В повестта "Гераците" се създава внушение за града като пространство на злото.

Светът на
патрирхалните норми и хармония се разпада при появата на новото,изкушенията които се
откриват на човека ,както и света на алчността и егоизма го карат да се поклони на
материалното.

Повестта "Гераците" отразява разпадането на родово-патриархалния живот. Разпада се

ценностната система на патриархалния човек, унищожен е родовият космос и това се отразява
върху нравствено - психологическия свят на човека. Представена е социалната вина на всеки
член от рода, индивидуалното му участие в драматичните и съдбовни за семейството събития.
Повестта изправя пред вечните въпроси за неустойчивостта на моралните ценности, които се
разрушават при липсата на вътрешна увереност у всяка отделна личност.

Началото на повестта въвежда един хармоничен и спокоен свят, свят-космос, където на пръв
поглед властват редът, разбирателството и сигурността. Човекът от това пространство е
устойчив и хармоничен. В него се съчетават противоположни качества, които взаимно се
уравновесяват и го карат да поддържа патриархалния дух и да не престъпва християнските
норми.Над всички нравствени ценности в задружното семейство се издига труда.
Трудолюбието и земеделската работа е смисълът на живота на многобройната челяд в дома
на Гераците.

Полето е сакралното пространство, то е майка, която буди уважение и преклонение, защото е

извор на прехраната и моралните устои на българина. Като контрапункт на картината на
подготовката за жътва идва описанието на кръчмата. Елин Пелин внушава, че именно от
кръчмата, там където се печелят парите, започва рухването на семейната идилия.
Първоначално авторът описва кръчмата като домашното огнище, в което пълновластен
господар е "добрият и строгият дух" на баба Марга. В нея обитава "златният дух" на семейното
съкровище и кръчмата носи значението на хармонично патриархално пространство. Кръчмата
е защитеното пространство-космос, от което бащата на семейството черпи своята енергия. Но и
тя става първопричина за разпадането на рода- заедно със смъртта на баба Марга "изчезна
добрият и строгият дух, който държеше всичко в ред." Умирането на духа - пазител е един от
първите знаци за разпадането на рода-космос. Елин Пелин внушава, че в дома на Гераците
злото не идва отвън, а е било потискано от здравата ръка на баба Марга. Уютният и подреден
свят от началото на повестта започва да деградира. Рухват нравствените устои, а героите
морално се деформират.

Първите признаци за рухването на рода Елин Пелин извежда в началото на повестта с

отсичането на вековния бор - символ на устойчивостта в дома и на връзката между
поколенията. "Под неговата сянка бяха отраснали няколко поколения. Под нея бяха преживели
последните си дни много старци от рода им." Дървото е част от семейния космос и негов
господар е могъщата птица - ястреб, орел, сокол. Още родовото име Гераците отпраща към
тази тема, в която соколът е могъщата птица-цар, пазител на семейните устои. В митологичното
мислене на българина и неговия фолклор хищната птица няма хищническо-експлоататорско
значение), а е маркирана с положителни стойности като владетел на света, на доброто и реда.

Чрез образа на Божан Елин Пелин назовава разкъсаната духовна връзка с труда, земята и рода.
Ако в началото на повестта Божан трупа снопи и гради, то в края той е човекът, който поставя
граници в дома, който разделя и разрушава семейното единство. Божан е рожба на
разпадналия се родов космос. Представата за разрушените взаимоотношения между хората в
семейството е най-силно изразена чрез погребението на Елка: "Той свали шапка като чужд и
щом преминаха, пак започна работа" В общата и завладяваща скръб след смъртта на Елка, сред
болката, която поразява душата на малкия Захаринчо, ясно се отличава не само отчуждението
на Божан, но и неговото неуважение и непочитане на паметта на Елка. В помраченото му
съзнание властват единствено алчността и порочното мисъл за пари и земя.

