„За буквите“ (Ὀ писмєнєхь)

Черноризец Храбър
Анализ
1. В Преславската книжовна школа в края на 9-ти и в началото на
10 –ти век старобългарската литература ражда безсмъртна творба, която
красноречиво и убедително възхвалява делото на Константин – Кирил
Философ. Тя е възхвала на славянската азбука, която за българите е
свещена. Апологията на неизвестния монах не е загубила силата на
посланията си, своята значимост в славянската общност и най-вече на
мястото, което заема в българската душевност (менталност). Автор на
тази творба е Черноризец Храбър.
2.Творческа история: Оригиналът на „За буквите“ или още
„Сказание за буквите“, на старобългарски – „Ὀ писмєнєхь“, не е
намерен и до днес. Най-старият препис се намира в „Лаврентския
сборник“, датиращ от времето на цар Иван Александър, по-точно – от
1348 година. Той е многократно препечатван през следващите векове,
предимно от руски автори.
Произведението „За буквите” е написано от Черноризец Храбър в
края на ІХв. и е предназначено за Преславския събор, проведен през 893г.,
когато славянската писменост се утвърждава и става официална.
Съществуват тези, че „За буквите“ е епилогът на по-голям по обем
текст, който обаче не е известен. Храбрият монах създава „За буквите“
в значим исторически момент – след пристигането на Кирило-
Методиевите ученици в българската държава. Зависима от
византийската, българската църква е принудена да приеме византийски
духовници да изпълняват църковната служба на гръцки език в български
храм.
3. Тайнствената личност, която се „крие” зад името Черноризец
Храбър (смел монах - най-ниският сан в духовенството) буди
любопитство в българската академична общност.
В старобългарската литература Черноризец Храбър е една от най-
спорните личности. Много са предположенията за това кой е той? Дали
Черноризец Храбър е истинското име на автора или е псевдоним? Според
някои хипотези авторът на „За буквите” е Кирил Философ, според други -
Климент Охридски. Романтична е една от версиите, според която зад
прозвището Черноризец Храбър се крие самият цар Симеон. Никое от тези
предпложения не е доказано. Общоприето е мнението, че авторът на „За
буквите” е неизвестен монах, а Храбър е или истинското име на човека
с това прозвище, или псевдоним, като най-вероятно става дума за
второто. Точните години на неговия живот остават неизвестни.
Догадките на експертите са разнопосочни. Някои споделят възгледите,
че той е живял през Х или XI век, но мнозинството се обединява около
тезата, че монахът е живял през втората половина на IX век, съвпадаща
с покръстването на българите и утвърждаването на българската
писменост и култура. 
4. Жанр: апология
(възхвала и защита), полемично слово, реторическа проза.
Произведението е възхвала на новата писменост, на обновеното слово.
5. За творбата. „За буквите” е произведние, което е изградено с
простота и сила на посланията. В стила на автора личи познание, което е
характерно за най-добрите културни традиции. Убедителността и
правотата на Черноризеца въздействат върху сърцата и умовете на хората,
покоряват душите им, обединяват ги и ги изпълват с гордост, защото имат
азбука на своя език и своя книжнина. Делото на Светите братя – Кирил и
Методий „заживява”, обединява трите етноса и изпълва душите им с
гордост.
„За буквите“ е едното от двете произведения в старобългарската
литература, редом с „Беседа против богомилите“ от Презвитер Козма,
които са изградени в завършен полемически стил и които дават значителна
представа за епохата.
6. Композиция.
- Уводът (встъплението) въвежда историческия период на
развитие в Средновековна България. Учениците на Кирил и Методий
проповядват божието слово на славянски, но има и други проповедници,
които употребяват гръцките букви за писане, а не славянските. Новата
азбука затруднява тези свещеници, но крепителите на славянското писмо
срещат подкрепа от княз Борис, който осъзнава, че славянската писменост
ще обедини етносите – прабългари, славяни и траки, въз основата на
новото писмо в единна общност, а по-късно и в народ с обща култура на
базата на общия език:
Прочее преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха
и гадаеха с черти и резки.
Когато се кръстиха, бяха принудени да пишат славянската реч с
римски и с гръцки букви без устроение. Но как може да се пише добре с
гръцки букви: БОГЪ или ЖИВОТЪ, или ДЗѢЛО, или ЦРЬК, или ЧАНЬѤ,
или ШИРОТА, или ДЪ, или ѪДОУ или ЮНОСТЬ, или Ѩ, КЪ и други тям
подобни. И така беше много години.
- Аргментативна верига. Началото на творбата привидно прилича
на исторически разказ. Принцип на средновековния текст е да въведе
зародилото се явление, за да постигне обективност и убедителност. Храбър
проследява развитието на славянското писмо, което дава възможност за
развитие на културата, обединяване на етносите в народ и формиране на
елитарна културна общност.
Авторът проследява етапите, през които преминава славянската
писменост, която ще развие културата на държавата.
