АРХИТЕКТУРАТА

В АНТИЧНОСТТА
(Елада, Елинистическият свят и Рим)

РЕЛИГИОЗНА, ОБЩЕСТВЕНА,
ЧАСТНА

ас. Росица Гичева

РЕЛИГИОЗНА АРХИТЕКТУРА

Специфични елементи при описанието на

архитектура:

Ориентация по посоките на света (С, Ю,

И, З), планове, разрези, чертежи на
различните равнини, реконструкции.
СВЕЩЕНО ПРОСТРАНСТВО

свещени места – вярвани като места
за връзка със свръхестественото
 светилище
 олтар
 храм
 хероон
 гроб, некропол,
 гробница, мавзолей
Дълго време свещените места съществуват
без съществена обработка от човешка ръка
Скално светилище при с. Долно Дряново,
Гоцеделчевско
Скално светилище при с. Долно Дряново,
Гоцеделчевско
Скално светилище при
с. Долно Дряново,
Гоцеделчевско
 І. Светилище в древна Елада – temenos
І. 1 Пейзаж

Ландшафт
Природни обекти

 скала  Пещери: Критският Зевс
 Скални върхове или
 гора камъни: Деметра, Аполон,
 море Атина.
 Дървета:
 река маслина на Акропола в
 извор Атина, палма на Лето на
Делос, дъб на Зевс в Додона,
 блато лавър на Аполон в Дидима
 Извори:
Деметра, Аполон в Делфи
Море - Храмът на Посейдон в Сунион
Свещени скали- Светилището на Деметра Елевсинска
Свещени скали - Светилището в Делфи
Свещени
скали
Акрополът в
Атина
Свещен извор
Светилище на Деметра в Елевсина
І. СВЕТИЛИЩЕ В ДРЕВНА ЕЛАДА
І. 2 Семантизиране на пространството

Пространствено оформление за
извършване на религиозни ритуали
 Теменос - земята, посветена на бог.
 Граница - отделя свещеното от профанното
пространство. Изгражда се от камъни или
масивна стена.
 Вход - обикновено само един. Съдове с вода за
ритуално умиване.
 Път – често криволичещ, за да е дълъг.
ІІ. Олтар – място за заколване и изпичане
на жертвеното животно

“Сърцето” на светилището.
ІІ.1 ВИДОВЕ ОЛТАРИ

НЕОФОРМЕНИ
ОФОРМЕНИ
АРХИТЕКТУРНО АРХИТЕКТУРНО И
УКРАСЕНИ

 Олтар = свещен
 Обработен камък
камък
 Тухлен и
 Олтар = свещено
облицован.
огнище
Метална чиния.
Купчина-могила с
Големи и високи олтари -
остатъци от
със стъпала.
жертвоприношенията
ОЛТАРИ – малки, украсени
Малки олтари по вазопис
ОЛТАРИ -
големи
 ІІ.2 МЯСТО НА ОЛТАРА В СВЕТИЛИЩЕТО

АРХИТЕКТУРНО
КУЛТУРНО
 Изборът на място и
първото жертвопри-
 Срещу входа на ношение се свързват
теменоса. митично с герой.
 Фасадата на  Мястото не се сменя.
храма е фон на  Макар теменосът да е
олтара при посветен на едно
влизане в божество, може да
теменоса. съдържа олтари на
множество божества.
ХРАМОВА АРХИТЕКТУРА

Специфични елементи при описанието на

архитектура:

Ориентация по посоките на света, планове,

разрези, чертежи на различните равнини,
реконструкции.
Капители с форма на
папирусов цвят в Египет
Капители с форма на
лотосова пъпка в Египет
F Ориентацията
на Големия храм
Абу Симбел в
южен Египет на
Амун-Ре, Птах и
фараона Рамзес
ІІ

Оста на храма е така избрана, че на дати около

20 октомври и 20 февруари (близо до
равноденствията), слънчевите лъчи проникват в
“Светая светих” и осветяват скулптурите в
дъното, с изключение статуята на Птах – бог,
свързван с отвъдното.

Датите може да са свързвани с рожденния ден
на фараона, с деня на неговата коронация, или
с деня на най-важния празник на фараона –
“Сед” - тридесетгодишен юбилей от
възкачването на престола.
Капители с форма на лотосов цвят
 Амун Рамзес
Птах Ре
Скулптурите на
божествата и фараона в
“Светая светих”

1830-1840 г.
Храмове на западните семити - сирийци,
финикийци, палестинци (ханаанци и евреи)

Глинени модели
Архитектурна колона –
дърво на живота
Възстановка на
Соломоновия храм
в Иерусалим
“Стената на плача” - западната
укрепителна стена на храмовия
хълм.
Мегидо
Западносемитски
олтари – на открито

От Беершеба (Вирсавия),
Израел, VІІІ-VІІ в. пр. Хр.
“Високо място”, Петра
Елински храмове от архаическата епоха.
Модел на храм на Хера VІІІ в. пр. Хр.
Елински храмове от
архаическата епоха.
Храм на Хера в Самос VІІІ в.
пр. Хр.
ІІІ. ДРЕВНОГРЪЦКИЯТ ХРАМ
naos, adyton

Храм - обиталище на божеството, съдържащо

култовото му изображение (в Елада –
антропоморфно).

Най-ранната почит към боговете е без
изображения.

Някои светилища завинаги остават без храмова
сграда и култова статуя.

