ХРИСТО С.

ЕНЕВ

СВЕТЪТ
НА
СИМВОЛИТЕ
ОСНОВНИ СИМВОЛИ И АРХЕТИПОВИ

Ш ОБРАЗИ, ФОРМИ, ЯВЛЕНИЯ, ПОНЯТИЯ,

МИТОВЕ, УЧЕНИЯ, ОБРЕДНОСТ, РЕЛИГИИ

ПРИЛОЖЕНИЕ: 25 РУНИЧЕСКИ ГАДАТЕЛСКИ КАРТИ

 ХРИСТО С. ЕНЕВ
СВЕТЪТ НА СИМВОЛИТЕ
120 ОСНОВНИ СИМВОЛИ И АРХЕТИПОВИ
ОБРАЗИ, ФОРМИ, ЯВЛЕНИЯ, ПОНЯТИЯ,
МИТОВЕ, УЧЕНИЯ, ОБРЕДНОСТ, РЕЛИГИИ

УНИВЕРСИТЕТСКО ИЗДАТЕЛСТВО
“ВАСИЛ АПРИЛОВ”
ГАБРОВО, 2003

ПРЕРАБОТЕНА И ДОПЪЛНЕНА 2010 г.

Увод
Живеем в свят на символи, които изпълват ежедневието, езика, жестовете, общуването и сънищата ни. Без да си даваме
сметка за това, те често придават образ на нашите желания, мо-делират поведението и въображението ни. Според М. Елиаде,
символите заедно с образите и митовете са част от субстанция- та на духовния живот, задоволяват потребности и изпълняват
определени функции. Изучаването на символите ни позволява да опознаем по-добре човека, "който все още не е обусловен от
историята". За непосветения в тази сфера е достатъчно да знае, че символът е неизчерпаем източник на разнообразни тълкува­
ния, който чрез аналогии, преносен и иносказателен смисъл прави разбираеми определени смислови значения и идеи. Той е
универсално средство за обмен на енергия и информация, чрез които се разкриват недостъпни за рационалната мисъл истини.
Науката, която се занимава с изучаването на природата, значе- нието, видовете символи и знаци се нарича Семиотика.
В тази книга ви предлагам да преоткриете смисъла на някои от основните символни образи, учения и ключови понятия в
качеството им на "част от субстанцията на духовния живот". Изданието няма претенциите за изчерпателност по отношение на
тематиката, по която са изписани лавици книги и още толко- ва ще бъдат написани. Целта на книгата е да улесни читателя в
процеса на възприемане, търсене и откриване на нови насоки за размисъл в областта на символите и на духовното познание.
Текстовите части с наклонен шрифт (италик) представля-ват мисли и определения на авторите, посочени в библиографи- ята.
Текстовете с потъмен шрифт маркират основните качества и характеристики на даден символ.

01 О кт ом ври 2002 г.

Х р и ст о Е нев

СЪДЪРЖАНИЕ:
Увод
А
120 АБРАКАДАБРА
121 АД
122 АДАМ
123 АМУЛЕТ
124 АНГЕЛИ
125 АПОКАЛИПСИС И ЧИСЛОТО 666
Б
126 БАНЯ
127 БЕДНОСТ
128 БОГ
129 БРАДА
130 БРАКОСЪЧЕ-ТАНИЕ
131 БУДИЗЪМ
132 БУХАЛ
В
133 ВАМПИР
134 ВЕЛИКДЕН
135 ВИНО
136 ВОДА
137 ВРАТА
138 ГОРА
Г
139 ГРАФИТИ
140 ГРЪМОТЕВИЦА
141 ГУЩЕР
142 ГЪЛЪБ

Д
143 ДЕЛФИН
144 ДРЕХА
145 ДУША
146 ДЪГА
147 ДЪЖД
148 СВЕТОВНО ДЪРВО
149 ДРАКОН /Змей, Ламя, Хала
150 ДЯВОЛ
Е
151 ЕВА
152 ЕЛЕН

Ж
153 ЖАБА
154 ЖЕРТВОПРИ-НОШЕНИЕ
З
155 ЗВЕЗДА
156 ЗМИЯ
157 ЗЛАТО
И
158 ИДЗИН
159 ИДОЛ
160 ИКОНА
161 ИНИЦИАЦИЯ
162 ИСЛЯМ
К
163 КАМБАНА
164 КАРМА
165 КВАДРАТ
166 КИТАЙСКИ УНИВЕРСАЛИЗЪМ
167 КЛЮЧ
168 КНИГА
169 КОЛЕДА /Бъдни Вечер, Коледуване/
170 КОН
171 КОРОНА
172 КОТВА
173 КОТКА
174 КРЪВ
175 КРЪГ
176 КРЪСТ
177 КРЪСТОПЪТ
178 КУКЕРИ
179 КУЧЕ
Л
180 ЛЕБЕД
181 ЛИЛИТ
182 ЛОТОС
183 ЛУНА
184 ЛЪВ
185 ЛЮБОВ

М
186 МАГАРЕ
187 МАНДРАГОРА
188 МАРТЕНИЦА
189 МЕД
190 МИТРА
191 МЛЯКО
192 МОЛИТВА
193 МУЗА
Н
194 НЕБЕ
О
195 ОГЪН
196 ОГЛЕДАЛО
197 ОКО
198 ОЛТАР
199 ОРАКУЛ
200 ОРЕОЛ
201 ОХЛЮВ
П
202 ПАЯК
203 ПЕНТАГРАМ
204 ПЕПЕРУДА
205 ПЕТЕЛ
206 ПИРАМИДА
207 ПОДКОВА
208 ПРОКЛЯТИЕ
209 ПРОСТИТУЦИЯ
210 ПРЪСТЕН/Халка/
211 ПТИЦА
212 ПЧЕЛА
Р
213 РАЙ
214 РИБА
215 РОЗА
216 РОСА
217 РУНИ
С
218 СВАСТИКА
219 СВЕТКАВИЦА
220 СВЕТЛИНА
221 СВЕЩ
222 СКИПТЪР
223 СЛЪНЦЕ
224 СМЪРТ
225 СОЛ
226 СПИРАЛА
227 СРЕБРО
228 СТЪЛБА
229 СУРВАКНИЦА
230 СЪЛЗИ
Т
231 ТАЛИСМАН
232 ТАРО
233 ТОТЕМ
234 ТРИЪГЪЛНИК
Ф
235 ФЕНИКС
236 ФОРТУНА
237 ФРАНК- МАСОНСТВО
Х
238 ХРИСТИЯНСТВО
239 ХРИСТОС
Ц
240 ЦВЕТОВЕ
241 ЦЕЛУВКА
242 ЦЕНТЪР
Ч
243 ЧАКРИ
244 ЧЕРЕП
245 ЧЕСЪН
246 ЧИСЛОВА СИМВОЛИКА
Ш
247 ШЕСТОГРАМ /Хексагон/
Я
248 ЯБЪЛКА
249 ЯЙЦЕ
250 ЯНТРА

Библиография

ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ

Препечатването, адаптирането, конвертирането с търговска цел от електронен на хартиен носител и обратно,
както и на възпроизвеждането на цяло или на отделни части от тази книга става само с позоваването и
съгласието на автора.
 АБРАКАДАБРА
Обща символика: Мистична дума-заклинание, най-вероятно от персийски произход, на която се
преписват множество магически свойства. Служи за закрила и избавление от болести и нещастия. Думата А.
се написва 11 пъти върху Амулет (виж стат. "Амулет"), чист пергамент или на лист хартия във формата на
триъгълник. При писането на думата всеки път от нея се маха по една буква за да се разгърне цялата й
магическа сила. В античността А. се е използвала с цел да прогони болестите, а през Средновековието
вярвали, че думата А. предпазва от чума. Според една от многото теории А. е образувана от името на
гностическия бог Абраксас (АЬгахаз) около 150 г. от н.е. Абраксас се приема за египетски бог, изобразяван
върху амулети с камшик в ръка, с глава на цар и змии, служещи за крака. Други теории твърдят, че
Абракадабра отвежда към арамейската фраза АЬНаййа КейНаЬНга, означаваща "изчезни като тази дума".
Трети предлагат идеята, че А.е свързана с еврейското АЬгец ай НаЬга със значение "хвърляй мълнии дори и в
смъртта". Според Алистър Кроули магическата дума притежава огромна сила и нейната истинска форма е
ДЬгаНайаЬга.
АБРАКАДАБРА
АБРАКАДАБР
А БРАКАДАБ
АБРАКАДА
АБРАКАД
Разположение на думата А БРАКА
АБРАК
А БРА
АБР
АБ
А

АД
Обща символика: "Адът е данъкът на Бога за свободата, която е дал на всеки от нас да изберем сами
кому да служим. Той е признание, че решенията ни имат значение, което достига пределите на Вечността...
Адът представлява откъсване завинаги от Бога, в което хората запазват своята неповторимост в ужасна
самота, далече от онова, което действително би ги удовлетворило." (Дж. Сайър)
Още в древния Египет (в гробницата на Рамзес VI) адът бил изобразяван във вид на пещери, пълни с
осъдени на вечни мъки. Адът, заедно с Рая, образува двете основни форми на отвъдния свят, които са
непосредствено свързани с митологичните представи за задгробния живот. Темата за него неотклонно
присъства в християнските традиции и църковната иконопис, където двойната противоположност светлина-
тъмнина символизира Небето и Ада. Още Плутарх е описал Преизподнята като място, лишено от слънчева
светлина. Така, щом светлината се идентифицира с живота и Бога, то Адът означава липса на живот и на
Бог. Той е олицетворение на абсолютното нещастие, на основното лишение и на тайнствените,
неизмерими мъчения. Адът е тоталното, окончателно, необратимо поражение и крах.
В психологически план Пол Диел обяснява ада така: "Всяка функция на психиката е представена чрез
персонифициран образ, а вътрепсихическата дейност на сублимация (издигане) или поквара се изразява чрез
взаимодействието на тези значими образи. Съзнанието нека наречем Зевс, хармонията на желанията -
Аполон, интуитивното вдъхновение - Атина Палада, отхвърлянето - Хадес и т.н. Основното желание е
представено чрез героя, а конфликтната ситуация в психиката се олицетворява от борбата срещу чудовищата
на покварата." В тази концепция Адът представлява състоянието на психиката, поддала се на
чудовищата, увлечена от борбата, било когато се е мъчила да ги вкара в несъзнателното, било когато
съзнателно е приела да се идентифицира с тях.
Древните вярвания на египтяни, римляни и гърци в задгробния живот били свързани с идеята за ада. В
Египет (в гробницата на Рамзес VI) адът е изобразен във вид на пещери, пълни с осъдени на вечни мъки.
Хадес бил гръцкия бог на мъртвите, но никой не смеел да произнесе неговото име от страх да не предизвика
гнева му, затова той получил прякора Плутон (Богатият) - черен хумор или евфемизъм, свързан с
богатствата, криещи подземните недра, където се намира царството на мъртвите. Та нали в недрата на
земята се крият подземните залежи, там покълват семената на растенията, осъществяват се метаморфозите и
става преминаването от смъртта към живота. След победата на Олимп над Титаните светът бил разделен
между тримата братя, синове на Кронос и Рея: на Зевс се паднало Небето, на Посейдон - Морето, а на
Хадес - Подземния свят, Адът или Преизподнята. Все пак и тогава не всички мъртви били равни помежду си,
защото за определени избраници, герои и посветени били предвидени Щастливите острови или Елисейските
полета...

АДАМ
Обща символика: Адам символизира първия човек и образа на Бога. Според СМг. Vап<^епЬе^деп, като
хронологически първи в природата А. е основоположник на човешкия цикъл и на неговия архетип. Адам е
създаден "по образ и подобие" на Бога, но не е идентичен с него. Между А. и Христос съществува пряка връзка.
Адам може да бъде разглеждан само като първи в хронологичен ред, но в мистичен аспект като втори Адам
се явява Христос. Връзката между А. и Хр. се открива в традиционната символика. Така например, Адам е
погребан на Голгота (на арамейски Голгота означава "череп"), а в изображенията на разпятието, черепът на А.
често е изобразяван в подножието на Кръста. Легендата разказва, че преди да умре А. изпратил своя син Сет
да му донесе от Рая плода на безсмъртието, който растял на Дървото на Живота. Ангелът-пазител отказал да
му го даде, но изпратил за баща му три семена. Когато Адам умрял от устата му израснало дърво, покълнало
от тези райски семена. От дървото по-късно щели да направят Христовия кръст.
Според Кабала думата "Адам" означава "червено същест - во ". В същото време Адам произлиза от
АдатаМ - "пръст" и се приема, че става дума за червената грънчарска глина. С други думи, Адам означава
"същество, сътворено от червена пръст". В херметическия* символизъм червеният цвят е този на живо-тинското
царство (както зеленият е на растителното, а белият на минералното царство).
Първият Адам се явява не само подобие на Бога, но и но-сител на свободния разум, на съзнанието,
самостоятелността и отговорността. Той символизира обаче и първия грях, покварата на
съзнанието, отказът от всяка зависимост и абсурдното използване на свободата. Вторият Адам
(Исус Христос), от своя страна, е превъплаще -
ние на Словото Божие, на милосърдиет о, на светостта и вечния живот. Той е носител на всичко
позитивно, наследено от първия, но издигнато в божествена степен. Той олицетво-рява отричането от
всичко негативно, замяната на безвъз-вратността на смъртта с идеята за Възкресението. Адам
(Христос) символизира личното Аз (Себе си) и съвършената реализация на всички човешки добродетели.
Апостол Павел казва: "Първият човек Адам "стана жива душа", а последният Адам стана животворящ дух.
Обаче не е първо духовното, а одушевеното и после духовното. Първият човек е от земята, пръстен; вторият
човек е от небето. Какъвто е пръстният такива са и пръстните; и какъвто е небесният, такива са и небесните. И
както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на небесния." (Из "Послание на апостол
Павел към Коринтяните", 15: 45, 49).

* Херметически - тук: таен, скрит, недостъпен, алхимически

 Еврейската митология, повлияна от иранските и неоплато-ническите традиици са дали повод за много
спекулации относ-но символиката в първите глави на Битие. Действително, при по-внимателен прочит на първа
и втора глава на Битие се забе-лязва привидно противоречие, дало повод за тълкуването на първия Адам като
двуполово същество: "И Бог създаде човека по своят образ, по божият образ го създаде; мъжки и женски пол
ги създаде". След това във втора глава се казва: "И Господ Бог направи жена от реброто, което взе от човекът
и я приведе при човекът." /Из "Битие", 1: 27 и 2: 22). Тези два библейски текста дали повод на някои автори да
считат Адам за хермафродит. Всъщност, идеята за двуполовостта е твърде стара. Още Платон е описал Адам
като сферично същество, което се търкаля като колело и е двуполово по произход. По-логичното обяснение
за разликата в двата текста е, че жената, която не е упомената в първия текст, но е създадена едновременно с
Адам, е била Лилит. (Виж Лилит).
Според библейските разкази Адам е одушевен от дъха на Бога. Преди това съживяване, Кабала казва, че
Адам. се нари-чал Голем. Глината, използвана от Бога за направата на човека била много фина и според
еврейските традиции е взета от центъра на Земята - от планината Сион, считана за "пъпа" на света. В Талмуда*
се описват първите 12 часа от първия ден на Адам:
1. Пръстта е струпана;
2. От глината става Голем;
3. Крайниците са удължени;
4. Бог вдъхва душа;
5. Адам се изправя;
6. Адам наименова живите същества;
7. Създадена Ева и дадена на Адам;
8. Адам и Ева се свързват и се умножават: от двама стават четирима;
9. Забраната над Адам;
10. Неподчинението на Адам и Ева;
11. Произнесената присъда над тях;
12. Адам и Ева са изгонени от Рая.
В представените 12 часа всеки един от тях отговаря на оп-ределена символна фаза на съществуването.
Според Юнг, вто-рият Адам, чиито кръст се издига над гроба на първия Адам символизира появата на новото
човечество върху пепелта на старото. Според психоаналитика, А. символизира възрастният човек, този, който
е придобил непреходна мъдрост след дълъг и мъчителен житейски опит. В сънищата архетипът на Адам се
явява в образа на мъдрец, учен, философ, папа, отшелник или патриарх. Появата на стар или мъдър човек в
сънищата симво-лизира необходимост от усвояване и интегриране на бащината мъдрост.

АМУЛЕТ
Обща символика: Амулет на арабски означава "висулка". За разлика от талисмана, който е носител на
щастие, А. е средство за магическа защита срещу всяко зло. Той е малък, предпазващ предмет, който
притежава свръхестествени способности и даряващ с магическа сила. Според вярванията А. реализира
всичко, което символизира, като осъществява особен вид връзка между този, който го носи и
силите, зало-жени в самия амулет. Амулетът насочва тези сили и ги концентрира на всички космически
нива. А. има сугестивно (вну-щаващо) въздействие и поражда у носещия го вярата, че е неу-язвим срещу
лоши влияния, беди и нещастия. В категорията на амулетите влизат украшенията, изобразяващи духовни или

Талмуд - сборник от еврейски правила и предписания, съставен м еж ду V и VI в. пр.н.е. П редст авлява схоластично т ълкуване на вех-
т озавет нит е книги на Библията.
мистични символи, издълбани или гравирани върху кости, ра-ковина, дърво, метал, магически камъни и
кристали. В тях са отразени остатъците от различни вярвания, свързани с ран-ните форми на религията
- фетишизъм, тотемизъм, магия, култа към майката-природа и др.
В Египет мумиите били покривани със златни, бронзови или каменни амулети, които трябвало да пазят
безсмъртието на душата на починалия. Най-разпространените и най-силните А. били с образите на богове
(Озирис, Бес), с животински фигури (лъв, овен, жаба, скарабей), с формата на корони, кръстът АНХ (виж
"Кръст") или отворено око. Юдеите използвали най-вече писани амулети, съдържащи геометрични фигури,
изрисувани части от тяло или животни, както и гравирани имена на ангели и божието име.
Българска обредност и символика: Амулетите и тук, както навсякъде по света, имат предназначението
да служат за украса, а едновременно с това да дават сила и да предпазват от зли сили, от болести и от уруки.
Едни от най-старите А. били изработени от определени видове семена, билки, растения или дървета. Такива
амулети често били носени от децата и жените, защото според вярванията те били подложени най-често на
действието на зли сили. Така чесновия лук се смятал за едно от най-сигурните средства против болести и
уроки, поради силната му миризма и лют вкус. Момите и булките се кичели с градински цветя против всякаква
магия, защото се вярвало, че със своите мирис и пъстрота отвличат лошия поглед от лицето.
У нас са "открити множество знаци (напр. често срещания знак I V I , в който някои изследователи
виждат ру-ническия символ на Тангра), пластини и други предмети, които несъмнено имат предпазваща
(амулетна) функция. За някои амулети и фигурите по тях е ясно, че това се изображения на животни, които са
били Тотеми (виж стат. "Тотем"). Вярата в тотемите постепенно намалява, но като отглас от нея се запазва
представата, че тотемния дух, свързан с изображението му в амулета може да помага" (В. Бешевлиев "Първо-
български амулети", кн. 9, 1973). Заедно с амулетите, свързани с тотемните вярвания у нас се срещат и
предпазни средства, отразяващи по-късни етапи на религиозното мислене. Такива са А., които отвеждат до
божества и астрални култове, свързани със земеделието, скотовъдството и дохристиянската митология. По-
късно християнството се опитва да замени езическите вярвания и образност с християнски символи,
затова на култовите предме- ти от по-късно време има изображения на библейски сюжети, кръстове,
светии и др.

АНГЕЛИ
Обща символика: Ангелите са същества-посредници между Бога и света, чиято символика се приема за
духовна и божествевна. Те са пратеници /на гр. „ангелос” означава „пратеник”/ на Бога, одухотворени
същества, негови творения и послушни изпълнители на заповедите му. А. са смирени и правят чудеса, но не
със своята сила, а посредством силата на Бога. Отпадналите от обкръжението му се наричат демони. Идеята
за духовните същества, нарениче ангели е обща за Зороастризма, Юдейството, Християнството и Исляма. А.
само външно приличат на хора, но са духове или духовна субстанция с етерно тяло и лебедови криле. Те
изпълняват ролята на министри на Бога, на негови вестители, пазачи, изпълнители на закона и т.н.
Средновековната представа за ангелите /и дяволите/ е свързана с тройната концепция за света като
съставен от Небе, Земя и Подземен свят /Ад/. Това виждане се асоциира със средновековната космология,
според която Земята се намира в Центъра на Вселената и е обградена от небесните сфери. В съвременността
някои християнски теолози, придържайки се към идеите на Фройд свързват Земята, Небето и Ада с трите
нива на човешката душевна природа - Аз, СвръхАз и Те (Едо, ЗирегЕдо, И).
Ангелите са организирани в йерархия от 7 строя /ранга/, 9 хора и 3 триади. От V в. от н.е. А. от 9-ия хор са
ангели-хранители, които се грижат за всеки човек. Св. Апостол Павел допълва общата йерархия с още няколко
степени - Престоли, Господства, Началства и Власти. Степенуването на ангелите по всяка вероятност е
възприето от евреите при техните контакти с други религии от Близкия Изток, където подобни вярвания били
тясно свързани с астрологията. Йерархията на ангелите зависи от тяхната близост до трона на Бога. Тримата
основни Архангели са: Михаил - победител на Драконите, Габриел - вестител и инициатор и Рафаел - водач
на лечителите и пътешествениците. Ангелите с 6 крила, наречени „серафими” заобикалят трона на Бога. С две
от крилата закриват лицето си / от страх да видят Бога /, две им служат да покрият краката си / евфемизъм,
свързан спола им /, а с другите две да могат да летят. Ангелите също изпълняват ролята на предупредителни
знаци на Бога и предизвестяват или осъществяват неговата намеса. Рилке казва, че ангелът символизира
„съществото, в което се вижда съществената промяна от видимото към невидимото и която хората са
завършили”.
Според много автори небесната йерархия и отношенията в нея приличат на човешките. Псевдо-Денис
Ареопагит / най-големият изследовател на ангелите/ казва, че съществува тайнствено взаимоотношение
маежду броя на нациите и броя на ангелите. Тези отношения могат да се променят според множеството
на нациите в историческото им развитие, но той е винаги неизвестен, както и числото на ангелите. А.
образуват войската на Бога, изпълняват заповедите му и бдят над света. В Библията ясно е казано, че
праведните имат свои ангели-хранители. В гл.гл. 19, 21 и 48 на Битие се разказва как Лот, Исмаил и Яков са
посетени от ангели. Според вярванията в Средновековието А. се появявали в периоди на опасности, на
кръстоносни походи и войни. Като божийй пратеник ангелът обикновено е носител на добра за душата новина.
Българска обредност и символика: Според богомилските легенди ангелите били създадени от Бога още
през първия ден, за да му бъдат слуги. Те се различавали по своя ранг и били обединени в десет чина.
Началникът на десетия чин бил Сатанаил, по-късно наказан от Бога. Апокрифът на Енох разказва, че ангелите
от първото небе управляват звездите и валежите, тези от четвъртото придвижват Слънцето и Месечината, а
небесните създания от шестото небе управляват всичко, което се случва на земните жители. В богомилските
предания Св. Богородица е представена също като ангел, изпратена от Бога да приеме Исус Христос. В
старобългарската и апокрифната книжнина А. също се различават по йерархия и се делят на херувими,
серафими, сили, власти, начала, ангели и архангели.
В традиционните схващания броят на А. отговаря на броя на хората, като всеки човек си има свой ангел и
свой дявол. Ангелът лети над дясното му рамо, а дяволът седи над лявото. Съществува вярването, че трябва
да се спи на дясната страна, иначе ангелът-хранител плаче и не може да измъкне човек от властта на
дявола. Вярва се също, че на хората със „слаб ангел” се привиждат различни демонични сили, като вампири,
таласъми и самодиви.

АПОКАЛИПСИС
И ЧИСЛОТО НА ЗВЯРА
( 666)
Обща символика: Терминът "Апокалипсис" е символ на последните дни на света, белязани от
обществен упадък и ужасяващи феномени като земетресения, наводнения и др. Представите за края на света
съпровождат историята на чове-чеството и са свързани с различни откровения, видения и про-рочества със
символни образи, сцени и числа. За да могат да бъдат разбрани, те трябва да се "преведат" отново, правилно
да се разтълкуват идеите и да се влезе в реалния смисъл на техните послания. Привидният триумф на злото
(бедствията, катастрофите, терорът), казва М. Елиаде, е образувал един апокалиптичен синдром, който е
трябвало да предшества завръщането на Христос в Милениума.
 Едни от най-древните пророчества за края на света са тези на друидите, които казвали (по думите на
Страбон), че на земята "един ден ще царстват само огъня и водата". Според пророчествата в келтската
митология за края на света, последните дни ще са съпровождани от смесване на сезоните, от злоба и
поквара на хората, от упадък на класите и морала и т.н.
В Библията краят на света е описан в 13-тата глава на Но­
вия Завет и по-точно в "Откровението на Йоана", известно по-вече като "Апокалипсис". В нея се разказва за
последната вой-на със Злото в образа на Звяра и Антихриста, което ще бъде победено от Агнето (Христос).
Откровението на Йоан е записано през I в.и се основава на виденията му, които имал на остров Патмос,
където бил заточен, поради отказа да се поклони пред образа на император Домициан. Тези видения са
оформени в библейското повествование така: "И в и д я х з в я р , к о й т о и з л и з а ш е о т м о р е т о , и и м а ш е д е с е т р о г а и
СЕДЕМ ГЛАВИ, И НА РОГОВЕТЕ МУ ДЕСЕТ КОРОНИ, И НА ГЛАВИТЕ МУ БОГОХУЛНИ ИМЕНА. ... И ПРИНУЖДАВАШЕ ВСИЧКИ И
МАЛКИ И ГОЛЕМИ, БОГАТИ И СИРОМАСИ, СВОБОДНИ И РОБИ, ДА ИМ СЕ ТУРИ БЕЛЕГ НА ДЕСНИЦАТА ИМ ИЛИ НА ЧЕЛАТА И М .
... ЗА ДА НЕ МОЖЕ НИКОЙ ДА КУПУВА ИЛИ ДА ПРОДАВА, ОСВЕН ОНЯ, КОЙТО НОСИ ЗА БЕЛЕГ ИМЕТО НА ЗВЯРА, ИЛИ ЧИСЛОТО
НА НЕГОВОТО ИМЕ". ( "Откровение на Св.Йоан", 13:1, 16, 17 )
Звярът е един от централните фигури на библейския Апокалипсис и символизира огромното
богохулство, измамата, сатанинския принцип на голямата колективна заблуда, която съпътства
историята на човечеството. Според Сеогдез СазаПз, Звярът е Драконът и античната змия, които са
Дяволът и Сатаната, проявени на земята чрез животни, нада-рени със сила от тях, пред които хората се
прекланят под ед-на или друга форма.
От историческа гледна точка образът на ранения Звяр очевидно отвежда към разклатената Римска
империя и вероятно към самоубийството на Нерон. От друга страна, Звярът символизира враждебната
държава, която е враг на Христос и на неговия Народ. Възкръсналият Звяр представлява пародийна
карикатура на Христос, един вид Антихрист на бъдещото време. Седемте глави на този апокалиптичен
Звяр на-помнят за съживяващите се глави на многоглавата Хидра ; Рогата символизират огромната сила,
а десетте корони олицетворяват лъжливата царственост на този Антихрист.
М. Елиаде казва за Антихриста и за края на света, че това напомня древния мит за борбата между Бога
и Дракона, която се състояла преди Сътворението и щяла да се проведе от-ново на Края. И допълва, че:
"Когато Антихристът престане да бъде смятан за лъжлив Месия, царуването му ще представлява пълно
преобръщане на обществените, моралните и религиозни- те ценности - с други думи, завръщане към Хаоса".
Какво показват трите шестици? Тълкуването на стран- ната комбинация от трите шестици,
представляваща числото на Звяра, се прави единствено на базата на следния откъс в Откровението: "ТУКА Е
НУЖНА МЪДРОСТ; КОЙТО Е РАЗУМЕН НЕКА СМЕТНЕ ЧИСЛОТО НА ЗВЯРА, ЗАЩОТО Е ЧИСЛО НА ЧОВЕК; А ЧИС-ЛОТО МУ Е
И ш е с т . " ("Откровение на Св.Йоан", 13: 18)
ш естстстотин ш естдесет
Очевидно, тройното повторение на числото 6 не е случайно и съдържа важна информация или
предупреждение. Някои изследователи твърдят, че трите шестици предполагат влияния, идващи от трите
измерения на всемирното сътворение. Те са на мнение, че тройното повторение на 6 представя процеса на
Сътворението в три плана - Физически, Умствен и Духовен (физическо, астрално и духовно тяло).
Съществува и тезата, според която 666 указва времето на раждането на Антихриста и появата му сред
хората. Кабалистите казват, че това е трябвало да стане или през 1971 г., или "точно в 6 часа на 6-ия ден в 6-
ия месец на 1998 г. Нумеролозите, чрез изследване на имената, се опитват да докажат, че Антихристът се е
явявал многократно в образите на известни исторически фигури - Атила, Нерон, Лутер, Наполеон, Хитлер,
Сталин, Шарл дьо Гол, Мао Цзе Дун и др.
Шестицата, като съставна част от "страшното число", е богата на окултен, религиозен и традиционен
символизъм. Така например, трите шестици се разглеждат и като "Слънчево число", тъй като то представлява
сбор от числата от 1 до 36, използвани в т.нар. Магически Слънчев Квадрат. От друга страна, шестицата е
символ на Сътворението, но и на греха, посредник между Принципа и Проявлението. Психолозите от своя

С т рабон —ок. 63 г.пр.н.е.-19 г.от н.е., древногръцки географ и историк, написал най-значит елния труд (17 книги) за географ ият а на
ант ичния свят, запазен почти изцяло до днес
Х и д р а - в древногръцкат а мит ология: огромна м ногоглава водна змия, т авала Лернейскот о блато в Арголида, унищ ож авала безна­
казано хора и животни. Според преданиет о е уб ит а от Херакъл.
страна твърдят, че страхът от "Числото на Звяра" прилича на колективен комплекс за Вина. Според тях той
води към миналото на човечеството, свързано с много стари грехове и идеята за Планетната Карма на
Земята. Възмездието вследствие на това придобива конкретно измерение чрез Сатаната - събирателен об­
раз на низшите човешки страсти и страхове.

БАНЯ
Обща символика: Понятието „баня” най-често се асоции -ра с такива символни идеи като чистота,
пречистване и възстановяване, свързани с водата. През всички времена и при всички народи банята и
изкъпването са първия ритуал, бележещ големите етапи на живота - раждане и смърт.
Символиката на банята въплащава едновременно значенията на елемента вода и на акта на потапянето
във водата. Самото потапяне символно се свързва с вътреутробния живот на зародиша, който задоволява
нуждата от сигурност, нежност, отпускане, захранване, връщане към матрицита и източника на живот.
При древните гърци статуите на богове и богини били ритуално изобразявани потопени в пречистващи
вани /напр. Хера, Атина/. Актът на инициация при Назаретяните е предшестван от баня, както е и през
Средновековието преди свещеното рицарско посвещение.
Пречистваща и възстановяваща /регенерираща/, водата при къпането е и облагородяваща и
плодотворна. В този сми-съл се разглежда и ритуалното къпане при сгодените, потапя-нето на стерилни жени
във вълшебни и свещени извори - практика утвърдена от Средиземноморието до крайния Изток с повече от 3
хиляди години история.
В християнството свещеното къпане също заема важно място. Св. Йоан кръщава в р. Йордан и по този
начин в един символ се преплитат символите на духа и материята. В „Свето-то Евангелие от Йоана” се казва:
„Исус му казва: Който се е окъпал няма нужда да мие друго освен нозете си, но е цял чист; и вие сте чисти, но
не всички” /13-10/. Тази чистота в християнския светоглед означава подготовка за нов, плодотворен
живот. Постигнатата чистота представлява чистия живот без примес от принципа на смъртта, с
която пък е свързан грехът.
Най-известната позната баня е „Великата баня” на индий-ския град Мохенджо Даро от около 1500 г.пр.н.е. с
размери 12 м. на 7 м., служеща за ритуални къпания. Също в Азия, в бу-дистките храмове се къпели статуите
на Буда на точно опреде-лен ден през дванадесетия месец в годината, с което бележели началото на нов
житейски етап.
Много разпространено било ритуалното измиване на опре-делени части на тялото. То присъства в почти
всички култури и сега все още го има в Исляма.
Образът и значението на понятието „баня” се разглежда от психоанализата като склонност или скрито
желание човек да се приют и в скута на майка си.
В европейското изкуство често се среща къпането в „извор на младостта”, което символизира второ
раждане и нов живот.
За църквата изповядването на греховете, сълзите на покаянието и опрощението им представлява
своеобразна пречист-ваща баня за душата. В началото на християнската епоха било внесено негативно
символно съдържание на къпането, като обществените римски бани започнали да се възприемат като места за
разврат и морално разложение. Християнското свенливо целомъдрие заклеймило използването на баните като
противно на непорочността и дори като причинители на венерически бо-лести. Християните от първите векове
с удоволствие се къпели всички заедно. Отците на Църквата, обаче яростно заклеймили това, считайки го за
неморално, а през Средновековието обществените бани и къпане били за-бранени за християните. По това
време за Църквата същест-вували два вида къпане:
- Топла баня: възприемала се като търсене на чувствени, плътски наслади и посегателство над
целомъдрието, от което човек трябвало да се отърве. Св. Августин бил най-либерален като позволил
къпането с топла вода най-много веднъж в месеца.
- Студена баня: в ледена вода - била препоръчана за самобичуване на плътта.
Климент Александрийски определил, че съществуват 4 вида къпане - за удоволствие, за стопляне, за
чистота и заради здравето. Според този богослов жените също трябвало да се къпят, но при условие, че го
правят по-рядко.

БЕДНОСТ

Обща символика: Бедността като езиково понятие се свързва с такива преносни значения като лишения,
нужда, притесненост, зависимост, мизерия, сиромашия, посредственост, слабост, стерилност и др. подобни. В
символен аспект бедността и нищетата най-общо се интерпретират като оголване и пречистване на разума и
душата чрез лишения и аскетизъм. В Евангелието на Матея (5:3) се казва: "Блажени са нищите по дух,
защото е тяхно небесното царство.” По-нататък (19:29) писанието продължава така: "И всеки, който е оставил
къщи, или братя, или сестри, или баща, или майка, [или жена], или чада, или нивя, заради моето име, ще
получи стократно и ще наследи вечен живот.” Според Екхарт тук става дума човек да се изчисти и лиши от
всичко, за да бъде обгърнат от Вечността на Бога. Понятието “съвършена Бедност” е класически
средновековен израз, символизиращ духовното израстване чрез лишения. Бедността е подобна на
детството: тя е връщане към простотата и обикновените неща, откъсване от реалния свят и
завръщане към корените. Същото понятийно тълкувание съществува и в Исляма, където духовната бедност
се нарича факр (1ацг), а нищият съзерцател - факир (1ац1г).
Болшинството от авторите - философи и теолози, наблягат на положителния смисъл на бедността, като
определят, че ма-териалните лишения са само външната, привидната част на нещата. Основното и най-
важното са Богът и ликуващата радост от неговото притежание.

БОГ
Обща символика: Символите на Божествеността отвеждат ос-новно към образа на бащата, на съдника,
на Всевластния и Всемогъщия. В религията Богът е представен като безначален и вечен създател на
видимия и невидим свят. Неговото величие е централен принцип на християнското религиозно учение. Там
идеите за смъртта и възкръсването на Б. е отражение на източните култове за умиращите и възкръсващи
богове (напр. смъртта и възкръсването на бог Атис).
Думата "Бог" е чисто славянска, обща за всички славянски езици. Тя е родствена с древноиранската дума
Ьада и древноин- дийската ЬНада . Според С. Токарев основното й значение е "щастие" и "успех". Оттук
произлизат думите "богат" (притежаващ Бога и щастието), полското - гЬоге - реколта и лужицкото гЬог’е -
добитък, благосъстояние. Анализите показват, че с течение на времето народ.ните представи за щастие,
късмет и сполука са олицетворявани с образа на някакъв дух (или Бог), който носел успех.
Тъй като изследването на Бога е свързано с това на човека тези две понятия често се смесват в смисъл, че
се използват символите на едното за обясняване на другото понятие. Това е така, защото името на Бога е
само символ, с който се покрива непознатата част на човека. Човекът от своя страна е символ,
отвеждащ към непознатата страна на Бога. Защото той е непознат, той е Бог и съществува отделно,
независимо и абсолютно. "А Мойсей рече Богу: Ето, когато отида при Израелтяните и им река, Бог на бащите
ви ме изпрати при вас, и те ми кажат, Какво му е името? Що да им кажа? И бог рече на Мойсея: Аз съм Оня,
който Съм. ... Оня, който съм ме изпрати при вас." ("Изход", 3: 14).
Според анагенетичния символизъм на Раи1 ^^еI, божествата символизират идеализирани качества на
човека. Самите божества се представят, че "помагат на хората или, че им дават оръжие. Но това, което
действително помага на човека са собствените му качества, символизирани чрез божествената помощ или
оръжие". С други думи, да вярваш в Бога означава да вярваш в себе си.
Българска обредност и символика: Според християнст-вото Бог има три лица - Отец, Син и Свети Дух.
В народно-митологичните представи на българите Б. е добър и справедлив белобрад старец с мъдро лице и
благ нрав. В началото Б. чето слизал на земята да види как мъжът оре нивата си, а жената - как тъче на стана
си. Б. живее на небето заедно с ангелите, виж-да и знае всичко, което се случва на земята. Нему са подвласт­
ни орисниците, определящи съдбата на всеки човек, както и бо-лестите, които изпраща на хората. Б. има
небесно огледало, през което гледа какво става на земята. От погледа му не убяг-ват никакви грехове, които
наказва с природни стихии, като градушка, кървав дъжд и др.

БРАДА
Обща символика: Символ на мъжественост, смелост и мъдрост. Богове, герои, царе и философи -
повечето от тях са с бради. Такива са египетските фараони, Юпитер (Зевс), Нептун (Посейдон), Вулкан,
ведическия бог Индра, Мойсей, богът на християните и евреите. Всъщност, до VI век Исус Христос е
представян по-често като белобрад младеж, а по-късно с брада. В Античността на голобрадите мъже и на
жените проявили смелост или мъдрост им слагали изкуствени бради. И днес източните (православни)
свещеници и монаси ходят с бради.
В древен Египет достойнството на боговете било подчертавано с брада. Там брадата не притежавала
религиозно-символично значение, но е смятана за знак за достойнство, затова към тържествените
одежди на фараона имало задължително изкуствена брада. Дори царица Хатшепсут искала да бъде
изобразявана с подобен мъжки атрибут, затова египетските царици също са представени с бради - знак за
сила и власт равна на мъжете. Жреците обаче бръснели не само брадите, но и главата и цялото си тяло.
При семитите брадата била от голямо значение не само като знак за мъжественост, но и като украшение
на мъжкото лице. Брадата трябвало да е грижливо поддържана и парфюмирана, а неподдържаната брада при
този народ била знак за лудост. Мойсей изисквал от левитите (староеврейските свещеници) да бъдат основно
избръснати до своето ръкополагане.
 БРАКОСЪЧЕТАНИЕ

Обща символика: Бракосъчетанието е символ на обединението по любов между мъжа и жената.

Бракът олицетворява съединяването на Христос със своята Църква, на Бога със своя народ, на душата със
своя Бог (“01сИоппа1ге дез 8утЬо!ез”, Р., 2000). Бракосъчетанието е вид институция, която играе основна
роля в процеса на създаване на новия живот и новото поколение. Бракът се явява като прослава на култ,
който изисква и възвеличава чистотата и девствеността. Той символизира божествения произход на
живота, където обединението на мъжа и жената е само приемник, инструмент и посредник на
божествената промисъл. В брака се открояват ритуалността и обредността на Сакрализацията** на живота.
Свещените бракове (йерогамиите) са често срещани в ми-тологиите на различни народи и в почти всички
техни тради- ции. Тези свещени бракове символизират не само възмож- ността за обединение на човека с
Бога, но и обединението на божествените принципи. Един от най-известните митове за такова
обединение е това на Зевс (символ на силата) с Темида (олицетворение на справедливостта и вечния ред), от
което се раждат Ейрена закрилничка на мира, Евномия - повелителка на дисциплината и реда и Дике -
закрилник на правдата.
В анализата на Юнг бракът символизира интегрирането и съвместяването на несъзнаваното, свързано с
женския прин-цип, със съзнаваното и мъжкия принцип.
Българска обредност и символика*: Бракосъчетанието и по- точно българската сватба е "основен
момент в системата от об-реди и обичаи, свързани с жизнения цикъл на човека. Образува цялостен завършен
празничен комплекс с елементи на народна драма. Състои се от предсватбен, същински и следсватбен цикъл
от обреди и обичаи. Сватбеният период е обусловен от поминъчната дейност и съвпада с есенно-зимния сезон,
когато е приключила стопанската работа.” Любовният период е съсредоточен около седянките и празничните
хора на мегдана, а по традиция правото на избор принадлежи на ергена и неговите родители. Предсватбеният
период включва сглядата, при която родителите на момчето изпращат сватовници да искат момата от баща й.
Годежът е следващия етап, където става размяната на дарове между младите. Тук бащата на момъка плаща
на своя сват "бащино право”, чрез което фактически се заплаща чеизът на булката. Същинската сватба
започва с ритуално замесване на обредните хлябове и с направата на сватбено знаме. Рано сутринта в неделя
младоженеца ритуално се избръсва, а младоженката сплита косите си. Следва цяла система от сватбени
обреди и обичаи, основен от които е венчавката на младоженците в църквата. Обредно-магическите действия,
съпътстващи сватбата са най-разнообразни по смисъл и значение и повече или по-малко се различават в
различните региони на страната.

БУДИЗЪМ
Обща символика: Будизмът е една от трите световни религии, възникнала в Индия в средата на първото
хилядолетие преди новата ера. В най-ранните будистки легенди се разказва за Буда, основателя на религията
като за реален човек, живял около VI - V в. пр. н.е. в Сев. Индия, където проповядвал учението си. Будизмът
се разпространил в страните от Югоизточна и Централна Азия и Далечния Изток. За разлика от другите
основни религии Б. не претендира за "божествено откровение". Той учи, че "вселената е живо същество и
преживява динамичната, вечна истина за взаимната обусловеност на всички неща, образуването и
разпадането на всичко в идеална хармония с ритъма на космическия живот". Според Будизма, и боговете, и

Сакрализация - процеса на създаване на нещо свещено, от лат. засег - “свещен ”

*По Стойнев, А., Българска митология, С., 1994
демоните, и хората, и животните имат еднаква природа, където различни са само степените на външното
съществуване. От всички начини на това съществуване най-доброто е човешкото, защото само в него може да
се постигне спасението. То се състои в познанието на истината, което води до "безсмъртното място", до
Нирвана. Нирвана е състоянието, в което вече няма страдание, а съзнанието не може да възприема света. Тя
е угасването на всеки стремеж за живот и дела, които създават нова Карма. Нирвана е прекратяване на
веригата от прераждания, които според традиционните индийски възгледи, усвоени и от будистите,
съставлява съдбата на всяко живо същество. Съществуват различни мнения относно възможността за
изпадане в състояние на Нирвана. Едни смятат, че тя е постижима само след смъртта, други - че е възможна и
приживе.
Будистите вярват, че няма разделение между тялото и духа, между материалното и духовното, между
латентното и проявеното. От друга страна, животът във всички свои проявления е Страдание, свързано с
привързаността на човека към сетивния свят, страстите, чувствата, емоциите и веригата от прераждания
(сансара). Преодолявайки суетата и страданията в живота, човек е в състояние да си създаде такава Карма
(виж стат. "Карма"), която да го въздигне в състояние на Нирвана. Индивидът може да разчита на по-добро
прераждане, само ако твори добри дела, или ако стане монах и съблюдава 5 морални изисквания:
въздържание от извършване на лоши дела, от кражба, лъжа, чувствени излишества и алкохол.
Будизмът е сходен с Браманизма по вярата в прераждането, в спасението на душата или Аза, в
коригирането на Кармата. Основа в учението на Будизма са "Четири велики истини" (арияни сачани):
1. Раждането, раздялата, непостигането на желанията, старостта, болестта, смъртта и т.н. - всичко в живота
поражда Страдание, защото се допуска да възникне силно желание по онова, което не може да се постигне.
Изобщо, всички състояния на Аза са причина за Страдание.
2. Възникването на Страданието, където то е породено от въздействието на външния свят върху сетивата с
последващите копнежи, силно желание или нагон към сетивност.
3. Премахването на Страданието може да се постигне чрез пълно преодоляване на силното желание.
4. Пътят, водещ към преодоляване на Страданието се нарича среден и при него се избягват всякакви
крайности. Този път се състои от осем нива и се основава на въздържаността от сетивност, която се смята
за унизителна и безполезна, както и на отказа от самоизтезаването, характерно за браманизма.
Осемстепенният път, водещ към прекратяване на страданията се състои от: праведна вяра, праведна
решимост, праведни слова, праведни дела, праведен начин на живот, праведни стремежи, праведни
помисли и праведно съзерцание. Следвайки този път, човек постига съвършенство, става свети отшелник
(архат) и потъва в Нирвана.
Под формата на съвкупност от Махаяна и Тантризъм, обединени с Таоизъм и Шинтуизъм, Будизмът се
разпростра- нил в Сев. Индия, Китай, Корея и Япония и положил началото на ламаизма в Тибет.
В първите векове на новата ера възниква второ направление в Будизма, т.нар. Махаяна ("Широк път на
спасението"). В Махаяна възможността за това спасение значително се разширява и облекчава. Основната
идея тук е, че не само монасите, но и обикновените вярващи могат да се стремят към просветление и към
постигане на Нирвана. Постепенно се развил и култът към Буда като абсолютно върховно божество. Това не
изключвало представата за много други Буди с по-ниско положение. Съществуват сведения за около 35 Буди,
опрощаващи само греховете. С най-голяма почит се ползвали запазените до днес в северните будистки
манастири няколко божества: Буда Шакямуни - основател на учението, Буда Очирвани (Вачжпани) -
последният от хилядата Буди, Адибуда - създател на света, Буда Амитаба - мистичен владетел на рая и др.
Третото направление в Будизма е известно като Тантризъм или Важдраяна. Това е тайно учение за
пътищата за постигане на просветление и Нирвана с помощтта на обреди и магически заклинания, отвеждащи
към корените на древноиндийските земеделски култове. В Тантризма, от първоначалния вид на Будизма не е
останало почти нищо. В него над всичко стои Адибуда - върховно божество без начало и без край. Особено
голямо значение се придавало на съзерцанието и магическите заклинания (дарани). Владеещият тези
заклинания облекчавал и ускорявал прераждането и постигането на Нирвана. Така, в този си вид, от
философска система Будизмът се превърнал в мистично-окултно учение. Тантристите делят Буда на 3
категории - човешка, съзерцателна и безформена.

КИТАИСКИ БУДИЗЪМ
 Първоначално (към I в. от н.е.) Будизмът навлиза в Китай под формата на Хинаяна, но после
преобладаваща става Махаяна. Между 400 и 700 г. от н.е. в Китай възникват повече от 10 будистки
направления, най-важните от които са:
• "Школа на чистата земя" (II в. от н.е.) - чрез молитви към Амитаба (Дарителят на Светлина и Живот) се
постига пре-раждане;
• "Школа на знанието и вглъбението" (V в. от н.е.) - за нея учението и медитацията са спасителния път към
Буда-състоянието;
• "Школа на медитацията" (VI в. от н.е.) - отхвърля учението и външните форми и смята медитацията върху
празнотата за единствена възможност за постигане на спасение на душата. Тази Школа оказва силно
влияние върху китайското изкуство.
• "Школа на дисциплината"^!! в. от н.е.) - набляга върху спазването на строги монашески правила и
изисквания.

ЯПОНСКИ БУДИЗЪМ
Идва в Япония от Корея през около VI в. от.н.е. и се под-разделя на 12 школи, най-важните от които са:
• "Дзен Будизъм" - най-важната школа в Япония от VII в. от н.е. Представлява продължение на китайската
"Школа на медитацията", като тук главната цел е човек да разпознае собствената си същност. Дзен е
прагматична форма на Будизма, стремяща се да се откъсне от интелектуалния Будизъм, наблягайки повече
върху ежедневното, като чрез медитация и собствени сили човек може да постигне спасение (сатори) и да
се съедини с абсолюта.
• "Тендай" (VII - VIII в. от н.е.) - съвкупност от различни спасителни пътища като медитация, учение, култова
насоченост;
• "Шингоншу" (VII - VIII в. от н.е.) - произлиза от китайска- та мантра-школа. Съчетава мистична философия,
силно из-разена вяра в магията и др.

БУХАЛ
Обща символика: Бухалът е птица, която не може да вижда светлината на деня и затова символно се
асоциира с тъмнината, злите сили, тъгата, меланхолията, отшелничеството и самотата. В Египет
той бил олицетворение на студа, нощта и смъртта. Индианците от племето Мая-Киче възприемат нощната
птица като лошо предзнаменование и предвестник на смърт. При тях има поверие, че "когато бухалът пее,
индианец умира". Според прерийните индианци обаче птицата притежава силата да помага и да предпазва
през нощта.
Бухалът е един от най-древните символи в Китай и според някои автори се смесва с образа на Огнения
Дракон, емблема на Втората династия Ин. От друга страна, в тази азиатска стра-на Б. се считал за ужасна
птица, която разкъсва майка си. Там той символизирал мъжката ЯН енергия и крайностите, произ-тичащи от
нея. Тази енергия се проявявала при лятното слънцестоене и се свързвала със светкавицата, ковачите и
лятната суша, която китайците мислели че се предизвиква от бухала. Децата, родени в деня на бухала (деня на
лятното слънцестоене) били смятани за жестоки и отцеубийци.
Българска обредност и символика: Бухалът и кукувицата са представени във фолклора като брат и
сестра, прокълнати от майка си да се превърнат в птици, които да се мразят и да се чуват без да могат да се
видят. От тази легенда произтича поверието, че през деня кукувицата вика брат си бухала, който й отговаря
през нощта. У нас Б. се възприема в народните представи като демонична птица, чието бухане предвещава
беда, болест или смърт.
 ВАМПИР
Обща символика: Според традиционните схващания вампирът е мъртвец, който излиза от гроба си за да
търси живи хора, чиято кръв да изпие. В народните поверия това е превърнал се в зъл дух мъртъв човек, който
има човешко тяло, но е без плът и кости, а се състои само от кожа и кръв. Вампирите ходят само нощно време,
а в събота не излизат от гробовете си. Според вярванията В. се плаши само от кръст и светена вода, а може да
бъде убит само с дървен кол или острие, с шип от черен глог или със сребърен куршум.
Жертвите на вампирите се лишават от собствената си кръв, заразяват се и стават също вампири. В. живее
единствно чрез жертвите си и тяхната кръв. Той преследва и измъчва набелязания жив човек, всявайки в него
ужас и вцепенение. След това го убива изсмуквайки кръвта му - субстанцията на живота. Тук
интерпретацията се основава на диалектиката преследвач-преследван и заситен-погълнат.
Вампирът символизира неутолимата жажда и страст за живот, които се разпалват всеки пък, след
като веднъж бъдат задоволени. Впоследствие, разяждащия саморазрушителен глад се придава и на жертвите.
Въпреки, че вампирът също се мъчи и терзае самоизяждайки се, той не се чувства отговорен за своите
поражения и грехове, а напротив - набеждава и обвинява всички живи хора, убеден и уверен в своето
безсмъртие. При живите хора е обратното - човек напълно приема и изпълнява своите отговорности и
задължения, приемайки участта си на простосмъртен.
В психо-социален план вампирът страда от неразрешим проблем - този за своята обществена
адаптация. Вътрешно разяждан и разкъсван, В. е особено мъчителен както за околните, така и за самия себе
си. В този смисъл той символизира обратното насочване на собствените психически сили срещу самия
себе си.
Най-известния вампир, чиито образ лежи в основата на многобройните сюжети и интерпретации е
известния със своята жестокост Трансилвански граф (принц) Влад V Дракула, живял през ХV век. Той дължи
своята популярност на едноименния роман на Брам Щокер, издаден през 1897 г., където авторът, заедно с
художествения персонаж на Дракула, пресъздава подробности от румънския фолклор и историите за вампири.
Българска обредност и символика: Българската образност описва вампирът като демонично
свръхестествено същество, произлизащо от душата на нечист мъртвец. В тази категория се причисляват
самоубийците, починалите от неестествена смърт (убити, замръзнали, ударени от гръм, умрели при раждане
жени, мъртвородени и некръстени деца, грешници, магьосници и т.н.). В българските народни представи
вампирът най-често има животински превъплащения. Той се появява нощем и броди до първи петли в образа
на вълк, куче, коза, яре, мишка, змия, бял кон и др. В. излиза от гроба си през малка дупка и отива да пакости
на своите близки. Бои се най-много от светлина, огън, остри и железни предмети, катран, кръст, светена вода
и тамян. Ако до 40-ия ден от смъртта на човека неговата превъплатена във вампир душа не бъде унищожена
тя придобива плът и кръв, вампирът става т.нар. плътник и заживява сред хората. Според народните поверия
убиването му е възможно само в събота, когато той не излиза от гроба си. Ликвидирането на В. става чрез
пробождането му с железен шиш или с остър дървен кол от глог.
 ВЕЛИКДЕН
Обща символика: Великденският празник (Пасха) е заимстван в християнството от юдаизма, но е получил
ново духовно съдържание. На юдейски "Пасха" означава "избавление" и при древните скотовъдни юдейски
племена празникът се свързвал с "омилостивяването на духовете", по-късно с култа към Яхве и честване като
ден, отбелязващ освобождението на евреите от египетско робство. За Християнството Великден е ден на
избавлението чрез Исус на цялото човечество от робст вот о на Лукавия, където възкръсналият
Спасител дарява вечен живот и блаженство. Това е велик ден на възкресението на човешкия дух, празник
на победата на духа и живота над смъртта. Затова този ден е празник на празниците и се отличава с
изключителна тържественост на богослужението. Връзката на Великден с други древни обичаи се открива в
обредността на съвременното християнство, в боядисването на яйца, в приготвянето на великденски сладък
хляб (козунак) и др.
В ранното християнство празнуването на Възкресение Христово съвпадало с юдейската Пасха, но на
Първия Вселенски събор на християнската църква през 325 г. се приело Великден да се празнува в първата
неделя след пролетното равноденствие и пълнолунието, но задължително на различна дата от Пасха.
Задължителни атрибути на Великденския празник са об-редния хляб (козунак) и пъстрите великденски
яйца. Козуна- кът, в качеството си на обреден сладък хляб, е универсално обредно-магическо средство и
безкръвно жертвоприношение. В него е заложена идеята за продуциране и възпроизводство на растежа и
плодородието. Обредния хляб е един от първичните символи на усвоеното културно пространство при
народите с развито земеделие. Великденският козунак символизира тялото на Исус Христос. Той е сладък и не
се възприема като обикновен хляб, защото олицетворява нещо възвишено, като саможертвата на Спасителя,
който изкупува греховете на човечеството и дава път за нов живот.
Традицията на червените Великденски яйца отвежда към идеята за безсмъртието, за периодичното
подновяване и възраждане на живота в природата. То символизира възкресението, вярата и
надеждата в новия живот. Символиката на яйцето, от митологична гледна точка, се осмисля като първоиз­
точник на живата материя. Митът за Световното яйце, което дава живот на хората, животните и растенията
е характерен за много езически религиозни системи (виж и стат. "Яйце").
Традицията да се донесе свещта от нощната църковна Великденска служба да догори в къщи
символизира внасянето в дома на новия огън и новот о начало. Това е един вид инициална магия, която се
открива и в стремежа на Великденското новолуние всеки да държи в ръка пари, хляб или съд с вода, за да има
здраве, богатство и изобилие в дома.
Българска обредност и символика*: Великден е най-големият пролетен християнски празник, известен
като Възкресение Христово. Като дата той е подвижен във времето и се чества през периода от 4-ти април до
8-ми май в зависимост от пролетното равноденствие и първото пролетно пълнолуние.
Неделният ден Възкресение се явява заключителен за поредицата по-малки църковни празници и народни
обичаи, чието начало се поставя със Сирни Заговезни (празникът, от който започват Великденските пости,
седем седмици преди Великден). Великденският празничен комплекс обхваща период от около 40 дни,
натоварен с множество реликти** с езически и религиозно митологичен характер.
Навремето у нас хората боядисвали до 500 яйца, които се ядели по 40 дни чак до Спасовден. Според
традицията първи се боядисват червените яйца, които се вярва, че са заредени с предпазваща, магическа

П о Стойнев, Ан., "Българскамит ология", С. 1994

Реликт - нещо, което се е запазило като ост ат ък от миналот о
сила. Червени яйца се носят и когато се отива на църква, където едно се поставя пред иконата на Исус Христос
и друго - пред тази на Света Богородица.
В основата на Великденските обреди и обичаи лежат вяр-ванията и представите, свързани с пролетното
равноденствие и прехода от зимата към пролетта. В митологичен план този преход се осмисля като време на
хаоса, предхождащ възстановяването и обновяването на космическия порядък. Християнската митологема
на прехода живот - смърт - живот, вложена в живота, смъртта и възкресението на Христос, лежи върху
митологичната линия космос - хаос - космос. По-късно тя е притеглила част от древните езически вярвания и
обреди, свързани с пролетното равноденствие. Подкрепа на това намираме в:
- пролетните момински обичаи Кумичене, неразделна част от цикъла обичаи Лазаруване;
- Връбница (чества се в неделята преди Великден), осмисляна като възлов момент в обредността на целия
Великденски празник, изграждан и развиван върху основата на древни митологични представи и обичайни
норми. На Връбница, както и при другите славянски народи, единият кръг от обредно-магически действия е
свързан с върбата, от чиито клонки се правят върбови венчета, отвеждащи към идеята за Христовото
Възкресение. Те се поставят над вратите и пред домашната икона и се оста-вят да пазят дома през цялата
година. Върбовата клонка е и отглас от Дървото на живота.
Обредността и символиката на посочените Великденски пролетни празници като цяло отвеждат към
митологичния мо-тив за победата над змея (посредник между небесните и земни стихии, властващ над
хората и заобикалящия ги свят), характерен за периода на хаос и преход към пролетта. Поради това
Великден, като завършен акт на възстановяване на световния порядък (в християнската митология се
приравнява към Възкресението на Христос), има преди всичко тържествено-представителен облик и се
празнува три дни.

