1

18 тема: Личностно и психосоциално развитие през младостта и зрелостта

Кризата на 30-те години и на прехода в средата на живота – същност и начини на разрешаване

1. Стадиални теории за развитието през жизнения път. Понятието “криза” и неговото значение за
развитието на личността
Най-общо кризата е жизнено събитие, което диференцира и разделя. В психологията на жизнения път
възрастовата криза се разглежда в еволюционен смисъл като необходима повратна точка и акцент се поставя върху
развитието. Това се поддържа в контекстуално-диалектичната парадигма – Ригел интерпретира понятието за
противоречието като източник както на индивидуалното, така и на груповото, социалното развитие.
Под нормативна жизнена криза се разбира критичен период, който закономерно възниква в жизнения път на
повечето хора в определена възраст.
В концепцията на Бюлер идеята за кризите като източник на развитието е имплицитно включена, но като понятие-
ядро се среща за пръв път при Ериксън. Той въвежда понятието “психосоциална криза” и го определя като
период на увеличена уязвимост и нарастващ потенциал за справяне с базисните психосоциални сблъсъци.
Теорията на Ериксън представя жизнения цикъл и човешкото израстване от гледна точка на конфликтите и
противоречията – вътрешни и външни – на които личността е в състояние да отстои, и излиза от тях със засилено
чувство за вътрешна зрялост, повишена възможност за преценки и засилена способност да се справя добре според
собствените си стандарти и културните образци. В този развитиен контекст, описаните от Ериксън 8 последо -
вателни психосоциални кризи не са заплаха, а съществен момент, в който развитието трябва да поеме един или
друг път, обединявайки ресурсите на израстване, подобряване и диференциация
Роджър Гулд също разглежда развитието на възрастните като разделено на фази с ясно определени граници, но за
разлика от Ериксън, поставя в центъра на теорията си т.нар. трансформационен процес или преодоляване на
съпътстващи ни от детството заблуди и разширяване на собственото ни пространство за действие. Промените в
субективните преживявания на възрастните, т.е. субективното светоусещане, по което личността преживява своята
позиция спрямо външния и собствения си вътрешен свят, определя основния емоционален тон на всекидневието и
е в основата на формиране на нагласи и ценности, които ръководят хората във вземането на решения. Основната
развитийна потребност, която определя посоките на промяна на зрялата личност, е да бъде по-цялостна, да открие
и да даде живот на всички аспекти на Аз-а си. Основно понятие в теорията на Гулд е процесът на трансформация –
разширяване на самоопределението; това е продължителен процес, който обхваща както незабележимите
всекидневни промени, така и големите кризи. Този процес е насочен към преодоляването на т.нар. погрешни
заблуди (false assumptions), които са нещо като имплицитни митове за себе си и света, произтичат от детския свят
и изразяват възгледите на родителите и връстниците. Причината да бъдат съхранявани се дължи на факта, че те
подкрепят илюзията на детството за абсолютна сигурност. Гулд я дефинира като: съпътстваща детска вяра във
всемогъщото мислене, в протективните родители, абсолютизма на родителските правила и светоглед и цялата
система от защити като контролиращи структури срещу реакциите на гняв от отделяне – така заблудите формират
илюзорна визия за света. Заблудите определят границите, в които човек мисли, чувства и действа. Докато не се
определят границите, личността не може да се изрази без заблудите, защото всяка стъпка извън тях предизвиква
тревожност. Границите на самоопределение придобиват острота в процеса на експанзия и развитие.
Преработването на заблудите според Гулд е сложна форма на вътрешен диалог, който се ражда от противоречието
между това, в което човек вярва и това, което преживява. За да се осъществи процесът на трансформация, е нужно
човек да придобива нов опит, в който се включва и противоречива информация с част от илюзията за сигурност на
детството и преосмислянето на наличната информация.
Друг автор, който разглежда индивидуалното развитие и промяна, макар и да изследва в началото само мъже, е
Левинсън. В неговата теория се разглежда развитието на индивидуалната жизнена структура като
последователно разгръщане на стабилни и преходни периоди. Голяма обяснителна сила има понятието “младежка
мечта”, което търпи развитие през целия жизнен път на мъжа и донякъде е мотиватор за себереализиране в
рамките на социалния свят, в който съществува. Необходимостта от промяна и трансформация на Аз-а при
решаването на нормативните възрастови кризи в преходните периоди на живота е само едно от
предизвикателствата, с които се справя израстващият индивид. По-общото понятие “жизнен преход” означава
специфичното възприемане и отговаряне на всяка ситуация (нормативна и ненормативна), като предявяваща
предизвикателства към Аз-а и изискваща мобилизация на биологичните, психичните и социалните ресурси, което
води до промяна на ритуализираните и обичайните форми на отговаряне, особено в стресови ситуации.
Индивидуалната жизнена структура като ключово понятие е използвано, за да се изследва взаимоотношението на
Аз-а и света, как Аз-ът се ангажира и включва в света и как светът се включва и интегрира в Аз-а. Левинсън
определя своята концепция като психосоциална, а теорията си като резултантна. Изследва се процесът на
ангажиране на индивида в социалния свят, изборите му в социалните роли, взаимоотношения, но също така и
мечтите и музите, компетентностите на индивида за справяне с развитийните противоречия в своя живот – най-
общо това е процесът на индивидуация.
 2
Индивидуалната жизнена структура има 3 аспекта (измерения), които имат едно и също тегло в ставането на себе
си (индивидуацията):
 същността на мъжкия социален свят;
 участието на мъжа в този свят, разширяващите се социални роли;
 начина, по който личността влага или игнорира Аз-а в ежедневието.
Съгласно разбирането на Левинсън развитието на възрастния се изразява в еволюцията на жизнената структура,
преминаваща през стабилни или преходни периоди.

