Тема на урока: Концепцията за човека в стихотворението

„Песен за човека”

I. Вид на урока: синтетичен; анализ на стихотворението

II. Цели и задачи на урока:

Осъзнаване на спецификата на художествения текст като такъв.

Възприемане, осмисляне и интерпретиране на лирическия текст.
Развиване на умения за изразяване и обосноваване на твърденията.

III. Ход на урока:

1. Проверка на домашната работа

2. Встъпителна ситуация

Този урок е вторият върху поезията на Никола Вапцаров. Миналият час се

спряхме на първото стихотворение от стихосбирката”Моторни песни”-
„Вяра”, а днес ни предстои да разгледаме последното-„Песен за човека”.
То е изучавано в осми клас, затова в процеса на работа ще търся вашето
активно участие и позиция. Стихотворението е едно от най- характерните
за Вапцаровата поетика, дало названието на първия цикъл от единствената
му стихосбирка- „Песни за човека”.

3. Поставяне и мотивиране на урочната тема

Триединството живот- човек- вяра е водещо, основно в лириката на

Вапцаров. В стихотворенията „Вяра” и „Песен за човека”, както и цялата
му поезия, това триединство синтезира Вапцаровия светоглед-
драматизмът в търсенето на свой собствен път, чрез свой нравствен избор
и позиция.

Тема: Концепцията за човека стихотворението „Песен за човека”

4. Учебни ситуации за развиване на урочната тема

Цялостен прочит на творбата. Следва коментар относно емоционалното

въздействие сега, четири години по- късно, от позицията на вече осъзнати
млади хора.

1
Изяснява се семантиката на заглавието. Песента като ключов образ с
оптимистична натовареност, в който е закодирана хуманистичната
авторова позиция.
В „Песен за човека” поетът проследява пътя, който извървява един
престъпник и убиец, един тежко прегрешил човек, като се стреми да даде
отговор на някои въпроси.
Сюжетът е изчистен, ясен. Очертан е пътят от престъплението до
наказанието, от греха до смъртта. По- интересно и по- важно е какво се
случва по този път, какви трансформации претърпява лирическия герой.
Това е пряко свързано с тематиката и идейната насоченост на творбата.

- Как бихте я определили вие? Какви проблеми поставя и извежда

стихотворението?

Това е една многопластова и многоетажна творба. Темата и идеята са

пряко свързани с драмата на човека, търсещ своето място в живота.
Лирическият герой прозира законите на битието, при което осъзнава
собствената си съдба като „тежка, жестока, безока”, но все пак човешка.
Поставен е проблемът за същността на човека, за способността му да
открие себе си. Като разказва историята на едно нравствено прераждане,
следващо логиката на християнския етичен цикъл/ грях- наказание-
опрощение/, Вапцаровият лирически текст търси нравствените мотиви за
човешкото поведение.

- Как може да формулирате основната тема на стихотворението?

Записва се първа точка от плана

1.Основна тема- Вапцаров сам я поставя- „Човекът в новото време”.

Погледът на Вапцаров към човека го открива в неговата промяна и
движение, в неговото развитие. Човекът изстрадва своята съдба, достига до
нейното дъно- отчаянието, безсилието, за да се обърне след това към
нравственото и силата у себе си.
2. Идеен заряд- прекрасното, героичното, подвигът се раждат от
живота. Прекрасна е онази идеология, която прави хората човеци.

- Какви проблеми се открояват в текста? Те са колкото обобщени,

съпътстващи всяко човешко съществуване, толкова и конкретни.

3. Проблеми, поставени в лирическия текст

-доброто и злото в човешката същност
-вярата и невярата
- връзката между престъпление и наказание

2
 -духовната сила на катарзиса
Допишете и други.
Темата за човека е разгледана през позицията на два светогледа. В
творбата се преплитат две оси, две антагонистични гледни точки.

- Открийте ги и цитирайте.

Тезата на дамата: „Аз мразя човека…”. За героинята човекът е низ от

слабости и грешки. Най- страшната от тези грешки, най- ужасното
престъпление е убийството.Нейната присъда звучи категорично и
безмилостно.
Тезата на лирическия „аз”- зло и добро са в равновесие и самият живот
изкарва наяве едно от двете. Смисълът на човешкия живот е в това, че
може съзнателно да избере доброто или злото. Другата част от тезата е
отношението на лирическия герой към наказанието като справедливо
последствие за извършеното от него престъпление.
Двете тези- на афишираното човеконенавистничество и хуманистичната
теза, която твърди, че престъплението е плод на конкретна действителност,
са различно защитени от опонентите си.

- Намерете, цитирайте и коментирайте доводите на дамата.

/цитат/

Началото слага изборът на синонима „дама”. Портретът и подчертава

нейното социално и езиково разноречие с действителността.

- В езиково отношение натрупването на коя съгласна е натоварено с

особен смисъл?

Алитерацията на звука „р” и метафоричния аналог на поведението на

дамата с природната стихия са достатъчно убедителни и красноречиви.
Само човек, който яростно и сърдито прекъсва опонента си, нищо не знае и
нищо не желае да чуе, може така самоуверено да заяви: „Аз мразя човека/
не струва той вашта защита.”

- С какви доводи я оборва опонентът- хуманист?