ВИНО
Обща символика: Виното символно се асоциира най-често с кръвта, поради червения си цвят и като
есенция на лозата. Вследствие на това то се превърнало в питие на живота и на безсмъртието. Поради
опиянението, което предизвиква в някои семитски по произход традиции виното се възприема като напитка на
познанието и инициацията (посвещението). В древна Гърция виното се почитало като кръвта на Дионисий.
В Таоизма добродетелите на виното не се различавали от властта на пиянството. Там то било обект на
специално ритуално приготвяне. В тайните китайски общества оризовото вино се смесвало с кръв при полагане
на клетва и така приготвената напитка за причестяване помагала човек да живее до възраст от сто
деветдесет и девет години.
В библейската традиция виното е знак и символ на ра-дост и щастие: "Иди, яж хлябът си с радост и пий
виното си с весело сърце, защото Бог вече има благоволение в делата ти." ("Еклисиаст", 9:7) В по-широк
аспект виното е символ на всички дарове, които Бог е дал на хората: "Бог да ти даде от росата на небето и
от тлъстината на земята, и изобилие на жито и на вино." ("Битие", 27:28). От Библията научаваме още, че в
Израел виното е жертвен елемент със свещена стойност и свое място в култовите жертвоприношения: "И
с едното агне една десета от ефа чисто брашно смесено с четвърт ин първоток дървено масло, и четвърт ин
вино за възлияние" ("Изход", 29:40). Такова е значението и на Потира с Христовата кръв в тайнството на
Светото причастие (Евхаристия).
Виното като носител на опиянението е символ на бо-жествената ярост и на умопомрачението, с
което Бог е наказал хората и неверните народи: "Защото така ми каза Господ Израилевия Бог: Вземи от ръката
ми тая чаша с виното на яростта ми та напой от нея всичките народи, до които те пращам. И като пият, ще
политат и обезумеят поради ножа, който ще изпратя всред тях." ("Еремия", 25:15-16).
Самият Христос казва за виното: "Това е моята кръв на [новия] завет, която се пролива за мнозина.
Истина ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата до оня ден, когато ще го пия нов в Божието царство."
("Евангелие от Марко", 14:24-25) В случая Исус сам подсказва подмяната на жертвената кръв с виното в
жертвоприношенията.
Погребалното изкуство, което възпроизвежда лозата, гроздобера или виното над гробовете
("приливането" на гроба с червено вино) показват, че тази напитка, както в езическите времена така и днес се
използва като символ на безсмъртие. Използването на вино в жертвоприношенията към подземни- те
божества било забранено, тъй като виното се почитало като напитка на щастието при живите.

Обща символика: Символиката на водата има широко и разнопосочно поле на интерпретация. Тя е

основен и неизменен елемент при сътворението на света, затова е предмет на всеобщо почитание и
символизация. Алегоричното използване на В. отвежда към такива понятия като чистота, святост,
плодородие, състрадание, любов, емоции. От дълбока древност хората използвали нейната жизнена и
пречистваща сила, възстановяващи, но и разрушителни способности. Водата се свързва с различни
митове и култове, в много от които е олицетворявана със съществуващите женски божества. Те били пряко
свързани с Луната, управляваща водните приливи и отливи, с женската сила, с вътрешната влага и
раждането. Водата постоянно отвежда към вярванията, че човекът е произлязъл от нея, както и към Христос,
понеже той, както и "Словото" представлява "Живата Вода".
"Символиката на В. включва както Смъртта, така и съживяването. Допирът с водата винаги съдържа
възраждане: от една страна, защото разлагането е последвано от ново раждане, а от друга страна защото
потапянето оплодотворява и умножава потенциала за живот. ... На водната космогония отговарят вярванията,
че човешкият род е произлязъл от водата. На всемирния потоп или на периодическото потъване на
континентите съответства "втората смърт" на душата и посветителската смърт на кръщението." (М.Елиаде,
"Образи и символи")
Разглеждането на водата като безлична и безформена маса представя безкрайни възможности - както за
положително тълкуване, така и като заплаха. Нейната символика може да се ограничи в разтълкуване на три
основни нива: като източник на живот, като средство за пречистване и като център за
възстановяване и регенериране. Към нивото на пречистването не бива да пропускаме идеята за всемирния
Потоп, символ на едно огромно пречистване от изчерпаността на формите, от грешките и греховете на хората.
Потопът представлява един вид огромна по мащабите си посветителска смърт, преходно
реинтегриране, кръщение и ново сътворение по волята на различен от човешкия Висш смисъл и Разум.
В древноегипетските култове идеята за водата на живота се разкрива в символиката на
пречистването, което е схващано не само като външно, но и като посредник на силата на божествената
благословия. За египтяните В. е първичното вещество, "което ражда всички живи неща".
В Азия водата се разглежда като "същностна форма на проявлението", източник на живота и елемент от
физическото и духовното регенериране. Там тя е символ на таоистката мъдрост, на плодовитостта,
чистотата и висшата добродетел. Според китайската символика водата е ИН и се противопоставя на
огъня, въпреки че е свързана с гръмотевицата, която се асоциира също и с огъня. В. символно отговаря на
посоката север, на студа и зимното слънцестоене, на бъбреците, на черния цвят и на триграмата К'АN от И
Дзин. В тибетските посвещения използваната за целта вода е символ на желанията и поетите
от говорности от посвещавания. На Изток на водата се гледа преди всичко като на благословена
течност, позволяваща да се живее.
В символичен план В. се разглежда и като олицетворение на мъдростта и духовния ж ивот , предлагани
от Бога, но често отхвърляни от хората. В. има и пречистваща сила, тъй като притежава способността да
"изтрива" историята и да поражда нови състояния. Светената вода (църковно осветена В. смесена със сол) се
приема от християнската религия като най-силното оръжие срещу дявола и неговото присъствие. В. е
олицетворение и на регенерирането, тъй като е свързана със Светото кръщение и експлицитно отвежда до
идеята за посвещаването и новото раждане.
Погледнато от друг ъгъл, водата е символ и на бинарната опозиция Горе-Долу, като Горе е дъждовната
вода, а Долу - морската, солена вода. Горната е чистата, създаваща и пречистваща течност, символ на
живота. Долната е морската и горчивата, способна да създава нещастие и безредие.
В Корана В. е наречена "благословена вода", която пада от небето като божествен знак, а Райските
градини са описани като изпълнени с ручеи и извори с жива вода.
В психоанализата В. е символ на подсъзнателни и несъзнавани енергии, неясни душевни пориви,
скрити и непознати мотивации. Често се случва човек да се сънува, че лови риба на брега на вода. В този
случай "В. е символ на все още неосъзнатата душевност, прикриваща вътрешни съдържания, които рибарят
(сънуващия) се опитва да извади на повърхността...(Е.АеррП)".
Българска обредност и символика *: Според поверията, всяка вода си има свой Стопан-пазител, който се
явява в образа на някакво животно. То може да бъде голяма жаба, риба, гущер или птица, но най-често голяма
Змия с получовешка глава и криле. Във водата обитават различни духове, които народната представа вижда в
образи на жени, моми и др. Гръцкият историк от VI в. Прокопий съобщава, че славяните на Балканския
полуостров почитат реките и изворите, принасят им жертви и гадаят по тях.
Водата е традиционно средство за успех при всяко начинание ("Върви му като по вода"). Известни са
Самодивските и Русалските извори, които се посещават през годината с надежда за изцеление - през
Русалската неделя (около Петдесетница) или на Спасовден (четиринадесетия ден след Великден). В наши дни
все още се практикува търкалянето в роса за здраве по Гергьовден и къпането в реки и извори по Еньовден
(лятното слънцестоене на 22 юни). В. се осмисля и като преход от света на живите към света на мъртвите,
като се вярва, че душата на починалия се отправя към оня свят по вода.

ВРАТА
Обща символика: Вратата символизира мястото на преминаване между два свята или две
състояния, между тъмнината и светлината, между богатството и нищетата и т.н. Вратата отваря пътя към
тайното и непознатото. Тя е не само показател за преход, но и покана за преминаване или пътуване към
отвъдни светове. Това преминаване представлява придвижването от светската област към света на
свещеното. Така например, вратите на храмовете и църквите отвеждат към свети места, водещи към най-
Светия от Светите, към Реалното присъствие на Божествеността. Така например, вратата на храма е символ
на входа към вечния живот и обобщава значението на портата към Небето. Като място за преминаване и
за достигане на определено ниво тя е олицетворение на неизбежния дост ъп и за възможността за
достигане до една по-висша реалност или обратното.
Янус, Римският бог на Посвещението в Мистериите, пазел ключовете на вратите на слънцестоенето,
тоест на низходящите и възходящите фази на годишните цикли. Този бог се свързва още с вратата на
боговете и с вратата на хората, предлагайки дост ъп до два пътя, на които бил покровител. Те са
известни като врати на ада ^апиа 1п^егп1) и врати на небето ^апиа ОоеМ).
Символиката на Вр. отвежда и към идеята за преминаване от земята към небето през вратата на
слънцето, олицетворяваща излаза в космоса и изхода извън ограниченията на условностите. Да се
премине през врата означава да се смени нивото, средата или начина на живот.

П о Арнаудов, М. - "Студии върху българскит е обреди и легенди", т.2, С., 1972 г.

 В Китай последователното отваряне и затваряне на врата символизира ритмиката в космоса и живота,
както и последователното редуване на принципите ЯН и ИН.
В еврейската и християнската традиции вратата има огромно символно значение, тъй като тя позволява
достъпа до Откровението и в нея се откроява хармонията на света. В Библията вратата е символ на
Христос - олицетворението на справедливостта: "Отворете ми портите на правдата; Ще вляза в тях и ще
прославя Господа. Това са Господните порти, В които ще влезят праведните." ("Псалом 118", 19 и 20)
За да се влезе в Царството Небесно, обаче трябва да се мине през Него, който олицетворява вратата на
Спасението и достъпа до отвъдното блаженство: "Аз съм вратата; през мене ако влезе някой, ще бъде
спасен, и ще влиза и ще излиза, и паша ще намира." ("Евангелие от Йоана", 10:9).
Вратата като символ на Небесните Порти, които Бог отваря, за да се прояви и разпростре благата си
върху хората, намираме също в: "Битие" 28:17, в "Псалм" 78:23, в "Откровение на Йоана" 4:13, в "Малахия"
3:10 и др.
Образът на Христос, свързан със значението на вратата откриваме и при неговото завръщане (Второто
пришествие), за да приеме устоялите на изпитанията: "Ето, стоя на вратата и хлопам, ако чуе някой
гласът ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с мене. На тогова, който победи, ще
дам да седне с мене на моя престол, както и аз победих и седнах с Отца си на неговия престол." ("Откровение
на Йоана" 3:20,21)
В "Исая" 60:11 вратата олицетворява свободния достъп за народа до Божията милост: "Портите ти
ще бъдат винаги отворени, не ще се затворят ни деня ни нощя, За да се внася в тебе имота на народите, и да
се докарват царете им. "
Вратата като символ на Портите на смъртта и на Христовата победа над нея намират отражение
в: "Исая" 38:10, в "Матея" 16:18 и в "Откровението на Йоана" 3:7.
Българска обредност и символика*: Обредите и вярванията, свързани с вратата разкриват
митологичното й значение като граница между дома и територията извън него, между своето и чуждото
пространство (гости, Коледари, Сурвакари, Лазарки и др. се посрещат на вратата). Според традиционните
представи вратата е място за определени обредно-магически действия. В народните представи и обредност
Вр. най-често се явява заедно с прага, от който тя не може да бъде отделена. Особеното отно-шение към
вратата се проявява в поверието, че излязла от употреба Вр. не трябва да се унищожава или гори.
С вратата са свързани редица предпазващи и очистващи обреди около сватбените и кръщелните
традиции. Така например: преди да влязат в дома на булката сватбарите на младоженеца трябва да "платят"
при входната врата; при въвеждането на булката в новия й дом, тя е длъжна да намаже вратата с мед (и
масло) и др. При втората пита след раждането поканените жени трябва да прекрачат нарочно поставени на
прага на вратата горящи въглени, червен конец или железен предмет (ритуал за предпазване на родилката и
новороденото от лоши влияния). След кръщаване на дете кръстникът или кръстницата го подават на майката
близо до врата и др.
На Цветница и по Гергьовден вратите на дома и стопанските постройки се окичват с върбови клонки и
зеленина. На Петровден (29 юни) когато завършват двуседмичните Петрови пости се отговява с петровско
пиле и стопаните колят на прага на дворната врата жертвена птица (петел) за здраве.

П о Стойнев, Ан. — "Българска мит ология", С., 1994 г.

 ГОРА
Обща символика: В митологиите на различните народи понятието „гора” се свързва с животните и
зооморфния /животинския/ свят. Г. е едно от основните места, където пребивават враждебните на човека сили.
През нея преминава и пътят към света на мъртвите. В гръцката и римската традиция входът към аид -
подземното царство на мъртвите е обграден от непроходима, девствена гора.
Гората много често се разглежда и като място, обитавано от някое божество, дух или свръхестествена сила
- напр. „джок” при африканските племена „луо”, или т.нар. „Баба Яга” при славяните. В най-древния си вид
духът на гората, който се явява и нейн господарр представлява зооморфна форма /напр. мечка или лъв/,
държаща в подчинение останалите гор-ки животни. Понякога този дух се превъплащава в човек с животински
черти. В римската митология т.нар.„Силван” /”горски”/ се явява не само като отделно божество, но и като такова
на горите и полята и се нарича „Фавн”1.
Според християнските традиции гората се възприема най-често като зловещо място, населявано от
зверове и дракони, с мотиви на „горско безмълвие” и благодатна среда за аскетично съсредоточаване. Г.
нерядко се отъждествява и с пустиня в такива сцени, като в „Йоан Кръстител в безмълвие-то”, „Покаянието на
Мария Магдалена”2 и др.
Отъждествяването на гората с магическото преображение на материята е характерно за стила Барок и
изкуствата през Възраждането - напр. горските мотиви при Джорджоне и ху-дожниците от неговия кръг. В
живописта и графиката на Холандия и Германия от XVI век са характерни образите на Г. като „храм на
Природата”, напомнящ „свещените гори” на древните германи.
Поетите също са много чувствителни към темата за тайн-ствеността, обгаждаща гората, която поражда
едновременно трепетно безпокойство и ведрина, угнетение и симпатия. В приказките и легендите Г. е
населявана от ениг-матични и често заплашителни същества - магьосници, великани, джуджета, лъвове, мечки
и др., които символизират всички опасности, с които трябва да се сблъскат младите герои по пътя на своята
Инициация т.е. Посвещение /вж. стат. „Инициация”/
В сънищата образът на „тъмната гора” показва период на дезориентация, през който човешкото
подсъзнание се колебае в несигурност дали да продължи напред. Светлината, която често се появява в
тези сънища характеризира край на период на изпитания.
В модерната психоанализа чрез своята тъмнина и дълбоко вкоренени дървета гората символизира
несъзнаваното. Според Юнг, страхът от гората и паниката, която той предизвиква се пораждат от страх от
разкритията на несъзнаваното. Пак същия автор твърди, че в психологическата гора царува зеленикавия
здрач, който ту се прояснява, ту се замъглява, бележещ невидия отвън подсъзнателен живот. Тъй като тази
гора се явява и в сънищата, тя е белязана от безо-бидни или опасни същества, които може би един ден ще се
появят на по-светли места в пейзажа на нашата психика. В психоанализата гората обикновено се възприема
и като символ на женското безпокойство, чиито дълбини трябва да бъдат изследвани.

1 Фавн /Ф аун/ - праиталийско божество на горите и полята, учило на-рода на земеделие. Отъждествяван е с гръцкия
Пан и е изобразяван като него с кози крака и рога. По-късно римляните вярвали в съществуването на много фавъни.
2 „Мифш народов м ира”, М-ва, 1988, т.2
 ГРАФИТИ
Обща символика: Човек от най-древни времена се опитва да материализира представите си за света -
най-напред чрез пещерните рисунки и култовите фигурки, които превръщал в обекти на съзерцание. В
стремежа си да приближи своето "изкуство" до отражението на външната среда той допускал използването на
несъществуващи форми, свързани с определени душевни състояния и със стойност на символи на реални или
абстрактни обекти. Връх в това отношение била египетската символика. Думата "графити" идва от италиански
и означава "драскам", а "П дгаШ " означава "следа". С настоящото си значение понятието се използва от 70-80-
те години на ХХ век, но "надрасканите", "гравирани" или просто издълбани надписи и фигури са познати от
пещерната епоха. Античността е запазила за нас богати находки и рисунки в Помпей и Атинската Агора.
Античните графити дават сведение за ежедневния живот по това време чрез записани съобщения, желания,
оскърбления, признания, надписи и изображения. В началото на християнската епоха, а и през
Средновековието, най-често изписваните графити са различни варианти на монограма на Христос и на
Крисмите*, които били опознавателна емблема и знак за признателност към Бога. Всъщност, през всички епохи
хората изпитвали потребност да се изразяват чрез писане върху дървета, каменни масиви и стени.
Модерните графити започват изявата си с началото на студентските вълнения през 1968 г., когато се
проявяват само с протестни и политически надписи. С времето, техниката и средствата на графитите се
променят - днес се използват вече не само различни видове маркери и флумастери, но и спрейове
и шаблони.
Към края на 60-те години в САЩ, в крайните Нюйоркски квартали, обитавани предимно от
латиноамериканци и черно-кожи, се заражда своеобразно младежко артистично движение. В началото, чрез
писане и рисуване по стените, то изразявало предимно своето несъгласие с обществото и представлявало
един вид "контра-култура". Американските графити наричали себе си шпНпдз дапдз - т.е. "пишещи гангстери"
противопоставящи се на агресивните ЯдЬНпд дапдз - "воюващи гангстери".
Днес "произведенията" на графитите могат да се видят по цял свят - по улици, жилищни сгради подлези,
метра и т.н. Нещо повече, някои творби са толкова истински и живописни, че представляват действително
произведения на изкуството и могат да се видят в галериите на Ню Йорк, Париж и Берлин.

ГРЪМОТЕВИЦА
Обща символика: Гръмотевицата е израз на висшата сила на небесните божества и на способността
им да стоварят мощта си на земята. Според М. Елиаде, тя е техен основен атрибут. В гръцката митология
гръмотевицата се свързва с тътена, излизащ от земната утроба, което очевидно отвежда към сеизмичната
активност на Земята. Гръмотевици излизат от ръцете на Зевс, когато детронира своя баща Кронос. Според
библейските традиции, гръмотевичен е гласът на богът Яхве. Преди да сключи "Завета" с израилтяните и да им
повери Декалога*, Яхве произвежда страховита буря с гръмотевици и тайнствени тръбни звуци, при които

К рисм а - важ ен символ в примит ивнат а христ иянска църква, емблема на името Христ ово)

Д ека ло г - буквално означава "десетословие"; известен ка т о"Д есет т езаповеди", съдърж ащ и заповеди и забрани, регулиращ и
поведениет о на човека пред Бога
планината се тресе. И тук Гр. се явява като проява на мощта на бога, на неговата справедливост и гняв.
Гръмотевицата символно може да из-разява и "нарушение на космическия ред" вследствие на "гнева на
елементите".
За народа Попол-Вух Гр. е "Изречената Дума на Бога", докато мълнията и светкавицата представляват
"Изписаната Дума на Бога". При ацтеките, Тлалок е бог на бурите, светкавиците, гръмотевиците и дъждовете,
а неговия дом е на изток в страната на пролетното обновление. Божествата на Гр., дъждовете и
растителността в много традиции са пряко родствени с божеството на Луната, а оттам и с лунната символика.
В Австралия богът на гръмотевиците и бурите често се представя като плаващ на лодка с формата на
лунен полумесец. В други Австралийски и Американски митове, Гр. и светкавицата се асоциират с Великата
митична Майка на първите Герои-Близнаци. В някои митологии на северен Сибир и на същи-те ширини в
Америка, гръмотевицата се произвежда от плясъка на митична птица, а в Монголия и Китай - от небесен
Дракон.

ГУЩЕР
Обща символика: Символизмът на гущера може да се разглежда като производен на този на змията, но за
разлика от нея, която е вечен враг на човека, той е приятел на дома. В египетските йероглифи образът на Г.
означава доброжелателство и благосклонност. В изкуствата на черна Африка той често се появява като
герой-цивилизатор, застъпник или вестител на божествените сили. В една камерунска легенда
гущерът се явява на хората, за да им съобщи за силата на смъртта и за възкресението.
В Стария Завет, в „Притчи” /30:28/ Г. се явява като символ на приятелството с човека и на неговата
незаинтере-сованост към земните йерархии: „И гущера, който можеш да хванеш с ръка, Но пак се намира
в царските палати...”. На други места в Библията Г. е изобразяван като същество, което дълги часове може да
стои неподвижно под слънцето, като символизира съзерцателния екстаз, или пък се казва, че той е едно от
тези „мънички, зелени същества, които са мъдри сред мъдрите”.
Гущерът символизира също така и душата, която смирено и покорно т ърси светлината, за разлика
от птицата, която има криле, чрез които смело се устремява към върховете.
В древния Рим гущерът се е асоциирал с богинята на Оз-дравяването - Салус, вероятно поради
способността му да регенерира опашката си щом тя се скъса. В християнската епоха Г. е олицетворяван с
нови положителни значения - второ раждане, подмладяване и вдъхновение от светли-ната, като е
изобразяван върху свещници и кадилници.
Българска обредност и символика: Според българските народни представи гущерът е носител на повече
негативна символика. Той живее заедно със змиите в змийската пещера на края на света и излиза от там при
настъпването на пролетта. Същетвува поверие, че ако гущер доживее до 40 години му поникват крила и той се
превръща в змей или ламя.
 ГЪЛЪБ
Обща символика: Символиката на гълъба несъмнено е свързана с неговата мека белота и нежното му
гугукане, с красотата, изяществото, кротостта и питомността на птицата. При древните евреи Г. бил образ на
изкуплението. В юдеохристиянската символика гълъбът е олицетворение на Светия Дух, на чистотата
и скромността.
Когато в библейския разказ Г. донася маслинената клонка на палубата на Ноевия ковчег, той символизира
надеждата, хармонията и отново откритото щастие. Образът на гълъб и маслинена клонка отвеждат
към идеята за мир и нов живот. Гълъб и лилия олицетворяват Благата вест, а 12 гълъба символизират 12-
те Апостола.
В много традиции Г. се явява като небесен предвестник и символ на душата на починалия, както и знак
за нейното без- смъртие. В християнската иконография е познат разказа за мъченика Поликарп, чиято душа
излиза след смъртта му в образа на гълъб.
В езическите възприятия Г. е птицата на Афродита и се асоциира със завършека на любовната
игра. В обикновения жаргонен език Г. е един от най-универсалните метафори, използвани за жените, за
изразяване на хармония и семейно щастие.

ДЕЛФИН
Обща символика: Символиката на делфина, този интели-гентен морски бозайник, е свързана най-вече с
тази на водата и на трансформациите. Той също е олицетворение на регенерацията, на гадателското
изкуство, на мъдростта и на предпазливостта. Тези му качества, заедно със скоростта, с която се
движи, го превръща в божество на корабоплаването. Поради това делфинът често се представя и като бога на
морето Посейдон с тризъбец или котва.
Според гръцката митология пияни пирати завързали Дионисий за мачтата на своя кораб, но паднали в
морето и били превърнати в делфини.
Делфин спасил след корабокрушение и гръцкия аед Арион и го отвел до брега. Друга легенда от
пределинистичната епоха, според омировите химни, разказва как Аполон във формата на делфин отвел
жителите на остров Крит до бреговете на Криса, които им открили пътя към Делфи, а там те построили негов
храм. Името Аполон Делфийски /повелител на делфините/ показва, че жителите на тези минойски територии
използвали широко символа на делфина в култа и преклонението си пред него
В древногръцкото изкуство често може да се види човек, изобразяван как язди делфин. Така например
жителите на Крит вярвали, че мъртвите отивали на края света в островите на Блажените, носени от делфини.
Д. се среща често и в етруското погребално изкуство като същество, което отнася душите на мъртвите до
островите на Щастливите.
 От ранното Средновековие откриваме фигура на делфин и върху гербовете на наследниците на трона на
Франция, които се наричали "дофини" - делфини.

ДРЕХА
Обща символика: Казват, че дрехата е направила от нас хора, но заплашва да ни направи манекени. Тя е
присъща само на човека и е един от първите знаци за осъзнаване на собствената му голота, на опознаване
на себе си, на своя пол и нравствени критерии. Дрехата е видимата форма на човешкото създание, външен
символ на неговата душевна активност. Облеклото е показател и за определени аспекти на личността, за
податливостта на модни влияния и за желанието да се влияе и на другите как да се обличат. Дрехата,
униформата или определени части от облеклото (вратовръзка, пагони, шапка, фуражка и т.н.) са израз на
принадлежността към определено общество, социални функции или среда - армия, полиция, флота,
духовенство, съдебна система и пр. Днес обаче все повече "униформени категории" предпочитат цивилното
облекло, което е лесно обяснимо с развитието на обществото. От друга страна, това е феномен на
десакрализация, на загуба на символното значение и своеобразен отказ от принадлежността към дадено
общество.
Жреческите юдейски одежди в древността символизира- ли макро и микрокосмическите влияния, а
ресните по тях из-разявали дъжда на милостта и опрощението. В Исляма, при Иранските шиити, в Япония, при
Будизма и Шинтуизма све-щеническите дрехи и най-вече тези за поклонения били бели на цвят и поклонника
трябвало да смени обичайното си облекло със специално поклонническо, което му придавало свещен вид.
Преди да се влезело в тайно китайско общество също трябвало да се облече бяла роба.
Според Ап. Павел дрехата представлява духовното и безсмъртното тяло, което ни очаква в края
на дните ни: "... като ожидаме да се облечем с нашето небесно жилище, стига само, облечени с него, да не се
намерим голи. Защото ние, които сме в тая телесна скиния*, като обременени, стенем; не че желаем да се
съблечем, но да се облечем още повече, за да бъде смъртното погълнато от живота." ("Послание на Ап. Пав-ла
към Коринтяните", 2, 5:2-4). В Библията белият цвят на дре-хите е този на божествеността, на небесната
светлина и на прославата на възкресението.
В Стария Завет Бог е представен във видението на Даниил с бели дрехи: "Гледах додето се положиха
престоли, и Древният по Дни седна, чието облекло беше бяло като сняг, и космите на главата му като чиста
вълна, престолът му огнени пламъци и колелата му пламенен огън." ("Книгата на Пророк Даниила", 7:9)
Дрехите на Ангелите също са бели и искрящи: ". за-щото ангел ог Господа слезе от небето та
пристъпи и отвали ка-мъка и седна на него. Изгледът му беше като блескавица и облеклото му бяло като сняг."
("Евангелие от Матея", 28:2-3)
Дрехите на Исус също са искрящо бели, блестящи с не-естествена, небесна и божествена белота:
"Дрехите му станаха бляскави, твърде бели, каквито никой белач на земята не може така да избели."
("Евангелие от Марка", 9:3)
В Апокалипсиса мъчениците и всички християни полу-чават бели дрехи като последна утеха: "И на
всички от тях се даде по една бяла дреха; и рече им се да си почиват още малко време докле се допълни
числото и на съслужителите им и бра-тята им, които щяха да бъдат убити като тях." ("Откровението на Йоана",
6:11)
В древен Китай императорските дрехи били кръгли горе около врата и квадратни в долната си част.
Символният смисъл бил, че императорът е посредник между Небето (кръглата част) и Земята (квадратната
част). В таззи страна се отдавало голямо значение на символиката облеклото, която била важно условие да
изпъкнат честта и добродетелите на носещия дрехата. Така например: тя трябвало да бъде направена от 12
парчета плат, като 12-те месеца на годината (12 е знак за хармония); ръкавите трябвало да са закръглени, за

Скиния - древноеврейски походен храм във форма на шатра, за извърш ване на богослуж ения при дълги път увания
да придават изящество на движенията; кройката на гърба трябвало да е права, за да придава изправеност на
походката; вътрешните ръбове трябвало да са хоризонтални - символ на спокойно сърце. Когато дрехата е
такава, каквато трябва да бъде, стойката на тялото е изправена, приятна, придаваща спокоен израз на
лицето в съответствие с правилата и реда.

ДУША
Обща символика: Легендите, образността, традиционна- та обвързаност и коннцепциите относно Душата
са обект на много изследвания и томове книги. Когато се говори за Д., би-ло в науката или философията винаги
има много резерви и ню-анси по отношение на влаганото съдържание. Отричането или потвърждаването на Д.
като факт определя различното отношение към нея в антропологията, антропософията, етиката и религията.
Символното отразяване на Д. е толкова разнообразно, колкото са свързаните с нея образи, понятия и
вярванията, кои-то е невъзможно да бъдат изчерпани в рамките на тази статия. Основно в общата символика
на Д. е дъхът като жизнен принцип и неговите производни.
Принципът на небесната мощ, на жизнената сила и без-смъртието в египетската митология бил общ за
мъжете и же-ните, наричал се е АКХ (или Анх) и се олицетворявал от човека с птича глава Ибис*. Птица с
човешка глава пък символизирала духът БА на човека, който след смъртта напускал тялото и бродел из
местата, където е бил приживе. БА бил духовен принцип и можел да съществува независимо от физическото
тяло. Според египтяните, освен от тези два принципа, човек се състои също от сянката и името си, израз на
вътрешната същност на всеки индивид.
За гърците от Омирово време Душата, която наричали Психея, (или Анима на латински), означавала
буквално Дъх. Под влиянието на философите, те постепенно започнали да се
различават в човешката душа части, принципи и способности. За Питагор психеята отговаряла на
жизнената сила, а чувствителността - на сетивните възприятия. Платон развил паралелизма между
частите на Душата и социалните им функции.
За римляните, според ^. Веаи|еи понятието 8 р т1 и г (душа) означавало едновремнно "принцип на
човешката мисъл" и "принцип на генерацията от одухотворени същества".
В християнската традиция се развилр мистическия сми-съл на понятието "душа". Постигнатото духовно
ниво от мис-тиците обаче по никакъв начин не се доближавало до психоло- гията, защото разглежданата от тях
Д. била "съживена от Све-тия Дух". В тази връзка К.Г. Юнг казва в труда си "Еон" казва, че в християнските
представи Душата се интерпретира ка-то църквата. Тя е жената, която "обгръща мъжа и маже с
благовонно масло краката на господаря"
В други свои изследвания Юнг разглежда душата като съв-купност от два противоположни,
взаимнодопълващи се архети- па - Анима и Анимус. За него човешката личност има една обърната навън
страна, на която съответства една вътрешна противосила под прага на съзнанието. "Образът на Душата" се
определя от една от най-проявените психически опозиции Анима/Анимус. Тези два архетипа са първични
образи, преосмислени от опита на предците, който човек носи винаги в себе си.
Анима-та минава през 4 фази на развитие: първата е сим-волизирана от Ева и от нейното място в
биологичен и инстинк-тивен аспект; втората фаза е свързана със сексуалните еле-менти; третата фаза е
символизирана от Дева Мария, при ко-ято любовта достига напълно духовно ниво; четвъртата фаза е
свързана с мъдростта. Следователно, "Индивидуалната Душа" трябва да премине през четири етапа, през
които Ева -та в човека е призвана чрез прогресивно развитие да се пречисти, откривайки своето собствено
слънце. Анимата е женски показател, женската съставна част на несъзнаваното в мъжа. На Анимата
съответстват персонажите на Ева, Афродита, Дева Мария, Жулиета и др. При мъжете идеалният Анима-образ
се формира въз основа образа на майката, сестрата или на близка жена в качеството на първа любов.

Ибис - 1) В др. Египет —свещена птица от рода на щъркелите; 2)Превъп- лащение на Тот, бог на творческото Слово. Тот се нарича още Хермес
Трисмегист ("Трижди велик"). Неговата дълга човка символизира интелек-туал-ните занимания и езотеричните (тайнствените) познания.
Дългата човка предизвикварзлични асоциации и затова тя символизира както хиги-ена и чистота, така и връзка с Луната (извитостта на клюна
като месечина)
 Анимус-ът, според Юнг, е мъжкият показател на несъзна- ваното в жената. При нея идеалният Анимус-
образ се основава на бащата, на брата или на първия опознат мъж. На Анимусът съответстват образите на
Адам, Херкулес, Аполон, Исус Христос, Ромео и др. Юнг казва още, че всеки човек е бисексуален, в смисъл, че
има заложени в себе си в различна степен качества от противоположната полярност.
Българска обредност и символика*: В народните представи душата често е осмисляна като сянка или
сенчица. В други случаи тя придобива облика на птица: според поверията, Д. на праведните са бели гълъби, а
тези на грешниците се превръщат черни гарвани, врани или нощно пеперуди.
В народното съзнание, когато човек умира, Д. му излиза през устата във вид на въздух, пчела или мушица.
В продъл- жение на 40 дни след смъртта тя остава на земята и обикаля местата, които човек е посещавл
приживе. Затова през този период на мястото на смъртта всяка вечер се пали свещ, за да не се лута Д. в
тъмнината. На 40-ия ден в ранно утро ангелите и дяволите идват да отнесат Д. към отвъдния свят.
Общоприето е вярването, че в определени годишни периоди (от Коледа до Богоявление, Тодоравата и
Русалската Недели, от Великден до Спасовден) Д. на всички мъртви идват на земята.

ДЪГА
Обща символика: В символен план представлява пътят и връзката между горе и долу, тя е мостът,
който поставяли боговете и героите между техния и нашия земен свят. Тази почти универсална функция
се среща във всички култури по света Пигмеите от Централна Африка вярват, че Бог им показва желанието си
за общуване посредством дъгата. Племето Догони считат дъгата за пътя на небесния Овен от небето до
земята. В древна Гърция Д. е олицетворявана от Ирис - бързата вестоноска на боговете, девствена богиня,
която пренасяла на земята заповедите на Зевс и Хера. Тя символизира отношенията между небето и
земята, между хората и боговете. Ирис е представяна с криле и блестящи перли от рози. От нейното име
е заимствано и названието „ирис” на окото.
В Китай обединението от петте цвята на дъгата се свързва с ИН-ЯН знакът на световната хармония и
плодородието. В Индия и Месопотамия седемте цвята на Д. се разглеждат като символи на 7-те небеса. В
Тибет дъгата е олицетворение на душата на боговете, издигаща се към небето. В Будизма Д. е стълбата
със 7-те цвята, по която Буда слиза от небето.
Според ислямския езотеризъм цветовете на дъгата са 7 и те се разглеждат като седемте качества на
бога, отразени в света, а самата дъга се възприема като обърнат образ на слънцето върху завесата на дъжда.
Според Библията дъгата е материализация на Завета: "Бог рече още: Ето белега на Завета, който аз
поставям до вечни поколения между мене и вас и всичко живо, което е с вас... и тя (дъгата, б.а.) ще бъде белег
на Завета между мене и земята" (Битие, 9, 12-13). Светото писание определя дъгата и като знак, даден от
Бога, че потопът е свършил, а конниците на Апокалипсиса често са представяни като стоящи върху дъга.
Средновековната християнска символика интерпретира трите основни цвята на Д., като синият олицетворява
Потопа, червения - световния пожар, който постоянно заплашва земята и зеления - новата Земя.
Българска обредност и символика: Според поверието, когато небесната вода на облаците свършила,
дъгата се появила, за да се напие с вода от реката или морето. По цветовете на дъгата стопаните у нас гадаят
за плодородието през годината. Ако преобладава зеления цвят, това означава, че ще има много трева за
добитъка. Ако преобладава жълтия цвят ще има много добър добив на жито и царевица. Ако най-ярък е
чевения цвят - ще се роди много грозде и ще се напълнят бъчвите с вино. Когато грее слънце и вали дъжд
българинът казва, че дяволът ( мечката, лисицата) се жени.

П о Стойнев, Ан., "Българска митология", С., 1994 г.

 Дъ ж д
Обща символика: Дъждът се възприема като универсален символ на небесните влияния върху земята,
проявяващи се чрез неговата оплодителна функция върху почвата. Оттам идеята за плодородието се
принася и върху други области на живота. Така например Индра* излива дъжда по полята, но в същото време
оплодява животните и жените.
В гръцката митология е известна легендата за Даная, която била заключена в бронзова стая, за да не
може да забременее. Въпреки това била посетена от Зевс, който я оплодил под формата на златен дъжд,
проникнал през една пукнатина на тавана. Тук дъждът се явява като сексуален символ, олицетворение на
спермата, който се асоциира със семената на растенията, необходими за плодородието. Този мит
напомня за взаимно допълващите се двойки светлина-тъмнина, Ян-Ин, Небе-Ад, Злато-Бронз и др.
привличащи се противоположности, източник на плодородието.
В китайския И Дзин дъждът е основен за принципа кЧеп - активното небесно начало, основа на всяко
проявление. В Ки-тай обаче, дъждът и росата (с еднородна символика в повечето традиции) имат различна
природа. Там и дъжда и росата са с лунарен произход, но дъждът принадлежи на Ин (женския, отрицателен и
пасивен принцип), а росата на Ян (мъжкия, поло-жителен и активен принцип).
Според традициите на американските индианци дъждът като цяло символизира оплодителното семе на
бога на ураганите. Всъщност, това образно значение е присъщо на обредността и традициите на всички
земеделски народи. При Ацтеките, Тлалок - богът на светкавиците и гръмотевиците е също и бог на огнения
дъжд, като и светкавицата и дъждът имат стойност на небесно семе. Инките в Перу вярват, че Импала - богът
на гръмотевицата, изсипва дъжда върху земята и я вкарва в Млечния път - голямата небесна река.
Символното значение на дъжда в повечето традиции е много близко до това на росата. Това, което идва
от небето на земята се свързва не само с плодородието по нея, но и с духов ната светлина и влиянията за
облагородяване на съзнание- то.
Българска обредност и символика*: Според народните поверия първият дъжд през месец март се счита
за лековит. Гергьовденският дъжд се смята за най-добър и заедно със Спасовденския (на 40-ия ден след
Великден) предвещават благодатна и плодородна година. Продължителните и проливните дъждове се
възприемат като божия лоша поличба, а при убийство или прелюбодеяние между кръвни роднини, вали кървав
дъжд, който предвещава гладна и смутна година. В народния християнски мит за подялбата на света между
светците, покровител на небесните стихии е св. Илия.
В народния фолкор е много разпространен смесеният ези-ческо-християнски мотив за халата (змея) или за
св. Илия, кои-то се разсърдили на хората, че ги забравили и не им принасят жертва. Затова заключили дъжда в
небето и на земята настана- ла страшна, тригодишна суша. Когато селяните дарили змея с най-личната
мома/заклали животно (виж стат. "Жертвоприношение") в чест на светеца, сушата престанала.
В голяма част от страната при суша се изпълняват обреди- те Герман и Пеперуда, тържествени шествия -
Покръсти и мо-лебени за дъжд. В Северозападна България при суша се прави магическо обредно прогонване
от селото на змея или халата.

СВЕТОВНО д ъ р в о
Обща символика: В митологията и семиотиката* дървото е известно още като Космическо, Кабалистично
И Дърво на живота. Със своята изправеност и насоченост нагоре то принадлежи към символите на

Индра —един от главните индуистки небесни божества, покровител на дъжда, гръмотевицата и лечението
П о Стойнев, Ан., "Българскамит ология", С., 1994 г.

Семиот ика — наука за изучаване значениет о на символит е и знаците

вертикалността. Дървото олицетворява цикличния характер на Космическата еволюция - живот, смърт
и възпроизвеждане в образността на раззеленяването и окапването на листата всяка година. В корените на
дървото живеят дребни подземни животинки, в клоните и над короната се подслоняват и летят птици - по този
начин Д. свързва земния и небесния свят. Нещо повече, то обединява всички елементи - водата
циркулира със соковете му, въздухът подхранва листата му, със самото дърво разпалва огънят и т.н.
Дървото е един от най-разпространените растителни митологични символи на организираното
космическо пространство. Д. въплащава идеята за триделното разпределение на света във вертикален
план. Короната олицетворява небосвода (горния, небесния свят) с неговите реални и свръхестествени
обитатели - Бог, ангели, светци и птици. Стволът разделя Небето от Земята и съответства на средни,
земния, човешки свят. Корените символизират долния, подземния свят, обитаван от демоните на мрака и
водата, чиито зооморфни митологични превъплащения са тези на змията, видрата, къртицата."
Световното Д. изразява архаичната представа за възможността да се преминават границите между
Долния, Средния и Горния свят. В този смисъл Д. се интерпретира като път към света на небесните
богове или подземните зли сили.
При египтяните представата за Световното дърво е по-слъбоизразена. Въпреки това в древен Египет за
различните богове се казва, че са произлезли от дърво, а дървесните култове били разпространени из
цялата страна край Нил. Дървото, особено финиковата палма или сикомората се смятала за един вид
дърво на живота.
Универсалният и централен характер на Д. дават възмож- ност то да се третира като Космическо Дърво,
Дърво на Света или Ос на Света. То е символ на отношенията, които се установяват между Земята и
Небето. В християнските традиции Д. асоциира с Дървото на Живота и с Божественото проявление, тъй като
символиката на Д. отвежда към Зараждането на света, към Първия Завет и към Новия Завет, към
Дървото от което е направен Кръста и към идеята за Възраждане. Самият Исус чрез метонимично'
пренасяне на значението, е символ на Световното Дърво, на Стълбата и на Оста на света. Дървото е
символ и на плодородието посредством въплатената в него идея за биологично развитие и еволюция. Д. се
разглежда и като източник на живот, понеже в него е концентрирана жизнена енергия, способна да даде
нов живот.
Символиката на Д. отвежда и към идеята, че то е едновременно и фалоса и матрицата,
олицетворявайки плодовитостта и увеличаването на семейството. Въпреки всички положителни
алегории на дървото, то може да се разглежда и като Дърво на смъртта. От Дървото на Живота е
направен кръстът, чрез който се минава по пътя от смъртта и пречистването към светлината.
Във ведическа Индия жертвения стълб е направен от дървото, олицетворявано със Световното Д.
Стълбът и Д. сим-волно се сливат в едно и се превръщат в Ос, която свързва Небето и Земята. Според
Библията, Световното Дърво се намира по средата на Рая и дарява безсмъртие.
В юдеизма Св. Д. е известно като Кабалистично дърво, представлявано от 10 Сефирота, символи на 10-те
превъплащения на божеството, на 10-те аспекта на Вселената и на 10-те елемента на човешката психология.
Най-разпространения вариант на Космическото дърво "се намира в средата на вселената и подобно на Ос
поддържа трите свята (на боговете, на хората и на мъртвите, б.а.). В централни- те и североазиатски
митологии неговите седем или девет клона символизират 7-те или 9-те небесни нива, тоест седемте
планетарни небета". (М. Елиаде, "Образи и символи").
Българска обредност и символика: Редица елементи от българския обреден реквизит се интерпретират
като еквивалент на Дървото на живота, напр. бъдника, тояжката на коледарския цар и суровакницата,
сватбеното знаме, кумовата пръчки и др. В българските народни вярвания и обичаи ролята на Световно дърво
изпълняват най-често дъбът, яворът, орехът и борът. Традицията строго забранява сеченето или кършенето на
клони от такива вековни дървета, под които в миналото се извършвали разнообразни чествания и церемонии,
свързани с приношения и курбани.

П о "Мифм народов мира", т.2, М . 1988

М ет оним ия — стилна фигура, при която една дума се упот ребява вместо друга поради определена връзка м еж ду понятията.
 В по-абстрактен план Световното дърво се осмисля като митологично съответствие на човека и неговия
дом, тълкувани като своеобразен микрокосмос, развиващ се по законите на макрокосмоса (вселената).

ДРАКОН /Змей, Ламя, Хала

Обща символика: Драконът е митично чудовище, присъстващо в културите на почти всички цивилизации.
Като демоничен символ той се отъждествява с образа на змията. Думата "дракон" идва от гръцката ^ЯАКОN,
произхождаща от ^ЕЯКОМАI, със значение на "гледам", "фиксирам с поглед". Действително, някои дракони се
характеризират със своя страшен поглед, като Горгоната Медуза, която според легендата вкаменявала с
поглед. Образът на всевиждащия дракон от друга страна е символ на разкритието и на философския
камък.
В библейските и християнските традиции драконът е олицетворение на Антихриста, въплащение на
Сатаната и варварщината (виж Новия Завет, Откровение на Йоана, гл. 13). В Християнството смазаните
глави на чудовищата (драконите, Левиатана) символизират победата на Христос над злото: "Ти си смазал
главите на морските чудовища. Ти си строшил главите на Левиатана. Дал си го за ястие на людете, находящи
се в пустинята". (Псалми, Псалм 74, 13-14). Драконите представляват също армията на Луцифер,
противопоставена на ангелската армия на Бога.
В историята на вярванията, свързани с дракона, Пиер Карнак различава три големи етапа, три "епохи" на
Дракона:
- епоха на Космическия Дракон - изражение на силата на природата и Богът-Дракон;
- епоха на Дракона-Пазач - символ на предпазващия принцип;
- епоха на лошия и Злокобния Дракон - олицетворение на злото.
Драконът символно се свързва с четирите елемента:
- принадлежи към земята посредством своята същност на влечуго и това, че понякога живее сред скали и в
пещери;
- принадлежи към небесния свят, посредством своите крила
- принадлежи към водния свят, защото обитава най-често водни пространства - реки, езера, морета;
- свързан е с огъня и огнената стихия посредством способността си да бълва огън или реки от лава.
Драконът неслучайно е почитан в Китай, където му придават особено място и значение. Там той е символ на
императивната небесна мощ и на царската сила, олицетворение на кралските функции и ритмиката на
живота, гарантиращи порядък и благополучие. По тази причина Др. е станал емблема на китайските
императори, където е проява на тяхната пълна власт. Небесен и хтоничен (земен), пазач на водите и бълващ
огън, едновременно символ на ИН и ЯН началото, китайския дракон обединява противоположните
принципи в света - огън и вода, небе и земя. В Китай драконите са част от основополагащите митове на
китайската цивилизация, където всички велики императори са царували под знака на дракона и се наричали
"Син на Дракона". Дори в не толкова далечната 1894 г. губернаторът на провинция Мук Ден забранил строежът
на железница, защото се вярвало, че на определеното място живеел дракон и имало опасения, че влаковете
щели да строшат гръбнака на чудовището.

Л евиат ан —мит ологично библейско чудовище

 Гръцката митология също е изпълнена с драконови същест- ва: Тифон - син на Гея и Тартар, диво
хтоническо чудовище със сто глави; Хидрата от Лерна; Злата триглава Химера - дете на Ехидна и Тифон;
Цербер - триглавото куче на Ада; Сфинкс - с лице и гърди на жена, тяло на лъв и крила на птица; Ладон -
дракон-пазач на златните ябълки в градината на Хесперидите, убит по-късно от Херакъл; Сцила - шестоглав
пещерен дракон; Харибда - чудовище на водовъртежа и т.н.
Всички изброени митични драконоподобни чудовища символизират опасности от различен вид, с които
хората и героите трябва да се сблъскат и да преодолеят. В по-широк психологически контекст драконът може
да се разглежда като огледало, което отпраща човека към образа на скритата му природа. Съкровищата,
скрити в дълбоките пещери, пазени от дракони олицетворяват скритото сърце на Земята, на матрицата
или на самия герой. Процесът на търсене на тези съкровища, сблъсъка с драконите-пазители отразява
вътрешния живот. Самите чудовища символизират най-дълбоко спотаените желания, съмненията и
страховете на човека, които му пречат да достигне до истинската същност на нещата. Изразът
"влизам в пещерата на дракона"означава да навлезеш най-дълбоко в себе си и да се подготвиш за срещата
със светлината след много препятствия.
Българска обредност и символика: Образът на дракона у нас е познат в три разновидности - Змей, Ламя и
Хала.

ЗМЕИ:
Митично същество от времето на славянското езичество. Прилича на много голяма змия, в повечето
случаи с криле, с няколко глави и с различна, предимно отрицателна натовареност на значенията. Зм. Е един
от основните противници на гръмовержеца Перун. Змеят е основен космогоничен персонаж, изпълняващ
функцията на посредник между земното и небесното начало. В народните представи всички небесни
атмосферни процеси и явления се дължат на змейове и хали, които водят борба помежду си. Така например:
змейовете водят облаците и градушките; светкавиците и гръмотевиците представляват крилати и огнени
змейове; сушата понякога се дължи на змей, който е заключил подземната и небесната влага; небесната дъга в
определени случаи се асоциира със змей, който пие вода от морето и щом се напие с нея и започва да вали
дъжд.
Според поверията Зм. живее във високопланински пещери, където пази дъждовете и ветровете. От
връзката на змей със селска мома се раждат деца-змейчета, известни като "Витяци" и "Юнаци", надарени с
необикновена физическа сила и красота, призвани да убият Халата (Ламята). Народните вярвания обясняват
произхода и анатомията на змея по различни начини, където: змеят е хибрид между красив момък от кръста
нагоре и шарен смок от кръста надолу; той произхожда от гущер, змия или риба, живели 40 години и не са
видени от човешко око; змеят се излюпва от яйце, снесено и измътено скришом от кокошката; в змей се
превръща недоубит или вдигнат от вихрушка смок. Главата на змея е като на орел или на кокошка, тялото му е
покрито със златисти люспи, а опашката му е рибена или змийска.

ЛАМЯ:
Според древногръцката легенда, някота Ламята била любов-ница на Зевс, но след като ревнивата Хера
убила детето й, тя била принудена да се крие в пещера и се превърнала в кърваво чудовище, похищаващо
чужди деца. В българските народни представи ламята е чудовище подобно на Змея и Халата, носител на
женското начало и често осмисляно като сестра на змея. Ламята прилича на огромен гущер с дълга опашка,
кучешка глава и крила. Тялото й е покрито с жълти люспи и има по три или седем глави. Живее в планински
пещери или езера, пази водите им и ги пуска на хората само ако й принесат човешка жертва. Ламята води
битки със Змея в небето, в резултат на което се получават светкавици, гръмотевици, градушки и поройни
дъждове.
В българския песенен фолклор мотивът за борбата между триглавата Ламя и Св. Георги се ползва с
особена популярност. След като светецът посича чудовището от него потичат три реки - от мляко, вино и
пшеница, сюжет с широко отражение в църковната иконопис.

ХАЛА
 Думата е също от гръцки произход и означава "градушка". Халата е митичен свръхестествен персонаж,
олицетворение на природните стихии - бури, порои, градушки, живеещ в планински дерета и пещери, пазещ
облаците, дъждовете и ветровете. В народното съзнание халата представлява змиеподобно чудовище с шест
крила и дванадесет опашки, която щом полети към небето причинява разваляне на времето, а от опашката й се
изливат поройни дъждове. Вярва се, че когато се святка и започне да се гърми или се зададат градоносни
облаци, то тогава орелът или добрият змей води битка с халата.