Ерик Ериксън – стадии в психосоциалното развитие (психосоциална идентичност)

Даниел Левинсън – стадии в развитието на индивидуалната жизнена структура, структура и хронологични
граници на ерите и периодите в жизнения цикъл
Роджър Гулд – фазите на развитието през зрелия живот и характерните заблуди, които трябва да бъдат
преодолени.

Юношество
Ериксън — 12-18 г. его-идентичност срещу ролева обърканост; “Аз съм това, което се самоопределям.”
Гулд — 16-18 г. хората са в плен на детските си заблуди, разпукване капсулата на безвремието
Левинсън — 17-22 г. преход към ранна възрастност.

Ериксън: За Ериксън юношеството е време, когато трябва да се реконструират 4-те преходни кризи и антиципират
добродетелите на следващите възрастови степени. В юношеството, в процеса на множество идентификации,
оспорване и интеграция на очакванията на другите и културата, човек завоюва автономна позиция за себе си и
обществото. В този период личността има възможността да “завоюва” идентичността си. А според Ериксън “да
постигнеш идентичност, означава да имаш реалистична Аз-концепция, която включва физическо,
когнитивно и емоционално овладяване на средата и социално признание в рамките на обществото.”
Реалистичната Аз-концепция се движи някъде по средата. През юношеството избистрянето преминава през много
етапи: 1. физическа идентичност; 2. полова; 3. социална – леснотата на създаване на социални контакти, справяне
със социалната тревожност; 4. професионална; 5. морална; 6. идеологическа; 7. психологическа. “Окончателната
идентичност следователно, както е фиксирана в края на пубертета, е надстройка на всяка отделна идентификация с
хора в миналото; тя включва всички значими идентификации, но и ги променя, за да сътвори от тях уникално и
достатъчно конкретно цяло.” Според Ериксън в субективен план оптималното чувство за идентичност се
преживява като чувство за психично добруване. А една от основните активности на Аз-а в завоюването на
идентичност е стремежът към отличителност и уникалност. Трансформацията и постиженията в този природен
стремеж към търсене на ценност, цялостност и перспектива в живота представлява ядро на личностното развитие.
Друго понятие със същата тежест като идентичността в този период е мораториумът, който е “период на
закъснение, дарен на някого, който не е готов да посрещне задължението; или наложен на някого, който трябва да
си даде време… Това е период, който се характеризира от селективно позволяване от страна на обществото и от
провокационна игривост от страна на младежа, като често той води до дълбоко (било то понякога или преходно)
ангажиране от страна на младежа, и завършва с повече или по-малко церемониално потвърждение на
ангажиментите от страна на обществото.” Мораториумът има големи индивидуални вариации, също
институционални вариации, свързани с начина на живот на културите и подкултурите. “Не е задължително обаче
мораториумът да се преживява съзнателно като такъв; точно обратно: младият човек може да се чувства дълбоко
отдаден и да научи едва по-късно (след като го преживее), че това, което е приемал толкова сериозно, е бил само
период на преход.” (“Идентичност, младост и криза” – Е. Ериксън).
Новото качество, което укрепва силата на Аз-а в този период, е вярност – способност да запазваш лоялност
свободно и независимо от противоречията в ценностните системи. Значими отношения са тези с връстниците, а
психосоциалната модалност – да бъдеш себе си, да споделяш себе си. Негативната, злокачествената тенденция при
несправяне с кризата е фанатизмът, отхвърлянето.

