ТАНЦЪТ В РИМ – ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Древноримска пантомима:
За разлика от древногръцкия театър, чиято основна цел е да възпитава
публиката във високи морални ценности (героизъм, мъжество, отговорност пред
род и държава), в Рим основно намерение на театъра е да развлича публиката.
Драматичният театър губи решаващата роля на говоримото слово и се насочва към
такива сюжети, които да са максимално разбираеми за всички, дори и без да знаят
литературния език на римляните и съвсем естествено се предпочитат такива
сюжети, в които доминират любовни взаимоотношения.
С цел развлечение се организират и гладиаторските битки.
В Рим се засилва и ролята на пантомимата. Тя възниква в Древна Гърция, в
областта Лидия като народно изкуство, организирано около импровизация на
различни комични сценки. Пренесено в Рим, това изкуство губи своята комичност
и се превръща в отделни епизоди, изпълнявани между действията в драматичния
спектакъл.
Първоначално пантомимни сценки има в драматичния театър, като те служат
за развлечение, за почивка между отделните действия. След това функцията им се
променя - те се свързват с действието и изпълняват функциите на кратък преразказ
– какво ще се случи в предстоящото действие, т.е. кратко съдържание за тези,
които не чуват какво се говори или не разбират езика.
Постепенно и функцията им на поддържащи сценки отпада и пантомимните
фрагменти се превръщат в пантомимни спектакли, изградени от миниатюри –
всеки от тях със сюжети от Античната митология. Изградени са на принципа на
контраста между комично и трагично. Запазени са имената на двама известни
мимове – Пилад и Бафил.
За да се стигне по времето на император Октавиан Август до цялостни
пантомимни спектакли, със собствен сюжет он Античната митология, като за тези
представления специално се шият костюми и се пише музика, т.е. от положението
на вмъкнати епизоди в драматичния театър те се превръщат в самостоятелно
пантомимно изкуство. Особено удачно е съчетанието между драматични по
съдържание пантомимни пиеси и комични пантомимни пиеси, разигравани по
времето на Октавиан Август. След разпадането на Римската Империя,
пантомимните трупи и артисти (наричани мимове) се превръщат в пътуващи
актьори с общо наименование хестриони.

Теоретична обосновка на танца - Лукиан "За танца":

От II-ри в. датира запазен и до днес трактат на родения в Гърция, но живял в
Рим писател, историк, философ и драматург Лукиан "За танца". Текстът е
организиран като 33 диалога между Лукиан и неговия въображаем опонент на име
Кротон. В тези разговори Лукиан доказва тезата си, че танцът не може да служи
единствено за развлечение на публиката. Неговата цел е да възпитава, да внушава
мисли и чувства. Танцът е изкуство, в което най-тясно се преплитат достиженията
на другите изкуства като поезия, музика, театър, а така също и достижения на
науката математика и геометрия, философия, риторика. Тези разсъждения на
Лукиан са особено актуални през втория период на Римската империя, когато се
засилва жаждата за развлечение.