ДЯВОЛ
Обща символика: Дяволът е повелител на злите духове, на изкушенията, на Ада и на абсолютното зло.
Той е противоположност и противник на Бога, синтез на всичко лошо, на падението, разрухата и греха.
Между Бога и дявола съществува вечна надпревара за надмощие в света. В Стария Завет дяволът не е
противопоставен на Бога, а е само обвинител на небесния съд, като увещава Бог да наказва безпощадно
грешното човечество. Едва в постбиблейското юдейство и ранното християнство Сатаната се превръща в
олицетворение на злото, когато юдеите попаднали под влиянието на Зороастизма. Зороастризмът е
древноперсийска народна религия, основана от Заратустра. Тя се базира на вярата в един един небесен бог -
Ахурамазда, създател на света, който се бори със злия дух, наречен Ариман, представител на злото и ада.
Двете сили олицетворяват в Зороастризма вечната борба между доброто и лошото. Принципите на Ариман са
материалния живот и смъртта, а който попадне под неговото влияние започва да мисли материалисти­
чески и да не вярва в съществуването на душата. Негов придружител е Луцифер, опитващ се да влияе на
мисленето и поведението на човека. В персонажа Ариман мнозина изследователи откриват първообраза на
Дявола. Така, установяването на идеята за абсолютното, единственото и всемогъщо добро божество
породило необходимостта от архетип, олицетворяващ абсолютното зло, което да му противостои.
Ужасяващият образ на дявола с привнесени човешки черти в него цели от друга страна да предпази хората от
изкушенията на греха.
В древноегипетската митология демоните от култа към мъртвите играят особена роля. Първо е
демоничното женско чудовище Аммит ("Поглъщаща хора"), чиято предна част е крокодилска, средната е на
дива котка, а задната на хипопо- там. Тя поглъща мъртвите, неустояли на съда в отвъдното. Демоничен
характер имат и 42-мата съдии на мъртвите, помагащи на Озирис.
Образът на Д. в митологията е близък до митовете за Дракона, Змията и чудовището. Той символизира
силите, които пречат на човека да води праведен живот, отслабват волята, замъгляват съзнанието и подтикват
към регрес и падение. Д. е олицетворение на Изкушението и Палача, на духовното падение и
причините, раздвояващи личността.
В психологически план Д. отвежда към идеята за подчи- неност и робство, очакващи всеки, поддал се
сляпо на ин-стинктите и либидото си. Д е символ също и на безредието, хаоса и регреса във физически,
морален и метафизически план. Той е персонификация на ненаситните желания, на стремежа към
задоволяване на всички пориви и страсти на всяка цена; той е свръхвъзбудимостта и използването на
всякакви непочтени средства за постигане на целите; той е слабостта и падението под влиянието
изкушенията. Единствената цел на дявола е да лиши човека от Божията милост и да го постави под
собственото си влияние.
В марсилското Таро ХV-та Голяма Аркана представлява "Дяволът", който освен първичността и низшите
нагони в човека, символизира гордост, страсти и обаяние. Още за сим-воликата на Д. виж значението на образа
в статията "Таро".
 САТАНА
Всред Дяволите и Демоните Сатаната е метонимично* име, нарицателно за Противник и Враг, толкова зъл,
колкото и арогантен. В Стария Завет той е представен така: "А един ден, като дойдоха Божиите синове де се
представят пред Господа, между тях дойде и Сатана. От де идеш? А Сатана в отговор на Господа рече: От
обикаляне на земята и от ходене насам натам по нея." ("Йов", 1: 6,7).
Сатаната е символ на силата на злото и като такъв често се използва за синоним на Дракона, Дявола,
Змията и на друхи образи и форми на злия дух. Сатаната изкушава човек да прегреши така, както Змията в
Райската градина.

ДЕМОН
В първоначалния си вид, демоните в гръцката митология били божества или богоподобни същества
поради силата и властта, която имали. По-късно понятието "демон" започнало да означава съвсем низше
божество, докато накрая под тази дума се разбирало "зъл дух". Според друго обяснение демоните били
душите на починалите, посредници между безсмъртните богове и живите, но смъртни хора. В
християнската демонология, според Псевдо-Денис Ареопагит демоните са ангели, които са изменили на
природата си.
Българска обредност и символика *: Представата на богомилите за произхода на дявола е следната:
когато Бог седнал на единственото дърво сред океана, той погледнал отражението си във водата и рекъл:
"Излез, братле, и бъди с мен!" така Бог направил от сянката си Сатаната свой съдружник. Богомилите
твърдели, че дяволът е първороден син на Бога, брат на Исус.
В народните представи Д. е символ на всички свръхестествени зли сили - змейове, таласъми, вампири,
самодиви и пр. Така е възникнало събирателното дявол, гяволи, дяволии олицетворяващ всякакви демони и
зли сили. Дяволът е способен да се превъплащава в животни (коза, свиня, вълк, мишка, змия), болести, огън,
вихрушки и всичко лошо. Дяволите имат свой цар - Тартор или Велзевул, намиращ се в центъра на ада, във
врящия казан.
Всеобща е народната представа, че нощем Д. обитават водните пространства - езеро, извор, река, блато,
море, кладенец или чешма. Там те играят хоро или правят сватба. Хората могат да ги разпознаят по свирнята
на гайда и тъпан. Оттам са някои народни представи, че гайдата е дяволски инструмент, а традицията
забранява да се ходи за вода след залез слънце. В дома съдовете с вода се покриват с кърпи, защото в тях
влиза да спи дявола. Веднъж годишно всички дяволи се събират (във воденица, на гробища или на кръстопът)
за да разпределят зоните си на влияние. Това става в нощтта срещу св. Ана (празник на бродниците и
магьосниците), през Мръсните дни - от Коледа до Йордановден или срещу Еньовден (срещу 24 юни), празник
на лятното слънцестоене. Дяволът се бои най-много от християнските атрибути светена вода, кръст, икона,
молитва и тамян. Според народните поверия Д. се страхува от слънцето, от песента на петела, от миризмата
на чесън и от бодлите на глога.

М ет оним ия — стилна фигура, при която една дума се упот ребява вместо друга, поради някаква връзка м еж ду понят ият а
П о "Етнография на България", т. 3, С. 1985 г.; Георгиева, Ив., "Българска народна митология", С., 1983 г.
 ЕЛЕН
Обща символика: Еленът е животно с небесна и Слънчева символика. Еленът често се сравнява с
дървото на живота и символизира предизвестяването на светлината, възраждането, плодородието,
ритмите на нарастването и посоката към дневната светлина. Тези идеи се откриват какго в христи­
янската, така и в мюсюлманската традиции и митологеми. В гръко-римската митологическа иконография
елените са впрегнати в колесницата на богинята Артемида (Диана), която ги кара със златни юзди. Еленът
символизира също скоростта и бързината, но и страхът и подчинеността на богинята Диана. В
изкуството някои творци използват образът на елена като символ на меланхолия в аналогия със склонността
на елена към уединение и самота.
Еленът е един от символите на постоянното сътворение, защото периодично подновява рогата си. В
Китай, Америка, Алтай и др. еленът се намира в символна връзка с огъня и зора-та. Той е архаичен образ на
цикличното обновяване в света и природата.
Българска обредност и символика: "Според народните вярвания Слънце то язди елен или самото
то е елен със светещи златни рога. Мотивът за слънчевия елен е широко разпространен в българския
фолклор. Наред с това животното се осмисля и като посредник между горния (небесния) и долния
(подземния) свят". (В. Бешевлиев "Първобългарите. Бит и култура", С.1981)
"Еленът като символ на Слънцето и като свещено животно се среща често и в българския фолклор и
не е изключено неговото присъствие тук да е отглас на древни прабългарски представи" (Ан.Стойнев,
"Светогледът на прабългарите", С. 1985

ЕВА
Обща символика: Според Библията Ева е първата жена и съпруга, майка на човешкия род. "И човека
наименува жена си Ева (т.е. Живот), защото тя беше майка на всички живи." (Битие, 3, 20). Вярата в
канонизираното подчинено положение на Ева спрямо Адам е заложено в началото на библейското
повествование: "И Господ Бог направи жена от реброто, което взе от човека, и я приведе при човека."
(Битие, 2, 22) Според Ориген, всяко човешко същество има по един Дух и по една Душа, където духът е
мъжки, а душата е женска. Така Адам се явява символ на човека и на Духа, а Ева олицетворява женския
елемент в човека, неговата Душа, плът и сладострастие. Тя се разглежда и като символ и носител на
чувствителността, на нерационалното (неразумното) поведение и на податливостта на изкушения.
Двойката Адам - Ева символизира обаче не само Духа и Душата, но и разума и емоционалността,
познанието и любовта. Разделянето на първия човек на мъж и жена изразява, според К.Г. Юнг "един акт на
осъзнаване, с което се поражда противоречие и с това - възможност за съзнание."
Но дали всичко написано по повод на прародителката ни е изконната истина, както учи християнската
религия? Любопитно, но и полезно е да се знае също и това, че всъщност името на първата създадена жена и
съпруга на Адам било Лилит /виж и стат. Лилит/. Така е и според първата версия на Сътворението, която е
твърде различна от познатата ни библейска истина. Тази Лилит обаче била много непокорна и своенравна,
възпротивила се на Адам и го изоставила. Едва тогава Бог създал Ева, заместител на Лилит. За да не прозвучи
голословно ето какво се казва в един от важните в тази връзка еврейски текстове на Кабала, написани през 13-
ти век - „Зе^ег На-2оНаг” ("ТНе Воок о! Зрюпдоиг") от 5рап1агд Мозез де Ьеоп (стр.1250-1305): "По времето,
когато Йехова създаде Адам, той създаде и жена, наречена Лилит, която също като Адам бе взета от земята.
Тя бе дадена на Адам като съпруга. Но възникна спор между тях и тя изрече забраненото име на Йехова и бе
прокудена."...
Независимо, обаче как се нарича първата жена - Лилит или Ева, човечеството съществува в два пола, а
вътрешната структура на човешката природа може да се нарече брачна (съпружеска), предполагайки
обединението на основните елементи Дух и Душа, тяло и плът. Крайната цел - обединението на душата и
тялото, на духа и плътта, като символизира съединяването на мъжкия и женския пол. Съпружеското сливане
на духа и на тялото, съответно на половете, води до естественото възпроизводството на човешкия вид, факт,
пред-ставляващ поредната гениална изява на божествено творение.
При първородния грях, въпреки първостепенната роля на Ева, човек прегрешава в своята цялост. Ева
(Душата), макар и първа да се поддава на Изкушението, тя не остава сама, защото Адам (Духът) не стои
безучастен, а я последва. "И като видя жената, че дървото беше добро за храна и, че беше приятно за
очите, дърво желателно да дава знание, взе от плода му та яде, даде и на мъжа си да яде, та и той яде."
(Битие, 3, 6)

ЖАБА
Обща символика: Земноводното е символ както на положителни, така и на отрицателни качества и
понятия. В позитивен аспект тя се асоциира с възраждане, плодородие и градивна сила, а в отрицателен
план отвежда към тъмната страна на земния мир - болести, смърт, магьосничество и негативните
страни на водата и понякога на дъжда. В схемата на Световното дърво и на трите космологични зони - на
боговете, на хората и на мъртвите, жабата се отнася към долния свят и преди всичко към подземните води.
В древния Египет жабата била свещено животно на богинята на раждането и плодородието Хекет. По-
късно се превърнала в "символ на прераждането подхванат от ранното християнство и придружен от надписа:
Аз съм възкресението". (М. Лур-кер)
В Източните традиции (Китай, Бирма, Индокитай) с образа на жабата се свързват Луната и злите духове,
които я поглъщат. Жабата се използва с различни символни значения, основната част от които се свързват с
водата. В Китай жабите били пряко използвани или се имитирали техните звуци за привличане на дъжд. Там те
се изобразявали върху медни барабани, чиито удари целели да привлекат гръмотевиците и дъжда. В Китай Ж.
е приемана като лунарно животно, свързано с водата и елемента ИН. В тази азиатска страна жабата се нарича
също "небесно пиле" и има поверие, че тя пада от небето заедно с росата. В Япония се вярва, че жабата
привлича щастието и доста амулети носят нейния образ. В Източните традиции Ж. се възприема и като
символ на възраждането, поради своите метаморфози. Във Ведическата поезия жабата се представя като
превъплащение на земята, оплодена от първите пролетни дъждове, когато жабешкия хор огласява света, за да
благодари на небето. Според Ригведа през зимните и сухите месеци земята е няма и безплодна.
Жабешката песен е сигналът за пробуждането на природата и за новото възраждане.
Известен е и мотивът за небесния произход на жабата намерил отражение в Езоповата басня за жабите,
молещи гръмовержеца да имат свой цар. В Средновековието хората смятали жабата за творение на дявола, и
че магьосниците могат да се превръщат в жаби. В народните магии се използва пепел от изгорена жаба,
смесена с алкохол като средство срещу пиянство.
 Българска обредност и символика: Народната традиция у нас забранява убиването на жаба, тъй като тя
е свещено животно, благословено от Св. Богородица. В много случаи жабата е олицетворение на подземната
влага и убиването й води до суша. Водната символика на Ж. намира приложение при обредите за дъжд
"Пеперуда" и "Герман". При първия обичай, на главата на момичето-Пеперуда често се поставят живи или
мъртви жаби, които след обреда се изхвърлят във вода, за да завали дъжд.
Според поверието, когато стопаните чуят първото жабешко крякане през пролетта, те трябва да хванат
комат хляб или пари, за да са сити и имотни през годината.

ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ
Обща символика: Жертвата и жертвоприношението представляват доброволна загуба на нещо ценно.
Това е един от универсалните механизми за регулиране на отношенията между човека и заобикалящия го
свят. Да направиш жертвоприношение означава да отделиш нещо от себе си и да го вречеш на Бога като
свидетелство за своята зависимост, подчинение, обич и отдаденост на вярата. Жертвоприношението е
символ на отричането от земните връзки от обич към духа или Бога.
Според Д. Форчън, "жертвата е преминаване на силата и енергията от една форма в друга. Когато
извършваме някакъв вид жертва ние вземаме една статична форма на енергията и като разрушаваме
формата, която я ограничава, я пускаме да циркулира свободно в космоса. Това, което принасяме в жертва в
една форма в определено време се появява отново в друга форма". По въпроса за жертвоприношенията в
школата на Юнг съществува мнението, че те отбелязват най-напред вътрешната победа, че са "символ на
победата на духовната човешка при-рода над животинското в нея."
Във всички традиции съществуват символните жертвени образи на сина или дъщерята, принесени в
жертва, от които най-известна е библейската история на Авраам и Исак. Там жертвоприношението е свързано с
идеята за размяната на енергия - творческа или духовна. В този смисъл колкото материалния дар е по-ценен,
толкова получената в замяна духовна енергия ще е по-голяма, каквито и да са пречисващите или
изкупителните цели. Формално, символът на жертвоприношението се явява в идеята, че материалният дар
олицетворява нещо духовно и предлагането му предполага в отплата нещо по-голямо и духовно. Цялата
нравственост на жертвата се изявява в магическата обредност, в отношението материално-духовно и в
убедеността, че се предлагат материална сила и енергия срещу очакването за духовна помощ и съдействие.
В християнството действието или жестът на жертвоприношението символизира човешкото признание за
върховенството на Бога. Според Стария Завет и вярванията на древните евреи ежедневната жертва и
мъченичеството имат стойност само когато трябва да се пожертва живота на простосмъртния, за да се
засвидетелства верността към Бога. Човешките жертви били забранени и заместени от приношения на
жертвени животни. Все пак, ако Бог пожелаел жертва или саможертва, тя трябвало да бъде изпълнена. Такъв е
случаят с библейските герои Авраам и Исак, в който също не се стига до крайности. "И рече Бог: земи сега
единствения си син, когото любиш, сина си Исака, та иди в местността Мория и принеси го там в
всеизгаряне на един от хълмите, за които ще ти кажа." (Битие, 22, 2) Авраам изпълнява заръката на Бога и
отива със сина си в планината, но в момента, когато взема ножа да заколи рожбата си, появява се ангел
Господен и му казва: "Да не дигнеш ръката си върху момчето, нито да му сториш нещо; защото сега зная,
че ти се боиш от бога, понеже не си задържал от мене сина си..."(Битие, 22,12). В отговор на всеотдайността
ангелът казва на Авраам: . . " ще те благословя премного и ще умножа потомството ти като небесните
звезди и като крайморския пясък." (Битие, 22,17)
При древните гърци жертвоприношението е символ на изкупление, пречистване, молитва и смирение.
Принасяните жертви, посветени на небесните богове трябвало да бъдат в светъл цвят, докато жертвите за
хтоничните божества трябвало да са в тъмен цвят.
В древен Египет със сигурност в ранната епоха е имало човешки жертвоприношения. По стените на
старите египетски храмове могат да се видят рисунки, където фараонът избива хора. Някои историци смятат,
че става дума за човешки жертво приношения, но други са на мнение, че кървавите сцени симво лизират само
победата над неприятелите. Множество разкрити некрополи от времето на 1-ва династия доказват, че при
погребенията на царете са убивани слуги и робини, за да служат на господаря си и в отвъдното. След това
човешките жертви били заместени с жертвоприношения на животни, смятани за въплащение на някой божи
враг. В Египет най-използваните жертвени животни били гъски, кози, говеда и антилопи.
Обичайно използвани форми на приношения към божествата били хранителните продукти, птиците и
домашните животни. Кървавите ритуални жертвоприношения са древни обичаи за омилостивяване на
боговете. В стари времена се считало, че пролятата при ритуалите кръв (независимо дали е човешка или
животинска) дава на този, който я изпие душата и жизнената сила на жертвата.
Великденското агне, което се яде от юдеите на еврейската Пасха представлява благодарствено
жертвоприношение в знак на благодарност към бога за освобождението на израелтяните от египетски плен. В
християнството Исус сам отрекъл необходимостта от кървави приношения, проливайки собствената си кръв на
разпятието. В този смисъл Светото Причастие представлява безкръвно жертвоприношение, където хлябът
символизира тялото, а виното е кръвта на Исус.
Българска обредност и символика: В българската традиционна народна култура жертвоприношението
присъства във всички дялове на празнично-обредната система: семейни и родови, календарни и трудови
празници и обичаи. Жертвата бива кръвна и безкръвна, като в по-голямата си част тя е храна: житни и
бобови растения, плодове, зеленчуци, хляб, мляко и млечни продукти, яйца, мед, домашни жи-вотни, птици и
др. Най-широко разпространение и устойчивост сред българите и сред другите славянски и балкански
народи има кръвната жертва, обикновено наричана Курбан. Коленето на К. е или календарно определено или
се прави при възникване на необходимост. Жертвата се избира от кръга на домашните животни - овца, овен,
агне, крава, теле, вол, бик, пиле, кокошка, петел, свиня (само по Коледа). Извън тези жертвени животни остават
козата, коня и магарето, смятани за нечисти в сакрален смисъл, както и непосочените домашни птици. Видът на
жертвеното животно и неговия цвят се определя в зависимост от това за каква свръхестествена сила е
предназначен курбанът. По пръскането на кръвта при заколването, по костите или органите на жертвеното
животно се гадае за плодородие, за здраве, за приплод, за времето през годината (напр. на Коледа и
Гергьовден). Яденето на Курбан има колективен характер.

ЗВЕЗДА
Обща символика: Символизмът на звездата отвежда към нейната небесна принадлежност и с функцията
й на източник на излъчване. Небесният характер я прави символ на духа, а в частност - на конфликта между
духовните сили и светлината от една страна, и на материалните сили и тъмнината от друга. Звездата се
възприема като светило или като фар, пронизващ нощта на подсъзнателното в човека. Тя е свързана с
небето и естествно се асоциира с тайните на нощта и съня.
Звездата с пет лъча (виж стат. "Пентаграм") е символ на човешкия микрокосмос. Масонската
петоъгълна пламтяща звезда произхожда от Питагоровия пентаграм и също като числото 5 олицетворява
усъвършенстването и обединението на противоположностите. Тя символизира централното
проявление на светлината и на духовно възродения човек, открояващ се като светлина сред мрака на
невежеството.
Звездата със шест лъча (виж стат. "Шестограм") е символ на юдеизма и с лъчите, образувани от
преплетените триъгълници, символизира съвкупността от духа и материята, ритъма и динамиката на
активния и пасивния принцип, закона за еволюцията и енволюцията.
 Звездата със седем лъча олицетворява хармонията в света, човека в неговата цялост и
пълнота, космическата лира и седемцветната дъга, 7-те планетарни зони. Със своите седем лъча тази звезда
участва в символиката на числото 7 и обединява значенията на геометричните фигури квадрат и триъгълник.
В библейски смисъл звездите се пазят от ангели, подчиняват се на волята на Бога и са нейни
предвестници: "Дигнете очите си нагоре Та вижте: Кой е създал тия светила, И извожда множеството им с
брой? Той ги вика всичките по име; чрез величието на силата му и понеже е мощен във власт, ни едно от тях не
липсва." ("Исайя", 40:26) В "Откровението на Йоана" (6:13) се говори за "паднали звезди", които всъщност са
падна- ли ангели: "... небесните звезди паднаха на земята, както когато смоковница, разклащана от силен
вятър, мята незрелите си смокини". В библейската символика, звездата често се въз-приема и като образа или
името на очаквания Месия: "Виждам го, но не сега; гледам Го, но не отблизо; Ще излезе звезда от Якова, и ще
се въздигне скиптър от И зраиля;." ("Числа", 25:17)
Полярната звезда заема привилегировано място в универсалната символика. Тя се разглежда като
абсолютен център, около който вечно се върти небосвода. По тази звезда се определят позициите на
другите звезди, тя е пътеводител на пустинните хора, на номадите, керванджиите, моряците и навигаторите. В
повечето азиатски традиции тя олицетворява Пъпа на Света, разположен на върха на Световната планина и
проявата на Бога през нощта. В Индия, в Централна и Ма-ла Азия, Полярната звезда сочи дома на Висшия
небесен Бог.
Що се отнася до съществуването на Витлеемската звезда астрономическите търсения са напразни и
остава хипотезата, че в описвания момент на Рождеството е преминала ярка комета. По време на Христовото
рождение астрономическите наблюдения били доста развити и такова едно небесно явление като
Витлеемската звезда не би останало незабелязано, а щеше да бъде отбелязано от римските и източните
автори. Поради липсата на такива писмени доказателства и сега и преди е невъзможно да се определи точната
рождена дата на Исус. Остава изводът, че Витлеемската звезда е повече символен и психологически феномен,
отколкото физическо и реално събитие.
Окултната символика на звездата като център на светлината е разработена в ХVNI-та Голяма Аркана на
Таро.
Българска обредност и символика* : Според народните поверия броят на звездите отговаря на земните
жители и когато човек умира пада по една звезда, а когато се ражда се появява нова. Големите и ярки звезди
по небето са тези на богатите и известните хора, а звездите на сиромасите са бледи и едва мъждукат. Според
други вярвания, звездите са дупки по небето, през които Бог наблюдава какво става на Земята.
Съществува поверието, че веднъж в годината, в нощта срещу Еньовден (24 юни) небето се отваря и
всички звезди слизат на земята, придавайки на билките необикновена лечителска сила. Затова всички лековити
растения се берат рано сутрин на Еньовден. Освен това, преди да се използват, билките трябва да престоят
една нощ под звездите. Под звездите се оставя и семето за посев, за да е плодовита годината.
Вярва се, че звездите влияят благотворно върху всякакви магически начинания. В корито под звездите се
оставят ризите на младоженците, за да се предпазят от "завързване", т.е. магия за импотентност. В народното
съзнание падането на звезди или на опашата звезда (комета) предвещава гибел на много хора - война, глад
или епидемия. Звездите ако светят ярко в ясна нощ е знак за дъжд и разваляне на времето. Според друго
вярване, ако Квачката (съзвездието "Плеяди") залезе преди Никулден (6-ти декември), Димитровден (26-ти
октомври) или Заговезни, реколтата ще бъде богата и ще се родят много домашни животни.

П о Георгиева, Ив., "Българска народна митология", С., 1983

 ЗМИЯ
Обща символика: В митологичен и символен план змията стои близо до човека, но коренно се различава
от всички животински видове. Тя е символ на Земята, на нейната тъмнина и влага, на скритите в нея
плодоносни сили. Змията се крие в корена на Световното Дърво. В животинския митологичен код тя е
атрибут или въплащение на хтоничните демони и божества. В библейските предания змията е
олицетворение на дявола - прокълната от Бога да се влачи по корем, тъй като издала на първите хора
тайната на райската ябълка. В древен Египет змията принадлежала към животните, чиято символика
съдържала най-ярките контрасти. Като хтонично животно тя се отнася към животворящите сили. В този смисъл
богът Амон се явява като първично божество в образа на змията. В египетския свят на мъртвите гъмжи от
змиевидни димони, отчасти крилати, изправени или стоящи на крака, бълващи огън или въоражени с
ножове.
Змията е "фундаментален архетип", свързан с изворите на живота и въображението, запазила своите
привидно най-противоречиви символни стойности. Свещените християнски текстове потвърждават
двойствената символика на влечугото. В библейския пример по-долу, змията олицетворява както враг,
наказание и оръдие на Божието възмездие, така и възможност за спасение: "За това Господ изпрати
между людете горителни змии, които хапеха людете, та умряха много люде от Израиля. Тогава людете
дойдоха при Мойсея и казаха: съгрешихме, за дето говорихме против Господа и против тебе; помоли се
Господу да махне змиите от нас. И Мойсей се помоли за людете. И Господ рече на Мойсея: Направи си една
горителна змия, и тури я на висока върлина; и всеки ухапан като погледне на нея ще остане жив." ( "Числа", 21:
6-8).
В Християнството Исус понякога е представян именно като такава медна (бронзова) змия на Кръста. В
Средновековието обаче не "медната змия", а "змията на Ева" е "осъдена да пълзи". Змийските аналози като
Космическия Дракон, Змея или Ламята са най-често застъпени в народните вярвания. Образът на този Дракон
(или Ламя) се разглежда като символ на препятствията, които трябва да се преодолеят, за да достигне до
"свещено Ниво. Драконът или Ламята са звярът, който добрият християнин трябва да се мъчи да превъзмогне и
да надвие в себе си, подобно на Св. Георги Победоносец.
В тантризма, чакрите най-напред били олицетворявани от богинята Кундалини, изобразявана като змия,
навита около първата чакра в основата на гръбнака. Събуждането на Кундалини е свързано с покачването на
либидото (възбудата) и дава възможност за нови, по-висши състояния на съзнанието. Така змията се
асоциира с душата и възбудата. В някои традиции тя се свързва с богатата душевност,
плодовитостта и менструацията.
Символът на змиятата е еквивалент на този на Рибата, защото и двата са олицетворения на психични
движения или преживявания, изплували от несъзнаваното неочаквано, пла-шещо или облекчаващо.
Асоциирането на Зм. с Христовия образ се прави в смисъл, че Спасителят тайно е излязъл от тъмнината.
"Сравняването на Христос със змия е по-автентично от сравняването му с риба, но въпреки това е по-малко
популярно в ранното християнство" (К.Г.Юнг). В психоанализата змията се разглежда като гръбначно, което
въплащава нисшите инстинкти, тъмната, мистериозната, рядката и неразбраната психичност.
Българска обредност и символика: Редица фолклорни сюжети представят змията като вещо и мъдро
животно, познаващо силата на билките и тайнствата на лечителската практика. Неслучайно тя е постоянен
символ на античните божества на медицината Асклепий и Хигия. Вярва се, че в устата на царицата на змиите
се крие безценен камък. Ако човек се сдобие с него, той придобива умението да лекува и да разбира езика на
животните.
Пролетната поява на змиите у нас се отпразнува с различни обредно-магически действия с цел
предпазване на хората и животните от тях. Според народните вярвания Зм. се намира във връзка със света на
мъртвите и на прадедите. Тя символизира също и семейния дух, покровител на къщата, семейството и имота.
Вярва се, че домашната З. живее под огнището или пред прага на дома.

ЗЛАТО
Обща символика: Златото е най-ценния и съвършен метал, този на Слънцето и слънчевата магия, на
мъжките принципи и на всичко най-велико и дълговечно. То има божествен, слънчев, огнен и царски
характер. Зл. олицетворява блясъка, светлината, деня, огненото и дневното начало, плодородието,
безсмъртието и вечността. То символизира магическата сила, активността, височайшата
божественост, проницателност и ум. В окултизма златото е считано за защитно средство срещу черна
магия, тъй като металът на слънцето е враг на тъмните сили, а във вид на амулет отблъсква лошите
погледи. Изброените символни качества на златото се принасят и върху предметите, изработени от него.
В древен Египет златото е почитано като метал на боговете. Колесниците на фараоните и божествата са
златни. Непроменливостта на благородния метал символизирал живота след смъртта. За сина на бога на
слънцето Ра се казвало, че е "Златната планина, която обсипва с лъчи цялата земя", а работилниците за
ковчези и царската гробница се наричала "Златната къща".
В Китай използвали Зл. като общоукрепващо средство за организма, но то се свързва и със света на
мъртвите, а чрез него и с плодородието. Изображенията на Буда са позлатени - знак за осветеност и
абсолютното съвършенство; фонът на византийските икони също е златен - отблясък от небесната
светлина. Златната светлина е символ на познанието и на основния ЯН принцип. За брамините Зл. има
значение на безсмъртие. В Индия и Китай приготвяли отвари за безсмъртие на основата на златото - така
косите отново стават черни и зъбите поникват отново..., но само този, който е следвал "златния режим"
става сЬеп]еп, т.е. истински човек.
В гръцката митология Зл. Отвежда към Слънцето и неговата символика: топлина, богатство,
върховенство, излъчване, плодородие, любов, дарби, светлина, познание и др. В понятието "Златно
Руно" е приложен слънчевия символизъм към животното, което го носи - овенът, олицетворение на
генерираща физическа и духовна сила. Така "Златното Руно" става знак за господство и посветеност.
Златото е оръжие на светлината. В различните жертвоприношения към небесните божества се
използвали Зл. ножове. Богът-Слънце Аполон е бил облечен и въоръжен със златни дрехи и оръжия. Златото
обаче има също и отрицателно значение. Докато във вид на цвят или чист метал златото е Слънчев символ,
то "златото във вид на пари става символ на поквара, нечисти желания и намерения, на материализация на
естетическото и духовното, на деградация на безсмъртното в смъртно" (Раи1 ^^еI).
Българска обредност и символика: Златото широко присъства и във фолклора, което потвърждава
голямото му символно значение многозначно традиционно-обредно приложение. Там най-често Зл. се явява
във формата на монета, пръстен, наниз жълтици, варак. Златна паричка се пришива върху шапчицата на
новороденото, за да го брани от уроки. В случая, към силата на златото се прибавя предпазното действие на
парите, светогледно свързано със задгробния свят. Предпазна функция, съчетана с идеята за плодородие има
златото в кръщелното облекло на детето или сватбения костюм на булката. С позлатена ябълка е украсено
сватбеното знаме, кумовото дръвце и гегата на Коледарския цар.
 И ДЗИН

Обща символика: Едно от най-

известните културни постижения
на китайската цивилизация позна­
е познато и като "Книга на Промените”. Промените”.
Това е традиционно древнокитай-
ско, философско, поетическо и
тълкувателно учение. Неговата
символика е изградена на базата
на полярността и взаимозависи-

хексаграми на И Дзин,
изразени в символни триграми

мостта между Мъжкото и Женското начало, на ИН/ЯН енергиите. Последните били тълкувани в енигматичен,
теософски и предсказателен аспект. До откриването на символите на И Дзин, изписани, какго гласи легендата,
върху гърба на гигантска речна костенурка (според китайската митология Бог живеел в черупката на костенурка
и в рогата на бивол), жреците гадаели върху изпечени волски кости или водни черупки. Пред-сказанията с И Дзин
се правят с помощта на монети, бял равнец или с цифрови формули. Тя е изградена на базата на древни
традиции, текстове и идеи, обединяващи митологията, симво-ликата и познанията на китайските мъдреци за
света, таоист-кото и конфуцианското философски учения. И Дзин е познат като китайската "Книга на
Промените". Според историците, нейния пълен текст бил широко разпространен и използван през УШ-УИ век
пр.н.е. И Дзин-символиката съхранява древните източни представи и познания за природата, хората и
вселената под формата на предсказания и философски съж-дения. "Книгата на Промените" не била просто
оракул за гада-ния, а намирала сериозно приложение в математиката, философията, религията, политиката,
стратегията, медицината, историята, културата и изкуството. За нейното общочовешко значение говори фактът,
че един от най-известните психиатри на ХХ век - К. Г. Юнг (1875-1961) "разбира връзката на И Дзин с
Архетиповете и възможността чрез тях да се достигне до колективното несъзнавано".
Древнокитайските философи Лао Дзъ и Кун Цзъ, известен повече като Конфуций (551-479 г.пр.н.е.), са
основни тълкува-тели на символиката на И Дзин. Заедно със своите учениците обогатили митичната образност
на И Дзин, трансформирайки символните елементи във философски и метафизични понятия. Конфуций прави
по-достъпен символизма на триграмите и по-ясни тълкуванията на хексаграмите. Заедно с Лао Дзъ
разработват практическото приложение на И Дзин в гадателските, медитативните и математическите учения.
Двете Основни системи в китайските гадателски традиции са числовата и символичната. На тази база, между
206 г. пр.н.е. и 220 г. сл.н.е. в Китай е създадена Школа за изучаване на Символите и Числата. Учениците на
школата преразглеждат и допълват значенията на И Дзин, съобразно общата символика на осемте триграми.
Както се спомена, Книгата на Промените се основава на полярността на две начала - на Мъжкото ЯН
(положително, активно, твърдо, слънчево начало, представяно и като Бог на Силата) и на Женското ИН
(отрицателно, пасивно, меко, лунно начало, представяно и като Богиня на Силата). Мъжката енергия е
бяла (излъчване, отразяване), а женската е черна (поглъщане, приемане). Физическият универсум
представлява съвкупност от непрекъснатото движение и кръговрат на тези две противоположни енергии.
Според древните Източни традиции, правилното взаимодействие на двете универсални енергии води до
хармония, духовно извисяване и съвършенство. В И Дзин двата принципа - мъжкия и женския, са представени
чрез два вида линии - прекъснати и непрекъснати. Непрекъснатите ( ____) са ЯН.
Те символизират мъжественост, сила, целенасоченост, светлина и топлина. Прекъснатите ( ____ ) са
ИН и олицетворяват женственост, приемственост, чувстви-телност и тъмнина. Всяка от тези линии
влизат във взаимодействие и съставят И Дзин-конфигурациите от триграми и хексаграми. В тях намират израз
и тълкувание различни характеристики, ситуации, аспекти и нюанси от живота, природата, човека и
обществото. Самата предсказателна хексаграма (шестолиние) е съставена от две триграми (трилинии).
Долната триграма символизира вътрешния живот, постъпателното движение и съзидателното
начало, докато горната олицетворява външния свят, отстъплени-ето и разрушителното начало. Най-
долната двойка линии е символ на земята, средната - на човека, а най-горната се асоциира с небето. Всяка
хексаграма представлява ТАО или универсални, принцип подчинен на реда. Хексаграмите са символи,
подредени в геометрични формули и разкриват идеалните постоянни архетипове, чието разчитане
позволява да се направи своеобразен психологически анализ. Всяка хексаграма е съставена от 2 от общо 8-те
триграми, открити преди хексаграмите. Тук съм представил основните символни значения (според И Дзин
системата на Да Лю) на съставните триграми, на базата на които се формира тълкувателния сми-съл на
хексаграмите.

СИМВОЛНИ ТЪЛКУВАНИЯ НА ТРИГРАМИТЕ

1. КЧеп/Циен _________

Природна даденост: Небе; Астрологично животно: Прасе, Куче; Цвят: Бяло, тъм-ночервено, тъмни цветове;
Число 6; Член от семейството: Баща; Действащо лице: Господар, възрастен човек, голям, известен човек,
принц; Характеристики: Силен, властен, смел, активен, решителен, жизнен, подвижен, солиден, голям, светъл,
красив, ян архетип; Абстрактни идеи: Съзидателност, движение, творчество, свойство; Материя или
предмет: Злато, бронз, нефрит, перла, скъпоценни камъни, огледало, стъкло, нечуплив материал; Форма:
Кръгла, къса; Елемент: Метал; Звук: Удряне, звънене; Животно: Дракон, кон, патица, лъв, слон; Част от
тялото: Гла-ва, кости, бели дробове; Местоположение: Голяма страна, столица, плато, равнина, поле,
стръмни участъци; Вид постройка: Голяма сграда, обществено заведение, хотел, об-щежитие; Час: от 19 до 23
часа; Месец: Септември (втората половина), октомври; Сезон: Края на есента, началото на зимата, понякога -
април/май; Посока: Северозапад; Време: Безоблачно, искрящо, студено, поледица, лед; Храна: Конско месо,
месо с кокал или без кокал, изсушено месо, чер или бял дроб, рибени или птичи глави, плодове; Вкус: Силен,
пикантен, подправен; Растение: Дървета, овощни дървета.

2. ТоиеЩуй _____ _____

Природна даденост: Облак, езеро, водоем; Астрологично животно: Петел

Цвят: Бяло, виолетово, зелено; Числа: 2, 7; Член от семейството: Трета дъщеря, по-малка дъщеря; Лице:
Младо момиче, съквартирантка, прислужница, сервитьорка, гадателка, магьосница; Характеристики: Весел,
усмихнат, щастлив, хармоничен, приказлив, отпуснат, сломен, подценен, критичен, свадлив; Абстрактни идеи:
Радост, щастие, доверие, разрешение; Материя или предмет: Декорирано злато или метал, мек метал,
метални музикални инструменти, съдове, счупени или ненужни вещи и предмети; Форма: Закръглена, овална;
Елементи: Метал, Вода; Звук: Нехармонични звуци; Животно: Овен, овца, животни с рога, водни животни;
Част от тялото: Уста, език, бели дробове, слюнчена жлеза, тънко черво; Местоположение: Воден басейн,
поток, река, блато, тресавище, долина, солна мина, пресъхнал кладенец; Вид постройка: Несигурна,
нестабилна постройка, порутена сграда; Час: От 16 до 19 часа; Месец: Август, септември (първата половина);
Сезон: Есен; Посока: Запад, направо; Време: Облаци, валеж, ситен студен дъжд, новолуние; Храна: Агнешко,
месо от патица, сладководна риба, ястия с подправки, остатъци от храна; Вкус: Лютив, подправки; Растение:
Трева,плевели.
3. Ц/Ли ____________

Природна даденост: Слънце, огън, светкавица; Астрологично животно: Кон; Цвят: Искрящо червен, златен;
Числа: 3, 9; Член от семейството: Втора дъщеря; Лице: Възрастна (зряла) жена, войник, студент,
интелектуалец, мъдър човек, висшестоящ; Характеристики: Топъл, горещ, светъл, сияен, осветяващ,
лъчезарен, излъчващ, добър, всеотдаен, напрегнат, труден, вълнуващ; Абстрактни идеи: Свързване,
привързане, прилепване, изясняване; Материя или предмет: Огнище, печка, електричество, кухненски
прибори и предмети, оръжие, книга, документ, счетоводна книга, поща, известие; Форма: Кръгла и празна,
затворена или запечатана от всички страни; Елемент: Огън; Звук: Радостни звуци; Животно: Кос-тенурка,
фазан, рак, миди, рапани, животно с черупка; Част от тялото: Очи, сърце, гръден кош, слънчев сплит;
Местоположение: Кухня, сухо възвишение, каменливо или скалисто място; Вид постройка: Солидна сграда,
празна постройка, здание с прозорци; Час: От 11 до 13 часа; Месец: Май (втората половина), юни (първата
половина); Сезон: Лято; Посока: Юг; Време: Ясно, слънчево, топло, дъга, светкавица, червен залез на
слънцето; Храна: Сушено месо, фазан, месо на скара, печено месо на въглища, прегорено месо; Вкус: Гор-чив,
нагарчащ; Растение: Тропически растения.

4. Т с Н е п / Ч ъ н __________

Природна даденост: Гръмотевица; Астрологично животно: Заек; Цвят: Зелен, тъмножълт, светложълт,
оранжев; Числа: 6, 3; Член от семейството: По-голям син, първи син, по-голям брат; Действащо лице: Зрял
човек (30-40 години); Характеристики: Активен, старателен, прилежен, възбуден, ядосан, заплашителен,
нервен, неспокоен, шокиращ, победоносен, музикален, красив; Абстрактни идеи: Сътресение, разтърсване,
вълнение, пробуждане, възбуждане, движение, подвижност, трепет, гордост, сила; Материя или предмет:
Дърво, плевели, тръни, тръстика, трева, цвете, дървен музикален инструмент, барабан, телефон; Форма:
Кръгла или квад-ратна; празна отвътре и покрита отгоре; Елемент: Дърво; Звук: Силен; Животно: Кон, пони,
змия, дракон; Част от тялото: Черен дроб, крак, стъпало, коса, глас; Местоположение: Гъста гора, големи
дървета, храсти, парк, ливада, път, пътека, улица; Вид постройка: Голямо здание; Час: От 5 до 9 часа; Месец:
Март, април (първата половина); Сезон: Пролет; Посока: Изток; Време: Гръмотевици, буря, силен вятър,
проливен дъжд; Храна: Прясно месо, еленско или птиче месо, свински крачета, зеленчуци, кисели плодове;
Вкус: Солен; Растение: Жълто, шушулково (грах, бакла), бързорастящо, зелен бамбук.

5. Зоиеп/Сюн ____________

Природна даденост: Вятър; Астрологично животно: Дракон, змия; Цвят: Син, бял; Числа: 4, 5; Член от
семейството: Първа дъщеря, по-голяма дъщеря; Лице: Възрастна (зряла) жена, вдовица, самотен човек;
Характеристики: Нерешителен, мек, нежен, грациозен, слаб, покорен, отстъпчив, подчиним, чист,
парфюмиран, излъскан, възбуждащ, неспокоен; Абстрактни идеи: Проникване, пронизване; Материя или
предмет: Дърво, маса, изправени предмети, поставени предмети, картина, исторически сюжет или книга,
телефон, игла, конец; Форма: Дълга, права, отвесна;
Елемент: Дърво; Животно: Петел, птица, червей, муха, комар; Част от тялото: Ръка, бедро, дъх, уста, бели
дробове; Местоположение: Пазар, градина, балнеосанаториум, почивна станция, гора с жилави дървета; Вид
постройка: Храм, църква, сгради от 3 до 5 етажа; Час: От 9 до 11 часа; Месец: Април (втората половина), май;
Сезон: Края на пролетта, началото на лятото; Посока: Югоизток; Време: Ветровито; Храна: Пилешко месо,
месо от горски птици, риба, зеленчуци, плодове; Вкус: Солен; Растение: Цветни или плодни, бързо-растящи
растения.
6. К ' а п / К а н __________

Природна даденост: Вода, облаци, дъжд; Астрологично животно: Плъх; Цвят: Черно, червено; Число: 6;
Член от семейството: Втори син; Действащо лице: Млад мъж на около 20-30 години, моряк, водач, крадец,
джебчия, разбойник; Характеристики: Опасен, хитър, коварен, лъжлив, безцелен, умен, мъдър, зает, тъжен,
депресиран, безобиден, обезпокоителен; Абстрактни идеи: Непроницаемост, неизмеримост, бездънност,
голяма дълбочина, натоварване; Материя или предмет: Сурово дърво, гъвкава материя, съд за течност,
лекарство, свод, колело, кораб, риба; Форма: Кръгла; Елемент: Вода; Звук: Плач, стенание; Животно: Прасе,
риба, водни животни; Част от тялото: Уши, кръв, бъбрек, долна част на стомаха; Местоположение: Извор,
езеро, река, басейн, водоем, ниско и влажно място, блато, тресавище; Вид посттройка: Бар, ресторант,
казино, кафене; Час: От 23 до 1 часа след полунощ; Месец: Ноември, декември, януари; Сезон: Зима; Посока:
Север; Време: Облаци, лунна светлина, внезапен валеж, роса, сняг, лед, поледица, градушка; Храна: Свинско
месо, консерви, морски храни, супа, семкови плодове, освежаващи напитки, вино; Вкус: Солен, кисел;
Растение: Дървета с изсъхнали клони.

7. Кеп/Кен _________

Природна даденост: Планини, утринна зора; Астрологично животно: Крава; Цвят: Тъмножълт; Числа: 7, 8;
Член от семейството: По-малък син, трети син, по-малък брат; Лице: Млад мъж (20-29 г.), зрял, ерген,
безработен, човек от планината; Характеристики: Бавен, спокоен, интелигентен, потаен, нерешителен, суров,
независим, упорит, сръчен, консервативен, инат; Абстрактни идеи: Неподвижност, спиране, покой, трайност,
застой, пребиваване; Материя или предмет: Почва, глина, камък; Форма: Кръгла или квадратна, празна и
покрита с нещо отгоре; Елемент: Земя Звук: Гонг, звън; Животно: Тигър, куче, плъх, горско животно, животно с
дълга муцуна; Част от тялото: Ръка, длан, пръст, кръст, кост, крак, бедро; Местоположение: Малък път, тесен
проход, възвишение, плато, гробище, планински участък, планинска гора; Вид построй-ка: Храм, църква,
административна постройка, сигурна сграда, складове, къща населена с духове; Час: От 1 до 5 часа; Месец:
Януари (втората половина), февруари (първата половина на месеца); Сезон: Между зимата и пролетта;
Посока: Северо-изток; Време: Облачно, мъгливо; вулканични изригвания; Храна: Дивечово месо, месо от
планински птици, бамбукови филизи, картофи; пъпеши, дини, плодове, корени; Вкус: Сла-дък; Растение:
Плодни растения, корени, семена.

8. К ' о и е п / К у н ___________

Природна даденост: Почва, пръст, земя; Астрологично животно: Овца Цвят: Жълт, Черен; Числа: 8, 2; Член
от семейството: Майка; Действащо лице: Царица, съпруга, при-служник, селянин, земеделец, тълпа;
Характеристики: Гъвкав, майчински, добър, мил, предан, всеотдаен, спокоен, умерен, празен, отстъпчив, слаб,
пасивен, болнав, подъл, фатален, ин архетип; Абстрактни идеи: Приемственост, възприемчивост, поемане,
приемане; Материя или предмет: Тъкан, памук; Форма: Квадрат, гъст, голям, заоблен; Елемент: Земя; Звук:
Тишина; Животно: Крава, кобила, дракон; Част от тялото: Корем, стомах, далак, кожа; Местоположение:
Големи пространства, поле, село, малък град, сенчесто място, склад, хамбар, мазе, огнище; Вид постройка:
Малка къща, ниска къща, стабилна постройка, каменни стъпала, водещи към къща или ферма; Час: От 13 до 16
часа; Месец: Ноември, юни (втората половина), юли (първата половина на месеца); Сезон: Края на лятото,
начало на есента; Посока: Югозапад; Време: Облачно, тъмно, мъгливо, ситен дъжд; Храна: Говеждо, еленско,
фазаново месо, дреболии; житни растения, хляб, картофи, корени, гъби, бамбукови филизи, сладки неща;
Вкус: Сладък; Растение: Корона на дърво.

ИДОЛ
Обща символика: Думата „Идол" в буквален смисъл означава фигура на човек или животно с култово
предназначение. В преносен смисъл И. представлява предмет или обект на преклонение, обожание и
възхищение. Първоначално идолът изобразявал най-често бременна жена и се свързвал с култа към богинята
на плодородието. И. се появяват още през палеолита, но добива особено развитие през неолита и енеолита
при земеделско-скотовъдните племена в Близкия Изток, средна и главно Югоизточна Европа.
Много от религиите винаги са били отрицателно настроени към идолите. Те смятали, че чрез идолите
езичниците не изобразяват само свръхестествени същества, а че самите идоли са божества. Споерд една
легенда при преминаването на Исус, Мария и Йосиф при бягството им към Египет, по пътя им се сринали 365
идола. В исторически план идолопоклонничеството и култът към идоли винаги са били считани за духовно
заслепение.
Според исляма старите идоли на Мека са изпадали от своите постаменти, когато майката Амина е родила
Мохамед. Падането на идолите и в християнската и в ислямската тради-ция е намерило своето отражение в
„Книгата на пророк Исайя” /19:1/: „Ето, Господ язди на лек облак. И ще дойде в Египет ; Египетските идоли ще
потреперят от присъствието му.”
Еврейската легенда /според Е. бен Горион, 1980 г./ потвърждава, че Авраам бил първият иконоборец. При
царуването на Немрод*1 той унищожил поставените от баща му идоли, изработени от дърво и камък. В
легендата се казва: „Те /идолите/ не усещат нищо, не чуват и не говорят. Те имат уста, а не говорят, имат очи, а
не виждат, имат ръце, а не хващат, имат крака, а не вървят. Ето, това се случва с всички, които ги бого-творят и
вярват в тях”. Тогава Авраам с брадва унищожил всички идоли...”
Според монотеистичната традиция /най-вече в юдаизма и исляма/ изобразяването на трансцеденталния
бог се счита за богохулство. В християнството обаче е обратното: опирайки се на тайната на превъплащението
и на човешката природа на Исус широко се представят и се прекланят пред божествеността, изобразявана в
икони, където в свещените образи чрез видимото е представено невидимото. Някои крайни религиозни течения
обаче не са съгласни с този вид изображения и считат, че всяко изображение на божествени сили е идол. Така
е било във Византия през IX век, когато императори иконоборци забранили всякакво изобразяване на Христос
и светиите. Това продължило до 843 г. от н.е., когато императрица Теодора възстановила „ортодоксалността”
/православието/.

ИКОНА
Обща символика: Иконата е божествен или свещен образ, с който тя участва в Божествената Реалност.
Иконата не принадлежи на портретното изкуство и ако има подобна прилика, то тя е само в нейната идеална
природа. Иконата представя трансцеденталната (недостъпната за сетивата) реалност и служи за опора
при медитация. Предназначена е да насочи съзнанието към образа върху нея, като го отнася и концентрира
върху символизираната реалност.
Всички икони възпроизвеждат свръхестествени прото- типи, изпълнени по строго определен начин
за приготвяне и според точни закони. Иконата на Исус Христос със сигурност се различава от своя

1 Немрод - „Битие” 10:8-9: „Хус роди и Немрода. Той пръв стана силен на земята. Той беше голям ловец пред Г оспода... ”
Немрод персонифицира Асирийското царство, а името му произлиза от названието на Асирийския бог н а войната и лова.
божествен Модел, но тя участва в природата на този Модел и продължава неговото Въплащение. Иконата
на Буда от своя страна е само въображаемо отражение, което позволява да се възприеме свръхестествената
Реалност, предизвикана чрез въображението.
Иконата никога не представлява цел сама по себе си. Ко-гато обаче тя се превърне в самоцел, това
издава идолопок-лонничество и криза в духовността. Иконата винаги е средство и изход в две посоки, тя е
отворен прозорец между небето и земята. Позлатеният фон на византийските (и православните) икони и
позлатяванията на Буда са символ на небесната светлина, на светлината на Преобразяването.
Иконата стои на границата между два свята - сетивния и духовния. Едновременно с това тя е отражение
на духовния върху сетивния свят и средство за достъп от сетивната реалност в духовната
трансцеденталност.

ИНИЦИАЦИЯ / Посвещение
Обща символика: Инициацията е един от най-древните обряди и означава Посвещение, свързано със
символична смърт, преход, метаморфоза и смяна на духовното ниво. Този вид обред бил характерен за
родовообщинния строй и обикно- вено се извършвал при настъпване на полова зрелост. Чрез него юношата
бил въвеждан в рода, ставал негов пълноправен член и придобивал правото да встъпи в брак. Формите на
ини-циацията били различни. Смятало се, че по време на обреда юношата умирал, възкръсвал и ставал нов
човек.
При инициацията имаме психологическия преход на границата, отделяща новите възможности и познания
от старите. В основата на ритуала стои идеята за страданието, смъртта и повторното раждане.
Обектът на инициация трябва да преживее тежки изпитания, символична смърт, прераждане и преход към нов
стадий на духовно развитие. На инициация човек може да бъде подложен при ритуално приемане в тайни
съюзи, култове и мистерии, или да стане под формата на спонтанно (непосредствено) духовно преобразяване
чрез съновидения или медитации.
Ритуалите по Ин. съдържат различни специфични действия, свързани с постигането на инициативна
смърт, която се възприема като изход и преминаване през врата, отвеждаща на друго ниво на възприемане и
съзнаване на света. Това е свързано с изкушения, изпитания и страдания, наложени по личен избор (например
отшелниците), или поради това, че определен човек е избран да бъде посветен. Типично изпитание за
инициация е "превъзмогването на съня и оставането в будно състояние. То се открива още на архаичните нива
на културата. При някои австралийски племена на неофитите**, които са подложени на посвещение, не се
разрешава да спят три нощи или им се забранява да си лягат преди зазоряване". В случая се доказва, че
"незаспиването е не само победа над физическата умора, но и доказателство за духовна мощ" (М. Елиаде).

