„Гераците”

Елин Пелин
1.Творческа история-1903г.- начало, 1904г.- публикувана е част, 1911г.- завършена.
2. Жанр: повест.
3. Тема: представя историята на един селски род чрез съдбата на три негови поколения, които
олицетворяват три социални етапа в историческото развитие.
4. Герои: Йордан Герака и баба Марга: представители на традиционното патриархално семейство;
Божан и Божаница (най-големият от синовете)- дъщеря Йовка, Петър и Петровица (средният син) и
Павел и Елка (най-малкият син)- син Захаринчо: представители на разпадането на задругата.
Захаринчо- представител на „пролетаризацията” на селото, раждането на работника.; дядо Матей
Маргалака- ратай; Ило Търсиопашката.
5.Образи символи: старият бор (символ на традицията, на рода, на предците); дворът (родовото
пространство, което се разпада); кръчмата; градът (разрухата и човешкото падение, грехът). 
Библейска символика в имената на героите.

6.Композиция: експозиция- І глава- родовата идилия, олицетворявана от Герака и баба Марга;

смъртта на баба Марга- застрашената задруга; удължена експозиция- ІІ и ІІІ глава- историята на
Павел; завръзка- ІV глава- Павел се връща в селото; кулминация- VІІ глава- открадването на парите и
избиването на синовете; епилог- смъртта на Елка, тъжните дни на разцеплението. Родовата история е
рамка на повествованието, а семейната драма е неговото съдържание.

Сюжет: Дядо Йордан Герака е най-заможният човек в селото. С труд, ум и търговски способности,
той удвоява и утроява имота на баща си. Макар малко скъперник, помага на хората и всички го
почитат и уважават. Живее 40 години в мир и разбирателство със съпругата си в тяхната голяма
къща. В нея изграждат малкия си свят- двора и кичестия бор, донесен от светите рилски гори, който
е тяхно знаме, с което се гордеят. Синовете им, задомени, живеят според патриархалния ред с
родителите си. С авторитет Герака и баба Марга управляват къщната работа и кръчмата, както и
полската работа. Една пролет стожерът на дома- съпругата на главния герой, умира, а с нея изчезва и
добрият и строг дух, крепил дома. Като змии изпълзяват недоразумения, крамоли и отравят
домашния покой. Героите сякаш се разделят в два противоположни лагера- дядо Йордан, Елка,
Захаринчо, Йовка и дядо Матей Маргалака стават жертва на отчуждението и омразата в дома.
Надеждата е в Павел, който заминал да служи войник, остава свръхсрочно. При завръщането му
Герака търси помощ и подкрепа, но синът му е дошъл да иска пари, за да отвори бакалница в града.
Безразличието му огорчават и обиждат още повече стария Герак. Злощастието се засилва и от факта,
че имането на дядо Йордан е откраднато от един от синовете му- авторът не посочва никого, но
намеква, че това е Божан. Това става повод за сбиването между синовете. Загубил надежда в
доброто, дядо Йордан разделя, според желанието им, поравно имота и двора, оттегляйки се заедно с
Елка, Захаринчо и Маргалака в кръчмата. Божан става най-богатият човек в селото, трупа имоти и се
превръща в скъперник. Петър продава имоти, пропива се и отсича свещения бор на Гераците. Павел
се връща при държанката си в града и се запилява. Старият Герак се поболява. Елка, съсипана от
позора, нанесен ѝ от Павел при завръщането си, прави опит за самоубийство, но Маргалака я
спасява. Все пак в един късен есенен ден тя умира. Петър взема Захаринчо и го отвежда в града да му
търси работа. Смъртта на дядо Йордан Герака слага печален край на патриархалния ред в
разпокъсания дом.