Специфика на обучението през

ранното детство

проф. д-р Любослава Пенева,

СУ „Св. Климент Охридски”, ФНОИ
 Специфика на обучението – общи
характеристики

 В педагогиката на ранното детство се определят

два основни вида обучение.
 Спонтанно обучение. Непринудени въздействия и
взаимодействия на възрастния и детето по време
на обслужването, грижата и индивидуалното
общуване между тях.
 Целенасочено обучение. Специално
организирани и планирани въздействия и
взаимодействия на възрастния и децата, с цел
постигането на определени задачи на развитието.
 Специфика на обучението – общи
характеристики
 Спонтанното обучение е по-подходящо в периода на
ранното детство.
 Основание за това.
 Основен механизъм за осъществяване на обучението, е
подражанието (напр. детето е склонно да подражава на
езиковите модели, получени от естествената реч на
възрастните). В сътрудничество с възрастния, детето
научава повече, отколкото самостоятелно.
 Граници и възможности за подражание. Детето до 3 год.
Има ограничени възможности да се обучава по външна
програма. Спонтанното обучение позволява съобразяване
 Специфика на обучението – общи
характеристики
 Необходимостта от целенасочено обучение
възниква във връзка с отглеждането, възпитанието
и обучението в обществени институции (детски
ясли и детски градини).
 Поради големият брой деца в групите има
дефицит от индивидуално общуване и
невъзможност за адекватно сътрудничество между
възрастния и отделното дете.
 Чрез целенасоченото обучение (фронтално) се
преодолява този дефицит и се гарантира ускорено
 Специфика на обучението –
основни форми
 Основна форма на обучението в детската ясла е
заниманието, а в детската градина – ситуацията.
 Различия между заниманието в детската ясла и урока в
училището.
 Заниманието има ярко изразен емоционален и игров
характер. Това е отразено в названието на основната
форма на обучение – занимателно. Чрез разнообразни
емоционални и игрови похвати се цели децата да бъдат
доведени до момент или състояние, в което те да изявят
желание за планирана и целенасочено дейност
(„Възпитание чрез радост“).
 Заниманието е кратко като продължителност.
 Специфика на обучението –
основни форми
 Заниманието е кратко като продължителност, поради
неустойчиво внимание и трудности в концентрацията.
Възрастови параметри:
до 1 година – 5-6 минути
до 2 години – 6-10 минути
до 3 години – 12-15 минути (до 20 минути)
 Заниманието е с удължена въвеждаща част, в която се
постига достатъчна позитивна мотивация у детето за
активно участие в э обучаващата форма.
 Заниманието предлага повторяемост на целенасочените
въздействия и взаимодействията на възрастния и децата
 Специфика на обучението –
основни форми
 Заниманието предлага повторяемост на целенасочените
въздействия и взаимодействията на възрастния и децата
за пълноценно усвояване на съдържанието. Примери –
двуседмичните планове (повтарят се целите и задачите,
променят се темите, методите и похватите, за да се
поддържа интереса на децата).
 По-свободна организация (липса на строг регламент) с
акцент върху индивидуалната работа с отделни деца в
групата (поради ниската степен на развитие на знанията и
уменията в тази възраст). Съчетаване на формите на
целенасочено и спонтанно обучение. Допускат се варианти
на темата, структурата и съдържанието на заниманието.
 Особености на детето от ранна
възраст в контекста на проблема
за обучението
 Липса на осъзната активност у детето за овладяване на
знания и умения. Препоръчва се да се използват форми и
методи, които по непринуден начин да гарантират
активността на детето – целите и задачите трябва да
съответстват на възможностите на децата и да
представляват интерес за тях.
 Голяма емоционалност на детето. Недостатъчно са
развити функциите на коровата дейност (главен мозък) и на
познавателните процеси. Емоциите дават отпечатък върху
цялостната дейност на детето. Преобладават процесите на
възбуждане – детето има засилен интерес към
въздействията и взаимодействията с възрастния и стремеж
 Особености на детето от ранна
възраст в контекста на проблема
за обучението
 Голяма емоционалност на детето. Обучението на децата
от ранна възраст се осъществява само при наличие на
положителни емоции. Това гарантира тяхната психична
активност – основни са игровите форми, методи и похвати
на обучение.
 Ограничени възможности за физическа и умствена
дейност – лесна уморяемаст на нервната система.
Препоръчва се кратка продължителност на формите на
обучение. Същевременно тя трябва да е достатъчна за
възприемане и осъществяване на целите и задачите.
Условия – възраст, минал опит, емоционално състояние,
ниво на психично развитие, характер на въздействията и
 Особености на детето от ранна
възраст в контекста на проблема
за обучението
 Малък жизнен опит и ниско ниво на развитие на