ИСЛЯМ
Обща символика: Ислямът е една от основните световни религии, възникнала в началото на 7 в. от н.е.
в Западна Арабия. На арабски "ислям" означава "покорност и отдаденост на Аллах". Ислямът се заражда в
западна Арабия в периода на новоналоженото арабско господство. Ислямското вероучение е изпитало
влиянието на християнството, юдаизма и отчасти на манихейството и зороастризма.
В Исляма се признава единствено "истинският Бог Аллах, който властва над хората като създател не
небето и земята" и всичко, намиращо се на тях. Една от най-важните страни на Исляма се явява въпросът за

Неофит - новопокръстен, новоприет член или привърженик на култ, религия или учение.
предопределението. Така например всичко в света зависи от волята на Аллах, а всички минали, настоящи и
бъдещи събития са предопределени още в самото си начало. Мюсюлманинът е длъжен да признае основните
постулати на вярата си, първата от които е, че "Няма други богове освен Аллах", а Мохамед е неговият
пратеник и пророк; че преди Мохамед Бог е изпращал на хората и други пророци - библейските Адам, Ной,
Авраам, Мойсей и Исус Христос, но Мохамед стои по-високо от тях; че съществуват ангели и дяволи (джинове),
намиращи се под властта на бога и изпълняващи неговата воля; че в последния ден мъртвите ще възкръснат и
всеки ще получи възмездие - праведните ще отидат в рая, а грешниците ще горят в пъкъла и т.н. Както и в
юдейската и християнската религия, Аллах предварително е определил за едни хора праведен живот и бъдещо
блаженство, а за други - безправие и задгробни мъчения.
Както опростени и разбираеми са догматиката и символиката на Исляма, така са опростени и неговите
практически обредни заповеди, свеждащи се най-общо до някои от следните основни моменти: задължителна
молитва пет пъти на ден в оп-ределени часове; задължително измиване преди всяка молитва; ежегоден
едномесечен пост Рамадан през деветия месец, защото тогава Мохамед получил своите откровения; по-
заможните мохамедани да правят дарения и да дават милостиня на по-бедните като жертвопрношение към
Аллах и като акт на набожност; мюсюлманинът е длъжен да отиде поне веднъж в живота си на поклонение
(хаджъ) в свещения град Мека и др.
На практика Ислямът обикновено не прави разграничение между привържениците на другите религии, а
всички друговер- ци са неверници (гяури). Против тях мюсюлманските духовни- ци често настройват вярващите
към "свещена война за вярата" (джихад). Това става разбираемо като се припомни, че Исля-мът е възникнал в
резултат от необходимостта на арабите да се обединят в търсенето на нови земи. Тук трябва да се отбележи,
че към християните и юдеите в Корана е изразено известно уважение, тъй като религиите им са "идейната
основа, която в опростена форма е послужила за създаването на идеологията на Исляма" (С.Токарев). В тази
връзка, ако се обобщят законите, етиката, идеологията, символите и обредността на ранния ислям, лесно ще
се открие, че в основата му лежи юдейско-християнския светоглед, "приспособен към един по-примитивен
обществен начин на живот" - този на разлагащия се родово-племенен бит.
Основни атрибути на мюсюлманското учение се явяват вярата в Страшния съд, Раят, Адът и
Предопределението. Догматиката и принципите на Исляма са опростени и много достъпни за обикновения
човек.
Коран се нарича свещеното писание на Исляма. То съдържа откровенията на пророка Мохамед, изложени
в 114 глави (сури), произлизащи от различни времена. Съдържанието на Корана е събрано в шест книги: 1)
учението за Аллах; 2) Книга за ангелите; 3) Книга за Книгите; 4) Книга за пророците; 5) Книга за съда; 6) Книга
за предопределението. Сурите от ранната епоха са посветени на Страшния съд, на древните арабски богове,
на противниците на Мохамед, и стоят в края на Корана.
Записването на откровенията на Мохамед е станало едва след смъртта му, а окончателната редакция на
Корана е установена чак от третия халиф Осман (644 - 656 г. от. н.е.). По негово нареждане всички предишни
редакции на свещената ислямска книга са изгорени.
В Исляма съществуват две основни религиозни направления - Сунизъм и Шиизъм. Наличието на тези две
направления често се използва за разгаряне религиозни и националистически вражди.
Сунизмът представлява "правоверно" направление в исляма, чиито последователи признават не само
Корана, но и "свещеното предание", състоящо се от разкази за делата на Мохамед. Сунизмът бил официална
религия в арабския халифат и впоследствие се разпространил в Средна и Мала Азия, в Египет, Сев. Африка и
др. Болшинството мюсюлмани в бившите Съветски републики са последователи на сунизма.
Шиизмът е второто по брой на последователите си ис-лямско религиозно направление. Шиитите, както и
сунитите признават светостта на Корана, посланията на Мохамед и тра-диционната мюсюлманска обредност.
Разликите са в това, че шиитите имат свое предание, наречено ахбар или хабер и вярват във възможността за
прераждане на душите, както и че в имамите е преродена душата на Мохамед.
 Обща символика: Камбаните са стари спътници на човека и са се появили много преди зараждането на
християнството. За най-старата К. се приема тази отпреди 2500 г.пр.н.е. и звънчето от музея на камбаните в гр.
Аполда, Тюрингия, датиращо от VI в. пр. н.е. Камбанките били познати в древността и по сегашните български
земи - траките украсявали с тях колесниците си. В погребалната могила в с. Брестовица, Пловдивско са
намерени три бронзови камбанки с формата на пресечена пирамида, а в римския некропол Одесос (Варна) е
открита глинена камбанка с височина 8 см и диаметър 5 см. В древния Рим звъчетата и камбанките
изпълнявали най-разнообразни функции - използвали ги като средство за викане на прислугата и като знак за
позор, когато ги окачвали на врата на престъпници, водени към мястото на екзекуцията. По нареждане на
император Август пред храма на Кибела (майката на боговете) също била окачена камбана, като символ на
вяра и преклонение.
Символиката на камбаната е свързана с нейната форма и със звука, който издава. Този звук се асоциира с
музиката и хармонията, с вярата, че звънът на К. притежава магическа и божествена сила. Той отвежда
до такива символни идеи като зов към Бога, способност за увеличаване на силата и потентността,
постигане на съвършенство и др. По формата на камбаната се прави връзка с небесния свод и женското
начало. Положението на чукчето в нея олицетворява всичко висящо между небето и земята.
В Индия камбаната символизирала слуха и звука - отражение на първичната вибрация. И днес К.
продължава да играе важна роля в индуистките и будистките школи и ритуали. Малката камбанка там
олицетворява също и женските прелести и добродетели.
В Китай звукът от камбаната се свързва с гръмотевицата, а ако К. бие често, това се асоциира с биенето на
барабан. Музиката от камбанните звуци се приема за "царска музика" и е критерий за пълна хармония.
Камбанките окачени на покривите на пагодите (будистките храмове) служат да разнасят звука на будисткия
закон, който има изцяло пречистващи молитвени функции за прогонване на зли духове и лоши влияния.
От началото на V в. от н.е. камбаната навлязла в християнските вярвания и обредна система, и придобила
особена магическа сила, способност да се бори със злото и нечистите сили. Вярва се, че камбанният звън
прогонва злите духове и дори самия дявол. И днес когато камбаната бие за смъртта на някого, то това не е
само за известяване на кончината му, а е свързано с вярата, че погребалния звън помага на душата да отлети
на Небето и не позволява на злите духове да й попречат.
През Средновековието се смятало, че камбанният звън пречиства въздуха от болести и че може да
събуди починалите. Вярата в магическата и целителната сила на камбаните била толкова голяма, че по
дрехите се пришивали камбанки, носели ги като амулети или пиели от тях лекарства.
Камбаната е свързана и с вярата във възможността, посредством звука й да се влезе във връзка с
подземния свят. Така например съществува магическа камбанка, която се използва в некромантичните*
ритуали за викане на мъртвите. Тя се отлива точно в часа и рожденния ден на мъртвия, който ще бъде викан.
К. се изработва от сплав на олово, калай, желязо, злато, мед и живак. Върху камбанката са изписани различни
астрологични символи, в долната й част стои името Те1гадгаттаюп, отгоре - имената на седемте духа на
планетите, след това - името Ддопа1, а на халката горе - името Исус.

* Гадаене за миналото и бъдещето чрез "викане " духовете на умрели хора

КАРМА
Обща символика: Учението за Кармата е основна индуистка философия според която съдбата ни се
предопределя от живота и нашите действия през миналите прераждания. Кармата се движи в
съответствие с космическите закони и е резултат от непреодолените и пренебрегвани в миналото ни
битие слабости, които сме длъжни да преодолеем сега. Това е така, защото всеки човек се ражда със свое
предопределение, с натрупания опит, дълбоко съхранен в паметта. Кармата е това, което сами сме посели
преди чрез мисли, слова и дела. Тя може да бъде награда или наказание, но е част от веригата „действие-
противодействие”, която крепи хармонията и равновесието.
Кармата е носител на идеята, че настоящата съдба на човека, неговите болки и наслади, неговото битие и
пр. са резултат от минали действия, особено по време на негово предишно съществуване. Следователно К. е
свързана с теорията за прераждането, която следва от общия принцип, че нищо реално /т.е. никоя душа/
никога не престава да съществува. Кармата е източната версия на „каквото посееш, това ще пожънеш”.
При нея изповедта няма стойност. К. се движи в съответствие с космическите закони. Грехът трябва да
бъде изплатен и той ще бъде изплатен’’ /Дж. Сайър/.
Като вреди на себе си човек вреди и на другите и обратно. В Космоса всичко е свързано помежду си и
нищо не може да бъде разделено, затова и индивидуалната карма е невъзможно да бъде разглеждана
отделно от другите видове карма - семейна, групова, расова, колективна и т.н. Според Елена Рьорих при
разширено съзнание човек може по-бързо да изживее натрупаната от него карма, при което новата карма ще
бъде с по-високо качество.
Ние не можем да подобрим своята карма, ако я отричаме, отбягваме или заобикаляме. Нашите реакции
управляват психическото, емоционалното и социалното ни поведение, но само ние като индивидуални
личности имаме свободата за избор дали да се развиваме хармонично или не. В този смисъл Кармата е
възможност да преодолеем натрупаните негативи и да прогресираме в личностното си развитие. Трудностите и
предизвикателствата по житейския път ни налагат постоянно развитие, а еволюцията ни е следствие от
придобития опит, от преоценката на действията и поведението ни, от това доколко успяваме да се поучим от
грешките и слабостите си. Ето защо уроците на Кармата представляват стъпала към постигане на
определена хармония и равновесие. Тя не бива да се приема като липса на късмет или лош жребий. Когато
познаваме нейните измерения ние сами можем да си помогнем, приемайки трудностите не като малшанс, а
като възможност за положителна промяна.

КВАДРАТ
Обща символика: Квадратът е една от най-често използваните геометрични фигури в езика на
символите. Пла-тон е считал, че квадратът и кръгът са съвършени фигури. Кв. е основна пространствена
фигура, символ на земята. На друго ниво той олицетворява сътворения космос, в това число небето и земята.
Квадратът символизира също така стабилност в съвършенството (в Небесния Ерусалим, виж стат. "Рай"),
солидната основа, предвидения момент, спирането и застоя. Кръговото движение се извършва по-
бързо и по-лесно, затова ъгловите и начупените фигури и форми се възприемат като знак за спиране и
стабилност. Много свещени про-странства се включват в транспозицията на четириъгълни форми, като
параклиси, храмове, катедрали, цели градове. Квадратни са например английските катедрали в Оксфорд,
Рамзи и Сейнт Крос в Хемпшър. Квадратът често се вписва в кръгло пространство - като връх на кръгло
възвишение или в дъното на кръг от хълмове, като Рим.
Квадратът и числото 4 имат една и съща символика, а 4 в определен смисъл е знак за божествено
Съвършенство. В най-общ смисъл свързаното с квадрата число 4 е символ на пълното развитие на
проявлението и олицетворение на установения свят. Според питагорейците квадратът обединява мощта
на богините Рея, Афродита, Деметра, Хестия и Хера. Той символизира синтезът от елементите,
олицетво-рявани от тях. Така например Рея, майката на боговете и източник на стабилността се проявява чрез
модификациите на четирите елемента, олицетворявани от Афродита, персонификация на водата, Хестия - на
огъня, Деметра - на земята и Хера на въздуха.
 Квадратът и кръгът символизират двата основни аспекта на Бога - обединението и божественото
проявление, небесното (кръгът) и земното (квадратът) начало. С други думи кръгът е за квадрата това,
което е небето за земята или вечността за времето. Образът на т.нар. "квадратен" човек с изпънати
встрани ръце и прибрани крака олицетворява четирите основни посоки. Тук трябва да прибавим
символизма на кръста и четирите измерения, които той олицетворява. Средновековните автори добавят към
значенията му и тези на Разпятието - обединяващия човечеството Исус, четирите Евангелия, четирите райски
реки и др. В християнската тради-ция квадратът, поради четирите си еднакви страни, символизи-ра космосът
и четирите основни елемента (огън, вода, земя и небе).
До Х1Х в. в Европа (и все още в Индия) графичното представяне на хороскопа и картата на небето
(астрологичната тема) е във формата на квадрат.
В строго определени граници квадратът отвежда към смисъла на тайните и на окултната сила.
Съществуването на т.нар. магически квадрати е отдавна познато и има богати традиции по света. Магическия
квадрат е средство да се хване и да се мобилизира една потенциална сила или власт, затваряйки я в
символното представяне на определено име или число. В началото всички маг. квадрати били Янтри (виж
стат. "Янтра").
Първият магически квадрат с форма на идеален квадрат от 3 х 3 реда (виж фиг. 1) според легендата бил
открит в Китай преди 5000 г. върху черупката на огромна костенурка. След време този квадрат поставил
началото на китайските системи И Дзин, Фен Шуи и на японската Кигаку. Ранните юдейски кабалисти вярвали,
че магически квадрат с 3 х 3 реда представлявал забраненото име на Бога. Питагор и неговите последователи
също използвали този квадрат, а през Средновековието Корнелиус Агрипа нарича китайския квадрат "квадрата
на Сатурн". Тогава мнозина вярвали, че в него е скрита тайната на алхимията за превръщането на основните
метали в зла-то. По това време били на мода всякакви магически квадрати, които се гравирали върху сребро и
се носели като талисмани за щастие. Астролозите от онова време вярвали, че маги-ческите квадрати можели
да лекуват меланхолия. Вероятно най-известния магически квадрат е този на Албрехт Дюрер* в известната му
гравюра върху дърво, наречена "Меланхолия".

* Албрехт Дюрер - Велик немски средновековен художник, скулптор, гравьор и архитект (1471-1528)

4 9 2

3 5 7

8 1 6

Фиг.1. Първият китайски магически квадрат

16 3 2 13
5 10 11 8
9 6 7 12
4 15 14 1

Фиг. 2. Магическият квадрат на Алфред Дюрер

КИТАИСКИ УНИВЕРСАЛИЗЪМ
Обща символика: Илюстрацията представя в обобщен вид всички китайски вярвания, отразени в таоизма,
конфуцианството и будизма. Те се характеризират със силно чуство за хармония между хората и Универсума
/Вселената/. Този принцип е основен за китайската мисъл, дори във времето, когато традиционните религии до
голяма степен са изместени от западните идеи и марксизма.
В центъра на представената фигура стои символът на Тай-Джи /Източник на всичко/. В него светлият
/белият/ принцип Ян се противопоставя на тъмния /черния/ принцип Ин. И двата, повече или по-малко носят
зачатъка на своята противоположност. Осемте триграми на И Дзин /виж стат. „И Дзин”/, обграждащи
централната фигура Тай-Джи символизират взаимозависимостта на мъжките и женските енергии. По-долу е
посочено обобщеното значение на детайлите, съставящи Тай-Джи:
Кръг „без начало и край”(Ми-ки), отговарящ на стария

универсален символ „Уробурос” - змията, която си хапе опашката

Вълнообразната линия в кръга създава със значение на „това, което може да се покаже”

$ Символът ИН-ЯН, олицетворяващ космическия дуализъм, където всяка половина допълва зародиша на
противоположната част.

КЛЮЧ
Обща символика: Символиката на ключа е свързана с неговата двойна роля - служи за заключване и
отключване, за затваряне и отваряне. В символичен план Кл. Изпълнява едновременно функциите на
посвещаване и разпознаване. Понятието „ключ” образно отвежда към Свети Петър и Ключовете на
Царството Небесно. Оттук и символните идеи, свързани с освобождаване, обвързване, опрощение или
отказване на достъпа до Бога и Райската земя. Силата и властта на „ключовете” е поверена на Св. Петър
от Исус Христос.
Според алхимичната терминология тази сила и власт се състои в това „да коагулира и да разлага”, да
обединява и да разединява . Единият от тези ключове е златен, а другият е сребърен и преди
християнизацията те били емблема на римския бог Янус, като отговаряли на властта над деня и над нощта.
Според Данте, двойката ключове осигурява достъпа до Небесния Рай и до Земния Рай. „Ключовете на Янус”
отварят и „вратите на Слънцестоенето”, на възходящите и низходящите фази на годишншя цикъл, както и на
доминиращите ИН и ЯН енергии, намиращи своето равновесие в равноденствията през годината.
В Япония ключът е символ на благополучие, понеже отваря хамбара, който може да се пълни както с ориз,
така и с духовна храна.
Ключът има и друго олицетворение: той е Богът - ключ към Сътворението и Света; той е
Слънцето - ключ към деня и към нощта; той е Господарят, инициаторът, който има властта да взема решения
и да поема отговорност.
В окултен аспект да притежаваш Ключа означава да си посветен в нещо, да имаш достъп до някакво
духовно ниво или състояние. В приказките и легендите често се споменава за 3 ключа, които отвеждат към
някакви тайни или отварят вратите на мистериозни стаи. Дали ще бъдат от сребро, злато или диаманти,
ключовете символизират „етапите на пречистване и посветеност”, както и тайните, които трябва да
бъдат разкрити или разгадани.
 КНИГА
Обща символика: Думите „книга” и „Библия” имат един и същ произход - гръцката дума „библион” /книга/.
Тя от своя страна произлиза от името на финикийския град Библос, който бил главен център на търговията с
папирус - тогавашната хартия. Би било баналко да се каже, че К.е само символ на познанието, защото в
основното си значение тя е олицетворение на света, или както е казал Мохидин ибн Араби: „Светът е една
огромна книга”. В този случай, ако светът е книга, то самата тя е Откровението и Проявлението на
нещата.
В древен Египет наричали „Книга на мъртвите” рулата със свещени формули, които слагали в саркофага на
мъртвия, за да го водят в неговото пътуване в отвъдното и да му дадат молитвите и верните отговори, когато
застанел пред съда на ада.
В християнството т.нар. Содех /подвързани книги/ уою тю а /рула хартия/ често са представяни в ръцете на
апосто--лите, които са получили от Христос като символ на традици-онна проповед. Светиите-учени също са
изобразявани често с книги в ръце, напр. Тома Аквински, Доминик, Катерина Александрийска и др.
„Апокалипсис”-а, т.е. библейското „Откровение на св. Йоан” се нарича още и „Книга на седемте печата”. Така
наречената „Книга на живота” се намира в центъра на Рая /вж. стат. „Рай”/ и както в другите традиции /особено
в Исляма/ е еквивалент на Дървото на живота. Там буквите олицетворяват всеки жив човек, а целият
текст обобщава волята на Бога. Когато се казва, че една книга е свещена, това означава, че тя съдържа
познание, разкрито на хората от Бога. Както Християнството, така и Исляма, но в много по-голяма степен
книгата представлява „писана религия”. Така напр. дълбоко вярващия мюсюлманин трябва задължително да е
чел и дори преписал Корана, а самата дума Оиг’ап означава „буква”, „изложение”, „разказ”.
При франк-масоните „Книгата на Свещения Закон” стои върху олтара на ложата.
Отворената книга символизира оплодотворената реалност, чието съдържание става известно на
този, който я изследва и прониква в нея. Затворената книга отъждествява девствената,
неосъществената материя и реалност, която пази своите тайни. Сърцето също се сравнява с книга,
като отвореното сърце означава, че то дава своите чувства и мисли, а затвореното - че ги крие в себе си.
Терминът „Книга на Света” /ШЬег Мипд|/ принадлежи на Розенкройцерите /вж. и стр. 129, гл. 8, „Числата -
символика и традиции”, 2002 г., Хр. Енев/ и символизира едновременно божественото Послание, архетипът, от
който произлизат оста-налите свещени за различните религии книги, представени на по-достъпен и разбираем
език.

КОЛЕДА
Обща символика: Названието на Коледа идва от древните римски Календи. Коледа попада в онзи
граничен период между старата и новата година, който в митологичен аспект изразява прехода Живот-Смърт-
Живот и отвежда към древните езически представи за раж-дането на новото Слънце. СИг. Уапдеп Вегдеп
казва, че когато се разглежда символиката на Коледния празник, такъв, какъвто е въз-приет в западните
традиции, трябва да се има предвид следното:
- Хората от древността /преди Християнството/ приемали празниците не просто като чествания и
годишнини, а като осъвременени събития останали от далечни времена;
- Християнството приспособява предходните традиции към разбиранията на западния човек;
- Християнските празници са точни копия или подражания на древните езически празници;
 - Произходът на Коледа отвежда към началото на Християнството, когато не е съществувала Църквата и
нейните догми, а се е практикувала само устната традиция.
Основните божествени култове, оказали най-голямо влияние върху утвърждаването на Християнската
символика и обредни традиции на Коледа са култът към Сибила и Атис, как-то и този към персийското
божество Митра /бог на непобедимото Слънце, на жизнената енергия и на спасението, на природата и
плодородието/. Римската империя, посредством своите легиони, имала допир до най-различни религии.
Пос-ледните две обаче /преклонението към Митра, към Атис и Сибила/явно се оказали най-привлекателни
преди налагането на Християнството. „Култът към Сибила и Атис, т.е. към Вел-ката Майка и нейния син
(или любовник) бил много популярен в Римската империя. Той съществувал не само в Рим и Ита-лия, но и в
провинциите в Африка, Галия /дн. Франция/, в Испания, Португалия, Германия и дори в България” (СИг.
Уапйеп Вегдеп).
Колкото до култа към Митра, в него изследователите откриват много допирни точки както с религията на
Майката на Боговете, така и с Християнството. Митра се явява неин сериозен конкурент с тържествеността на
своята обредност, както и с проповядването на морална чистота и вяра в безсмъртието. За източните
поклонници на Митра това бил богът „гений на небесната светлина”, а митраизмът - „най-жизнеутвърждава-
щата религия”. Както отбелязва Л. Гумилев : „войнствените планинци предпочитали оптимистичната религия на
обожест-вяваната природа, предписваща вярност към Словото, саможертвувание и любов към света, пред
непонятната за тях философия на мъдреците от Индия и Китай”.
Отбелязването на раждането на Слънцето /зимното слънцестоене, когато нощите започват да стават по-
дълги/ е ритуал, описан от много древни автори. От тях узнаваме, че тогава в полунощ вярващите излизали от
светилищата и кре-щяли: „Девата роди! Светлината озари!” Тази Дева без съм-нение е Великата Източна
Богиня, която семитите наричали Небесната Богиня, а древните египтяни олицетворявали новороденото
Слънце с малко дете.
В началните години на Християнството раждането на Исус не се чествало /тъй като не се знаела точната
дата на неговото раждане/, но с течение на времето християните /копти/ от Египет започнали да почитат 6
януари като дата на Рождество Христово. Така се стига до IV- ти век , когато този ден става обща традиция за
Изтока. Западната църква обаче не признала 6 януари за дата на Рождеството, а възприела деня 25 декември.
Защо точно този ден ?
Датата 25.Х11 била важна за Римската империя, защото тогава се чествало рождението на Митра, а също така,
защото този ден символизирал раждането на римския император, считан за прероден бог /по времето на
император Аурелиан през 275 г./. Коледа е узаконена като официален празник едва през 425 г. от император
Теодосий. През 506 г. Коледа става задължителен празник, а през 529 г. император Юстиниян прави Коледа
неработен ден. През 540 г. папа Сикст III отслужва първата тържествена нощна Коледна меса в параклиса
Санта Мария Маджоре, построен във вид на пещера.

БЪЛГАРСКАТА БЪДНИ ВЕЧЕР

Навечерието на Коледа /24 декември/ е празнична вечер, около която е съсредоточена по-голямата част
от Коледната обредност. Според българските поверия от Бъдни вечер започват т.нар. Мръсни дни, свързани
със зимното слънцестоене и последващото циклично обновление на природата. Вярването, че в полунощ
небето се отваря отразява митологичната представа за заличаване на границата между световете и за
превръщането на космоса в хаос. Според християнската мито-логия през тази нощ се ражда младия Бог
/Млада Бога/, който е адаптация на древните представи за раждането на новото Слънце или на младия
езически бог.
Мъжете имат задължението да приготвят Бъдника от „голямо, родовито дърво” /най-често бук, дъб или
круша/, което отсичат в гората и донасят вкъщи при огнището. Обредното изискване налага бъднивечерския
огън да се поддържа през цялата нощ. По горенето на Бъдника се гадае за следващата година. Символиката,
свързана с Бъдника отвежда към неговия праобраз, отвеждащ към новото Слънце и прехода от старата към
Новата година.
Българската трапеза на Бъдни вечер трябва да бъде изобилна, а храната на нея - нечетен брой постни
ястия. По традиция се приготвят варено жито, варен боб, сарми с ориз или булгур, ошав и др. На масата се
слагат още сурово жито, мед, орехи, запазени от лятото пресни плодове, вино, ракия, лук, чесън и други
произведени в сто-панството храни. Трапезата на Бъдни вечер се нарича „кадена” и е винаги в семеен кръг.
Най-възрастния мъж /или жена/ в семейството прикадява с тамян, сложен да дими върху керемида. Най-напред
се прикадява трапезата, а после всички помещения в дома и стопан-ските постройки. Прикадяването се
осмисля като средство за предпазване от лоши влияния и за прогонване на зли и нечисти сили.

КОН
Обща символика: Конят е многозначен образ, залегнал в паметта на всички народи, символ на земни,
небесни или подземни сили и метаморфози. Той е олицетворение на езически божества, на силата,
бързината и плодородието; на магията и образа на смъртта и възраждането при неговите
жертвоприношения. В митологиите конят може да влиза в битка, да се издига от морето или да се рее в
небето, теглейки колесницата на Слънцето; да сее смърт, да влиза в ада или да бъде принасян в жертва
на боговете. От каменната епоха К. е един от основните архетипове на човечеството, олицетворяващ
живота, непрекъснатостта и проявлението. Сред галерията от световни символи - образи на времето,
вероятно само змията го надминава по значения. Образът на коня еднакво добре се вписва както във
времето на нощта, така и през деня, както в живота, така и в отвъдното. К. е символ на младостта, на
неудържимостта на желанието, на пламенността, благородството, щедростта и плодородието.
Той олицетворява и гръмотевицата, свързана с тропота от неговите копита.
Символиката на коня може да се разглежда на две противоположни нива - Горно /Космическо и
Универсално/ и Долно /Земно/. Коне теглят както колесницата на Слънцето, така и тази на Луната. Впрегнат в
Слънчевия впряг белият кон символизира завършената красота и господството на духа /господаря на
колесницата/ над сетивата.
В централна и северна Азия въпреки, че почитали конете извършвали с тях особено мъчителни
желтвоприношения. Според Ригведа конят е олицетворение на сила, съзидателна мощ, сексуална и
душевна надареност. В Китай той се квалифицира с ЯН-енергията и често се явява язден от Ва Ю - богът на
вятъра и на въздушния елемент. В И Дзин конят е олицетворение на сила и бързина.
В древна Гърция, в Европейското Средновековие и фолклор конете често са предвестник на смърт.
Така например, според Артемидор Далдиански в сънищата на болните появата на коне е знак за смърт.
В древния Рим конете, предназначени за войската били обречени на Марс - богът на войната. От 27
февруари до 14 март започвали 6-месечни военни походи. След като войската се върнела, на 15 октомври на
Марсово поле се провеждали състезания с колесници. Конят-победител от първата пристигнала двуколка
пронизвали с копие и го принасяли в жертва на бог Марс. На бога се поднасяла главата, а кървящата опашка
се внасяла в дома на императора.
Галските келти се прекланяли пред гръцката богиня на плодородието Деметра, но почитали и кобилата-
богиня Епона /на галски Епона означава „кобила”/. Римската армия също почитала Епона като закрилница на
конете , а внезапната поява на много коне се считало за предзнаменование за война.
 В християнската иконография се срещат образи на Христос и на ангели, възседнали бели коне.
Катедралата в Оксер има фреска, където в центъра е изобразен Исус, възседнал бял кон, а в четирите ъгъла -
ангели с разтворени крила, яздещи коне.
В психоанализата конят се тълкува като символ на несъзнаваното и на нечовешкия психизъм /според К. Г.
Юнг/. Животното се разглежда като архетип близък до този на майката, на паметта на Света или
Времето. Белият небесен кон представлява овладяния и контролиран инстинкт, „най-благородната
победа на човека”.
Българска обредност и символика: В българската митология и фолклор конят е символ на небесното
начало и слънцето. Според поверието, Слънцето е момък, който язди кон. Едновременно с това, в народните
представи К. е космически посредник между горния и долния свят.
За славяните конят е соларен /слънчев/ символ, често изобразяван върху шевични украси. Култът към К. е
засвидетелстван и сред тракийските племена, чиито земи античните автори описват като „конелюбиви”.
Прабългарските племена почитали коня като свещено и вероятно тотемно /виж стат. „Тотем”/ животно, а
конската опашка използвали за бойно знаме. Има много основания да се твърди, че конят е атрибут на Тангра,
тъй като характерно за древните представи е отъждествяването на небесния бог с коня - символ на небето и
слънцето. За голяма част от тюркските народи К. е митичен образ на смъртта, за което свидетелстват
жертвоприношенията на коне в тяхната погребална обредност.
В българския фолклор юнаци и хайдути като Крали Марко, Момчил войвода и др. Са възпети като ездачи
на хвърковати коне. Като конници са представени и някои християнски светци, които имат отношение към
темата за змееборството - св. Георги, св. Димитър, св. Тодор.

КОРОНА
Обща символика: В кабалистичната символика короната се нарича КЕТНЕР и стои на върха на Дървото на
Сефиротите (виж "Числата - езотерика и познание", стр.160) и означава абсолютното, нечовешкото и
Божественото. Думата корона е позната от старогръцки (согопа) със значение на "венец за украшение и
награда" и е близка до латинската согпи, означаваща "рог". Идеята за първоначалната символика е
издигнатост върху главата, знак за отличие, сила и власт. В стари времена короната била орнаментирана с
точки, както при рогата, символизиращи светлината и слънчевите лъчи. По-късно тези точки били заменени със
скъпоценни камъни и украса.
Короната е символ за идентификация и разграничение. Тя получава силата на добродетелите и
доблестта от небето и бога. Във всички цивилизации К. е царски атрибут, символизиращ слънчевия
принцип и божествената сила. Короната служи да подчертае върховенството и изключителните
способности на този, който я носи. Тя е алегория на победата и господството над останалата част от
света. В древния Египет короната била указание за качествата на нейния носител, но преди всичко - символ на
властта. При индианците короната от птичи пера или злато представляват опит за идентификация със
слънчевия бог и вследствие на това - с даряването на изключителна власт.
Символизмът на короната може да се разглежда на 3 нива:
1. по място - разположена върху главата, на върха на човешкото тяло; отвежда към стойностите и
качествата на главата;
2. по форма - короната е кръгла, знак за съвършенство и участие в небесната природа на нещата
(олицетворявано от символа на кръга); маркира ограниченията и разделеността на земното от небесното, на
човешкото от божественото, които въпреки изпитанията са обещание за безсмъртие;
3. по материя - може да бъде растителна, минерална или от скъпоценни метали и камъни; разкрива на
какви божествени и свръхестествени сили се подчинява и очаква подкрепа от тях носещия короната. В Египет
единствено боговете и фараоните носили корона, чиито елементи изцяло били символи, като: бялата митра
изразявала идеята за светлина; щраусовите пера били знакът на истината, овенските рога олицетворявали
съзидателната активност и т.н.
В Йога, както и в Исляма, короната върху главата е мястото, откъдето душата може да се освободи от
телесните ограничения, за да се въздигне до надчовешки състояния. В Гърция и Рим К. е знак за отдаденост
на божествата. Статуите на самите богове носят растителни корони: тази на Зевс е от букови клони и листа, на
Аполон - от лаврови клонки, на Афродита - венец от мирта, на Дионисий - венец от лозови листа.

ВИДОВЕ КОРОНИ

1. Древна корона 7. Корона на маркиз

2. Зъбчата корона 8. Корона на граф

3. Императорска корона 9. Корона на виконт

4. Кралска корона 10. Корона на барон

5. Княжеска (френска) корона 11. Корона на рицар или благородник

6. Корона на херцог 12. Папска корона

КОТВА
 Обща символика: Символ на здравина, устойчивост, стабилност, верност и спокойствие. Сред
подвижните водни маси котвата е това, което фиксира, свързва, прикрепва, установява и приковава. К.
символизира сигурната и устойчивата част в човешката натура, позволяваща да се запази трезво
спокойствие в океана от чувства и усещания. Разглеждана като последна защита в морската буря, котвата
представлява и символ на надежда и подкрепа срещу трудностите в живота.
К. олицетворява също бариерата, препятствието и закъснението. Тя символизира и конфликта
между твърдата и течната субстанция, между земята и водата, който трябва да се разреши, за да се
възстанови равновесието между тях.

КОТКА

Обща символика: Значенията на котката като символ са разнородни поради нейното поведение -
едновременно нежно и гальовно, прикрито и лукаво. В много поверия и традиции черната котка олицетворява
тъмнината и смъртта. В символен аспект К. се свързва със сушата, с идеята за първоначалния хаос и
за първичната материя, неоплодена от висшите води. В Кабала, както и в Будизма четириногото се
асоциира със змията, символизирайки греха и злоупотребата с благата на този свят.
В древен Египет питомната котка се почитала като свещено животно на богинята Бастет - добродетелка и
покровителка на хората. Поради враждата си със змията в Новото царство котката била смятана за
въплащение на бога на Слънцето и се отъждествявала със Слънчевото око. В египетската „Книга на мъртвите”
е описано как „големия котарак” обезглавява змията Апофи /Дракона на Тъмнината/, която заплашвала
свещеното авокадово дърво. Ако трябва да обобщим, в египетската митология котката се явява символ на
животинската ловкост и сила, която богинята-покровителка Бастет дава в помощ на хората с цел да
победят скритите си врагове.
В Япония котката означава опасност или лошо предзнаменование и според поверията тя може както да
убива жените, така и да се превъплащава в тях.
В митологията на будисткия свят котката заедно със змията били единствените, които не се развълнували
от смъртта на Буда - поведение, което може да се приеме и като знак на висша мъдрост. В Индия
съществували статуетки на котки-отшелници, символизиращи блаженството на животинския свят.
За мюсюлманите, котката в повечето случаи е носител на положително значение, с изключение на
черната котка, която се приема за лош дух /Джин/ ,който трябва да бъде поздравен, ако се види нощем да се
промъква в стаята. Според поверията, черната котка има 7 живота, притежава магически свойства, а с кръвта й
се правят силни магии.
Северноамериканските индианци от племето „Пауни” възприемат дивата котка като свещено животно,
което винаги постига целите си и е символ на мъдрост, изобретателност и обмисленост.

КРЪВ
Обща символика: Кръвта символизира всички стойности и аспекти, съотносими с родствените на Слънцето
огън, топлина и живот. Към тях се причисляват общите символни значения на червения цвят /виж стат.
„Цветове”/, както и понятия като щедрост, извисеност и красота. Кръвта е универсално възприемана като
течност - проводник на живота. Според Папюс тя е образ и подобие на безкрайността и първо въплащение
на световния флуид. Кръвта представлява материализирания жизнен свят и двигател на въображението.
Още в ранната история на човечеството Кр. е смятана за основа на живота и на душата, символ на
физическата сила и течност, произвеждаща жизнената енергия, която идва от Космоса в човешкото
тяло. Според халдейската традиция божествената кръв, смесена със земята и пръстта е дала живот на всички
същества. В различните митове се счита, че Кр. е в основата на живота и на растенията и металите. За древните
египтяни кръвта на боговете имала сътворяваща сила - от кръвта на Геб /бог на земята/ изникнал кедърът, а от
тази на Бата израснали две лаврови дървета.
Кр. отговаря на жизнената и телесна топлина, бидейки също проводник на страстите и емоциите. При
някои народи тя се възприема като проводник на душата, което обяснява защо обредността на определени
кървави жертвоприношения изисква от жертвеното животно да не падне капка кръв на земята.
В народната магическа обредност менструалната кръв се смята за силнодействаща съставка на любовните
напитки. В различните митологии Кр. на Богинята Майка е олицетворявана като вино, като мед или като
„мъдра кръв”. Зад тези определения се разбира менструалната кръв на Богинята, почитана като вълшебно и
целително средство. Амброзията била символ на кръвта на Изида, а според таоизма червеният сок ИН
/символицзиран и от менструалната кръв/ дарявал безсмъртие и дълголетие.
В патриархални култури като християнството и юдаизма мъжете по традиция се страхували от
менструалната кръв, асоциирайки я с разбирането за нечистота, злина и размножаване на демони. До края на 17
век на жените в цикъл се забранявало да влизат в църква и да вземат причастие.
До 1932 г. Пиенето на кръв било обичай при посвещаването в 1Х-та степен от системата на „Великата
ложа на свободните зидари на Германия”.
Българска обредност и символика: В ежедневния и обредния живот на българина заместител на кръвта е
червеното вино. Според отделни представи особена магическа сила се приписва на изтеклата по време на
дефлорация кръв на булката. В Тетевенско ризата с Кр. от първата брачна нощ се запазва и се изпира при
започване на строеж на нова къща. Водата от прането се излива в първия темел с надеждата за
благополучие и плодовитост в новия дом.
По начина, по който се разлива кръвта на обредните животни - прасе по Коледа и агне по Гергьовден се
гадае за плодородието през годината. Кр. от обредните животни се излива най-често в реката, за да „потече
берекет в къщата”

КРЪГ
Обща символика: Кръгът е един от четирите основни геометрични символа (кръг,
център, кръст и квадрат), олицетворение на Земята и Слънцето, на жизнената сила и
плодородието. От най-далечни времена той е служил за означаване на цялост,
завършеност и като темпорален знак. В древния Вавилон кръгът се използвал за
измерване на време, а в по-късни времена сферичността на вселената, на земното
кълбо и на човешката глава се възприемали като знак за съвършенството. Кръгът е
един от най-разпространените елементи на митологическата символика, изразяващ
идеите за единство, безкрайност и висше съвършенство. Той символизира
небето в неговото кръгообразно и неизмеримо движение. Това движение без начало и
без край олицетворява от своя страна времето. Като емблема на космическото небе,
уробурос - бронзов диск кръгът е знак за неговата активност, за отношенията му със земята и за ролята му на
от Бенин
провидение. Кръгът е символ на преградата между културно-усвоеното пространство
от природата и Хаоса. Той изпълнява функцията и на знак със защитна магическа сила срещу болести и лоши
влияния.
Според теологическите и философските текстове, кръгът символизира безначалния и безкраен дъх на
божественост- та в своята неизменност и като източник на благост и добрина. Кръговата форма се
асоциира с култа към огъня, към героите и божествата. В Християнската символика кръгът олицетворява
вечността. В най-ранни времена той бил изобразяван във формата на Уробурос - навита в кръг змия, която
си хапе опашката, след това станал олицетворение на слънцето, после кръглата форма влязла в символиката
на ореола (виж стат. "Ореол").
Кръгът е знак на основното Единство и на Небесната циклична активност. Като такъв той
символизира развитието и проявлението на централната точка. В този смисъл кръгът се разглежда като
"разтеглена" точка, където участва в нейното скрито съвършенство. Кр. и точката (или центърът) имат общи
символни качества като завършеност, еднородност, неделимост и др.
Кръгът е фигура, образувана от правилна крива линия без начало и без край, представлявайки
универсална проекция на кълбото. В много традиции космосът е графически изобразяван като кръг или
неговите варианти - във вид на костенурка, диск, яйце. В кръговата форма намира отражение концепцията за
цикличността на времето. Месечното и годишното кръгово движение на слънцето обединява времевата
цикличност с тази на пространството. Това намира отражение в астрологическото отчитане на времето и
създаването на "кръгли" календари за неговото обозначаване. Кръглата форма се асоциира и с култа към
огъня, към героите и божествата. В Ислямската традиция тя се възприема като най-съвършената от всички
форми.
Кръгът е основен символ на Земята и на Слънцето, поради еднаквата форма и кръговия характер на
цикличното им движение. Аналогия между кръга и слънцето откриваме в крилатия диск на Атон, в
дискообразната корона на Ра, в слънчевата колесница на Аполон и др.
Кръгът в съчетание с други фигури и символи образува широка област от символни и емблематични
асоциации, като:

Кръг с криле - слънчев символ, познат от

древния Египет, където е често срещан
елемент, известен като "Крилато слънце".
Там той изразявал представата за слънцето
и небето с крилата на сокол, които се прос­
тират над земята. В Египет се среща и като
защитен знак, поставян над вратите на
храмове и светилища. Кръгът с криле е също
древна емблема за бог или за божествен дух.
Кръг с кръст в средата означава център и
четирите посоки на вселената. Това е стар
предхристиянски символ на слънцето и
светлината (при германските племена и
азиатските народи). По-късно, в християнско­
то изкуство става знак за властта на
Христос над живота и светлината в света.

Кръг, разделен на две е олицетворение

на деня и нощта, на лятото и зимата, на
ЯН и ИН принципите.

Два съединени кръга означават свещен

съюз между небето и земята.
 Два кръга един в друг символизират
андрогинизъм* и хермафродизъм.

Кръг, разделен на две, с точка в горната

половина и долна част, разделена на още
две: точката горе символизира "центъра на
света" - Ерусалим; горната половина е Азия,
разделителната хоризонтална черта е
Средиземно море, долната дясна част е
Африка, а долната лява част е Европа. В
някои стари изображения владетелите са
представени с такъв диск в ръката.

Кръг, разделен на три части - символ на

Светата Троица. Във византийското
(християнско) изкуство прибавяли буквите О,
омега и Н - гръцкият превод на Яхве
(Господ) или "Този, който е".

Концентрични кръгове - символ на тиши­

ната, необходима за самовглъбяване и меди­
тация. Олицетворява също обединението на
Космическия разум. Фигурата е често сре­
щана и в Дзен Будизма, където символизира
етапите на вътрешно усъвършентване и
прогресивно хармонизиране на духа.

9
Кръг и квадрат символизира движение
и промяна на реда или на нивото.

Кръг, вписан в квадрат, кабалистичен

символ, олицетворяващ божествената
огнена искра, скрита в материята,
разпалваща в нея огъня на живота.

Три вплетени кръга - свързват се с идеята

за Триединството (Светата Троица) и за три-
листната детелина.

Андрогинизъм —от "андрогиния": наличие на признаци от двата пола в един индивид

 12
Пет вплетени кръга - един от най-извест­
ните международни символи. Петте
олимпийски кръга олицетворяват мирното
обединение на петте континента чрез
спорта.

Кръг с точка в средата - точката

символизира обединяващото съдържание на
всичко, което тръгва от нея и ще се върне
отново в нея. Знакът е познат също и като
емблема на златото и на слънцето.

Българска обредност и символика: Кръговите ритуални обреди са типични за много народни празници,
свързани с цикличността в природата и с критични ситуации във времето и пространството. Такива са
кръговите обредни шествия по празниците Коледа, Нова Година, Кукеровден, Еньовден, Великден и
Спасовден. Кръгови са обхожданията на землищата против природни бедствия като суша, градушка или
наводнения. Кръгова е и церемониалната обиколка на свещени извори и параклиси, извършвани от
нестинарите. При строеж на нова къща избраното място най-напред се обикаля с конец и се прекадява с тамян,
за да се сложи преграда между човешкото усвоено пространство, хаоса и природата.

КРЪСТ
Обща символика: Кръстът е олицетворение на света в неговата цялост. Той се идентифицира с човешката
история, пресъздава сътворението на света и притежава космически смисъл. Кръстът е един от символите на
Слънчевия и Небесния огън, на соларното мъжко божество, както е и един от 4-те символни фигури -
център (точка), кръг, кръст и квадрат. Знаково Кр. фокусира идеята за сакралния център, от който тръгват 4-
те световни посоки - изток, запад, север, юг и служи за основа на всички символи за ориентация.
Кръстът като религиозна форма и знак бил известен в праисторията на човечеството почти навякъде по
света - от древна Индия, Африка и Китай до Америка и Австралия. Той често е представян като своеобразен
модел на човека и антропоморфното божество. Наред с това е геометричен вариант на Световното
Дърво (виж "Дърво"). Кръстът символизира силите на плодородието и жизнеността, на единството на
Духа и Материята. В християнската религия олицетворява безсмъртието и възкресението. Осмислен от
позициите на Християнството, кръстът и прекръстването с ръка имат особена магическа сила да прогонват
злите духове и демоните на болестите.
Култът към Кр., според изследователите, първоначално нямал нищо общо с разпятието на Исус Христос.
Вярно, че е съществувало разпъване на кръст, но то е ставало на кръст с формата на буквата Т. Християнският
кръст е извънредно стар религиозен символ, известен далече преди христианската епоха, среща се в
древноегипетските, критските и др. древни изображения. При най-старите християнски паметници, в
качеството на свещени символи, се явяват не кръстове, а образите на риби, агънце, овчар с агънце на
раменете и др. По-късно се появяват кръстовете с различни форми, но без разпятие. Изображения с
разпънатия на кръста Исус започнали да се правят между IV и VIII век. от н.е.
Кръстът, който всички добре познаваме е този на Разпятието, наричан още Кръст на Голгота или на
Жертвоприношението. Той се асоциира с християнската религия, а медитацията върху него води до
инициация чрез страдание, жертва и себеотрицание. Както ще се уверите, съществуват редица други форми
на кръста, всяка от които притежава своите символика и значения. Така например, Равнораменният кръст,
познат още като "Червен кръст" на медицинските служби, посветените наричат Кръст на Природата -
представлява силата в равновесие.
 В Западния символизъм Розата, асоциирана с Кръста, се нарича "Роза МипдГ’ и е ключ към интерпретацията
на природните сили. Върху нейните листа са маркирани тридесет и двата знака на природните сили. Те
съответстват на двадесет и двете букви от еврейската азбука и на Десетте Свещени Сефирот. Последните на
свой ред са свързани с Тридесет и двата Пътя на Дървото на Живота." (Д. Форчън)
Предположенията за първоначалното значение на кръста са най-различни. Някои виждат в него символ на
огъня, други - соларен знак и олицетворение на плодородието. Каквито и идеи обаче да се влагат в
тълкуването му, Кр си остава един от най-разпространените символи, отразяващ висши и свещени ценности.
За разлика от кръга и квадрата, чиято главна идея като митологически знаци е разграничаването на
вътрешното от външното пространство, кръстът подчертава идеята за център и основно
направление, произлизащо от центъра.
Предполага се, че отделни елементи от кръста са възникнали още в късния палеолит и геометрично са
оформили образа на Кр. през неолита, когато той започва да се появява на различни места и в традициите на
много народи по света. При съпоставянето на кръста с други близки по функция митологични образи се
откриват интересни идеи. Такъв е случаят с древноегипетския символ на раждането и живота - ключът Анх,
означаващ живот и процъфтяване, който отключва вратата към божественото познание и мъдрост. Той е
постоянен атрибут на боговете, които го подават на царете. Въздухът и водата са елементите на
живота и затова и те могат да се опишат чрез знака Анх. Наричан поради формата си кръст с ухо, този
символ е навлязъл в християнско-коптската символика. Т-образната част на ключа символизира връзката с
мъдростта, а кръгът - свързаността с вечното начало. Анх е служил за емблема на египетските
богове, олицетворявайки идеята за безсмъртие. Той е един от атрибутите на богинята Изида, символ на
"милиони години бъдещ живот". АНХ може да се види в ръката на много египетски богове като знак за вечност
и божествен живот. Поставен в ръцете на простосмъртни той символизира щастлива вечност в компанията
на Озирис и Изида.
В дохристиянската епоха се използвал кръст във вид на буквата Т. Египтяните олицетворявали с него
идеята за живота, за мъжкия и женски принцип в природата. Древните евреи използвали Т-кръста като
талисман, символизиращ очакването на Месията, спасението и вечния живот.
Кръстът в сегашния му вид се разглежда като модел на антропоморфния (човекообразния) Бог.
Кръстообразното разположение на човека с разтворени върху кръста ръце се среща постоянно в ритуалите,
фолклора, митичните и религиозни сюжети. Заедно с това Кр. моделира духовния аспект на извисяването на
духа, на устрема към Бога и Вечността. Той представлява и геометрически вариант на Дървото на
Живота със същите две основни координати и 7-членна система на космологичната ориентация.
Присъствието на кръста може да се открие и в обикновените неща. Той е заложен в образа на човек,
разтворил двете си ръце, в полета на птиците, в корабната котва и мачтата, в тризъбеца, чука, кирката,
мотиката, ралото и т.н.
Християнската традиция обогатила изключително много символиката на кръста, влагайки във фигурата му
образа на страданията и избавлението на Спасителя. В този смисъл Кр. е съвкупност от основните теми
и символи в Библията. В християнската религия той олицетворява Разпятието, Христос, Спасителя,
Словото, мъдростта, втория образ от Триединството. Кръстът е нещо повече от фигурата на Исус.
Той е "Дървото на красотата", осветено от кръвта на Христос. Вярва се, че истинското дърво на
Христовия кръст има способността да съживява мъртвите.

ПО-ИЗВЕСТНИ ВИДОВЕ ХРИСТИЯНСКИ КРЪСТОВЕ

1
Египетски древен вариант на кръст, подобен
на ключа Анх или още "Ключът на Нил".
Използван е наравно с Т-образния кръст на св.
Антоан.
-
 Египетски кръст или "Кръстът на св. Антоан", из­
2 ползван наравно с ключа Анх от египетските и
коптските християни. В Библията, в "Езекиил"
9:4 е споменато използването на този символ
като християнски знак върху челата на пра­
ведните.

+
Гръцки или квадратен кръст, съставен от
рамене с еднакви размери. Древен
предхристиянски символ, който посветените
наричат "Кръст на Природата", представляващ
' силата в равновесие.

4
Латински кръст, познат още като "Кръст на
страданието", където хоризонталното рамо е
по-късо от вертикалното.

5
Латински обърнат кръст известен като "Кръст
на св. Петър". Според легендата светията бил
разпънат на кръста с главата надолу.

6 "Кръст на св. Андре", наречен така, защото

според легендата бил прикован на такъв кръст.
Преди това римляните използвали този знак
със значение на "разклонение" или "граница".
Този вид кръст бил християнски символ само
през Средновековието.
7
"Разклонен кръст" или "Кръст на
разбойниците", където важно значение има
уподобяването му с Дървото на Живота.

8
Християнски "Кръст на ръкополагането",
наподобяващ Слънчевия кръг.

9
Кръст на Голгота, ограден с кръг - означава
посвещаване чрез пътя на кръста.
 Кръст, ограден с кръг и повдигнат на 3 стъпала
|+п|1|^
- символ на инициация, където трите
стъпала са степените на озарение, а кръгът
означава мъдрост и вечен живот (според
Д. Форчън).

Кръст с различни дължини на раменете,

наречен "патриархален" или
"архиепископален". Известен още като "Кръст
на Лотарингия", близък до символа на Жана
Д'Арк.
—Ь " М * " н *

Троен, "папски" или първосвещенически кръст.

Троен кръст, различаващ се от "папския" по

средното напречно рамо, което е по-дълго от
другите две. Символът е известен като "Кръст
на руските секти".

"Кардиналски" кръст, подобен на "архиепис-

копалния", но с по една детелина в края на
раменете.

Най-разпространения "Руски кръст".

"Кръст с детелини", емблема на Ирландия и на

св. Патрик - нейн покровител. При Друидите
детелината била считана за магическо
растение. Св. Патрик обяснил на своите
сънародници значението на Светата Троица с
помощта на трилистната детелина.
Българска обредност и символика: Паметниците във вид на кръстове в гробищата изпълняват ролята на
заместител на покойника. Заоблената форма на кръста е знак, че починалия е от женски пол.
Дървените надгробни кръстове някога се използвали с магическа цел. При по-продължителна суша
възрастни жени изхвърляли в реката кръст от гроб на незнаен покойник или удавник с цел да се предизвика
дъжд. С трески от дъревн кръст народни лечителки баели или опушвали заболелите от различни болести и т.н.
 КРЪСТОПЪТ
Обща символика: Кръстопътят е понятие с универсално символно значение. То е свързано с пресичането
на пътищата, даващо възможност той да се разглежда като Център на света по отношение на този, който се
намира на кръстопът. Кр. е майчински символ, свързан с аспекта на Богинята-Майка, а за окултната
символика е място за магически и религиозни ритуали. Той също е символ за място, което предполага
спиране и размисъл, място за преминаване от един свят в друг, от живота към смъртта и т.н. Богиня на
кръстопътищата е гръцката Хеката, която освен на магиите се явява покровителка на.
Кръстопътят символно се осмисля като хоризонтален модел на света, тъй като съсредоточава четирите
основни посоки - изток, запад, север и юг. В митологичните представи той се явява като сакрална /свещена/
граница, разделяща своето от чуждото, усвоеното /културното/ от неусвоеното пространство на
дивата природа. По тази причина на кръстопът се извършват множество обредно-магически действия и
ритуали, целящи прогонването на болести и магии в непринадлежащото на човека пространство. Съществуват
традиции, при които е прието на Кр. да се слагат дрехите и предметите, принадлежащи на починали хора с цел
да се премахнат лошите влияния. Кръстопътят се асоциира и с идеите за централна точка или за първо
състояние на Бога преди Сътворението.
В географски области на планини, гори и савани Кр. има значение на свещено място. Така например, в
гористата зона на Камерун той се свързва с култовете на плодородието.
През всички епохи на кръстопътищата се поставяли обелиски, каменни надписи и колони, строяли се
светилища и параклиси. В античността и средновековието магьосниците често ходели по Кр. да призовават
демони и дяволи, да им принасят в жертва кози, крави, коне и др. Съществуват поверия, че на кръстопът човек
може да се отърси от злите сили, да се освободи от ненужните неща, от опасности и неприятности. В някои
традиции, когато минавали през Кр. хората имитирал звуците, издавани от различни птици и животни /за да
омилостивят горските божества/, особено на гургулица, понеже тя е свързана с боговете, не ги дразни и не е
агресивна.
Според К. Г. Юнг кръстопътят е „място на постоянно движение и промяна, символ на пресичането на
позитивни и неутрални енергии”.
Българска обредност и символика: Сакралността на Кръста по аналогия се придава на кръстопътя,
възприеман като място, неутрализиращо вредните влияния и субстанции. При ритуалните обхождания на
селските землища против суша /обредът „Покръсти”/, свещеникът поръсва със светена вода кръстопътя, за да
завали дъжд.
Н акръстопът баячките лекуват различни болести и изхвърлят водата от Поливката /обредна практика за
лекуване на различни болести и разваляне на магии/. Предметите, с които е правен „лоша магия” също се
изхвърлят на кръстопът, за да се неутрализира и разнесе „лошотията”.

КУКЕРИ
 Българска обредност и символика /По М. Арнаудов, „Студии върху българските обреди и легенди”, т.2, С., 1972 г. и Хр.
Вакарелски, „Етнография на България”, С, 1974 г /.
Кукерите са типично български магически персонажи, участващи в карнавалните шествия през Сирната
неделя и Тодоровата неделя /седмиците около Великден/. В Западна България обаче, кукерските игри се
провеждат около новогодишните празници в периода на т.нар. „Мръсни дни”. Най-общо казано, в кукерските
маскарадни игри се възпроизвежда езическия мит за умиращия и възкръсващия бог на размножаването и
плодородието. Повечето изследователи са на мнение, че в кукерската обредна показност е съхранение
някогашното преклонение към тракийския бог Дионис.
В кукерския обичай участват само мъже - женени и ергени. По-младите и по-хубавите от тях изпълняват
женските роли. Персонажите пресъздават бита в миналото: булки, съпруги, старци, кум, кръстници, младоженци,
поп, доктор, кадия, бирник, лесничей, кадъни, бейови моми, лазарки и пр. Целта в кукерската игра е
младоженците да запазят честта на младоженката от задявките и нападенията на агресивните околни мъже,
чиято група.е най-многобройна. Тя се състои от „арапи”, „сеймени”, „сурати”, „бабугери”, „песяци” и „дервиши”. Те
са страховито маскирани, с почернени лица, с обърнати наопаки кожуси и животински кожи, с невъобразимо
разнообразие от ужасяващи маски от животински черепи с големи рога, с пришити пера, мъниста и вълна, с
дълги бради, мустаци и т.н. Задължителен атрибут на страшните кукери са техните оръжия - дървени саби,
калъчки и тояги, наподобяващи фалос с червена боя по върха. Основен момент в кукерската обредност е
ритуалното обхождане на цялото селище. По своя път и във всеки двор кукерите пресъздават различни сцени с
фалически смисъл и символика. Така например, кукерите нападат невестата или младоженката и я повалят на
земята. С отчетливи движения на телата или с помощтта на тоягите си те наподобяват полов акт. Съпругът или
младоженецът брани жена си, но пада мъртъв на земята, а тя имитира раждане /с кукла или жива котка/.
Съпругът възкръсва, започва да тегли рало, пак умира и възкръсва. При обиколката из хорището кукерите удрят с
дървените си оръжия жените, за да забременеят. Те подскачат под звуците на хлопки, звънци и музикален
съпровод - така по магически начин стимулират вегетацията, растежа и богатата реколта. Стопаните посрещат
кукерите и ги даряват с хранителни продукти. В края на карнавала подареното се продава, с парите се прави
мъжки гуляй, а останалото се дарява на училището или църковното настоятелство.

