Тема 1.

Изграждане на образ в античната драматургия

- Хорът основно действащо лице – 5т

- Древногръцки театър – Есхил , Софокъл, Еврипид, Аристофан – 10т.
- Античното изкуство – архитектурно и административно устройство на древногръцкия
театър – 10т.
- Антична музика и инструменти – 5т.

Хорът основно действащо лице

Античния театър съществува 600г., но по всяка вероятност са съществували произведения писани

преди 534г. пр.н.е. Празник в чест на бог Дионисий, съчетание с музика, танци и поезия.
Актяор /мъж/ трябва да може всичко, да е пластичен , да танцува, да има дикция. Състава на хора
се избира от хорет – богат атинянин.

Хор - основно действащо лице в древногр. театър. В трагедиите участват 12-15 хористи, а в
комедиите -24. По време на представлението не напускат мястото от орхестрата ?. Има мого
важни функции : изразява волята на боговете или предрича бъдещи събития

Разкрива душевните преживявания на героите

Дава оценка на действията на героите от гледна точка на морала

ЧРЕЗ ХОРА АВТОРЪТ ИЗНАЗЯВА СВОЕ МНЕНИЕ

Хорът играе роля на съдия между спора на действащите лица или ги съветва – мъдрост,
пророчества и т.н. Хорът говори от името на едно лице

- Древногръцки театър – Есхил , Софокъл, Еврипид, Аристофан

Въведение на Теспис / първият актьор в света 534г. пр.Хр.

1. ТЕСПИС добавя към песните на хора пролог и реплики, изричани от първият актьор.
- Протогонист/главен актьор.Начало на драматичния диалог.Според предание Теспис
обикаля с каруца пълна с декори цяла Атина и представя трагедиите си.“Каруцата „ му
става нарицателно понятие. От Теспис са запазени 4 произведения и 5 откъса.

2.Представя няколко герои, като разменя различни маски, изобретени от него

3.създаване на пътуващ театър и каруцата на ТЕСПИС:

По време на дионисиевите празници има театрални състезания. Тема на древногр.трагедии –

борбата на героите срущу несправедливостта, злото, да се пробуди мъжеството, дори се бори
със съдбта.

Софокъл – 496 г. преди ХР.

1. Побеждава Есхил в театрално състезание
2. Увеличава хора /15човека
3. Увеличава музикалните моменти
4. Въвежда ефекта на погрешното мнение
5. Усилва декор, маски, бутафорната страна
6. Противопоставя герои с различни жизнени принципи
7. Прави дълбок психологически анализ на характерите
Произведения: трагедии Едип цар, Антигона, Аякс, сатира – Копоите?

