ИЗКУСТВОТО НА АКТЬОРА

Театърът съществува повече от 2000 години. Историята на театъра е свързана с

процесите и развитието на Световната драматургия – от нейните първи стъпки в
Античните времена до днес. Изучаването на авторите и произведенията на
световната драматургия е отделна страна от знанието за театъра, която изисква
последователност в прочита както на произведенията на отделни драматурзи, така
и с тенденциите и развитието на това изкуство през времето до днес.
Драматургията е предназначена преди всичко за реализация на сцената. Диалогът
е основно средство при изграждането на характерите и разкрива идеите на
пиесата.

Актьорите въплащават създадените от драматурга сценични персонажи в

живото изкуство на театъра чрез изграждането на сценични образи.
През времето, от появата на първите представления в Древна Гърция до 18 в.,
малко се говори и дискутира какво е изкуството на актьора и какви са пътищата за
създаване на образа и въздействието му върху публиката.
Театралната история знае имената на велики актьори като Едмунд Кин, Салвини,
Рашел, Сара Бернар, Елеонора Дузе, Шаляпин ...., но не и същността на тяхното
актьорско изкуство от гледна точка на актьорското майсторство.
Централният дебат за изкуството на актьора се появява през 18 век.И той е :
Дали актьорът наистина преживява чуствата и емоциите на сценичния образ
или само ги изобразява .Този дебат се разполага между английският актьор
Хенри Ървинг / първият , получил благородническа титла / и големият френският
актьор Коклен.Ървинг вярва и защитава разбирането и стойността на
преживяването, а Коклен е за демонстрирането, изобразяването в актьорската
игра.В книгата на Уилям Арчър /William Archer/ “Маски или лица?’/ “Masks, or
faces/” е отбелязан този дебат и разликата в разбирането за актьорското изкуство.
За този фундаментален въпрос свързан с актьорското изкуство намираме отговор и
в трагедията “Хамлет” от У. Шекспир и по специално в препоръките на Хамлет
към играта на гостуващата трупа .Молиер също насочва актьорите си към по
вълнуващата игра на преживяването в пиесата си “Версайски ипровизации”.
Голямо влияние върху стила на преживяването в актьорската игра има разбирането
и на Дейвид Гарик. Гарик е английски актьор, първият голям актьор на
натурализма в Европа.
За естеството на актьорското изкуство е и известното есе на Дени Дидро
“Парадоксът на актьора”.В него Дидро защитава тезата за представянето , а
не преживяването в актьорската игра.

Личността , която създава стройна теория за актъорското изкуство , въз основа

на природата и смисъла на актьорската игра е Константин Сергеевич
Станиславски.
Неговата книга “Моят живот в изкуството” анализира и описва пътя , който той и
неговите актьори преминават от любителския театър в бащиния дом, до явлението
Московски художествен театър в Москва , както и научното създаване на теорията
на актьорското творчество. Методът на Станиславски се базира на разбирането за
съзнателното усвояване на актьорската техника към подсъзнателното използване на
природата на човека с неговите чувства и емоции , които дълбоко въздействат на
публиката и разкриват живота на човешкия дух в сценичния образ.
Методът на Станиславски е новаторски в своята същност . Психологизма на
актьорското творчество създава мощно творческо направление за актьорското
майсторство в целия свят.
През 1923-24 г. Московският художествен театър гостува в САЩ със
спектаклите “Цар Фьодор Иванович” както и със представления от А. П. Чехов:
” Вишнева градина “, “Вуйчо Ваньо”, “Чайка”. Американската публика е поразена
от въздействието на актьорите, от тяхната истинност и органика. По това време
театърът в Ню Йорк има своите търсения и достижения. Това, което американската
публика възторжено аплодира е истината на сцената. Американските артисти са
въодушевени от плътността, вярата и дълбочината на характерите на сцената, от
актьорската игра изпълнена с простота и искреност.
В САЩ, по молба на американски издатели, Станиславски пише “Моят живот в
изкуството”, а по късно и книгите : “Работата на актьора върху себе си” и
“Работата на актьора върху ролята”.
След голямото турне / в продължение на 2 години/ в САЩ, двама актьори от
трупата - Ричард Болеславски и Мария Успенска остават в Ню Йорк и създават
актьорски школи, които оказват изклчително въздействие на американския театър
и актьорско майсторство.Техни ученици са Ли Страсбърг, Стела Адлер, които
създават свои студии и доразвиват отделни аспекти от Метода. Най –големите
американски актьори са техни ученици. Достатъчно е да споменем Марлон
Брандо, Ал Пачино и много други от техния ранг.
Михаил Чехов, актьор и режисьор от студиите на МХАТ, създава свои школи в
Европа а по – късно и в Холивуд.
Развитието на актьорското изкуство в Европа също е резултат от многобройните
турнета на театъра и различните студии към МХАТ на Станиславски. Студиите
обикалят Централна Европа и Западните Балкани. Така в България през 1928 г се
установява един от най близките последователи на Станиславски – Николай
Осипович Масалитинов, който дълги години е главен режисьор на Народният
театър и който създава театралното училище, днешният НАТФИЗ.