КУЧЕ
Обща символика: Някои аспекти, присъщи на символизма на кучето понякога са доста противоречиви и
отвеждат към различни страни на митологичната образност. К. се явява като: водач на душите или пазач на
отвъдното, Жертвено животно или чудовище, атрибут на боговете или просто като астрологичен знак.
Кучето се асоциира с образите на Анубис, Цербер, Гарм /чудовищно куче-пазач/, Циен Чуан / Небесно куче от
китайската митология/, Ксолотл /куче-бог на ацтеките/ и др. Комплексната образност на четириногото се свързва
с триадата елементи Земя-Вода-Луна и оттам произтича неговата алегорика : окултна, гадателска, женска,
сексуална, растителна, както и идеята за несъзнателното и подсъзнанието.
Първата универсална митична функция на кучето е тази на водач на човека в мрака на смъртта след като го
е съпровождало в светлината на живота. От Анубис до Цербер, през Тот, Хеката и Хермес, кучето е
оставило своя образ на водач на душите на мъртвите през цялата културна история.
Песоглавците, населяващи египетската иконография и стенопис имат за цел „да хванат или унищожат
враговете на светлината” и да опазят вратите на свещените места.
Древните мексиканци обучавали кучета специално предназначени за придружители и водачи на мъртвите в
отвъдния свят. Мексиканските индианци заравяли заедно с починалия и „куче с цвят на лъв - един вид
олицетворение на Слънцето, което придружавало мъртвия, така както Ксолотл, богът-куче бил със Слънцето
през неговото пътуване под земята” / К.С1гагй /. В стария мексикански зодиак 13-тото и последно съзвездие в
зодиака било кучето. То присъства какго в китайския, така и в прабългарския астрологически календар /виж Хр.
Енев, „Числата - символика и традиции”, стр. 50/
В гръцката митология Хеката, богинята на тъмнината, можела да се превръща в куче или в кобила. Кучето
присъства също и между атрибутите на Асклепий /Ескулап/ - богът на медицината.
В Тибет кучето е олицетворение на ревност, сексуалност и чувствен глад. Буда учи, че ако човек живее като
куче, при разпадането на тялото след смъртта си той отива в света на кучетата. В Япония изображението на куче
служи за предпазване и охрана на децата и бременните жени. В Китай К. придружава Безсмъртните. Небесното
куче Циен Чуан е огненочервено, представлява едновременно ураган и метеор, издава гръмотевичен шум и има
отблясъци на светкавица. В крайния Изток К. символизира едновременно добри и лоши страни. Добри, понеже е
близък приятел и спътник на човека, верен пазач на дома и семейството му. Лоши, тъй като кучето прилича на
вълка и чакала и по тази причина се възприема като нечисто и презряно животно.
В Исляма К. има 52 характеристики, половината от които са святи, а другата половина - сатанински. Според
тази религия животното има 7 живота, а да убиеш куче означава да убиеш 7 човека. Вярва се също, е виенето на
куче в двора на някого е предвестник за смъртта на стопанина.
Мюсюлманите в Танжер ядат кожата на малки кученца и котета като противоотрова и защита срещу магии.
За разлика от другите кучета хрътката се счита за нечисто животно, но за сметка на това предпазва от лоши очи.
Сирийските мюсюлмани вярват, че в къща, където има кучета никога не влизат ангели.
При келтите К. се свързвало със света на воините, тъй като било дресирано за битки и лов.
Българска обредност и символика /по Ив. Георгиева, „Българска народна митология", С., 1983 г/. Според народните
вярвания и представи някога кучето и вълкът били братя, но се скарали и станали врагове. Вълкът се възприема
като творение на дявола, а кучето е слуга на Бога. За българите К. е верен приятел на човека, разпознаващо
доброто от злото и умеещо да предсазва бъдещето. Ако кучето започне да вие като вълк, според поверието това
е знак, че стопанинът му скоро ще умре.
У нас се вярва, че родените в събота кучета прогонват болестите и лошите демони. В песенния фолклор се
казва, че в двор, където има вързани кучета-съботници чумата не влиза. Друго поверие гласи, че в отвъдното К.
носи стомни вода, за да угаси огъня, над който се пече неговия грешен стопанин, докато котката само подклажда
и раздухва огъня.
Народната традиция забранява на бременните жени да прескачат куче или котка, за да не се роди
детето космато. Вярва се, че ако куче прескочи тялото на покойник той ще се превърне във вампир. С цел
кучетата да не заболяват от бяс у нас се извършва тяхното обредно „бесене” на Песи Понеделник през
Тодоровата седмица.
Поради сходството между кучето и вълка често се смята, че заченатите, родените или починалите през
Мръсните дни /времето от Коледа до Йордановден/ се превръщат в кучета и вълци. През Мръсните дни и
Тодоровата неделя те бродят нощем на воля и пакостят на хората.

ЛЕБЕД
Обща символика: Символният образ на лебеда е тясно свързан с митологичните персонажи на Аполон,
Афродита, Зевс, Леда, Орфей, Брама, Сарасвати*. Използването на символиката на лебеда е свързано
основно с представата за способността на човешката душа да броди по небето в образа на Лебед. Красивата

Сарасвати - в древноиндийската митология - името на главната ведическарека и нейната богиня.

птица сама по себе си олицетворява идеи като възраждане, чистота, целомъдрие, съвършенство,
гордост, мъдрост, самота, тъмнина, пророчески способности и дори смърт.
Лебедът е съвършена птица, чиято белота, сила и обаяние я правят жив божествен знак на
светлината. В неговата символика се различават два вида белота и светлина, както и свързаните с това
два вида лебеди - бели и черни. В митовете и приказките се използва похватът на тяхното
противопоставяне. Така белият лебед се свързва с деня, доброто, живота, слънцето и мъжкото
начало. Черният лебед се асоциира с тъмнината, луната, нощта, женското начало, окултизма,
отвъдното.
В повечето случаи лебедът като цяло олицетворява мъжкото, слънчевото начало и плодородието.
Неговият безупречен вид намира най-добро отражение в митологията на древна Гърция, където птицата е
неразделен спътник на Аполон, бог на поезията, музиката и гаданията. Легендата разказва, че когато той се
родил в Делос на седмия ден от месеца, на същия ден ято свещени лебеди обиколили седем пъти кулата на
острова. Друга легенда разказва как Зевс, запленен от красотата на Леда, жена на спартански цар Тиндарей,
гръмовержецът се превър-нал в лебед, а тя в патица, за да бъдат заедно. Те се съединили и според легендата
от тази връзка Леда снесла яйце, от което се появили Елена и Диоскурите. Това яйце се явява вариант и
трансформация на митологемата за космическото яйце. Към това космическо яйце отвеждат и други легенди,
като древноегипетската за "Патицата на Нил" или индийската за Хамза, мътеща Браманда върху първичните
води. Подобни или аналогични легенди се срещат както в Египет, така и при алтайските народи, където дива
патица се съединява с лебед.

лилит
Л илит (1892), от Джон Колиър

Обща символика: В еврейската Кабала Лилит е един от седемте демона, представляващ гола жена,
чието тяло завършва със змийска опашка. Кабалистичната традиция разглежда Лилит като нечестив образ и
първа жена на Адам. Тя е създадена по едно и също време с него, преди Ева, но не от реброто му, а също от
кал. Веднъж между Адам и Лилит възникнал спор, при който тя настоявала, че и двамата са равни, понеже
произлизат от земята. Л. не успяла да го убеди, ядосала се, произнесла името на Бога и избягала от мъжа си. В
Червено море я застигнали три ангела с послание от Бога, но тя отказала да се върне, казвайки, че е
създадена да вреди на семействата и новородените. Тогава била захвърлена в бездната, на дъното на океана,
където останала постоянно измъчвана от перверзни мисли и желания. Според "Зохар" (11, 267 б ) Лилит
станала жена на Самаел (или на Сатаната) и майка на демони /виж също статията „Ева”/.
В митологичните представи Л. принадлежи към т.нар "черни богини", а народната етимология свързва
името й с еврейското ^V^, означаващо "нощ". Символичният смисъл на легендите определя Л. като враг на
Ева (ролята на съпругата), като причинител на незаконни връзки, семейни раздори и проблеми в
семейното ложе. Лилит се сравнява с Черната Луна и олицетворява сянката на подсъзнателното,
разрушителните чувствени инстинкти и разяждащата ревност.
Европейското Възраждане проявило силен интерес към Кабала и в частност към Лилит като първа жена на
Адам. Това било причина в литературата и изкуствата тя да приеме образа на прекрасна и греховна
изкусителка. Известни са превъплащенията й в образа на Савската царица, в романа на Дж. Макдоналд
"Лилит", в разказа на Ан. Франс "Дъщерята Лилит" и др.

ЛОТОС
Обща символика: Според митопоетическата символика лотосът е първото красиво митично цвете,
разцъфтяло върху застоялата мътна вода. Това го оприличава с първата проява на живота върху
неутралната необятност на първичната вода. Основното образносимволно значение на лотоса е съзи­
дателната сила, свързана с женското начало, с детеродните органи и функции на жената. Цветът на
Л. обикновено се сравнява с половия орган и архетипната вулва, гаранция за продължаване на рода и за
възраждане. Най-популярните символни понятия, свързани с това растение са потомство, плодовитост,
плодородие, здраве, слънце, разцвет и дълголетие. Лотосът е олицетворение и на възкресение,
безсмъртие, целомъдрие, чистота, творческа сила, твърдост, смирение, съгласие, тишина,
забрава и др. Структурата на цвета на Л. (център, ограден от листенца) олицетворява взаимодействието
между мъжкото и женското начало. Пъпката на Л. е египетски и инду-истки символ, познат от първите
иконографии от Египет, Индия, Китай и Япония до Средиземноморските страни.
В Египетсктата митология лотосът се счита за "цветът, който стои в началото" и се е появил от
първичната вода Нун. Едновременно с това за египтяните цветето е "произлязло от светлината", като е
еднакво близко и на огъня и на водата, на мрака на хаоса и на божествената светлина. "Изплуващият от
водата лотос става символ на изскачащото от тъмнината слънце" (М.Луркер). Лотосът бил растението на бог
Нефертум, както и на бога на слънцето, появяващ се от първичния океан върху лотосов цвят. В Египетската
книга на Мъртвите се казва, че бог Ра се появява "като златния юноша, произлязъл от лотоса."
Според свещените древноиндийски книги, Л. е произлязъл от тъмнината и е разцъфтял в светлина,
превръщайки се в символ на духовен разцвет и пробуда. Цветът се свързва с женското лоно и олицетворява
Богинята-Майка, източник на божествения принцип, на сакралната и творческата сила. Лотусът с 8
листенца (като осемте посоки в пространството) е олицетворение на Космическата хармония. В индуистката
об-разност от пъпа на бог Вишну изникнал лотусът, от чието вен-челистче се появил Брама.
В китайската любовна литература Л. често се използва за образно изразяване на женското лоно или като
комплимент за куртизанка (напр. "Златен лотус"). Наравно с това в Китай Л. олицетворява "чистотата и
целомъдрието, плодородието и про-изводителната сила". Съотносим е с лятото и се възприема като един от
8-те символа на щастливото предсказание.
В древна Гърция лотусът многократно се споменава от Омир и се включва в поредица от
митологизирани цветя, редом с шафрана и хиацинта. Следи от символиката на Л. се открива и в християнската
традиция в образите на лилията и лалето. Освен цвета на Лотоса е познато и т.нар. Лотосово дърво
(киринейски лотос или жожоба). В мюсюлманската митология лотосовото дърво се намира на седмото небе,
вдясно от престола на Аллах.
 ЛУНА
Обща символика: Небесното светило е източник на многобройни митове, култове и легенди за богини с
образа на Луната - Изида, Ищар, Хеката, Артемида или Диана. Луната е широко разпространен космически
символ през всички епохи, обогатяващ смисъла на различни аспекти от съществуването. Той се отнася към
божествеността на жената и към плодородната мощ на живота, превъплатен в божествата на
растителното и животинското изобилие, имащи за първообраз култа към Великата Майка - Магна Матер.
Луната е едното от двете главни действащи лица в раз-пространените още от палеолита в цял свят
астрални митове, където Луната и Слънцето са главните действащи лица. Символиката на Луната се проявява
най-добре в отношенията й със Слънцето. Фактът, че Л. е лишена от своя собствена светлина и е бледо
отражение на Слънцето, както и това, че тя преминава през различни фази и мени формата си, води до две
основни символни характеристики на вечерното светило. Първо - луната олицетворява зависимостта и
женския принцип и, второ - на нея са й присъщи периодичността и подновяването. В този смисъл тя
олицетворява трансформацията и нарастването. Една и съща символика свързва Луната, Водата, Дъжда,
женската и животинската плодовитост (поради 28-дневният женски цикъл), плодородието, съдбата на човека
след смъртта и инициативните (посветителските) ритуали.
Чрез постоянните си последователни фази луната се разглежда като инструмент за универсално
измерване и емблема на отминаващото време. Тя е символ на биологичните ритми и контролира
космическото изражение на цикличността в живия свят. Нейната безкрайна периодичност, способността й да
нараства, да се смалява и да изчезва, вечното възвръщане на първоначалната й форма правят от луната
звезда на ритмите на живота.
За човека Л. е символ на преминаването от живота към смъртта и от смъртта към живота. При много
народи тя е смя-тана за място на този преход. Ето защо множество лунарни божества са едновременно
хтонични и погребални, като например Мен, Персефона, Хермес и др. Пътуването до луната или
безсмъртното пребиваване на нея след смъртта, според някои вярвания, са право само на привилегировани -
владетели, герои, магьосници, посветени и др.
Луната е символ на индиректното, теоретичното, прог-ресивното, рационалното и хладното
познание, което я доб-лижава до символиката на бухала и совата. Нощната звезда се асоциира с красотата,
с отразената от Слънцето приглушена светлина - светлината в безкрайната тъмнина.
В Китай вечерното светило се възприема като ИН по отношение на Слънцето, което е ЯН. Там Луната се
възприема като рецептивното (възприемащото) и пасивно начало; тя е водата по отношение на слънчевия
огън; студът по отношение на топлината; северът и зимата по отношение на юга и лятото.
Луната е едновременно вратата на Небето и вратата на Ада, олицетворение на богините Диана и
Хеката, където Диана е благоприятния аспект на Луната, а Хеката - неблагоприятния.
Л. е символ на пасивността и нощта, на влагата и плодородието, на подсъзнанието,
въображението, съня, възприемчивостта и психизма. Тя е олицетворение на жената, на всичко
временно, нестабилно, податливо и илюзорно. Така наречената "лунарна зона" на личността е тази нощна
зона, свързана с несъзнаваното и с инстинктивните човешки импулси. Това е примитивната част,
която дреме във всеки, оживяваща в сънищата, фантазиите и въображаемите обра-зи, които моделират
дълбоката човешка същност. Специфич-ната символика на светилото намира отражение в XVIII Голяма
Аркана на гадателските карти ТАРО (виж стат. ТАРО).
В Египетската митология луната е смятана за "Слънце", което свети през нощта, затова и представите за
пътя на Слънцето се прехвърлят върху Луната. Лунните фази са символи на живота и смъртта и се
свързват с кончината и възкресението на Озирис. При маите Луната е символ на мързела и сексуалния
произвол, покровителка на тъкачеството и паяка като негов атрибут.
 В юдейската традиция луната е символ на еврейския народ, тъй като тя се променя така, както еврейските
номади, сменяли маршрутите на своите странствания. Адам е първия човек започнал странстващ живот, а
Каин е първият скитник.
В Корана Луната и Слънцето са често срещани образи в качеството си на знаци на силата на Аллах. В
Исляма се използва лунарният символизъм, където фазите на Луната и Месечината предизвикват смърт и
възкресение.
Българска обредност и символика*: В народните вярвания Луната е персонифицирано същество, плод
на брака между Небето и Земята. Според поверията Слънцето и Луната са брат и сестра, които в началото
светели с еднаква светлина, но после се скарали и били разделени, като Луната била наказана да свети по-
слабо от Слънцето. Това народно вярване, което се среща у нас в най-различни варианти, е непосредствено
свързано с древния мит за Божествените Небесни близнаци. Лунните петна са преосмислени съобразно
християнската вяра и се възприемат като двама братя (Авел и Каин), единият от които убил другия за парче
земя или купа сено. Поради връзката и асоциациите с женското начало (Луна = жена, Луна = Месечина = месец
= менструален цикъл), луната с нейната цикличност и фази е от особено значение в народната медици на и
магьосничеството. Така например с баене или с т.нар. по-ливка при новолуние или пълнолуние се лекуват
различни болести и рани.
В ежедневието и обредния живот на българина новолунието се смята за особено благоприятно за
всякакви начинания. Тогава се правели годежи и сватби, започвали се оран и сеитба, стрижели се овцете,
разплождал се добитъка, насаждали се кокошки. При новолуние, както и при пълнолуние се отсичали дървета
за строеж на нова къща, за да не ги ядат червеите. На пълна луна се влизало и в новия дом. В периода след
пълнолунието обаче, според старите традиции, не трябва да се предприемат никакви семейни и стопански
начинания, тъй като се вярва, че ще завършат неблагополучно.
У нас съществува поверието, че ако дете се роди при нова луна то ще е момче; при новолуние момите
мият косите си за да растат дълги и тогава приготвят чеиза си, за да се радват на щастлив семеен живот; ако
при новолуние човек види новата луна вдясно от себе си, то ще му върви на добро. Съществуват различни
народни тълкувания за произхода и предназначение- то на луната. Според едни тя е направена от питка кал,
според други е Огледалото на Дядо Господ, с което той наблюдава делата на хората, според трети луната
(месечината) е произлязла от крава и има рога. По тяхното разположение в миналото гадаели какво ще бъде
времето. Ако рога на месечината бил наклонен надолу означава, че ще вали дъжд и обратно.

Обща символика: Лъвът е светъл и слънчев символ, олицетворение на могъщество, сила, смелост,
мъдрост, щедрост и справедливост. Неговият образ символизира Бащата, владетеля и закрилника. В
качеството си на митологически символ и хибридно същество с лъвска глава или тяло, лъвът присъства
във фолклора, литературата, изкуствата, хералдиката* и емблематиката на много народи. В различните
хералдически системи Л. най-често символизира твърдост, устойчивост, благоразумие,
покровителство и спокойствие. Образът на лъва отвежда към такива качества като бдителност,
доблест, благородство и великодушие. В по-късни времена Л. започва да олицетворява съзерцание,

*По Георгиева, Ив., - "Българска народна митология”, С., 1983 г.

Х ералдика — наука за гербовете, гербознание

отшелничество и самота. Лъвицата от своя страна се възприема като символ на майчинство и
сладострастие, и като атрибут на редица богини-майки. Тя е образно свързана и с много женски божества -
Кибела, Хеката, Артемида Ефеска, Рея, Аталанта, Опс и др. Освен положителните символни асоциации в
различните митологии лъвът олицетворява гордост, надменност, тирания, зли и демонични сили на
хаоса, Антихриста (засвидетелстван в Библията).
В древните културни традиции, в митологиите и фолклора на старите народи от Африка и Азия лъвът е
олицетворение на слънцето и огънят, на силата, величието, властта и висшата божествена сила.
В Месопотамия и Египет Л. е почитан като соларно животно, често смятан за форма на проявление на
богът на слънцето, като например богът-лъв Мийзис, изобразяван със слънчевия диск, който по-късно в
гръцката епоха получава названието "Ра, светлина, огън и пламък". В Египет Л. става символ на фараоните
поради своята властност, сила и страховитост. По тази причина неговият образ е въплатен в статуите на
пазителите на вратите на светилищата и храмовете, както и в конструкциите на фараонския трон. В тази страна
Л. бил емблема на понятията Вчера и Днес, а южният вятър бил изобразявана като четириглав, в повечето
случаи крилат лъв. Според египетската мито-логия на входа на подземния свят стои богът Акер с две лъвски
глави. В Египет лъвът се свързва с боговете Хор, Ра, Озирис и др., но повечето от лъвските божества са от
женски пол (Сехмет, Мехит, Тефнут, която щом се разгневяла се превръщала в лъв и др.). Като слънчево
животно Л. символизира не само залеза, вечерта, смъртта, утринта и прераждането. В египетското
изкуство често се среща образите на два лъва един до друг и обърнати в противоположни посоки. Единият
гледа на Изток, а другият на Запад. Те бдят над протичането на деня и символизират двата хоризонта, пътят на
Слънцето от единия до другия край на земята. В по-широк смисъл двата лъва олицетворяват вчерашния и
утрешния ден, миналото и бъдещето, труда и почивката. Египетската митологична образност на лъва оказала
влияние в обширни райони на Азия, Африка и по Източното Средиземноморие: митичният сфинкс, крилатите
вавилонски грифони, съществата с глава и горна част на жена, тяло на лъв и крила на птица и др.
В Будизма Л. е олицетворение на храброст, постоянство и благородство, възприема се като
носител на късмет и щастие, и често се среща като въплащение на Буда, чиито трон представлява лъв. В
Китай Л. е едно от четирите животни, символизиращи властта. Кришна е лъвът сред животните, Буда е
лъвът на Шаки, Христос е лъвът на Юдея; Али - зетят на Мохамед почитан от шиитите, е лъвът на Аллах ( по
тази причина на иранското знаме е изобразен коронован лъв) и т.н. В Крайния Изток лъвът се оприличава с
дракона, като в много случаи се идентифицира с него в ролята на пазител срещу лоши влияния. В Япония на 1
януари и в някои празнични дни се играят т.нар. танци на лъва (Шишиме), изпълнявани от танцьори, покрити с
плат с изрисувано тяло на лъв и червена лъвска глава. Те тръгват от шинтуистките храмове и минават
танцувайки по улиците. Ролята на лъва в случая е да прогонва демоните и да донесе здраве и щастие в
домовете на хората.
В Християнството Л. е често използван символ, който може да бъде открит на много места в Библията. В
Стария Завет лъвът се сравнява с Юда, Саул, Даниил и става емблема на светците Марко, Игнатий, Ефимий,
Адриан и дори на Христос. За юдейския лъв* се говори навсякъде в Писанието - от "Битие" (49:8) до
"Откровението на Йоана" (5:5 ), където се казва: "Но един от старците ми каза: Недей плака: ето Лъвът, който е
Юдово племе, който е Давидовият корен, превъзмогна за да разгъне книгата и да разпечата нейните седем
печата". В Средновековната християнска иконография лъвските изображения символизират следното: горната
част и главата отговарят на божествената природа на Спасителя, а долната част се отнася към човешката
природа и слабостта. Според Псевдо-Денис Ареопагит в теологията някои ангели са описани като лъвове,
защото формата на лъва символизира величието и божествената тайна, непобедимата сила и авторитет
на Светия разум. Християнските гробници, орнаментирани с лъвове, символизи- рат възкресението и
възраждането.
Смразяващият рев на Л. и образите, в които той е с широко отворена уста отвеждат към една не толкова
слънчева и светла символика, а към света на сенките и тъмнината. В своята заплашителна форма лъвът
напомня за божествата на подземния свят, на отвъдното и ада.

Ю дейският лъ в олицет ворява ю дейския род, от който произхож да И сус Х рист ос

 ЛЮБОВ
Обща символика: Любовта е първият бог, който осигурява продължението на видовете и
вътрешното единство на космоса (Р. Спта!). Тя разкрива общия символизъм на обе-динението на
противоположностите, т.нар. союсюепИа соп1гапогит. Любовта е основен импулс при човека, либидото
/половото влечение/, което подтиква всяко живо същество да се реализира в действия. Л. е стремеж към
един обединяващ център, който ще позволи да се осъществи динамичния синтез на неговите
възможности. Ролята на либидото от своя страна се проявява в съзнанието, където може да стане духовна
сила на моралния и мистичен прогрес (по “□ю11оппа1ге дез зутЬо1з”, Р. 2000).
Любовта е призвана да превъзмогне антагонизмите между половете, да асимилира различните сили и
да ги интергрира в едно цяло. В този смисълтя бива често символизирана от кръста - + - синтез от
хоризонталната и вертикалната енергия, както и от двойния китайски символ ИН-ЯН - ©.
При любовта две същества взаимно се отдават и проникват едно в друго, като по този начин се издигат на
едно по-високо стъпало, стига отдадеността да е пълна, а не само физическа. Любовта е онтологичен /от
Онтология - метафизическо учение за света и за основните начала на всичко съществуващо в него/ източник
на прогрес, когато е истинско обединение на щедра всеотдайност, а не израз на притежание, обсебване и
приспособимост. В последните случаи, чрез разрушаване стойността на партньора за постигане на егоистични
цели се стига до раздяла и край. Тъй като любовта е обединение на две отделни части на съзнанието и
съществото, основна грешка при всяка любов се допуска тогава, когато едната от двете части започне
да се възприема като едно цяло.
Любовта се олицетворява най-често от гръцкия бог Ерос, който има нееднозначен произход. Той се приема
за син на Хермес и Афродита и се представя като вечно незадоволен в търсенето на своя обект и изпълнен с
хитрости за постигане на целите си. Той е във вид на голо дете или юноша, има криле и не крие своите
желания. Крилатото същество наречено Амур е голо и невинно олицетворение на любовта, символизиращо
вечната младост на всяка дълбока любов. Той обаче е носител и на известна доза безотговорност,
защото си играе с хората, преследва ги, заслепява ги, прострелва ги със стрелите си, разпалва любовта,
страстите и желанията им.

МАГАРЕ
Обща символика: Образът на магарето е многозначна фигура, разпространена от дълбока древност.
Освен познатите идеи за невежество и безсмислено упорство, то е символ на редица други положителни и
отрицателни качества и алегории. В приказки, разкази, пословици, басни и поговорки магарето се явява като
олицетворение на благоразумие, хитрост, пресметливост, предприемчивост, мъдрост, глупост и
необикновен инат. От друга страна М. е емблема на тъмни и сатанински значения и тенденции. То, какго
и дявола, олицетворява инстинктивните проявления на човека, неговото либидо, секс, стремеж към
земни и чувствени наслади.
В древен Египет магарето е метафора на измъчения носач. То е една от формите на слънчевия бог,
но е свързано и със Сет - олицетворението на злото. Отвъдният свят на египетската митология била населена
с демони с магарешки глави, които охранявали портите на подземния свят. Там т.нар. червено магаре е
едно от най-опасните същества, които среща душата в пътуването си в отвъдното.
В будизма М. е символ на унижението и аскетизма. В Индия то е ездитно животно на зловещи
божества като Найрота, пазач на страната на мъртвите, на Каларатри и др. В Китай бялото магаре било
ездитното животно на Безсмъртните.
В древна Гърция М. се свързва с бог Дионисий, а в Делфи то служело за жертвоприношения. Изразът
"магарешки уши" произхожда от легендата, според която Аполон превърнал ушите на фригийския цар Мидас в
магарешки. Причината била, че последният предпочел музиката на бог Пан пред тази на Аполон. Преведено на
езика на символите, цар Мидас бил наказан заради това, че избрал музиката на чувствените изкушения
пред тази на душата, разума и хармонията.
В някои традиции М. се явява свещено животно, като при старите евреи то носи на гърба си царе,
пророци и съдии. Там магарето се причислява към Сатурн, т. нар. Второ слънце, което е звездата на Израел
(прави се аналогия между Сатурн и върховния юдейски бог Яхве). Магарицата (ослицата) символизира
смирението, а малкото магаренце - покорността и унижението.
В Библията ослицата е представена само в положителна светлина, напр.: магарицата на Валаам го
предупреждава за присъствието на божия ангел; в бягството си от преследванията на Ирод Йосиф отвежда
Мария и малкия Исус в Египет върху гърба на ослица; Исус Христос влиза триумфално в Ерусалим, яздейки
магарица. Както може да се види от библейските разкази това животно символно отвежда към понятията
бедност, търпение, спокойствие, смирение, покорство, смелост, примирение и спасение. Във връзка
с това Ришар дьо Сен-Виктор казва, че "щом самият Христос е пожелал да язди именно такова животно, то е за
да покаже необходимостта от смирение".

МАНДРАГОРА
Обща символика: Мандрагората е най-известното и най-използвано от магическите растения. Ролята й в
символните и митологичните представи се обяснява с наличието на сънотворни и възбуждащи свойства, както
и с това, че корените й наподобяват умалено човешко тяло. М. е отровно многогодиш- но растение, което се
числи към рода на картофовите и вирее в Средиземноморските райони. Притежава силна и неприятна
миризма, използва се в медицината и като афродизиак (стимулатор на полово влечение). Мандрагората
символизира плодовитостта и според поверията, коренът на мандрагората може да предсказва
бъдещето, да прави човека неуязвим, да помага при откриването на съкровища. Символният смисъл
на М. отвежда към понятия като мъжки принципи, сила, възраждане, възбудимост и др. Растението е
олицетворение на нещо тайнствено, рядко и необичайно. В Марсилското Таро М. е изобразена в Х11-тата
карта от Голямата Аркана - "Обесеният" със смисъл на неуязвимост и възраждане (вижХр. Енев, "Числата -
езотерика и познание", Г., 2001).
Най-ранното доказателство за употребата на мандрагора е угаритски клинописен текст от XV в.пр.н.е., в
който се описва любовен ритуал на плодородието. В древна Гърция растението се наричало "растението на
Цирцея" и се асоциирало с Афродита и Цирцея - покровителка на магиите Цирцея. Там се използвал сок от
мандрагора за възбуждане на страсти и любов. М. се явява на няколко места в Библията като средство против
безплодие. В Битие 30:14-23 се разказва, как и Лия и Рахил (жени на Яков) ползват мандрагора и зачеват -
първата ражда Исахар, а втората - Йосиф: "... и Рахил рече на Лия: Я ми дай от мандрагорите на сина си ", или:
"... Лия излезе да го посрещне и рече: При мене да влезеш, защото наистина те откупих с мандрагорите на
сина си. И лежа с нея оная нощ. И Бог послуша Лия; и тя зачна и роди пети син на Якова."...
Питагор наричал мандрагората "човекоподобно растение". В някои традиции по вида на корена се
различават мъжка и женска мандрагора. Според Диоскурид, гръцки лекар от I в. от н.е. дал първото научно
описание на мандрагората, бялото растение е мъжко, а черното - женско. В духа на народната етимология в
английския език мъжката мандрагора се нарича тапдгаке (от тап - мъж), а женската адотапдгаке ( от адотап -
жена). Другото име на растението е "обесено човече" и идва от поверието, че М. е поникнала от семето на
обесен неразкаял се грешник. Средновековният лекар Хилдегард фон Бинген (1098-1179) смята, че
мандрагората е поникнала там, където е бил създаден Адам.

МАРТЕНИЦАТА И БАБА МАРТА

Българска обредност и символика*: Мартеницата е типично български амулет, изработен от усукани бял
и червен вълнен конец. Според народното вярване М. предпазва от уроки, зли очи и демонични
същества. Широката употреба на мартеницата у нас се обяснява с магическата сила на червения цвят, който
има способността да прогонва злите духове и болестите. Червеният вълнен конец е най-разпространен
апотропей в народната култура.
Мартеницата се приготвя от стара или чиста (девствена) жена в навечерието на празника баба Марта, като
се иска тя да не е докосвала огън. В противен случай мартеницата загубва магическата си сила. М се връзва на
ръцете на децата, поставя се като гердан около шията на момите, окачва се на плодните дръвчета в градината
и на новородените домашни животни. Мартеницата се носи до появата на първите щъркели и лястовици или до
първото кукане на кукувицата. След това се връзват на дърво или се поставя под камък. На другия ден децата
гледат под камъка какво има - ако видят бръмбар или червей се вярва, че през годината ще се плодят едрите
домашни животни (крави, коне, биволи). Ако под камъка има мравки и малки буболечки, вярва се, че ще се
въдят повече агънца и козички.
Баба Марта е първият ден от месец март, който се осмисля като преломен момент в природния годишен
кръговрат, поставящ началото на пролетното затопляне. В традиционното народно светоусещане Баба
Марта е единствената женска персонификация сред годишните месеци. Тя е представена като старица с
много променлив нрав. В народните предания, приказки и пословици Б.М. е дадена в най-близки родствени
връзки с братята си Голям и Малък Сечко (месеците януари и февруари). Трите персонифицирани месеца на
митологично равнище често образуват здраво споена триада, имаща отношение към мита за разнополовите
божествени близнаци и инцеста (кръвосмешението) между тях. Според различните варианти Баба Марта е
ту сестра, ту съпруга на своите братя. Често тя е недоволна от техните сексуални възможности или от
обстоятелството, че двамата братя са изпили виното й. Затова старицата (или невестата) Баба
Марта е разгневена, вследствие на което или пече слънце или времето се разваля, вали сняг и дъжд или
има киша .

МЕД
Обща символика: Медът е преди всичко символ на богатство, пълнота, сладост и мекота. Заедно с
млякото можем да го срещнем да тече по всички благословени земи ( в Рая например), откъдето човек е бил

П о Стойнев, Ан., Българска мит ология, С., 1994

изгонен. Във ведическите традиции медът се възприема като оплодителен принцип, източник на живот и
безсмъртие. Почитането на М. и обредната му употреба е неразделна част от пчелата (виж стат. "Пчела"),
която го произвежда и е един от обичаните символи на въздуха, небето и слънцето.
По подобие на млякото, медът е сравняван със спермата на океана. Келтите почитали медовината като
питие на безсмъртието. Жителите на древна Атина умилостивявали Голямата Змия с медни сладкиши, за
да си стои в пещерата. Според легендата, Питагор през целия си живот се хранел с мед. Вергилий нарича меда
"небесен дар на росата".
Китайската традиция свързва меда с елемента "Земя" и с идеята за центъра (виж стат. "Център"). По
тази причина сосовете към ястията, сервирани на императора трябвало да съдържат мед.
В ислямската традиция медът е почитан като панацея. Той играе важна роля в обредността на
пролетното пробуждане. За американските индианци медът е част от медицинските ритуали и обредни
церемонии.
В скандинавската митология медът е свещен продукт, даряващ мъдрост и поетическо вдъхновение.
Там свещеният мед е тясно свързан с мита за Один и Световното дърво Игдрасил, покрито с медена роса.
В психоанализата медът се счита за символ на Висшето Аз в качеството си на последно следствие
от вътрешната работа върху себе си.
Медът се свързва и с религиозната култура, с митичното познание, с духовните придобивки и
разкритието за посветения. Той подчертава висшата красота, духа и състоянието на Нирвана.
Медът е символ на цялата сладост и осъществява премахването на болката. Той е символ на
познанието и мъдростта, олицетворение на защитеност и удовлетворение.
Българска обредност и символика: Медът заема важно място в българската празнична и погребална
обредност, в обредно-магическите действия и в народната медицина. Младата невеста при влизане в новия си
дом намазва вратата и прага с мед и масло С мед се намазват обредните хлябове за новородено, сватбените
пити меденици, някои хлябове за погребения, помени и Задушница. Баячките и лечителките разпръскват уроки
и магии с мед. Медени питки се раздават против чума, шарка и други болести, изнасят се по пътища и
самодивски места, за да си отидат болести и самодиви.

МИТРА
Снимка на барелеф на Митра,
открит в древно скално светилище
в Гърция

Обща символика: Митра е бог на непобедимото Слънце, на жизнената енергия и на спасението, на

воините и на войската. Този древноперсийски митически персонаж се явява и като покровител на
природата, на плодородието и на хората. Според вярванията той дарявал здраве, щастие и
благосъстояние, изпълнявал молбите на хората и налагал определени нравствени граници. Роден е от скала
на 25 декември, денят когато се чествало зимното слънцестоене и възраждането на слънцето. В началото на
християнската религия култът към Митра бил нейн главен "съперник" (виж стат. "Коледа").
На авестийски Митра означава "договор" и "съгласие" и първоначално бил почитан като божество на
съгласието.
Култът към Митра бил широко разпространен в древността и намерил пряко или косвено отражение в различни
културно-исторически традиции и религиозно-митологични системи. Някъде го почитали едновременно с
Юпитер, а другаде го отждествявали със Зевс.
 Митра бил особено популярен сред римските войни, които го принесли на една огромна територия от
Ефрат до Рейн. От Персия култът към Митра завладял Рим и нейните провинции - целия Средиземноморски
басейн, днешните Германия, Фран-ция, Испания, Португалия и "дори България", според Кр. В.Берген
В символен план Митра олицетворява безкрайното Време, произхожда от света на живите и го
управлява. От множеството останали изображения и барелефи се вижда, че той е човешко същество с глава на
лъв и навита около тялото змия, която символизира цикличния път на Слънцето и на Вре- мето. В митологията
Митра е най-известен с това, че убива бик, разлятата кръв от който дава началото на растенията и
животните. Оттам култът към Митра първоначално символизирал физическото и психическото
възстановяване чрез енергията на кръвта от животинското жертвоприношение*. По-късно тази енергия
започнала да се възприема като "слънчева", докато накрая станала Божествена енергия. В случая става дума
за възвеличаване не толкова на боеца и войнът, колкото на енергията на този, който е призван да се бори
срещу силите на злото. Целта е да възтържествува истината, духовната чис-тота и универсалното
братство между живите същества.
В резултат на реформата, която провел Заратустра* (или
Зороастър) Ахура Мазда станал единствения главен бог, измествайки Митра. За последния останала
функцията на бог на войната с важна роля в култовите жертвоприношения на животни.

МЛЯКО
Обща символика: В древните митологични системи млякото се възприемало като небесна храна и
елексир на живота. То-ва най-вероятно е свързано с началната поява на скотовъдството, когато кравата
и бика станали свещени животни и били включени в атрибутите на различните божества. Както всички
символи на Живота и Познанието, така и млякото е женски и лунарен символ, свързан с пролетното
възраждане. М. е естествено олицетворение на изобилието и плодородието. В окултен смисъл то отвежда
към идеята за безсмъртието и се разглежда като път към науката, познанието и инициацията
(посвещението, виж стат. "Инициация"). Според различните значения и контекст, бялата напитка притежава
лечебни и възстановителни свойства и се разглежда като питие на безсмъртието. Така например, в гръцката
митология Херакъл е сукал от гръдта на Хера млякото на безсмъртието.
В Египет кърменето на фараон от богиня било символен ритуал, чрез който владетелят придобивал
божествени сили, за да изпълни мисията си на суверен. Млякото било метафора на чистота, затова
използването му вероятно имало смисъл на церемония за пречистване. Като жертвоприношение в
храмовете, както и в гробниците на мъртвите били поставяни кани с мляко.
В орфеизма и при келтите млякото също олицетворявало напитка на безсмъртието. Според Исляма,
Мохамед е казал, че "да сънуваш мляко означава да сънуваш наука или Познание". В Тантризма млякото е
едновременно мисълта и семето, отвеждащи към Манипура чакра.
Българска обредност и символика: Българските народни вярвания свързват млякото с такива образи
като месечината, смока, змея, починалите и т.н. Такива са поверията, че магьосници могат да свалят и доят
месечината; че змеят може да се лекува с мляко; че смокът може да бозае от крави и жени-кърмачки и т.н.
Според народната обредност първото издоено мляко не се пие преди да е отлято най-напред в памет на
мъртвите (за бог да прости) и на чужди хора; при отелване на кравата мляко назаем не се дава; с първото за

Вероят но от т ова култово ж ерт вопринош ение на бика произлиза испанскат а борба с бикове и ф иналното показно убиване на
ж ивотното.
Зарат уст ра - реф орм ат ор на древнат а персийска (иран-ска) религия. Роден в М идия около 660 г.пр.н.е. и загинал през 583 г. пр.н.е.
при нападение на туранците. Смят а се, че т ой приел от кровеният а на бог А хура М азда (Ормузд). П редани- ето за ж ивот а и
апост олскат а борба на З. срещ у силите на Тъмнинат а и на Злия дух е излож ено в Свещ енат а книга Авеста. Зарат уст ра бил против
ж ерт вопринош еният а на ж иви същества. Той оказал влияние за развит иет о на Будизм а и Д ж айнизм а в Индия.
годината овче мляко и сирене пръскат и замерят младите булки и бременните жени, за да са плодовити и
млечни. Символична е популярната българска благословия за успех "да ти върви по мед и масло".

МОЛИТВА

Обща символика: Молитвата е опит на човека да влезе в контакт с Бога, в който вярва. Според
формата се различават няколко вида молитва: за разкаяние, за благодарност, за възхвала и за молба.
Молитвата за здраве е религиозно обагрен лечебен метод, при който молбата за здраве се постига с
изречени или написани думи.
Молитвата към Бога дълго време се е смятала за мощно заклинание против магьосничество и зли сили. В
някои евро-пейски традиции молитвата се използва и за прогонване на вампири. В някои сатанински и черни
магьоснически ритуали се използва обратното четене на молитва към Бога.

МУЗА
М узата Терпсихора

Обща символика: Музите са нарицателни фигури на артистичното вдъхновение. В гръцката митология те

били дъщери на Зевс, бащата на боговете, и на нимфата Мнемозина, чието име означава „памет”. М.
възпявали в своите песни героичните подвизи на герои в борбите срещу Титаните2. Първоначално Музите се
възприемали като нимфи на планините и изворите. Впоследствие била точно определена тяхната символна
стойност. Така те станали нимфи на свещените планини Парнас2 и Хеликон3, както и на свещените извори
Касталия в Делфи и Хипокрене. Първоначално Музите били само три и образували Триада. Според Павсаний
първите, почитащи М., принасяйки им жертви на планината Хеликон били певците и поетите. Те въвели култа
към тях, но смятали, че са само три и им дали имената Мелета /Размисъл/, Мнема /Памет/ и Аеда /Песен/. По
тази причина в началото М. били покровители само на музикантите и певците и им предавали своите дарби, а
епическите поети се обръщали към тях в пролозите на творбите си. Впоследствие М. станали девет сестри с
„олим-пийски” имена. Те възпявали всички поколения на боговете Гея, Кронос, Океан, Хелиос, Зевс и неговото
потомство. Музите познавали миналото, настоящето и бъдещето и ги свързвали в своите химнически възхвали.
М. наставлявали и утешавали хората, възпявайки законите и прославяйки добрите нрави на боговете.
Музите били твърде ревниви относно превъзходството на своето изкуство. Пиеридите - деветте дъщери на
Пиер се осмелили да се състезават с тях в пеене и за надменността си били превърнати в свраки. М. станали 9
след пристигането на Пиер от Македония, който установил техния брой и им дал имена.
В началото Музите били нимфи на ромонящите извори и богини на песента, но после се превърнали в
образи на артистичните дейности и артистичното вдъхновение. Те са родени в Пиерея, гориста област в Тракия
и северните поли на Олимп. Като вдъхновяващи изворни нимфи те са почитани заедно с бог Дионис, техен

2 Титани - деца на първата божествена двойка Уран /Небето/ и Гея /Земята/.

2 Парнас - многовърх планински масив във Фокида, Средна Гърция. В южните му склонове са разположени гр. Делфи и неговият храм
на Аполон с Оракул. От тази планина извира свещения извор на Музите - Касталия.
3 Хеликон - планина в Зап. Беотия, Средна Гърция. В нея безсмъртния крилат кон Пегас с удар на копитото си открил извора
Хипокрене, в който се къпели Музите.
„мусагет” /водач/ и певеца Орфей. Всяка от 9-те Музи получила своето име и предназначение във връзка с
обвързаността си със съществуващите тогава изкуства:
- Клио /или Клео/ - Покровителства Историята и означава „Дарява слава”.
- Урания - Покровителства Астрономията и означава „Небесната”. Изобразявана е с глобус и пръчица.
- Мелпомена - Покровителства Трагедията и означава „Пеещата”.Изобразявана е с трагическа маска и
венец в ръцете.
- Талия - Покровителства Комедията и означава „Жизнерадостната”. Изобразявана е с комическа маска.
- Терпсихора - Покровителства Танците и Хоровата лирика. Означава „Обичаща танца”. Изобразявана е
с лира и плектрон в ръка.
- Калиопа - Покровителства Епическата поезия и Красноречието. Означава „Хубавогласната”. В химните
често е наричана майка на Орфей. Изобразявана е с пръчица и табличка за писане.
- Ерато - Покровителства Любовната Поезия и означава „Любимата”.
- Полихимния - Покровителства Религиозните песни и химническата поезия, Риториката и Пантомимата.
Означава „Многопесенната” и е изобразявана забулена
- Евтерпа - Покровителства Лирическата Поезия и Музи-ката и означава „Радващата”. Изобразявана е с
флейта в ръка.
Пластическите изкуства били представени от Музите като млади момичета, съпровождащи Аполон - бога
на слънцето.

НЕБЕ
Обща символика: Универсален символ на влиянието на висшите сили над човека. Небето е
абсолютното въплащение на върха, общ символ, чрез който се отразява вярата в едно "небесно, божествено
същество, създател на света и гарант за плодородието (благодарение на дъждовете, които излива)". В общ
план Н. символизира такива качества и идеи като сила, мощ, извисеност, вечност, дълготрайност,
недостижимост, безкрай. Небето е първопричината за всичко, което става в надземните пластове и
атмосфера. Като функции на неговата първопричинност се разглеждат движението на звездите, метеорите,
дъгата, облаците, бурите и гръмотевиците.
Небето олицетворява активната, творческа сила, из-точник на влагата, топлината и живота.
То се асоциира с въздуха, с облаците, с мъглата, дъжда, росата и в митологичен план е най-важната част
на Космоса. Неговата необятност, неизменност и отдалеченост водят до символни еквиваленти на
трансцеденталност (недостъпност за сетивата), величие, превъзходство над всичко земно и "абсолютна
духовност". Според Андре Вирел, небето е символ на човешкото осъзнаване. С него се свързва мястото,
където е възможно усъвършенстването на Духа и Съзнанието, тъй като Н. се възприема като "Духът на
Земята". В този смисъл светкавицата в небето символизира акта на отварянето на съзнанието и процеса
на самото осъзнаване. Освен символ на съзнанието, небето често се използва и със значение на
абсолютни човешки стремежи или като място за усъвършенстване на съзнанието.
Небето се явява понякога като женско начало или майка (напр. богинята Нут), а често и като оплодяващо
мъжко начало под формата на валежи. Освен като регулатор на космическия ред то се възприема като
баща на царете и господарите на земята. В Китай например императорът е син на Небето. В индуизма, Н. и
Земята се интерпретират като резултат от първичната поляризация, която представлява висшата половина на
Световното Яйце (виж "Яйце"). Тази полярност е точно изразена в китайските вярвания, където Н. е активният
мъжки принцип (ЯН) в опозиция на Земята, която пък е олицетворение на женският пасивен принцип (ИН).
Обратно на Китайските традиции, в Египет небето се възприемало като женски принцип, източник на
всяко проявление. Там е олицетворявано от богинята Нут във формата на свод.
Представите за многостепенното небе, от своя страна, е познато в митологиите на много страни.
Халдейската астрология познава 3 и 7 сфери на небето, съхранени в мюсюлманската традиция. Във
Ведическата митология освен "трите свода", поддържани от 3 божества е известна представата за 7 свята или
7 етажа на света. За ацтеките съществували 13 небеса, при племето Бомбара те са 7, за Урало-Алтайските
народи са 7 или 9. В Джайнистката митология броят на небесата достига 63 степени. Йерархията в тях
отразява степенунаването на ценностите, а различните сфери на живота отговарят на определени
небеса.
В библейските традиции Н. влиза в системата от отноше- ния между Бога и хората. То се идентифицира с
божественото начало, защото там живее Бог и в много случаи небето замества израза "Бог на небето". В
"Апокалипсиса" небето е дадено като "жилище" на Бога - символичен начин да се представи различието между
Твореца и неговото творение. И в християнството и в исляма с Н е свързана представата за Рая, където отива
праведната душа след смъртта. Във вярата на някои религии Н. е свързано със Земята чрез небесна стълба.
Небесната символика е широко застъпена и в архитектура- та, градското строителство, изкуството и др. В
строителството на пирамидите, пагодите и многоетажните сгради е залегнала идеята за височината и
вертикалния модел на небето. Кръглите и вертикалните планове на градовете с 4 градски врати също са
проекция на Небето с 4 порти, през които влизат облаци и ветрове.
Българска обредност и символика*: Според един от народно-християнските митове у нас, Бог направил
Земята много по-голяма от Н. и затова не успял да го захлупи отгоре й. Едва когато разтърсил земната твърд и
я понадиплил, поставил съвсем ниско над нея небесния похлупак. Но тогава хората опирали главите си в него,
заради което то се расърдило и Бог го вдигнал по-високо.
По традиционните народни представи, небето е своеобразно отражение на Земята и нейното битие. То
представлява стъкло или огледало, през което Бог вижда какво става на земята... Според апокрифната и
богомилската книжнина Н. е съставено от 7 дипли (небеса). На най-горното Н. живеят Бог, светците и ангелите,
а на най-долното са приковани звездите и се намират вместилищата на небесните стихии - дъжд, вятър,
градушка и др. На второто и третото Н. се мъчат душите на богохулниците и богоотстъпниците; след това са
разположени Адът и Раят; на четвъртото Н. са Слънцето и Луната. Останалите небеса принадлежат на
ангелите, серафимите и херувимите. Мястото, където се допират Н. и Земята е известно като край на света.
Там се намират златният палат на Слънцето, там живеят самодивите, змейовете и демоничните болести (чума,
треска, шарка и др.) Във вертикалния космогоничен план на устройството на света небето заема горната
(светлата и добрата) сфера. Там се намира оня свят, където отиват душите на праведните хора. На най-
ниското йерархическо стъпало е адът, където пребивават грешниците.
Широко разпространено е вярването, че точно в полунощ срещу някои големи народни празници,
отбелязващи период на преход от една астрономична година към друга или от един
сезон към друг, Н. се отваря. Тази представа календарно е съотносима с Бъдни вечер, Коледа, Богоявление,
Великден, Гергьовден и св. Троица. Според поверието, ако човек е буден по това време може да забележи
светлини и проблясъци в небето, да чуе камбанен звън, да види райската градина и самия Бог.

П о Стойнев, Ан., - "Българскамит ология", С. 1994 г.

 ОГЪН
Обща символика: Символиката на огъня и култът към него имат различни корени в човешката
праистория. Според Дж. Фрейзър митологията на огъня може да се възпроизведе на три нива: първото -
когато хората все още не са познавали О.; второто - когато се научили да го ползват; третото - когато
хората се научили сами да добиват огън.
В Египет огънят се възприемал едновременно като разрушителна и като благодетелна сила. Пламъкът
бил смятан за пречистващ и за символ на чистотата. Той прогонвал властта на Сет* и поглъщал злото.
Другата, зловещата и разрушителна сила на огъня играела важна роля в представите за отвъдното в
Текстовете от саркофазите.
Огънят е най-нагледния и универсален пример за отделянето на човека от животинското царство.
Най-често срещания мотив в митовете е открадването на О. от някой, изпълняващ ролята на културен
герой и даването на О. на хората. Този герой можело да бъде някакво животно (птица или четириного) или
човек. В много от митовете за огъня се проявяват някои общи мотиви, като:
- главният герой е едновременно първи притежател на огъня и негов похитител;
- огънят първоначално е притежание само на жени, а мъжете го получават по-късно; при някои
северни народи (якути и буряти) О. е символизиран от женския образ на Майката на Огъня;
- първоначално О. е притежание на боговете и бива откраднат от културния герой;
- в много от митовете за О. хората го получават от животни или с тяхна помощ**.
В римската митология богиня на домашния огън е Веста, в
гръцката - богът ковач Хефес (съотв. на римския Вулкан). Гръцката митология съживява праисторическия
мотив за огъня и му придава човешки, морален и богоборчески аспекти в мита за Прометей, който открадва
огъня от Олимп.
В древноиранската маздеистка (зороастърска) религия огънят е представен като свещена стихия и
въплащение на Божествената справедливост. Пламъкът на огъня е символ на върховния бог на Доброто
в религията на Зороастър - бог Ахурамазда. Повечето от символните аспекти на О. са резюмирани в
индуистките принципи и доктрина. Във Ведическата (индуистката) традиция един от най-великите богове е този
на Огъня - Агни. В индуизма "огньовете на земните светове, на посредника и на небето" са олицетворени от
Агни, Индра и Сурия. Те символизират обикновения Огън, Мълнията и Слънцето. Всъщност, познати са още
два огъня - на Проникването (Вайшванара) и на Разрухата (отново Агни). Ритуалният огън се разглежда в 5
паралелни аспекта, свързани с Агни. В Индуизма свещения огън бива още "вътрешен огън", представляващ
едновременно "проникващо познание", "просветление" и "разрушаване на обвивката".
В Китай, според И Дзин, огънят съответства на посоката юг, на лятото, на червения цвят и на сърцето.
Отношението огън/сърце е постоянна величина, понеже О. символизира страстите (по-точно любовта и
омразата). Той олицетворява също и разума (триграмата Ц) и интуитивното познание.
Една от основните символни характеристики на О. е неговата пречистваща и регенерираща сила -
идея, развита в Източните и Западните традиции. Католическата литургия за Новия огън се отслужва в нощта
на Великден. Земеделските народи имат многобройни обичаи, свързани с огъня и неговите пречистващи
функции, напр. опожаряването на полето преди "новото зелено покривало на живата природа". Както Слънцето
чрез лъчите си, така и огъня посред-ством пламъка си символзира осветляващото, пречистващото и
облагородяващото въздействие. На санскритски има само една дума за понятията "огън" и "чист".