Есхил 525-456 г.пр.хр. на 35г. е провъзгласен за национален герой, написал 92

произведения, до нас са достигнали 7.
1. Въвежда втори актьор , съкращава думите на хора и разширява диалога между
героите.
2. Развива диалога – двама актьори с различни маски изпълняват разнообразни роли.
3. Създава драматична пауза – до тогава хорът говорел, а в драматичните места
замълчавал, мълчанието действало като драматична пауза.
4. Обогатява костюмите, сам рисувал маските на своите герои
5. Пръв използва дух в пиесата Дарий от ???
6. Разработва мизансцена, озползва технически съоръжения за създаване на ефекти.,
появяват се сенки, дух, пропадане на сцената, слизането на боговете на сцената.
7. Създава техника за светлинни ефекти
8. Въвежда в трагедиите танци и сам се нарича хореограф
9. Пръв поставя под съмнение справедливостта на Зевс
Наречен е баща на трагедията
Пише трилогията „Перси“ – единствената стигнала до нас историческа трагедия. В нея
рисува войната между Персийската монархия и Древна Гърция. Пиесата започва с хор
на персийските старейшини, те се тревожат за съдбата на персите, но и възхваляват
героизма. Явява се майката на царя Ксеркс- Атоса ролята се изпълнява от мъж, тя е
неспокойна сънувала е лош сън и ето пристига вестителят – постоянно лице в гръцката
драма. Той разкрива какво е станало с с персийската войска. Сърцето на Атоса се
свива, но не пита дали се е случило нещо лошо със сина и. Накрая казва „Аз слушах
дълго, мълчаливо , а кой не е загинал? Ксеркс се завръща от гробището, където духа на
баща му дарий му напомня, че от самонадеяността се разпада плода на безумието и
да не подновява войната с Гърция
„Прикованият Прометей“ – първата пиеса от трилогията не е достигнала до нас.
Използвал е преданията за Зевс и Прометей. Налице е конфликт между двамата./без
конфликт трилогията е невъзможна. Прометей е приятел и покровител на хората,
осъден от Боговете „Аз страдам от ръцете Божии“ в тази драма се появява новият
момент на съмнение в несправедливото решение на Зевс. Появил се е първият
хуманист и бунтовик на сцената. Прометей разкрива на човека собствения му
творчески гений.
 Есхил създава образ превърнал се в символ на окования, но с непримирим човешки
дух герой.
Други драми на Есхил – „Молителките“, „Седемте срещу Тива“ честта и родовото
проклятие не са му чужди в трилогията „Орестия“ зар Агамемнон е убит от жена си
Клитеместра. Във втората част „Хоефорите“ сина му убива майка си за да отмъсти за
смъртта на баща си и си навлича проклятие. В третата част „Евменидите“ Орест бяга
преследван от Ериниите. Темата за съдбата е една от основните в гръцките текстове.
Съдбата могъща и тайнствена се е надвесила над хората и ги води към възход и
падение. Есхил е измислил хора да е в ролята на Ериниите/със змии/

Еврипид – един от великите трагици. Получава много добро образование и през

460г.пр.н.е. напуска Атина. 5 пъти заема първо място на театрални състезания, пише 90
произведения, от които са запазени 19.Трагедиите му се базират върху
проблематиката заложена в митологията, но неговите творби са с модерно новаторско
развитие
1. Изгражда образите на силни женски характери
2. Акцент на героите вътрешен/съвестта им говори/
3. За разлика от Есхил, той отразява социалните и политически движения в Атина,
5в.пр.н.е., време на открития, почитат се мъдростта и знанието
4. В произведенията разглежда живота на обикновените хора, вместо на
легендарните
Трагедистите често са били обект на присмех, най-вече от комиците, по времето на
драматичните фестивали Дионисия и Леная, а на Еврипид са се присмивали най-
много от всички. Аристофан го е използвал като герой в най-малко три негови
произведения: The Acharnians, Thesmophoriazusae, Жабите. Произведения: Медея,
Хекуба , Електра, Молителки и др.

Аристофан: 446-385 г. пр. Хр. Почти целия му живот е под знака на войни, убийства, разорения.
Той добре познава селският живот, взимал участие в игрите на народа, изучавал природата, но
това не му пречи да напише 44 комедии.Запазени са 11, комедиите му са писани за двата големи
фестивала –Дионисия и Ленея. В комедиите му се чува диханието на древна Атина, понякога се
срещат странни животни – хора рисунки от гръцки амфори.

- Поуката на социалната криза

-
- Усмива подкупната съдебна система „Оси“
- Осъжда демагогията на управниците - =Облаци“
- Подиграва се с Есхи на Еврипид в „Жаби“
- Напада философите, подграва Сократ
- Усмива боговете „смешен и страхлив“ – Дионисий
- - По дълбочина на мисълта не отстъпва на Еврипид/разкрива много от недъзите на
обществото
 - Войната и мира намират място в комедиите му, войната е нещастие, такава е идеята в
„Мира“
След него няма хор в комедиите, Мотивът е че няма пари за хор, с изчезването на хора,
комедиите стават по-къси, обикновено отразяват битови проблеми с основни действащи
герои: влюбен и безпомощен герой, роб, влюбена жена, дойката.

- Античното изкуство – архитектурно и административно устройство на

древногръцкия театър

По това време се установява тираничното управление. Започва да се развива демосът. На

човечеството се гледа като на отделна личност, а не като част от цялото. Поставят се общочовешки
проблеми, засягащи живота на хората.

