„Илиада”

Омир
Първа песен. Мотивите за чумата и гнева

XII песен. Смъртта на Хектор

1. За автора. Фигурата на Омир

Прието е Омир да се определя като първия античен поет, чиито
поеми: „Илиада” и „Одисея” полагат началото на художествената
литературата.
Вероятно Омир е творил през VIII век преди Хр., а животът му е
забулен в легенди и предположения. Седем града претендират да бъдат
негово родно място, седем са и биографите на поета. Те се обединяват
само за това, че Омир е бил аед – Странстващите певци сами измисляли
песните и ги изпълнявали.
Според Херодот – древногръцки историк, Омир сам е създал
поемите си.
Името Омир също е повод за догадки: според някои означава
слепец.
Мотивът за слепотата в древността се възприем като мъдрост,
прозрение, познание.
Прието е, че поемите „Илиада” и „Одисея” са творби на Омир. Предполага
се, че „Илиада” създал като млад, а „Одисея” - в зрелите си години.
Предполага се, че Омир е бил автор и на друго на произведение:
„Омирови химни”, но това са догадки.
За древните гърци той е реална личност. Произведенията му се
изучват в училище и много училища носят името му.
2. Омировият въпрос. Появява се в края на 18 век. Тезите на
учените са няколко:
- Омир е събирателен образ на гръцките аеди;
- Измислена легендарна личност;
- Реално съществуващ, но не е автор на двете поеми;
- Днес Омир е признат за действителна личност, а поемите му са в
основата на литературното творчество.
3. Произведението.
Предполага се, че „Илиада; е създадена през VIII век преди Хр. По
това време писмеността съществува, но литературата се предава устно.
През VI век пр. Хр. атинският тиран Пизистрат датирал първите
писмени записи на „Илиада”. През III век пр. Хр. учените от
Александрийската библиотека сравняват различни преписи и въз основа на
това създават цялостен текст, състоящ се от 24 песни според броя на
буквите в гръцката азбука.
4. Заглавие. „Илиада” идва от древното име на Троя – Илион.
5. Жанр – епическа поема. Отнася се към епоса.
В „Илиада” са налице всички жанрови характеристики на
епическите произведения. Има разказ на случки, описание на хора,
събития и конфликти, изразени в стихотворна форма. Описанието е
организирано около цялото, а разказът се разгръща във времето.
Епосът е първият литературен род. Оформя се през
Геометричната епоха. Отразява значими обществени събития,
примери за героическо поведение, изпълнява ролята на митическа
история на колектива.
Аристотел дефинира пръв рода епос. Той е първият учен, който
формулира разликите между литературните родове в съчинението
„Поетическото изкуство”. Според Аристотел епосът отразява света
чрез разказ и описание. Налице са широта и обемност, много
исторически моменти и липса на ограничения във времето.
Събитията могат да се разиграят в един ден или в по-обемен период.
Отделните моменти се подреждат в единно цяло, което Аристотел нарича
„...едно цялостно и завършено действие с начало, среда и край.”
Последният белег е характерен и за лириката и драмата, за да се оразличи
от фолкора, който може да бъде дописван, защото творбата е отворена.
6. Стил. Устният характер предопределя и формулния стил- използват
се устойчиви конструции, изрази, изречения, думи, които се повтарят. Така
създатели и изпълнители запомняли текста лесно.
Представата за героя, събитията и отношенията е традиционна.
Стилът на поемите е формулен. Повтарят се определения за явления и
герои: „Зора розовопръста”, „хитроумен за Одисей, бързоног” за Ахил,
възпроизвеждат се конструкции, които се употребяват в по няколко строфи
„Тъй рече и...”, „Но ще ти кажа и друго, което добре за запомниш”.
В центъра на творбата са поставени герои, чиито постъпки са
образци.
7. Сюжет. „Илиада” пресъздава част от Троянската война. Тя разказва
се последната десета година на Троянската война. (дотук ж клас)
Според учените около 49 и 51 дни.
Сюжетът се определя като разказ за гнева, за пагубните
последици и за помирението. В мита краят идва с гибелта на Троя.
Аполон праща мор в лагера на ахеиците. Според прорицателя Калхас
бедствието ще приключи, когато Агаменмнон върне Хризеида на баща й
Хриз, който е жрец на Аполон. Агамемнон я връща, ( Дотук 8 г) но за да не
остане без компенсация, решава да вземе Бризеида, която е пленница на
Ахил, което разгневява Ахил и той решава да не участва в битки. Следват
множество сблъсъци и троянците превземат лагера на ахейците с цел за
запалят корабите им. Тогава Патрокъл моли Ахил да му даде доспехите си,
за да влезе в битка и троянците да загубят бойния си дух, вярвайки че Ахил
участство в битката. Ахил се съгласява и моли другаря си след
отблъскването на троянците да се върне при него. Увлечен в боя, Патрокъл
стига до стените на Троя и там е убит от Хектор, който взема доспехите
му. Сломеният от мъка, Ахил се сдобрява с Агамемнон и се връща на
бойното поле. Тетида му носи нови дрехи, изковани от Хефест. От
висотата на Олимп боговете наблюдават битката, разделени на два лагера.
Ахил убива Хектор, поругава тялото му и отказва да го върне на сломения
му баша. След намесата на Зевс Ахил връща тялото на Хектор.
Освен битките в творбата има моменти с лични сцени на героите, най-
затрогваща от които е раздялата на Хектор с Андромаха, което показва как
личното благо се подчинява на благото на общността.
В „Илиада” се говори за две сюжетни паралелни линии – светът на
боговете, които се сърдят, карат се и си отмъщават, а от друга страна е
човешкият свят. Между тези светове има симетрии: гневът на Аполон и
гневът на Ахил; свадата Ахил- Агаменон, Зевс – Хера; ахейци – троянци и
др.