Съзидателният порив на човека в разказа ,, Ветрената мелница,,

Елин-Пелиновото творчество представлява художествена интерпретация на

драмата на човека, предизвикана от противоречията между града и селото, между
морала и закона. Пространство на неговия герой е селото. Творчеството му се вписва в
литературната тенденция от края на 19-ти и началото на 20-ти век, насочена към
орисията на селянина. Самият Елин Пелин обаче казва за себе си, че макар и да пише
за селото, не е битов писател. Акцентът в неговите творби е не толкова върху селския
начин на живот, колкото върху хората в пространството на селото. Разказите му търсят
измеренията на човешкото – като светоусещане, жизнена философия, нравствени
критерии. Селото става пространство на живостта, на одушевеността, на културното
съхранение, независимо от драматизма на човешката съдба, изпълващ битието на
селянина.

Различни по възраст, но сходни по душевност, Дядо Корчан и Лазар изпъкват в селското

общество. Позитивни, добрудушни, с чувство за хумор към себе си и света, те са свободни да
живеят живота си по свой избор. Смисълът на своя живот те откриват в творческото, не в
баналното. Чрез творчеството те реализират идеите, които носят свободата на духа им и
изразяват тяхната емоционалност, като съзидателността е огледало на тяхната душевност. За
другите поривът към творчеството е чужд и героите изглеждат неразбрани странници.

Дядо Корчан и Лазар Дъбака са твърде различни като възраст и житейска съдба, затова и
повествованието отбелязва, че те са свързани от едно „странно приятелство“-сродни души в
отношението си към труда. Свързани са обаче не само от сръчността и отдадеността си на
ветрени занимания - и двамата проявяват чувство за хумор, посрещат с усмивка затрудненията
и собствените си несполуки. Те са сродни души в склонността си да влагат сили и средства в
начинания, които изглеждат необмислени и обикновено остават неосъществени. Душевното
сродство между двамата може да се проследи на различни нива. Първо, и двамата са
трудолюбиви, усърдни - когато се захванат с нещо, те „не жалят труд“. Второ, двамата са
майстори, развили са сръчност в правенето на неща, която ги откроява сред останалите селяни
„Двамата имаха похватни майсторски ръце“. За дядо Корчан трудът е и утеха от нещастията.
Лазар от своя страна не търси материална изгода. Те са вдъхновени от труда, а не от резултата
от него. Освен трудолюбиви те са и шеговити: „Те и двамата имаха похватни майсторски ръце и
по цял ден наплатисваха колелетата на припек между двете Воденици и се шегуваха“. Лазар е
способен на самоирония, той изоставя начинанията си с „добродушна, себеобидна усмивка“.
По подобен начин иронизира сам себе си и дядо Корчан, задето се е захванал с Ветрената
мелница: „Ех, аз, дъртото магаре, защо по твоя ум вървя“. Хуморът предполага способност да
се погледне от неочакван ъгъл към нещата от света.

Сушата нарушава равновесието между човешкия и природния свят. Тя провокира творческия

труд на двамата майстори, които не се поддават на отчаянието. Те се заемат да подчинят
природната стихия на вятъра, за да се противопоставят на злото. И тогава човешката стихия на
съзидателния труд се слива със стихията на любовта между Лазар и Христина като най-висше
осмисляне на живота. Сушата създаваще се проблемна ситуация, провокираща героите да
разкрият хаpakmepume си. Решението на Лазар изглежда като практическо решение, но
ветрената мелница придобива и дълбоко символно значение. Човешкият дух се
противопоставя на отчаянието. Лазар и дядо Корчан искат не просто да построят съоръжение,
което ще мели жито, а да върнат радостта и надеждата в селото. Техният труд, трябва да
донесе спасение както за физическото, така и за духовното им оцеляване, защото няма да
позволи на отчаянието и песимизма да вземат връх. На пръв поглед начинанието обаче не
постига желания ефект и ветрената мелница бива изоставена. На символно равнище обаче тя е
изпълнила своята функция. Животът и радостта са съхранени – „около мелницата се завъртя
весело хоро“, частниците в хоро са обвързани и свободни. За това говори и надиграването
между Лазар и Христина и тяхното събиране. Любовта и творчеството са свързани. И В
творчеството, и в любовта има себераздаване и себеизразяване.

Разказът е построен върху различността на Лазар и дядо Корчан спрямо останалите хора от
селото, които неслучайно остават без имена. Лазар и дядо Корчан са възприемани от
общността като наивни чудаци. Здравият разум на патриархалната общност активира
присмехулно ключовата за посланието на текста лексема „вятър", когато характеризира
работата им: „Не за една, за две мелници има вятър в главите им...". Вятърът символизира
духовната свобода на спонтанния творчески порив, който увлича героите. По донкихотовски, те
са съхранили способността да опазват мечтите и да подържат младостта на сърцето. За хората
от селото поредният чудат строеж на двамата ветреници е своеобразна лудост, извън сферата
на нормалното. Оръдията на техния труд – „брадвите и теслите“, са метонимия на пълната
неуморна вдаденото в творческото им начинание.

В разказа „Ветрената мелница“ на Елин Пелин се открояват трудностите, пред които е поставен
селският човек в битийния си живот. Двамата майстори обаче се противопоставят на
отчаянието и не позволява на песимизма да възтържествува, като съхраняват живота и
радостта чрез труда. В Разказа се преосмисля и фолклорната традиция : не любовта се жертва в
името на творческия труд, а стремежът към любов надделява и мелницата остава
недовършена. Когато момичето се появява, градежът спира, защото мигът на щастието е по-
важен от вечността.