Моля да отговорите в рамките на няколко изречения на всеки от зададените въпроси.

1. Как възприемат труда романтичните чудаци във „Ветрената мелница“?

2. Името на Сали Яшар се свързва с мотива за добротворчеството. Как героят „сбъдва“
значението на името си?
3. Образът на вятъра, заличаващ следите, се открива и в „Две души“, и в „Потомка“, но с
доста различни внушения. Коментирайте в какво се състои разликата в ролята на вятъра,
заличаващ следите, за човешкия живот в двете творби.

1. Романтичните чудаци във “Ветрената мелница” възприемат труда като изблик

на жизненост, доказателство за живот, но и начин да изразят своето творчество.
Лазар и дядо Корчан не жалят труд - те усилено работят над своите творения, но
фокусът не е над резултата, а над самото усилие. В контекста на късия разказ
трудът не е тежест или мъка, а напротив - той въплъщава човешкия дух, борещ
се срещу отчаянието, рутината и природните катастрофи. Делото на героите във
“Ветрената мелница”, макар на пръв поглед да прилича на Сизифов труд, е
всъщност изпълнено с надежда и енергия - то съхранява радостта и живота в
селото и в сърцата на трудещите се.
2. Името на Сали Яшар се свързва с мотива за добротворчеството - то идва от
арабското “Салих” - “този, който прави добро”, и от глаголната турска форма
“Яшар” със значение “да живее”; тоест “да живее този, който прави добро”.
Героят сбъдва значението на името си като осъзнава призванието на живота си,
това, което истински помага на хората в селото - неговите каруци. Чрез занаята
си Сали Яшар върши повече добрина, отколкото всеки друг “себап”, който
обмисля да направи преди това, като да построи кръчма или чешма.
3. Образът на вятъра, заличаващ следите, внушава различни неща в “Две души” и в
“Потомка”. В “Две души” символизира неуправляемите световни стихии и
обстоятелства, като засипаните с пепел от вятъра следи създават усещане за
пълна невъзможност за осмисляне на живота заради двойнственото човешко
сърце. В “Потомка” вятърът е образ на пътя, на освободената човешка душа на
една жена, която отказва да следва социалните канони. Вятърът е спътник на
непокорното и волно сърце на героинята, а чрез заличаването на следите и’ се
внушава, че природните стихии подкрепят нейния избор да поеме по свой
собствен път извън семейното огнище и дома.