Гулд: Във възрастта 16-18 г. най-често се изразява желание за освобождаване от родителската опека. Това желание
обаче е повече декларативно – изискват права и привилегии като тези на възрастните, но когато от тях се изисква
зряло отношение, дават да се разбере, че още са малки. Гледат на себе си като част от своето родителско
семейство. Бъдещето не е структурирано, то е неясно време, което се асоциира с голямото обещание за живот,
лишен от родителски директиви. Това са години, в които хората са в плен на детските си заблуди и основната
задача на тинейджърите е да създадат видимост на илюзорните си заблуди. Гулд говори за юношите като
пребиваващи като в капсула на безвремие; автономията е твърде идеална, подсилена от прояви на инфантилен
негативизъм.
 3
Левинсън: Според теорията и изследванията на Левинсън човешкият живот се разделя на няколко ери:
предвъзрастност 0-22 г., ранна възрастност 17-45 г., средна 40-65 г., късна 60-85 г. и късна-късна над 85 г., като
съществуват индивидуални различия между всяка ера и подпериод има преход за трансформация и интеграция на
следващите.
Възрастността започва с преходен период от детството към възрастността – времето от 17 до 22 г. В този период
индивидът трябва да се освободи от детските идентификации и да предприеме първоначални стъпки за
самоопределение в света на възрастните.
Двете основни задачи:
1) да започне напускането на света на предвъзрастните - да се постави под съмнение този свят и мястото на
индивида в него; да се модифицира или прекрати системата на съществуващите отношения със значимите други
хора, групи, институции, да се преоцени и модифицира Аз-а, който се е формирал в него.
2) предварителна стъпка в света на възрастните – да се изучат възможностите, които предлага той; да се
консолидира една първоначална идентичност на възрастен; да се направят и проверят някои първоначални избори
за живота на възрастен.

Младост (ранна възрастност)

Ериксън 20-35/40 г. интимност-изолация “Ние сме това, което обичаме.”

Гулд 18-22 г. 20-те г. развитие на независимостта
22-28 г.
29-34 г.
Левинсън 22-28 г. Първа жизнена структура
28-33 г. Преход на 30-те години

Ериксън: 20/25-35/40 г. Това е шестият стадий в теорията на Ериксън и основна задача в него е постигането на
интимност, свързване със света на другите, изграждане на дълбоки приятелски връзки, любовни отношения,
професионални партньорство Младите хора са ангажирани в непрекъснати опити за свързване със света на
другите, което при успех може да доведе до емоционална, сексуална, нравствена интимност с другите хора или
при неуспех – до изолация и самота. На този етап от развитието е добре, ако кризата от преходния период е
решена положително Младите хора, само когато са преодолели страха от загуба на идентичността си, са способни
да експериментират, сливайки я с тази на другия. “Интимността е да се обвържеш с конкретни емоционални
връзки и партньорства, етически да ги приемеш, дори да изискват компромиси.” Ако младият човек не е уверен в
своята тъждественост, проявява предпазливост, страх, който води до дълбоко чувство за изолация. Егото губи
силата си и резултатът е дистанциране от другите, готовност да отхвърлиш, игнорираш тези хора и сили, чиято
същност изглежда опасна за твоята собствена същност. Самоопределението в тази възраст е “Ние сме това, което
обичаме”, а при успешно решаване на кризата на интимността, Егото придобива нова витална сила (психосоциална
добродетел), а именно любов – взаимна преданост, взаимно отдаване. Психосоциалната модалност изразява най-
добре търсенията на личността в този период – да се изгубиш и да се намериш в другия.

