„Антигона

“
Ема Лашова, 8ж
Софокъл (496 г.пр.н.е. –
406 г.пр.н.е.)
Софокъл е древногръцки драматург и поет.
Роден е през 496 г. пр.н.е. в гр. Колон, северно от Атина в
семейството на занаятчия. Той е един от тримата велики
древногръцки трагици, заедно с Есхил и Еврипид. Написал
е 123 трагедии и сатирични драми, но до нас са достигнали
запазени само 7 – „Електра“, „Едип цар“, „Антигона“,
„Аякс“, „Трахинянките“, „Филоктет“, „Едип в Колон“ и
голям откъс от „Копоите“. Печели 24 пъти лавров венец,
побеждавайки в драматичните конкурси на 18 състезания
от Дионисиите и 6 в Леная. Той е майстор на характери и
неговият принос в драматургията е огромен. Има
подчертан вкус към темата на страданието. Смята, че
трагедията най-добре предава историята и дава пример.
Умира на 90 години. Неговият син Йофон също става
трагик.
Антигона
Антигона е героиня от древногръцката митология.
Дъщеря от кръвосмесителната връзка на Едип със
собствената му майка, Йокаста. Тя е сестра
на Етеокъл, Полиник и Исмена.Антигона
съпровожда баща си при неговото доброволно
изгнание в Колон, град в Атика, а след смъртта му
се връща в Тива. Годеница е на Хемон, сина
на Креон.Тя погребва тялото на брат си Полиник,
който е загинал в поход на Седемте срещу Тива,
въпреки забраната за това, наложена от Креон,
новия владетел на Тива. За това нарушение на
неговата заповед, Креон я осъжда да бъде погребана
жива и тя се обесва.Това довежда до отчаяние
годеника ѝ, Хемон, сина на Креон, и той се
самоубива.
 Структура
 Пролог – (Древногръцката трагедия следва строго определена
композиция. В пролога актьорите представят накратко темата на
пиесата)
 Парод – (Встъпителната песен на Хора в древногръцкия театър)
 Първи епизод
 Първи стазим – (Част, изпълнявана от Хора. Състои се от строфа и
антистрофа)
 Втори епизод
 Втори стазим
 Трети епизод
 Трети стазим
 Четвърти стазим
 Пети епизод
 Главни герои
Антигона Креон
Дъщеря на Едип, сестра на Съпруг на Евридика
Исмена, племенница Евридика, баща на Хемон
племенница на Креон

Исмена Хемон
Дъщеря на Едип, сестра на Син на Креон и Евридика
Антигона Евридика

Евридика Тирезий
Съпруга Съпруга на Креон, Гадател
майка на Хемон
 Предистория
За да се изпълни древно пророчество, Едип убива баща си Лай
и се жени за майка си Йокаста, без да знае кои са те. Така става
цар на Тива. Когато се разкрива истината и двамата с Йокаста
са поразени. Тя се самоубива, а Едип си избожда очите и отива
в изгнание. От брака си те имат двама синове и две дъщери:
Етеокъл, Полиник, Антигона и Полисмена. Според митологията
синовете на Едип не се държат добре с него, след като научават
за неговото кръвосмешение, макар че е невинен. Преди да
напусне Тива, Едип оставя трона на синовете си, като им
заръчва да се редуват за него. Първо Етеокъл става цар. Той
обаче не отстъпва трона на брат си, когато идва време за това.
Полиник събира войска и атакува града. В битката двамата
братя се убиват един друг. На престола се качва Креон – брат на
Йокаста и заповядва да погребат Етеокъл, а Полиник да оставят
непогребан. Тук започва историята в „Антигона“.
Трагедията между братята
След загиването на двамата братя Етеокъл и
Полиник новият управител на Тива Креон погребва
Етеокъл с подобаващите му почести. Тялото на
Полиник, който потеглил на война срещу Тива,
забранил да бъде погребано с траурни ритуали,
като заплашил нарушителите на тази заповед със
смърт. Сестрата на загиналите Антигона нарушава
забраната и погребва Полиник.

Софокъл разработва този сюжет от

гледна точка на конфликта между гражданските
закони и "ненаписаните закони" на религията и
морала.
 Сюжет – Първа част
Пред градските врати Антигона казва на Исмена за заповедта на Креон. Антигона
споделя с Исмена своя план да погребе тайно Полиник и я моли за помощ. Исмена
обаче се страхува да се противопостави на волята на царя и й отказва. Антигона
реагира гневно на слабостта на сестра си и отива да погребе брат си сама. Креон
открива, че някой се е опитвал да направи ритуално погребение на Полиник и
заповядва виновникът да бъде намерен. Когато узнава, че именно Антигона,
неговата племенница, е нарушила заповедта му, той освирепява. Антигона убедено
защитава постъпката си, като заявява, че заповедта на Креон е в конфликт с
божествените закони. Разгневен от отказа й да се подчини на властта му, Креон
заявява, че ще изпрати нея и сестра й на смърт. Хемон, синът на Креон, годеник на
Антигона, съветва баща си да преосмисли решението си.
 Сюжет – Втора част
Баща и син влизат в ожесточен спор. Хемон обвинява Креон във високомерие,
докато Креон обвинява сина си в слабост. Хемон си тръгва гневно, като се заканва
никога да не се завърне. Все пак Креон променя донякъде присъдата си, като
решава да помилва Исмена. Антигона обаче ще бъде затворена жива в гробница,
където да умре от глад. Слепият прорицател Тирезий предупреждава Креон, че
боговете са против решението му да остави тялото на Полиник непогребано и че
ще го накажат със смъртта на собствения му син. Креон се съгласява да се
подчини, като погребе Полиник и освободи Антигона, но решението му е закъсняло
- Антигона се е обесила. Отчаяният Хемон се самоубива, а царицата Евридика,
научавайки за смъртта на сина си, също се самоубива, проклинайки съпруга си.
Сам, в пълно отчаяние, Креон признава вината си за трагедията и се моли за бърза
смърт.
Пиесата завършва с репликите на хора, който предупреждава, че гордостта бива
наказана от ударите на съдбата.
Благодаря за
вниманието!