СОЦИАЛНА

ПСИХОЛОГИЯ

Социалната психология се отделя като самостоятелен раздел през средата на

миналия век. Тя се стреми да разбере и да обясня, защо дадена форма на поведение
се предизвиква от едни, а не от други аспекти на социалната среда.

Социалната психология изучава фактът, че голяма част от нашите социални

възприятия повече зависят от тълкуването на дадена ситуация, отколкото от самата
тази ситуация.
Социалната психология се опитва да покаже по какъв начин нашите чувства и
мисли се формират в резултат на влиянието, оказвано от хората един на друг.

Социално-психологическите изследвания позволяват да се получават

сведения, необходими за разбирането на това как се формират отношенията,
протичат социални изменения, създава се лидерство за някои индивиди или се
развива конформизъм и подчинение на авторитета.

Социалната психология включва като основни раздели психологията на

общуването и взаимодействието на хората, психология на групите, взаимодействието
и закономер-ностите на личността и групите.

Социалната психология е отрасъл на психологическата наука, който изучава

закономерностите на поведението и дейността на хората, обусловили тяхната
включеност в социалните групи, а също психоло-гическите особености на самите тези
групи.

Социалната психология е научна област, която изучава разбирането за

същността на причините на индивидуалното поведение като социални ситуации.
Социално-психологическото разбиране се обособява посредством общуването, което
частично се разглежда като дейност, която се организира и развива.

Във връзка с това трябва да отбеле-жим че общуването се разбира от

различните психолози нееднакво. Едни убеждават, че общуването - това е дейност
или поне частен случай на дейността, а други смятат, че това са два самостоятелна и
равноправни процеса.
В структурата на общуването се отделят три взаимно свързани страни:
комуникативна, интерак-тивна и перцептивна. Това са и функциите на общуването.

Комуникативната страна на общуването се състои в обмена на информация

между общуващите индивиди. Интерактивният аспект се отнася до организиране на
взаимодействието между общува-щите си индивиди т. е. обмен не само на знания,
идеи, но й дей-ствия. Перцептавната страна означава процес на възприятие между
партньорите и установяване на тази основа на взаимно разбиране.

Общуването - това е сложен и многостранен процес, който може в едно и също

време да се прояви и като процес на взаимодействие между индивидите, и като
информа-ционен процес, и като отношение на хората един към друг. И като процес
на тяхното взаимно влияние, и като процес на съпреживяване и взаим-но разбиране
един към друг.

В процеса на общуването най-често се среща фактически, информационен,

дискусионен и изповеден тип общуване.
• Информационен диалог - това е обмен на информация.
• Дискусионен тип диалог - възниква при среща на различни гледни точки,
когато се проявяват различия в интерпретацията на едни или други факти, събития
и т.н.

• Изповеден диалог –
най-доверителното общуване, което протича, когато човек се стреми да изрази и
сподели своите дълбоки чувства и преживявания. Общуване, основано на взаимното
приемане на индивидите, на споделянето от тях на общи ценности и значения.

ПРОСЕМИКАТА - това е особена област в психологията, която се занимава с

нормите на пространст-вената и временна организация на общуването.
Пространството и времето на организирането на процеса са особена знакова систе-
ма, която носи смислова натоваре-ност. Те са компоненти на комуни-кативните
ситуации.

Общуването като взаимодействие.

Участието едновременно на много хора в дейността означава, че всеки е
длъжен да внесе своя дял в тази дейност. Това позволява да се интерпретира
взаимодействието като организация на съвместната дейност.

В психологията видовете взаимо-действия се разделят на два противоположни

вида:
• коооперация (сътрудничество);
• конкуренция (конфликт).

Кооперацията е взаимодействие, което съдейктва за организиране на

съвместната дейност за постигане на групова цел.
Конфликтът е сблъсък на противо-положно поставени цели, интереси,
принципи, гледни точки на взаимо-действие. Традиционно конфликтът се разглежда
като негативен тип взаимодействие. Понастоящем са проведени много изследвания,
които разкриват позитивните страни на конфликта.

Общуването като взаимно разбиране.

Самото взаимно разбиране има две страни:
1) разбиране на мотивите, целите, установките на партньорите във
взаимодействието;
2) не само разбирането, но и приемането, разделянето на тези цели, мотиви,
установки.
 Възприемането на човек от човека предполага процеси на идентификация и
рефлексия.
Идентификацията буквално означа-ва уподобяване на другия, когато
предположението за вътрешното състояние на партньора по общува-не се изгражда
на основата на опита да постави себе си на негово място. В този план
идентификацията се представя в качеството на един от механизмите за познаване и
разби-ране на другия човек.

