Professional Documents
Culture Documents
ВЕТРЕНАТА МЕЛНИЦА
ВЕТРЕНАТА МЕЛНИЦА
ВЯТЪРА
Веселин Игнатов
web
Когато сушата обхваща околията, хората биват обзети от негативни емоции: „Разтъжи се
угрижено селяшкото сърце“ (10: 12). Хората възприемат бедствието като наказание (16),
изпратено от неведома сила. Фатализмът потиска селската маса, тя се поддава на
безпокойство, меланхолия, страх (12).
Но между двамата чудаци съществува отлика в реакциите: докато дядо Корчан прибягва
до чисто механични жестове, за да не изпадне в умопомрачителна хипокинезия - той
просто върши „нещо“ (12), приятелят му решава да приложи енергията си в начинание за
справяне със сушата, което означава борба с обстоятелствата. Тази отлика е съществена,
ала все пак не разделя героите; много по-силно е общото им противопоставяне на средата
и социалния климат. На тази основа се неутрализира дори разликата във възрастта и в
семейното положение помежду им.
Но тъкмо тогава се намесва Христина. Внучката на дядо Корчан е млада, хубава, жизнена,
емоционална, необременена от терзания, скрупули, канони. Всеобщото веселие у нея се
проявява особено активно. Закачките с Лазар са следствие и израз на динамизираната й
вътрешна енергия. Съображенията и задръжките, доминиращи в консервативния делник,
се преодоляват. „Подобно на вулкан - изтъква П. Дако - афективността много дълго може
да остане в състояние на летаргия и после внезапно да се пробуди. Задушавани от
обществените, моралните, религиозните и възпитателните норми, инстинктивните и
афективните процеси постепенно „ферментират“ и след време избухват в резултат на
неудържимия приток на енергия, предизвикан от случайната среща с „другия“ (7: 277).
Афективното „изригване“ на Христина при мелницата е случайно само по отношение на
конкретните обстоятелства - празничното шествие, веселието, хорото, но е закономерно с
оглед на пулсациите в нейния вътрешен космос.
Загубила родителите си, героинята израства и се възпитава под грижите на своя дядо
Корчан. Нему бива отредена почти непосилна мисия - да бъде едновременно баща и майка
на сирачето. Очевидно старецът се справя, тъй като внучката се оформя като пълноценна
жена с изградена афективност, което е приоритет на майката (6: 384), и с умения да дава
непосредствен външен израз на своята енергия, чието моделиране е дълг на родителя от
другия пол (6: 250). Дядо Корчан е пример за действащ „баща“ в очите на внучката си и
поради това между двамата е установен дълбок контакт - девойката „интегрира качествата
му: творчески дарби, способност за външна изява, самочувствие в социален план“ (6: 375).
Казано другояче, Христина е другополовото „произведение“ на своя възпитател. Ето защо
тя се откроява сред останалите - те са конформистични съставки на безликата маса, и защо
вниманието й се фокусира върху Лазар Дъбакът, младия дубльор на оня, който я е
подготвил „самостоятелно да полети“ (6: 376). За летене й е необходим мъж, който се
бори с безветрието и сам предизвиква ветрове. Нужен й е съпруг творец, служител и жрец
на Живота, не щампован труженик. Прагматиката изисква брак по сметка. Такъв избор би
направила обикновената селска мома. Пълноценната женственост обаче търси мъжа,
който може да понесе тежестта на идеала, проециран върху него (7: 293).
***
Дядо Корчан свидетелства за своите съселяни: „Ни бога зачитат, ни от дявола се боят“.
Тези думи квалифицират героя като рупор на Божията безпристрастна справедливост и
същевременно го представят, заедно с младия му приятел, като човек, способен да изпитва
угризения на съвестта, да се отвръща от греха и да изпитва покаяние. За дядо Корчан и
Лазар Дъбакът бедствието е изпитание: те го преодоляват успешно, тъй като започват да
строят мелница с желанието да помогнат на бедстващите ближни. Готовността на двамата
да помогнат ги свързва с Бога: „Не дължете никому нищо, освен взаимна любов; защото,
който люби другиго, изпълнил е закона“ (Римл. 13: 8); „нека люби не с думи или с език, а
с дела и истина!“ (Иоан 4: 21). Нещо повече: начинанието на дядо Корчан и Лазар
Дъбакът може да бъде характеризирано като жертва за благото на селската общност.
Основание за това твърдение дава „сентенцията“ на стареца: „Ветрените мелници хабят
младостта!“. С други думи, ангажираността на младия мъж със строежа го отклонява от
разрешаването на личните му проблеми. В този смисъл ветрената мелница е корелат на
Вавилонската кула и има същата съдба: Вседържателят не може да допусне завършването
й, понеже начинанието е предприето в ущърб на самия деятел. Състоянието, в което се
оказва Лазар Дъбакът, съответства на библейското: „Бяхме не-празни, мъчехме се, - и
раждахме сякаш вятър“ (Ис. 26: 18). Може би случайно името на героя означава „Бог
помага“, но то е предизвестие за бъдещето...
Апокалиптичният „сух“ екстериор, сред който се изявяват дядо Корчан и Лазар Дъбакът,
напомня за дивите местности, където биват подлагани на изпитание агиогероите. В
пустиня например израства и се усъвършенства св. Иоан Кръстител (Лука 1: 80), в
пустиня веднага след своето кръщение се оттегля Иисус Христос и там посрамва дявола,
като устоява на неговите изкушения (Мат. 4: 1-11). Героите на Елин Пелин също доказват
своята нравствена устойчивост: не се разколебават от трудностите, от шегите на селяните,
продължават дори след появата на облачето.
