ВАРНЕНСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ

Катедра „Архитектура и урбанистика“, специалност “Архитектура”

Изпитна задача по дисциплината „История на градоустройството“

ТЕМА ЗА АНАЛИЗ „ВЪЗНИКВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ГРАДОВЕТЕ В

ЕГИПЕТ“
ПО ДИСЦИПЛИНАТА „ИСТОРИЯ НА ГРАДОУСТРОЙСТВОТО“

Арина Жамбровская, 213711030, III курс

Произходът и формирането на първите градове-селища в Древен Египет се случва

в началото на палеолита (в долината на Нил до 5-то хилядолетие пр. н. е., основни
дейности - лов, риболов, събиране, земеделие) и неолита ( в долината на Нил от 5-то до
3-то хилядолетие пр. н. е., когато започва постепенно да се развива земеделие и
скотовъдство). Появата на градове в древен Египет започва с края на палеолита, т.е.
около 5 хиляди години пр.н.е. В периода от 5 до 3 хиляди години пр.н.е. започват да
възникват градове в долините на Нил. Така че в началото на 4-3 хил. пр.н.е. възниква
Египетското царство (фиг.1).
В Египет е имало около 40 отделни области – номи, всяка оглавявана от свой
владетел – номарх. Номарсите водят ожесточени войни със своите съседи, опитвайки се
да разширят властта си над всички номи. На ранен етап номите се обединяват в две
независими държави - Горен Египет и Долен Египет.
Населението на египетските градове: занаятчии, търговци, земевладелци,
държавна и религиозна администрация, военни и роби.
Начело на държавата е стоял фараонът, чиято власт се оспорвала единствено от
жреците, които покровителствали науката и изкуството.
Основни исторически периоди:
 Ранно царство 3000 – 2800 г пр.н.е.
 Древно царство 2800 – 2250 г пр.н.е.
 първото разпадане на държавата Египет (2250-2050 г.)
 Средно царство 2050 -1700г пр.н.е.
 второто разпадане на държавата Египет (1700-1580 г.)
 Ново царство 1580-1070г AD
 късен период 11-4в. пр.н.е.
 Гръко-римски период 332 пр.н.е. Е. -395 AD

-1-
 Фиг. 1. Територията на Древен Египет (и Месопотамия) [3]

Ранно царство
• Формиране на държавния апарат
• Първоначалната форма на плана е била кръг (град Нехеб)
• Укрепени градове (преход от кръг към квадрат в план)

Древно царство
• Неограничена власт на фараона
• Фараон Джосер
• Столица Мемфис (Менефер)
• Пирамидата на фараона Джосер в Сакара (фиг.2)
• –архитект Имхотеп
• Площ 545х278 м, височина – 60м
• Строителни дейности в Абусир, Дашур, Гиза при фараоните от 4-та династия
Хеопс (Хуфу), Хефрен (Хафра), Микерин (Менкаур)

-2-
 Фиг. 2. Пирамидата на Джосер в Сакара [1]

Средно царство
• Обединение на Египет при фараона Ментухатеп I
• Изграждане на поливни системи
• Първият редовен град Кахун (фиг.3)
• Столицата на Тива (Уасет) (фиг.4)
• Начало на строителството на храмови комплекси
• Ролята на столичните храмове, посветени на култа към бог Амон-Ра

-3-
 Фиг. 3. Градски план на Кахун [1]

Фиг. 4. План на град Тива [1]

Ново кралство
• Завоеванието на фараоните Тутмос III и Аменхотеп II
• Икономически просперитет при фараон Аменхотеп III
• Столица Тива
• Храмови комплекси в Карнак и Луксор
• Столица Ахетатон (фиг.5)

-4-
Градоустройствени дейности на фараон Аменхотеп IV (1419-1400 пр.н.е.):
• култ към бог Атон
• Аменхотеп IV – Ехнатон („Угоден на Атон“)
• Столицата е Ахетатон, т.е. „Хоризонт на Атон“ (съвременен Тел Амарна)

Фиг. 5. Град Ахетатон [1]

Фиг. 6. Източен квартал на Ахетатон [1]

