Значението на идеологиите, култовете и ритуалите

Фундаменталната роля на идеологиите, култовете и ритуалите е да дадат посока

на развитие. Те могат да бъдат създадени от самото общество, но могат и да му бъдат
наложени от външни на него сили. Те канализират мислите, действията, усилията,
желанията и плановете на отделните индивиди към една обща цел, сформирайки по
този начин вид колективно мислене и действие, насочено в определената преди това
посока. Най-често те възникват като решение на даден проблем. Възможно е той да
бъде чисто практически като например глобалното затопляне, навиците на определен
животински вид или личната хигиена. Може би по-честият случай обаче е, когато
обществото се намира в криза или скоро е излязло от кризисна ситуация (например
война). Тогава то често се намира в състояние на неосъзнаване на реалността, шок и
невъзможност за действие. В този момент е нужно да започне новото начало,
извайждайки се на преден план нови опорни точки в космогонията на това общество,
които да определят и движат за напред развитието – трябва да изгреят нови пътеводни
звезди на хоризонта. Не винаги е нужно да се стига до такава тежка криза, но
определено при някакъв вид основна промяна в предишния установен ред се появяват
промените в идеологиите, култовете и ритуалите или дори пълното им заменяне.

Наблюдава се и процесът на западане на идеологиите, култовете и ритуалите,

идващ след конкретен период от време от тяхното установяване. Възможно е да се
търси обяснението на този феномен през възгледа за цикличност – всяко нещо се ражда
от пепелта на нещо предишно, има своя пик на живителната си сила, след който
започва постепенен упадък, стига се до изчезването и раждането на нещо ново.
Идеологиите, култовете и ритуалите западат, когато техният смисъл и подемна сила са
вече изтощени и изпразнени, заради своето прекалено дълго или размирно
съществуване или промени в света, след което те съществуват в състояние умиране и
несъстоятелност, докато не се появи новата генерация. Възможно е и битуването в един
междинен, празен период на неидеологии, некултовете и неритуалите, когато старите
са вече отминали, но още не са създадени нови – време на хаос, неориентираност и
безвремие.