Сет - олицетворява опуст ош аващ ат а власт на пуст инят а

В иж "Мифм народов м ира ", т. 2, М. 1988 г.
 Символиката на О., свързана със смъртта и възражднето отвежда към познатия антагонизъм между
огъня и водата. Така например, в микрокосмически план, пречистването с огън е допълнение към
пречистването с вода. В макрокосмически план тази идея е развита в митовете за Потопа, за Големите Суши и
Пожари.
Огънят се асоциира освен с идеята за периодичната регенерация и със своята Слънчева символика и
функции. Той се отличава и с деструктивни, отрицателни аспекти, отвеждащи към пожари,
изпепеляване, дяволски функции, свързани с пламъците на Ада, изключващи завинаги възможността за
възраждане и т.н.
Огънят е един от четирите елемента, с които се свързват зодиакалните знаци Овен, Лъв и Стрелец. Като
проекция на Небесния Огън, огънят се явява посредник два свята - между небето и земята.
Българска обредност и символика*: Преклонението и култа на българите към О. са отразени в
народните вярвания и празнично-обредните традиции. Те се обуславят от неговата разрушителна, но и
съзидателна сила, и се отнасят най-често към периода на лятото с типичните за него небесни стихии
(Горещници, Павльовци, Илинден, Игнажден). Огънят заема важно място в народните вярвания, които му
приписват магическа, очистваща, предпазваща и профилактична сила. О. може да прогонва зли демони,
болести, вредни животни и насекоми, може да предпазва от градушка, пожари и т.н. Огънят от запалената свещ
при мъртвец се явява средство против превъплащаване. Пепелта от огъня на Бъдника или от О., горял през
т.нар. Мръсни дни (12-дневния период между Коледа и Йордановден) се слага в семето за посев, за да се роди
чисто жито и жътвата да е богата. От недогорелия Бъдник се правят части за ралото, с идеята за бъдещо
плодородие и т.н.

ОГЛЕДАЛО
Обща символика: Богатият символизъм на огледалото отвежда към неговата способност да отразява
различни страни от живота, от материалния и абстрактния свят. Неговата отразителна способност дава
познания за истината, разума, сърцето, съзнанието и душата. То е инструмент на озарението,
символ на мъдростта и познанието. Тази Мъдрост на Великото Огледало в Тибетския Будизъм отвежда
към висшата тайна за опознаване света на формите, който О. отразява, и които са само аспекти на празнотата
наречена зЬипуа1а. В този смисъл огледалото символизира отражението на Небесното Слово и Творящия
Разум. От-ражението на небесния Разум символно се идентифицира със Слънцето, затова се приема, че
огледалото е соларен символ. Едновременно с това обаче то е и лунарен символ, в смисъл, че Луната като
огледалото отразява слънчевата светлина. О. е инструмент и на психоанализата, но с него се акцентира върху
тъмните страни на душата.
Японското огледало, наричано Кагами, е символ на съвършената чистота на душата, на неопетнения
дух и съзнание. Там О. е символ на слънчевата богиня Аматерасу-Оми-Ками, а в специална постройка на
императорския дворец се пази свещено огледало. В старите японски традиция огледалото се свързва с
разкриването на истината и чистотата. В този смисъл Яма - индубудистко божество на царството на
мъртвите, използва за деня на Страшния Съд така нареченото огледало на карма, което показва причината за
минали събития.
В Китай се счита, че огледалото взема огън от слънцето. В китайската традиция то е женски и лунарен
символ, емблема на императрицата, знак за хармония и брачен живот, където счупеното О. вещае
раздяла. В тази азиатска страна осмоъгълното огледало, междинна форма между кръглото (небесно) и

П о Стойнев, Ан., "Българска митоолгия", С., 1994 г.

квадратното (земно) начало, олицетворява хармония и съвършенство. Таоистката употреба на т.нар. магическо
огледало е свързана с отразяване на лошите влияния, с отдалечаването им и защитата от тях.
Използването на магическо огледало за гадания е едно от най-древните форми за предсказания,
отвеждащо към древна Персия. То, както и повърхността на водата, се използва за предсказания, за викане и
разговаряне с духове. Според преданията, в древна Гърция Тесалийските гадателки пишели предсказанията си
с човешка кръв върху огледало. Легендата разказва, че Питагор също имал вълшебно огледало, което
насочвал към лицето на Луната и предсказвал бъдещето като Тесалийските жрици. Ацтеките използвали
магически огледала (излъскани каменни или метални повърхности) за отблъскване на зли сили.
Средновековните магьосници гадаели за миналото, настоящето и бъдещето по предмети с огледални
повърхности - паници с вода, полирани камъни, кристали и др. подобни. Говори се, че Катерина Медичи имала
вълшебно огледало, с което "гледала" бъдещето на Франция. Анри IV също се допитвал до такова огледало,
чрез което се опитвал да разкрие враговете си.
В Конго племенните жреци използват огледала или съдове с вода, върху които разпръсват глина на прах
и по образуваните фигури търсят отговор на въпросите си. В централна Азия шаманите гадаят по огледало,
насочено към Слънцето или Луната, в което се отразява ставащото на земята.
Българска обредност и символика: Известно е, че огледалното изображение е своеобразен двойник на
оглеждащия се обект. Затова образът в огледалото има двояко митологично значение. Така например
традицията забранява на деца по-малки от годинка да се оглеждат в огледало, защото според поверието, ако
видят образа си ще умрат. Някъде у нас съществува суеверието, че ако човек се оглежда в огледалото в
полунощ, при него идва дяволът да го прелъсти. При смърт всички огледала в дома се покриват с плат, защото
ако лицето на мъртвия се отрази в тях ще умрат и други хора.

ОКО
Обща символика: Окото е орган за образно възприемане на света и като такова е универсален символ
на интелектуалните възприятия. То може да се разглежда едновременно като: физическо око - с
функциите му на приемане на светлината; фронтално око - познато още и като третото око на Шива; око на
сърцето - получава духовната светлина от двете очи.
При древните египтяни окото се среща най-често във формата на "окото на Узат", тоест "маскираното
око", свещен символ, откриван в почти всички произведения на египетското изкуство от онова време. Тогава
окото се считало за източник на вълшебен флуид. Във всички традиции окото се представяло със слънчев
произход, източник на познание и плодородие. Според митичните египетски представи слънцето и луната
били очите на бог Хор, а името на Озирис означавало също и "място на окото". "Окото на Хор" (на
илюстрацията) използвано в амулети и талисмани, олицетворява борбата срещу враго- вете на небесната
светлина и самото то е описвано като огън (М. Луркер). В Египетската Книга на мъртвите се казва: "Окото на
Хор дарява вечен живот. То ме пази, дори когато се затваря". Египтяните имали познания за светлината,
блясъка и мълниите в очите, които използвали в символиката на огъня и владетелските знаци. Богът на
слънцето Ра имал изгарящо око, символ на извечната природа. То се наричало Урея и било представяно
(например в жезъла на фараоните) като изправена кобра с голямо око, бълващо огън. Върху египетските
саркофа-зи често изрисували по две очи, които според вярванията дава-ли възможност на починалия да гледа
спектакъла на външния свят без да излиза от ковчега си (С. Розепег).
В Будизма божественото око, което вижда всичко е из-образявано чрез слънцето - окото на света.
Последното название отговаря на Агни (индуистки бог на огъня) и на Буда. За Безсмъртните таоисти изразът
"отваряне на очите" означава посветителски ритуал, насочен към отваряне за познанието.
 В ислямския свят е много разпространен изразът "лоши очи". Той символизира отнемане силата на
някого, поради завист или с лоши намерения. Казва се, че от лоши очи умира половината човечество и, че
лошото око опразва къщите и пълни гробищата. Най-опасни очи имат старите жени и младоженките, а най-
уязвими към тях са малките деца, младите невести, бременните, конете, кучетата, млякото и житото.
Средствата за защита срещу лоши очи са воалът, забрадката, блестящите предмети, геометричните фигури,
солта, рогата и др. Подковата също се счита за добър талисман, поради функциите, формата и материята, от
която е направена и защото въплащава магическите свойства на коня, месечината, рогата и др.
Образът на око (без мигли) е символ на Есенцията (Същността) и на Божественото познание. Око,
вписано в триъгълник е едновременно християнски и масонски символ. В масонската традиция окото се
разглежда в три плана и олицетворява: във физически план - видимото Слънце, което поражда Живота и
Светлината; в междинен или астрален план - Логоса, Словото, Съзидателния принцип; в духовен или
божествен план - Великия Архитект на Света.

ОЛТАР
Обща символика: Олтарът обединява в себе си символиката на Център на света. Той олицетворява
времето и мястото, през които се извършва свещенодействието или акта, когато нещо се осветява. О.
възпроизвежда в умален вид храма и Космоса. Това е мястото, където сакралното се натрупва и изразява в
най-синтезиран и сгъстен вид. В този смисъл олтарът символизира микрокосмоса и катализираната
светеност. Това е мястото, където се правят религиозни и култови церемонии, извършват се
жертвоприношения или свещенодействия, затова олтарът се намира винаги по-високо от всичко, което го
заобикаля. В древносттта той се асоциирал с Богинята-Майка, управляваща Кръговрата Раждане-Смърт-
Възраждане. Олтарът обикновено е ориентиран на изток или на север в зависимост от обредността и
традициите. В съвременното магьосничество О. се намира в центъра на т.нар. Магически кръг.

ОРАКУЛ
Обща символика: Оракулът е свещена форма на предсказание, вид божествено откровение,
разясняващо бъдещето под формата на изречения, определени образи или знаци. О. служи за избиране на
най-добрия вариант от възможните решения. Обща черта на всички древни оракули била, че са свързани с
определена местност или храмов култ. За оракули - медиуми на божественото откровение служели служели
жени - жрици и сибили от древните Вавилон, Египет, Гърция и Рим. Най-известните от тях се намирали в
Делфийския храм близо до планината Парнас. Правото да се съветват с тях било привилегия, определяна чрез
жребий. След това пророчицата с лавров венец в ръка извършвала съответния обред. Изпадала в транс и
сядала на триножник, с поглед втренчен в плоско блюдо, вероятно изпълняващо ролята на огледало.
 ОРЕОЛ
Обща символика: Ореол означава сияние в овална форма, което обгръща главата или цялото тяло на
човека. Той е соларен символ, олицетворяващ корона. Слънчевото излъчване около главата или цялото тяло
акцентира върху свещеността, божествеността, цялостната неприкосновеност и възхвалата.
Ореолът материализира по своеобразен начин аурата* и е пряко свързан с духовната светлина. Той обгражда
главите или телата на възкръсналите, като ги обгръща в слава. Според С. де СНатреаих ореолът е
"универсален начин да се валоризира най-достойното в човека - главата. Благодарение на ореола тя
изглежда уголемена и сияеща." Ор. над главата придава смисъл на небесно и духовно превъзходство. Той
представлява излъчването на свръхестествената светлина така, както кръга символизира слънчевите лъчи.
Ореолът олицетворява разпръскването на духовна енергия от един център, представляващ главата или
душата на светеца, обгърнати от аурата. В елинските изображения над главите на боговете се поставял
ореол, който се изобразявал и над великите царе от Близкия Изток, над римските императори и владетели. От
II в.от н.е. фрески в християнски катакомби показват Исус с ореол над главата, а след това и светците
започнали да бъдат иконописвани с ореол.
Във византийското изкуство ореолът се изобразявал по два начина. Кръгъл ореол се изрисувал само
върху образите на живелите като светци на земята и вече приети в небесното царство. Все още живите
персонажи били иконописвани с квадратен ореол. В този символизъм кръгът като форма е олицетворение на
небето, а квадратът - на земята.
Тонзурата* на католическите свещеници и монаси прили­
ча на ореол и е показател за тяхното духовно призвание и отвореност на душата.

ОХЛЮВ

Обща символика: Охлювът е мекотело, използвано като понятие в говоримия език със значение на нещо
много бавно, което е символно значимо и със своята спираловидна черупка. Той е универсален лунарен
символ, олицетворение на раждането, възраждането, вечното завръщане, периодичната
регенерация и плодородието. Според М. Елиаде охлювът, раковината и перлата "действително участват в
свещената мощ, концентрирана във Водите, Луната и Жената и по различни причини са се превърнали в
емблеми на тези сили." Охлювът показва и скрива рогцата си като луната, която вечер ту показва, ту скрива
лика си. Неговата спираловидна черупка, оприличавана с рогата на овена, се асоциира с лунните фази и
постоянното, циклично движение в природата. Това, че носи на гърба си своя дом и всичко, което притежава
поражда алегорията за скромност.
В египетските йероглифи знакът за спирала е изписван като охлюв, което отвежда до идеята за еволюцията
на живота.

А ур а - светлината, знак за бож ествено тайнство, която обграж да гла-вит е на слънчевите същ ест ва

Тонзура - кръгло избръснат о мяст о върху т емет о на католически духовници

 Охлювът, заедно с раковината и перлата, е пряко свързан с водната космология и сексуалната символика,
като навсякъде е част от олицетворенията на любовта и брака. Охлювът е сексуален символ посредством
подобието му на вулвата, движенията, с които се придвижва и слузта, която оставя след себе си. Излизането
на мекотелото от черупката си се оприличава с излизането на плода от утробата на майката. При ацтеките О. е
обичаен символ на зачеването, бременността и раждането.
Охлювът се появява в полета, ливади, градини и т.н само след дъжд и олицетворява полската
цикличност, явявайки се емблема на плодородието.

ПАЯК
Обща символика: Паякът се явява лунарен образ, обвързан логично с преденето и тъкането, поради
способността му да прави нишка и да тъче паяжина. По тази причина митологичното насекомо символизира
първият тъкач на материята на света. Тънкостта и крехкостта на неговата паяжина олицетворяват
илюзорността на Висшата Реалност. В някои митове Луната е изобразявана като паяк, а в други култури
убиването му се счита за лош знак. Наред с положителните качества и алегории на П. той се свързва и с такива
страни като скъперничество, злоба, жестокост (изпива кръвта на жертвата си) и др.
Паякът символно се свързва с началото на занаятите, в частност на тъкачеството, благодарение на
което е създадена материята на света или на части от нея. Според южноамериканските индианци "тоба"
паякът е първият тъкач в света. В древноиндийската традиция бог Брама, подобно на паяк изтъкава
паяжината на явленията и законите. В този случай паяжината се явява като "космическа тъкан",
олицетворение на "първичното вещество на вселената."
В митологическите традиции паякът символизира най-чес-то трудолюбие, професионални навици и
умения, творчески способности, въображение и хитрост. Образът на паяк, плетящ паяжината си се
асоциира с понятия като творческа надареност, фантазия, предопределе-ност и съдба. Една от най-
разпространените сред американските индианци персонификации на паяка е образът на мъж или жена-паяк,
станал популярен персонаж в съвременните комикси и филми.
Паякът и неговата паяжина символизират също и божественото наказание над позволилия си да влезе
в противоречие с божествените сили. Тази символична връзка произхожда от легендата, според която Аракне,
млада простосмъртна лидийка, се осмелила да се съревновава по тъкачески способности с древногръцката
Атина, богиня на Висшия Разум и покровителка на тъкаческия занаят. За своето провинение младото момиче
било превърнато в паяк, който трябвало да виси на своята паяжина.
В някои култури паякът се възприема като фигура на космическото съзидание и на висшата
божественост. В определени фолклорни текстове паяжината се представя като спасителна нишка, свързваща
небето и земята. Според народите от западна Африка, паякът е създал материята за първите хора, направил е
слънцето, луната и звездите, след което богът Ниаме вдъхнал живот на човека. При Ацтеките паякът е символ
на бога на Ада. В Южен Виетнам насекомото олицетворява душата, излязла от тялото докато човек спи. При
алтайските народи от Централна Азия и Сибир паякът е емблема на освободената от тялото душа. В
качеството си на "тъкач на реалността" паякът символно представлява и "господар на съдбата", което
обяснява приписваните му предсказателни функции.
В древния зодиак отпреди около 5000 години паякът бил познат като 13-та зодия. Зодиакът с 13 знака бил
използван от астролозите във Вавилон, Елада, Крит и Северна Европа (при галите и келтите), дори в Сев.
Америка. В старите окултни паметници зодия "Паяк" била отбелязвана освен с неговата фигура и със знакът
"Паякът" владеел периода от 16 май до 12 юни и се намирал под влиянието на Луната. Родените под този
знак били смятани за магьосници, надарени с тъмни и опасни сили. Под влиянието на зодия "Паяк" хората се
водят от мистериозни мечти и окултни интереси, често са твърде нерационални и постъпват обратно на
обективната логика, особено що се отнася до практическата същност на нещата. Като тринадесети знак от
Зодиака "Паякът" бил премахнат най-напред в Римската империя, а след това и в останалата част от света.
Известна е употребата на паяци в народната и магическата медицина за лечение или предпазване на
човека от различни болести. В цял свят знахарите включват паяка в състава на разнообразни лекарства.
Според поверията, яденето на живи паяци, смесени с паяжина, олио и мед помагали срещу треска. В на­
родната магия се твърди, че ако всяка сутрин се изяжда по един черен паяк с два залъка хляб и масло, това
дарявало човека с могъщество и сила. Англичаните вярвали, че паяк, увит в коприна и носен около врата
предпазва от инфекциозни болести. За ефикасен амулет против болка се счита носенето на паяк, уловен,
когато плете паяжината си и др. подобни "рецепти".
В символно-мистичен план нишката на паяжината се асоциира с пъпната връв или със златна верига,
свързваща творението с твореца, посредством която това творение се опитва да надмине своя
създател. Така, издигайки се по нишката на паяжината, паякът става символ на свободата, а паяжината -
средството и опората по пътя на духовната реализация.

ПЕНТАГРАМ
Обща символика: Пентаграмът (петолъчната звезда) е символ на човека и на универсалната
хармония. Той е ключът към геометрията и стои в основата на божествената пропорция (ргоргИа дмпа). П. се
нарича още звездата на Соломон и значимостта му е съизмерима с тази на шестолъчната звезда за юдаизма
или на кръста за християнството. Пентаграмът е знак за божествена сила и като магическа фигура
представлява един от най-важните и силни символи в магьосничеството. Според С. Нилус: "... всички тайни на
магията, символи на агностицизма*, фигури на окултизма, всички ключове на Кабала към пророчествата, всичко
това е заключено в знака на пентаграмата; това е най-великия и най-могъщия от всички знаци."
Пентаграмът е известен като емблемата на Питагор,
олицетворяваща 5-те основни условия за постигане на съвършенство - живот, слово, истина, мъдрост и
любов. Според различните тълкувания петолъчната звезда се асоциира с Бога, с човека и с четирите
основни елемента в прородата; с петте човешки чувства и с петте рани, нанесени на разпънатия на кръста
Христос; с крайните точки на човешкото тяло, символно разположени върху Пентаграма и съответстващи на
крайниците глава, ръце и крака. Петоъгълникът е и символ на съвършенство, щастие, реализация и брак.
Пентаграмът може да бъде представян в две форми - петоъгълна (пентагон) или звездна, чиято символика
винаги е основана на числото 5, означаващо "обединение на неравните". Петте лъча обединяват в едно
плодородието на числото 3 - олицетворение на мъжкия принцип, и на 2 - знак на женския принцип. В този
случай пентаграмът символизира двойната полярност и служи за знак за отличие между членовете на едно
общество (например в Античността между питагорейците, обединени в една група). С такъв смисъл П се
ползва в тайните ордени като познавателен знак. Пентаграмът е един от ключовете на Висшата наука,
който отваря пътя към тайното познание. Фигурата олицетворява също и сила, получена от синтеза на
допълващи се енергии. Според СМука Ма1Па Питагорейския пентаграм се явява не само олицетворение на
познанието, но и средство за заклинания и придобиване на сили, където петолъчната звезда се използва
от магьосниците за бели и черни магии. При масоните П. се използва като "емблема на Гения, който издига
душата за велики неща в образа на "пламтяща звезда". В Египет тази "пламтяща звезда" била символ на
движението и образ на сина на Изида и Слънцето - Хор.
Пентаграмът е символ на Марс и всеки талисман или олтар на Марс трябва да е петоъгълен или да има
пет страни. Петоъгълникът намира широко приложение в магическото изкуство - както за контрол над злите
сили, така и като знак за защитеност и положителна сила. В магията се счита за символ, омагьосващ демоните.
В качеството си на амулет или талисман пентаграмът се изработва най-често от сребро, металът на Луната и
душевната сила, а по-рядко от злато - металът на физическата сила и енергията. Той се използва и в

Агностицизъм - философско направление, отричащо познавае-мостта на света и неговите закономерности

медитацията, където всяка от петте точки се свързва със специални качества, емоции, идеи, концепции или
имена на езически божества. Пентагон

П ент агон П ент аграм

ПЕПЕРУДА
Обща символика: Пеперудата е символ на мимолетната красота и на мистерията на
метаморфозата. П. е олицетворение и на прераждането, тъй като се свързва с надеждата един ден да се
освободи от земните връзки и да се издигне в светлината на небето” (Е. АеррМ). По тази причина пеперудата е
изобразявана върху древните надгробни камъни в смисъл, че пряко се свързва с идеята за човешката
душа.
Богът на сънищата Хипнос, елфите, както и всички други приказни и фантастични създания често са
изобразявани с крила на пеперуда. В описанията на Рая душата, която Творецът влага в тялото на Адам
често е описвана по същия начин.
В Япония П. е олицетворение на млада жена, а две реещи се пеперуди са символ на семейно щастие.
Също там пеперудите се приемат за олицетворение на бродещи души и според японците да видиш П.
предвещава посещение на гост или смърт на близък човек.
В друг аспект, излюпването на пеперудата, нейното излизане от пашкула е символ на възкресението и
възраждането. Освен това тя често е символ на непостоянството и на лекото поведение.
При ацтеките П. е олицетворение на душата или на дъха на живота, който излиза от устата на
умиращия. Пак там, рееща се пеперуда символизира душата на войн, загинал на бойното поле.

ПЕТЕЛ
Обща символика: П. е земен образ, зооморфна" трансформация на небесния огън. В митологичен
смисъл П е соларен символ, тясно свързан с представите за Слънцето. П. възвестява слънчевия изгрев и
настъпването на новия ден. В този смисъл, е символичната му обвързаност с темата за възкресението и
вечното възраждане на живота. В повечето традиции П се асоциира с боговете, олицетворяващи
утринната зора, на Слънцето и на небесния огън - Митра, Хермес, Аполон, Марс, Меркурий, Асклепий,

Зооморфен - от зооморфизъм: представяне на митологичните богове в образи на животни.

Аматерасу, Ахурамазда и др. Древните тълкувания на образността на П. го определят като символ на
мъжкото начало, на сексуалното влечение и агресивността. Едно от проявленията на приписваната му
жизнена сила е изключителната войнственост и независимост, станали основен мотив във френския
национален "галски петел". В самото поетично название на петела (на фр. сМап1е-с1а1г означава "пееща зора"),
П. се явява като глашатай на Слънцето и проводник на неговата светлина.
В древна Индия П. бил атрибут на бог Сканда**, олицетворяващ слънчевата енергия. В Япония на петела
също била отредена важна роля, понеже песента му се свързвала с тази на боговете, накарала Аматерасу -
богиня на Слънцето, да излезе от пещерата, където се криела. Ето защо, в дворовете на големите
шинтуистки* храмове свободно се разхождали красиви петли. В Китай, както в Япония и в други азиатски
страни, на петела е отредена особено благоприяна роля, приписвайки му символизацията на пет типа
добродетели, поради общото поведение и походката на пернатото: 1) граждански добродетели - заради
гребена на главата, който го оприлича- вал на мандарин***; 2) войнски добродетели - поради шиповете на
краката; 3) смелост - поради неговата войнственост и напа-дателност; 4) доброта - затова, че споделя
храната си с кокошките; 5) доверие - поради сигурността, че и на другата сутрин ще обяви изгрева на
Слънцето. В тибетския Будизъм обаче петелът има отрицателна символика, защото е поставен в центъра на
Колелото на Съществуването, където се разглежда заедно с прасето и змията като една от трите отрови.
Според древногръцката митология петелът стоял близо до богинята Лето* когато раждала Аполон и
Артемида, децата на Зевс. По-късно Питагор препоръчал: "Нахранете петела и не го принасяйте в жертва,
понеже той е посветен на Слънцето (Аполон и Артемида) и на Луната (Лето)." Така П. станал митологичен
символ на зараждащата се светлина и на Аполон. Препоръката на Питагор не попречила петелът да бъде
принасян в жертва на Асклепий (син на Аполон и бог на медицината) в името на изцелителната смърт и
възраждането.
Използването на П. за жертвоприношения се свързва с огнената и слънчевата му символика. В някои
традиции се вярва, че петелът въплащава духът на житото, затова не го колят до края на жътвата. След това
принасят птицата в жертва, за да осигурят богата реколта и през следващата година.
При разделяне на петела по цвят на ниво символи, светлите и червените П. се асоциират с огъня и
Слънцето, а черните - с подземния свят и водата. При древните юдеи П. бил символ на третата нощна стража
- от полунощ до разсъмване. Те вярвали, че размахването на крилете на П. обезсилва демоните и магическите
заклинания. Петелът е известен с това, че е бдителен и всевиждащ. Оттам и широкото му използване в
гаданията и предсказването на времето в древния Рим. Символиката на П. откриваме и в Огнената птица,
която макар и да произхождала от яйце на черна кокошка, имала известни прилики с дракона.
В Християнството петелът е емблема на Христос, както агнеца и орела, откроявайки се със слънчевата
символика на светлината и възкресението. Легендата разказва, че петли пеели по времето на раждането на
Исус и когато той издъхвал на кръста. През Средновековието петелът станал важен хрис-тиянски символ със
значение на всеобхватен поглед, бдителност и възкресение. По тази причина в Европа често могат да се
видят фигури и изображения на П. поставени по върховете и покривите на катедрали и домове.
В Исляма петелът се ползва с уважение и няма равен на себе си сред другите животни. Неговата песен е
знак за присъствието на ангел небесен. Самият пророк е казал: "Белият петел е мой приятел; той е враг на
неприятеля на Бога...".
Българска символика и митология*: Сакралните (свещени-те) за прабългарите птици като петел, гълъб и
паун са свързани с огнено-соларния култ. Народните представи съотнасят петела към частите от денонощния

Сканда - в индуистката митология - предводител на войската на боговете, осмислян и като бог на войната
Шинтуистки - от шинтуизъмзъм, древна японска религия, наложила култа към императора
Мандарин - управител на област в Китай

* Лето - гръцка богиня символ на забравата, дъщеря на богинята на раздора Ирида. По името на Лето е назована
реката Лета в страната на мъртвите. Когато пият от нея вода духовете на починалите по-бързо забравят миналия
земен живот.

П о М аринов Д ., “Н ародна вяра и религиозни народни обичаи ” С. 1981,

цикъл. Така, според традиционната образност преходът от времето между залез слънце и първи петли е частта
от денонощието, когато се появяват тъмните митологични персонажи - таласъми, караконджоли, вампири и др.
С пропяването на петела те загубват своята сила. Поведението на П. пък е един от ориентирите в българската
народна метеорология. Познатият обичай "Петльовден" има древнославянски произход. Той е "регионален
празник, честван в Източнобългарската територия, от Добруджа до Одринско и Лозенградско включително". На
Петльовден жени и майки на момчета принасят в жертва петел, което осмисля празника като обред за здраве и
плодовитост на момчетата, за плодородие и мъжка потентност. По-особено е значението на сватбения петел,
който се използва едновременно като мъжки и женски символ.

ПИРАМИДА
Обща символика: Египетските пирамиди са първото от седемте чудеса на света, символ на величие,
могъщество, великолепие и старост. Д. Форчън казва, че "пирамидата символизира съвършения човек,
стабилно разположен върху земята и извисен, за да се обедини с небето". Известна е и старата арабска
поговорка, че всичко на света се бои от времето, а то се бои от пирамидите. Пирамидите са символ и резултат
на огромната власт на фараона, съсредоточена в ръцете на един човек и плод на фантастичните
религиозни представи. Пир. е символ на възкачването, издигането и връзката с небето. Дотолкова,
доколкото по своята външна форма напомня стълба и стъпала нагоре.
Пирамида, обърната с върха надолу символизира духовното развитие - колкото повече човек се
одухотворява, толкова повече неговият живот придобива значимост. Пирамидата има двойно значение - както
в индивидуален, така и в колективен план тя означава включване и интегриране, съгласуваност,
събиране и съсредоточаване. В този смисъл, обърната с върха надолу пирамида е най-съвършения и
изчистен образ на синтез, отвеждащ към представата за обърнато дърво, чиито дънер служи за връх. Върхът
на пирамидата символизира Божественото Слово и първоначалната, непреходна сила.
Пирамидата се разглежда като част от символизма на надгробните могили, където пръстта е заместена от
гигантска, съвършено обработена каменна маса. Египетските пирамиди представляват усъвършенстван
вариант на такива могили (на-ричани в Египет "мастаби"), където горната част и върхът сим-волизират
връзката със Слънцето. Строителството и под-държането на каменните колоси обаче в един момент
очевид-но изчерпали стопанските сили на страната, защото последната пирамида била поръчана вероятно
през около XVII в. пр.н.е. от фараона Хенджер. За това колко скъпо стрували пирамидите съдим от древен
надпис, в който се казва, че "построяването на Голямата пирамида (Хеопсовата) се равня-вало на една
загубена война". Да припомним и това, че площта само на основата на Хеопсовата пирамида възлиза на
повече от 54 000 кв. м., тоест колкото 900 наши средностатистически двустайни апартамента. В някои езици
съществува изразът "пирамидална безсмислица", в смисъл, че пирамидите са "обществено безполезни" в
сравнение например с мексиканските пирамиди, които представляват каменен календар.
В пространствената геометрия пирамидата означава гео-метрично тяло с правоъгълна основа и триъгални
стени. Пирамидите - 110 на брой ( последната, 110-та поред - "малката пирамида на Раджедеф" бе открита
през тази 2002 г.) са строени в редица от почти 100 километра от Кайро до Илахун като на учебен плац, където
египетския бог Слънце прави всекидневен преглед" (В. Замаровски). Различават се три вида пирамиди:
правилна пирамида (Хеопсовата), стъпаловидна - най-древната разновидност (тази на Джосер) и ромбоидна
(пирамидата на Снефру). Конструкциите на всички Пир. се подчиняват на религиозните вярвания и на
египетската магическа обредност.
 ПОДКОВА
Обща символика: Преди да бъде открита подковата хората запазвали копитата на конете като ги
омотавали със сламени, конопени или платнени въжета и материи или им поставяли рогови пластини. Първите
свидетелства за железни подкови датират от I в. от. н.е. След тяхното откриване П. става магически амулет,
използван за предпазване от магии, демони, зли духове, както и да носи щастие на притежателите си.
Една от легендите за подковата като символ на щастието се родило много отдавна, когато желязото било
много скъпо и да намериш на пътя подкова, от която да ти изковат нож или гвоздеи, било голям късмет. Този
късмет бил още по-голям, ако човек откриел загубена подкова по пътя за Рим, защото някога подковите на
конете на богатите люде, пътуващи до Свещения град често били изработени от злато или сребро.
П. като амулет била позната навсякъде в Европа, Британските острови и Арабския свят. Според други
вариант на историята за магическото значение на подковата, важна роля за популярността й и за поставянето й
над вратите изиграла английската легенда за ковача Денстън, принудил дявола да не закача семействата,
които са окачили подкова над входната врата на дома си. Оттогава хората започнали масово да коват
намерените по пътя подкови, а желязното приспособление се превърнало в своеобразен амулет и символ на
защитеност.
Според народните поверия, сложена в комина, подковата пречи на магьосниците да влезят в него на
летяща метла, а поставената над леглото подкова предпазва от зли същества и нощни кошмари. П. не трябва
да се мести от първоначалното си място, за да не загуби магическите си свойства. Смята се, че краищата на
подковата трябва да сочат надолу, за да не пуснат щастието да избяга.

ПРОКЛЯТИЕ/ Клетва
Обща символика: Особен израз-формула, вид заклинание, което пожелава болка, страдание, голямо
нещастие или смърт на някого. Пр. е най-опасната форма на магията, позната от най-древни времена.
По произход е съкратена молитва или призоваване на злите сили. То оказва своето влияние или веднага, или
в продължение на много години. Според народното вярване проклятието влияе съдбовно върху живота на
човека и ако е произнесено в лош ден или час, то непременно стига до обекта. Пр. по своята същност е
съвкупност от магията на слово (думите на заклинанието) и действието (жестовете и движението) при
изпълнението на Пр. Неговата ефективност зависи от положението и състоянието на прокли-нащия. Най-силни
и опасни са проклятията отправени от занимаващи се с правене на магии, от бедни, болни или намиращи се на
смъртен одър, от жени и от хора, които не могат да отмъстят по други начин. Пр., отправено от умиращ е най-
силно, тъй като той влага цялата си останала жизнена енергия. Прието е мнението, че ако жертвата знае, че е
прокълната, действието на Пр. се усилва. Това явление се нарича симпатическа магия.
На по-високите нива на съвременната европейска магия, извлечени от древноегипетското и
ориенталското магьосничество посветеният в тази дейност се опитва да принуди Висшите сили да му дадат
власт над духовете, така че да увеличи могъществото и трансцеденталните си познания.
Проклятието се свързва с провинциалното магьосничество и примитивните култури. Мнозина вярват, че
способността да надмогнеш и най-страшното проклятие или да пострадаш от него зависи от индивидуалната
кармична наследственост. Всички, които са убедени в Карма и в прераждането смятат, че човек никога не
трябва да пожелава зло другиму, понеже проклятието се връща или в същия живот, или в следващите
прераждания. Омразата и силните, натрапчиви мисли за вреда или отмъщение имат разрушителна сила и
могат не само да съборят човека, но и със сигурност да го спрат от неговия път. Доказано е, че отрицателните
емоции като дълбока ревност или омраза предизвикват редица физически и психосоматични заболявания не
само в жертвата, но и в своя "подател", сякаш омразата е заразна.
Най-разпространените методи за клетви, проклятия и магии са свързани с използването на различни
фигури - от восък, дърво, тъкани, глина и др., или портрет на човека. По магическите закони, когато фигурата
или снимката се разтапят или горят жертвата страда, а когато изчезнат - тя умира. За премахване влиянието
на Пр. се използват най-различни начини или амулети, изготвени по специални формули, напр. кръв от гущер,
смесена с различни треви. Според специалистите в тази област, действието на проклятието може да се
премахне, като парцалена кукла се напълни с коприва, напише се името на отправилия проклятието (ако се
знае) и след това куклата се изгори.
Българска символика и традиции: В народните пред-стави е възприето схващането, че проклятието е
валидно до поколенията до девето коляно. Смята се, че родителската клетва или Пр. са най-тежки, защото
стигат до Бога и той ги из-пълнява. В случая се приема, че думите на родителя са анало-гични на Словото
Божие. В българския фолклор е широко зас-тъпен мотивът за бащината или майчината клетва, вследствие на
която децата умират или се превръщат в животни.

ПРОСТИТУЦИЯ
Обща символика: Проституцията като явление се е считала за свещена, затова има голямо символно
значение. Религиозната Пр., чиято функция била да се отдаде почит на богинята на Плодовитостта и на живота
е била много разпространена в Близкия и Средния Изток.
В началото проституцията е съпътствала всички култове към големите богини Ищар, Афродита или
Артемида Ефеска и се е възприемала като израз на себеотрицание и свещена саможертва, отдавана от
женското на мъжкото божество в лицето на жреците или на странници и чуждоземци. Целта била момичето или
жената да открие своя блянуван любовник, както и своята идентичност в отношението си към почитаното
божество. С това се обясняват и древните наименования на проститутките: т. напр. при старите евреи те се
наричали кейезНег /свещени/, а при гърците - Н1егоди!е /свещени служителки/. В Близкия и Средния Изток
религиозната проституция можела да се изпълнява и от травестити или ритуално обрязани мъже.
Свещената проституция се практикувала най-вече в храмовете и била предназначена най-вече, според
древните представи, да осигури плодородие на земята и плодовитост при животните. Този вид Пр.
символизира единението с божеството и в определени случаи - на участието на проституиращите в енергията
на Бога или на Богинята.

ПРЪСТЕН/ Халка
Обща символика: Пръстенът и халката олицетворяват стойности като сила, мъдрост, независимост,
власт, богатство, защитеност, обвързаност и подчиненост. Различните символни значения на
пръстена и халката произлизат от факта, че те едновременно и свързват и изолират или разделят на базата
на диалектичната връзка роб - господар. Символиката на този вид знакови атрибути се крие в силата на
метала, от който са изработени и от тяхната кръгла форма - без начало и без край, израз на вечността.
Произходът на пръстена е неизвестен, но той е образ от митологиите на почти всички древни култури.
Известен е древногръцкият мит, където Херакъл освобо -дил окования Прометей, но го задължил да носи
железен пръс-тен с издълбана светкавица - знак за подчиненост на върховния бог Зевс.
В древноегипетските народни вярвания магическите пръстени предпазвали от болести и нещастия.
Египетският йероглиф за "вечност" представлява пръстен, наподобяващ на разположено в кръг въженце, чиито
краища са свързани на възел. Пръстеноподобни амулети с възли са също и знакът на живота и панделката Са.
Главният бог-покровител на Вавилон - Мардук (ок. 3000 г. пр. н.е.) е изобразяван като воин с магически
пръстен в ръката.
Широкоизвестен е магическият пръстен-печат, на който според легендите цар Соломон (около 965-928
г.пр.н.е.) дължал своята сила, мъдрост и способност да застави демоните да работят за него. Арабите
разказват, че с печата на този пръстен Соломон белязал всички демони, които събрал по време на едно от
своите гадателски занимания и ги принудил да станат негови роби. Така Соломоновият пръстен станал
общоприет символ на познанието и властта над останалия свят. С тази история, където Пр. символизира
огнения печат, получен от небето и определящ духовното и материално превъзходство се свързва
значението на останалите магически пръстени с гравирани мистични думи, знаци и формули. В
Средновековието те били използвани като амулети срещу болести и лоши влияния.
По време на Първата световна война, войниците носели метални пръстени и халки с гравирани магически
руни (виж стат. "Руни"), които да ги спасят от рани и смърт. Пръстените-печати от своя страна и досега се
използват като символи на властта и превъзходството на различни нива. Много съвременни врачки и
магьосници носят сребърни пръстени с гравирани пентаграми, рунически надписи, изображения на богове и
други магически символи и знаци.
В източните традиции отворът на халката се разглежда като място на преминаване и приемане на
небесните влияния. В Китай халката е символ на безграничната цикличност и отговаря на И Дзин триграмата
ЛИ - символ на Слънцето и Огъня.
В християнството халката е свързана с времето и космоса и символизира доброволната вярност и
привързаността. Първите християни носели пръстени, на които били гравирани гълъб, риба и котва.
В брачната обредност халката има значение на свято тайнство и обет за вярност. Традиционната
размяна на брачните халки символизира двупосочността на брачния съюз и това, че клетвата между
двамата съпрузи означава, че всеки от тях става и роб и господар на другия.
В езотеричен план да се сложи халка или пръстен на пръстите на ръката, да се приеме или да се постави
на ръката на други означава човек да се опази или да съхрани себе си, или да пази другия като изключително
съкровище или ценност.

ПТИЦА
Обща символика: Птицата е постоянен елемент с разнообразни символни функции в различните
митологични системи. Способността на П. да лети предопределя символиката на свързаните с нея отношения
между Земята и Небето. Образът на птицата може да се яви като олицетворение на демиург, божество, герой,
омагьосан човек или ездитно животно на боговете. Редом с това, П. символизира висините, небето,
божествената същност, свободата, живота, изобилието, подема, растежа, вдъхновението,
слънцето, облаците, ветровете, гръмотевиците и др. В много случаи П. се използват като
олицетворение на ангели или на висши духовни състояния. В митологиите образът на П. се явява като
антитеза на змията така както небесният свят се противопос-тавя на земния. Ранните изображения на П. със
сакрален (свещен) характер се отнасят към горния палеолит във вид на скална живопис и предмети на т.нар.
"мобилно" изкуство. Най-старите писмени извори всред ведическите текстове доказват, че като образ птицата е
олицетворявала приятелското отношение на боговете към хората. Имайки предвид, че на Изток боговете се
възприемали като летящи същества (както ангелите в Библията) излиза, че птиците са един вид живи символи
на божествената свобода, на освободеността от земните условности и несгоди. Що се отнася до
гнездото на птицата, това недостъпно, скрито във високите клони на дърветата убежище, може да се приеме,
че то олицетворява Рая. И ако П. символизира душата (според Упанишадите), то тя, душата, се стреми към
своето гнездо като към място, където ще е свободна от земните грижи.
В старата китайска литература множеството сини птици символизирали безсмъртни същества, феи,
небесни пра-теници и послания. В Индия и на Запад птиците се разполагат в йерархичен ред по клоните на
Дървото на Живота (Световното Дърво). На най-високото място (според съответните традиции) стои най-
царствената птица. Обикновено това е орелът (соколът) и той е символно съотносим с гръмовержците Зевс,
Юпитер, Индра и др.
В таоизма значението на птицата се свързва с Безсмъртните, които приемат образа на птици. В такива
случаи П. се използва за символ на безсмъртието на душата (както е според Корана) и на нея се отрежда
ролята на посредник между небето и земята. Идеята душа-птица, а оттам и олицетворението на смъртта с
птица са доказани в религиите на древните от Близкия Изток. Отново в Корана е отбелязано, че думата "птица"
е синоним на съдба ("На врата на всеки човек сме привързали неговата птица" - Коран, 17,13; 27,47).
В Египет, човек (мъж или жена) с птица на главата символизирал божествено посещение на земята или,
че духът на починал е слязъл на земята. Птицата е често срещан мотив и в африканското изкуство, най-вече в
обредните маски, където символизира живот, сила и плодовитост. В митопоетическите представи образите
на отделните птици се отъждествяват с някои от посочените качества и алегории, където*:
Щъркел - олицетворява дълголетие, плодородие, изобилие, добра съдба, раждане на дете,
майчински чувства, синовно уважение и др.
Жерав - в някои традиции се явява като предвестник на плодородие и живителен дъжд. Според
китайската митология жеравът "пренася по въздуха ангелите, съпровождащи душите на мъртвите", но също е
свързан и с идеята за дълголетие. В Будизма е символ на зимата.
Врана - символ на хитрост, ловкост, коварство, крадли вост, всеядност и разнасяне на клюки. В
Гърция се приема за символ на дълголетие, но и за носител на лоши новини. Във Франция и Италия
олицетворява предвестник на нещастие; в Индия се свързва с предизвестие за смърт.
Кълвач - в християнството се асоциира с идеята за дявола и ереста.
Гълъб (виж и стат. “Гълъб”) - в много традиции се явява като небесен предвестник и символ на душата
на починалия. При древните евреи Г. бил образ на изкуплението. В християнството символизира Светия Дух.
Гълъб и лилия олицетворяват Благовещение и Благата вест. Гълъб. и маслинена клонка отвеждат към
знака, даден на Ной при Потопа, както и към идеята за мир и нов живот; 12 гълъба символизират 12-те
Апостола.
Гъска - птица с разнообразна символика. Явява се едно-временно и като символ на хаоса, и като
"творец на вселената, снасящ Златното яйце - Слънцето. В гностическите традиции Г. е въплащение на
Светия Дух, символ на бдител-ност и предпазливост". В Китай Г. се асоциира с небето и принципа ЯН;
възприема се като талисман, помагащ в любов-та и брака.
Врабче - символизира привързаност към човека, но и меланхоличност, закачливост, низост и
похотливост. В Индия се възприема като образ на изобилието.

П о "Мифм народовм ира", М ., 1988

 ПЧЕЛА
Обща символика: В митологическите представи образът на пчелата е позната от епохата на неолита. Той
се свързва с един от най-важните мотиви на плодородието - настъпването на пролетта. Пчелата
понякога се разглежда като оръдие на Бога, с което се пробужда божеството на плодородието. П. се отъж­
дествява в колективен и индивидуален, в темпорален (времеви) и в духовен план. В тези случаи нейния
комплексен символизъм отвежда към материализирането на душата и възприемането на пчелата като
същество, оживяващо света между небето и земята.
В митологичната образност П. или нейните функции се свързват с идеята за Световното дърво. В
скандинавската митология дървото Игдрасил е пропито с живителен, свещен мед. П. участва в преданията и
космогоничните митове на страната на боговете и против злите духове. В една богомилска бинарна легенда
откриваме съчетание от пчелни мотиви с изображения на стрели и сватба на Слънцето на фо-на на двубой
между Бога и дявола. Очевидна е връзката между пчелата и боговете на плодородието от рода на
Великата майка или Богинята-Майка.
Пчелата е символ и на "медните" Индра, Вишну и Кришна. Известен е образът на Кришна във вид на П. над
главата на Вишну. В "Атхарваведа" духовното познание се свързва с производството на мед от пчелите.
В Египет П. била олицетворение на царска сила, виталност (жизненост) и мъдрост. Египетски мит
разказва как богът на слънцето Ра се разплакал, сълзите му покапали на земята и се превърнали в пчели. За
древното познаване на този вид насекоми говори и едно изображение на отглеждане на пчели, произхождащо
от релеф в светилище на Ра от времето на V династия.
Древногръцката богиня Артемида се асоциирала с образа на свещена пчела, нейните жрици в
светилищата й се наричали "пчели", а жреците евнуси били "търтеи". Според библейското описание в
Обетованата земя тече "мляко и мед". В раннохристиянското изкуства на катакомбите пчелата симво-лизира
безсмъртието в образа на възкръсващия Христос.
За Нозаирите от Сирия, Али, лъвът на Аллах е принц на пчелите, които според някои версии били
ангели...
Пчелната майка се явява символ на върховна власт, плодовитост и плодородие. С пчелната
символика се свързват такива качества, като: ред, трудолюбие, грижов-ност, мъдрост, красноречие и
предпазливост. П. е символ на душата и на нейната материализация след излизането й от тялото.
Платон потвърждава, че душите на праведниците се превръщат в пчели.
Известен е митът за произхода на пчелата от сълзата, проронена от разпнатия Христос. Посредством
меда и жилото си пчелата се приема и за емблема на Христос: от една страна медът символизира сладост,
доброта и всеопрощение, а от друга жилото е синоним на Съдника Христос и неговото правосъдие.
П. се уподобява и с "героите-цивилизатори, установили хармония чрез мъдрост и меч". Според
средновековната демонология на светата Инквизиция вещерите и магьосниците, които пиели преди
арестуването си пчелно млечице, можели да издържат на всички разпити и мъчения.
Българска обредност и символика: Според една легенда Бог благословил пчелата да дава най-сладкото
нещо в света - меда, заради това, че попречила на Слънцето да се ожени. Оттогава медът и восъка се смятат
за лековити и имат магическата сила да прогонват злите сили и да омилостивяват болестите. В Югоизточна
България господарка на П. и пчеларството е св. Богородица, а всеобщ патрон на пчеларите у нас е св. Прокоп.
Според поверието душите на починалите кръстени деца се превръщат в П., които кръжат под Райското
дърво. Според друго народно поверие душите на мъртвите идват на земята във вид пчели, които обикалят
цветовете на ягодите в дните от Велики Четвъртък до Спасовден.
 РАЙ
Обща символика: На халдейски и авестийски Раят се нарича Рагдез или РагадезЬа. На авестийски
думата Рау означава "щастие", "богатство", а на древноиндийски Рау1з се превежда като "подарък",
"владение". Раят е мястото, което в християнските представи се свързва с вечното блаженство, обещано на
праведниците, където те са в постоянно общение с Бога. Обаче, щом като земният Рай е станал недостъпен за
хората, това означава, че връзката между Небето и Земята е била прекъсната от грехопадението и за да
се стигне отново до Рая е необходим праведен живот на земята. В народното съзнание Р. се осмисля най-
често като обляна от светлина огромна градина, в средата на която се намира райското дърво. В
библейската, литературната и фолклорната традиция Р. се разглежда в три плана - като Градина, като Град и
като Небеса, където всеки план има определено отношение към човешката история.
Райската градина в Едем символизира невинното начало на човешкия път: "И Господ Бог насади
градина на изток, в Едем, и постави там човека когото беше образувал. И Господ Бог направи да прораства от
земята всяко дърво що е красиво наглед и добро за храна, както и дървото на живота всред градината и
дървото за познаване на доброто и злото. И река изтичаше от Едем да напоява градината, отдето се
разклоняваше и стана четири главни реки." /Фисон, Гион, Тигър и Ефрат/ (Битие, 2:8-10) Райската градина със
своя основен водоизточник и четирите реки, течащи в четирите посоки на света символизира източникът на
всяка традиция и първоначалния духовен център. Там е безсмъртието и неизменния център -
сърцето на света, отправната точка за общуване между Небето и Земята. Като място с "произрастващи"
чудни плодни дървета Райската градина е сравнима с митологичната Градина на Хесперидите и с Келтската
Авалон.
Раят в образа на град откриваме в описанието в "Откровението на Йоана", 21:10-12 и 14: "... И показа ми
светия град Ерусалим, който слизаше от небето на Бога, и имаше божествена слава, като светеше, както
свети някой много скъпоценен камък, като яспис, прозрачен като кристал. Градът имаше голяма и висока
стена с дванадесет порти и на портите дванадесет ангела и надписани над портите имената, които са
имената на дванадесетте племена на Израелтяните... И градската стена имаше дванадесет основни камъни с
дванадесет имена на тях, имената на дванадесетте апостоли на Агнето." В случая, Раят като "квадратен град"
въплащава в себе си много древната представа за "кръглите" и "квадратните" градове ("квадратен" е бил
например Рим, основан от Ромул).
Докато райската градина в Едем символизира началото на човешкия път, то Небесният Ерусалим
олицетворява есхатологичния (религиозно-мистичния) край на този път. Раят като небеса е представен в
апокрифното описание в "Книгата на праведния Енох" и е литературно разработен в последната част на
Дантевата "Божествена комедия". Там има 9 небесни сфери и 7 небеса на Сатурн, Юпитер, Марс, Слънце,
Венера, Меркурий и Луна, намиращи се във връзка с учението за 9-те ангелски чина. Йерархизацията на
Небесата цели да покаже от своа страна постигнатите степени на зрелост и осъзнаване на
човечеството.
Ислямската традиция умножава и разширява конкретните детайли при описанието на Рая. Там входът
към него се състои от 8 порти, всеки райски етаж се състои от сто нива, а най-високият етаж е на седмото небе.
 РИБА
Обща символика: Наред със Змията, Рибата е една от най-старите алегории и заема основно място в
космогоничните представи на хората. Р. е символ на водата, в която живее, затова в животинския митологичен
код Р. намира олицетворение в образите на различни същества, свързани с водата, влагата, подземния
свят, смъртта, тъмнината, потентността и плодородието. Р. е символ на живота и
плодовитостта, поради способността да се възпроизвежда чрез голямото количество яйца в хайвера си. Тя
е основен зооморфен образ от най-долната космическа зона на тристепенната, вертикална митологическа
схема на света. Така рибата се противопоставя на едрите сухоземни същества и митологеми от средната зона,
както и на тези от най-горната зона. В образите и предметите от палеолита Р. често се среща във формата на
фалос. В различните древни култове и традиции, митологични версии и алегории, рибата е носител на някои
по-важни символни образи и идеи, като например:
- Р. като опора на Земята в океана или спасител на живота;
- Р. като водно чудовище (Левиатан); един или три кита;
- Р. като въплащение на бог Вишну
- Р. като олицетворение на водния хаос, тъмнината и смъртта в образа на библейскияЛевиатан;
- Р. в поверието за съществуването на хибрид рибо-човек, предшестващ появата на хората;
- Р. и използването й за лечение на всякакви болести и безплодие; изображение на гигантска риба - символ
на неумолимостта и върховната мощ на Природата;
- Р. в идеята, че Второто Пришествие на Месията ще настъпи, когато Юпитер и Сатурн минат в знака на
Рибите, намерила изражение в средновековния архитектурен мотив от три риби, образуващи триъгълник;
- Р. във вид на делфин - символ на морето и морската сила, на царствеността, благородството и
любовта;
- Р. във вид на акула - символ на нещастие, опасност или смърт и т.н.
В древния Египет рибата имала нееднозначно символно значение. От една страна те били смятани за
нечисти животни, защото според предание, разказано от Плутарх, рибите изяли фалоса на разкъсания
Озирис. От друга страна рибите били смятани за свещени животни, свързвани дори със слънцето,
съпровождащи слънчевата ладия.
Като християнски символ Р. се появила около 200 г. от. н.е. в Александрия, а кръщелния купел в ранните
източници се е наричал р1зста (басейн с риби).
Според една от версиите, Р. е символ на Исус Христос, заради древната алегория на един акростих, много
разпространен през началните векове на новата ера. Става дума за първите букви на гръцките думи "Исус
Христос, Божий син, Спасител", които отвесно образуват думата ихтис = риба.
I = ^ 5 о и 5 /Исус
СН = СНК15Т05 /Христос
ТН = ТНЕ0Ш /Божий
У = У105 /син
5 = 50ТЕВ /Спасител

Подобни ключови думи били много ценени по това време в Александрия, но такова обяснение не е твърде
правдоподобно. Символната връзка между рибата и Христос звучи далеч по-обосновано в Евангелията на
Матея (4: 18-19) и на Лука :
"И като престана (Исус) да говори, рече на Симона: Оттегли ладията към дълбокото, и спуснете мрежите
си за ловитба. „.И като сториха това, уловиха твърде много риба, така щото се прокъсваха мрежите им."
("Св.Евангелие от Лука", 5:4-10).
По този въпрос в своите психоаналитични изследвания Юнг смята, че "Рибата е получила значението си в
ранното християнство без каквото и да било обосноваване в писмената традиция, докато за змията поне
можем да се позовем на автентични текстове. Р. като символ представлява спонтанно асимилиране на
евангелския образ на Христос. Образът на рибата, бидейки неканонически символ, излиза от дълбините на
несъзнаваното като еквивалент на историческия образ на Христос... Той се е асоциирал с риба, защото е
роден като първа Риба от започващата тогава нова епоха на Рибите." К.Г Юнг поставя началото на гностико-
алхимичното тълкуване на Рибата в психоаналитичния окултизъм и по-специално в своя труд "Еон". Юнг казва
още, че рибата като символ става мост между Исус Христос и психичната природа на човека, в която
дреме архетипът на Спасителя.
Българска символика и традиции: Според народното предание, веднъж по време на корабокрушение Св.
Никола запушил дупката на гемията с една риба. Оттогава останал обичаят на Никулден да се яде шаран, като
жертвоприношение в чест на светеца. Традицията изисква жертвената риба да е с люспи и с кост на главата с
формата на кръст. Тази "Никулденска рибя кост" се запазва и се носи като амулет срещу уроки и лоши влияния.
Рибата е представена в българските коледни песни като символен еквивалент на Змея, когото убива Св.
Георги. В народните представи този змей произхожда от 40-годишен шаран и има рибя опашка. Рибното
обредно Никулденско ястие се нарича "рибник". Р. се яде задължително и по време на постите - на Благовец
(25 март), на Цветница (неделята преди Великден) и на Преображение (6-ти август)
Според народните вярвания появата на много риба в реката е знак за дълга и мразовита зима, за
природно бедствие или война. Ако човек сънува Риба, очаква го беда или влошаване на времето*.

