ИЗКУСТВОТО НА ДРЕВНИТЕ ЦИВИЛИЗАЦИИ – ПРЕДНА АЗИЯ

/ДВУРЕЧИЕ, МЕСОПОТАМИЯ/ И ЕГИПЕТ

Неолитът е период на значителен напредък на знанието и

изкуството, който става основа на последващото откриване на металите
и начало на цивилизациите. За цивилизация говорим, когато има
развитие на градовете, оръдията на труда, науката, изкуствата,
организация на държавата, абсолютно задължително е наличието на
писменост. Когато ги има другите елементи, а няма писменост,
говорим за култура. Най-ранните цивилизации възникват на основите
на развит Неолит и Халколит в Близкия Изток – Месопотамия и
Египет.
В началото на III хилядолетия преди Христа в земите между
реките Тигър и Ефрат се достига до изграждане на цивилизация, която
е синхронна по време с тази в Египет и също сред най-древните в света,
възникнала на основите на силно развит Неолит и Халколит. Тази
територия се определя с наименованието Месопотамия, което означава
Двуречие и понастоящем е в земите на съвременен Ирак. Подобно на
Египет тук възникването на цивилизация е свързано с развитие на
градовете, формиране на държавни обединения, развитие на науката,
изкуството и писмеността, както и поливно земеделие чрез канали,
свързани с двете големи реки. Разликата тук е, че в Месопотамия
възникват различни държавни обединения, които се сменят едно след
друго през хилядолетията, като възприемат и доразвиват постигнатото
от тези преди тях. Обичайно един град се развива значително, след
което завладява съседните територии и формира новата държава.
Държавните формирования са деспотични, а изкуството изцяло
подчинено на постоянни правила – канон. Правилата, по които се
представя човешката фигура във вид на релеф и свободностояща
скулптура са подобни на тези в Египет. В релефите човешката фигура
се представя чрез съчетанията на профил, три четвърти и фас. При
скулптурните фигури изображенията са сковани, ръцете прилепени към
тялото и фигурата наподобява колона. При седналите фигури типичен
жест са скръстените пред гърдите ръце. Разликите при пресъздаването
на образите между Египет и Месопотамия се изразяват в по-грубите и
ъгловати форми, по-групите пропорции, изобразяването на типичните
за района облекла – поли от кожи и плат за мъжете, рокли за жените,
дълги бради и коси, а не перуки. В голяма част от изображенията
главите са значително по-едри спрямо конструкцията на тялото.
Подчертава се мускулатурата, с цел изобразяване на власт и сила. Друг
характерен елемент за района е липсата на достатъчно камък, вместо
който се използва глина – глинобитно строителство, плочки и гвоздеи
от глина с глазури – теракота.
Първите прояви на древната цивилизация в Месопотамия и най-
ранните държавни формирования са на Шумер и Акад от III
хилядолетие преди Христа. Шумер обхваща южните територии,
жителите му са предимно земеделци, а значителни градски центрове са
градовете Ур, Урук, Ел Убаид и Лагаш. Акад е разположен на север от
Шумер, като жителите му се занимават предимно със скотовъдство. В
различни моменти от III хилядолетие преди Христа, определени
центрове имат най-голямо развитие и значение.
Едно от най-ранните произведения, достигнали до нас е чаша от
Суза, със стилизирано изображение на животни и орнаменти. От
Шумер до нас са достигнали едни от най-ранните храмове – Червения и
Белия храм от Урук, със стени с пиластри и ниши, декорирани с
гвоздеи от глина, храмът от Ел Убеид, с изображения на фантастично
животно – “имдугуд”, изработено от медни листове. Започва
изгражданетго на зикурати –
Запазени са плочи с релефи – стели, представящи различни
моменти от живота на изобразените персонажи – Стела на цар Урнина
– с изображения на два пояса, Стела на Еанатум – владетелят със сокол
в ръка, победни сцени над врагове и др. Развива се скулптурата.
Значимо произведение от град Мари е скулптурният портрет на Ебих-
Ил – жрец, представен седнал, със скръстени пред гърдите ръце и
инкрустирани сини очи. Множество други скулптурни изображения от
произхождат от град Мари – издължени фигури с много големи
инкрустирани очи. За много от тях и до момента не е ясно дали са
изображения на божества или на посетители - молители в храмовете.
Значителни са находките от град Ур – т. нар. “Щандарт от Ур” – знаме
с инскрустации от двете му страни, представящи мирни и бойни сцени
в типичния стил на Шумер, козли върху позлатени дървета и др.