При характеризиране на общува-нето като познание от особено значение има и

рефлексията. Под рефлексия в социалната психология се разбира осъзнаване от
индиви-дите на това, как той се възприема като партньор в общуването. Това не е
просто познаване на другия, но и знание за това как този друг разбира тебе.

Емпатия. Това е друг механизъм за познаване на другия. За разлика от

идентификацията, при емпатията протича не рационално осмисляне на проблема на
другия човек, а по-скоро стремеж за емоционален отклик на неговия проблем.
Емпатията е емоционално разби-ране на другия.

Особен процес, който съпровожда възприятието на човек от човека е

явлението стереотипизация.
Стереотипът - това е устойчив образ на някакво явление или човек, който се
използва в общуването като средство за "съкращаване" на процеса разпознаване.
Стереотипи-зацията в процеса на познаване на хората един друг може да доведе до
две различни последствия.

• В първия случай това води към определено опростяване на процеса познаване

на другия човек.
• Вторият случай води до възникване на предразсъдъци. Ако съждението се
построява на основа на миналия опит, а този опит е бил негативен, то всяко ново
възприемане на предста-вител от самата тази група се приема с неприязън.
(Предразсъдъците имат особена отрицателна проява в живота, когато могат да
оказат сериозна вреда на взаимоотношенията на хората.)

Начини на въздействие в процеса на общуване

Заразяване несъзнателно – неволно подаване на индивида на опреде-лени

психически състояния. Механизмът на социалнопсихоло-гическото заразяване води
към ефекта на многократно взаимно усилване на емоционалните въздействия при
общуването между самите хора.

Внушението – целенасочено, неаргументирано въздействие на един човек

върху друг или върху група. При внушението се осъщест-вява въздействие върху
другия, основано на некритично възприе-мане на съобщение или информа-ция.
Внушението има вербален характер, т. е. то се осъществява посредством речево
общуване, речево съобщение.
 Подражанието - това е начин на въздействие, който се проявява в следването
на някакъв пример, образец чрез неговото възпроиз-веждане.

Огромен брой изследвания в социалната психология са посвете-ни на така

наречените малки групи. Съществуват множество различни подходи към проблема
за класифи-кацията на малките групи.
Най-разпространено е деленето на малките групи на първични и вторични;
формални и неформални; групи от членове и референтни групи.

Деленето на малките групи на пър-вични и вторични е свързано с наличието

или отсъствието на непосредствени контакти между членовете на групата.
В първичните групи (семейство, гру-па от приятели и т.н.) между хората
съществува непосредствен контакт.
Вторични групи - няма непосредст-вени контакти между членовете на групата,
а за общуването се изпол-зват различни "подходящи" във вид на средства връзки.

Според американакият психолог Мейо формалната група се отличава от това,

че в нея се определя ясно статуса на нейните членове - те посочват, предписват
групови нор-ми. Във формалната група строго са определени ролята на всички чле-
нове на групата, системата за лидерство и подчинение.

За разлика от формалните групи, Мейо разкрива още и неформалните групи,

които възникват стихийно, където нито статусът, нито ролите са предписани или
приписани. Неформалната група може да се образува отвътре формално.

Психологическите изследвания по-казват, че в реалната действител-ност

много трудно се отделят фор-мални и строго неформални групи. Особено това е
свойствено за не-формалните групи, които възникват в рамките на формалните.
Затова в психологията се разглежда структу-рата на формалните и неформал-ните
отношения, когато се различа-ват не групите, а типът и характерът на отношенията
вътре в тях.

Различаването на групите на референтни според психологът Х. Хаймън - това

са групи, в които човек нереално е включен, но нормите на които той приема.

Малка група - общност от хората, обединени на основата на общи принципи,

които се отнасят към съществуването у тях на съвместна дейност и общуване.
Основна форма на социална организираност е групата и по-точно малката група,
която е малочислена по своя състав, чиито членове са обединени от обща дейност и се
намират в устойчив личен контакт един с друг.

Това е основа за възникването, както на емоционалните отношения в групата,

така и от особени групови ценности и норми на поведение.
 Групата като социална организира-ност може да се типологизира по следния
начин: Г.М. Андреева определя малката група като група, в която обществените
отношения са под форма на непосредствени лични контакти. Малката група винаги е
единство от обществени и лични връзки и отношения.

