Теория – Ерик Ериксън

Ерик Ериксън е германо-американски психолог, който разработва теория за

психосоциалното развитие, считана за една от най-влиятелните теории в развитиетио
на психологията
Теорията на Ериксън твърди, че човешкото развитие протича на етапи, всеки от
които се характеризира с уникална психосоциална криза, която трябва да бъде
разрешена, за да се осъществи здравословно развитие.
Теорията на Ериксън е уникална с това, че подчертава значението на социалните
и културни фактори при формирането на човешкото развитие. Според Ериксън всеки
етап от развитието се характеризира със специфичен конфликт между индивида и
социалната му среда. Този конфликт трябва да бъде разрешен, за да може индивидът да
премине към следващия етап на развитие. Ако конфликтът не бъде разрешен успешно,
това може да доведе до психологически и социални трудности по-късно в живота.
Теорията на Ериксън се състои от осем етапа на психосоциално развитие, всеки
от които е свързан с определен възрастов диапазон и специфична психосоциална криза.
Първият етап, който настъпва през ранна детска възраст, се характеризира с конфликта
между доверие и недоверие. По време на този етап бебетата трябва да се научат да се
доверяват на хората, които се грижат за тях, и на света около тях. Ако не развият
чувство на доверие, те могат да станат тревожни и подозрителни към другите по-късно
в живота.
Вторият етап, който настъпва през ранното детство, се характеризира с
конфликта между автономия и срам/съмнение. През този етап децата започват да
отстояват своята независимост и автономност. Ако бъдат обезсърчени или наказани за
това поведение, те могат да развият чувство на срам и съмнение относно
способностите си.
Третият етап, който настъпва в предучилищна възраст, се характеризира с
конфликта между инициатива и вина. През този етап децата започват да поемат
инициатива и да изследват света около тях. Ако усилията им бъдат посрещнати с
критика или наказание, те могат да развият чувство за вина и срам.
Четвъртият етап, който настъпва през началната училищна възраст, се
характеризира с конфликта между трудолюбие и непълноценност. По време на този
етап децата започват да развиват чувство за компетентност и владеене на околната
среда. Ако не са в състояние да отговорят на изискванията на социалната си среда или
ако бъдат критикувани за усилията си, те могат да развият чувство за малоценност и
неадекватност.
Петият етап, който настъпва по време на юношеството, се характеризира с
конфликта между идентичността и объркването на ролите. По време на този етап
юношите започват да развиват усещане за това кои са и какво искат да правят с живота
си. Ако не са в състояние да установят ясно чувство за идентичност, те могат да се
объркат и да не са сигурни за мястото си в света.
 Шестият етап, който настъпва по време на ранна зряла възраст, се характеризира
с конфликта между интимност и изолация. По време на този етап младите възрастни
започват да създават интимни отношения с другите. Ако не са в състояние да установят
смислени взаимоотношения, те могат да станат изолирани и самотни.
Седмият етап, който настъпва през средната зряла възраст, се характеризира с
конфликта между генеративността и стагнацията. По време на този етап възрастните
започват да се фокусират върху кариерата си и приноса си към обществото. Ако не са в
състояние да намерят смисъл и цел в работата си, те могат да изпаднат в застой и
неудовлетворени.
Последният етап, който настъпва през късната зряла възраст, се характеризира с
конфликта между почтеността и отчаянието. По време на този етап възрастните хора
разсъждават върху живота си и оценяват значението и целта на своите преживявания.
Ако не са в състояние да намерят чувство за почтеност и удовлетворение в живота си,
те могат да изпаднат в униние и отчаяние.
Теорията на Ериксън е оказала голямо влияние в областта на психологията на
развитието и е била използвана за информиране на изследванията и клиничната
практика. Въпреки това, той също е бил обект на критика за липсата на емпирична
подкрепа и разчитането му на субективни оценки на резултатите от развитието.
Въпреки тези критики, теорията на Ериксън остава важен принос в областта на
психологията и ценна рамка за разбиране на човешкото развитие.