Поставя се началото на античният театър. Той води началото си от почитането на бог Дионис
( Багхус) – бог на виното. В началото театърът е предсатвлявал едно място за забавление, на което
са разигравани постановки по време на Дионисиевите празници,които биват Големи( градски) и
Малки ( селски).

Първоначално театърът е имал семпло устройство – гръгла площадка, на която се разигравали

представленията, хор от мъже и един актьор, който водел диалог с хора.

Зрителите се настанявали по баирите.

По – късно театърът добива облика си, с който е известен и до днес. Есхил поставя втори актьор, с
който действието се усложнява, добива по – голямо движение. Появяват се маските и костюмите,
които са характеристика на драмата. Като актьорите биват само мъже. Те използват различни
маски – за плач, за щастие и т. н. Костюмите също имат такова значение – те показват потеклото на
геря. За да бъдат по – високи и за да се виждат и от най – отдалечените зрители, героите слагали
котурни – нещо като високи обувки. Явно с тях героите не са могли да се движат много добре.

Сцената, на която се разигравало представлението се наричала орхестра. Там стоял оркестъра.

Имало и място, в което героите се преобличали – нещо като палатка. Това място се наричало
скена. Появили се и зрителските места – първоначално от дърво, по – късно от камък.

За да се покаже някакво действие, което не можело да се извърши пред публиката ( например

убийство) се използвала екилемата.

Древногръцкият театър разполагал и с редица машини, макар и примитивни.

Например хароновата стълба, и машина, с която се издигал героят – тя била наречена „богът от
машината”.

Първоначално се използвали декори, по късно се появили изрисувани дъски, които можели да се

вдигат и свалят и обикновено изобразявали дворец или храм. Имало и периакти – това
представлявало призма, която отразявала море, небе гора и т. н.

Първоначално хорът се състоял от 12 до 15 човека, по късно в комедията достига до 24

Размерът на театърът се увеличавал все повече. Все повече хора започвали да го посещават. На
него се поставяли общочовешки проблеми, които били от значение за обществото.

Костюмите били купувани от богатите граждани, които дори се състезавали кой ще облече по –
добре своя хор.

За хората, които нямали възможност да си платят посещението на театър, се заплащало от

държавата или от по – богатите граждани.

Най-стария театър е този на Дионисий в Атина. Разположен е на южния склон, зрителите се

разполагали на дървени пейки, Това разположение в подножието на хълм е за да се спести
строежа на скъпия амфитеатър. В град Сиракуза е запазен и до днес от 508 г. пр.Хр. Всички
театрални постановки са на състезателен принцип между трима поети и трима хорети, трима
първи актьори. Поетите трябвало да напишат 3 трагедии и една сатирична драма. Решението кой
ще победи се взема от 90 души - граждани

На Дионисиевите празници се разигравали игри – Подбрани участници представяли трилогии,

които завършвали с една пародия. Така се появили и тетралогиите. Спечелилите състезанието
се класирали на 1, 2 и 3 място, като третото място се смятало за поражение.

- Антична музика и инструменти

Музиката е неразривна част от живота на древните гърци.Тя е звучала по всякакъв повод –

религиозни церемонии, празници, сватби, погребения, спортни и военни паради. Тя е била и
важен елемент в представленията- пиеси рецитали, състезания. Древните гърци считали музиката
за дар от боговете. Те разбирали музиката като симбиоза между инструмент, рецитация и танц.
Изобретяването на музикалните инструменти отново било свързано с боговете. Хермес свирил на
лира, Пан на сиринга, Атина на флейта. Силно свързани с музиката са бог Дионис и неговите
последователи сатири и менади, които пеят и танцуват в негова чест. Най-популярни инструменти
– арфа, лира сиринг, рогове кимбол и др. За гърците музикалното образование било важно
колкото развитието на физическите способности.От всички образовани мъже и жени се очаквало
да учеят да пеят и свирят. Смятало се, че музиката има лечебна сила.