Лирическият герой използва идентичен, конкретен случай, за да докаже, че

човекът по природа не е престъпник. Човешкият живот заслужава да бъде
обхванат във всекидневието на неговото случване, защото хората живеят в
реален свят, изпитват реален глад и реална жажда за по- добър живот. От
споделената изповед става ясно, че именно бедността, недоимъка и
мизерията са тези разрушителни сили, които са го подтикнали към

3
убийство. Мъката на това безперспективно съществуване събужда
демоните и чудовищата в човешката душа.

- Вапцаров оневинява ли своя лирически герой? Каква е вашата

позиция? Може ли тези доводи да оневинят постъпката му?
Очертайте възможните противоречия в собствената си
възприемателска нагласа

Тази изстрадана истина не може докрай да оправдае престъплението. Но

споделена с читателя, тя споделя вината между него и обществото,
обричащо на бедност и жалко съществуване хиляди хора.

- Извадете от текста и подредете в две колонки негативните и

позитивните характеристики на героя „преди” и „сега”. Какъв извод
можем да направим?

Като най- важен проблем за човека от новото време Вапцаров вижда

въпроса за търсенето на правилната посока. Този въпрос е тясно свързан с
вярата, за която говорихме, но не съвпада напълно с него. Защото вярата е
духовно състояние, настъпило след момента на просветлението, на
осъзнаването. До настъпването на този момент човекът и човечеството
трябва да извървят един дълъг и често пъти болезнен път. В случая в
„Песен за човека” достигането до яснота минава през престъплението.
Историята обаче не се изчерпва с логическата верига: мотивация,
престъпление, разкриване, присъда и екзекуция. За твореца Вапцаров това
е само началото на една истинска „песен за човека”.
В композиционно отношение се разграничават основни части, които се
определят от двете основни тези.
4. Ниво на композиция- схемата е разказ в разказа
4.1. първа част- уводна- въвежда в ситуацията и поставя основната
тема- това е спорът и темата му
4.2. втора част- изложение:
- тезата на дамата:”Аз мразя човека…”
- тезата на лирическия „аз”- историята на един убиец, който
убива доброто в себе си и малко преди екзекуцията, преживял духовен
катарзис, се превръща в истински човек
4.3. кулминация- това е моментът, в който говорителят заявява, че
дамата греши; кулминация в спора
4.4. четвърта част- развръзка:”И тука започва развръзката значи…”;
финалът на спора; лирическият герой е победител
5. Ролята на епилога- звучи разговорно, делнично и отново връща към
полемиката, макар че концепциите вече са изложени. Чрез реакциите на
дамата, поетът внушава безперспективността на нейната философия. Чрез

4
натежалото от топлота и обич обръщение към читателя, което го превръща
в съавтор и съмишленик, приобщава към спора своите съвременници,
днешните и утрешните хора.
Реторично- разговорната полемика улеснява композиционното членение
на текста.

- Само стилистична ли е функцията на този комуникативен избор?

Полемичната реч, разчупеният стих имат по- дълбока мирогледна и

психологическа задача. Тя е улеснена от опорни понятия като: песен,
човек, време, живот, смърт, съдба, мрак, светлина, спор, които маркират
основната художествена идея, обединяваща философско-
психологическото, символно- алегоричното и конкретно- битийното. В
тази връзка е важно да се очертаят особеностите на Вапцаровата поетика,
ярко открояващи се и в „Песен за човека”.
6. Особености на Вапцаровия стил

- Вапцаровият стих е специфичен. Какви характерни черти можете

да откроите?

Вапцаровата творба се развива чрез „градирането на максимуми”, чрез

сблъсъци на противоречиви същности, явления, оценки до достигане на
крайното убеждение в категорично заключение. Търсенето, изстрадването
на смисъла поражда многостилието, многогласието, честата смяна на
речевата нагласа. Строфите са разнородни, подвижна е границата на стиха.
Развитието на творбата е зигзагообразно, стъпаловидно и търси връзката
между израз и смисъл, строеж и смисъл.. Стихът е наситен с богата
антитезност, с противоречиви нравствени позиции. Особено интересни са
т. нар. „синонимни вериги”.

- Открийте ги и ги запишете.
Пример: „тежка, човешка, жестока, безока съдба”
- Каква е функцията на противопоставителния съюз „но” в
стихотворението и колко пъти е употребен?

Честата употреба на съюза „но”/ 9 пъти/ е знакът на граничното

пространство между явленията, между оценките, пространството на
внезапното „обръщане”- нова крчка в търсенето на смисъла. Това са
внезапните „контрапунктни” обрати, свързани с прехода, с промяна на
мисълта и чувството.

5
 5. Обобщение

- Каква концепция за човека представя стихотворението „Песен за

човека”?

Поезията на Никола Вапцаров е поезия за човека, търсещ смисъла на

своето съществуане в нерадостното битие. Често пътят на това откриване
минава през лутанията на мисълта, през алтернативни решения.
„Ставането” на човека в поемата е преди всичко, за да защити човека и да
ни убеди във възможността му да прекрачи от злото в доброто. Тази
драматична и поучителна притча за греха, разкаянието, изкуплението и
възнесението на пречистения човешки дух е Вапцаровото послание за
величието на човешката душа, за победата на доброто в човека.

5. Заключителен етап на урока

Подгответе се за дискусия, в която ще изразите и защитите позициите си

по отношение на темата: ”Валидна ли е Вапцаровата концепция за човека
днес, 21 век”