Гулд: В теорията на Гулд фазите, които той определя, са с по-малка продължителност. Периодът, обозначен като
“младост” при Ериксън при Гулд включва няколко фази – 18-22 г., 22-28 г., 29-34 г.
Първата фаза е от 18 до 22 г., през нея започва процесът на трансформация – ориентация към групите и отделяне
от семейството, макар че младите хора се чувстват несигурни, от една страна, от страха да не би родителите им да
ги върнат отново в рестриктивния свят на детството, от друга страна, групата е нова заплаха за автентичността на
собствените убеждения като условия за приемане и членство в нея.
Основни заблуди, към които е насочен трансформационния процес:
1) Винаги ще принадлежа на моите родители и ще вярвам в техния свят.
2) Само моите родители могат да осигурят безопасността и сигурността ми.
3) Това е единственото ми семейство – конфликт между верността към родителите и тази към връстниците.
4) Аз не притежавам собственото си тяло. (I do not own my body) – ирационалните вярвания се преодоляват чрез
опита от сексуалните отношения, благодарение на които ставаме истински собственици на тялото си (или
господари).
Насока на развитие – освобождаване на идентичността от императива на родителската власт и опека, разпознаване
на техните несъвършенства и грешки и развенчаване на тяхната всемогъща управляваща сила.
Втората фаза — 22-28 г. Основно съдържание: изграждане на нова идентичност на възрастен и овладяване на
компетентностите, необходими за справяне със зрелия живот. Укрепването на чувството за автономия се основава
на поемането на отговорност за своя живот и разделяне с очакванията за постоянна помощ или контрол от страна
на родителите. Възприема се също социалният часовник и еталонните модели за зрелостта на своята култура като
 4
ориентири в изграждането на жизнен проект. Работят за своето бъдеще и приемат изборите си като единствено
правилни (тази фаза е много подобна на фазата от теорията на Левинсън “навлизане в света на възрастните”, която
обхваща същия възрастов диапазон).
Четирите заблуди на тази възраст са:
1) Ако правим това, което се очаква от нас, неминуемо ще бъдем възнаградени.
2) Има само един правилен начин за вършене на нещата.
3) Това, което не мога да направя за себе си, ще направят за мен хората, които обичам (митът за
изцеление чрез любов).
4) Разумът, усилията и отговорността винаги ще имат надмощие над всички други сили.
Най-общо трансформационният процес на развитие на независимостта през този период е насочен към
разколебаване на вярването, че личните усилия за отговор на социокултурните стандарти за истинския зрял човек
са сигурна гаранция за успеха на младежката мечта, както и че в моменти на слабост и фрустрация някоя
протективна фигура непременно ще се притече на помощ.

Левинсън: В периода от 22 до 28 г., обозначен като “навлизане в света на възрастния”, индивидът трябва да
решава 2 противоречиви задачи:
 нуждае ли се от проучване на възможностите на живота си на възрастен
 да създаде стабилна жизнена структура (първа)
Младият мъж е длъжен да пренесе центъра на тежестта в своя живот от положението на дете в семейството върху
положението на нов възрастен с нова база, която е в пълния смисъл негова собствена. Той трябва да направи и
преживее първоначалните си избори относно занятието си, любовните си отношения (включително брак и
създаването на семейство), ценностите си и житейския си стил. През този период се създава и първата стабилна
жизнена структура, която е свързана и с решаването на 4 основни задачи, характерни за развитието през началната
фаза на зрелия живот (17-33 г.):
1) да направи професионален избор
2)да си намери ментор и да изгради стабилна менторна връзка
3)любима жена, пълноценни интимни отношения
4) младежка мечта – в крайна сметка означава жизнен проект (висока обяснителна стой ност в теорията на
Левинсън).
Тези задачи се решават различно в зависимост от интериндивидуалните различия на мъжете.

