КУРСОВА РАБОТА

по
Старобългарски
Тема: Старобългарски паметници

Изготвил: Преподавател:
Бахар Бахар
доц.д-р И. Илиев
БЕ/АЕ , 1 курс
Гр.Кърджали
Дата:
 1. Какво представляват старобългарските паметници?
Старобългарските паметници са източниците за изучаването на
старобългарския език. Това става въз основа на малко на брой
паметници, които наричаме „Старобългарски“ от времето на двамата
братя, което се е развивало предимно праводаческата, просветиталната
и църковноорганизационна дейност в Моравия.
Паметниците биват три вида:
 Пергаментни(книги или отделни листове от пергаментни
книги), Епиграфски(текстове или надписи главно върху
камък), Акростихови(творби от старобългарски автори)
 Пергаментът е материал за свитъци или страници на
книги направени от фина телешка, овча или козя кожа.
 Епиграфика- най-често се издълбават върху камък,
мозайка плоча или стена тоест върху нетрадиционен до
онзи момент материал – пергамент
 Акростихът е вид поема или друг вид текст в стихова
форма, написани така, че първите букви от стиховете,
параграфите или други структури образуват ново
послание.
Всички тези паметници датират от X и от XI век – следователно, около
век и половина по-нови от първоначалните Кирило-Методиевите преводи.
Поради особеностите на езика им, който се е подлагал на много промени
той се е смятал за свещен език след промените, но поради в областите , в
които са се преписвали в тях има редижа отклонения, които се дължат
на различни старобългарски езици.
На места особено в лексиката и синтаксиса се, забелязват и съзнателни
редакционни поправки от новите преписвачи . Всичко това обаче не може
да прекрие характерните черти на двамата братя, защото измененията
в техния език са били допускани случайно, след което така писанията им
могат да се различат или да бъдат отделени от другите. Нито един
старобългарски паметник не може да бъде датуван. Поради това
паметниците не могат да се подредят в хроноложки ред.
Старобългарските паметници са се подреждали според азбуката, на
която са били писани, а старобългарските азбуки са били две- глаголица
и кирилица.
Глаголическите паметници са били повече на брой , по-голяма част от
тях са писани в западно-български области и носят видни черти за
диалект от този край на България.
Кирилските паметници са били по-малко на брой и са се срещали в
източно-български области, в езика си те съдържат доста нови
отличителни черти.

2. Глаголическите паметници
Глаголическите паметници са 6 вида:
 Зографското евангелие представлява четвероевангелие, т.е. съдържа
евангелските разкази на четирима евангелисти в последователен ред.
Бил е писан в западнобългарска област в края на Х век. До 1860 се е
намирал в българския светогорски манастир Зограф. Паметникът
съдържа 304 страници.

 Маринийско евангелие- представя също така четвероевангелие.

Открито е било в един гръцки светогорски манастир. В 1845г.
паметникът е бил отнесен от руски учен В.Григорович в Русия.
Съдържа 173 страници

 Асеманиево евангелие – наречено така по името на своя откривател,

учения ориенталист от XVIII век И. Асеман, който го намира в един
йерусалимски манастир и го оставя на съхранение във Ватиканската
библиотека в Рим . Паметникът представлява изборно евангелие, в
което евангелските разкази следват един след друг спред реда, по
който се прочита богослужението. Паметникът бил написан в
западно-българска област по-точно в област, където се е развивала
Охридската старобългарска просветна школа, съдържа и
инфирмация за Климент Охридски и годината на неговата
смърт(916).
 Синайски молитвеник Намира се в един манастир в пла нината
Синай. Наброява сега 106 листа от някогашен много поголям
ръкопис. Съдържа молитви и някои наставления по черковния
ритуал. Паметникът бе издаван няколко пъти.

 Синайски псалтир. Намира се в същия манастир в планината Синай,

в който се съхранява и Синайският молитвеник. Ръкописът е писан с
известиа небрежност, вследствие на което са допуснати грешки.
Изцяло взет, паметиикът представя голяма ценност и с по-редките си
лексикални особености издава близост до първоначалните Кирило-
Методиеви преводи.

 .Клоцов сборник. Ръкописът сега представя откъси (14 Клоцов

сборник. листа) от голям сборник с църковни проповеди. Наречен е
по името на неговия бивш притежател австрийския граф Клоц. Сега
части от него се пазят в библиотеката на град Триденте (Италия) и в
един музей в град Инсбрук.

Към изброените главни старобългарски глаголически паметници се

включват и малък брой незначителни по обем глаголически откъси,
найважни от които са така наречените Рилски глаголически листове,
издадени от Ив. Гошев в София през 1956 г. Ще добавим още, че към
старобългарските глаголически паметници се прибавя обикновено и
един много кратък (17 листа) глаголически ръкопис от средата на X
в., наречен Киевски листове, който съдържа известен брой
моравизми. Този паметиик представя пряко наследство от развилата
се на моравска почва славянска глаголическа книжнина, основите на
която бяха положени от солунските братя Константин-Кирил и
Методий.