-5-
 Култът към мъртвети е имал голямо значение за развитието на архитектурата и
градоустройството в Египет. За фараони, жреци и други знатни египтяни са се строили
монументални некрополи.
Най- значимите египетски градове са столиците на държавата. През различни
периоди от нейната история столици са били градовете Мемфис, Тива и Ахенатон.
Столиците имат общо неправилна планова структура, която според Пиер Ланфан
се дължала на традицията всеки нов фараон да си строи собствен, нов дворцов
ансамбъл, не-свързан с предходния. Около него в свободни форми се изграждали
жилищните райони.
В стихийно създадената улична мрежа единствено подчертана е улицата, водеща
към дворцов или храмов комплекс (улицата на “Великия жрец” в Ахетатон).
Първата столица на Египет – Мемфис
Град Мемфис се намира на западния бряг на Нил, на 20 км южно от Кайро.
Съвременните градове Мит Рахина, Дашур, Абусир, Абу Гораб и Зауйет ел-Ариан се
намират в административните граници на историческия Мемфис (29°50′58.8″N
31°15′15.4″E.). Градът е и мястото, което бележи границата между Горен и Долен
Египет. (22-ри ном на Горен Египет и 1-ви ном на Долен Египет).
Втората столица на Египет – Тива
Периодът на най-големия просперитет на града датира от епохата на Новото
царство, когато при фараоните от 18-та династия Тива става столица на Египет. По това
време градът - и в същото време градът на мъртвите и градът на живите - придобива
характера на великолепен столичен център, украсяван в бъдеще дори от онези
владетели, които не са имали резиденция в Тива.
Третата столица на Египет - Ахетатон, построена при фараон Аменхотеп ІV /1419-
1400 г. пр. н. е./
Градът е разположен приблизително по средата, между предишните две столици
Мемфис и Тива на десния бряг на река Нил.
Структурата му е издължена, неправилна лентовидна и развита успоредно на
реката. По протежение са разположени три дворцови комплекси – севверен, централен
и южен, свързани с извита главна улица, на която от двете страни били засадени палми.
Северният дворец е бил предназначен за царски пирове и развлечения и според
някой археолози е принадлежал на царица Нефертити.
Централният дворец е най-голям по площ / 300 на 700м /. Състоял се е от две
части разположени от двете страни на главната улица Редом с него е бил разположен
храмовия комплекс с главното светилище на бог Атон.
Южният дворец е съставен от два “имота”, в центровете на които са били
разположени водни басеини и вероятно е имал култово предназначение.
В Ахетатон са разкрити и жилищни сгради на обитатели от различни социални
социални слоеве.
Най-заможните жители на столицата са обитавали сгради, разположени в
парцели от по 2-3дка, в които освен помещенията за собсвениците е имало складове,
стаи за робите и слугите, конюшни, вътрешен открит двор и малко светилище.
Жилищата се разполагали в средата на имота, като се развивали около едно
централно представително помещение.
Строителните материали за жилищата са били кирпич и дърво, поради което са
лошо съхранени.
По границите на държавата са се строили градове – крепости с овална форма.
Град Нехеб - (днес - арабското селище Ел Каб) - Първоначално той е имал овална
форма, която по-късно е преустроена в правоъгълна.(фиг.7)

-6-
 Фиг. 7. Град Нехеб[1]

Градовете на мъртвите - некрополите, както и градовете на строителите на

некрополите са имали правилна правоъгълна улична мрежа и правоъгълни очертания.
Най-значимите градски ансамбли в Древния Египет са некрополите и храмовите
комплекси. За погребението на фараоните са се строили пирамиди, а за висшата
аристокрация и жреците – стъпаловидни гробниците - мастаби. Некрополите заемали
значителни територии и се строили по строго схема, определена правоъгълна
ориентирана по посоките на света.
Мемфиският некропол в гиза е един от най-известните (фиг.8). Той е бил
построен в първата половина на III-то хилядолетие пр.н. е. от фараоните на ІV династия
– Хеопс, Хефрен и Микерин, на които са наречени и съответните пирамиди.
За изграждането на пирамидите са били неоходими 2500 хиляди каменни блока по
2,5 т всеки, а за подреждането им е бил необходим труда на 100 000 работници в
продължение на десетилетия.

-7-
 Фиг. 8. Мемфиският некропол в Гиза [1]

Фиг. 9. Композиционен анализ на комплекса от пирамиди в Гиза. Пропорции и

разположение на сравнително големия сфинкс [1]

