„Азбучна молитва”

Константин Преславски
Анализ
1. Увод. „Азбучна молитва” е лирическо обръщение към Бог –
създателя на видимия и невидимия свят, в което поетът и духовникът
Константин Преславски е вградил азбуката на славяните като символ на
книжовност, просвета, културен възход. В нея поетът внушава идеята за
извисената роля на божието слово, което ще приобщи славяните към
общочовешките ценности и ще ги изведе до духовни пространства, в които
властват милосърдието, добротата и любовта.
2. За автора. Константин епископ Преславски е старобългарски
писател, живял през 9-ти / 10-ти век, църковен деец и ученик на славянския
първоучител Методий.. Представител е на Преславската книжовна
школа, автор е на химническа и декламативна поезия и е една от най-
значимите фигури в историята на старобългарската култура.
Биографичните данни за живота му са оскъдни. Има доказателства,
че след смъртта на Методий школата е разрушена, а Константин
Преславски заедно с други ученици е подложен на преследване и продаден
във Венеция от немски духовници. Преславският книжовник успява да
избяга от тях и да се прехвърли в Цариград, а оттам да отиде в България.
След преместването на архиепископията от Плиска в Преслав, презвитер
Константин е избран за епископ. Починал е вероятно в началото на X в.
3.Творческа история. От 60-те години на 20-ти век преобладава
мнението на проф. Куйо Куев, че „Азбучна молитва” не е съчинение на
Свети Кирил Философ, а на епископ Константин Преславски.
„Молитвата” е създадена през 893-894 г. като част от „Учително
евангелие”, а за техен автор е признат Константин Преславски.
„Учително евангелие” съдържа два предговора. Единият от тях е в
проза и от него се разбира, че поучителните беседи са написани по поръка
на Св. Наум. Във втория предговор е „Азбучна молитва”, поетическо
въведение, в което авторът моли Бог да го дари с вдъхновение и сила, за
да преведе тълкуването на неделните проповеди.
Молитвата е изградена чрез акростих – текст в стихотворна
форма, в който първите букви на стихотворните редове образуват ново
послание.
В българската литература едно от най-ранните старобългарски
стихотворения в азбучен акростих е „Азбучна молитва”. Освен
Константин Преславски в акростих изгражда творби и Ефрем, живял през
14 век.
4. Жанр – молитва (Сравни с ***Моята молитва „ Ботев”!)
Молитвата е каноничен жанр, но „Молитвата” на Константин Преславски
не е канонична, а азбучна.
 5. Нравствената цел на автора е висока. Той се моли за всеобщо
духовно пречистване: ето в прави път да тръгнат всички живи в твойта
заповед пречиста! Книжовникът призовава Бог да му даде вдъхновение,
за да напише със славянските букви божието слово. Отправена лично,
Молитвата му няма лични цели. Преславски полага светлината като
основен символ на господната мъдрост, като извечно мерило на
божествената промисъл и красота
6 . Композиция. „Азбучна молитва” е изградена от 40 стиха
(сакрално за християните число), всеки от които се състои от 12 срички и
цезура след петата или седмата сричка. (цезура - пауза, която разделя
стиха) .
Броят на стиховете и акростихът служат като код, допълващ
изреченото с думи и засилват поетическото въздействие. Така посланието
се повтаря три пъти, по три различни начина и създава представата за
съвършенство и цялост на битието, защото е предизвиквало асоциация
(връзка между представи, идеи) със Светата Троица.
7. Анализ. Константин Преславски създава тържествен химн за
божия закон, за неговата светла извисеност, защото той е жив светилник ,
който грее със светлина нетленна и осветява пътя на славяните към
науката и познанието, символ е на святост и вечност. Творбата е изпълнена
с ентусиазъм и окриленост, ярък пример за което е поетична метафора:
Литна днес и славянското племе милостта на кръста твой да търси…
Авторът разкрива дръзновения устрем и неспирния полет на един
просветен народ, поел по свещения път на знанието и просветата.
Благочестиво, предано и вдъхновено, смирено протегнал ръце към
небето, поетът моли Бог- невидим, но всевиждащ и всезнаещ, да го дари с
мощно слово, което носи мъдрост и сила. То е потребно на Преславски, за
да просвети своя народ и да му помогне да спаси духа си. В духовния свят
на поета словото – светлина, се противопоставя на тъмнината, на низките
страсти и злобата. Преславски моли бог да го закриля от това зло : Опази
ме ти от горда злоба фораонска…
Поетът моли Твореца за херувимска сила и за вдъхновена,
лекокрила мисъл, за да може творчески да възпее величието и чудесата
на Бог. С възторг и преклонение Преславският свещеник изразява
благодарността и признателността си към двамата вечно юни (млади)
учители на славянството – Кирил и Методий, и дава свещен обет да
продължи тяхното безсмъртно дело. Да опиша чудесата твои вдъхновено,
шествайки пак по пътя славен, що учителите двама вечно юни начертаха
Пътят на твореца е ясен, а целта – велика „…Да направя ясно
твойто слово за народа .
Страстно, патриотично чувство строи от всеки ред в Молитвата.
Проличава самочувствието на поета – горд със славянската си
принадлежност и с факта, че славянският род е узрял духовно за
културно самоопределение.
Гражданинът родолюбец Константин Преславски копнее да се слее
със своя народ и да му служи. Големите идеи на епохата пулсират в
творбата, вълнуват ума и сърцето на поета-славянин .
8. Заключение. „Азбучна молитва е неразривно цяло от чувства и
мисли, с идейно – емоционална насоченост, а азбучният акростих ,
използван от поета, звучи и днес като химн на писмеността.

АЗБУЧНА МОЛИТВА
 
Аз се Богу моля с тия думи:
Боже-светороче, що създаде
видим свят и дивен свят невидим!
Господ-дух прати ми ти в сърцето
да ме лъхне с пламенното слово -
ето, в правий път да тръгнат всички
живи в твойта заповед пречиста!
Знам, законът твой е жив светилник
и в пътеки светлина нетленна
към евангелския дар възжаждан.
Литна днес и славянското племе
милостта на кръста твой да търси...
Но на мене, който моли помощ,
отче, сине и пресвети душе -
просещ, - твойто мощно слово дай ми,
ръце вдигам да получа мъдрост,
сила, що обилно от небето
ти даряваш на вси твари живи.
Упази ме ти от горда злоба
фараонска, изцели ме, дай ми
херувимска сила шестокрила,
царю на царете! Да опиша
чудесата твои вдъхновено,
шествайки пак по пътя славен,
що учителите двама, вечно
юнни, начертаха... Да направя
явно твойто слово за народа!
На Светата троица прослава:
всяка възраст ней хвала въздава!
И народът мой Отца и Сина,
и Светия дух възвеличава -
днес, вовек веков и до амина.
 
Поетичен превод: Ем. п. Димитров, С., 1933