Типология на

уврежданията
(I-ва част)
 Основни понятия
(педагогически и специалнопедагогически аспекти)

 Норма
 Патология
 Дефект
 Увреждане
 Нарушение
 Анормално развитие,анормално дете
 Онтогенезис
 Дизонтогения
 Първичнo увреждане – вторично
отклонение(нарушение)
 Етиология
 Гнозис, праксис
 Педагогизация науврежданията и нарушенията
 Основни понятия
(педагогически и
специалнопедагогически аспекти)

Етиология на дизонтогениите

Медико биологични фактори Социални фактори

• Инфекциозни заболявания - Педагогическа занемареност;
• Интоксикации - Слаба социална култура на
близката среда;
• Травматични увреждания - Комуникативен дефицит;
• Новообразувания в ранна
възраст;
• Съдови заболявания;
• Генетична обремененост;
• Пренатални увреждания;
• Родови травми;
• Епилепсия, шизофрения;
• Неврози, психози и др.
 Основни понятия
(педагогически и
социалнопедагогически аспекти)

• Неравностойност
• Интегриране
• Включване
• Включващо обучение
• Приобщаващо образование
 Обект на приобщаващия процес
(педагогически и специалнопедагогически аспект)

• Деца с умствено изоставане с различна етиология

• Деца с нарушения на анализаторите
• Деца с речеви отклонения с различен генезис
• Деца със соматични увреждания, двигателни нарушения и вторични
отклонения в развитието
• Деца с психопатни и психопатноподобни състояния, препятстващи
тяхното адекватно социално вграждане
• Деца с множество нарушения
• Деца с аутизъм
• Деца с хиперактивност (хипер кинетичен синдром)
• Деца с хронични заболявания
 Умствено изоставане

В научната литература и практиката се използват различни

понятия и термини за дефиниране на състоянието:
- умствена изостаналост, слабоумие, интелектуална недостатъчност,
интелектуален дефицит, интелектуално затруднение, интелектуално
нарушение, психическо недоразвитие, психическа непълноценност,
психическа незрялост, интелектуално разстройство, умствено
засягане, субнормално развитие, умствено нарушение и др.;

- в англо-езичната литература се използват понятия като „mental

retardation”, „mental deficiency”, „mental handicap”, „mental
subnormality”;
 Умствено изоставане

В Десетата ревизия на МКБ, в рубриката „Умствена изостаналост F 70

– F 79” се официализира следната дефининиция за умствена
изостаналост („mental retardation” ):

„Умствената изостаналост е състояние на задържано

или непълно развитие на интелекта,
характеризиращо се с нарушения на уменията, които
възникват в процеса на развитие и дават своя дял във
формирането на общото ниво на интелигентността,
т.е. когнитивните, речевите, двигателните и
социалните умения.”
 Класификация на умствената
До 1967г.
Тристепенната класификация
на олигофренията като
базисна за всички прояви
на умствената
изостаналост:
• дебилност - IQ = 40 – 70
• имбецилност - IQ = 20-40
• идиотия IQ = 0 – 20
изостаналост
След 1967г.
През 1967 г. СЗО въвежда
съвременната класификация на
умствената изостаналост:
• лека степен - IQ = 50 – 69
• умерена степен с IQ = 35 -49
• тежка степен с IQ = 20 - 34
• дълбока степен с IQ под 20.
 ВАЖНО!

От изключително значение е определянето на

лицата с IQ =70 – 85 като лица със задръжки в
психическото развитие, граничещо с нормата.
 Характеристика на децата с
умствена изостаналост

Лека степен на умствена изостаналост (IQ 50 –55 до 70 – 75)

• В периода 0 – 5 години е налице минимално изоставане в сензорно –

моторната сфера и често то е незабележимо до по-горна възраст.
• По-късно прохождат, обикновено след 15 месец.
• Проговарят по-късно. На възраст пет години речта им е като на
тригодишни деца. Въпреки, че повечето лица усвояват речта за
всекидневна употреба, нейното овладяване е по-бавно.
• В периода 6 – 18 години е възможно обучение до определена степен.
Могат да овладеят социални умения под ръководство.
• Образователният процес е по-бавен отколкото при другите деца. В
състояние са да провеждат разговори.
 Характеристика на децата с
умствена изостаналост

Лека степен на умствена изостаналост (IQ 50 –55 до 70 – 75)

• Развиват се социални и комуникативни умения.
• Постигат пълна независимост в самообслужването. Овладяват
умения, необходими за бита.
• Корекционна работа с тях е насочена към овладяване на базисните
академични знания и умения.
• Могат да извършват практически дейности, неизискващи значителни
умствени усилия.
• Възможни са емоционална и социална незрялост, които затрудняват
социокултуралната адаптация
 Характеристика на децата с
умствена изостаналост

Умерена степен на умствена изостаналост (IQ 35 – 40 до 50 – 55)

• В периода 0 – 5 години се отбелязва изоставане в два аспекта:

