Епически видове

Синтактичното разгръщане на текста дава възможност за по-големи смислови обеми.

1. Основни епически видове: роман (голям обем),

Само романът е по-млад и органично приспособен към новите форми на възприятие –

четенето. Останалите жанрове се съотнасят спрямо фолклорната традиция. Романът възниква в
историческото време и е в активно отношение към съществуващата вече литер. Той влиза в
активно противоборство срещу жанровите канони, заащото съществува господство. „Романът
никак не е сговорчив. Той

Освен критичен романът е и дълбоко самокритичен. Той пародира дори самия себе си. Във
времена, в които е в гоподстваща позиция, той романизира останалите жанрове – заявява нова
проблемност, смислова незавършеност, включва отношението към съвременността. Включва
смеховото начало. В драмата пиесите на Ипсен, лирика – поезията на Хайне, поема –
иронизацията на Байрон.

Жанрово стилизиран жанр – обеднял с цел запазване на независимост.

През Романтизма Р се счита за изключително представителен вид, защото съдържа много

неща.

Определение за роман на Хегел :

1. Р не трябва да бъде поетичен (противопоставя се на ограничената безжизнена

поетичност, еднотонност и абстрактност).
2. Героят не трябва да е „героичен“ като в епоса и трагедията (приповдигнатата
героичност и условност).
3. Човекът е представен като формиращ се (той е срещу предварителната завършеност и
неизменност на героите).
4. Р има значение за съвременния свят, както епопеята за древния.

Р няма нито една х-ка, която да се приеме без уговорки.

Очаква се да бъде: Може да бъде:

1. многопланов ------------------------------- еднопластов

2. остросюжетен (да има интрига) ----- описателен
3. проблемен ---------------------------------- развлекателен
4. любовен ------------------------------------- нелюбовен
5. в проза --------------------------------------- в стихотворна реч

Р няма утвърдена, кристализирана жанрова форма и непрекъснато се променя.

Основни качества на структурата като тенденции на Р:

1. Стилистична триизмерност, свързана с многоезичното съзнание, което се реализира в

него. – Наличието на множество стилове. Многоезичието е съзнателно маркирано
 Романът включва в себе си много разл. жанрови езици

2. Коренно изменение на времевите координати на литературния образ – лит. време,

което тече вътре в Р. Времето в Р тече като реално време – има хора и съдби; векторно
време
3. Нова зона за изграждане на лит образ, зона на максималния контакт с настоящето в
неговата незавършеност – особена чувствителност на Р към действителността, в която
той живее или в която се пише. Р е единствения формиращ се жанр и затова по-
дълбоко, по-същностно, по-бързо отразява развитието на действителността, затова той
пръв реагира на промените, изпреварва другите жанрове в лит-историческия процес.
Самата действителност го прави водещ жанр, затова той може да оказва влияние върху
останалите. Това е причината да бъде важен обект на изследване. Епопеята разчита на
паметта, може да започне от производен момента и да свърши в произволен момент и
винаги си е завършена, докато Р изисква композиционна строгост, финалът трябва да
бъде много добре очертан, за да спре времето си.

ПОВЕСТ

Повест се е наричал всеки обективен разказ с епически х-р. За разлика от др близък жанр
слово, който има лир х-р. Повестта като поетически вид се оформя през 19. Век като средна
епическа форма.

2 типа епическа проза

Р и П имат връзка с древната епическа традиция, новелата и Р са свързани с новата л-ра и

са принципно писмени жанрове. Новелата и Р разчитат на сюжета, докато разказът и
повестта имат по-свободно отношение към сюжета, потока на разказване е по-важен за тях.

Целта на П е да ни представи една идея. Акцентът не е върху разказа за самите събития, а

върху възможността те да представят образно една идея.

Епизодите следват един след друг по принципа на хрониката. Това създава усещането за
обективност в повестта, защото снема модела на нашето живеене. Основното развитие на худ
смисъл не е в сюжетното действие. Повестта обикновено има сюжет, може да има дори 2
сюжетни линии, но те са подчинени на нещо друго и това е централната идея, която трябва да
се представи, Най-действените моменти (с най-високо напрежение) обикновено придобиват
„скулптурен“ х-р. Застиват като образ.

За п е х-рно разгръщането, разширението и многообразието на света, защото представя

простото течение на живота по време или защото виждаме в пространството нови сцени и
впечатления (извънсюжетните елементи).

НОВЕЛА

Развръзката на сюжета винаги е много неочаквана.

Сюжетността е много важна в новелата. Новелата е изкуство на сюжета:

Остра центростремителност, често с парадоксалност, композиционна строгост – отсъствие на
описателност, липса на извънсюжетни елементи. По този начин се оголва ядрото на сюжета,
фокусира се около 1 събитие или перипетия.

Н философия на живота, която често е в края на новелата.

Развръзката „разкъсва веригите на социално историческия и психологическия детерминизъм“.

РАЗКАЗ

Два вида

1. Разказ с очерков х-р

2. Р с новелистичен х-р, акцент върху случването; търси се остра конфликтност и бърза
развръзка

Каква е жанровата принадлежност на произведения, които сякаш притежават

характеристики и на повестта, и на новелата? Например "Коледна песен" на Дикенс?

,+Но  в разказа нещо се случва, НО нещо друго става

Разказът не е задължен да има всичките елементи на сюжета