Образът на Кирил е иконизиран. Според внушенията на текста той е божи
пратеник, защото такава е Божията промисъл: След това човеколюбецът
Бог, който ражда всичко и който не оставя човешкия род без разум, но
всички превежда към разум и спасение, смили се над човешкия род,
изпрати му Свети Константин Философ, наречен Кирил, праведен и
истинолюбив мъж и той им състави 38 букви: едни по образец на
гръцките букви, а други пък според славянската реч.
За да не бъде атакувана славянската азбука като подражаваща на
гръцката, Храбър се аргументира чрез исторически примери за произхода
на двете свещени азбуки – еврейската и гръцката, създадени по-рано: И
както гърците съставиха своите букви по образец на еврейските, така и
той – по гръцките: Първата буква у евреите е „алеф”, което ще рече
„учение” (...) И гърците, подражавайки на това, казваха „алфа”.
Тези, които оспорват значимостта на славянските букви, Храбър
нарича „окаяни” и „безумци”. Отговаря им гневно, но аргментирано:
Други пък казват: Защо са славянските книги? Тях нито Бог ги е създал,
нито ангелите, нито пък са изначални като еврейските и гръцките... (...)
А други пък казват, че Бог ни е създал буквите. И не знаят окаяните какво
говорят и мислят като смятат, че Бог е заповядал да се пишат книги на
три езика, както пише в Евангелието:”Имаше дъска, написана на
еврейски, римски и елински”.
С похватите на реторичното слово, което Храбър владее, той успява
да обори убедително опонентите си чрез аргументи от Светото писание, в
които никой не би посмял да се усъмни: Но нека да им отговорим, както
сме се научили от светите книги (...) че всичко поред идва от Бога, а не
от другиго. Бог не е създал най- напред нито еврейския, нито елинския, а
сирийския, на който е говорил Адам, и от Адама до потопа, и от потопа,
докато Бог раздели езиците при стълпотворението както пише
„Размесени бяха езиците”
Така с доказателства от историята Черноризец Храбър успява да
обори тврденията на хулителите.
Първа кулминация: А славянските книги сам Св. Константин,
наречен Кирил, ги създаде и преведе буквите, за малко години: онези
мнозина, 7 души, и за много години създадоха техните букви, за 70 –
превода. (...) Затова славянските букви са по-свети и по за почит,
защото свят мъж ги е създал, а не гръцките – елини езичници.
Делото на Константин-Кирил Философ е осмислено като Божия
промисъл. За да бъде достоверен Храбър твърди, че не само той знае за
делото му, но и споменава, че има и други грамотни славяни и ако някой
ги попита, кой е сътворил буквите и е превел на тях книгите на Словото
божие, те ще потвърдят, че това е Константин-Кирил Философ: Свети
Константин, наречен Философ, наречен Кирил – той ни създаде азбуката
и преведе Книгите заедно с брат си Методия, живи са още ония, които са
ги виждали.
Втора кулминация. Вдъхновено и реторически умело, Черноризец
Храбър надгражда всеки етап от своята защита. Младостта на славянската
азбука не е недостатък, а предимство, защото учениците знаят създателите
й, времето на появата й и държавниците, които са управлявали и които са
реализирали делото на двамата братя, като са създали школи, в които се е
ограмотявал бъдещият културен елит на младата държава: И ако запиташ
славянските азбукарчета, като им речеш: „Кой ви е създал азбуката или
превел книгите, то всички знаят и в отговор ще рекат: Свети
Константин-Кирил, той ни създаде азбуката и преведе Книгите и брат
му Методий и ако попиташ в кое време, то всички знаят и ще ти рекат,
че през времето на гръцкия цар Михаил на Бориса българския княз, и на
Растица (Ростислав) моравския княз, и на Коцел блатненския княз, в
годината 6363 от създаването на света.
Заключението оставя текста на Храбър в развитие. Той обещава да
даде още отговори, но заявява, че му липсва време. В научните среди се
предполага, че е имало продължение на „За буквите”, но то не е намерено
и ако е съществувало, не е оцеляло. Краят на творбата е обръщение към
братята и благодарност към Бог: Има и други отговори, които другаде ще
кажем, а сега няма време. Така, братя, бог е дал разум на славяните.
Комуто слава и чест, и власт, и поклонение сега и винаги в безкрайните
векове, амин.
Черноризец Храбър създава творбата си, воден от благородна цел –
да увековечи делото на Константин-Кирил Философ, за когото историците
твърдят, че е бил гениалена личност. Храбър поставя делото на
Солунските братя на пиедестал, защото те разкриват пред славянските
народи и в частност пред българите нови звездни страници.
„За буквите” е произведение, което притежава сила – правдива и
обаятелна, която въздейства на читателите. Словото на Константин
Философ издига книжовността на висотата на божествеността. В историята
на българите, опазили и наложили тази книжовност, това е едно от най-
значимите европейски достижения. Творбата поставя новата книжовност
на най-високо място в историята на славянската писменост и култура.
Безсилни са столетията да покрият с праха на забравата делото на Храбрия
Черноризец, а признателността на българите към Константин-Кирил
Философ е безкрайна.