Национална музикална академия "Проф.

Панчо Владигеров"
Теоретико-композиторски и диригентски факултет

Реферат
НЕОФИТ РИЛСКИ: ЖИВОТ, ДЕЙНОСТ И ТВОРЧЕСТВО

Изготвил:
Константин Бейков, III курс

София, декември 2016 г.

 Безспорно Неофит Рилски е един от най-значимите деятели в областта на
църковната музика и църковнопевческата дейност през Възраждането. Посветил живота
си на просветителство в няколко основни направления, той оставя след себе си
впечатляващ по смисъла и обема си псалтикиен материал. Настоящият текст има за цел да
представи в общ щрих живота и творческата дейност на рилския духовник.
Важно е на първо място да обърнем внимание на времето и обстоятелствата, в
чийто контекст Неофит Рилски живее и развива своята дейност. Поради отсъствието на
светска музикална култура до средата на XIX в., в музикално отношение църковните
песнопения задоволяват нуждата от музикална просвета в страната. Поради тази причина
все по-необходимо е да се превеждат и преработват гръцките песнопения на
църковнославянски. Подобно на цялата книжнина от този период, така и църковната
музикална култура намира своите просветни огнища.
Рилската света обител съхранява най-голямо количество музикални ръкописи,
всички създадени в периода XVIII - XIX в. Неофит Рилски в книгата си "Описание
болгарского священнаго монастиря Рилскаго" пръв дава сведения за съществуването на
певческа школа в манастира. Там съществува училище, чиято дейност е тясно свързана с
обучението на множество църковни певци, развили изключително богата творческа
дейност. Рилската певческа школа става богат извор на ръкописи, съдържащи както
преведени и адаптирани от гръцки, така и авторски песнопения на църковнославянски,
покриващи напълно богослужебните нужди на манастира. В началото на XIX в. е приета т.
нар. Нова метода, по която се създават ръкописи вече със създадената през 1814 г.
нотация на Хурмузий Книгохранител. Приемането на тази нотация е сериозна крачка към
затвърждаването на писмената форма на предаване на песнопенията чрез нотирането им
по функционална и утвърдена система (за разлика от устната, при която неминуемо се
получава влияние от фолклора), и поради това - към развитието на музикалната култура в
едно високо професионално направление. Идването на хурмузиевата нотация почти
съвпада с постъпването на Неофит Рилски в манастира, поради което дейността му е
предимно свързана с използването на тази нотация.
За рождена на Неофит Рилски се смята 1793 година. Той е родом от с. Банско,
Разложко, където получава първоначалното си килийно образование. Обучението си
продължава в училището на Рилския манастир. Монашеското му подстрижение се случва
през 1811 г. От млад свързан с любовта към познанието и духовността, той ще посвети
целия си живот на учителска, богословска, певческа и музикално-просветна дейност. През
същата 1811 г. заминал да учи гръцки език гр. Мелник при даскал Адам. При завръщането
си в манастира четири години по-късно Неофит Рилски станал учител в Рилското училище
и, с кратко двугодишно прекъсване, преподавал там до 1832 г. По настояване на
Търновския митрополит Иларион бил изпратен в Букурещ, където започнал да изучава
новата Ланкастерова учебна метода, която въвел успешно и в Рилския манастир няколко
години по-късно. Значително е и отсъствието му от обителта в периода 1848 - 1852 г.,
когато, по покана на Цариградската патриаршия, станал учител по църковнославянски
език в Богословското училище на остров Халки. След като се завърнал, остатъка от живота
си, до 1881 г., Неофит Рилски прекарал изцяло в манастира.
До средата на миналия век на Неофит Рилски се е гледало най-вече като на
общественик, духовник и деятел в областта на учителското просветно дело. Един от
биографите му, Рачо Косев, споменава накратко, че той е учел манастирските служители
на църковно пеене, превеждал е също църковни песнопения от гръцки език. Петър Динев
посочва, че "едва сега, когато разполагаме със собственоръчно написаната от него
псалтикия и сме проучили неговите музикални творби, ние можем да открием нова
страница в дейността на Неофит Рилски, в която да бъдат разгледани заслугите му като
музикоучител от най-висок ред".1 П. Динев отбелязва също, че той е изучил църковно
пеене при Йоасаф и Даскал Иларион. Тогава е започнал да усвоява и тънкостите на
навлязлата наскоро Нова метода на Хурмузий Книгохранител, чрез която по-късно ще
усъвършенства не само сложния процес на превеждане на църковни песнопения от
гръцки на църковнославянски, но и ще започне сам да композира.
Както вече подчертахме, основна характеристика на времето от първата половина
на XIX в. е възраждането и активирането на процеса по формиране на българската нация.
Именно в този контекст дейността на Неофит Рилски е пряко обусловена от ярката
необходимост да се изгради единна култура въз основа на единен език и писменост, която
да обедини нацията и да създаде просветни устои и традиции. Неофит и неговите
съвременници създават нотиран музикален материал за целия годишен богослужебен
кръг, като след средата на XIX в. песнопения се пишат вече само на църковнославянски.
Рилските дейци създават и песнопения за най-почитаните български светии - св. Иван
Рилски и св. Петка Търновска.2
В тази си дейност Неофит Рилски се ръководи от няколко композиционни
принципа. При авторското си творчество той се подчинява изцяло на законите на жанра
при използване на композиционно-структурните елементи. Използва се мозаечна
структура, наречена центон, изградена чрез отделни музикални фигури-формули (тезиси).
По-голяма трудност за рилските дейци обаче представляват преводните песнопения, при
които невинаги може да се постигне единство и съгласуване на ударенията в
църковнославянския превод и напасването им към музикалните формули. Поради това те
проявяват невероятно творчество в подбора и трансформацията им, също така поначало

1
Динев, П. Рилската църковно-певческа школа в началото на XIX век и нейните представители. В: Известия на
Института за музика. БАН. С., 1957, с. 23.

