Истина и лъжа, Мечта и реалност в „Косачи“

1. Увод
Елин Пелин е майсторът на късия разказ в българския литературен канон. Той е един от най-
добрите социални реалисти, защото защитава хуманистични и демократични възгледи и вярата
в добродетелите. Симпатиите му са насочени към трудовия, „малкия“ човек, който макар и
част от онеправданите, притежава непобедима духовна сила. Разказът „Косачи“, написан през
1903г. и поместен в първи том с разкази, ни въвежда във вътрешния свят на селянина, който с
помощта на истината и лъжата тръгва по пътя за осмисляне на битието.

2. Теза
Косачите, намиращи се на границата между истина и лъжа, реалност и мечта, са поставени
пред духовен избор да открият верния път в живота. Истината за действителността е, че тя е
безкомпромисна, социално обременяваща и ограбваща, тя не може да осигури на човека
достойно съществуване. Илюзията, въведена чрез приказката и песента, предоставя едно
разбиране за смисъла на битието и разбирането на вечно пазените истини за живота. Понесли
в себе си мъдростта на предците, плодовете на творческия труд помагат на човека да
прогледне отвъд видимото, за „да разбереш, че си човек“.

3. Аргументация
 ПЪРВА ВЕРИГА

Човекът и неговият вътрешен свят са поставени в центъра на изложението. Динамиката не е в

сюжета, динамични са чувствата мислите на главния герой Лазо и истинското движение е в
преосмислянето на ценностите, в разместването на вътрешните пластове на неговата душа

- Заглавието- подсказва концентрираното писателско внимание върху човешкото

присъствие, върху човека като център на света, самото назоваване на героите се случва
със социалната им ангажираност- човекът е в ролята си на търсещ достойно препитание
чрез наемен труд в Тракия и тази роля въвежда проблема за социалната ограбеност на
човека, който в пространството на пътя търси възможности за достойно съществуване
- Репликите на Благолажа, провокирани от съмнението на Лазо в нуждата от
„измислиците“ са съществени за изобразяване на социалния облик на света. Истините
за живота са сурови и те бавно рушат опорите на човека. Светът е несправедлив и не
осигурява достойно съществуване на трудовия човек и за да оцелее и да има достойно
битие той става работник в чужди краища. Мизерията, всекидневните грижи и неволи
са ги принудили да оставят дом и семейство и да тръгнат по пътя на гурбетчийството.
Пътят като топос представя точно това- той е зона на изпитанията и лишенията, но и
предоставя възможност за опознаване на света и самия себе си. Част от пространството
на пътя е и брегът, който е гранична зона на срещата вода и земя, водата е бездна, идва
от преизподнята и носи в себе си неподозирани сили и тайни, които достигат до
косачите, настанили са по поречието на река Марица. Реката е назована с географска
точност, както и Тракийското поле, за да се прибави известна документалност на текста.
Полето, което е ключова част от хронотопа на текста, се възприема като опасна зона
поради своята откритост и незащитеност. Умело създаденият пейзаж създава чувство
на драматичност и напрегнатост и подготвя читателя и героите в разказа за докосването
до тайните на битието. Времето в разказа е позиционирано през нощта, защото именно
тя традиционно се свързва с прозренията, отварянето на сетивата, оживяването на
 демоните и човешките страхове. И точно това се случва- в Лазовото сърце прибягва
страха от загубата на неговата любов- Пенка. Подготовката обаче за това преобръщане
на приоритетите в мислите на Лазо и за преоценка на неговото решения, се случва чрез
приказката и песента.
 ВТОРА ВЕРИГА
- Разказът представя света фантазията, която е изпълнен с мъдрост и знания, които
ежедневието не предлагаИзмъкването от истината и потъването в царството на
мечтите, „за да разбереш, че си човек“ се случва по два начина- с помощта на
народното творчество на българина- приказката и песента.
- Приказката, в която е заключена мъдростта на цял народ, е синтез на всички поуки на
миналото. Истините за смисъла на живота са заключени именно в нея, защото
единствена тя може да предостави мъдростта на вековете и измъкване от реалността,
за да се случи нейното осмисляне. Истината на реалността е безполезна, защото се
свързва с материалното и несъщественото. До истинските произрение можем да
достигнем само ако познаваме тайните на приказката и разберем нейните истини.
Човешкото в себе си запазваме чрез мечтите, които виждаме сбъднати в приказките и
песните, защото там светът е такъв какъвто искаме да бъде и това определя посоките
на нашето духовно развитие. Основна тема: любовта, която е двулика и сложна: 1.
Благоговение пред красотата и прекрасното 2. Погубваща и изпепеляваща сила=
любовта е изкуство и се изисква мъдрост, за да разгадееш тайните й; приказката е
провокация за разбирането на любовта от всички нас- асоциация с любовта на Лазо-
той е погребал любовта в името на парите- след това Лазо преминава през душевен
катарзис отбелязан от писъка, замлъкването и въздишката; поука: двойнствената
същност на любовта, за принцовете- велико основание на съществуването, но за
принцесата е погубваща сила и похищение; любовта може да бъде гибелна, изцеждаща
жизнените сили, но и живототворяща енергия
- Песента- древен език, съчетава слово+музика= слово- вековна мъдрост на народа,
музика- провокативна сила на чувството; песента за невярната Стоянова булка- сюжетът
е поднесен със сладък и треперлив глас-въпросът за избора отеква в душата на Лазо,
той се припознава в Стоян, но неговата социална роля е различна и се надява и
неговата Пенка също да е различна, цветето и венеца- цветето в ритуала на влюбването
според патриархалните норми- подареното цвете е обещание, вричане; венеца- част от
ритуалната практика на сгодяването и венчаването, китка+венец= отношение в ритуала
като единение на душите и телата- представят възвишения образ на любовта, но
венецът може да увехне- крехкостта на любовта
- Угасване на огъня= мъчително пътуване на мисълта по пътищата на кошмарните
видения= замислянето- пътуване на героя към нови истини и началото на неговия нов
избор, преоценяването на настоящето и назряването на решението да се завърне при
своята любима
- Мечтата помага на Лазо да превърне любовта в основна ценност на живота и да доведе
до неговото духовно съзряване
4. Заключение
Йовков- доразвива линията на разказа, Радичков, Емилиан Станев, Георги Господинов
(краткият) разказ има бъдеще и много талантливи имена доказват, че имат възможности за
разгръщане на проблематиката