Особено интересни са находките от град Лагаш, които представят
владетеля Гудеа - с характерната му едра глава и типична шапка, липса
на врат, скръстени пред гърдите ръце, от много добре обработен и
полиран камък. Разпространените в този момент варианти са – Гудеа
прав, Гудеа седнал, Гудеа с шапка или без шапка. Той се представя
като строител и архитект, проектиращ храмовете на Лагаш. Обликът на
Гудеа се превръща като еталон за художниците от неговото време и
дори други персонажи са изобразени като подобни на него.
Забележителни находки произхождат от Акад – прочутата глава на
Саргон I – най-ранното произведение от бронз, шлем от бронз,
пресъздаващи стилизарани коси, както и стелата на владетеля
Нарамсин, представяща бойната му победа.
През II хилядолетие преди Христа се развива Старовавилонското
царство с главен град Вавилон, разположен на река Ефрат. За
съжаление от архитектурата на прочутия град нищо почти не е
запазено от този най-древен период в неговото развитие. Значителни
произведения от този период са свързани с името на владетеля
Хамурапи – стела на Хамурапи, върху която са изписани неговите
закони, а най-горе е разположен релеф, представящ как той получава
законите си от бог Шамаш, скулптурна фигура от бронз, представяща
коленичилия владетел. Повече са находките във Вавилон от
Нововавилонско царство, развило се през VI в. преди Христа,
представляващи единен и тържествен ансамбъл – стените на града,
облицовани с глазирани релефни плочки с изображения на лъвове,
дракони и бикове, прочутата свещена Улица на процесиите, осем
монументални врати, посветени на боговете, сред които прочутата
“Порта на богинята Ищар”, дворец с пано с изображения на лъвове и
палми в тронната зала. Голяма част от тези находки днес са пренесени
и съхранени в “Пергамон музеум” в Берлин. За съжаление до нас са
достигнали само в развали прочути постройки от Вавилон – т. нар.
“Вавилонска кула” – всъщност зикурат със седем етажа, заобиколен от
храмов комплекс, посветен на бог Мардук, както и “Висящите градини
на Семирамида” – сложна конструкция върху сводове в летния дворец
на владетелите – едно от Седемте чудеса на древния свят.
Асирия се развива основно през IX – VI век преди Христа, като
значителен град е Ниневия. Превес има дворцовото изкуство – огромни
по площ дворци, състоящи се от множество помещения, облицовани с
каменни плочи – ортостати. През тях е преминавала процесията, за да
достигне до тронната зала. Забележителни са релефите, които са
покривали стените на дворците – изображения на хора и животни,
фантастични персонажи, съчетаващи животинска глава и човешко тяло,
пресъздадени с особено подчертаване на мускулатурата, с цел
подчертаване на властта и силата на персонажа. Прочут релеф е
“Големият лов на лъвове”, който сега е в Британския музей в Лондон. С
изключително майсторство са предадени лъв и лъвица, ранени и
умиращи, с познание за психиката и анатомията на животното. На
входовете на дворците са изобразяване свещени бикове – “шеду”,
представени с портретния образ на владетеля и с пет крака, подобни на
релефи, които могат да бъдат разгледани от две страни. Прочуто
скулптурно произведение е статуята на цар Ашурназирпал, подобна на
колона.
В Египет първоначално възникват две държави – Горен и Долен
Египет. Около 3000 г. преди Христа Горен Египет завладява Долен
Египет и страната е обединена. Това става при династията, отбелязвана
като 0 или I, при управлението на почти легендарния цар Менес или
Нармер. Основана е първата египетска столица Мемфис. Тя остава като
столица през първия период на развитие на Египет – Старо царство, а
през следващите два – Средно и Ново царство столицата е преместина
в Тива. Старото царство обхваща династиите от III до VI -
около 2649-2150 г. пр. Хр., Средното царство – XI и XII – около 2040-
1783 г. пр. Хр., Новото царство – XVIII и XIX – 1550-1070 г. пр. Хр.