познавателните процеси. Тази особеност изисква
повторяемост на въздействията и
взаимодействията в различен вид и форма, повече
разяснения, онагледяване и участие с
движения.
 Непреодолим стремеж към двигателна
активност. Това предполага редуване и
дозиране на въздействията и взаимодействията
(такива с двигателна активност и в статично
 Особености на детето от ранна
възраст в контекста на проблема
за обучението
 Предметно-действен характер на мисленето.
Съществува необходимост от повече дидактични
материали за индивидуални действия на всяко
дете в групата (за да протече успешно мисловен
процес, е необходимо детето да действа с
предмет). Те трябва да бъдат разбираеми, прости
по устройство и естетически издържани.
 Голяма любознателност (любопитство). Изразява
се в стремеж към опознаване на средата.
Необходимост от отговор на всеки въпрос на
 Планиране и методика на
заниманията
 Планирането на заниманията (ситуациите) е
двуседмично – за две седмици се повтарят
целите и задачите на заниманията, като се
променят съдържанието, методите и похватите.
 Провеждат се четири вида занимания – за
физическо развитие и възпитание, за развитие на
речта, за развитие на ръчните и изобразителните
дейности, музикални занимания.
 През една работна седмица се планират и
провеждат по две занимания от всеки вид.
 Планиране и методика на
заниманията
 Заниманията се провеждат с отделни възрастови
подгрупи деца (възможност за индивидуална работа).
 Необходима е предварителна подготовка – определят се
цели и задачи, дидактични материали, методически ход на
ситуацията, игрови похвати, индивидуална работа и пр.
 Заниманията се провеждат основно в сутрешното
бодърстване.
 По време на заниманията се следи активността на
децата. Ако тя спада се търсят причините и се отстраняват.
 Когато се работи с едната подгрупа, другата е ангажирана с
игри с играчки.
 Планиране и методика на
заниманията
 Децата, които не се включват, се привличат постепенно
към дейността или се работи индивидуално с тях.
 Необходимо е да се отчитат индивидуалните
постижения на децата и на тази основа да се планира
индивидуалната работа с тях.
 Заниманията се провеждат всекидневно през цялата
календарна година, за да не се допусне изоставане в
развитието на децата.
 Необходимо е да се осигури разнообразен индивидуален
дидактичен материал за всяко дете.
 Педагогът е ангажиран с планирането на възпитателно-
образователната работа и обучението на сестрите.
 Видове занимания и тяхната
специфика
 Занимания за физическо развитие и възпитание.
 Цели и задачи. Основна задача е да се подпомогне
своевременното и правилно овладяване и
усъвършенстване на основните движения – ходене,
катерене и хвърляне (и всички останали движения) до
превръщането им в двигателни умения. Усложняването
на задачите следва стандарта за двигателно развитие на
детето.
 Използват се уреди (топка, въже, гимнастическа пейка,
катерушка), а децата са облечени с подходящо удобно и
по-леко облекло.
 Видове занимания и тяхната
специфика
 Занимания за физическо развитие и възпитание.
 Методическа структура – уводна, основна, заключителна
част.
 В уводната част децата се подготвят за по-голямото
физическо и емоционално натоварване в основната част
чрез ритимично ходене или леки подвижни игри за
подготовка на тялото на детето и организиране на групата.
 В основната част се постига максимум натоварване чрез
познати и нови упражнения (2-3, които натоварват различни
мускулни групи), които се повтарят по два пъти от всяко
дете. Комплексите от упражнения се подменят постепенно,
демонстрацията им се прави от по-голямо дете от групата.
 Видове занимания и тяхната
специфика
 Методическа структура.
 В заключителната част се цели спадането на физическото
и емоционално напрежение чрезритмично ходене или
познати леки подвижни игри.
 Занимания за развитие на речта.
 Цели и задачи.
 Развитие на рецептивната реч – развива се умението за
разбиране речта на другите хора на основата и в единство
с разширяване представите на децата за околната среда и
с развитието на мисленето.
 Развитие на експресивната реч (собствена реч) в нейното
единство от фонетика, лексика и граматика.
 Видове занимания и тяхната
специфика
 Развитие на експресивната реч (собствена реч). В
заниманията децата се учат да произнасят звукове,
звукосъчетания и думи, да построяват изречения и да
предават съдържание от няколко свързани логически
изречения.
 Основна форма и същевременно метод за провеждане на
този вид занимания, е разговорът. Поводът (средство) за
провеждане на разговор могат да бъдат играчка, макет,
картини, инсценировка, познат разказ, приказка, стихче или
куклен театър, запознаване с живо животно.
 Методическа структура – два основни момента.
 Възрастният поставя въпроси на децата.
 Видове занимания и тяхната
специфика