Гулд: 29-34 г. – 30-те г. Себеразкриване. В теорията на Гулд 20-те г. се характеризират с развитие на

независимост. С навлизането в третото десетилетие от живота възникват въпроси за цената: струва ли си винаги да
бъда това, което се очаква от мен; какво у себе си пренебрегвам; не станах ли по-малко истински. (При Левинсън
това е периодът, когато младият мъж навлиза в прехода на 30-те г. и остро осъзнава стесняването на
възможностите, както и времевите ограничения – това е времето, когато трябва да си даде сметка за свършеното
дотук, колко удовлетворително е то за него и ако иска да промени нещо, то това е моментът за създаване на основа
за нова и по-удовлетворителна структура, с която да приключи ерата на ранната възрастност – 28-33 г.). Тези
лутания са сигнал, че започва нова фаза, а именно тази на себеразкриването, която обхваща възрастта от 29 до
34г. Осъзнава се, че ограничителните стандарти, приети през 20-те г. като отнасящи се за “пред хората”, са
интернализирани и им пречат да бъдат истински. Поражда се желанието да бъдат приети такива, каквито са.
Променя се времевата перспектива – жизненият път не е права линия към успеха, възможни са много разклонения
и вече е неотложно да се избере най-оптималното, защото няма време всички да бъдат изследвани и изпробвани.
Професионалният избор се преосмисля наново в контекста на това, доколко дава възможност за самостоятелно
определено личностно израстване. Осезаеми стават ограниченията, наложени от имплицитното брачно
споразумение. През третото десетилетие хората подлагат на преоценка опростените представи за живота като низ
от предвидими, контролируеми и еднозначни събития, от една страна, и от друга – за самите себе си като
безпроблемни и непогрешими. Трансформационният процес е насочен към преодоляване на илюзиите, че животът
е прост и контролируем, както и убеждението, че у личността не съществуват значителни противоречиви сили.
Четирите основни заблуди, които трябва да се преработят, са:
1) “Няма несъответствие между разума и чувствата ми” – създават се условия за по-пълно познаване на
вътрешната сложност и противоречивост, което води до ясна диференциация между интелектуалния и
емоционалния свят. Опознаването на вътрешната ни сложност спомага за развитието на една по-голяма
способност за емпатия и толерантност, както към себе си, така и към другите.
2) “Не приличам на родителите си в онези неща, които не искам да бъда” – когато човек стигне до прозрението, че
възпроизвежда някои практики, характерни за родителите му, които не е харесвал, той е в състояние да избере
формата на изразяване на дадена характеристика – вместо педантичен, да е добре организиран; грижовен, без да е
протективен.
 5
3) “Много ясно виждам истинската същност на близките ми” – Трансформационният процес влияе върху
отношенията с близките хора, като събужда най-доброто и най-лошото в тях, както и в самите личности.
4) “Не съществуват реални заплахи за сигурността ми.”

Левинсън: 28-33 г. Преход на 30-те години. В теорията на Левинсън времето от 28 до 33 г. обхваща прехода на 30-
те години, когато мъжът осъзнава, че проучвателният характер на 20-те се изчерпва и животът става по-сериозен и
ограничен. Този период осигурява възможност за преработване на пропуските и ограниченията на първата
жизнена структура на възрастен и за създаване на основа за нова и по-удовлетворителна структура, с която да се
приключи ерата на ранната възрастност. Този преход се преживява различно от различните индивиди, но
жизнените им структури в края на прехода на 30-те години винаги са различни спрямо това, което са били в
началото му. Някои мъже имат напълно спокоен преход, без демонстративни разриви или чувство за криза. Те
могат да използват този период за модифициране и обогатяване на своя живот в определени отношения, но те
градят направо над миналото и не правят фундаментални промени. За тях това е време на реформи, а не на
революции. Други пък преминават през умерена или тежка криза през този период. Действителна криза в
развитието възниква, когато мъжът се затруднява при решаване на задачите на развитието през този период. В
тежка криза се преживява заплаха за самия живот, опасност от хаос и безизходица, загуба на надежда за бъдещето.
Съществува пик в семейно-брачните отношения (Гулд – 3-та заблуда), промени в професията и равносметка за
изминатия път. Развитийните психолози-консултанти не препоръчват в този период да се вземат решения за важни
промени – развод (промяна на семейния статус), различни промени, “залитащи” в едната или другата посока.

