал. Стойността на дадена дейност за даден индивид е свързана преди
всичко с възможността за самоизразяване, използването на нечии
способности, с възможността за творчество. В границите на дейността
ценностите са вградени в йерархия, която изразява уникалността на
личността, реалния жизнен свят. Разчитайки на своя опит, разум и чувства,
възрастният човек си формулира мащабни цели. Без да избягва отговорността
за последиците, той не се страхува да следва нови пътища, за да ги постигне,
проявявайки обсебеност при изпълнението на плана, който го е завладял,
концентрирайки физическите и умствените си сили върху изпълнението му,
реализирайки творческия си потенциал.
Благодарение на развитието на социална интелигентност и устойчивото
желание за обективност, на зрялата личност е присъщо приемането на себе си
и на другите, такива каквито са, спонтанност в действията и искреност в
изразяването на своите мисли и чувства, открито и честно поведение във
всички ситуации, неприемането на условностите, но това не е придружено с
грубост, опитва се да ги игнорира. Когато установяват приятелски лични
отношения с хората, не забравят за интересите на бизнеса
2
Балканска, П. Приложна психология в медицинската практика, София, 2014, с. 19

3
 Един от най-противоречивите въпроси, възникващи при изследването
на периода на зряла възраст, е понятието „зрялост“ по отношение на
възрастовия аспект на развитието и неговите критерии. Б.Г. Ананиев,
разглеждайки концепцията за зрялост, се опитва да идентифицира обективни
критерии за зрялост на човека, специфични за различни нива на анализ. Така
че зрелостта на човек, като индивид, той свързва с биологични критерии, но
вече психическата зрялост и критериите за нейното определяне са
представени като исторически и социални (свързани с образованието), в още
по-голяма степен тези критерии определят гражданската зрялост3.
Всяка възраст има определени задачи, общи за всички индивиди и
трудностите при тяхното изпълнение. Централната задача на развитието в
периода на ранната зрялост е постигането на „зрялост“, която изпълнява
функциите на организация, регулиране, осигуряване на целостта на жизнения
път, субект на който човек става, докато се развива
„Зрелостта“ и нейните критерии са изследвани от Б.Г. Ананиев,Той
разглежда зрелостта на нивото на индивида, субекта на дейност, личността и
индивидуалността. А.А. Рийн предлага да се разглежда зрелостта като
интелектуална, емоционална и лична. И в двете парадигми има обективна
реалност, очертана от концепцията за „лична зрялост“. 
А. А. Реан идентифицира четири компонента или критерия за
личностна зрялост, които са основни, фундаментални, структурообразуващи:
отговорност, толерантност, саморазвитие и интегративен компонент, който
обхваща всички предходни и присъства във всеки от тях - позитивно мислене,
позитивно отношение към света, което определя положителната перспектива
за света.4.

3
Ананьев Б.Г.  Избранные психологические труды, В 2-х т., Т.1., М.: Просвещение, 1980.
4
Реан, А.А., Коломинский Я.Л. Социальная педагогическая психология, СПб.: Питер, 2007.

4
 За хората, които са постигнали чувство за идентичност и са се
ангажирали с определена работа, ранната зрялост предоставя нови
възможности и предизвикателства. Ериксън смята този период за
изключително важен за формиране на дълбоки лични взаимоотношения.
Според неговата теория за развитието основната криза на тази възраст е
конфликтът между интимността и изолацията. Интимността е свързана с
процесите на споделяне и грижа за другия без страх, че човек може да изгуби
собственото си „Аз“.
Ериксън твърди, че провалът в изграждането на интимни
взаимоотношения води до чувството за изолация, при което човек се чувства
самотен, без някого, с когото да споделя мисли и преживявания и за когото да
се грижи. Такъв провал може да сполети хора, които се страхуват, че ще
бъдат отхвърлени от другите, или пък са нарцистично влюбени в себе си5.
Ако приемем кризата, описана от Ериксън, като задача на развитието, за
хората в ранна зрялост тя ще бъде формирането на интимни близки
взаимоотношения. При повечето от тях дори и сега този процес обикновено
завършва с брак.
Разглеждането на някои от основните идеи в психологията на личността
позволяват да направим извода, че личността в основни линии се формира от
условията, в които живее и се труди. Създадените от обществото пълноценни
условия позволяват да се формира пълноценна личност. Съществуващите в
обществото дефицити в условията създават възможност за дефицити при
формирането на личността.

Използвана литература

5
Ериксън, Е. Идентичност, младост и криза,София, 1996

5
1. Ананьев Б.Г.  Избранные психологические труды, В 2-х т., Т.1., М.:
Просвещение, 1980.
2. Балканска, П. Приложна психология в медицинската практика, София,
2014, с. 19
3. Ериксън, Е. Идентичност, младост и криза,София, 1996
4. Крайг, Г. Психология развити, СПб.: Питер, 2008. – 992с
5. Реан, А.А., Коломинский Я.Л. Социальная педагогическая психология,
СПб.: Питер, 2007.