Няма правило накъде да гледа входът, по-често
на изток.
 ІІІ.3 Произход на архитектурния план

Традиционно се извежда
Гръцките храмове, обаче,

от плана на мегарона
(царското жилище) в
Микена – правоъгълен, с
вътрешни колони и
огнище в средата.
са с външни колони.
Олтарът също е извън
храма.
Структура на старогръцкия храм
 ІІІ.5 Видове
храмове, според
архитектурния
план

Квадратни

Правоъгълни

Сърцеподобни

Подковоподобни

Кръгли

Сложни

Толосът на Атина Пронайа в Делфи

Толосът в Епидавър - реконструкции
Храмът на Хефест в Атина (Тезейонът)
Типове храмове
 ІІІ.4. Оформяне на типичния гръцки
храм VІІ-VІ в. пр. Хр.

Външно оформление,
Вътрешно оформление
канонизиране на  Статуята стои в центъра на
ордерите наоса.
 покрив  Около статуята има маси за
приношения, канделабри,
 педимент (фронтон)
поставки за изгаряне на
 антаблеман тамян, лампи.
 колони  Вратата на наоса е на изток
 фризове и през нея се вижда
статуята.
 Понякога зад статуята има
вътрешна стая - адютон.
Архитектурни ордери (стилове)
Дорийски ордер
Йонийски ордер
Коринтски
ордер
Атика и Атина
 Атинският акропол
Реконструкция
олтар
Партенон
Ерехтейон
шествие
Статуя
на Атина
Промахос
пинакотека

пропилеи
Храм
на Нике
Аптерос
Художествена реконструкция на Акропола и
Ареопага от Leo von Klenze
Храмът на Атина Партенос, Партенонът

По политическата поръчка на стратега Перикъл, в
периода 447-432 г. пр. Хр.

Архитекти: Иктин и Каликрат

Скулптор: Фидий

Южна и източна
колонади
Източната
колонада,
педимент и
метопи
Размери и скулптурна програма на Партенона

При стилобата - 69.5 х 30.9 м.

Цела - 29.8 х 19.2 м., с два реда вътрешни колонади.

Външни дорийски колони - височина 1.9 м. и обиколка 10.4 м.

Колони - 46 външни и 23 вътрешни.

Покривът - големи застъпващи се мраморни плочи (тегули).
Хризоелефантинната статуя на Атина Партенос
от Фидий, V в. пр. Хр. – оригиналът изгубен

“Статуетката Варвакион”, мраморно копие от ІІ в. сл. Хр., Атина

 Видео-виртуални реконструкции на Партенона -1

Външно оформление. англ. ез. №3 Вход в наоса. англ. ез. №4

Наос. англ. ез. №7 Адютон. англ. ез. №5

Видео-виртуални реконструкции на Партенона -2

Педимент. англ. ез. №6 Фризове. англ. ез. №8

Метопи. англ. ез. №9 Цялостно представяне, гръцки език

№10
 Кратко каталожно описание на архитектурата на
Партенона в Perseus Digital Library - 1

Context: Athens

Type: Temple

Summary:Peripteral temple; slightly south and east of the center of the
Acropolis.

Date: ca. 447 BC - 432 BCDimensions:Stylobate: 30.88 m x 69.50 m;
axial spacing external columns: 4.29 m fronts (3.68 m corners) and 4.29 m
flanks (3.69 m corners); lower diameter exterior columns: 1.91 m (1.95 m
corners); height exterior columns: 10.43 m; height entablature: 3.30 m.

Region:Attica

Period:Classical

Plan: Doric peripteral temple, 8 x 17 columns. Double cella with pronaos
and opisthodomos, both with 6 prostyle columns. The smaller west cella
had 4 interior columns. Inside the east cella was a U-shaped colonnade of
9 columns and a pier on each long side, and 3 columns between the 2
piers on the short side. (Travlos reconstructs columns in place of the
piers.) Toward the west end of the interior colonnade was a statue base for
the cult statue of Athena Parthenos with a large shallow rectangle cut to
create a reflecting pool in front of it. Bronze doors are postulated for both
eastern and western cellas.
 Кратко каталожно описание на архитектурата на Партенона
в Perseus Digital Library - 2

History: This temple replaced an earlier temple in the same location, the
Pre-Parthenon, built before the Persian War and destroyed by the Persians
in 480/79 B.C. The Parthenon was created by Iktinos, Kallikrates and
Pheidias. The eastern cella was dedicated to Athena Polias (Dinsmoor says
it was known as the Neos Hekatompedos, or cella of 100 feet) and the
western cella was dedicated to Athena Parthenos, "the Virgin," from which
the whole building became known as the Parthenon. It is likely that the
doors of the western cella were strengthened with bronze bars and that the
western cella was used as a treasury. The eastern doors were probably
hollow bronze. Lawrence differs with Stevens on the reconstruction of all the
doors in that Steven's doors have rectangular grilled areas above the lintels
to reduce weight and to allow light to enter the sanctuaries. The Classical
Parthenon seems to have been damaged by fire but the exact date of the
fire and subsequent repairs is debated, with suggestions ranging from 150
B.C. to 267 A.D. (during the invasion of the Herulians). In any case, repairs
included the exact reconstruction of the colonnade of the eastern cella, a
new statue base and repairs to the capitals on the columns of the western
porch. The Parthenon was converted to a Christian church ca. 600 A.D.,
and in 1687 a small mosque was built in the cella.

Other Bibliography: Travlos 1971, 444-457; Dinsmoor 1975, 159-170, 338;
Stevens 1940, 67-79; Lawrence 1983, 203-205

See Also: Athens, Pre-Parthenon, Parthenon East Pediment, Parthenon
West Pediment, Parthenon Frieze, Parthenon Metopes.
Римски ордери
 Римски ордери

коринтски йонийски дорийски тоскански

Храмът на Портунус (или
Фортуна Вирилис), Рим, ІІ-І в. пр.
Хр.; тетрастилен псевдопериптер