Зрелост
Времевите граници, които определят навлизането в периода на зрелостта, се разминават в различните теории, но
проблемите, характерни за този период, са сходни. Също положителните и отрицателните придобивки при
решаването на нормативните проблеми са сходни. За Ериксън това е период, в който основна психосоциална криза
е генеративност (продуктивност, творчество) срещу стагнация, себепоглъщане, егоцентризъм, непродуктивност,
а при Гулд във времето от 35 до 43 г.., личното развитие е ориентирано към приемането на себе си като единствен
и окончателен арбитър във вземането на решения относно начина на прекарване на остатъка от живота; промяна
във времевата перспектива – натиск на времето за постигане на жизнените цели, и преориентация. При Левинсън
това е времето на улягането (33-40 г.). В този период се изгражда и втората стабилна жизнена структура, в която
мъжът се стреми да вложи себе си в централните компоненти на тази структура – работа, семейство, приятелства,
свободно време (понятието “генеративност” на Ериксън изразява донякъде и това).

Ериксън: 35/40-60/65 г. Генеративност/стагнация. Това е осмият стадий, като Ериксън го определя като време
на продуктивност, творчество, грижа за даване на насока и смисъл в живота на следващото поколение. Ериксън
определя достатъчно значими развитийни задачи пред трансформацията на Егото, за да се засили неговата
компетентност. Зрелият човек се нуждае да бъде нужен някому и зрелостта е ръководена от природата на това, за
което трябва да се грижи. Самоопределението е: “Аз съм това, което създавам”. Успешното решаване на кризата
на възрастността води до специфично засилване на Егото – генеративност. Това е безпокойство, което трябва
последователно да преодолява ограничеността или фиксацията изключително само за себе си. Генеративността в
разбирането на Ериксън е широко понятие, включващо родителските задължения, загриженост за създаване и
насочване на следващите поколения и чувство за отговорност пред по-младите, също продуктивност, творчество,
компетентност в различни дейности и личния живот.. Тази “придобивка” носи чувство за осъществяване,
самореализация (близко до възгледите на Маслоу за самоактуализацията). Тук за първи път индивидът осъзнава,
че любовта е по-ценна от антагонизма на разделените функции. Грижата тук е да преодолееш страха, че времето
си отива, и отново да включиш в своята идентичност децата си. Реализацията на задачите на всяка възраст в
човешкото общество е облагоприятствана или затруднявана, ако задачите не се решават в интергенерационен
план. Двете генерации са заинтересувани взаимно да подкрепят усилията си за изграждане на ценностно
отношение към себе си – силно Его и т.н. Цивилизацията, културата се дължи на такъв междуличностен ценностен
консенсус. Неуспехът в решаването на кризата води до отслабване на Аз-а, стагнация, чувство за скука,
отегчение, личностно обедняване, стесняване на социалното пространство и междуличностна изолация. Личността
е в състояние на застой, притежава ниска способност за промяна, в следствие на което престава да нараства и да се
обогатява. Най-страшно е нарушаването на връзките със света и свръхголямата ангажираност със себе си. Ако
условията благоприятстват (болест, инвалидност, психическа депресия), индивидът се самозатваря и изпада в плен
на извънредна загриженост само за себе си. Най-тежко последствие е стагнация и отчуждение от по-младото
поколение. Човек се капсулира, изгражда стена както към външния, така и към вътрешния си свят, това е отказ да
бъдеш в крак с времето – индивидуално, социално и историческо. В тежки случаи се наблюдава регресия към
натрапчива потребност от псевдоинтимност, нерядко съпътстващо се с нарастващо чувство за лична
опустошеност. Състояния на застой и инфантилност се наблюдават в различни моменти от живота, но в тази
възраст са катастрофални, защото водят до песимизъм и преждевременна оставка.
 6

Гулд: 35-43 г.; 43-50 г. Субективни промени в средата на живота. Полови различия в процеса на трансформация. В
теорията на Гулд този период на зрелостта включва 2 фази на преработка на заблудите и разширяване на
самоопределението. Първият е от 35 до 42/43 г. – промяната във времевата перспектива е от основно значение за
разбиране на прехода. Сблъсъкът със сигнали за отлитащата младост, а с нея и изчерпването на значителна част от
собствените времеви ресурси често се преживява остро и болезнено. Чувството за ценност е свързано с оценка на
собствените деца като “продукти” на полаганите грижи. Адаптацията на родителите към изискванията на техните
нови развитийни задачи, свързани с новата фаза от развитийния цикъл, включва два по-важни момента:
1) Приемане и адаптация на факта, че паралелно с намаляване на тяхната физическа сила и привлекателност, тази
на децата им е в своя разцвет (различни форми на съперничество с децата)
2) Приспособяване към автономията на потомството и трансформация на отношенията родители-деца от
вертикални към хоризонтални.
В тази фаза партньорският обмен в брака зависи от начина, по който всеки осъществява своя контраполов преход –
мъжете се изправят пред своите феминни аспекти (по-чувствителни, по-емпатийни), а жените обратно.