РОЗА
Обща символика: В античността розата се е асоциирала със смъртта на Адонис*1, любимият на Афродита
- богинята на красотата. Според мита, тя изоставила небето и тръгнала да го следва из планини и гори.
Веднъж Адонис бил смъртно ранен от глиган и Афродита се спуснала да му помогне, но по пътя разранила
тялото си в бодливи храсти. От нейните капки кръв се появили червените рози. Оттогава розата станала
символ на възраждането и на любовта, която понякога побеждава смъртта. В някои случаи Р. се явява
като продължение на образа и символиката на лилията.
В древна Индия розата се свързвала с красотата на Божествената Майка под формата на Трипаразндари -
космическата роза, която прославя нейната красота. Тя оли-цетворява завършеното съвършенство и
символизира душата, сърцето и любовта. В индийската традиция Р. може да се съзерцава като мандала2
и да се възприема като мистичен център.
Розата се свързва също и със символиката на погребал-ните традиции, тъй като преди да възкръсне и да
се възроди, човек трябва да умре - символично или физически. С това се обяснява и съществуването на
римския празник на розите - Розалиа, част от култа към мъртвите, отвеждащ към I в. от н.е. Днес този празник
се чества в Италия в неделята на Великден и се нарича йотепюа Козата.
В древна Гърция по време на празниците на бога на вино-то - Дионисий, участниците в шествията носели
на главите си корони от рози, тъй като се вярвало, че това цвете отнема топлината, причинена от виното и
пречи на пияните да бъдат много приказливи. Така Р. станала символ и на дискретността и

По Стойнев, Ан., Българска митология , С.,1994

1Адонис - божество на вегетацията, олицетворение на умиращата и възраждащата се природа.

2Мандала - един от основните сакрални символи в будистката митология; означава също и ритуален предмет, въплащаващ
определен символ.
сдържаността, намерил израз в дърворезбоването на рози с пет листа в католическите изповедални. В този
смисъл латинския израз зиЬ гозае /буквално - „под розата”/ и означава „под печата на мълчанието и тишината”.
В християнската символика червената роза означава намереното равновесие между смъртта и
възкресението /възраждането/ в образа на изтеклата Христова кръв върху разпятието и небесната любов.
В християнската иконография Р. играе ролята на потир, който съхранява кръвта на Христос, където капките
кръв символизират неговите рани. Иконографията на християните въздига розата и в „царица на цветята”,
защото това цвете олицетворява девствеността и самата Мария като небесна Майка. Оттам произлиза и
факта, че през Средновековието само девствениците имали право да носят венчета от рози.
Асоциирането на розата с кръвта символизира също така и мистичното възкресение. Дори Хеката,
богинята на подземния свят, понякога била изобразявана с венец от пет листни рози, символизиращи начало
на нов цикъл.
Във френската средновековна поезия Р. се представя като символ на земната любов - чиста,
възвишена и почти мистична.
Масонската символика също отдава голяма почит на розата. Така напр. при погребване на масонски
събрат, върху ковчега му се поставят три рози, олицетворяващи понятията „светлина”, ”любов” и ”живот”.
Българска обредност и символика: Розата или както се нарича още от народа - „гюл” и „трендафил” е
цвете, което заема значително място в митопоетическите възгледи на българите. В народните представи Р.
символизира младост, хубост, жизнерадост, любов, мъдрост и съвършенство. Красотата и аромата на
цветовете и се възпява в народните песни, най-често във връзка с младите момичета, защото розата е едно от
най-обичаните момински цветя. Не е без значение и предпазната функция на нейните бодли, които според
народните вярвания могат да прогонват различни зли сили. Стилизирано изображение на роза често присъства
и в народното изкуство - във везбата и дърворезбените орнаменти на клонки и цъфнали рози.

РОСА
Обща символика: Символиката на росата е близка до тази на дъжда, но нейното влияние е по-фино.
Росата се възприема като небесна благодат и живителна милост. При древните гърци е свързана с
митовете за плодородието, където Дионисий се явява въплащение на плодоносната небесна роса. Богините
Астарта и Афродита имат отношение както към морето, така и към плодотворната роса. Плиний нарича росата
"потта на небето" и "слюнката на звездите". Старите гърци почитали Р. и като символ на посвещението.
В различните традиции Р. е олицетворение на чистата, безценна вода, кондензирала
производителните сили на влагата. В Китай росата се свързва с Ян-принципа, за разлика от Ин-влиянието на
дъжда. Според китайския философ Лао Дзъ "падането на нежната роса е знак за хармоничното обединение
между небето и земята". В Будизма Р. е символ на ефемерния характер на живота и нещата от него. В
индийските свещени книги росата е символ на Божието слово.
В Средновековната християнска традиция росата се сравнява с изкупителната кръв на Христос, която се
стича капка по капка от копието на римския центурион и се превръща в розови цветчета. В Херметизма* и
Кабала "небесната роса" е символ на Изкуплението, Пробуждането и Съживяването.

Х ерм ет изъм — общо означение на философ скит е и алхимически учения, използвано в смисъл на т айна наука или учения
 РУНИ
И н г - р ун а н а п лодородието Я р а - р уна н а дви ж ен и ето
и п о сти ган ето н а ц елта и пром яната
Обща символика: Руните са странна система от знаци и символи, вид магическа "азбука" с образци и
носители на енергиен потенциал. Това са 24 готически писмени изображения (първоначално били 18),
използвани най-често в шаманизма и за предсказания. Руническите знаци представляват магически символи,
азбучни и пиктографски надписи от бронзовата епоха. Днес руните се използват за самостоятелно гадаене, за
заклинания, за съпоставки и аналогии с И Дзин, Таро и др. Руните на северните народи и И Дзин в Китай са
две от най-великите предсказателни системи в света, защото всяка от тях е извлечена от природата и
жизнените цикли. Според К. Медоуз: “Руните разкриват процеса на Сътворението и на качествата, присъщи на
Природата и на самите нас”. Същият автор твърди, че те са "съставни части от космическия език, който може
да ни предаде вътрешно знание за физическата вселена и за нас самите, тъй като естествените закони,
управляващи вселената, действат също и вътре в нас."
Според един от митовете, Р. са дело на едноокия Один - върховен норвежки бог на мъдростта и войната.
Той сам се приковал със собственото си копие към дървото Игдрасил, съответстващо на познатото Дърво на
Живота. Митът за Один, който виси на дървото 9 дни и нощи, има прилики с историята за Разпятието.
Наистина, християнството станало приемливо за северните народи, отчасти защото страданията на
Исус на кръста им напомняли за изпитанието на Один, който също бил пронизан с копие. Но една от
разликите е, че Один бил провесен с главата надолу.
Руните като цяло символизират Слънцето, Луната, ос-новни стойности, качества, понятия,
архетипове, природни сили и явления, имена на богове и богини. В Средновековието и до началото на
XIV век Р. били считани за носители на голяма магическа сила. Те представлявали инструмент за магьосници и
шамани, или се използвали в качеството на амулети, талисмани и атрибути в магическите обреди. Руническите
символи се гравирали само през нощта върху мечове, камъни или на специални ("вълшебни") пръчки от орех,
тис или ясен. Смятало се, че издълбаните руни можели да осигурят победа, безопасно пътуване, оздравяване,
защита от тъмни сили, проклятия и уроки, както и за плодородие, благословия и придобиване на сила. Едно от
най-важните значения на руните обаче било гадаенето с тях. Руническите пръчки или камъчета се хвърляли
(както в И Дзин), а получената конфигурация се тълкувала по определен начин.
Съществуват много мнения и хипотези за произхода на руните. Някои твърдят, че са създадени от
тевтонските племе- на на Сев. Европа към 500 г. пр.н.е., други - че произхождат от Сев. Италия от много по-
късен период или, че са създадени на базата на латинската азбука. Според трета теза Р. са създадени от
викингската цивилизация около VIII в. от н.е. Въпреки различията в научното мнение относно началото на
руническото писмо, съществува общо историческо съгласие, че Р. били използвани от езически племена на
обширна територия от Сев. Европа. През III и IV в. от н.е. руническите надписи върху камъни, оръжия и
бижута в Сев. Европа достигат своя апогей. Най-внушителните рунически монументи, наречени ^Шпде били
издигнати в Дания през X в. от н.е. Надписът на един от най-малките каменни паметници бил следният: "Горм,
крал и реформатор на Дания, издигна този паметник за жена си Тира". В Швеция са открити около 2400
рунически надписа от времето между 1000 и 1100 г. от н.е. След този период използването на тези писмени
знаци започва да намалява. Така стигаме до 80-те години на XX век, когато руническите камъчета стават
модерно средство за гадаене, използвано в съответствие с правилата на И Дзин или с кръговото и
кръстообразно разположение на гадателските карти. Тълкуването с руни се свързва с норвежкото
олицетворение на съдбата, с миналото, настоящето и бъдещето. Руническите пръчки, с които се гадае,
представляват енергийни модели, които веднъж освободени действат разумно за променяне на
материалния свят. Затова се смята, че руните са свързани с божествата, тъй като действат богоподобно и
чудотворно.
 СВАСТИКА
Обща символика: Свастиката е стар индийски (и индоевропейски) символ, означаващ "щастлив" и
"свързан с добро". Тя е един от най-древните символи на Колелото на Живота, означаващ движението на
слънцето, четирите главни и четирите допълнителни посоки и четирите годишни сезона.
Свастиката е позната от изображения, датиращи от горния палеолит и от орнаментите на много народи от
различни части на света. Тя е засвидетелствана в традиционна символика на древните Египет, Индия, Китай и
ранното християнство. В старата индийска култура Св. традиционно се е тълкувала като соларен символ, знак
за светлина и щедрост. Според Д. Форчън "свастиката е природен кръст и понякога се нарича Кръстът на Тор
или Чукът на Тор, а неговата форма е предназначена да покаже вихровото действие на неговите мълнии."
По изписването си свастиката определя кръгово движение около един център, който може да се
приеме като Азът или като един Полюс. Прието е схващането, че Св. представя движението на света
от единия до другия полюс. Тя символизира проявата на цикличността, на вечното, на постоянното
възстановяване и регенерация. По тази причина фигурата на свастика често се използвала за емблема на
спасителите на човечеството, като Исус Христос, Буда, Карл Велики и мн. др. На фиг.1 са посочени двата
вида свастика, където първата вляво е древният символ на Колелото на живота, олицетворяващ всичко
положително, а тази вдясно - нацистката емблема, станала символ на хаос, унищожение и смърт.

права свастика обърната свастика

Фиг.1
Св. е най-могъщия свещен символ на древните култури и най-универсалния от всички ритуални знаци.
Езическите народи я свързвали с Богинята-Майка, а скандинавците я смятали за знак на своя бог на
гръмотевиците Тор. В Китай свастиката представлявала ?апд - примитивна форма за възприемане на 4-те
посоки на света.
Свастиката е емблема на Ганеша - божество на познанието, а до 200 г. от н.е. е символизирала също и
Буда. В индийската религия Св. е основен джайнистки символ (фиг.2), където:
- раменете представят 4-те измерения на възможността за възраждане на Душата
- долу се намира Адът
- вдясно е светът на животните
- вляво е светът на хората
- горе е светът на боговете
- трите кръгчета отгоре символизират доброто познание, добрата религия и доброто поведение
- над тях стои месечината във вид на дъга и една звезда, символ на Изкуплението
 Свят на боговете

Франкмасоните стриктно спазват космографската символика на фигурата, приемайки, че центърът на

свастиката е Полярната звезда, а четирите й рамене са 4-те основни позиции на съзвездието "Голямата Мечка"
около нея.
В Средновековието свастиката се асоциирала с движението на Слънцето по небето и е един от
символите на херметическата магия. През 1910 г. Св. станала основна емблема на Херметическия орден
"Златна Зора". Хитлер вероятно е открил този символ в списанието Оз^ага на Ланц фон Либенсфелд, от-където
през 1920 г. го е присвоил като основен знак на своята организция със значение на "победа на великата
арийска мисия". Според окултисти-изследователи била допусната фатална грешка, когато се обърнала
посоката на древния символ и той се превърнал в знак на хаос и смърт.

СВЕТКАВИЦА
Обща символика: Светкавицата се отъждествява с небесен огън, с изключителна мощ и страшна
бързина. Св. Олицетворява искрата на живота и оплодяващата сила с благоприятно или пагубно
въздействие. В символичен аспект светкавицата фалически е сравнявана с изхвърлянето на семето и
въплащава идеята за мъжествения акт на Бога в сътворението на света. В африкансксите традиции Св.
Както и гръмотевицата е винаги атрибут на висшия небесен бог. Според един пигмейски мит мълнията е
оръжието и божествения фалос в елементарното тълкуване на двойката небе-земя. Връзката на
светкавицата с дъжда, разглеждан като небесно семе, представлява двете страни на един и същи символ,
основаващ се на бинарността огън-вода със значение на плодородие и плодовитост.
Божествената връзка между светкавицата и Висшата сила е позната още от времето на древен Вавилон, а
впоследствие при гърците Зевс става бог на мълниите. Светкавицата - неговото оръжие е изковано от
циклопите в огън, който от своя страна е символ на интелекта. Така Св. Става олицетворение на
интуитивния и духовен проблясък, на моментното просветление, което осветява и стимулира
съзнанието.
Символиката на светкавицата е широко използвана и в Библията, където Бог е покровител на
светкавиците, огъня и гръмотевиците. Така например, когато Бог говори, той е заобиколен от тътена на
гръмотевици и блясъка на мълнии: „А сутринта на третия ден имаше гръмотевици и светкавици, и гъст облак на
планината и много силен тръбен глас, и всичките люде, които бяха в стана, потрепераха” /”Изход”, 19:16/.
 В „Даниил” 10:16 лицето на Бог е представено с вид на светкавица: „Тялото му бе хризолит /скъпоценен камък
със зеленикав цвят и жълти оттенъци/, лицето му като изгледа на светкавица, очите му като огнени светила...”. В
„Йов” 37:3-4 светкавиците и гръмотевиците представляват оръдия, използвани от Бога, а по-нататък /37:15-16/
мълнията е използвана като знак за величие и мощ, в който се влага уравновесяваща енергия: „Разбираш ли
как им налага Бог волята си и прави светкавицата да свети от облака му? Разбираш ли как облаците овесват
Чудесните дела на Съвършения в знание?”

СВЕТЛИНА
Обща символика: Светлината като символ се разглежда в повечето случаи като първи аспект на
неформалния свят. Тя се съотнася с тъмнината тогава, когато трябва символно да се откроят
допълнителни или променливи стойности в определена еволюция. Тъмнината отстъпва пред светлината не
само като космическо проявление, но и в смисъл на вътрешно просветление. Тази последователност е
добре описана в Библията, в Корана, Ригведа, Будизма, Маздеизма, таоистките текстове и др. Универсалната
корелативна двойка светлина-тъмнина се открива в опозициите ИН-ЯН, небесни-земни влияния в Китай, Дева
/бог на индуски/ - Асура /демон, сатана на индуски/ в староиндуските митове, ангели-дяволи в християнството и
т.н. В ислямските традиции светлината е преди всичко символ на Божествеността. Според Корана Бог е
светлината на небето и земята, а неговата светлина свети като лампа в ниша на стена.
В традиционната космогония /наука за произхода на света/ и в повечето културни традиции светът е
разделен на изконно обвързани и редуващи се светлина и тъмнина, като отвъд светлината царува тъмнината и
обратно. В древния Египет Св. Е символ на чистотата и доброто, поради силата да отблъсква злото. Там
бог Сет олицетворявал светлина в мрака, а бог Анубис символизирал животворящата светлина - тази, от
която е произлязъл света и тази, която води душите в отвъдното.
Светлината е израз на оплодителните небесни сили , така както водата най-често е израз на
съзидателните земни сили. В множество централноазиатски митове Св. Се възприема било като топлина,
даряваща живот, било катотоплина, даряваща живот, било като сила, която прониква в утробата на
жената /сп. ^-Р. Роих/. Според ^соЬ ВоеНте пък, светлината се ражда от огъня, но той е болезнен, докато
тя е приятна, нежна и плодотворна. Същият автор асоциира Божествената Светлина с Венера, която
представлява пробуждане на желанието и на осъществената любов, след като човек е изпитал
пречистващия ефект на огъня.
Светлината е патристичен символ на небесната мощ и човешките надежди, на етерния свят и
вечността. Изрази като „Божествена светлина” или „Духовна светлина” въплащават идеите за просветление
и познание, а през първите векове на християнската църква кръщението се наричало Осветяване или
Илюминация. Св. и нейното величие като символ е широко застъпена в Библията, където олицетворява
живота, щастието и избавлението, дарени от Бога. В Светото писание Законът на Бога е представен като
светлина над пътя на хората: „Твоето слово е светилник над нозете ми И виделина над пътеката ми. /Псалми,
Пс. 119:105/;
Исус пък им говори, казвайки: Аз съм светлината на света; който ме следва няма да ходи в тъмнината; но ще
има светлината на живота” /Евангелие от Йоана, 8:12/ В същото Евангелие св. Йоан приравнява първичната
светлина със словото Божие и живота на хората: „В началото бе Словото, и Словото беше у Бога и Словото бе
Бог..... В него бе животът и животът бе светлината на човеците” /1:1 и 4/.
 СВЕЩ
Обща символика: Произходът на свещите е неизвестен, но съществуват доказателства, че свещи от
пчелен восък били използвани в древния Египет преди около 5000 години. Символиката на Св. е свързана
както с тяхната практическа стойност, така и с мястото им в религиозните култове, магии и културни традиции.
Основното символно значение на свещта отвежда към огъня, тъй като в него оживяват силите на
природата. Восъкът /твърд - символ на земята, разтопен - на водата/, пламъкът /символ на огъня/, въздухът,
поддържащ огъня и фитила, който ги свързва - всички те символно се обединяват и синтезират
елементите на природата. Самата запалена свещ олицетворява елементарния космически живот,
концентриран в нея. Освен, че разсейва тъмнината и дава светлина, в миналото се смятало, че свещта
прогонва злите духове и привлича доброто.
Свещите, използвани при честването на рождени дни са символ на възходящия живот. Колкото са
запалените свещички, толкова са етапите по пътя към щастието и усъвършенстването. Когато трябва
да изгасим свещите върху тортата с едно духване, това означава с един дъх да изразим устойчивостта на
висшия Дъх на живота.
В народните поверия и фолклора Св. се свързва с представите около ритуалите за мъртвите. Те отвеждат
към древноеврейски обичай /възприет и в християнството/, според който се палели свещи до постелята на
умиращи или мъртви хора с цел да се прогонят демоните и злите сили. Според юдейския обичай в стаята на
починалия запалените свещи се държат по една седмица, за да се изчисти въздуха.
Към IV в. от н.е. свещите и светилниците станали част от християнската ритуална система, но до XII в.
свещи не се палели на олтара. Едва от XII в. католическата църква установила правилата за ритуалното
използване на свещите за благословия и опрощаване на греховете. Така Св. освен символ на чистата и
първична светлина станала олицетворение на вярата и предаността към Бога.
В древна Гърция палели свещи както на божествата от подземния свят, така и на боговете на
плодородието. Използването на Св. при брачните церемонии е познато от обичаите на римляните и гърците и
до днес се практикува в сватбените традиции на православните християни.
Изправеността и мекотата на Св. символизират в Християнството невинността и чистотата. Огънят и
топлината на свещта се възприемат като израз на живот, отдаден изцяло на единствената, пламенната
и всеотдайната любов. Св. трябва да се пали и да изгаря в тишина и в готовност за саможертва, като тази
на Исус на кръста. В Средновековието, на църковните служби девствениците носели по две запалени свещи.
Едната отвежда към фалически аспирации, а другата символизира готовността на душата за всеотдайна
посветеност на Бога.
В магическите ритуали и заклинания е известна употребата на цветните свещи. Както при хроматологията
и цветотерапията /виж стат. „Цветове”/, така и при цветните свещи всеки цвят има своите качества, вибрации,
влияние и предназначение, символно значение и съотносимост към зодиакалните знаци, като:
Ф Белите свещи символизират: духовна сила, истина, медитация; за пречистване на дома, за спиране на
бедствия и на отрицателни влияния и др.
Ф Черните свещи символизират: отвращение, зло, печал, разногласие; използват се само в сатанинските
ритуали, проклятията и черната магия.
Ф Червените свещи символизират: физическо здраве, сила, енергия покровителство; страст и сексуалност;
асоциират се със зодиите Овен и Скорпион.
Ф Жълтите свещи символизират: обаяние, доверие, убеждение; при обучение, за запомняне и др.; асоциират
се със зодиите Близнаци и Дева.
Ф Оранжевите свещи символизират: концентрация, поддръжка, смелост; за разрешаване на проблеми, за
връзка със законите и др.; асоциират се със зодия Телец.
Ф Сините свещи символизират: мир, спокойствие, духовно и психическо равновесие; за покровителство по
време на сън; асоциират се със зодиите Дева и Водолей.
Ф Зелените свещи символизират: плодородие, оздравяване, напредък; за късмет, пари, придобивки и др.;
асоциират се със зодия Стрелец.
Ф Пурпурните свещи символизират: свръхсила и големи амбиции; за премахване на проклятия, за бързо
оздравяване и др.; асоциират се със зодиите Риби и Везни.
Ф Бледолилавите свещи се асоциират също със зодия Везни.
Ф Златните свещи символизират: покровителство и интуи-ция; асоциират се със зодия Лъв;
Ф Розовите свещи символизират: добронамереност, гостоприемство, дружба, любов, етика, морал; асоциират
се със зодия Рак.
Ф Кафявите свещи символизират: покровителство свише при нещастия и неуспехи; за привличане на помощ
при финансови кризи; за разрешаване на семейни проблеми; асоциират се със зодия Козирог.

Цар Симеон
893г. - 927г.
Обща символика: Скиптърът представлява един вид господарска тояга, чиято изчистена вертикалност
символизира мъжа като такъв /своеобразна аналогия с фалоса/, след това - неговото върховенство като
господар, и накрая - неговата мощ, получена свише. Ск. олицетворява висшата власт и авторитет. Той
„удължава” ръката на владетеля и да се счупи скиптър означава отказване от властта. Ск. на западните крале е
умален модел на Колоната на Света.
В гръцката традиция скиптърът символизира не толкова военната сила, колкото правото да се раздава
правосъдие. Той принадлежи към колекцията от консулски отличителни знаци.
Магическият скиптър на египетските богини е символ на радостта от силата и възможността да се
изпълняват техните желания. Ск. на египетските фараони обикновено завършвал в горната си част във
формата на бог Сет. Тя символизирала господаря на плодородието и на безмилостния гняв на суверена.

СЛЪНЦЕ
Обща символика: Символизмът на слънцето е толкова комплексен, колкото е богата на значения
слънчевата реалност. В митологиите на всички народи то, ако самото не е бог, поне се явява като проява на
божественост. В народното съзнание Сл. Се възприема като син на висшия Бог и брат на Дъгата, като око на
Бога, като космически интелект или Висш дух, като символ на Бащата, на мъжкото начало и
авторитета, като олицетворение на топлината, на светлината и т.н. Слънцето може да се разглежда
като център на небето, така както сърцето е център на човека. Тук обаче става дума за духовното слънце,
което във Ведическия символизъм се нарича сърце на света или око на света. Ако приемем, че излъчваната
от слънцето светлина представлява интелектуалното познание, то самото слънце е космическия разум.
Сл. е и универсален символ на краля - сърцето на империята /напр. Луи XIV - „Кралят-Слънце”/.
Името и понятието „Град на Слънцето” /Хелиополис/ често се използва със значение на първичен духовен
център. Според Пол Диел озаряващото слънце и озареното небе символизират интелекта и
свръхсъзнанието. Авторът твърди, че интелекта отговаря на съзнанието, а духът на свръхсъзнанието. Така
светилото и излъчването му от древен символ на плодородието се превръща в символ на озарението.
При някои народи Слънцето и Луната представляват две очи, като едното /Слънцето/ е добро, а другото
/Луната/ е лошо. При други, Сл. е олицетворение както на безсмъртието, оплодителното и
плодотворното влияние, така и на изгарянето и смъртта. Всяка сутрин безсмъртното светило
изгрява, а вечер залязва в царството на мъртвите. При залеза то може да отвежда хората и да насочва
душите им в отвъдното, но на сутринта ги връща при изгрева и светлината.
Като източник на живот, светлина и топлина слънцето оживява нещата, прави ги зрими за
възприятията, а лъчите му символизират небесни или духовни влияния. В символизма лъчите на Сл.
традиционно са 7. Те отговарят на 6-те измерения на пространството, а самият център на слънцето се
асоциира с екстра-космическото пространство. Тази връзка между слънчевите лъчи и космическата геометрия
е обяснена от гръцкия питагорейски символизъм.
В качеството си на космически символ слънцето намира отражение или е емблема в митологиите на
всички велики цивилизации. Сл. откриваме в образите на богове като Атум /бог, персонификация на първичния
хаос и създател на Хелиополис/, Дзирис, Баал /древен бог на ураганите и плодородието, почитан от юдеите/,
Митра /виж стат. „Митра”/, Хелиос, Вишну, Буда, Аполон /чиито стрели пронизват като слънчеви лъчи/ и др.
Според Дайън Форчън Слънчевите богове са природни богове и са нещо повече от източници на живота. Те
са и лечители, когато животът се обърка и тогава те трябва да бъдат призовавани, поради тясната
връзка между слънцето и живота.
Слънцето се персонифицира и с Христос, където 12-те лъча олицетворяват 12-те Апостоли, затова то е
наричано също „Слънце на Справедливостта” /5о1 ^зИИае/ и „Непобедимото Слънце” /5о1 !пую1из/. Езикиус де
Батос казва, че Исус се появява като Слънце, което излъчва справедливост, т.е. то е духовното слънце
или сърцето на света. Крисмата /виж стат. „Графити”/ - монограм на Христос прилича на Слънчевото колело,
а великият свещеник на евреите е носил на гърдите си златен диск - символ на божественото слънце.
Соларният принцип и неговата символика са въплатени в множество животни, растения и елементи,
между които можем да споменем лъв, орел, елен, слънчоглед, лотус, хризантема, злато и т.н.
Някога посветените жреци лекували с помощта на своето познание за боравене с въздействието на
слънцето, а слънчевия култ лежи в основата на култа към Ескулап в древна Гърция.
Слънчевата символика се разглежда в пряка връзка с тази на Луната, където се изразяват качествата на
ИН-ЯН принципите, мъжко/женско, активно/пасивно начало. Слънцето е винаги ЯН - мъжката и активна
основа, тъй като пряко разпръсква светлината и влиянието си. Луната, обратно на него, е олицетворение на
ИН - женското пасивно начало и възприемчивостта, понеже е само отражение на дневното светило. Тъй като
светлината е познание, то Сл. е символ на есенцията, на основата и на формата, на непосредственото
и интуитивното познание, на огъня, духа и сърцето /като негов център/. Луната от своя страна е
олицетворение на субстанцията, на материята и съдържанието, на опосредстваното, субективно и
рационално познание, на душата и мозъка /като неин център/.
Слънцето и Луната са в основата на Йога, където Хатайога означава „Слънце” и „Луна” /На = Слънце, ТМа
= Луна/, представени от „прана” и „апана”, т.е. от дъха и от семето, от огъня и водата. В китайския алхимико-
тантричен символизъм и в И Дзин Слънцето и Луната отговарят на триграмите Ли и Кан.
В древния Египет слънчевата символика е доста сложна и разкрива многообразието на египетското
мислене и понятийна система. Там най-важните изображения на дневното слънце били: сутрин - бръмбър
/скарабей, боговете Хепри и Харатхи/, на обяд - слънчев диск /самият Ра/, вечер - овен /боговете Атум,
Хнум и др. Божества с овнешки глави, считани за господари на вечерното слънце/и т.н.
 Допълнителни окултни значения се откриват и в символиката на Х1Х Голяма Аркана на Таро /виж стат.
„Таро”/
Българска обредност и символика: В народния календар митологемата за завъртането на слънцето
към зимата или към лятото се съотнася към представите за някои християнски светци със зимно или лятно
честванве - св. Иван, св. Атанас, св. Тодор, св. Ана, св. Вартоломей. В ежедневието и празниците си ние -
българите сме съхранили езически остатъци от култа към слънцето: сутрин стопаните се обръщат на изток,
прекръстват се и се измиват; след залез слънце не се мете и не се изхвърля смет, не се простират дрехи и
пелени и пр. Соларна символика носят и някои празнично-обредни комплекси като Нестинарството,
паленето на огньове на Сирница и Еньовден, отсичането на Бъдника и поддържането на огъня му през
Коледните нощи. Следи от култа към слънчевата символика се откриват в орнаментиката на различни
образци на народното изкуство. Кръгът, свастиката, розетата, кръстът, като символи присъстват
върху сватбени съндъци, хурки, геги, съдове, шевици и др. /по Ан. Стойнев, - Българска митология /

СМЪРТ
X III А ркана от Таро
Обща символика: Смъртта е предопределена от самото раждане на човека, свързва се със земята и
епоказател за тленността и нетрайността на съществуването. Тя е абсолютния край на нещо здраво и с
положителен еквивалент - човек, приятелство, животно, растение. Първите погребения датират отпреди 90 000
години преди новата ера и свидетелстват за особеното отношение на човека към смъртта и себеподобните. В
религиозно-митологичен аспект См. Е обвързана с развитието на понятията душа, задгробен живот и различни
религиозно-магически култове, обреди и погребални традиции, свързани с предците ни. См. е едновременно и
„разкритие и въведение”, тя е състоянието, което въвежда в непознатите светове на Рая и Ада. В
окултен смисъл смъртта символизира дълбоката промяна, на която е подложен човек по пътя към
Инициацията /виж стат. „Инициация”/. Да припомним, че всички инициации минават през фазата на смъртта
преди да се открие достъпа до новия живот. См. има и психологическа стойност - тя е избавление от
негативните и регресивни сили, тя дематериализира и освобождава енергиите, въздигащи духа. Ако
приемем, че смъртта е дъщеря на нощта и сестра на съня, то тя има за майка и брат силата за
регенериране.
Както мистиците, така и лекарите и психолозите отбелязват, че във всеки човек и на всички нива от
съществуването му съжителстват живота и смъртта. Последната в определен момент е вероятното условие
за едно по-висше съществуване на едно различно ниво. Тя се определя и може да се тълкува по различни
начини. Въпреки, че освобождава от грижите и страданията тя не е самоцелна и според различните традиции
правото на живот и на смърт принадлежат на боговете.
Източните умиращи и възкръсващи богове като Озирис, Тамуз, Атис, Адонис и др. Оказали влияние на
аналогичните гръцки образи Дионис и Персефона. През различните епохи основните и най-известни
митологични божества, свързани с идеята за смъртта са Зевс, Атина, Хадес /Плутон/, Артемида /Дияна/, Арес
/Марс/, Хеката, Лето, Персефона. В древногръцката митология смъртта е персонифицирана в Танатос, син на
нощта и брат на Хипнос - съня. „В гръцката митология Сънят и Смъртта, Хипнос и Танатос са братя-близнаци.
За евреите също, поне от времената след напускането на Египет, смъртта била подобна на сън. В митологиите
на африканските народи е известен мотивът с аналогията Смърт-Сън, при който „хората умират, тъй често
проспали обещаното им от боговете безсмъртие”. Отново според М. Елиаде, хората възприели и доразвили
оприличаването на смъртта със съня и словосъчетанията „спи добре в мир”, „спи мирен сън”, „да спиш в Божия
мир”, „в мирен сън” са сред най-разпространените стереотипни фрази. В християнската митология идеята за
„първороден грях” и за божието наказание хората да умират е допълнена и уравновесена от вярата в
доброволната смърт на Исус Христос като „изкупителна жертва”, освободила човечеството от този
„първороден грях” /библейския израз „смертию смерт поправ”/.
Общия символизъм на смъртта намира отражение и в XIII Голяма Аркана на ТАРО /виж стат. „Таро”/
Българска обредност и символика: в народно-християнската митология господар на смъртта е Архангел
Михаил, който със златна ябълка примамва душата на умиращия, след което я изважда със златен меч.
Според поверията лека и бърза е См. на добрите и праведните хора, а грешниците умират в големи мъки.
Смъртта се оповестява с ритуално измиване на двора, ако е настъпила през деня и с биене на черковната
камбана - три пъти за мъж, два пъти за жена, веднъж за дете. В дома на починалия огледалата се покриват, за
да не се огледа смъртта в тях и да не умре и друг член от семейството.
В народните представи за близка смърт може да се съди по различни явления, като: скърцане на греди в
къщата, виене на куче или поява на змия в двора, риене на къртица под домашния праг, пропяване на кокошка
като петел, снасяне на малко яйце без жълтък, повторен цъфтеж на плодни дръвчета, нощен крясък на
кукувица, бухал или кукумявка и др. Според поверията, смърт на близък родственик вещаят и някои сънища
като пожар в дома, падане на зъби и др.

СОЛ
Обща символика: Различните символни аспекти на солта произлизат от това, че се получава от
изпаряването на морската вода, която пък се асоциира с първичната вода. С. Се използва при различните
видове жертвоприношения, защото се смятало, че тя има божествен характер. При древните гърци, араби и
евреи солта била символ на приятелство и гостоприемство както и на дадената дума или обещание.
Солта олицетворявала също неподкупността и неразрушимата връзка. За семитите да ядеш с някого
хляб и сол е символ на неразделно приятелство.
Солта се използва също и за пречистване и защита от зли сили с най-голямо приложение в японските
и шинтуистките традиции. Сол се поставяла в малки панички на прага на дома, до входа на къщата, по
каменните огради на кладенците и т.н. Сол се разпръсквала и след заминаването на мразен или неприятен
човек. В традиционната борба Сумо преди схватките на тепиха се посипва сол - знак за пречистване и честен
двубой.
С. Може да олицетворява както положителни, така и негативни страни, като суша и неплодородие.
Римляните разпръсвали навсякъде сол по неприятелските земи и градове, които опустошавали, с цел да
направят завинаги стерилна и неплодородна земята на враговете си.
В християнската символика солта е олицетворение на неподкупност, вечност и блажена мъдрост.
Мястото, където ще се строи църква се освещава със сол и светена вода. Солената светена вода се използва и
при кръщаване на децата. Християнският обряд за благославяне със соли и вода въплащава представата за
здраве и за прогонване на злите сили.
В алхимията солта олицетворява тялото, женствеността и земята, като била важна съставна част
от предписанията за получаване на злато. Народните поверия предлагат използването на сол за защита от
магии, за разрушаване на проклятия и заклинания. Познато е суеверието, че да се разсипва сол по земята
ил солта вкъщи внезапно да свърши е лош знак, тъй като онзи, който разсипва сол става уязвим за дявола.
„Грешката” лесно може да се поправи, като се вземе щипка сол с дясната ръка и се хвърли зад лявото рамо.
Според някои традиции сол се посипва в пресен гроб преди заравянето му, за да се предпази душата на
починалия от демоните по пътя от земята към отвъдния свят.
 СПИРАЛА
ДНК-спирала

Обща символика: Воден и лунарен символ на постоянното развитие и цикличната еволюция, на

плодовитостта и плодородието, сходен с всички центрове на живота. Спиралата е свързана с живота, тъй
като е знак за движение - нейното или на средата, в която се намира. Спирала или нейни елементи се
откриват в женски фигури от епохата на палеолита, както и навсякъде в по-късните култури, където тя е
постоянен мотив. В Египет още в предисторическата епоха са рисувани спирали върху глинени съдове. Някои
изследователи виждат в тях отглас от завити на кълбо змии.
Спиралата с естествен произход е често срещана в растителния и животинския свят - при лозата и
виещото се растение „фунийка”, при охлювите, рапаните, раковините, рогата и др. Образът на Сп. Е натоварен
със символен смисъл, свързан с нейната отвореност и създаваното впечатление за постоянно движение,
излизащо от един център и продължаващо в безкрая.
Спиралата се причислява към космическата символика на Луната, към еротичния символизъм на
Матрицата или вулвата, към водната принадлежност на раковината и символиката на плодовитостта /двойната
извитост на ДНК-спиралата/. Сп. бива
Двойна, Витлообразна и Плоска.
Двойната спирала символизира едновременното движение в две посоки, олицетворявайки раждането и
смъртта, Инициалната /посветителска/ смърт и Възраждането в променен вид. Извитата разделителна
линия във фигурата © на ИН-ЯН енергиите също представлява двойна спирала. Двойната спирала намира
изражение и в алтернативното спираловидно движение в две посоки и в навиването на змиите в кръг. В
тантризма тя се среща в изобразяването на навитата змия Кундалини около чакрите Савямхува-Линга в
основата на гръбначния стълб.
Плоската спирала е най-популярна с нейното изражение в Лабиринта. Тя бива Еволютивна /излиза от центъра
и отива навън/ и Инволютивна /идва отвън и върви към центъра/.

СРЕБРО
Ритон от сребро с позлата

Обща символика: Понятието „Сребро” е производно на санскритска дума, означаваща „бял” и „блестящ”.
Среброто е метал, който в чист вид е чудесен проводник на електромагнитна енергия. В системата на
съответствията между металите и планетите то се асоциира с богинята на Луната и с Лунната магия. Ср.
Участва и в символичната верига Луна-Вода-Женски принцип, където е олицетворение на пасивността и
женствеността, на Лунарния принцип, на водата, влажността и хладината.
Според египетската митология крилете на боговете са направени от сребро, а колесниците им от злато.
Древните египтяни почитали повече среброто, отколкото златото /тъй като бил по-рядко срещан метал/ и го
използвали за направа на предмети за магически заклинания. Инките се прекланяли пред Ср. Като пред
божествена субстанция и го наричали поетично „лунни сълзи”. В Китай среброто се асоциира също с Луната,
която назовават „Сребърна свещ”, а Млечния път - „Сребърна река”.
 В християнската символика среброто олицетворява божествената мъдрост, така какго златото -
божествената любов към хората. Бяло и блестящо, Ср. Е символ на пречистване и чистота. В етичен план то
символизира алчността, користолюбието и нещастията /сребърниците на Юда/, които може да
предизвика, както и унижението или обезценяването на стойностите /материални или духовни/. В
традициите обикновено се противопоставя на златото /виж стат. „Злато”/, което е олицетворение на активния
мъжки принцип, на слънчевото, дневното и огненото начало.
Вярва се, че среброто подпомага развитието на психични и парапсихични способности. От древността се
използва за изработка на талисмани и амулети, поради вярата в способността му да премахва отрицателни
въздействия и да прогонва зли духове. Сребърни гвоздеи и куршуми се използват от ловците на вампири,
вещери, призраци, магьосници и др.

СТЪЛБА
Обща символика: Богатата и взаимнообвързана символика на стълбата се обяснява с това, че се издига
в „Центъра” и прави възможна връзката между различните нива на света. Символното значение и
възприемането на Ст. Се основава на бинарността Горе = Добро, Долу = Зло. Стълбата е „конкретна формула
на мистическата стълба, на лианата или на паяжината, на Космическото дърво или на Всемирния стълб,
свързващи трите космически зони” /М. Елиаде/. Ст. Прави възможна връзката между Небето, Земята и Ада.
По тази причина стълбата и изкачването по нея са от важно значение при различните ритуални посвещения,
възкачвания, погребални обреди и др. В мистериите, играни в чест на персийския бог Митра основният елемент
- подвижна обредна стълба имала 7 стъпала, изработени от различен метал, отговарящ на една от 7-те
известни до 18 век планети.
Стълбата е символ на стремежа към знания, познание и преобразяване. Издигането по стълба към
небето означава опознаване на видимия или божествения свят. Слизането по стълба надолу или под
земята олицетворява окултното познание и навлизане в дълбините на несъзнаваното. Бялата стълба
символизира най-често висшите науки, а тъмната или черната олицетворява черната магия.
В древен Египет Ст. Първоначално се отнасяла към Озирис - богът на възкресението и възхода, който
също се превръщал в небесна стълба. Текстове от пирамидите разказват и за стълба, по която мъртвият се
изкачва по стъпала от ръце на богове към небето. Пирамидите /виж стат. „Пирамида”/ представляват
своеобразен аналог на стълбата. Спираловидната пирамида на Джосер в Сахара вероятно изобразява стълба,
която трябва да улесни изкачването на мъртвия фараон на небето. Един от даваните на египетските мъртъвци
амулети бил подобие на стълба, вероятен символ на Първичния Хълм и свързаната с него надежда за нов
живот. Фигури и изображения от това време представят душите на умрелите, възкачващи стълби от 7 или 9
стъпала към трона на Озирис.
Ст. Участва в Осовата, Спираловиднатяа и Вертикалната символика на света. Когато стълбата има
спираловидна форма, тогава тя отвежда към идеи като Бог, принципи, изкуство, любов, Его, съзнание,
изкачване и др.
В негативен аспект стълбата символизира слизане, падение, връщане на земята или слизане под нея.
Ст. Се асоциира с прогреса и с регреса, тъй като свързва 3-те нива на света - земен, небесен и подземен,
както и трите космически свята - на боговете, на хората и на умрелите или на злите духове. Със символа на
стълбата се свързват още идеи като: щастлива съдба, знание, добродетели, святост, съвършенство,
устременост, богатство, божие царство, рай, но и болест, опасност, нещастие или деградация.
Стълбата изобразява прекъсването на дадено ниво и прави достъпен прехода от един начин на
съществуване към друг. Тя прави възможна връзката между небето, Земята и Ада. М. Елиаде казва още, че
„стълбата и изкачването играят съществена роля, както при свързаните с посвещението ритуали и митове, така
и при погребалните обреди, без да споменаваме ритуалите по възкачването на престола на царете или
жреците, ил пък при сватбените обреди”.

СУРВАКНИЦА
Българска обредност и символика: /По „Етнография на България”, т. 3, С. 1987 г. /
В различните региони на страна се нарича също сурва, суровица, сурокница, василичарка и др.
Сурвакницата представлява свежо откъсната дрянова пръчка /по-рядко сливова, крушова, лескова или
черничева/, с която сурвакарите потупват /сурвакат/ стопаните при новогодишното обикаляне по къщите. В
изработването на С. И нейните функции са залегнали вярвания и представи от митологичен характер с
обредно-магическо въздействие.
Сурвакарската пръчка обикновено се нашарва с плитка резба във вид на спирала, а от срещуположните
клонки се огъват 1,2 или 3 кръга. Общата украса на сурвачката отразява основния поминък в региона.
Изработената най-често от дряново дърво С. се осмисля като символ на сила, младост и здраве. Нейният
цялостен облик отвежда към идеята за Световното дърво. Тя се подхранва и от известния в Троянско и
Благоевградско обичай сурвакницата да се забива в баницата на новогодишната трапеза, т.е. в сакралния
център на дома, олицетворяващ микрокосмоса. Обредната роля на самата С. е да възобнови порядъка в
природния и човешки свят чрез образа на Световното дърво. Според народните вярвания досегът на
сурвачката до хора, домашни животни и всичко живо трябва да ги дари, на принципа на контактната магия, със
свежестта на дивата природа, свързана с хтоничното /земното/ и с плодовете на окултуреното пространство,
намиращо отражение в украсата на сурвачката. Сама по себе си тя няма обредно-магически свойства и сила, а
ги придобива само в ръцете на сурвакарите.

СЪЛЗИ
Обща символика: Сълзите са символ на мъка, болка и зов за застъпничество. Те често са
сравнявани с перли или амбра (митично, приличащо на восък благовонно вещество). Според легендата Аполон
ронел сълзи от амбра, когато бил прогонен от Олимп. Според митичните представи на древните египтяни
първите хора произхождали от сълзите на бога творец - бог Атум. Друг египетски мит разказва как богът на
слънцето Ра плакал, сълзите му паднали на земята и се превърнали в пчели.
Според митичните представи на древните египтяни първите хора произхождали от сълзите на бога творец
- бог Атум. Друг египетски мит разказва как богът на слънцето Ра плакал, сълзите му паднали на земята и
се превърнали в пчели.
При ацтеките сълзите на децата, използвани при жертвоприношения към боговете с молба за дъжд,
символизирали дъждовните капки.
С. се свързват и с преданието за пролятите от Христос сълзи при разпъването му на кръста. Според св.
Бернар (1091-1153) "сълзите на смирението могат да стигнат до небето и да покорят непокоримото".
Поверието, че дяволът не понася сълзи е намерило отражение в повечето средновековни ръководства за
лов на вещи-ци и магьосници. В тях се казва, че последните не само не могат да плачат, но и не могат да
гледат хората в очите. Това, че обвинените в магьосничество не плачели по време на разпитите и мъченията
било достатъчно основание да бъдат изгорени на клада.

ТАЛИСМАН
Обща символика: Талисманът представлява вещ или предмет, надарен с магически способности,
предназначени да пазят носителя си от зли сили или лоши влияния, да му носят щастие и добър късмет.
Талисманът има за цел да влияе благоприятно върху сбъдването на съкровено желание или за постигането
на определена цел. Вярва се, че прецизно изработения талисман съдържа в себе си определен дух, духовна
субстанция, или е в контакт с могъщи сили, които ще помогнат на притежателя си да постигне своите
намерения.
Най-често срещаните талисмани са изписани върху хартия, пергамент, дърво или метал магически образи,
символи и знаци. Руническите Т. обикновено са правят от парче дърво, върху което се изрязват съответните
руни, но се използват и други материали за гравиране на руните, напр. метални пластини на верижка, пръстени
с рунически монограми и др.
Талисманите са много лични и в тях обикновено се вписва името на собственика, заедно със символите и
знаците, отнасящи се до проявлението на желания ефект.

ТАРО
Обща символика: Произходът на Таро е много трудно с точност да бъде точно определен. За сметка на
това със сигурност може да се каже, че колодата Таро са истинско произведение в света на символите. Дали
произхождат от Индия, Китай или Египет, дали са дело на Хермес Трисмегист, на араби, кабалисти или
алхимици, в познатия вид картите са факт с отчетливо средновековна образност, примесена с християнска
символика.
Без съмнение, колодата Таро са най-старите карти и според една от теориите произхождат от древния
Египет. Според А. К. дьо Жьоблен и Папю, в първоизточника това били изображения на древноегипетски
паметници. Съвпаденията с елементите и детайлите на Кабалистичното Дърво на Живота водят до хипотезата,
че думата ТАРО е анаграма на еврейската азбука ТОРА. Съществуват и други мнения, според които Т. е
производно на думата РОТА, която означава "път", "пътека" към познанието. Прави се аналогия и между
символиката на ТАРО с тази на "Древноегипетска книга на ТОТ*" - окултен наръчник с всички мистерии на
света. Твърдението, че Таро имат египетски произход и интерпретирането на Арканите в духа на Кабала
дължим на френския протестантски пастор-масон Антоан Кур дьо Жьоблен (1719-1784 г.). Според една легенда
египетските жреци, виждайки как варвари-завоеватели разрушават техните светилища, пълни с древни

* ТО Т - Д ревноегипет ски бог на м агиит е и окулт нит е познания

познания, изразили тайните на учението си в рисунките и йероглифите на картите Таро. Чрез тях се надявали
порокът и хазарта да съхранят ценните знания по-добре, отколкото временната добродетел. Действи- телно, до
Х1Х век необичайните карти се използвали изключи-телно за хазартната игра Тароки.
В пълен вид колодата Таро се състои от 78 карти, разделени в две групи - "Голяма" и "Малка Аркана" (лат.
Агсапит
"тайнство" ). Малката Аркана съдържа 56 карти, наречени ключове", разделени по 14 в 4 групи по цвят. Те
отговарят на днешните карти за игра. От старите изображения и названия на четирите групи произлизат
днешните "пики" (копие-але-барда), "спатия" (жезъл), "купа" (чаша), "каро" (стара ромбоид-на монета).
Съвременните карти за игра са производни на Таро - Попът е "Царят", Дамата е "Царицата" , Жокерът -
"Лудият" и т.н. Голямата Аркана съдържа една обособена група от 22 карти със символни фигури и значение,
които стават обект на магическата наука и окултизма едва след XVIII век. Тези 22 карти се наричат Аркани и
съответстват на буквите на еврейската азбука. В кабалистичното значение на картите Таро и тяхната
символика на Архетипове (Праобрази) е въплатено хилядолетно човешко познание. Днес тълкуването на
символиката на Арканите като ключове към окултната материя се основава на съвременното разбиране на
Архетиповете (праобразите), развито от швейцарския учен и психиатър Карл Густав Юнг (1875-1961) в неговата
"Психология и Алхимия" (1944)*. Картините на 22-те карти от Голямата Аркана на най-популярното Марсилско
Таро синтезират архетипови образи, идеи и конкретни типажи от ежедневието на хората през Ренесанса.
Така например, Архетиповите образи отговарят на следните карти от Голямата Аркана:
• Майката с изражение в "Папесата", "Императрицата", "Справедливостта"
• Конят с изражение в "Колесницата"
• Мъдрецът и стария човек с изражение в "Папата",
"Императорът", "Отшелникът"и "Справедливостта"
• Кръгът с изражение в "Колелото на Съдбата"
• Смъртта, Дявола и Дома с изражение в "Кулата"
• Близнаците и Слънцето с изражение в "Слънцето"
• Птицата с изражение в "Звездата"и "Светът"
• Девата и Звездата с изражение в "Звездата"
• Луната с изражение в "Луната"
• Огънят с изражение в "Кулата"
Архетиповите образи на Таро според Юнг са носители на два аспекта борба - борба със себе си и борба
срещу другите. Всеки от специфичните образи е носител на кабалистична и цветова символика. Основната
гама от 4 пастелни тона допълва общото възприемане и значение на изображенията. Синият цвят е лунарен,
пасивен, нощен символ на тайните, на Анимата и на женските стойности, знак на истината и душевното
равновесие; Червеният цвят е мъжки символ, багра на кръвта, на Духа и проявлението на Анимуса, на
вътрешната сила и енергия, на борбата и земния живот; Жълтият цвят е символ едновременно на Слънцето
и на земята, на меда и на обилната жътва, на обективността и на интелектуалното просветление; Зеленият
цвят е символ на жизнеността, надеждата и съзида-нието; Черният цвят е символ на безнадеждност, на
край, възраждане и ново начало. Белият фон подсилва идеите за светлина, непорочност и чистота. По-долу е
представена синтезираната символика и тълковни значения на картите от Голямата Аркана, разгледани в
книгата "Числата - езотерика и познание".

ОБЩА СИМВОЛИКА НА КАРТИТЕ ОТ ГОЛЯМАТА АРКАНА

В скоби са дадени другите имена, с които са познати арканите в окултизма.

От произведеният а на К.Г. Ю нг, чиито брой надхвърля 20, т ова е най-важ но за съвременнат а езотерика. Ю нг описва развит иет о
на човека като процес на индивидуализация, който се развива м еж ду несъзнаванот о и съзнанието... Д уховнот о наследст во на
човечеството съдърж а А рхет ипове (праобрази), носит ели на колект ивен опит, намиращи израз в символите, религиознит е мит ове и
различ-нит е езот ерични учения...
 . МАГЬОСНИКЪТ (Магът. Фокусникът, Акробатът): Рисунката и числото на картата символизират:
движение, развитие, късмет, интелект, оригиналност, първопричина, творческо и материално начало. Арканата
съчетава идеи като: изобретателност, целеустременост, жизнена енергия, организираност, хитрост, ловкост,
измама. В Кабала числото 1 е символ на Мъжа, мъжкото Начало и Оживяващата природа. Сефирот на Венеца и
Уравновесяващото Провидение.
Тълковни значения: Отговорности. Влияние. Активност. Нови действия. Пътувания. Обучение. Творчество.
Хармонични отношения. Оптимизъм. Издържливост. Добри възможности. Предприемачество. Придобивки.
Издигане. Слабоволие. Непредпазливост. Загуба. Неустойчивост. Трудности. Корист. Егоизъм. Кариеризъм.
Нечестни действия. Страдание.

_______I. ПАПЕСАТА (Висшата Жрица): Олицетворява силата и влиянието на майката, съпругата и жената,
пасивността и двойствената природа на симетрията. Арканата въплащава идеите за размисъл, мъдрост,
търпение, прозорливост, чувствителност, интуиция и способност за реална преценка. Символизира скритото
познание и тайното посвещение, връзката между съзнанието, подсъзнанието и действителността. В Кабала
числото 2 е олицетворение на Жената, женското Начало и Живеещата природа. Сефирот на Мъдростта и
Познанието.
Тълковни значения: Сигурност. Очакване. Тайна. Разрешаване на проблем. Търпение. Упоритост.
Прозорливост. Чувства. Приятелство. Състрадание. Добри промени. Брак или майчинство. Щастие.
Спокойствие. Равновесие. Успех. Пасивност. Неяснота. Консерватизъм. Несигурност. Пасивност.
Свръхчувствителност. Страсти. Емоции. Разочарование. Затваряне в себе си.

_______ТТ. ИМПЕРАТРИЦАТА (Парицата. Владетелката): Символ на майката-Природа, на Богинята-Майка,

на дома, брака, материалния свят, природата, изобилието и хармонията. Арканата въплащава идеите за: любов,
плодовитост, майчинство, раждане, общителност, пориви, чувствителност, интелект, творческо начало и
конретизация. В Кабала числото 3 симво-лизира Обединението на мъжкото и женското начало, на Движението и
Покоя. Сефирот на Действието, Развитието и Благополучието.
Тълковни значения: Ефикасни решения.Успех. Устойчивост. Активност. Общуване. Истина. Новини.
Благоприятен изход. Интуиция. Посредничество. Женско влияние. Промяна. Признание. Успех. Плодовитост.
Благополучие. Обновление Лекомислие. Проблеми. Прибързаност. Съмнения. Нерешителност. Физическа и
душевна умора. Застой. Интимни проблеми.
 мдту- ИМПЕРАТОРЪТ (Царят, Владетелят): Символизира основата, бащата, съзидателната енергия в
материалния свят. Носител на идеите за: стабилност, воля, разум, осъществяване, съзидателна енергия,
авторитет, господството на духа над материята. Арканата олицетворява непоклатим, земен, снизходителен и
щедър човек, на когото може да се разчита. В Кабала числото 4 е израз на Волята и Властта. Сефирот на
Безкрайното Милосърдие.
Тълковни значения: Реализация. Подкрепа. Власт. Напредък. Благосклонност. Семейно равновесие.
Стабилност. Благополу-чие. Задоволени амбиции. Щедрост. Слабост. Напразни усилия. Проблеми. Зависимост.
Загуба на илюзии. Бедност. Провал. Несигурност. Принуда.

. ТТАТТАТАГ Висшият Жрец): Картата е съотносима със зодиакален знак Овен. Символ на власт,
познание, разум, благоволение и постигнато равновесие. Скиптъра с тройния кръст в лявата ръка на Папата
символизира трите свята - астрален, духовен и материален и триединството съзнание-душа-тяло. Арканата
олицетворява: прозрението и божествено-то откровение, връзката между човека и Висшата сила, дарява-ща
хората със светлина. В Кабала числото 5 символизира Справедливостта. Сефирот на Безусловното Правосъдие.
Тълковни значения: Мъдрост. Любов. Придобивка. Протекция. Брак. Признание. Договор, сделка. Стабилност.
Спокойствие. Разбирателство. Хармония. Уважение. Слава. Доверие. Късмет. Оздравяване. Болест. Слабост.
Застой. Лоши съвети. Слабост. Неразбирателство. Подозрения. Недоверие. Проблеми.

