Идеята за психическото развитие и периодизация на психическото

развитие от З. Фройд

З. Фройд/ 1856 –1939/, който е австрийски психолог и психиатър се

опитва да създаде взаимосвързана система, в която се акцентира върху
изключителната сложност на психическия живот на човека. Чрез нея той прави
опит да разкрие движещите сили на психическото развитието на човека и
неговото поведение. Като основни движещи сили на развитието на индивида З.
Фройд посочва инстинктите /либидото/. Той твърди, че всички човешки действия
се ръководят от стремежа към удоволствие или задоволяване на органичните
потребности (инстинкт за живот) и стремежа към разрушение, агресия, който е
насочен първо към околния свят. Но поради наличието на обществени забрани се
обръща срещу самия индивид (инстинкт за смърт). С инстинкта за живот /Ерос/
или сексуалния импулс (Trieb) Фройд се опитва да обясни градивността и
активността на човешкия индивид и на обществото като цяло. Танатос или
инстинктът за смъртта /влечението към смъртта/ определя всички разрушителни
и агресивни действия на хората. З. Фройд разглежда обществото като система от
забрани и ограничения, налагани отвън върху инстинктивната природа на човека.
Те са дълбоко враждебни на тази природа, осакатяват психиката на индивида от
ранното му детство, предизвикват невротично поведение. Социалната среда
според Фройд налага забрани върху сексуалните и агресивни влечения на детето и
ги изтласква в областта на безсъзнателното. Там те продължават да съществуват
под формата на “напрежения”, които се опитват да намерят околни пътища за
разрешаването си. По този начин те /влеченията/ могат да се превърнат в
социално приемливи и одобрявани от обществото действия.
З. Фройд предлага “вертикално “ разделяне на психиката на човека на три
сфери: “То”, “Аз” и “Свръх Аз”. “То” образува неосъзнатата сфера на
неопредметените желания, “влечения” на човека. “То” осигурява енергия за
целия психически живот на човека и е подчинено на принципа на удоволствието.
“Свръх Аз”-ът представлява система от осъзнавани и възприети от субекта норми
и изисквания на обществото, които постоянно упражняват натиск върху него.
“Аз”-ът заема междинно място между двете формации и изпълнява две функции.
Първо, чрез възприятието и мисленето, които са съставни части на “Аз”-а
реалната информация достига до “То”. Второ - “Аз”-ът образува цяла защитна
система срещу непрекъснатите изисквания на “Свръх Аз”и възникващите чувства
за вина и тревога, при тяхното нарушаване.
З. Фройд свежда всички стадии в психическото развитие на човека до
стадии в преместването и преобразуването на либидото или сексуалната енергия
из различни ерогенни зони. Ерогенните зони представляват области от тялото,
които са чувствителни към стимули и които в резултат на стимулирането
предизвикват удовлетворяване на либидното чувство. Всеки стадий има своя
либидна зона, възбуждането на която създава либидно удоволствие. Във всеки
стадий се отразява /осъществява/ развитието на “То”, “Аз” и “Свръх -Аз”, и
тяхното взаимно влияние.
1. Орален стадий – от раждането до края на първата година. Ерогенна
зона е устата, която е оръдие за хранене, сукане и първично изследване на
предметите. Оралният стадий се състои от две фази – ранна и късна, които
обхващат съответно първото и второто полугодие от първата година. На този
стадий все още не съществуват инстанциите “Аз” и “Свръх Аз” и детето се
намира в постоянен конфликт с “То”. Според З. Фройд по това време се формират
някои черти на личността: ненаситност, жадност, взискателност,
неудовлетвореност от всичко, което се предлага. Още на този стадий хората се
разделят на оптимисти и песимисти.
2. Анален стадий – 1–3 години. Той също се състои от две фази
Либидото се концентрира около ануса, който става обект на внимание от страна
на детето, приучавано към лична хигиена. Детската сексуалност намира предмета
на своето удовлетворение в овладяването на функциите на отделяне /дефикация/.
По това време детето се среща с много забрани, външният свят издига пред него
много бариери, които то трябва да преодолее, и развитието му придобива
конфликтен характер. Изцяло се образува инстанцията “Аз” и тя може вече да
контролира импулсите на “То”. “Аз”-ът се научава да разрешава конфликтите,
като прави компромиси между стремежа към наслада и действителността. Започва
и формирането на “Свръх-Аз” като част от “Аз”. В него са заложени преди всичко
авторитетът, влиянието на родителите и тези възрастни, които имат отношение
към възпитанието на детето. Според З. Фройд през този стадий се формират
акуратност, пунктуалност, спретнатост, инат, затвореност, агресивност, склонност
към колекциониране като особености на характера
3. Фалически стадий – 3–5 години. Той се характеризира с най-силно
изразената детска сексуалност. Водеща ерогенна зона стават половите органи. И
децата започват да изпитват сексуална привързаност към възрастните хора.
Първите хора, които привличат вниманието на детето, са неговите родители и
затова този стадий се тълкува още като стадий на едиповия комплекс /сексуална
привързаност към родителя от противоположния пол/. Разрешаването, или
освобождаването от едиповия комплекс, се извършва в края на този стадий под
влияние на страха от кастрация.
 Според З. Фройд той кара момчето да се откаже от сексуалното влечение
към майката и да се идентифицира с бащата. Диференцира се и инстанцията
“Свръх-Аз”. Именно поради това преодоляването на едиповия комплекс играе
важна роля в психическото развитие на детето. В края на този стадий всичките
три психически инстанции вече са сформирани и се намират в постоянен
конфликт, като главната роля принадлежи на инстанцията “Аз”. През този стадий
се зараждат такива черти на личността като самонаблюдение, благоразумие,
рационално мислене, подчертано мъжко поведение със засилена агресивност.
4. Латентен стадий – 5–12 години. Той се характеризира със снижаване на
половия интерес. Психическата инстанция “Аз” напълно контролира
потребностите на “То”. Енергията на либидото е насочена към усвояване на
общочовешкия опит, закрепен в културата и науката, а също и към усвояване на
дружески връзки с връстници и възрастни, извън семейството.
5. Генитален стадий – 12–18 години. През този стадий всички бивши
ерогенни зони се обединяват и подрастващият се стреми към една цел – нормално
сексуално общуване.
Представена по този начин, периодизацията на З. Фройд обрича на
застиналост един от най - важните в съдържателно отношение периоди от
развитието на човешката личност – периодът на училищното обучение. Тази
схема пренебрегва и основните насоки в психическото развитие на детето, а
именно - последователната смяна на различните форми на дейност, възникването
на нови потребности, усложняването на организацията на мотивационната сфера,
развитието на познавателната сфера, промяната на мястото на детето в системата
на социалните отношения.
Въпреки това предложената от З. Фройд периодизация на развитието
представлява една динамична концепция за развитието и показва огромното
значение, което има светът на другите хора за психическото развитие на отделния
човек /8,по5/.

