“Който вярва, ще се спаси.

( Интерпретативно съчинение върху откъс от разказа “Спасова могила” )

Елин Пелин твори в края на XIX и първата половина на ХХ век. Справедливо

наричан “Певец на българското село”, той поставя в центъра на своето творчество
обикновения човек - селянин, учител, свещеник, дребен чиновник. Тематиката на
неговите разкази е свързана както с ежедневния бит на хората, с техните радости и
скърби, така и с дълбоки философски прозрения. Опирайки се на метода на реализма,
Елин Пелин предпочита жанра на късия разказ и неслучайно е определян като майстор.
В творбите му, принадлежащи към епическия литературен род, действието се развива
бързо, в неголям период от време, със сравнително малко герои, с една сюжетна линия
и често - с неочакван финал. Такъв е и разказът “Спасова могила”.
Вярата е от свърхценно естество, без нея човек не би могъл да съществува
пълноценно, та дори изобщо. Независимо за каква вяра става въпрос - дали за
религиозна вяра, за суеверие, или за доверие, най-важно е човек да вярва в нещо, на
което да се уповава по време на своя житейски път, за да бъде извървян той по-леко.
Без вярата и надеждата трудно може да се намери спасение от болести и страдания,
защото по-често, отколкото ни се иска - спасението започва там, където менталното
здраве е непоклатимо, където вярата е постоянен спътник и където надеждата умира
последна.
Заглавието на разказа “Спасова могила” насочва не само към конкретна географска
местност, намираща се в близост до родното село на автора - Байлово, но и
концентрира въздействието си в метафоричните значения на спасението, издигането,
възвисяването към Бога. Същата могила отвежда както към свято място, така и към
значението на надгробната могила, към смъртта. Още с пейзажното описание в
експозиционната част, което играе изключително важна роля във всички Елин-
Пелинови разкази, бъдейки то в унисон с преживяванията и чувствата на героите, се
загатва основният конфликт в текста - между живота и смъртта, между светлата
надежда и мрачната реалност. Освен двамата герои - силновярващият дядо Захари и
неговото болно внуче сираче – Монката - по пътя към възвишението се изкачва и
колективният образ на хората, сред които и бедни, и богати, всички носещи със себе си
недъзи и надежди за изцеление. Въпреки болестта, поставила зловещия си отпечатък
върху Монтаката, върху “бледото му сухо лице”, върху преплитащите му се от слабост
крака и ръце, висящи като “клечки”, десетготишното момче, сравнено с призрак, се
противопоставя на физическата си слабост със своя несломим дух и пожелава сам да
продължи пътя нагоре към спасението. В контраст с немощното му тяло са “големите
му сини очи, някак страшно отворени”, в които все още има желание за живот. Чрез
диалога между дядо Захари и Монката се открояват въведените основни мотиви - за
вярата и за спасителната надежда. Господ е представен като великодушен, бдящ над
Своите създания и даряващ изцеление на всички страдащи. С разказа си дядото рисува
пред болното си внуче картината на Божията милост, в която се преплитат библейски и
фолклорно-митологични мотиви. Вярата в Бог, в Неговата сила, в грижата Му за
болните и онеправданите е интерпретирана именно чрез богатото описание на дядо
Захари за слизането Му на земята през тихата нощ, магичната сила на словото (“ ще
изкаже изцеление на всички”) и обратното възнесение на небето. Ясно определеното
художествено време също е от значение - всички хора, надяващи се на спасение,
вярващи, че Бог ще им помогне, отиват към могилата, която от своя страна е границата
между двете пространства - на земната реалност и на Божия свят, точно в навечерието
на Спасовден. Празникът, който винаги е през пролетта, е символ на надежда и
възраждане. Метафорите “дълбока увереност” и “гореща вяра” открояват силата на
упованието във вярата в спасението. Това ключово послание е внушено и чрез думите
на стареца : “Който вярва, ще се спаси”. Слушайки обаче “тайнствените думи” на дядо
си, в съзнанието на Монката изплува скептизицъм, повлиян от идеята, че може да не
намери спасение “още тая нощ”, защото болното дете отчаяно се нуждае от здраве сега,
а не след година, пет или десет. Той иска да изживее подобаващо своето детство - като
радостно се наслаждава на красотата на заобикалящия го свят, на щастливите мигове и
на детските игри, но уви това на пръв поглед напълно просто желание се оказва
недостижимо. Дори и силната и безусловна вяра на стареца в Бог като изцелител, и
надеждата на болното момче не са достатъчни за спасение. Характерно за творчеството
на Елин Пелин, разказът завършва с рязък обрат - на финала Монката се възвисява на
небето, където го очаква майка му, непозната от сирачето приживе.
Вярата и надеждата са път към спасение от всяко страдание. Те дават сили човек да
продължи земния си път дори когато той е съпроводен от болка, самота,
неразбирателство. Вярата в Бог и надежда за изцеление, интепретирани в “Спасова
могила”, вярата и надеждата в един осмислен обикновен живот, за който бленува
отчужденият от останалите Далчев лирически Аз в “Молитва” или вярата на Азa от
Вапцаровото стихотворение “Вяра”, без която животът губи смисъл, и надеждата му за
едно по-добро бъдеще са само някои от начините да вярваш. Независимо под каква
форма присъстват вярата и надеждата в човешкото съзнание, важно е да бъдат
неотлъчни спътници в живота.