2
Куюмджиева, С. И даде земята им за наследие. С., 2014, с. 290-291
подхождат избирателно към използваните гръцки музикални образци.3 С това се постига
не само изчерпателност, но и мелодическо единство в репертоара на църковнославянски
език.
Сред наследството, оставено от всички дейци на Рилската музикално-певческа
школа, най-значим е сборникът на Неофит Рилски. Той съдържа авторски и преводни
песнопения, покриващи до голяма степен богослужебните потребности. Както посочва П.
Динев, той съдържа 306 страници, изписани собственоръчно от Неофит Рилски. 4 Сред
изброените десетки песнопения можем да откроим "Блажен муж", глас II, четири
"Достойно ест" - върху глас I, II, VII и VIII, редактираните от него осем "Херувимски песни",
преведени причастници от Петър Лампадарий за всеки ден от седмицата върху различни
гласове, прокимени, стихири, кондаци. Сборника си Неофит Рилски завършва в
последната година от пребиваването си на остров Халки, на 8 декември 1851 г., както е
написал собственоръчно в бележките си към сборника. Негови авторски песнопения и
преводи са поместени и в 11 от останалите 20 ръкописни сборници, съставляващи пълния
материал, оставен от рилските дейци в библиотеката на манастира.
Неофит Рилски е бил и главният инициатор на идеята от изброените ръкописи да се
състави, отпечата и издаде общ рилски сборник, както го нарича той "Усобна книга". В
средата на XIX в. необходимият материал вече бил събран, но по няколко причини
издаването така и не се състояло. От една страна, периодите на отсъствие от манастира и
дългите пътувания извън страната възпрепятствали последователните стъпки на Неофит
Рилски по организацията на отпечатването. Петър Динев посочва, че дори и по време на
пребиваването му на остров Халки, в близост до Цариград, където има достатъчно много
печатници, времето му е било твърде заето от това да подготвя лекции по църковно-
славянски език във връзка с преподавателската му дейност в тамошното училище. 5 Също
така, предприемането на подобна крачка в онова време е било твърде рисковано. "Като
виждало жестокото преследване, на което било подложено всичко българско,
препятствията, поставяни по пътя на културните прояви на пробуждащия се български
народ от страна на гръцкото духовенство, манастирското управление знаело, че търсенето
на печатница, хартия, нотен шрифт ще бъде съпроводено с големи трудности." 6 Това
обяснява и не особено голямото желание от страна на манастира да осигури материална
подкрепа, тъй като подобно начинание винаги е свързано с финансови средства. Самият
Неофит Рилски не разполагал с такива, но и не желаел по никакъв начин да се обръща с

3
Пак там, с. 292.

4
Динев, П. Рилската църковно-певческа школа в началото на XIX век и нейните представители. В: Известия на
Института за музика. БАН. С., 1957, с. 11.

5
Пак там, с. 30.

6
Пак там, с. 29.
молба за помощ към свои "почитатели" в съседни манастири, както правели много други
издатели на псалтикийни сборници.
Любопитно е също да се обърне внимание на критичния поглед на Неофит Рилски
към дейността на събратята му и на самия него. С течение на годините той сякаш все
повече се съмнявал в това доколко събраният материал е достатъчно добър и отговаря на
най-високите критерий за създаване на църковна музика. По негова бележка може да се
съди, че подобно дело е присъщо само на най-изкусните майстори на църковното пеене,
за какъвто той, поради голяма скромност, не се смятал. Може би това до голяма степен
това също възпрепятствало отпечатването на общия рилски сборник. Бидейки твърде
взискателен към самия себе си, той не спестявал критика и към другите дейци. П. Динев
дава за пример острия и безпощаден текст по адрес на хаджи Ангеловата псалтикия,
поместен в книгата му "Описание болгарского священнаго монастиря Рилскаго".
Цитирайки критиката в пълния й вид, Динев отбелязва, че Неофит Рилски е първият по
рода си български критик. Той бил безпощадно взискателен към смислови неточности в
превода, към пропуски от догматичен характер.7
Трудно е от днешна гледна точка да се отсъдят обективните причини,
възпрепятствали отпечатването на творчеството на Неофит Рилски и неговите събратя.
Налице са последствията - вместо работата им да бъде разпространена и
"популяризирана" още през Възраждането, тяхното дело е задълбочено познато едва в
средата на XX в., след обстойно преглеждане на материалите, събрани в библиотеката на
Рилския манастир. Щастливо обстоятелство е, че въпреки големия пожар през 1833 г.
библиотечният фонд в манастира бил напълно съхранен, тъй като се намирал в каменно
книгохранилище, поради което достига до нас днес в пълната си цялост. И все пак,
давайки си сметка за огромния труд от страна на Неофит Рилски и неговите
съвременници, прострял се през няколко десетилетия, съвременният човек не може да не
се възхити от неизмеримите мащаби на просветителската му дейност. Творчеството му е
не само безценен извор на познание за църковни певци и деятели, но е и признак за
изключително високо ниво на българското възрожденско църковнопевческо изкуство.

7
Пак там, с. 31.
Използвана литература:

Динев, Петър. Рилската църковно-певческа школа в началото на XIX век и нейните

представители. В: Известия на Института за музика. БАН. С., 1957.
Куюмджиева, Светлана. И даде земята им за наследие. Марс'09 ЕООД, С., 2014.