 Методическа структура – два основни момента.

 Възрастният поставя въпроси на децата, дори и да не
очаква правилен отговор от тях. Понякога той сам отговаря
на поставения въпрос – дава образец за разговорна реч.
 Децата отговарят на въпросите на възрастния. Те трябва
на бъдат стимулирани също да поставят въпроси на
възрастния, а той да им отговаря.
 Основни изисквания при заниманията за развитие на
речта – повишаване и подобряване на речевата активност
на децата и онагледяването на по-голямата част от
съдържанието.
 Видове занимания и тяхната
специфика
 Занимания за ръчни и изобразителни дейности.
 Цели и задачи.
 Основната задача се състои в извършване на достъпни
ръчни и изобразителни дейности, при които детето може да
види резултата от своите действия (продуктивни
дейности).
 По време на тези занимания детето се запознава в
практически план с различни свойства и качества на
предметите, както и с техните наименования
(познавателно развитие и развитие на речта).
 Съдържанието е по посока на строене, низане,
 Видове занимания и тяхната
специфика
 Съдържанието е по посока на строене, низане,
забождане, рисуване, апликиране и моделиране.
 Строене – подреждане на кубчета едно над друго, едно до
друго, ограждане на пространство, съчетаване на различни
форми на кубчета; сглобяване на елементи на конструктор.
 Низане – на халки върху тръбички, на едри маниста върху
шнур или дебел конец.
 Забождане – еднократно, двукратно и многократно с
използване на клечки и природни и ли други меки
материали.
 Рисуване – децата се учат да държат правилно молива,
драскат в границите на листа, рисуват крива затворена
 Видове занимания и тяхната
специфика

 Рисуване – децата се учат да държат правилно молива,

драскат в границите на листа, рисуват крива затворена
(неизчистена, изчистена), прави линии (единична,
успоредни), съчетават крива затворена с прави линии.
 Апликиране – лепене на предварително изрязани форми
от хартия на произволно или на точно определено място на
листа. Децата се учат сами да поставят лепилото върху
обратната страна на изображението (формата).
 Моделиране - изработване на различни форми (овална
или издължена) от пластичен материал (тесто или
пластилин) с пръстите и между дланите на ръцете.
 Видове занимания и тяхната
специфика

 Методическа структура. Включват се следните

последователни моменти:
 Планиране и подготвяне на всички необходими
материали.
 Насочване на вниманието, създаване на интерес и
мотивиране на децата за участие в предстоящата дейност.
 Демонстриране на предварително изработен образец и
на начина на действие, придружени с подробни
обяснения.
 Раздаване на материалите за индивидуална работа на
децата.
 Видове занимания и тяхната
специфика

 Методическа структура. Включват се следните

последователни моменти:
 Самостоятелно изпълнение на дейността от децата и
оказване на индивидуална помощ и подкрепа от
възрастния.
 Подреждане на продуктите от индивидуалното творчество
на децата на достъпно място (изложба) в занималнята и
кратка стимулираща оценка от възрастния.
 Самостоятелно прибиране и подреждане на
материалите от децата с помощта и подкрепата на
възрастния.
 Видове занимания и тяхната
специфика
 Музикални занимания.
 Цели и задачи.
 Да се създава у децата радост, интерес и емоционална
отзивчивост към музиката.
 Да се развиват елементарни музикални умения,
гарантиращи възприемането и възпроизвеждането на
музика.
 Да се развиват елементарни музикални способности –
музикален слух, музикална памет, усет за ритъм..
 Да се формират предпоставки за музикално-естетически
вкус и оценъчно отношение към музикалните
 Видове занимания и тяхната
специфика
 Музикални занимания.
 Тези занимания оказват положително влияние върху
емоционалното и познавателното развитие (чрез
съдържанието на песните), развитието на речта и
движенията, съдействат за развитието на любознателност,
сдържаност и други положителни личностни качества.
 Методическа структура – основни видове музикална
дейност.
 Пеене. Основен вид музикална дейност. При разучаването
на песен първоначално децата слушат песента, постепенно
започват да се включват в някои моменти (подпяват),
следва самостоятелно, а после и групово пеене на песента.
 Видове занимания и тяхната
специфика
 Методическа структура – три основни вида музикална
дейност.
 Пеене. Нужни са около 10-12 занимания за да премине
песента на етап групово пеене. Важно е децата да
разберат текста на песента и да се стремят правилно да
произнасят всяка дума. Необходимо е и онагледяване на
някои моменти чрез картини, играчки, макети, движения.
 Слушане. Слушане на: нова песен за разучаване; позната
мелодия за отгатване на песента; приятна музика за фон
или настроение.
 Движения под музикален съпровод. Първоначално
децата учат и упражняват движенията седнали.
 Видове занимания и тяхната
специфика
 Методическа структура – три основни вида музикална
дейност.
 Движения под музикален съпровод. Следва постепенно
включване в отделни моменти на „танца“ и неговото
цялостно изпълнение – след 10-12 занимания. Необходим
елемент са костюмите и други подходящи атрибути, които
подсилват радостните преживявания от музиката и
влизането в определена роля, свързана с танца.
 Оркестър от детски музикални инструменти. Учат се да
отмерват ритъма, да се съобразяват с него, да съгласуват
своите действия с тези на другите. Инструментите са
ксилофон, барабан, звънчета, камбанки, пръчици, дайре.
Благодаря за вниманието!