Лидерството – това е процес на организиране и управление на малката група,

процес на вътрешна социално-психологическа самоорга-низация и самоуправление
на взаимоотношенията и дейността на членовете на групата.

Лидерът - член на групата, който спонтанно се издига и приема ролята на

неофициален ръководи-тел, както и условията на опреде-лени специфични и
достатъчно значими ситуации, които осигуряват организацията на съвместната
дейност на хората за най-бързо и успешно постигане на общи цели.

Някои характерни особености за лидерството са:

1) личността доброволно приема вър-ху себе си и значителна част от отго-ворността
за дейността на групата;
2) членовете на групата гласно или негласно поддържат придвижването и растежа на
лидера;
3) лидерът се издига в ролята си на неофициален ръководител в усло-вията на
достатъчно значима за жиз-нената дейност на групата ситуация.

В социалната психология се очерта-ват две тенденции, които са харак-терни с:

1) нарастване на когнитивната пер-спектива, първо, усилия за прилагане на
знанията за когнитивните процеси относно задачата по разбиране на социалното
поведение;
2) увеличаване на усилията върху прилагането на принципи и заключе-ния в
социалната психология за една по-широка сфера на практическите проблеми.

В рамките на тези две тенденции се очертава проблемът с обособява-нето на

когнитивния дисонанс. Ко-гнитивният дисонанс се разглежда като положение,
когато индивидите разкриват противоречия между два от техните атитюди и
поведението им. Когнитивният дисонанс е свър-зан с разкриването на несъвмести-
мост между два атитюда.

Дисонансът е мотивиран и води до усилията към неговото редуциране,

намаляване. Когато индивидите казват или правят неща несъвмес-тими с техните
атитюди, тогава те се опитват да редуцират резонанса, генерализиран чрез смяната
на тези атитюди.

Друг аспект е атрибутивната теория в социалната психология. Това е процес,

чрез който ние търсим да идентифицираме причините за поведението на другите и
така се получават знания за техните основ-ни черти и диспозиции.

Необходимо е да отбележим и теорията на социалното научаване.

Основните линии на изследване в рамките на социалното научаване са по
посока:
първо, на социалното научаване в процеса на възпитание на децата и
подрастващите;
второ, социокултурен анализ - изследване на развитието на личността в различни
култури и
трето, развитие на личността.

Н. Милър и Дж. Долард внасят в научните изследвания термина социално

научаване, чиито основен проблем става социализацията. Съществуват различни
виждания относно научаването. Н. Милър и Дж. Долард първи правят опит за
хвърляне на мост между бихевиори-зма и психоаналитичната теория.

Те споделят мнението на З. Фройд за ролята на мотивацията в поведе-нието

като трансформират неговите идеи и заместват принципа на удо-волствието с
принципа на подкреп-лението. От тяхна гледна точка подкреплението е редукция на
подбудата, на драйва.

Най-общо можем да кажем, че в основата на теорията за социалното научаване

лежи схемата стимул-реакция плюс учението на З. Фройд. Американските
изследователи взе-мат от Фройд неговата социална сърцевина, а именно
отношението между Аз-а и обществото. Фройдиз-мът и бихевиоризмът в рамките на
теорията на социалното научаване имат своята социална сърцевина, като
подчертават ролята на социал-ното в развитието на детето.

Социалното се разбира като една от формите на стимулиране, която

предизвиква поведението, а също и като една от формите на подкреп-ление, която го
поддържа.

Концепцията на социалното науча-ване показва как детето се приспо-собява

към съвременния свят, как то усвоява привички, норми на съвременното общество.
Особено място в изследванията на социално-то научаване е насочването му към
разкриване на условията, при които децата усвояват навиците на пове-дение в
резултат на наблюдения.

Атитюди - трайни умствени предста-ви за различни качества на социал-ния и

физическия свят. Те са овла-дяни чрезопита и упражняването на директно
въздействие върху следва-що поведение.
Атитюдите обслужват важни фун-кции на личността, които я поддър-жат
(например, те помагат в проце-са на социалната информация и разрешават на
индивидите да изра-зят техните основни ценности).

Атитюдите могат да бъдат овладяни индиректно от други лица чрез т. нар.