***
Заложената във „Ветрената мелница“ сюжетна конструкция може да бъде определена като
двупланова: първата част представя противопоставянето на Лазар Дъбакът, подкрепян от
дядо Корчан, на сушата; втората проследява развоя на предбрачната надпревара,
спечелена от кандидат-жениха. Ядро и на двата композиционни сегмента е мотивът за
съизмерване на силите: между младия воденичар и съответно сушата/халата и Христина.
Подобни сюжетни мотиви срещаме в изобилие в българските народни песни: Дан Богдан
поразява с боздуган Юда Перинка, която „гора ломила и вода сушила по реки и езера“, от
очите й изтича похитената вода (12: 123-125); Добри Добър юнак посича Сура ламя и
освобождава заробените от нея три синджира люде (12: 134); св. Георги прогонва Горска
Дива, за да спаси оковани орачи, копачи, овчари (12: 136), Божко надсвирва юди
самовили, те му дават Гюргя за жена (12: 152); облози предлагат малки моми в коледарски
песни, девойка юнак - в епическите, самодиви - в митическите, и т.н. (4: 105-109). В
повечето случаи надделяват мъжките персонажи (4: 109), както е в разказа на Елин Пелин.
Портретът на Христина: русо, пълно, продълговато, хубаво лице, ясни небесни очи,
висока стройна фигура, гъвкави ръце, широки равни рамене, е съобразен с фолклорния
еталон. За колективното патриархално съзнание същностният белег на хубостта е
здравето: „На българския народ - изтъква Д. Осинин - е чужд вкусът на бледата хубост...
Във връзка със здравето върви пъргавината. Хубава е телесно подвижната мома“ (17: 298).
Ценят се одухотворената външност, ведростта, непосредствената изящност,
самочувствието (17: 300-303). Героинята на Елин Пелин покрива тези критерии: тя е
пъргава, весела, кокетна, излъчва „радостна заря“, уверена е в себе си, дяволита,
решителна и горда е. Това я сближава с поетическия образ на самодивата - олицетворение
на идеалната женственост в българските фолклорни произведения. Освен че обитават
„краеводни места близо до селата“ и че са пристрастени към танците (19: 272), двата
персонажа си приличат най-вече в еманципираността спрямо ограничаващите волеизявата
на личността социални режими и правила. Те се ръководят от ясното съзнание за своите
достойнства и от убеждението, че съдбата им е в техните собствени ръце, че щастието
трябва да се търси и да се заслужи. Такова впрочем е етическото послание на цялата
творба, носено от образа на Христина: като жена тя сякаш по-осезаемо усеща Смисъла на
живота (6: 51).
***
МИТОЛОГИЧЕН ПЛАСТ. В своето поведение човек възпроизвежда дела, извършени в
началото на Времената, в Първото Време: всяко съзидателно действие повтаря
божествения акт на Сътворението, бракосъчетанието - хиерогамията, свързването на
Небето и Земята и др. (8: 28-35). Повтарянето на изначалните прецеденти обновява Света
и поддържа Живота. То се осъществява по различни начини, но сценарият е универсален:
изходна криза, съответстваща на първичния хаос, противодействие, равнозначно на
Сътворението, възвръщане на хаоса и т.н. По тази причина схемите за изграждане на
вълшебни приказки, епоси, митове всъщност възпроизвеждат общ прототип. Така е със
значителна част от повествователните текстове изобщо. Конкретната модификация във
„Ветрената мелница“ е следната: в началото се изобразява надмощие на де-структивните
сили, предприема се опит за преодоляване на безредието, който преждевременно трябва
да бъде прекъснат заради благоприятно стичане на обстоятелства; това довежда до втора
криза - у майсторите, настъпила поради обезсмислянето на техния труд, която се
превъзмогва чрез позитивно противодействие - брачното свързване; установява се ред,
Светът и Животът се хармонизират.
Като начеват културна дейност на баира над селото, Лазар Дъбакът и дядо Корчан
всъщност освещават мястото и го легитимират като сакрално пространство - понеже
„всичко, което е основано, е основано в Центъра на Света“, от който се извършва всяко
сътворение (8: 28). В образа на мелницата може да се привидят Свещената Планина,
Храмът, символичните образи на Космоса, при които в митовете се съприкосновяват и
съчетават Небето и Земята (8: 21-28). В разказа на Елин Пелин при строежа се събират
героите персонификации на мъжкото и на женското начало. Налице е дори танцът -
„повторение и следователно реактуализация на „онова време“, един ритуален жест за
затвърдяване на добрия ред във Вселената (8: 40-41). А чрез имитирането на хиерогамията
от Лазар Дъбакът и Христина се постига възраждане, обновяване, творене: според Мирча
Елиаде свещеният брак е космогония и биогония (9: 193).
***
Тъй както Иисус Христос възкресява Лазар в Новия Завет (Йоан 11: 1-45), Христина в
разказа на Елин Пелин преобразява Лазар Дъбакът за нов живот. Качествено тази
трансформация се равнопоставя с очистването на Дионис от Великата Богиня и с
посвещаването му в мистериалните тайни. Тайнството на любовта се оказва най-омайната,
плодотворна и смислена реализация на човека. Защото е основата на самия живот.
ЛИТЕРАТУРА
10. Елин Пелин 1972: Елин Пелин. Съчинения в шест тома. Т. І. София. Цитатите са по това издание.
18. Проп (година на издаване - непосочена): Вл. Проп. Исторически корени на вълшебната приказка. София.
20. Шевалие, Геербрант 1995, 1996: Ж. Шевалие, А. Геербрант. Речник на символите. Т. І и ІІ. София.