Professional Documents
Culture Documents
Прозата
Прозата
При прозата няма нужда от използване на строфи, рими, алитерация и други творчески
похвати, поради което до голяма степен тя се доближава до говоримата реч. Макар в прозата
да се създават много видове литературни произведения, нейната функция е предимно
информативна, поради което играе основна роля в научната, институционалната и
публицистичната сфера на общуване. Също така прозата е основен способ на използване в
приказки, разкази и енциклопедии. Жанровете на прозата са много и разнообразни, но всички
те се подчиняват на някои общи правила и тенденции.
Етимология
Самият израз prōsa (ōrātiō) се формира от прилагателното prōsus, което означава „директно,
свободно“.[2] Макар думата проза често да се употребява като противоположност на стих,
истината е, че все още не може да се сложи точна линия, предел между тези две понятия и
продължава да се спори по това къде свършва едното и къде започва другото.
История
В Древна Гърция наред с поезията паралелно съществува и проза във формата на митове,
легенди, приказки и комедии. На тези жанрове обаче по това време не се гледа като на
поетични или прозаични, защото митовете за гърците не са художествени произведения, а
религиозни традиции, докато преданията са исторически, приказките – битови, а комедията е
прекалено светска и земна. Към нехудожествената проза древните гърци отнасят също
ораторските, политическите, а по-късно и научните произведения. Така в древния свят,
древния Рим, а след това и по време на Средновековието прозата остава на втори план,
второстепенна по значение, тъй като е считана за битова или публицистична литература и е в
пълен контраст със считаната за високохудожествена поезия.
Роман
Романът е вид литературен жанр на прозата, в който се разказва историята на главния герой,
участващ в специфични, значими, вълнуващи или обичайни за него събития в даден период от
неговия живот.
Новела
Новелата е епически литературен вид. Оформя се през Ренесанса като сравнително кратка
история с интригуваща сюжетна линия и неочакван, често поучителен край.[3] По-късно в
новелата прониква психологизмът и тя става преходна форма между разказа и повестта.
Жанрът се утвърждава с появата на книгата на Джовани Бокачо „Декамерон“ (1353 г.).
Новелата се различава от останалите жанрове по следните характеристики: много по-кратка от
романа, остър, парадоксален сюжет, неутралност на стила на изложение и неочаквана
развръзка.
Повест
Думата „повест“ идва от старинната българска дума „повѣсть“ – известие, разказ. Заражда се в
дух на хроника в българската и руската литература под влияние на старинното повествование.
Разказ
Пътепис
Биографията е писаната история на живота на дадена личност, даден човек. Когато историята е
написана от самия човек, се нарича автобиография. Биографията индиректно дава информация
в социален, национален, исторически, художествен и научен аспект. Тя обикновено започва с
датата на раждане и завършва с датата на смъртта и трябва да е исторически достоверна.
Есе