ТЕСТ на Благица Стоименова, клас Проф.

Здравко Митков II курс

по История на българския театър
Поток, 2-ри семестър
преподавател: проф. д.н. Анна Топалджикова

1. Театралната естетика и практика на Леон Даниел. Примери с негови

емблематични представления. Кой/кои от големите режисьорски модели на
XX век са неговият избор за работата му с актьора.

Естетиката на релистично психологическия театър е тази която

практикува Леон Даниел. Негови извесни претставления са “В очакване на
Годо” от Самюъл Бекет, “Гувернант” от Я. Ленц / Б.Брехт, “Напразните
усилия на любовта” от Шекспир, “Господин Пунтила и неговият слуга Мати”
от Б.Брехт, “На приказки с Карел Чапек” по произведения на Чапек итн.
Много от тия емблематични представления взели са много постижения. При
работата му с актьора, режисьорския модел към който има най голям интерес
е Брехтовия театър.

2. Основният конфликт в "Януари" от Йордан Радичков - кой срещу

кого/какво се изправя в пиесата?

Основния конфликт в пиесата е сблъсъка между миналото и

съвремието. В пиесата застаряващото население се изправя срещу младото,
т.е. не иска да приеме новите промени които въвеждат младите.
3. Кои от режисьорите са създатели на емблематични постановки на
"Януари":

- Любен Гройс

- Методи Андонов

- Крикор Азарян - (ДА)

- Кръстьо Мирски

- Стоян Камбарев - (ДА)

4. Влияние на европейския театрален модернизъм върху един актьор (по ваш

избор) от трите актьорски поколения (до края на 30-те години на 20 в.) в
България. Характеристика на естетиката, която повлиява.

Кръстьо Сарафов, завършва Петербургското

императорско театрално училище при А.П.Ленски и В.Н.Давидов в Русия.
През 1905 г. е назначен в Народния театър и става един от водещите
актьори, за известно време е и главен режисьор, тъй като все още в състава
на театъра няма режисьор с професионална подготовка. Той получава
класическо театрално образование в императорското училище, което
развива чрез игровата си театрална природа в комедиите и чрез
реалистичния подход на превъплъщението в драматичните и трагичните
роли. Белязано с ярка творческа фантазия, смелост на замисъла и голямо
психологическо съдържание.
Сарафов е актьор с голям комедиен талант, който печели публиката.

5. Характерни за творческата работа на ТР "Сфумато" (възможни са повече

от един отговор) са:

- драматургична адаптация, интерпретация и свръхинтерпретация на

проза, драматургия и др. - (ДА)

- естетика на натурализма

- екстатичен театър- (ДА)

- мелодрама

- търсене на спонтанния вътрешен импулс в работата с актьора- (ДА)

- психологически театър в традицията на К.Станиславски

6. Посочете актьорите, режисьорите на моноспектаклите и авторите на

текста, (оригиналния автор, ако е адаптация) на представлението:
"Дамата с кученцето" - по Чехов, реж. Дамян Петров, актьор Мариус
Куркински.

"Контрабасът" - от Патрик Зюскинд, реж. Пламен Марков, актьор Валентин

Ганев.

„Лили Хендел, кръв, поезия и музика от будоара на бялата курва“ -

Пърформанс на Иво Димчев.

„Едно малко радио” - исползвани текстове на Фелини, Мастрояни,Олеша,

Мунте и др. Реж.Стефан Москов, актриса Мая Новоселска.

"Лентата на Крап" - от Самюъл Бекет, реж. Крикор Азарян, актьор Наум

Шопов.

7. Посочете режисьори, които често работят върху свои драматургични

разработки на произведения на драматургията, прозата и др. Дайте поне един
пример от техни постановки с такава практика.
 Такива режисьори са Теди Москов, Пламен Марков, Иван Добчев,
Маргарита Младенова и др. “Чайка” на Чехов, режисьори Иван Добчев и
Младенова е пример за постановка с такава практика . Пламен Марков също
прави свои композиции и адаптации, такива негови представления са
“Зидарите и попът” по П.Ю. Тодоров, Софроний Врачански, както и
“Видрица” от поп Минчо Кънчев. Теди Москов прави адаптации на сценарен
принцип на класическа и модерна драматургия като “Ромео и Жулиета” от
Шекспир, “Сирано дьо Бержерак” от Е. Ростан и др.

8. Промяна в идеята за театралното представление и нови тенденции в

българския театър в годините след началото на 21 век (основното, на кратко).
Примери от театралната практика.

След началото на 21 век българския театър продължават с развитието си.

Появяват се различни, интересни нови прочити както и разнообразни
театрални решения. Нови поколения режисьори като Стилян Петров, Стайко
Мурджев, Крис Шарков, Диана Добрева и др., са тези които най много
реализират своите творчески идеи в репертоарния театър. Промяната в
цялостната театрална картина настъпва под влияние на една нова тенденция,
а именно създаване на театрални формации, които съещствуват извън
репертоарния театър като Сдружение “По действителен случай” на Ирина и
Огнян Голеви, “ПроТекст” на Гергана Димитрова, “Метеор” на Ани Васева,
Боян Манчев и Леонид Йовчев, “Vox populi” на Неда Соколовска,те работят в
един нов режим на равнопоставеност между различните професии в
създаването на спектакъла и играят на различни сцени извън традиционните
театрални сгради. Към този тип спектакли са и пърформансите на Иво
Димчев, Галя Борисова, акциите на Венелин Шурелов и др. ,както и
режисурата на Марий Росен, Ида Даниел, Василена Радева, Младен
Алексиев, които работят в репертоарния театър и извън него. Те насочват
интереса към различни територии на съвременната театралност -
документалното, автентичното, литературното, философския дискурс; към
смешение на жанровете, танцов театър, сайт-специфик пърформанс,
театрална инсталация и др.Създадена през 2007 г., организацията с основни
фигури Гергана Димитрова и Здрава Каменова се занимава с
мултидисциплинарни пърформанси, сайт-спесифик театър (или театър
спрямо мястото),гранични форми, смесващи интерактивни подходи между
зрител и изпълнител.