КУРСОВА РАБОТА ПО ИСТОРИЯ

НА ТЕМА „ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ”

Чрез следващите редове ще се разходим из Древен Рим и ще

проследим устройството и особеностите на някои от най-характерните
му места и сгради.
Римляните били особено известни с архитектурата си, включена
в категорията Класическа архитектура. По време на Републиката
стилът на строене бил почти идентичен с гръцките образци. С
изключение на два нови стила на подреждане на колоните и др., до
края на Републиката не били направени съществени нововъведения.
Към 1. в. пр. Хр. римляните започнали широко да използват бетона
(открит през 3. в. пр. Хр.). Той скоро изместил мрамора от позицията
му на най-използвания строителен материал и позволил да бъдат
изпълнени редица амбициозни архитектурни проекти. Бетонът
позволил създаването и на издръжливи, павирани пътища, които били
ползвани хилядолетие след падането на Рим. Създаването на обширна
и ефективна пътна мрежа драматично увеличило властта и влиянието
на империята. Била построена с първа основна цел бързото
придвижване на римските легиони. Скоро икономическото им значение
като търговски маршрути станало огромно, Рим се превърнал в център
на тогавашната световна търговия. Римляните построили и голям брой
акведукти за доставка на вода към градовете и индустриалните
центрове, както и за нуждите на земеделието. Водоснабдяването на
Рим било осигурено от 11 акведукта с обща дължина от 350 км.
Трябва да отбележим, че до голяма степен градоустройственият
план и архитектурата на древен Рим са повлияни от елинските. При
римляните имаме първоначално планиране на града. Улиците са
разпределени и подредени в правилни четириъгълници и са свързани с
една централна точка в града – форума. Елинският му аналог е агората.
Две главни улици, наречени cardo maximus и decumanos maximus, се
пресичат във форума и свързват две по две най-отдалечените
диагонални точки на града. Те са построени с цел по-лесен достъп до
различни места и са спестявали време и заобикаляне на жителите.
От една страна, римският форум наследява италийски и етруски
традиции по начина си на изграждане, но от друга страна е елинизиран
до голяма степен. Първоначалната му форма е била монументален
комплекс с масивен храм в дъното. По-късно тези елементи са
заменени от т. нар. „елинска пиаца”. Тя е с квадратна форма, обградена
е от портици и има храм, разположен по цялата ѝ дължина. Характерна
е с осева симетрия при конструирането си.
Римският форум е предназначен за събирания, обществени,
политически и религиозни дела, а по-нататък във времето се обособява
и като търговски обект. Така се открояват двете му главни функции –
обществено-административната и търговската.
Разхождайки се из римския форум, няма как да не забележим, че
около него са съсредоточени още няколко важни обществени и
културни сгради. Сега ще надникнем в базиликата.
Тя е типична римска сграда, но се е появила от изток. Съчетава
функциите на търговски дом, съдилище и борса. Има удължена
правоъгълна форма, корпус от един централен и два странични кораба,
а също и две надлъжни редици от колони. Отличава се с правилна
осева симетрия. Изключително ярката ѝ декорация отвътре има за цел
да ѝ придаде внушителен, грандиозен вид. Функцията на базиликата е
главно като място за срещи на гражданите.
Друга сграда с важна културна и религиозна функция е храмът
(templum). Първоначално храмовете се изграждали от камък, по-късно
се появяват и мраморни. Декорирана е само лицевата част на сградата,
а страничните фасади остават без декорация. Конструкцията му се
състои от голямо помещение със статуята на почитания бог, а пред
входа му стоят две колони. Ритуалът се извършва на олтари пред
храма, представляващи цилиндрични постаменти, декорирани по
различен начин (в зависимост от жертвоприношението). Целият храм е
ориентиран в посока изток. Като цяло римските храмове се отличават
със сравнително семплата си декорация, състояща се главно от релефи
и статуи от теракота.
Сега ще се разходим из местата за отдих и развлечения на
римляните – театрите и амфитеатрите. Историята им е интересна –
появили са се в Италия от гостуващи елински театрални групи. Те са
сковавали дървени временни съоръжения, където играели своите
постановки. После тези съоръжения били разглобявани и пренасяни.
Едва през 1. в. пр. Хр. започва изграждането на постоянни театри.
Първоначално са били строени близо до естествена височина, където да
бъде разположена каветата (мястото за зрителите). Такива театри има в
Помпей. По-късно каветата се изгражда върху равен терен, като
представлява самостоятелна конструкция, която заедно със сцената с
форма на призма образува театъра.
Римският театър е изцяло открита конструкция. На нялои места
се срещат съоръжения за спускане на сенници (velum). Те предпазват
публиката от слънчевите лъчи или от проливен дъжд. Срещат се и
малки, закрити театри, наречени одеони, но те са изключения.
Амфитеатърът пък представлява два долепени един до друг
театъра, които образуват овална форма. В тази конструкция няма
сцена, а орхестрите (местата, отредени за хора), са по-големи,
обединени в едно цяло и образуват арената. Там се организират
гладиаторски битки, разиграване на лов на диви животни или публични
екзекуции, например на роби, осъдени на смърт чрез разкъсване от
диви животни. Каветата е отделена от арената чрез висок парапет,
който има за цел да предпази зрителите от участниците в действията,
също и от дивите животни. До различните части на каветата се стига до
местата за сядане чрез пътеки, които започват от входовете. Под
арената пък има лабиринт от коридори, откъдето се превеждат
животните.
Накрая, ще разгледаме и римския дом, наречен domus. Той
представлява съвкупност от помещения, подредени симетрично, всяко
от което има различна функция. От входа се влиза в помещение,
наречено vestibulum. То ни отвежда в атриума (централно помещение в
къщата). На покрива му има четириъгълен oтвор, през който влиза
дъждовна вода. Тя се събира в нещо като басейн, намиращ се под
отвора. От двете страни атриумът е заобиколен от стаи, служели за
спални (cubiculum). Срещу входа се намират кабинетът (tablinum) и
трапезарията (triclinium). От атриума се излиза на перистилиума
(градина с голям покрив, поддържан от колонада). Там се намират
басейн и фонтан, украсен със статуи. (Перистилиумът се появява за
първи път през 2. в. пр. Хр. в богатите къщи.)
Въпреки тези принципи, домовете биват различни, в зависимост
от социалния статус и имуществения ценз на римляните. Характерни
черти за domus-а са затвореността на пространството и липсата на
прозорци.
С това приключва разходката ни из Древен Рим.