-8-
 Най - голямата пирамида (на Хеопс) е с квадратна основа 233 / 233 м и височина -
146,6 м. Втората по големина пирамида (на Хефрен) е с квадратна основа 215.3 / 215.3
м и височина – 143,5 м. Най-малката пирамида (на Микерин) е с квадратна основа
108,4 / 108,4 м и височина - 62 м. (фиг.9). Освен тези три пирамиди в Мемфийския
некропол са били изградени още около 7000 мастаби и по-малки пирамиди.
Значението на мемфиския некропол : не-човешките му размери, простотата и
лаконичнистта на композицията му и връзката му с околния ландшафт.
Формата на квадратната пирамида с пропоции между височина и основа в
съотношение на златното сечение и изборът на наклона на страните на пирамидите към
земната повъхност (51 градуса), който отговаря на наклона, заеман от насипни
материали, подчертават вечността на съоръжението, неговата непреходност.
Пирамидите са изградени от сиво-жълт камък, коъто не се различава от цвета на
пясъка. По този начин те сякаш израстват от равната хоризонтална повърхност на
околната пустиня, като образуват величествен силует, рязко открояващ се на синьто
египетско небе.
Основен в древно-египетската митология бил култът към Амон-Ра, богът на
слънцето. На Амон-Ра е посветен грандиозния ансамбъл на светилището в карнак.
(фиг.10).
Строителната му история започва още в епохата на Средното царство.
Продължава през ХІV век п.н. е. при фараона Тутмос І. По-нататъшната история на
храмовия комплекс е свързана с имената на царица Хатшепсут (фиг.13) и фараонът
Тутмос ІІІ, на фараоните Аменхотеп ІІІ и Рамзес ІІ. Завършва в края на ХІІІ в. пр. н. е.
При Рамзес ІІІ.
Храмовият комплекс в Карнак се е развил в две основни направления:
1. перпендикулярно на река Нил
2. успоредно на реката;
Първото направление, започва от пристана на реката. Следва 13м широка алея със
сфинксове, входа в храмовия комплекс, подчертан с пилони, добре осветения открит
вътрешен двор, полутъмната хипостилна зала, изградена от 126 колони с лотосови
капители и в края - същинският храм с целата, където се съхранявала златната ладия на
бога на слънцето Амон Ра. По такъв начин композицията на ансабъла била изградена
по оста на движението, като се редували тесни линеарни и широки дворни, осветени и
полутъмни пространства , ритъм от повтарящи се редови елементи /сфинксове, колони/
и акценти, начална и междинни цели, докато се стигне до крайната цел – светилището
със златната ладия на божеството.
Във второто направление са разположени храма на богинята Мут, дълга алея със
сфинксове и два открити двора, чиито входове са оформени с пилони.
Принципите и на двете направления са подчинени на оста на движение и
последователно редуване.
На Амон-Ра е посветен и храмът в Луксор (фиг.11).
Композицията на храма на Амон в Луксор е изградена по оста на движение и
последователно редуване на издължени и квадратни пространства, оформени с
колонади, смяна на ярко осветени открити дворове с полутъмни хипостилни зали,
докато се стигне до главния храм със светилищата.
Трите малки отклонения на оста на движение от правата археолозите обясняват с
ориентацията по движението на небесните тела (фиг.12).
Докато гробниците на фараоните от Старото царство в Мемфис са изградени във
вид на пирамиди, гробниците на фараоните от новото царство в столицата Тива са

-9-
изсечени дълбоко в скалите на Ливийското плато, в т.н. “Долина на царете”, на левия
бряг на реката.
Там са разпложени заупокойните храмове на фараонаите Ментухотеп, Тутмос ІІІ,
Аменхотеп ІІІ, Рамзес ІІ, царица Хатшепсут и др.
Най-интересният от тях е на царица Хатшепсут /1525 – 1503 / - многоколонно
съоръжение, изградено на тераси с дълга рампа, подчертаваща главния вход в храма.

Фиг. 10. Тива. Храмът на Амон в Карнак (Ипет-Су) [6]

- 10 -
Фиг. 11. Тива. Храм в Луксор [6]

- 11 -
Фиг. 12. Тива. Разположение на храмовете спрямо небесните тела [1]

Фиг. 13. Храмът на кралица Хатшепсут [4]

- 12 -
 Заключение

Египетските градове възникнали в края на четвъртото и началото на третото

хилядолетие пр. н. е. продължили да се развиват в продължение на повече от три
и половина хилядолетия, като отразявали специфичните природо-географски и
социално-икономичиски условия на страната. Върху тяхната обща планова
структура и архитектурно-градоустройствени ансамбли силно влияние указали
религиозните вярвания и философски разбирания за устройството на света.
Посоката на развитие на градското строителство в Древен Египет от север на юг.
Първите градове били малки и имали кръгла форма, която постепенно преминала в
правоъгълна с правилна улична мрежа.
Столичните градове имаха планове със свободна форма по поречието на река
Нил, докато обикновените градове често имаха правилни, правоъгълни или кръгли
планове.
Градовете-столици в Египет достигнали значителни размери и представлявали
сложен конгломерат от дворцови и храмови комплекси, некрополи, жилищни райони
за богати граждани и квартали за строителите-роби.
Жилищната част на града е била разположена на десния бряг на Нил, а мемориалните
комплекси на левия, което е свързано с религиозните възгледи на древните египтяни.

ЛИТЕРАТУРА
[1] Бунин А.В., Саваренская Т.Ф. История градостроительного искусства. М., 1979
[2] Саваренская Т.Ф. История градостроительного искусства. М. 1984.
[3] Лекционен курс по дисциплина „История на градоустройство“, ВСУ
[4] Аматуни П.Г. Если бы заговорил сфинкс М., 1970
[5] Матье М.Э. Искуство Древнего Египта. М. 1970
[6] ВИА, М., 1966-1977
Интернет източници:
1. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B8%D0%B2%D0%B0_
%28%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%81%29
2. https://www.worldhistory.org/trans/ru/1-74/

- 13 -