Между тях има периоди на хаос и разпокъсване на държавата –
Междинни периоди. Сред най-ранните произведения в Египет са така
наречените палитри. Те са използвани като ритуални предмети и
представят животни и ритуални сцени. Особено прочута е Палитрата
на Нармер – царят-обединител. От едната страна на палитрата той е
представен с Бялата корона на Горен Египет в момента на победата, а
от другата страна е представен с червената корона на Долен Египет
вече като победител. Това ранно произведение е типично с вече
утвърдения египетски стил и канон – представяне на човешката фигура
чрез съчетания на профил, три четвърти и фас при релефите и
живописта, а при скулптурата – сковани, с ръцете до тялото и ляв крак
изнесен напред – “стъпка към вечността”. Елемент на канона са и
пропорциите – стъпалото служи за мерна единица, като се нанася шест
пъти в изображението, а по-късно – осем пъти. Това може да се види
ясно в прочутия релеф на строителя Хезира. Строителите-архитекти са
били носители на много задълбочени познания, които са позволили
изграждането на пирамиди и храмове. Пирамидите са възникнали като
доразвит вариант на разпространените през периода гробници –
мастаби. Мастаба означава “пейка” и представлява гробница с
подземна и надземна част и параклис, използвани на погребение и
почитане на първите царе и придворни в Египет. Особено
забележителни са релефите по стените на мастабите – лов в река Нил,
сцени на земеделие и скотовъдство – от мастабата на велможата Ти в
Сакара. Релефите са ниски и оцветени, създават впечатление за
стенописи. Самите стенописи от периода са рядкост - единствен
достигнал до нас прочут стенопис – гъските от Медум от мастабата на
Нефермаат и Итет в Медум. Най-старата пирамида /28 в. пр. Хр./ е
изградена от митичния архитект Имхотеп, впоследствие обожествен, за
фараона Джосер от III династия в Сакара – некропола на столицата
Мемфис. Тази пирамида е стъпаловидна с пет етажа, височина около 60
м., намира се в центъра на голям храмов комплекс с множество
помещения и дворове. Погребенията са били извършвани с шахти под
нея и не са запазени. Открита е статуята на фараона Джосер, зазидана в
специално помещение “сердаб” – “мазе”. Фараоните от IV династия
поръчват изграждането на Големите пирамиди в Гиза – пирамида на
Хеопс – 146 м. височина, Хефрен – 136 м. височина, заобиколена от
храмов комплекс и прочутия сфинкс с размери 20 х 53 м. и на Микерин
– 66 м. височина. Хеопс е достигнал до нас освен с прочутата си
пирамида, за съжаление със съвсем празни помещения, и с миниатюрно
изображение като малка пластика. Хефрен е имал многобройни
изображения от различни материали, разположени между колоните на
храма му. От тях се е съхранила прочутата му седнала статуя от
идеално полиран черен гранит със свещения сокол Хор на раменете му.
Микерин е изобразен многократно в така неречените “Триади на
Микерин”, включващи негово изображение заедно с богини, както и
едно изображение със съпругата му. Характерна е връзката на
изображението с каменния блок, подобно на висок релеф и левия крак,
изнесен напред. Подобни изображения са се правили за принцове,
жреци и придворни – жрецът Ранофер, принц Рахотеп и съпругата му
Нефрет, архитектут Хемиун, джуджето Сенеб със семейството си,
писарят Кай. Характерно е оцветяването на тези изображения,
реалистичните детайли, елементи от облеклото и прическата, дори
мустаци при мъжете. Разпространена е и малката пластика – т. нар.
“ушебти” – “който отговаря” – изображения на хора, извършващи
трудови дейности, които се поставят в гробниците, за да се грижат
символично за господарите си – жена, която меси хляб, стрива зърно и
др., много живи и освободени от правилата на канона.
Средното царство е период, в който центърът на властта е в
Горен Египет. Столицата Тива е разположена на източния бряг на река
Нил, а срещу нея на Западния бряг са некрополите. Там в местността
Деир ел Бахри е разположена една от последните пирамиди – на
фараона Ментухотеп от XI династия. Тя била неразривно свързана с
храмов комплекс, като за съжаление са запазени само основите им.
Съхранена е много интересната оцветена статуя на фараона
Ментухотеп в одеяние за “хебсед” – ритуално прераждане и
обновяване силите на владетеля. В близост до храма на Ментухотеп се
строят скални гробници на придворни. Особено прочути са скалните
гробници от района Бени Хасан, известни със своите ярки и
разнообразни стенописи – дърво с птици, котка, която дебне, магаренце
и пастир, трудови сцени, случаи на опити за преодоляване на канона и
правилата за изписване на човешката фигура. До нас са достигнали
множество портретни изображения на владетелите от XII династия
Аменемхет III и Сенусерт III , в които личи стремежът да се повтарят
традициите и имитира скулптурата от Старото царство. Прочута
фигура на Аменемхет III – седнал, от варовик, глава на Сенусерт III от
тъмен камък, реалистично предаване на чертите на лицето, съзнателно
търсена строгост и суровост. Започва изграждането на големите
храмови комплекси на източния бряг на река Нил край столицата Тива
– Луксор и Карнак. За съжаление от самата столица от този и от
следващте периоди не е запазено абсолютно нищо, а по-късните
строежи в храмовете са изменили до неузнаваемост строежите от
Старото царство. Единствено “Павилионът” на Сенусерт I в Карнак
дава представа за строителството и релефите от Средното царство. В
релефите се следва традицията на Старото царство, като се появява още
един вид релеф – с врязан контур. Разпространена е още повече
малката пластика, която се поставя в гробниците – стадо, войници,
акробатка и др.