РЕЦЕНЗИЯ!!
Оценка на съчинението по критериите за ДЗИ БЕЛ за ЛИС:
I. Литературни компетентности (максимален брой точки – 10):
 Разбиране и осмисляне на условния характер на литературата (0-2 точки):
Съчинението показва добро разбиране на условния характер на литературата.
Правилно го интерпретираш като художествена измислица, а не като документален
текст.
 Знания за процесите в литературната история, автора и творбата (0-2
точки):
Съчинението демонстрира познаване на автора (Елин Пелин) и творбата ("Спасова
могила").
  Умения да се прилагат знания за строежа и функционирането на
литературната творба и изясняване на зададени проблеми (0-3 точки):
Съчинението разкрива добро разбиране на строежа на текста. Правилно разпознаваш и
анализираш основните елементи на текста (композиция, герои, сюжет, език).
 Интерпретиране на художествените смисли съобразно поставен проблем (0-
3 точки):
Съчинението успешно интерпретира художествените смисли на текста. Фокусираш
вниманието си върху темата за вярата и нейната спасителна сила.
II. Знания и умения за изграждане на аргументативен текст (максимален брой
точки – 12):
 Наличие на теза, съответстваща на темата и проблема (0-3 точки):
Съчинението ясно формулира тезата: "Вярата е спасителна сила, която може да дари
изцеление и утеха."
 Адекватна, конкретна и изчерпателна аргументация (0-3 точки):
Аргументацията е адекватна, конкретна и изчерпателна. Използва примери от текста,
за да подкрепиш тезата си, като се фокусираш върху историята на Монката и дядо
Захари.
 Логическа последователност на аргументацията (0-3 точки):
Аргументацията е логически последователна. Излагаш своите аргументи по ясен и
разбираем начин, като правиш плавен преход между тях.
 Ясно структурирани и смислово свързани композиционни части (Увод,
изложение, заключение) (0-3 точки):
Съчинението е добре структурирано. Уводът е ясен, изложението е логически
подредено, а заключението обобщава основните идеи.
III. Езикови норми (максимален брой точки – 6):
 Правопис (0-2 точки):
силновярващият ; свърхценно ; десетготишното ; Монтаката ; скептизицъм,;
интепретирани

•Пунктуация (0-2 точки):

Пунктуацията е правилна.
 Граматика (0-2 точки):
Граматиката е правилна.
 Стилистично единство и езикова изразителност (0-2 точки):
Езикът е стилистично единен и изразителен. Използваш разнообразни езикови
средства, за да предадеш своите идеи.
IV. Графично оформяне на текста (максимален брой точки – 2):
 Четливост на почерка (0-1 точка):
По принцип пишеш четливо :D :D
 Графично оформление (0-1 точка):
Графичното оформление е добро.
Обща оценка: 28-30 точки
Съчинение е много добро. То показва задълбочено разбиране на текста и умение за
аргументативно писане. Езикът е богат и изразителен, а графичното оформление е
добро.
Ето някои предложения за подобряване:
 В увода може да се добави информация за жанра на творбата.
 В изложението може да се включат още примери от текста, за да се
подкрепят аргументите.
 В заключението може да се разшири обобщението на основните идеи.