езиково-говорно и двигателно развитие. Разбирането и използването
на речта се развива ограничено.
• От полза е тренинг за овладяване на умения за самообслужване,
защото част от децата не могат да се обличат и хранят сами.
• Имат бедни социални представи. Отчита се необходимост от
подпомагане.
 Характеристика на децата с
умствена изостаналост

• В периода 6 – 18 години са с ограничени възможности за учене. Само

някои от децата овладяват четене и писане. Категорично са изразени
неуспехите по математика.
• Могат да използват социална и академична помощ.
• Постиженията им в училище са слаби. Полезен е тренинг за усвояване
на социални и трудови умения, но до определено ниво.
• Възможно е извършването на по-обикновена практическа дейност, но
под ръководство.
• Показват възможности да се включват в по-елементарни социални
дейности.
• Изключения са случаите на напълно независимо житейско
функциониране.
 Характеристика на децата с
умствена изостаналост

Тежка степен на умствена изостаналост (IQ20 – 25 до 35 – 40)

• В периода 0 – 5 години се наблюдава изоставане във всички области

на развитие и децата се нуждаят от интензивни грижи.
• Налице е бедно двигателно развитие, в някои случаи и двигателни
нарушения.
• Комуникацията е много ограничена, езиковите и речевите умения са
оскъдни.
• Неуспешен е тренинга за овладяване на умения за самообслужване.
• Ранната интервенция се фокусира върху уменията за самопомощ,
мобилността и базисното когнитивно развитие.
 Характеристика на децата с
умствена изостаналост

• В периода 6 – 18 години е възможно езиково обучение или обучение

в комуникативни умения, но на минимално ниво.
• Възможно е чрез тренинг да се овладеят елементарни умения за
самообслужване.
• Полезен е тренинга за създаване на ежедневни битови навици.
• Отбелязват се много ниски нива на успеваемост.
 Характеристика на децата с
умствена изостаналост

Дълбока степен на умствена изостаналост (IQ под 20 - 25)

В периода 0 – 5 години е налице значително изоставане с минимален

капацитет за функциониране на сензорно - моторната сфера.
• Слабо развити двигателни възможности и липсваща или ограничена
сфера на самообслужване.
• Комуникацията е сведена до оскъдни невербални изолирани знаци.
• Задължителни са постоянни грижи.
В периода 6 – 18 години се отбелязва много ограничено ниво на
двигателно развитие.
• Комуникацията се осъществява чрез знаци, разбираеми от ограничен
кръг хора и е придружена с неточно артикулирани отделни звукове.
• Не може да се овладее елементарно самообслужване.
 Съдържание и етапи
на педагогическата интервенция при работа с дете с
умствена изостаналост

Подготвителен етап:

• Идентификация;
• Взаимодействия с родителите;
• Административни процедури;
 Характеристика на децата с
умствена изостаналост

Етап на директна педагогическа работа:

• Формиране на МДЕ;
• Оценка;
• Изработване на програма за индивидуална работа (ИП);
• Изработване на стратегия за педагогически, мултидисциплинарни и
междуинстуционални взаимодействия;
• Изпълнение на дейностите в ИП
• Периодично оценяване на развитието на детето;
• Периодични актуализации на ИП съобразно резултатите;
• Оптимизиране на междуинстуционалните връзки (училище –
семейство – образователни и обществени институции).
 СЕНЗОРНИ НАРУШЕНИЯ

Най значими в педагогически аспект:

• НАРУШЕНИЯ НА ЗРЕНИЕТО

• НАРУШЕНИЯ НА СЛУХА
 НАРУШЕНИЯ НА ЗРЕНИЕТО

Зрителните функции обхващат:

• светлоусещане,
• цветоусещане,
• зрителна острота,
• зрително поле,
• бинокулярно стереоскопично зрение.
 НАРУШЕНИЯ НА ЗРЕНИЕТО

Уточняването на зрителните аномалии основно се осъществява чрез

остротата на зрението, която е способност на очите да виждат
разделено две светещи точки при минимално разстояние между
тях.
За нормална острота на зрението се приема способността за
различаване на детайли на обекта под ъгъл на зрение, равен на
една ъглова минута - определя се за норма зрителен визус (1)
единица.
 НАРУШЕНИЯ НА ЗРЕНИЕТО

Спрямо снижението на зрението на по-добре виждащото око с

приложение на оптична корекция (очила и контактни лещи) се
различават два основни вида зрителен дефицит - слепота и слабо
виждане.
• Слепотата е състояние, при което липсват напълно зрителни
усещания или са налице само светлоусещания в незначителна степен.
• Слабо виждане е състояние, при което различните степени на
недостатъчност на остротата на зрението не позволяват да се
възприемат фини детайли от всякакви дистанции, дори с оптична
корекция.
 НАРУШЕНИЯ НА ЗРЕНИЕТО

Слепотата се разделя на:

• абсолютна или тотална слепота – острота на зрението от 0 до

0,005 включително, напълно отсъстват зрителни усещания
(светлоусещане и цветоразличаване);

• частична или парциална слепота - налице е някакво светлоусещане

(способност да се различават светлина от тъмнина) и формово зрение
(възможност да се различават форми, т.е. да се отделят фигури на
фон). Остротата на зрението е от 0,005 до 0,04 включително.
 НАРУШЕНИЯ НА ЗРЕНИЕТО

Зрителните затруднения:

• провокират проблеми в опознаването на околната среда,

• затрудняват социалните контакти,
• ограничават пространственото ориентиране и когнитивните функции
• ограничават възможностите за осъществяване на различни видове
дейности.
 НАРУШЕНИЯ НА ЗРЕНИЕТО

С термина „зрителна способност” се уточнява колко добре лицето може да

използва зрението, което притежава.

Зрителната способност:
• не може да се определи чрез измерване;
• чрез нея се представят зрителните функции или психическите и
перцептивните способности на всички звена на зрителната система;
• реализира се чрез зрителни задачи или поведението на лицето при
използването на зрение.

Системният тренинг на визуалното разпознаване може да

способства зрително затруднените лица да използват по-
ефективно остатъчното зрение.
 НАРУШЕНИЯ НА ЗРЕНИЕТО

Зрителната ефективност представя зрителното функциониране.

Зрителната ефективност включва:

• близка и далечна зрителна острота;

• контрол върху движенията на окото;
• акомодативни и адаптивни способности на зрителния механизъм;
• скорост и филтриращи способности на предаващите канали;
• скорост и качество на преработващите способности на мозъка.
 НАРУШЕНИЯ НА ЗРЕНИЕТО

От голямо значение за обучението на децата със зрителни

аномалии и за развитието на психиката им има давността на
аномалията. Спрямо този показател и слепите, и слабо
виждащите деца се диференцират на:

– рано ослепели;
– късно ослепели.
 НАРУШЕНИЯ НА ЗРЕНИЕТО

Критерии за давност:

• развитието на речта и натрупването на зрителни представи;

• съхранени в една или друга степен в зрителните образи в паметта.

Колкото по-рано възникнат зрителните затруднения,

толкова са по-категорично проявени отклоненията в
нервно-психическото развитие.
 НАРУШЕНИЯ НА СЛУХА

Функции на слуха:
• Слухът е способност на организма да възприема и диференцира
звуковите колебания посредством слуховия анализатор.

• Слухът предоставя информация чрез звукове, шумове, кликове и

има важна роля в развитието на човека.

• Човек, лишен от слух, няма възможност да възприема звуковите

сигнали, важни за пълноценното познание на околната среда.

• Ограничения приток на информация може да създаде необичайни

условия за развитието на психиката.
 НАРУШЕНИЯ НА СЛУХА

Класификацията на слуховите нарушения се извежда по следните

критерии:
• степен на понижение на слуха;
• характер на нарушението;
• етиология и патогенеза;
• локализация на поражението в слуховия анализатор;
• състояние на речевото развитие.
 НАРУШЕНИЯ НА СЛУХА

В педагогически, психологически и социален критериен план

са значими:
• степeнта на слухова увреденост;
• възрастта, в която е настъпила.
 НАРУШЕНИЯ НА СЛУХА

Различават се групи лица с нарушения на слуха в

зависимост от:
• социалната значимост на загубата;
• възможностите за речево общуване.

Това са лица със:

• затруднения в звуковъзприемането в обикновена и в необичайна
обстановка;
• с явни трудности в комуникативните ситуации;
• с явна потребност от слухопротезираща апаратура.
 НАРУШЕНИЯ НА СЛУХА

За образователни цели трябва да се имат предвид и факторите:

• ниво на речево развитие;
• някои казуални и физиологически фактори.

Използваните критерии за класифициране са следните:

- степен на слуховата увреденост, основен за глухи и слабочуващи;
- време на възникване – вродени и придобити слухови увреди;
- причинни фактори – екзогенни и ендогенни;
- локализация на увреждането – невросензорно, проводящо и централно
обусловено нарушение на слуха.
 НАРУШЕНИЯ НА СЛУХА

Като базисна за българското образование на слухово

увредените лица се приема позицията:

• - глухи ( рано оглушели) без речеви опит;

• - глухи (късно оглушели) с известен речеви опит;
• - слабо чуващи с минимални недостатъци на речта;
• - слабо чуващи с недоразвитие на речта.
 НАРУШЕНИЯ НА СЛУХА

При специалното обучение на слухово увредените

деца се ползва мултисензорен подход, т.е. оптимално
се използват всички средства за непосредствено
възприемане и контрол на речта, максимално се
прилагат аудиотехника и слухопротезираща
апаратура. Особено важни са ранното откриване на
слуховия дефицит и обучението в предучилищна
възраст.
БЛАГОДАРЯ ЗА
ВНИМАНИЕТО !