Левинсън: Зрелостта или улягането в този период 33-40 г. поставя пред мъжа 2 основни задачи:
1) да установи ниша в обществото, да се “вкорени”, да закотви своя живот здраво, да формира компетентност в
избрания занаят, да стане член на ценения от него свят
2) да работи над “напредъка”.
Артистът, интелектуалецът, както и работникът, бизнесменът и революционерът нормално използват този период
за постигането на поставените цели. Това е периодът, в който мъжът определя своето лично предприятие, което
може да е дефинирано още от началото (да станеш голям учен, художник, бизнесмен) или може да получи формата
си в хода на този период. Образът на стълбата е централен за предприятието на улягането, тя е психосоциална –
отразява реалностите на външния социален свят, но е дефинирана от човека в съответствие с неговите значения,
мотиви и стремежи. Целта е да стане старши член в света, който е избрал. Към края на периода на улягането,
съществува т.нар. фаза ВООМ (Becoming One’s Own Man) – започва приблизително на 36-37 г. – ставане
господар на себе си. Главната задача за развитието през ВООМ-а е да се постигнат целите предприятието на
улягането, да се стане старши член в този свят, да се показваш по-силно със собственото си мнение, да имаш по-
големи измерения на авторитета и властта си. В този период се прекратяват отношенията с ментора – самият ти
трябва да станеш ментор. Има няколко типа последователности (начини на протичане) през периода на улягането:
 Напредване в рамките на стабилна жизнена структура
 Неуспех – упадък в рамките на стабилна жизнена структура
 Променлива структура, гъвкава – мъжът не запазва стабилна жизнена структура през периода
 Избухване – опит за изграждане на нова жизнена структура
 Нестабилна жизнена структура
Разликата между първото и второто е преди всичко въпрос на степен. В този период, когато човек е изправен пред
необходимостта да приеме навлизането си в зрелостта, както и да направи равносметка на изминалите години,
всеки, в зависимост от личната си история, може да поеме по един или друг път, като реши неотложните задачи
или съумее да се справи със собствените си заблуди, като разшири самоопределението си. Ериксън не говори за
това, как се постига генеративността, личностната трансформация, която да преодолява биологичния спад,
професионалното плато. Роджър Гулд предлага модел за личностна промяна в понятията на теорията за
трансформацията на вътрешното субективно виждане и преодоляване на заблудите за себе си.

Гулд: 43-50 г. Основна тема в тази фаза е приемането на крайността на собствения живот, разделяне с надеждата
че все още има време, за да осъществиш мечтите си. Времевият фокус е в настоящето. Основните заблуди тук са :
1) “Злото у мен не съществува, в света няма смърт, нищо лошо не може да ми се случи“. Първият компонент на
тази заблуда има диференциални различия между половете. При мъжете “Аз съм недостижим за смъртта,” а при
жените: “Ако загубя мъжката протекция животът ми е в опасност.” И Гулд, и Левинсън подчертават колко е
неотстъпчив мита за човешкото безсмъртие. Мъжете компенсират страха от смъртта, като се вкопчват в работата
си. Женският пакт за имунитет от смъртта е мъжката протекция. Когато този мит бъде преработен, печалбата за
развитието е стремеж към по-голяма автентичност на Аз-а и хуманност, разбирана в термините на генеративност.
2) “Животът ми е невъзможен без това семейство.”
3) “Аз съм невинен” – този компонент е защита срещу дълбоко спотаен страх от собствената демонична лошотия,
чиито корени са опити, интернализиране на забрани през детството. Полза – преработване на негативните Аз-
образи, което позволява по-разширено самоопределение.

