Образът на Ахил (Илиада)

Въведение:
Омировият епос “Илиада” пресъздава фрагмент от Троянската война, без
да се поставя акцент в съдържанието й върху хронологичното развитие на
междуполисния конфликт. Вниманието на Омире насочено към разкриване на
нравствената същност на воина като носител на характеристики, провокиращи
възхищение в древността, и същевременно като човек, притежаващ индивидуалност,
макар да остава уязвим като всеки смъртен.
Свързващо изречение:
Най-значителните герои в “Илиада” са Ахил – от страна на гърците и
Хектор – от страна на троянците.
Теза:
Ахил е изцяло изграден върху контраста. Често между противоречивите
качества липсва всякакъв преход. Със своите бързи излитания и сривове той напомня
ексцентричността на Омировите богове, които винаги преминават от едно към друго
емоционално състояние.
Ахил е носител на качествата, характерни за идеализираното
съвършенство на воинската натура. Той е смел, притежава чувство за чест, доблест
и отговорност, издръжливост и безпощадност спрямо врага.
Отрицателните качества на Ахил, обаче, го правят много по-правдив и
сложен. Ахил е необикновено честолюбив, накърненото му достойнство от Агамемнон
ескалира в жестокост, предизвикваща – страшни бедствия за цялата гръцка войска.
Затова Омир нарича неговия гняв (който е главната тема на "Илиада”) “гибелен”, “що
докара мъки безброй на ахейци”. Неговата “безмерна” ярост се проявява спрямо
съперниците му на бойното поле: “...от ярост обхванат/грозно се взира с поглед .
Доказателствена част:
Ахил добросъвестно изпълнява своите патриотични задължения;
безкористен е, у него намира защита всеки, който се обърне за помощ или услуга. Той е
необикновено решителен и храбри подобно на троянския герой Хектор винаги е в
първите редици на боя. По време на сражение героят провокира страх и респект у
противниците си. Внушението за превъзходството му се допълва от свързаната с огъня
символика при описанието му в 17 песен:

“как през полето се носи, сияещ подобно звездата,

дето наесен изгрява:
лъчите й ярко искрящи
бляскат сред звездния рой надалече
във мрака
(24-26 стих)
 Той предизвиква боязън дори у достолепния и храбър Хектор,
символизиращ троянската съпротива срещу ахейското настъпление:
“Хектор изтръпна, когато го зърна;
загуби той смелост
да го дочака и почна да бяга,
подмина вратите.
.....треперещ безспир от боязън....”
(22 песен, 136, 137, 140 стих).

Ахил е прекрасен приятел – на дружбата му с Патрокъл са посветени едни

от най-хубавите страници на поемата. Той проявява човечност и разбиране на другите:
когато силно разгневен, след свадата си с Агамемнон, седи пред своята палатка,
известителите, пратени от Агамемнон, не смеят да му съобщят неприятната всет./ сбит
преразказ, който доказва подтезата за положителните качества на Ахил като
контрастна личност/
Когато Приам отива в гръцкия лагер да измоли тялото на обичния си син
Хектор, Ахил, дълбоко трогнат от бащината му скръб, го ободрява, угощава го и дава
трупа на Хектор, за да бъде погребан в Троя достойно.
Втора подтеза:
Отрицателните качества на Ахил, обаче, го правят много по-правдив и
сложен. На десетата година на Троянската война, когато Агамемнон му отнема
красивата пленница Брезеида, Ахил е необикновено честолюбив – той се обижда от
Агамемнон до такава степен, че се отказва да взима участие в по-нататъшните битки,
отказва се да участва повече в сраженията. По такъв начин излага на страшни бедствия
цялата гръцка войска. Затова Омир нарича неговия гняв (който е главната тема на
"Илиада”) “гибелен”, “що докара мъки безброй на ахейци”. Неговата “безмерна” ярост
се проявява спрямо съперниците му на бойното поле: “...от ярост обхванат/грозно се
взира с поглед разискрен..." (22 песен, 94 стих). Тя се проявява и в реакцията му към
Агамемнон, наранил воинската му чест:

“Музо, възпей оня гибелен гняв на

Ахила Пелеев,
.....
Гневно погледна към него
Ахил бързоног и отвърна:
Или да спре яростта си, гнева си голям
Да подтисне?
 Думи обидни веднага Ахил
Богоравен отправи
Към Агамемнон Артеев,
Не сдържайки никак гнева си...”
(песен 1, 1, 148, 192, 224 стих)
Трета подтеза:
Гневливостта му е обвързана с огнената символика и се оказва
неконтролируема. Тя придобива размери, при които Ахил нарушава дори божествения
ред и човешките закони, осквернявайки тялото на мъртвия Хектор. Той проявява
крайна жестокост: той не само убива Хектор, но се и гаври с трупа му, като го влачи,
привързан за колесницата си. В съгласие с древно елинските религиозни закони, тялото
на Хектор трябва да бъде погребано според установения ритуал, за да постигне покой в
подземното царство на Хадес. Затова Омир определя делото на Ахил като “позорно” и
отбелязва осъдителното си отношение, независимо от цялостния си стремеж към
безпристрастност и от възхищението си към Ахил, “най-страшен от всички герои”.
Паралелно с описанието на воинската първичност и жестокост на героя, на
физическото му превъзходство спрямо останалите изобразени персонажи, на
храбростта и безстрашието му, Ахил е разкрит в своята уязвимост и ранимост.
Проявата им е подчертана в диалозите му с Тетида, когато той разкрива пред майка си
своите драматични колебания и дълбоко скритата в душата си неувереност. Разгръщат
се същностните му чувства и лични преживявания, проличава характера му в неговата
интимна страна, лишена вече от безусловната смелост на воина. На преден план се
открояват изпълващата го несигурност и угнетяващото усещане, породени от
невъзможността за съпротивителни действия срещу несправедливостта на Агамемнон –
действия, които представляват приоритет на човека. Плачът на Ахиле своеобразен
външен израз на нарушената му душевна хармония:
“В сълзи отиде Ахил надалеч от другари
и седна
....
Тъй каза, леейки сълзи:
Дочу го почтената майка....”
(песен 1, 349 и 357 стих)
Независимо от факта, че не се противопоставя на пратениците на
Агамемнон, когато му отнемат Брезеида, той е силно огорчен, тъй като е наранено
воинското му достойнство и самочувствие, а саможертвените му усилия в сраженията
не са справедливо възнгарадени. У Ахил се формира силно усещане за индивидуалност
и за първи път в античната литература се появява мотивът за конфликта между
принадлежността на човека към общността и неговото желание за самостоятелна изява.
Законите на военноплеменния колектив изискват от Ахил да се съобрази с решението
на Агамемнон като по - всикопоставен в йерархията, независимо че Ахил го
превъзхожда с качествата и подвизите си. У него възниква въпросът защо е необходимо
да воюва срещу троянците, след като първопричината за междуполисния конфликт –
отвличането на Елена от страна на Парис, е почти идентична с действията на
Агамемнон спрямо него по отношение на Брезеида. С временното си оттегляне от
сраженията Ахил проявява своята индивидуалност и желание за признание и за
адекватна оценка на личния му принос за победите на ахейците. Мотивите му са изцяло
обосновани от неговата гледна точка – в този момент той не се влияе достатъчно силно
от колективните интереси на общността, към която принадлежи. / С този текст
доразвиваме твърдението, че образът на Ахил е изграден на базата на контраста./
Четвърта подтеза:
Едва когато неговият близък приятел Патрокъл, облякъл неговите доспехи,
е убит от Хектор, у Ахил пламва желанието за мъст. Подбудите му да се включи
отново активно в битките срещу Троя се явяват следствие от вътрешното му
желание за възмездие поради смъртта на Патрокъл. Независимо от съдбовната
предопределеност да загине, ако участва в сражение срещу Хектор, Ахил не се колебае
да потърси отмъщение за убийството на Патрокъл. Той храбро и гордо приема
неизбежната си гибел (18 песен) и даже демонстрира опит за философското й
осмисляне. Направляван от стремежа си да защити честта – своята и на мъртвия си
приятел, Ахил осъществява намеренията си.
Пета подтеза:
Човешка природа на Ахил е разкрита и в 24 песен. Там той разказва
тъжния мит за човешкото равенство в обречеността. В този момент той изгубва
героическия ореол, хуманизира се и се изравнява с ония, които бяха изложени на
унищожителната му стихия. След проявата на прекомерната ярост и след
оскверняването на тялото на Хектор, Ахил разговаря цивилизовано с Приам,
подчертавайки уважението си към него и дори демонстрира разкаяние за поведението
си спрямо мъртвия Хектор:
“Старче Приаме! Да бъде тъй, както ти
сам настояваш!
Битката спирам за толкова време,
За колкото искаш!”
Рече така и прихвана за дясната
Китка Приама,
Повеч да се не плаши в душата си
Клетия старец.”
Заключение:
В обобщен план образът на Ахил е двойствен – съчетаващ воинската
първичност с ранимата душевност и с ярко маркираната индивидуалност. Той е
драматичен герой, тъй като у него се проявява конфликтът между принадлежността на
човека към общността, от една страна, и порива му за самостоятелна изява и
справедливост, от друга.
Ахил е първият трагичен герой в гръцкия свят. Син на богиня, но
кратковечен. Обичан от боговете, но далеч от тях, защото е обречен на смърт. Той е
обречен да воюва и да се подчини на неподвластна за неговите възможности сила –
предопределението на Съдбата да загине скоро след смъртта на Хектор. Благодарение
на тази обреченост той става сложен.
В епическата си поема “Илиада” Омир достига до извода за конфликта
между колективните и индивидуални интереси. Аналитичната му проницателност при
тази изпреварваща времето си проблематика за противопоставянето на индивида
спрямо законите на общността, богатата пластичност на художественото повествование
и изразяването на носталгия към невъзвратимо отминалото героично минало,
превръщат “Илиада” в неделима част на европейското и световно културно наследство.