„Вяра“, Никола Вапцаров

Създаване 1940 г.
Жанр Стихотворение
Композиция Строфична композиция и стъпаловидно разположени стихове; условно делима на
две лирически части, като първата съдържа представата за живота, за неговата
прозаичност, а втората – представата за вярата и упованието, смисълът, които тя
дава.
Герои и Лирическият говорител – „обикновен“ човек, но и поет; за него животът е постоянен
образи, сблъсък, борба, но това не го отблъсква, а напротив – привлича го; носи вярата, че
представи един ден и животът, и светът ще бъдат по-съвършени, и е готов на жертви, за да
отстоява тази вяра; отнемането на вярата е своеобразно ограбване, унищожение на
човека и на живота; изпитва любов и вяра, радост от живота, но те преминават в гняв
и болка, когато вярата е в опасност, застрашена от посегателства над нея
Образи и представи: човекът, животът, вярата, другите, въжето и др.
Основни Човекът и неговата вяра; силата, която вярата дава, и унищожението, до което
идеи, отнемането на вярата води; вярата в живота е същността на самия живот
проблеми, Изградени са противопоставящите се представи за повседневието и за критичните,
мотиви и рискови моменти – елементи от борбата за вярата и за живота, за съхраняване на
внушения човешката същност и на ценностите за лирическия говорител
Библейският мотив за зърното вяра; мотивите за бита и битовото, за поезията и
духовността, за любовта към живота, борбата с живота и за живота и вярата и пр.
Особености Литературната критика обикновено определя като най-характерна черта на поетиката
на стила; на Вапцаров нейната диалогичност (диалога между лирическия герой и негов
изразни опонент), чрез която се противопоставят различни позиции, постигат се динамизъм и
средства и драматизъм. Често позицията на опонента е обект на ирония или сарказъм.
похвати Спецификата на езика и стила на поета се дължи и на употребата на разговорна
лексика, диалектизми и технически понятия; на синтактичните особености на речта; на
умело поставените смислови акценти; на боравенето с фолклорната стилизация,
митологичната образност, символиката и пр.
Метафори: „приятния гъдел“, „грабежа“, „ще бъда разнищен“
Епитети и епитети в инверсия: „лапи чилични“
Литота: „пшеничено зърно / от моята вяра“
Олицетворение: „С живота под вежди / се гледаме строго“
Сравнение: „като ранена / в сърцето пантера“
Анжамбман:
… бих влезнал във взривна
ракета, самичък
бих търсил
в простора
далечна
планета.
Анафора
Синтактичен паралелизъм
Повторения
Представите Вярата е представена като значима ценност за човека, дава сили и самата тя е сила,
за вярата и която не може да бъде победена или отнета от аза; без вяра са невъзможни
надеждата животът, бъдещето, духовността, устойчивостта на човека
Надеждата е неделима от вярата и това я прави неделима от живота на човека и от
човешката същност; тя също дава сили и самата е сила
Вярата и надеждата допринасят за осмислянето на днешния ден и за определяне на
очакванията за утрешния ден; те градят живота и света