Левинсън: 40-45 г. Преход в средата на живота. Задачите на прехода в средата на живота в теорията на Левинсън
са сходни със заблудите, които трябва да се преодолеят, представени от теорията на Гулд. Фазата на прехода в
 7
средата на живота трае около 5 г. и като при всеки преходен период мъжът трябва да се справи с миналото,
младостта и да се подготви за бъдещето. Преходът в средата на живота е мост между две ери, това е време, което
дава възможност на мъжа да пренасочи своя живот и по-мъдро, емоционално ефективно да организира времето,
което му остава. 3 основни задачи на този период:
1) Да се приключи ерата на ранната възрастност, да се освободи от младежките илюзии
2) Начални стъпки за започване на средната възрастност; започване на модификация на негативните елементи,
както външни (социални роли), така и на вътрешните психични аспекти, модификация и регенерация на
младежката мечта
3) Да се справи с полярностите, които са източник на разцепление (млад-стар; разрушение-съзидание; мъжествен-
женствен; привързаност-отделеност); да се справи с процеса на индивидуация.
В този период мъжът трябва да се справи с младежките си илюзии за “всемогъщество”. Също голяма роля за
усещането за лично добруване има преосмислянето на “младежката мечта”. В този период на преход,
обединителен термин, който може да обобщи и трите теории, е “процесът на индивидуация”, който според Юнг
е основна характеристика на втората половина на живота. Смисълът се променя, целите също – основно е
самопознанието, интроспекцията. Левинсън заимства идеята за индивидуацията, но я разглежда като процес – не
само избуяваща през средата на живота, а като гръбнак на процеса на осъзнаване през цялостния жизнен цикъл.

Старост
Ериксън над 65 г.
Гулд след 50 г.
Левинсън 50-55 г. 55-60 г.
60-85 г. късна възрастност
60-65 г.

Ериксън: Последният стадий – осмият – е времето на старостта. Психосоциалната дилема за разрешаване е между
интегритета на Аз-а и отричането, отчаянието, безнадеждността. Позитивното решаване на тази полярност,
крайната и фундаментална възможност за избор в човешкото съществуване, но тази криза може да бъде преживяна
само в динамичен баланс между вярата, надеждата и отчаянието. Загубата и дезинтеграцията могат да породят
цинизъм и безнадеждност, но интегритетът изисква тяхното съзнателно и смело приемане. Въпреки че този етап от
живота се очаква да донесе загуба и упадък, той може да донесе мъдрост, която според Ериксън е жизнената сила
или последната добродетел на третата възраст и общо на жизнения цикъл на човека. Мъдростта се определя като
безпристрастен интерес към самия живот пред лицето на смъртта. Самоопределението: “Аз съм това, което ме
надживява”. Психосоциалната модалност е да бъдеш чрез това, което си бил, да се справиш с това да не бъдеш.
Човек трябва да осъзнае, че индивидуалният живот е с временна стойност – по този начин личността може да
приеме песимизма с оптимизъм. В случаите, които кризата не е решена, се стига до безнадеждност, отчаяние,
индивидът отказва да приеме, че животът е този, който е водил. Пораждат се чувство на страх от това, че е
пропуснал живота, който разглежда като тотална загуба, а смъртта като неизбежна и жестока спирачка.
Отчаянието се проявява в страхови състояния, негативно реконструиране на спомените, огорченост, отвращение,
хипохондрия, параноя и старческа депресия. В този последен етап от живота човек е поставен пред последния си
избор – да възприеме живота и смъртта като двете страни на битието срещу ужас от смъртта, чувство за нещастие
и пълна безсмисленост.

Гулд: Последната фаза, която той описва е след 50 г. Тук темата е помъдряване Негативните изблици от
предишните фази отстъпват място на едно общо позитивиране на отношението към себе си и към другите.
Родителите вече не се упрекват за несъвършенства или собствените неуспехи, отношението към тях е доста
любвеобилно. Интересът към собствените деца вече не е съсредоточен към техните социални постижения, а върху
тяхното чувство за благополучие и удовлетвореност от живота. Брачният партньор е ценен приятел, а не
заместител на родителите. Борбата за социален статус отслабва и основна задача има автентичността на
собственото съществуване. Освобождаването от илюзиите премахва пречките по пътя към индивидуация, с която
се извършва преход от възгледа: “Не съм техен” към “Аз принадлежа на себе си.” Важна част от начина, по който
хората преживяват тези години, е процесът на жизнена равносметка, изходът от който Гулд разглежда като кризата
на отчаянието. Времевият фокус е стеснен и акцентът е върху настоящето.

Левинсън: Късната възрастност започва след 60 г. до 65 г. Средната възрастност е приключила и мъжът трябва да
се подготви да приеме неизбежното.