Гръцки парламент: по конституцията от 1975 е парл реп (победа с 67% срещу конст Монархия)

4 години мандат – от избор до избор еднокамерен

Подсилена пропорционална система – 56 избир. района, от които 48 могат да дадат повече от 1
мандат, изчислявайки се пропорционално по изборните резултати. 250 места се избират
пропорционално, останалите 50 мандата се дават на партията с най-много гласове. Депутатите
имат имунитет, но прокурор може да изиска свалянето му, като това се гласува в Парламента
Първата редовна сесия започва на първия понеделник от октомври, като сесия не може да е по-
къса от 5 месеца. До 30 дни след редовните избори Събранието трябва да бъде свикано. По
време на ваканциите (рецесии на англ.) се създава специална „секция“, която продължава да
функционира – тя е 1/3 от депутатите. При всяка от трите летни ваканции, които нямат точно
фиксирани дати, е различен съставът.
Има възможност и за извънредни сесии (свикват се от Президента) по Конституцията
Организацията на Парламента се води от Президиума – говорителя, 7 зам говорители, 3 декани
и 6 секретари – те упражняват независимостта на парламента
Депутатите са раделени в различни комитети – по съответни направления, както и в България.
Но присъства и още едно групиране на съответните комитети в „стоящи комитети“ (те се
съставят в началото на всяка сесия на Събранието от неговия председател), специални стоящи,
специални, специални постоянни, комитети от национално значение и други.

Законодателна и функция и парламентарен контрол (следващ слайд)

Проектът за закон се дава на съответния комитет – той го разследва и изменя при две
разглеждания (поне през 7 дни) – първото четене е принципно и се гласува общо, а вече
второто четене е гласуване точка по точка. До второто четене и другите комитети, в чиято
сфера би могъл да попада дадения законопроект, могат да изразят своето мнение и
предложения за него. След двата кръга при комитета се изпраща за дебат в парламента. После
там има три етапа (четения) на приемане – първото се гласуват въобще принципно за идеята на
законопроекта; втори път по всеки член; и трети път цялостно. Минава с поне 50% от
присъстващите, които трябва да са поне 75присъстващи. За някои се изиска по-голямо
присъствие – за договори с други страни и за промени в избирателния закон (следващ слайд)
Парламентарен контрол поне 2 пъти на седмица – чрез петиции (подадени от граждани,
депутати могат да се влючат), писмени или устно (от депутат – поне 2 пъти седмично мин
предс избира два въпроса, на които да се отговори; самият мин пред отговаря веднъж седмично
на два въпроса към него), заявления (депутати могат да му искат документи по някакъв казус и
той ги дава до месец – без дипломатически, военни или засягащи нац сигурност), допитвания
( ако предоставените материали след заявление не са достатъчни; гласува не на общо събрание)
Следващ слайд
Народното събрание избират чрез гласуване президента – той има пет години – чрез
мнозинство от 2/3. Ако не стане – балотаж след пет дни. Ако отново не стане, на третия кръг се
изисква мнозинство от 3/5 (180 гласа). Ако и тогава не стане – целият парламент се разпуска и
избори – тогава вече новият парламент избира президента
Президента: главнокомандващ на военните, представителни функции, провежда референдуми
поправките от 86-та в Конституцията намаляват правата
След изборите за парламент, президентът посочва мин председател (обикновено лидерът на
партията) и му връчва мандат за съставяне на правителство – мин пред избира министри и
президентът ги одобрява. Ако няма партия с мнозинство, се връчва проучвателен мандат за
съставяне на коалиция, която да събере необходимото мнозинство. Ако не стане на втората
сила, после и на третата – всяка заповед за съставяне на правителство трае по три дни. – ако и
това не стане, президентът свиква лидерите на всички парламентарни партии и се обсъждат
възможности за съставяне на общо правителство. Ако и това не стане, президентът поверява
съставяне на възможно по- широко правителство на един от президентите на Върховния адм
съд, докато не се организират нови избориПарламента се разпуска като н еможе да състави
правителство
Президентът може да разпусне парламента, ако две поредни правителства не получат вот на
удобрение
Право на вето
Следващ слайд
Мин пред води и „Съвета за външна политика и отбрана“
Правителството може да накара президента да разпусне парламента при критична ситуация за
националната сигурност, но преди това народът трябва да гласува да даде мандат на
правителството да продължи да съществува след това
Следващ слайт
Съдебната власт е в две юрисдикции – административна и криминална – всяка си има три
инстанция: първа, апелативен съд, върховен съд. Съдиите също са в едно от двете направления
– административни или криминални
Върховен административен съд, Върховен криминален съд, Одиторски съд – одит на държавни
разходи, агенции на местната управа и други юридически лица
Върховен административен съд– 1 президент, 10 вицепрезиденти, 53 съветника, 56
„асоциирани съветници“, 50 асистент- съдии. Президента и вицетата се избират от кабинета, а
останалите от Върховния съдийски съвет към Държавния съвет, а иначе всички те се
назначават с президентски декрет