Представителите на неофройдизма оспорват изходната теза на Фройд за

вродената у човека агресивност и антисоциалната му природа. Те преразглеждат и
принципите на Фройд за определящата роля на инстинктите, по специално на
сексуалните влечения в живота на човека.
А. Адлер /1870-1937/, който е лекар по образование разглежда като
основна мотивираща сила на човешкото развитие и човешката дейност вродения
стремеж на човек към превъзходство и власт. Корените на този стремеж се
намират в присъщото за всеки човек чувство за малоценност. Именно това
чувство подтиква индивида да компенсира слабостите си. Идеалът,
съвършенството, към което се стреми човекът според Адлер, е Бог. Адлер обръща
изключително внимание на една особена, вродена подбуда на детето, която
определя неговото поведение спрямо околния свят – нуждата от привързаност.
Той приписва на човешката природа една априорна подбуда - “чувството за
общност” или “социално чувство”, и оспорва твърдението на З. Фройд, че детето
идва на света като абсолютен егоист. Така Адлер признава, че човешката природа
е социална /1/.
К. Юнг /1875-1961/ също се противопоставя на пансексуализма на З.
Фройд и се опитва да опровергае неговата тезата, че индивид и общество са
поначало противоположни. Според него всички преживени от човечеството
степени на развитие са закрепени /станали са съдържание/ в несъзнателната сфера
на човешката психика. Например, най-древните етапи в еволюцията на
човечеството са фиксирани в нисшата архаична степен на несъзнателното и те се
проявяват в сънищата, митовете и вярванията. Юнг отделя в човешката психика
две системи: система “Аз” и система “Маска”. Маската е социалната обвивка на
личността, тя потиска “Аз”-а и пречи на неговото свободно развитие. Когато
“Маската” стане израз на истинското “Аз” на човека, т. е. външните изисквания и
вътрешният свят на човека са в хармония, се постига състояние на психическо
здраве. Юнг отделя и системата “Сянка”, която може да се разглежда като
съвкупност от смътни влечения и подбуди, които противоречат на общата
насоченост на личността. Особено място в неговата теория заема “Душата”. Тя е
аналог на интериоризирания образ на майката или бащата, и на несъзнателното -
лично и колективно.
Една голяма част от съвременните психоаналитици обръща особено
внимание на влиянието на културните фактори, социалните условия и
отношенията между личностите върху развитието и формирането на човешката
психика. Именно чрез тях те се опитват да обяснят съществуването на агресивни
и деструктивни тенденции у човека /11/.
Карен Хорни /1885 – 1952/, като разглежда развитието на личността в
онтогенетичен план, посочва огромното влияние на условията на възпитание
върху това развитие. Тези условия водят до появата на мотива за безопасност като
водещ мотив още в ранното детство.
Студеното отношение на родителите към детето, действията, оскърбяващи
неговото достойнство, както и несправедливите и жестоки наказания, пораждат
агресивност у детето. Тя /агресивността/ представлява ответна, защитна реакция
на детето, но не може да се прояви открито спрямо този, който я е предизвикал
поради страха от него /възрастния/. Тя се проявява в жестоко отношение към
животните, в стремежа да се причини болка на по-слабо същество. Ако
родителите проявяват уважение, доверие и искрен интерес към детето, ако му
обясняват последиците от лошите постъпки, а не просто го наказват за тях, у
детето ще се формират черти на дружелюбие и взаимопомощ. В по-късния живот
на детето обаче, ако се прояви стремеж към извоюване на “високо положение” в
обществото, при това на всяка цена, може да се стигне до невротичност на
личността, до изострен стремеж към безопасност или до пълен конформизъм /3/.

Литература:
1. Ананиев, Б.Г. Човекът като предмет на познанието. С., 1976.
2. Виготский, Л. С. Собрание сочинений. Т.3., М., 1983.
3. Ериксън, Е. Идентичност – младост и криза. С., 1996.
4. Зазо, Р. А Валон. Детството. С., 1988.
5. Обухова, Л. Ф. Возрастная психология. М., 1999.
6. Пиаже, Ж. Избранные психологические труды. М., 1994.
7. Речник по психология /превод от немски/, С., 1987.
8. Фройд, З. Въведение в психоанализата. С., 1990.
9. Эльконин, Д. Б. К проблеме периодизации психического развития в
детском возрасте.- В: Вопросы психологии, 1971,4.
10.Эльконин, Д.Б. Избранные психологические труды. М., 1989.