социално научаване (теории на социалното научаване).
Този процес включва три основни форми на научаване:
• класическо кондициониране;
• инструментално (оперантно) кондициониране и
• социално научаване.
 Атитюдите могат да бъдат овладяни директно чрез личния опит. Такива
атитюди имат тенденцията да бъдат по-силни, по-трайни, отколкото други, които са
овдадяни чрез социалното научаване.
Атитюдите са свързани с поведе-нието, но тази връзка е по-особена от
обикновената. Специфичните атитюди предпоставят поведението, предсказват го по-
добре, отколкото обикновените.

Предразсъдъци - това са негативни атитюди за членовете на някои

специфични социални групи, които са базирани единствено върху член-ството на
индивидите в тази група. Такива атитюди често обслужват схеми, които особено
силно преди-звикват информационния поток за групи, които са цел на предразсъдъ-
ците.

Конформизъм - форма на социално влияние, в която индивидите про-менят

техните атитюди или поведе-ние, за да останат верни на същест-вуващите социални
норми.
Социална норма - правила, които посочват какви са очакванията от
индивидите, за поведение в специ-фична ситуация.

Конфликт - отнася се до взаимодей-ствие, чрез които индивидите или групите

се опитват да достигнат взаимно несравними резултати. Конфликтът се появява там,
където има противоположни интереси.

Роли - система от поведение, с която индивидите заемат специфич-ни позиция

в групата и се очаква да ги изпълняват.
Норма - правила в групата, които посочват как техните членове тряб-ва или
не трябва да се държат.

В психологическата литература поя-вата на понятието локализация на

контрола се свързва предимно с из-следванията и работите на амери-канския
психолог Дж. Ротър. Авто-рът предлага да се разграничават хората помежду си в
съответствие с това, къде те локализират контрола над значимите за тях събития.
Съществуват два крайни типа на такава локализация или на локус на контрола -
интернален и екстерна-лен.

За първия случай индивидът смята, че протичащите при него събития зависят

преди всичко от личност-ните му качества като компетен-тност, ниво на
способностите и представляват закономерен резул-тат от неговата собствена дейност.

При втория случай индивидът е убе-ден, че неговите успехи иди неуспе-хи

представляват резултат от такива външни сили, като късмет, случай-ност,
подтискане от другите хора и т. н. Всеки човек заема определена позиция на
континиума, изправен пред тези полярни типове локали-зация на контрола.

Понятието локализация на контрола въведено в психологията, стимулира

огромен брой изследвания на този феномен. Оказва се, че принадлеж-ността на
човека към един или друг тип локализация на контрола влияе върху многообразните
характерис-тики на психиката на индивида и поведението му.
Обзорът на работите по този про-блем констатира, че интерналите проявяват
голяма отговорност и социална активност. Те, за разлика от екстерналите, са по-
последова-телни в своето поведение.

При интерналите перспективата във времето обхваща значително по-далачни

зони, както в бъдеще така и в миналото. Тя е наситена с голямо количество събития.
Интернатите проявяват и голяма когнитивна ак-тивност. Те са по-последователни и
по-продуктивни в ситуации за прие-мане на решение в ситуации, свър-зани с риск. За
тях е характерна проявата на голяма готовност за отлагане, неприемане на някакво
леснодостъпно удоволствие, за достигането обаче на по-дадечно и по-ценно благо.

Интервалите повече отколкото еко-терналите, са убедени че усърдната работа

повече от всичко води към висока продуктивност, а от тук съот-ветно високата
продуктивност съ-действа за получаването на по-виооко възнаграждение, на мате-
риални или духовни стимули. Тях-ната обща удовлетвореност от труда е значително
по-висока, отколкото у екстерналите.

Многочислени личностни корелати на локуса на контрола са изведени досега

от изследователите на този феномен. Интерналността положи-телно е свързана със
социалната отговорност, с осъзнаването от човека на смисъла и на целите в живота.

Следва да се подчертае, че Дж. Ротър разгръща своята концепция за

локализацията на контрола на основата на "социалната теория за научаването,
която определя конти-ниума от латентна възможност, по-сочваща вече интерналния
срещу екстерналния контрол на подкреп-лението." По-нататък Ротър изтъква още,
че не само ситуациите могат да променят в степен, в която хората възприемат,
осмислят и че тяхното поведение е по-скоро детерминант, отколкото поведението на
другите.

Експерименталните опити в своето множество посочват търсенето на

корелацията между локализацията на контрола и различните страни, свойства на
личността. Според нас продуктивността на посочените изследвания би била по-
ефективна, по-резултатна и цялостна, ако тези корелационни взаимоотношения се
анализират на фона на една по-обобщена представа за личността на изследваното
лице.