Новото царство продължава развитието на столицата Тива
и изграждането на храмовете на бог Амон – Карнак и Луксор. Те
добиват грандиозния си вид, който имат до днес. Основно храмовете
имат следната структура – “пилон” – фасада, пред която се издигат
обелиски, открити дворове, хипостилна зала с огромни колони с
височина около 30 м., свещено помещение, което съдържа статуята на
божеството, свещено езеро, спомагателни стопански помещения,
множество изображения на фараони. В периода на изграждане, всеки
фараон е поръчвал добавянето на нови пилони, поставянето на нови
релефи и надписи, грандизни негови статуи – колоси. Особено
значително строителство има по времето на фараоните Тутмос III от
XVIII династия и Рамзес II от XIX династия. По времето на Тутмос III
работи прочутият архитект Инени. Значителен е храмът на фараонката
Хатшепсут в Деир ел Бахри, изграден на няколко тераси с колонади и
релефи. Рамзес II освен строителството в Карнак и Луксор изгражда
прочутия храм Рамессеум на Западния бряг на река Нил, както и
скалният храм в Абу Син Бел, преместен при изграждането на язовир
Асуан. Забележителен е и скалният храм на съпругата му Нефертари.
Погребенията през времето на Новото царство се извършват в
Долината на царете и Долината на цариците, разположени на Западния
бряг на река Нил, в гробници под земята, с многобройни помещения,
покрити със стенописи и релефи. Продължава развитието на
популярните и преди теми – особено сцените “Лов в река Нил”, които
са допълнени със сцени на развлечения и моменти от дворцовия живот
– придворни дами, музикантки и танцьорки. Тези изображения
показват ясно и промените във вкусовете и модата в Древен Египет –
прозрачни и плисирани облекла, перуки с множество плитки. Новост е
и показването на голото женско тяло. Фигурите са представени в
дижение, канонът е преодолян успешно – танцьорки, акробатка.
Развитието на скулптурата продължава, като изображенията се отличат
с красота и мекота на формите – портрети на Хетшепсус и Тутмос III.
Изработват се и колосални статуи – колоси на Рамзес II пред фасадата
на храма Луксор, през храма в Абу Син Бел и др., “Колоси на Мемнон”
– колоси на фараона Аменхотеп III пред неговия разрушен храм.
Развива се и малката пластика – особено изящни произведения – Ранаи
– певица на Амон и съпругът и Аменхотеп, тоалетна лъжичка с
плуваща фигурка.
В средата на Новото царство особено място заема периодът
“Амарна”. Той носи това наименование поради мястото, на което
закратно се пренася столицата. Това се извършва от фараонът –
реформатор и бунтар Аменхотеп IV, наречен Ехнатон. Той забранява
култу към множеството египетски богове, като ги замества с едно
единствено божество – Атон, персонифициран като слънце. Множество
релефи показват Ехнатон, съпругата му Нефертити и многобройните
им дъщери, и богът Атонс – слънце, над тях. Те са представени и в
стенописи в новите дворци, изградени в столицата Амарна.
Стенописите, релефите и скулптурата от периода представят
реалистично и живо портретуваните хора, наред с техните недостатъци
– Ехнатон с издълженото му лице, изпъкнала брадичка и голям корем,
дъщерите с деформирани глави и една особена, болезнена красота.
Особено забележителни са портретите на Нефертити – най-известният
от Берлин, други в Кайро, открити в различна степен на завършеност в
ателието на скулптура Тутмос. Младият фараон Тутанкамон е
наследникът на Ехнатон, който възстановява култовете към
многобройните египетски богове и връща столицата в Тива. Той става
особено прочут с откриването на почти неограбената му гробници в
Долината на царете, пълна с многобройни погребални дарове, тронове
с релефи, малка пластика, лични вещи с изящна изработка, златна
маска и саркофаг. Днес те са сред ценностите, които се пазят в
Националния египетски музей в Кайро.