Professional Documents
Culture Documents
Честен Кръст - Борис Христов - 4eti.me
Честен Кръст - Борис Христов - 4eti.me
ЧЕСТЕН КРЪСТ
СТИХОТВОРЕНИЯ
3
КОРАБЪТ
По-далече оттук, по-далече от тъжната слава
в тоя град, като мида изхвърлен на пясъка.
Аз дочувам сърцето на кораба, който минава,
как тупти – и ме вика тръбата на моето щастие.
4
БИБЛЕЙСКИ МОТИВ
Живея в ъгъла на тоя свят, където
човекът е навел глава над своята чиния.
И дъвче яростно... И отброява часовете
адамовата ябълка на неговата шия.
5
НОЩЕМ
Зелена е нощем сянката на нашето дърво,
когато хвърлим телата си едно срещу друго.
И както крадецът изчезва в устата на някой затвор,
така зад вратите на твоята пазва аз се изгубвам.
6
ЖЕНАТА МАРИЯ
С диви круши и резенче хляб във торбата
тя пристигна – хвърли в ръцете ми шала
и прошепна: „Аз съм Мария... Аз съм жената
на всички мъже и на мъртвите даже.“
7
ПЛАШИЛОТО
Бяла е черквата – черна е нейната сянка.
В черната сянка – светят кръстове бели.
Бръмчи маранята в полето, а моята майка
върви край стените в тая тягостна лятна неделя.
8
МРАВКИТЕ ПЕЯТ
Песента се изкачваше някога в нашите устни –
като козичка напираше вън да излезе...
И висеше в ръката свободно отпуснат
камшикът, а косите достигаха глезена.
9
СТРАХ
Издъхва земята – остава без сили.
Като бик повален сред вселената.
Колач е човека – с брадва и шило,
дошъл на последното земно веселие.
10
САМОЛЕТЪТ ЗАКЪСНЯВА
Събрани на летището, върху което сипе пламък
и ни събаря слънцето и в пот ни дави –
отдавна трябваше да отлетим оттук и да се махнем...
Но самолетът закъснява, самолетът закъснява.
11
ДУХ
Докато чакам тялото да се насити
над блюдото с месо и чашата надвесен,
размахал над света невидими копита,
лети духът ми като някой вълк небесен.
12
ПЛАВАЩ РЕСТОРАНТ
Ядем и пием и очите ни блуждаят
към позлатените ключалки на жените –
удавени в меда, мухите лакоми не знаят,
че няма вече никога да литнат.
13
АЛБИОН
Валеше над летището и свечеряваше, когато
надянах покривалото дебело на мъглата
и като сянка на крадец – с тъга в окото,
поех към банката световна на живота.
14
БЛУДНИЯТ СИН
Обходих света и се върнах с обувки протрити
в тревата, погълнала всичко на двора –
нейната мелница беше измляла стените,
добрите роднини и кокалестия орех...
15
СТЕНАТА
Пак ще живея – една ръка ако имам,
и ще се радвам, че тъкмо тя е останала.
Пак ще се топля с листото през зимата
и от листа ще си правя сандалите...
16
ХРИСТОВА ВЪЗРАСТ
Аз не познавам друг човек направен
така набързо – с толкова конци окърпен.
Дете на ангели, откърмено от дявол,
аз не познавам друг човек така объркан.
17
ТЯЛО
Духът си е легнал отдавна и вече сънува,
а моето тяло из нощните улици скита
и като някоя сова граблива не чува
тръбата, която надуват от хълма петлите.
18
СЪРДЕЧЕН УДАР
Ужасно е да гледаш как по хълма се задава –
задъхана от тичане мечтата как край тебе отминава.
19
КАМБАНА
На дълги въжета се спуска дъждът
и като клоун се мята по тревната черга.
Земята дими – отдолу картофите врат
и мъртвите сядат сега да вечерят.
20
ЗНАК ОТ НЕБЕТО
Удуши ни дъжда и градушката смете
всичко живо – сви го на топка.
И видях как летеше и падна в полето
от лед издълбана главата на господ.
21
ЧЕСТЕН КРЪСТ
(поема)
I.
22
Или ще тръгна бос по връхчетата на тревата
подир виновницата за изгубения рай – жената.
II.
23
превърнах в стихове и населих с листа дървото,
което беше обгорила мълнията на живота...
III.
24
IV.
25
Но ето че сега устата се отдалечава от сърцето.
V.
26
и като мравчица с разперени крилца почуква
към неговия бъдещ гроб – по-тесен от обувка.
VI.
27
VII.
VIII.
28
И да достигна мястото на оня край божествен,
където спи ковчежето на мойто детство.
IX.
29
Борис Христов
ЧЕСТЕН КРЪСТ
Българска. Първо издание
https://4eti.me