Панагюрско съкровище

This Photo by Unknown Author is licensed under CC BY

 История на намиране

Панагюрското златно съкровище е открито съвсем случайно

от братята Павел, Петко и Михаил Дейкови на 8 декември
1949 година, по време на изкопни работи при тогавашната
керемидена фабрика в град Панагюрище. След като намират
златните съдове, братята почистват съкровището и го
предават на държавата. Първото “изложение” на
Панагюрското златно съкровище е зад витрините на
хавлиената фабрика. По онова време тя се е намирала на
главната улица в Панагюрище.
 Същност
• Състои се от 9 златни предмета – една фигона и
осем ритона. Подобни съдове от благороден
метал са символи на социален статут и са
използвани при ритуални действия на
тракийските жреци. Представянето на богове и
герои, на глави с негроидни черти, свещени
животни и митологични същества през
античността има ритуална функция – те трябва
да пречистят течността и да пазят участващите в
ритуала.
Смята се, че комплектът е принадлежал на
владетел на племето одриси от края на IV и
началото на III в. пр. н.е. и е бил използван за
религиозни церемонии. В стила и украсата му се
съчетават тракийски и елински влияния.
 Артефакти
Ритони

• Четири от ритоните са оформени като

глави или като предната част от телата на
животни – овен, козел, и 2 са с глава на
елен лопатар. По горната част на
ритоните са художествено изобразени
митологични сцени и герои от
старогръцката митология. На един от
ритоните е изобразен тържествения пир
в чест на сватбата на Дионис с критската
принцеса Ариадна. Три от съдовете са
канички оформени като глава на
Амазонка. Дръжките на тези канички са
оформени като кентаври-митологични
същества с тяло на животно и глава на
човек.
 Фиала

• Майсторска изработка има и

намерената фиала-плитък съд с
формата на тава. Върху него са
гравирани четири кръга с по 24
изпъкнали орнамента във всеки кръг
с намаляващ размер от ръба към
центъра на фиалата. Най-външният и
двата по-малки от него са оформени
като негърски глави, а последният
най-вътрешен кръг е от жълъди.
Между самите редове и отделните
елементи фиалата е украсена с
растителни орнаменти.
Големият амфоровиден съд

• Най-интересен по форма и украса е големият

амфоровиден съд. Дръжките му са оформени
като борещи се помежду си кентаври, а двете
отверстия за изливане на виното намиращи се в
основата на съда като две глави. Между тях е
изобразена фигурата на детето Херакъл, борещо
се със змията. Изключително богатата украса на
амфората се допълва от майсторски
пресъздадени сцени от митологията.
БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!