Вторият син-Петър е носител на другата линия на развитие на социалните промени в

българското село. Той е изразител на онази част от селяните, които не са способни да се
справят с новите условия на живот. Слаб, безволев, той се плаши от широката, корава земя, с
която трябва да се бори. Неизвестността го плаши, плаши го и трудът. Единствена утеха
неговата безволева, мекушава натура намира в празните мечти и в пиенето. Петър става
жертва на новите социални условия. Разпадналият се родов космос отчуждава Петър от
семейството и земята. Семейството престава да бъде опора, а земята се превръща в бреме и
проклятие.

Типичен пример за нравствена трансформация, която го превръща в "мъртвец" сред хората,е

Павел. Първото, което създава усещане за деградацията в неговия образ, е физическата му
характеристика и неузнаваемата му промяна. Той е описан с лице "бледо, слабо и болничаво"
и очи с "тъмни, големи кръгове". Това са сякаш не само признаци на външна промяна, а знаци
и на вътрешно духовно разложение. Не го трогва разговора с баща му, срещата с близките,
нито вида на Елка. Чрез него се отправя отчаян скръбен зов срещу равнодушието,
безразличието, което смазва човешките души и ги превръща в зло. Бащата прави опит да
възвърне обичния си "Палю", но между тях се е изпречило отчуждението, студенината и
егоистичното безучастие. В душевността на Павел е нахлула психиката на модерния градски
човек, който не трепва при проява на топлина, уют и загриженост.

В отражението на драматичния сблъсък между минало и настояще се изразява и драмата на

стария Герак. Рухването на патриархалния свят внася в душата му обида, огорчение,
самовглъбяване. Надеждата, вярата и опората бавно умират, а на тяхно място идват духовната
покруса и отчаянието. Дядо Герак вместо царски и свободно да покровителства и защитава
дома, се затваря в кръчмата и душата му е в плен на парите.След лъжите на Павел, Пиянството
на Петър и кражбата, извършена от Божан животът на Герака губи смисъл. Трагичният извод е,
че разпадането на родовия космос води до погазване на духовните и нравствени ценности,
води до тържество на озлобението и отчуждението.Старият Герак вижда основната причина за
разпадането на рода в "завистта, своещината, лошото сърце." Дядо Йордан констатира как
парата нахлува в човешките души и те загубват своите нравствени ценности, но не преценява,
че това се е случило и с него.
В повестта се осъществява болезненото разделяне с това, което е значимо за човека.
Изчезването на човешката топлина, насилието над човека откриваме в драмата на Елка.
Съдбата й е отражение на драмата на самотния, ненужен човек. От тук идва и духовното
родство между Елка и стария Герак. Възпитана в традиционните патриархални ценности, тя е
чувствителна, мила, покорна. Благостта й и кротостта й я правят твърде беззащитна и уязвима.
Същността на нейната драма се крие в загубата на семейните опори, в съзнанието за
ненужността на любовта. Смисълът на нейния живот-любовта й към Павел, е безмилостно
потъпкан. Погубената хармония, разрушените съпружески взаимоотношения и студенината са
основните причини за нейните болезнени изживявания. те са следствие от разрушения родов
космос, от потъпканите морални ценности. Физическата смърт на Елка е потвърждение на
унищожената красота и доброта, на невъзможността им да съществуват в един жесток и груб
свят.

Разкъсването на традиционната за патриархалния бит връзка човек-род-земя-труд води до

рухване на родовия космос, до пълна деградация и гибел. най-трагичното в този саморазпадащ
се свят са неговите жертви-дядо Йордан и Елка. Те умират самотни, лишени от възможността
да възстановят унищожените устои на семейството. Ненамерили отговор и обяснение на
процесите и причините за разпадането на родовия, патриархален свят, героите умират със
съзнанието за жертвеност и предопределеност. Йордан Герака си отива безшумно от света,
Петър отсича стария семеен бор, след смъртта на Елка синът и е изпратен в града далеч от своя
родов корен. Семейството е унищожено, родовият космос се е разпаднал напълно.

Повестта "Гераците" е тъжен разказ за гибелта на нравствеността. Личните драми на героите

се сливат в драмата на епохата, белязана с трагичната обреченост на патриархалния свят.
Разрушаването на родовия космос и потъпкването на традиционните за българина морални
ценности са цената, която българският селянин заплаща в прехода към новия социален ред.