I. ВЛЮБЕНИЯТ (Любовниците): Картата е съотносима със зодиакален знак Телец. Символизира

борбата между доброто и злото, свободата на волята, силата на изкушението и греха, на стремежа към красота и
хармония. На рисунката жената с короната олицетворява порока, а русата девойка - добродетелта. Амурчето
отъждествява силата на съдбата. В Кабала числото 6 е олицетворе ние на хармонията, красотата, любовта и
взаимното привличане. Сефирот на Добротата, Неувяхващата Красота и Единството на противоположностите.
Тълковни значения: Брак. Избор.Прозрение. Решителен избор. Любов. Изкушения. Ентусиазъм. Придобивка.
Любов. Семейство. Идеализъм. Пориви. Страсти. Емоции. Зависимост. Проблеми. Несигурност. Криза.
Проблеми. Противоречия. Незрелост. Компромис. Саможертва. Тъга. Икономии. Неуспех. Лицемерие.
Недоверие. Грешен избор.

1УП. КОЛЕСНИЦАТА (Каретата): Картата е съотносима със зодиакален знак Близнаци.

Олицетворява господството на човека над стихиите на материалния и духовния свят. Впрегнатите коне
символизират доброто и злото, активното и пасивното начало. В окултизма седмицата се разглежда като
свещено число на мъдрост, духовно съвършенство, импулсивност, максимализъм и знак за положителна
промяна. Каретата е движение, напредък, сигурност, победа, успех. В Кабала числото 7 е символ на Бащата,
на Осъществяването, на Астралния свят. Сефирот на Вечността и Победата на живота над смъртта.
Тълковни значения: Борба. Победа. Пътуване. Сила. Жизненост. Предвидливост. Успех. Постигнати цели.
Ентусиазъм. Амбиции. Триумф. Среща. Подкрепа. Напредък. Проекти. Бла-гополучие. Неуспех.Врагове.
Отстъпление. Лекомислие. Проблеми. Безсилие. Съмнения. Отмъщение. Конфликт. Провалени надежди.

I I I . СПРАВЕДЛИВОСТТА ( Правосъдието, Темида: Картата е съотносима със зодиакален знак

Рак. Символизира закона за равновесието и установяването на хар-мония между материалния и духовния свят.
Темида (ТЬеш18) е образ на стабилността и дисциплината, олицетворение на една от 4-те човешки добродетели -
Справедливостта. Арканата въплащава идеята за самообладание, сила, предпазливост и власт. Осмицата е
"космическо" число на безначалие и безкрай. В Кабалата 8 е символ на Майката, на Първоначалното
съществуване, на Правосъдието. Сефирот на Благополучието, Славата, Справедливостта и Равновесието.
Тълковни значения: Равновесие. Съдружие. Брак. Договор. Външна помощ. Наследство. Разум. Предпазливост.
Практицизъм. Награда. Съдействие. Доверие. Чест. Стабилност. Неспра-ведливост. Процес. Несигурност.
Строгост. Вина. Скрупули. Наказание. Проблеми. Дело. Раздяла. Развод.

ДХ. ЕРМИТЪТ ('Отшелникът)' Картата е съотносима със зодиакален знак Лъв. Алегория на
мъдростта, усамотяването, задълбочеността, благоразумието, търсенето на истината и непреходните стойности.
В окултизма арканата носи значение както на себеотрицание и всеотдайност, така и на предразсъдъци, рутина и
скрити пороци. Числото 9 бележи край и ново начало. В Кабала то е символ на Затвореност, Ум, Интелект.
Сефирот на Основанието, Произхода и Устойчивостта.
Тълковни значения: Благоразумие. Предпазливост. Душев на сила. Мъдрост. Творчество. Обучение.
Самовглъбяване. Позна-ние. Ограничения. Самота. Подозрителност. Недоверие. Закъс-нения. Обезкуражаване.
Лицемерие. Предателство. Объркване. Страх. Затваряне в себе си. Материални ограничения.

IX. КОЛЕЛОТО НА СЪДБАТА (на Щастието, на Късмета) : Картата е съотносима със зодиакален
знак Дева. Арканата символизира Закона за Еволюцията (одухотворяване на материята) и за Инволюцията
(материализиране на духа). Това е карта на Висшата сила, движението, съдбата и късмета, за всички
положителни и отрицателни събития, които предлага живота. Кръгът (Колелото) въплащава идеята за постигане
на равновесие и хармония. В Кабала числото 10 е олицетворение на Неизбежността, Силата и магическото
могъщество. В езотериката 10 е идеалното число, символ на универсалното творение и знак за ново начало.
Сефирот на Царството, Съдбата, Началото на формата.
Тълковни значения: Движение. Напредък. Промяна. Не-очаквано щастие. Преместване. Случайност. Късмет.
Подобрение. Благополучие. Напредък. Успех. Нови контакти и отношения. Край на щастлив цикъл. Болест.
Превратност. Негативен обрат. Усложнения. Застой. Конфликти. Проблеми.

_______ I. МОЩТА (Силата) : Символизира господството на Душевната сила, мъдростта, интуицията и

нравствената чистота (образа на девойката) над страстите, инстинктите и ма-териалните предизвикателства
(образа на лъва). Арканата въ-плащава идеите за: вътрешна борба, раздвоение, временна слабост или потиснати
чувства, за сила, преодоляване на всички трудности и и постигане на равновесие. В Кабала числото 11 е символ
на Свобода, Мъжество (смърт), Отминаващ живот. Тълковни значения: Смелост. Слава.Успех. Признание.
Слава. Амбиции. Доверие. Авторитет. Защитеност. Самообладание. Материална стабилност. Преодолени
трудности. Разрешени проблеми. Загуба. Неуспех. Слабост. Страх. Егоизъм. Агресивност. Предупреждение.
Отстъпление. Несигурност. Неуспех. Загуба на авторитет.

_______ II. ОБЕСЕНИЯТ : Карт ат а е съотносима със зодиакален знак Везни. Символ на идеализъм,
всеотдайност, голяма духовна сила и саможертва в името на нещо ново и по-добро. Върху двете зелени
хълмчета на под дърветата с окастрени клонки и червени (кървави) белези, се виждат изникнали стръкчета от
магическото растение м андрагора (виж стат. "Мандрагора") - символи, че саможертвата не е напразна и следва
възраждане. При всички случаи Арканата предупреждава за сложна ситуация, при която истината е много по-
различна от това, което изглежда на пръв поглед. В Кабала числото 12 олицетворява Уравновесяващата сила,
Надеждата и Милосърдието.
Тълковни значения: Всеотдайност. Очакване. Идеализъм. Чвеколюбие. Кратък успех. Саможертва. Протест.
Самостоятелност. Мъдрост. Приспособимост. Морално удовлетворение. Изпитания.Безсилие. Трудности.
Ограничения. Инертност. Проблемни отношения. Разочарования. Мазохизъм. Неспособност. Напразни илюзии.

_______ III. СМЪРТТА : Аркана на трансформацията, оздравителната промяна и първи етап на възраждането.
Скелетът е алегорична фигура на изконната Истина, лишена от всичко временно, тленно и фалшиво. Смъртта е
не само физическо състояние, но и олицетворение на кръговрата в природата, на преминаването от състояние в
друго. Картата изразява необратима промяна и начало на ново развитие. В Кабала числото 13 е символ на
Смъртта, на Световното преобразуващо начало и Формираща сила.
Тълковни значения: Край. Неизбежност. Смърт. Трансформация. Коренна промяна. Съдба. Ново начало.
Загуба. Раздяла. Тъга. Разбити надежди. Мъка. Пасивност. Противоречия. Разочарование. Провал. Раздяла.
Развод.
 XIV. УМЕРЕНОСТТА (Въздържанието4): Картата е съотносима със зодиакален знак Скорпион.
Картата олицетворява постигането на равновесие в материален и духовен план. Крилете на слънчевия ангел са
алегория на интелектуално извисяване. Преливането на водата (плодородие и чистота) в двете кани е символ на
изтичането и преобразуването на жизнените сили в природата и човека, неговото духовно прераждане. В
окултизма Арканата носи значение и на: временно материално блокиране (здраве, финанси), изпитания за
волята, инициативност, прогрес, осъществяване на идеал. В Кабалата 14 е олицетворение на Инволюция,
Телесен и Индивидуален живот.
Тълковни значения: Сигурност. Равновесие. Скромност. Разум. Търпение. Общителност. Разбирателство.
Семейно щас-тие. Хармония. Приспособимост. Развитие. Утвърждаване. Прогрес. Пропуснати възможности.
Конкуренция. Икономии. Конфликти. Грешен избор. Нетърпение. Несъвместимост. Пасивност. Провал

1ХУ. ДЯВОЛЪТ (Демонът): Картата е съотносима със зодиакален знак Стрелец. Символ на тайните
науки, на живота в материални окови, на страсти, изкушения и ограничения. Олицетворява енергията на
първичността, инстинктите и предубежденията, тяхното осмисляне и подчиняване на волята. В окултизма
Арканата има значение на: обаяние, страсти, желания, пробивна сила, гордост, практицизъм, лесна приспособи­
мост. В Кабалата 15 е символ на Съдба, Кръговрат, Предназначение и Предопределение.
Тълковни значения: Късмет. Изкушения. Власт. Материално щастие. Сила. Победа. Успех. Благополучие.
Придобивки. Желания. Амбиции. Предопределеност. Крайности. Злоупотре-би. Заслепеност. Слабоволие.
Машинации. Интриги. Недоразу-мения. Възгордяване. Конфликти. Болест. Нещастие.

XVI. КУЛАТА /НА БОГА (Гръмотевичният удар): Картата е съотносима със зодиакален знак
Козирог. Метафора на унищожителната сила на провидението, на Божията намеса, на упадъка, коренната
промяна и пречистването. Някой оприличават изображението с това на Вавилонската кула - творение на
човешката гордост. Окултното значение на Ар-каната се свързва с идеите за: суров урок, несигурност, финан­
сова нестабилност, необходимост от постигане на равновесие и възможност за неочакван късмет. В Кабала 16 е
символ на Ви-димия свят, на Грехопадението и Разрухата.
Тълковни значения: Необратими промени. Преобразувания. Обрати. Непредвидимост. Пречистване. Прозрение.
Среща. Възраждане. Подобрение. Нова посока. Удар. Наказание. Про-вал. Ограничения. Изпитания. Нещастие.
Раздяла. Инцидент. Заболяване. Болница. Аборт. Фалит. Бедност. Измама. Разоча-рование. Самота.
 |ХУП. ЗВЕЗДАТА (Звездите): Символ на възраждането и новия живот, на прозрението, вярата и
надеждата. Звездите - 8 на брой, олицетворяват възпроизвеждането на материята в космоса и природата. Те са
източник не само на светлина, но и на любов и хармония. Голата девойка е изразител на Истината и
нравствената Чистота. Арканата олицетворява идеите за: жизнена и духовна енергия, стремеж към равновесие,
положително влияние, неочаквана помощ и подаръци от Съдбата. В Кабала числото 17 е символ на Физическата
сила, Надеждата и Безсмъртието.
Тълковни значения: Хармония. Надежди. Успех. Щастие. Реализация. Благополучие. Напредък. Признание.
Късмет. Движение. Равновесие. Нови перспективи. Нерешителност. Песимизъм. Възгордяване. Загуба.
Неувереност. Напрежение. Страх. Податливост. Безсилие. Икономии.

|\У П I. ЛУНАТА : Картата е съотносима със зодиакален знак Водолей. Картата е олицетворение на
тъга, илюзии, идеализъм, разочарование, ограничения, стремеж към светлина и по-добър живот. Луната е
символ на вечната женственост и плодовитост, на отминаващо време, на творческо въображение,
чувствителност, интуиция и мечти. Окултното значение на Арканата е свързано с вътрешни противоречия и
търсенето на равновесие, с хуманитарна и духовна насоченост на цели и интереси. В Кабала числото 18 е
олицетворение на Хаоса и Материята.
Тълковни значения: Мечти. Брак. Популярност. Чувствител- ност. Идеализъм. Интуиция. Въображение.
Творчество. Ентусиазъм. Популярност. Авантюризъм. Семейни промени. Бременност, раждане. Криза.
Конфликт.Самота. Пасивност. Изма-ма. Грешен избор. Малодушие. Страх. Егоизъм. Непостоян-ство. Тъга.
Материални ограничения.

1ХТХ. СЛЪНЦЕТО : Картата е съотпосима със зодиакален знак Риби. Олицетворение на Светлината,
съзиднието и еволюцията, на личното Его и одухотворяването на материята. Алегория на възродения живот и
постигнатото равновесие, на щастието, плодородието и радостта от живота. Арканата се свързва с идеите за:
смелост, доминиращо присътвие, бързо развитие, богато бъдеще и бляскав успех. Числото 19 е много силно в
своя символизъм, понеже е съставено от първото и последно в поредицата от 1 до 9. В Кабала 19 се свързва със
Стихиите, Храната, Минералното царство.
Тълковни значения: Щастие. Любов. Изобилие. Радост. Хармония. Надежди. Свобода. Удовлетворение.
Благополучие. Блясък. Уважение. Слава. Признание. Напредък. Протекция. Провалени планове. Надценяване.
Неразбиране. Враждебност. Конфликт. Разочарование.
 XX. СТРАШНИЯТ СЪД (Съдниятден. Присъдата): Символизира духовното пробуждане, пречистване
и възраждане след период на преосмисляне и житейска равносметка. Ангел-пазителят със златната тръба е
изпратен да предупреди и разбуди човешкото съзнание. Арканата е алегория на Божествената сила,
подхранваща Душата, на астралното и физическото тяло. В окултизма картата носи значение на: внезапни
промени, загуби, съмнения, обновление, нов живот и възмож-ности, брак, майчинство. В Кабала числото 20 се
свързва със Самостоятелното движение, Диханието и Растителното царство.
Тълковни значения: Провидение.Възраждане. Избавление. Разрешение. Изход. Възстановяване. Облекчение.
Изцеление. Подобрение. Надежди. Изненада. Промяна. Нови възможности Нестабилност. Наказание.
Неприятности. Конфликт. Разрив. Слабост. Нестабилност. Неизбежност. Вина. Присъда. Провал.

|ХХ1. СВЕТЪТ (Венецът): Алегория на целия свят и неговата същност. Триредовият лавров венец,
символ на слава и победа, олицетворява астралната, духовната и материалната основа на света. Светецът,
орелът, лъвът и бикът са четирите стихии - въздух, вода, огън и земя. В окултизма 21 се приема като число на
съвършенството, израз на зрелост, мъдрост и добродетел. Арканата е символ на: успех, слава, победа, късмет,
самообладание, духовна власт, житейска реализация, двойствено Его и артистична чувствителност.
Тълковни значения: Хармония. Слава. Триумф. Успешна реализация. Признание. Победа. Съвършенство.
Радост. Щастие. Удовлетворение. Придобивки. Равновесие. Късмет. Промяна. Живот в чужбина. Неувереност.
Напрежение. Ограничения. Закъснения. Повишена чувствителност. Страх. Съмнения. Враждебност.

ХХТТ. ГЛУПАКЪТ ГГТТу т ъ т Лудият): Според старите тълкувания, това е карта-символ на злото (във вид
на неприятности, предизвикателства и провали), но с относителен характер, поради липсата на определено
число на Арканата. В окултизма, 0 е символ на затворен кръг в еволюцията и определен етап от личностното
развитие. Нулата е неограничена, тя самата е граница, краен предел в ограниченията на възможностите. Ако се
разглежда като 22 , тогава е изразител на високи амбиции, чувствителност, безпокойство, раздвоения и
гениалност. В Кабала 0 се свързва с Относителното, Продъл-жително движение и Животинското царство.
Тълковни значения: Свобода. Избор. Промяна. Независимост. Свободомислие. Ентусиазъм. Оригиналност.
Личен избор. Лекомислие. Бягство. Изпитания. Напразни усилия. Несигурност. Безпокойство. Колебания.
Конфликти. Проблеми. Разочарова-ния. Крайности. Безотговорност.
 ТОТЕМ
Обща символика: Тотемът представлява образ на животно или растение, избрано за покровител или
водач, по подобие на прародителя. "С него се установява връзка на родство и близост с всички произтичащи от
това задъления и права. Думата "тотем" има значение на личен пазител или водеща сила и няма нищо общо с
обществената организация на племето или клана." Тотемът, като цяло, е символ на родствени отношения или
принадлежност към общност, както и на връзка със свръхестествена сила.
Българска обредност и символика: Подобно на тюрките и на други азиатски народи прабългарите
са вярвали в различни свещени родоначалници - тотеми. Тези тотеми имали възможно най-древен произход
отнесен към най-ранните вярвания, които вече са били на изживяване в низшите равнища на религиозната
им система по време на Първата българска държава. Свещени животни за прабългарите са били кучето,
конят, орелът и еленът.
Въпреки, че преки данни за коня като тотемно животно да липсват, има много сведения за почитта към
него у прабългарите. Той е най-изобразяваното животно в рисунките - графитите от времето на Първата
българска държава. Среща се в амулетни и свещени изображения. Кон е изобразен и на Мадарския конник,
като едно от неговите възможни тълкувания е, че е изображение на българския хан, слят с изображението на
бог Тангра.

ТРИЪГЪЛНИК
Обща символика: Символизмът на триъгълника е свързан с числото 3 и се разглежда в съответствие с
отношенията му с другите геометрични фигури. Той е често срещан символ с постоянно значение, използван в
архитектурните орнаменти в древните Индия, Гърция и Рим. В архитектурата и строителството триъгълниците
играят важна роля, имайки значението на екер (уред за чертане на прави ъгли).
В езика на символите равностранният триъгълник символизира Пропорцията, Хармонията и
Божествеността. В символен аспект човекът отговаря на правоъгълен Тр., получен от разделен на две
равностранен Тр. Триъгълник с насочен нагоре връх олицетворява Огъня и Мъжкия принцип, а с върха
надолу - Женския принцип и Водата.
Със символиката на Тр. се свързват много символни триади, като: Мъдрост-Сила-Красота; Минало-
Настояще-Бъдеще; Раждане-Зрелост-Смърт; Мисъл-Слово-Действие; в алхимията: Сол-Сяра-Живак; в
религията - Бог Дух-Бог Отец-Бог Син и т.н.
В Индия обърнатия Тр. е олицетворение на Матрицата (уот). В Питагорейството Тр. е алхимичен символ
на Огъня и Сърцето. Древните Маи възприемали триъгълника като част от слънчевия лъч.
Според юдейските традиции равностранният Тр. е символ на Бога, чието име е забранено да се
произнася. Шестограмът наречен Соломонов пръстен, е съставен от два сплетени триъгълника,
олицетворяващи Човешката Мъдрост.
Тр. е от голямо значение във Франк-масонството. Там всеки триъгълник отговаря на един от елементите:
равностранния - на Земята, правоъгълния - на Водата, разностранния на Въздуха и равнобедрения - на
Огъня. В масонския триъгълник основата символизира Трайността, а двете бедра, образуващи връх се
асоциират със Светлината и Тъмнината.
 ФЕНИКС
Обща символика: В древноегипетските представи свещената птица на Хелиопол първоначално
вероятно е била стърчиопашка, а по-късно рибар. С дългата си права човка, с глава, украсена с две
стърчащи назад пера, тя приличала на появяващото се от водата слънце. Нейното египетско име било
Бену /на гръцки „феникс”/ и означавало „светя”, „възлизам”. В Египет птицата била обект на култ заедно с
бога на слънцето Ра. Фениксът е смятан и за форма на проявление на Озирис. Според гръцкото предание
фениксът е символ на обновяващия се чрез смърт в пламъците живот - картина на издигащото се с
утринната зора слънце. Гипетският първообраз на птицата се асоциирал с ежедневната обиколка на слънцето
и годишния цикъл на прииждането на р. Нил. Оттам идва идеята за регенерирането и цикличното
възпроизвеждане на живота.
По сведения на Херодот и Плутарх фениксът е митична вълшебна птица, произхождаща от Етиопия. Тя е
надарена с чудна красота, с магически качества и дълголетие - живее 500 години. Според легендите Ф. бил с
вид на орел и червено-златиста, огнена украса. На главата си имал звезда, която показва неговата небесна
природа и принадлежността му към другия свят.
Една от митологичните версии разказва, че когато фениксът усетил, че умира, той се самозапалил в
гнездото си пълно с ароматични треви и се изпепелил. От пепелта обаче се родила нова огнена птица.
Общият смисъл на символиката на Ф. е ясно изразен - съживяване, възраждане и безсмъртие. През
цялото Средновековие фениксът е символ на Христовото възкресение, на изконната мечта за безсмъртие,
както и на идеята за победа на живота над смъртта.

ФОРТУНА
Обща символика: В древния Рим Ф. е считана за божество на съдбата, символ на своенравието,
прищявката и самоволието. Тя е безкомпромисна, но не от злоба или омраза, а по-скоро от безразличие
към последствията от своите капризи и случайни желания. Фортуна е изобразявана често с кормило на кораб в
ръцете или краката /знак, че управлява човешкия живот/, с рог на изобилието, изправена върху колело, кълбо
или върху земната сфера /символ на изменчивостта на човешкото щастие/, направлявана от вятъра, духащ в
нейните криле или корабно платно. В този смисъл тя се възприема едновременно като пътеводител, но и като
сляпа за последствията богиня. По-късно Фортуна била персонифицирана като гръцката богиня Тихея и се
почитала като въплащение на ефемерното човешко щастие и на късмета, а неин атрибут станал рогът на
изобилието. Ф. се възприемала за благодетелка на плодородието, благосъстоянието и победата, затова била
изобразявана на монетите на всички римски императори.
Към края на Римската република се смятало, че Фортуна проявява предпочитание към определени
политически мъже, които фаворизирала - напр. Юлий Цезар, който не загубил нито една битка благодарение
на своята Фортуна и на боговете, които го подкрепяли в начинанията.
В християнската епоха Фортуна - богинята на късмета се възприемала като символ на божественото
провидение, но и на безнравствеността и непостоянството, благо-дарение на нейното своенравие и
самоволие.
 ФРАНК-МАСОНСТВО
Обща символика: Масоните или така наречените Свободни зидари са организирани в един от най-
важните тайни съюзи в Европа от XVIII век. В началото това били средновековни зидари и каменоделци, които
се обединявали в гилдии и еснафи за да защитават своите интереси. Те криели знанията си и чрез своя устав
пазели правата и привилегиите си. Постепенно започнали да приемат хора с други професии и по този начин
от действащото свободно зидарство се развило символното масонство.
Помещението, където се събират братята масони се нарича ложа. По произход тя представлявала
временна строителна постройка или барака. Масоните наричат ложата и "Соломонов храм", а работата си
назовават "посвещение" и "ритуали". Те са свързани със символиката на
използвани-те в миналото инструменти като чук, длето, отвес, пергел, екер,
мистрия и др. Наред със съществуващата йерархия на масонските степени
Чирак, Калфа и Майстор са развити и други системи с висши нива.
При започване на работа в масонската ложа, на земята (подът най-често
е шахматна, черно-бяла мозайка, символизираща взаимното допълване на
двата космически принципа - положителен и отрицателен) се разстила
правоъгълно килимче. При завършване на работата то ритуално се прибира.
Всяка от масонските степени има свое специфично килимче. Тук ще се
спрем само на общите символни значения на най-използва-ните във Франк-
масонството инструменти, образи и понятия. съдържащи се в килимчето на
Калфата (фиг. 1)*. В него е синтезирана символиката на трите степени Чирак,
Калфа и Майстор.
Благодарение на инструментите описани по-нататък, масонът,
работейки посветителски върху себе си, става все по- обработен камък,
способен да се вгради във великата човешка и космическа Сграда, която
трябва да се построи на земята. В този смисъл основните символи,
заимствани от строителното изкуство служат за опора при психическата и
духовна реализация на масоните.
• Стъпалата към Храма. В случая са 5 (но могат да са и седем) и
Килимче на Калфа, в което са изобразени трябва да бъдат изкачени по пътя към светлината.
всички основни масонски символи • Храмът на Соломон. Основен елемент от библейската символика на
масонството, който може да се разглежда като символен образ на Човека и Света: за да се достигне до
знанието на небесния Храм човек трябва да се преустрои, вътрешно да се реализира, да живее
разумно... Храмът олицетворява свещеното място и пътят, който води от Запад на Изток. Запитан за
размерите на Храма масонът трябва винаги да може да отговори: дължината е от Запад до Изток,
ширината е от Север до Юг, а височината - от Надира до Зенита, защото Храмът е космически образ,
чиито размери не могат да бъдат определени.
• Колоните Яхин ^асН/п) и Боаз (Воаг): Стоят на входа на Храма, допълвайки архитектурния
символизъм и библейското наследство, олицетворявано от Храма на Соломон. Играят важна роля в
основаването на Франкмасонството и присъстват във всеки негов храм. Колоните Яхин и Боаз са символ
на двете космически полярности - мъжка и женска, положителна и отрицателна, които постоянно се
сблъскват и допълват в света. Тази тяхна необходима опозиция се подсилва от двуцветната мозайка пред
стъпалата на Храма.
• Сферите над колоните: При степента Чирак те са заменени от два нарови плода. В този си вид едната
сфера е небесна, а другата е земна. Най-вероятно те символизират пълното овладяване на страстите и
емоциите, обобщавайки активността на масоните.
• Пламтяща петоъгълна звезда с б в средата: Появява се през 1735 г. като елемент на ложите.
Звездата с пет лъча (виж също стат. "Пентаграма" и "Звезда") отвежда най-вероятно към Питагорейците,
*
Според “БгсИоппаге йе$ 8утЪо1е$”, Р., 2000
 чието свещено число е 5. В различните религиозни традиции тази звезда се асоциира какго с Женската
божественост и Света Дева Мария, така и със съвършеното обединение на противоположностите ,
което води до сливане и единство. Буквата С в центъра има нееднозначно обяснение и може да
означава: Споз!з (на гр. "Знание"), Сеоте1па (на гр. "Землемерие"), Сой (на англ. "Бог") или СепегаИоп (на
фр. "зараждане", "потомство").
• Слънце и Луна: Разположени са на по-високо ниво спрямо Храма и колоните, допълвайки космическия
смисъл и принципите, заложени в тях. Слънчевите и Лунните цикли управляват живота на земята, с
преобладаващо значение на слънчевата символика, понеже инициациите във Франк-масонството са с
мъжка полярност.
• Необработен камък: Символ на хаоса, на първичната материя и морал, но и на съвършенството на
първоначалното проявление. В библейски смисъл, поради своята твърдост и неизменност камъкът
символизира също и мъдростта.
• Обработен, кубичен, заострен камък: Символ, приложим както в архитектурата, така и в живота,
олицетворяващ нравственост и морал. Долната част представлява квадрат и въплащава традиционните
четири елемента: Огън, Вода, Небе и Земя. Заострената триъгълна (пирамидална) горна част
символизира божествената Троица.
• Въженце с възли и пискюлчета, обграждащо цялата композиция - символизира веригата на съюза, която
свързва всички живи и мъртви братя по цял свят. Възлите по въженцето напомнят за математическия
знак "безкрайност", символизиращ най-вероятно работата, оставаща за довършване и готовността на
масоните да я подновят във всеки момент.
• Чук и длето: Служат за обработка на камъка, а в символен смисъл са средство за изграждане и духовно
усъвършенстване.
• Триъгълник и отвес: Означават равенство на съсловията, справедливост и ненарушимост.
• Екер и пергел: Екерът е символ на морална изграденост и справедливост; Пергелът, с който се очертава
кръг символизира обществото, както и качества като милосърдие и човеколюбие
• Мистрия: Един от основните масонски инструменти и символи, необходим за създаване на неразрушима
връзка на камъните.
• Рамка с двоен кръст и буквата Х: някога е служела за кодиране на надписи.

ХРИСТИЯНСТВО
Обща символика: При славяните християнството усвоило в голяма степен стария митологически речник и
обредни формули, отвеждащи към индоевропейските източници. За сравнение ето някои общи за славянския
свят наименования, като "Бог", "молитва", "свети", "пророк", "жертва", "чудо", "обряд", "възкръсване", "треби" и
др.
Според много изследователи човешката история може да се обобщи с четири думи - творение,
грехопадение, изкупление и прослава. В този смисъл централен принцип в християнската религия е
величието на Бога, а нейните основни идеи са тези за греховността, за богочовека-Спасител, за обичта към
хората, за изкуплението и спасението.
 В Християнството Бог е не само личностен, но и Триединен. "Едновременно с това Той е
трансцедентен, отвъден, тоест извън нашия свят, но и иманентен, което означава, че е вътре в самите
нас"(Дж. Сайър). Християнският Бог освен, че го има* той е и личностен и можем да се отнасяма към Него
по индивидуален начин. Що се отнася до Светата Троица или Триединството на Бога, то "в единната същност
на християнското Божество трябва да различаваме три "лица", които не са нито трима богове, нито три части
или форми на Бога, а са аб-солютно еднакво и вечно битие - Бог" (С. М. БготИеу).
В християнството основата на човешкото познание е характерът на Бога като Творец. Тъй като той е
Всезнаещият извор на всяко познание, ние също можем да познаваме отчасти някои неща. В "Светото
Евангелие от Йоана" (1:1-4) това е казано по следния начин: "В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и
Словото бе Бог. То в началото беше у Бога. Всичко чрез него стана; и без него не е станало нищо от това,
което е станало. В него бе животът и животът бе светлината на човеците". В този библейски пасаж носител на
основния акцент се явява Словото, но Не в неговия буквален смисъл, а със значението на Логоса като вечен
аспект на Бога. Какво е Логоса? Логос на гръцки (откъдето се използва и понятието на Платон) означава
божествения разум, духовното начало, логиката, смисъла и интелекта. От тях се е родила вселената и
благодарение на този източник тя има структура и порядък. "Това Слово, тази присъща Интелигентност е
"светлината на човеците" / у Йоан светлината е символ на нравственост и интелект /" (Дж. Сайър).
В християнската религия се откриват множество елементи, явно заимствани от езическите култове. Така
например, християнското учение за смъртта и възкресението на Бога е отражение на източните култове за
умиращите и възкръсващите божества. Християнската Великденска обредност е заимствана от
известните обреди за смъртта и възкръсването на бог Атис. Рождество Христово на 25 декември е
времето на зимното слънцестоене и денят на рождението на известния езически бог Митра. Почитането на
християнската Божия Майка отвежда до древния култ към египетската богиня Изида. Култът към Света Дева
Мария бил напълно непознат за древноеврейската религия и се появил в християнството през около IV в.
от.н.е. и т.н.
Юдаизмът "дал на църквата не само алегорически метод за тълкуване на Светото писание, но и нещо
много по-важно - забележителен модел за историзиране на празниците и символите на космическата
религия. Християнството, като верен наследник на юдаизма, възприема линейното време на Историята:
Светът е бил сътворен само веднъж в историческото Време и ще има само един Страшен Съд" (М. Елиаде).
Библията е Свещената книга на християнския свят, едновременно историческо повествование, писание
на вярата и на законите. "Тя дава основите на многобройни области на познанието и съдържа хиляди житейски
правила за различни житейски ситуации" (В. Гитт). Библията е писана в период от повече от 1500 години от
около 45 автори с различен произход. Отделните части на Библията са възникнали на най-различни места,
като например в пустинята (Мойсей), в затвора (Еремия), в двореца (Даниил), по време на път (Лука), на
заточение (Йоан) и т.н. Според изследванията най-рано е написан т.нар. "Апокалипсис", т.е последната глава
на Новия Завет, озаглавена "Откровението на Йоана", създадена около 68-69 г. от.н.е., скоро след смъртта на
Нерон. Християнското "Свещено писание" се състои от две части - "Нов"и "Стар Завет", съдържа общо 783 137
думи и 3 566 488 букви (според Кюд ^ате5 Vе^5юп). Пълнотата на идеите в Библията е необхватна, а
тематиката е единна и смислово свързана, въпреки различните обществени слоеве, от които произлизат
авторите й за периода от 60 поколения, през които тя се е появила. Това е еврейска по своята същност и
по произход свещена книга. Тя е включена в състава на християнския канон като боговдъхновена, а
еврейският бог Йехова е адаптиран в Християнството като Бог-Баща. В състава на
християнското вероучение са включени основните постулати на юдейската религия и
представата й за създаването на света и човека от бога.
Разделянето на Християнството и обособяването на Из-точна и Западна църква започнало вследствие на
политическото и културното разделение на Римската империя през III - VI в. от н.е. Във връзка с нейното
разпадане през V в. авторитетът на Западната църква нараснал извънредно много и римският епископ получил
титлата "папа". На Изток, където империята се запазила, църковният клир не можел да получи голяма власт.
Нещо повече, с цел да отслабят влиянието и устоите на църквата, между VIII и !Х в. във Византия
императорите конфискували църковни имоти и забранили почитането на иконите. Така било до 842 г. когато се

За разлика от Исляма, където Аллах остава недостижим и изобщо не се открива на хората

възстановило преклонението пред иконите, но земите и самостоятелността на църквата били ограничени, а
източните патриарси дори и да искали, не можели да се присъединят към римската папска власт. Това
неминуемо довело до концептуални и организационни разногласия, стигнали до формален разрив между двете
църкви през 1054 г.
Навлизането на Християнството в Централна, Източна и Югоизточна Европа (в т.ч. и в България) се
натъкнало "на живи народни религии. Волю-неволю, накрая то християнизирало езическите божествени
фигури и митовете, които не се удало да унищожи. Много Богове или Герои-драконоубийци станали Свети
Георгиевци; Боговете на бурята се преобразили в Свети Илиевци, а безчислените Богини на плодородието
били уподобени на Дева Мария или на светиците. Може да се каже дори, че част от народната религия в
предхристиянска Европа е продължила да съществува под друг облик или форма в празниците от църковния
календар и в култа към Светците. И днес в народното християнство са оцелели ритуали и вярвания от епохата
на неолита, като например варената пшеница за помен на умрелите..." (М. Елиаде)
Някои от основните разногласия, които и днес разделят Православната (Източната) от Римо­
католическата (Западната) са следните:
• Въпросът за произхода на Светия Дух от Бога-баща и от Бога-син. Православната църква признава
само произхода на Св. Дух от Бога-баща;
• Практиката за опрощаване на греховете и католическото учение за чистилището;
• Учението за непорочното зачатие на Дева Мария, съществуващо от IX в. Според католическата догма
Дева Мария не само е заченала и родила Исус без грях, но и самата тя е зачената и родена по този
начин;
• Догмата за непогрешимостта на папата във верските дела;
• Обредни и канонически различия:
- Кръщаването в православната църква става чрез потапяне във вода, а при католиците - чрез
обливане с вода;
- Причестяването само с просфора или с просфора и вино;
- Православната църква признава 7 тайнства, а католическата - 21. Признатите от православието 7
тайнства са: кръщение, миропомазване, покаяние (изповед), причастие, брак, ръкополагане и
елеосвещаване.
- В православната църква се миропомазва новороденото дете, а в католическата - при пълнолетие;
- Безбрачието е задължително при всички духовници в католическата църква, а в православната
църква - само за монашеството и т.н.
Християнството обаче дотолкова е проникнало в правос- лавния и католически свят, че независимо как и
дали хората вярват в Христос или постъпват, както подобава на християни, те всички живеят в
контекста от идеи, повлияни и внушени от християнската вяра.

ХРИСТОС
Обща символика: В символно-хронологичен ред Христос се възприема като втори Адам, а в
мистичен аспект на тълкуване той е първи Адам, в смисъл на човек (виж Адам). На въпроса кой е Исус
Христос отговор дава по-късната християнска традиция. Това е "Месията", "синът Давидов" - легитимния
наследник на древната династия; той е "синът човешки", тоест свещения посредник между Бога и материалния
свят; той е "човекът от небето", вторият Адам" и "последния Адам". Христос е още синът Божий, изразител на
Божествения Логос (Слово), станал централен символ в християнството. Образът на Христос е
нееднозначен и изключително сложен за разтълкуване. Около него са се разгаряли остри идеологически и
религиозни спорове. "В борбата между християнските ереси и секти основен въпрос винаги е бил този за
природата на Спасителя, въз основа на главните идеи в християнството - тези за греховността, за
спасението и изкуплението, за Богочовека-Спасител, за страданията, за смъртта и възкръсването" и
т.н. (С.Токарев). Интересен е и въпросът около името на Спасителя. Така например, съчетанието "Исус
Христос", което сме свикнали да използваме като едно име, в Евангелията представлява две различни имена,
отговарящи на две различни понятия. Исус е собственото име на Спасителя, на галилейския проповедник,
когото смятали за велик учител и чудотворец. Христос пък е нарицателно име, гръцки превод на думата
"месия". В Евангелията двете имена почти никога не са едно до друго, а името Христос се среща рядко.
Според евангелския разказ Исус на никого не е говорил, че именно той е очакваният Христос, т.е.
"месията". В "Светото Евангелие от Матея" (16:20) Исус изрично забранява на учениците си да разгласяват, че
той е "помазаникът", т.е. "месията" или Христос: "Тогава заръча на учениците никому да не казват, че той е
Помазаникът". Същото откриваме и в "Светото евангелие от Марка" (8:29-30): "Тогава (Исус) ги попита: Но
според както вие казвате, кой съм? Петър в отговор му казва: Ти си Помазаникът. И заръча им никому да не
казват за него"
Относно рождената дата на Исус, също предмет на многобройни хипотези и догадки ЗоЬапп Кер1егказва в
своя О/зсоигз Vоп дег дгоззеп Соп/ипсПоп (1623, р.701), че Господ сам е създал тази велика конюнкция с явно
необичайни чудотворни звезди в небесните висини чрез своята божествена промисъл. Така той е
определил раждането на своя син Христос, нашия Спасител, точно по време на великата конюнкция под
знака на Рибите и Овена, приблизително в точката на равноденствието..." (К.Г. Юнг)
От средата на Х1Х в. някои западни учени започват да откриват в християнството многобройни съвпадения
с древните източни култове и религии. Така стигат до извода, че в голяма степен образът на Исус е съставен от
общите черти на древни богове, а друга - от части на древноеврейски пророчества, в които личат астрално-
митологични мотиви. В своите алхимични психоанализи Юнг например твърди, че в патристичната
херменевтика*, която стига до първата християнска църква, Христос има редица общи символи и алегории
с дявола, като например олицетворенията на лъв, змия, птица, гарван, риба и орел. С Луцифер (означаващ
"Утринна звезда") се е означавал както Христос, така и дявола. "Едва с Христос на света се появява един
истински дявол като истински антипод на Бога", а в "ранните еврейско-християнски среди сатаната е смятан за
по-големия брат на Христос"
Много автори виждат в образа на Исус съвкупност от основните символи на мирозданието, такива като:
- Небето и Земята, посредством своите същности - божествена и човешка;
- Въздухът и Огънят, символи на въздигането и падението в Ада;
- Символиката на гроба и Възкресението, на Светлината и Тъмнината;
- Кръстът и Книгата с Евангелските послания;
- Оста и Центъра на Света;
- Символиката на жертвения Агнец и образът на Царя, Господар на света;
- Символът на Планината на света - Голгота;
- Образът на Кръста и Стълбата на Спасението, както и на всички символи на вертикалността;
- Символиката на Църквата в качеството й на образ и дом на Исус, на религиозния свят и съвкупността от
християнските символи.
Отчитайки християнската символика, цялата историческа сила, онтологичен' и тълкувателен
реализъм, с основание може да се каже, че за християнския свят образът на Христос е Цар на символите.
Той е най-пълното въплащение на Доброто. Исус е "съвършеният Човек - такъв, какъвто Бог би искал да бъде
всеки от нас. В Исус виждаме въплатен добрия живот, който се разкрива по един съвършен начин в Неговата
смърт - една проява на безгранична любов" (Дж. Сайър). Апостол Павел в своето "Послание към Римляните"
казва, че не ние, хората, сме възлюбили Бога, а Той ни е възлюбил, изпращайки ни Сина си, като
умилостивение за греховете ни и "още когато бяхме грешници Христос умря за нас"(Римл., 5:7-8).
Обратно на изложената образност, нощната страна на символа Христос, възкачен на върха на Голгота,
разпънат и страдащ на кръста, ни отвежда към друга страна - тази, представяща последиците от страстите,

Патристична херменевтика - богословска теория и наука за тълкуване на стари текстове

Онтологичен - от онтология: философско направление, което смя-та, че идеите съществуват отделно от
предметите и преди тях
греха и поквареността на човешката природа, които Исус изкупва със своята саможертва. В случая,
презрял земните стойности, поривите и желанията си, той се явява пълна противоположност на почитания в
древността езически бог Дионис
Други християнски символи като синапеното зърно, скритото съкровище и скъпоценната перла също
олицетворяват Христос и Божието царство, които Юнг намира за идентични. "Това разтваряне на Христовата
личност открай време е будело недоволство, като не се е разбирало, че представлява асимилация и
интегриране на Хр. в човешката душа." В психологически план символът Христос се разглежда като
олицетворение на "архетипа на цялостната личност". Към нея се отнася Егото (Азът) със своето съзнание,
индивидуалност и неповторимост.

ЦВЕТОВЕ
Обща символика: Учението за цветовете се нарича "Хроматология", а тяхната лечебна сила се
разглежда от Хромотерапията или т.нар. Колоротерапия. То е познато и използвано от древността в
египетската, римската и китайската медицина. Характерно за цветовата символика е това, че Ц. са универсални
на всички нива на съществуването и познанието. Техните тълкувания обаче могат да варират и да получават
различни значения според културните и традиционни влияния.
Древните египтяни възприемали цвета не като нещо слчайно, а като качество присъщо на вида и като
средство за различаване.. В изобразителното изкуство на цвета се приписвало и свойството да
характеризира типа на постъпките.
Учението за цветовете се основава на факта, че всеки един от 7-те основни цвята има собствена честота
на трептене, които стимулират различните органи и функции на организма. Цветовете са представители на
космическия символизъм, но се асоциират и с биологическия, етническия или религиозния символизъм
Съвременните хроматология и цветотерапия се базират на познанията за духовната аура на Ц., на
съвместимостта им с чакрите и числата, както и на тяхното съответствие с житейските процеси и явления.
Според Юнг, цветните сънища отразяват определени душевни състояния, обясняващи се с
основните психически функции - мисъл, чувство, усещане, интуиция. Цветовете предизвикват в човека
определени усещания, настроения и състояния, а едновременно с това могат да повлияят на някои вътрешни
процеси в организма, като: образуване на хормони, промени в кръвното налягане, увеличаване или
намаляване на вдишванията, активно или пасивно поведение и т.н.
В ежедневието лесно можем да използваме познанията за Ц. като приложим тяхното въздействие в дрехите,
които обличаме, в дома, където живеем или в помещението, където работим. Добре е да се знае също, че:
Светлите, нежни цветове и нюанси стимулират творческата активност, а жълтите, оранжевите,
светлосините цветове и нюанси (стени, мебели, акценти) увеличават възприемчивостта и творческата
активност на децата.

ОБЩИ СИМВОЛНИ ЗНАЧЕНИЯ НА ЦВЕТОВЕТЕ

БЯЛ: Цвят на прехода, на светлината и девствената белота, на съвършенството, изяществото,

хармонията и пречистването, на чистотата, стерилността, неутралността и отразената
енергия. Белият цвят символизира още разкритието, откровението, опрощението и преобразяването.
В световните представи Бялото се асоциира с Оста Изток-Запад. Бялото на Запада представлява
матовото Б. на смъртта, което поглъща съществото и го въвежда в тъмния, лунен, женски свят на нощната
празнота и загуба на усещането за цвят. В този смисъл бялото символизира и траур, който за разлика от
Черния цвят се свързва с временна липса и празнота.
 Бялото на Изтока отвежда към идеята за завръщането и белотата на зазоряването, към времето на
преход от нощната доба към блясъка на зората. Искрящото (Слънчевото) Бяло символизира отвореното
дневно съзнание. Слънчево бялото се доближава до златния цвят, а тези два цвята са основни в знамето на
Ватикана, където олицетворяват утвърденото земно царство на християнския Бог.
При египтяните Б. е знак за великолепие и разкош, при юдеите - за чистота, при китайците - за
справедливост, а в масонството е символ на висшите степени от 31 до 33. В някои страни при годеж се пие
мляко, за да бъде животът на влюбените бял като мляко. Бялото е траурен цвят за древните перси, германи,
китайци и символ на духовния свят в Антропософията.
Дрехи: Белите дрехи са подходящи за горещо време и сред много хора, с цел да се защитим - както от
слънчевите лъчи, така и от силното енергийно натоварване на тълпата. Според П. Дънов "белият цвят носи
здраве".
ЧЕРЕН: Абсорбиращ, поглъщащ и задържащ цвят. За разлика от белия, черния цвят е по-болезнен и
необратим, символ на крайната загуба или падение, на страданието, егоизма и пасивността. Черното е
универсална субстанция, израз на абсолютната неподвижност и необратимата смърт, олицетворение
на тъмнината на хаоса и произхода, на злото, меланхолията и песимизма.
В Зороастризма, Адам и Ева, изкушени от Ариман и изгонени от Рая са представени облечени в черно.
Така Ч. става цвят-символ на осъждането и отричането от светската суета.
В древния Египет черното се отъждествявало едновременно като цвят указание за смъртта и подземния
свят, но същевременно и за прераждане. Владетелят на отвъдния свят Озирис често бил наричан "Черния".
При древните римляни и гърци Ч. е знак за траур и смърт, при юдеите - за тъга, а при китайците за
мъдрост. В Египет и Сев. Африка черният цвят е символ още на плодородна земя и живителни, дъждоносни
облаци. В Китай черното отговаря на женската ИН енергия - на земната, майчинската и инстинктивната сила.
Черни са и ня-кои женски божества - Диана от Ефес, индуската Кали, Магна Матер на хълма Палатин и др.
В сънищата появата на черни или тъмни хора, животни и предмети показва влизане в контакт със
собствения първичен и инстинктивен свят. Ние сме тези, които трябва да го осветим, да разберем и канали­
зираме силите си в посока преследване на по-високи цели.
В Антропософията е символ на природния и минералния свят. Съвместяването на Бял и Черен цвят дава
Сив, който в сферата на цветовете има стойност на Центъра и Човека.
Дрехи: Черните дрехи са енергийно привличащи, затова е добре да се носят, когато сме в емоционална
доминанта или стоим над обикновените неща.
ЧЕРВЕН: Счита се за символ на принципа на живота и свързаните с това излъчване, огненост и мощ.
Цвят на кръвта, чувствата, страстите и емоциите. Олицетворява космичната сила на Любовта и
блясъка на живота. Предизвиква усещане за радост, енергия, емоционалност, сила и топлота.
За египтяните червеното е знак за агресивност, гняв, отмъстителност и примирение. То е
възприемано като подпомагащ живота цвят, символизиращ яростта и победата.
При юдеите е символ за грях, при китайците - за благоприличие. В крайния Изток (Япония и Китай)
червеното е цвят на живота, на безсмъртието и богатството. В Япония червения цвят (АКА) се носи
изключително само от жените като символ на добросърдечност и щастие. В Шинтуизма червеното се асоциира
с хармония и бурно развитие.
В ежедневието се използва за подсилване значението на заповеди и забрани (табели, пътни знаци,
светофари).
Дрехи: Червените дрехи създават впечатление за жизненост, страсти и индивидуализъм. Те стимулират,
придавайки на човек повече действеност, решителност и енергия.
Светлочервен: слънчев, дневен, мъжки, енергичен и тонизиращ цвят, предразполагащ към повече
действеност. Символизира младост, здраве, смелост, импулсивност, красота, богатство,
триумфиращ еротизъм. В различните традиции се използва в об-редността на пролетните празници,
сватбите и ражданията.
Тъмночервен: символизира матрицата, Земята и централния огън в човека. Това е цветът на
сърцето, либидото и душата, на науката и окултното познание. Тъмночервеното въплащава също и
скритата същност и условието за живота. Според Артемидор този цвят има отношение към смъртта.
Розов: Символ на любов, на чиста обич, нежност и всеотдайност.
 Дрехи: Розовите дрехи ни правят по-нежни, обичани и обичащи.
В древния Египет съчетаването на противоположните червен и бял цвят се приемало за съчетание на
израза на целостта и съвършенството. Бялата корона на Горен Египет и червената на Долен Египет
са носени от единствения владетел на цял Египет под формата на двойна корона.
ОРАНЖЕВ: Топъл и енергизиращ цвят, олицетворяващ здраве, индивидуалност, самоувереност и
обновление. Символизира точката на равновесие между съзнанието и либидото. Тъй като това е
трудно равновесие, оранжевото е цвят както на верността, така и на крайностите и невярността. В
митовете се разказва, че бог Дионис и Музите са носили оранжеви дрехи. Скъпоценният камък хиацинт е
оранжев и се счита за символ на верността.
Дрехи: Оранжевите дрехи повишават самочувствието, като внушават увереност и оптимизъм. Създават
впечатление за ентусиазъм и интерес към околните.
ЖЪЛТ: Цвят на Слънцето, светлината, златото, интуицията и магическите способности.
Жълтото е баграта на вечността, така както златото е металът на вечността. То е цветът на боговете и
своеобразен двигател на силата и младостта. Най-топлият, най-експанзивния, най-нажежения и труден за
обхващане цвят. Такъв, какъвто е в лъчите на Слънцето, проявявщи силата на небесните бого-ве. Златно-
жълтото се използва като символ и атрибут на силата и властта. Цветът подчертава техния божествен
произход. Така например Зороастър означава "звезда от блестящо злато". Ом, божествената дума на
тибетците означава също и "позлатен". Вишну е облечен в жълти дрехи, а космическото яйце на Брама блести
като злато.
При египтяните жълтото е знак за завист и лош поглед, при юдеите - за смърт, а при китайците - за
добродетел, плодородна земя и семейна плодовитост. Златножълтото е израз на уравновесеност и
хармония. Златните ябълки в градината на Хесперидите са символ на любов и съгласие. Но златната ябълка
на раздора е причина за Троянската война и символизира гордост и ревност. В Исляма златножълтото е знак
за мъдрост и добър съвет, но бледожълтото се свързва с предателство и разочарование.
Жълтото олицетворява още блясъка на духовното, на мъдростта, любопитството, познанието и
снизхождението. Този цвят внася равновесие в мислите и чувствата, стимулира творческите и
интелектуалните способности. Използва се в знаците за предупреждение и заостряне на вниманието.
Дрехи: Жълтите дрехи акцентират върху личното обаяние и спонтанност. Изразяват вътрешна свобода,
ангажираност и радост от живота.
ЗЕЛЕН: Цвят на водата, така както червеното е цвят на огъня. Свързва се с пробуждането на
първичната Вода и на живота. Цвят на природата, растежа и възраждането. Олицетворява веге­
тация, изобилие, хармония и отмора. В някои страни има поверие, че да дадеш сутрин на някого нещо зелено
то ще му донесе щастие.
При египтяните е знак за надежда и удоволствие, при юдеите - за живот, при китайците - за доброта.
Бог Вишну се изобразява като костенурка със зелено лице. Граалът, изработен от изумруд или кристал с най-
чисто зелен цвят съдържа кръвта на Бога, в чиито символи се смесват понятията любов и саможертва -
условия за възраждането, изразено в зелените отблясъци на Граала. Византийският монограм на Исус Христос
Изкупителя представлява две кръстосани съгласни от думата "зелено". Алхимиците от Средновековието
свързвали зеленото с отблясъците на смарагда, а З. е основен цвят в масонството.
В Исляма зеленият цвят е този на познанието и на Пророка Мохамед. Мюсюлманското знаме е зелено,
емблема на Избавлението и символ на най-висши материални и духовни богатства, първото от които е
семейството.
Зеленото обгръща, успокоява, освежава и тонизира. Днес се използва като символ за безопасност и
свободен достъп.
Дрехи: Зелените дрехи издават стабилност, самоуважение и практицизъм. Помагат ни да изглеждаме по-
здравомислещи, да се чувстваме по-земни, делови и решителни. Зеленото има тонизиращ ефект и си отива с
повечето други цветове.
СИН: Най-дълбокия, най-нематериалния и най-студения цвят, в който погледът сякаш потъва и се губи в
безкрайността. За синьото казват, че е цвят изпълнен с празнота, с празнотата на въздух, на вода, на
кристал или диамант, празнота изчистена и студена, подобна на матово-бялото.
 В древния Египет синьото се възприемало като потъващ в себе си, космически и обхващащ
безкрайността цвят. Там преди да мумифицират мъртвия фараон, на мястото на изваденото сърце поставяли
скарабей от син смарагд. В Египет синият цвят бил символ на истината, смъртта и боговете, взети
заедно, затова небесносиньото се считало и за граница, разделяща човека от боговете, управляващи
неговата съдба.
Светлосиньото се възприема като цвят на небето, на мисълта и съзнанието. То е символ на блясъка
на душата, олицетворение на свобода, мечти, вяра, търпение, истина и красота. Според мито­
логичните разкази и изображения нозете на боговете Зевс и Яхве стъпват върху небесна синева.
Небесносиньото олицетворява пътя на мечтите, на нереалността или свръхреалността. В тибетския
Будизъм синьото е цвят на трансцеденталната мъдрост Вайрокана, на потенциалността и
празнотата. Синият цвят е олицетворение на всеобхватната идея в масонството, но знак за траур при
турците и японците.
Днес цветът се използва за привличане на вниманието към указания, пътни табели и др.
Дрехи: Сините дрехи ни правят да изглеждаме самоуверени, силни и спокойни. Внушават свободомислие,
доволство, добра външна и вътрешна кондиция.
ИНДИГОВ: Олицетворява сила, устойчивост, щедрост и великодушие.При египтяните има значение
на закрила и сигурност, при юдеите - на небе и разкош.
Дрехи: Индиговите дрехи са израз на нетрадиционни разбирания, индивидуализъм, затвореност в себе си
и радикални възприятия.
ВИОЛЕТОВ: Съставен от равни части синьо и червено. Приема се за цвят на недоловимото тайнство
на реинкарнацията и трансформацията. Тази символична функция се свързва с Исус Христос, изобразяван в
средновековната иконопис, облечен във виолетова роба. Цветът символно цели да покаже, че Спасителят е
приел напълно своето земно превъплащение и саможертвата, която ще извърши, за да изкупи човешките
грехове. Виолетовото символизира умереност, предпазливост, обмислени действия, равновесие между
страстите и интелекта, между любовта и мъдростта. Виолетовият цвят изразява също духовна сила,
проникновение, изтънченост, максимализъм и стремеж към завършеност.
Дрехи: Виолетовите дрехи издават смелост, одухотвореност, предизвикателство и фантазия.
КАФЯВ: Цвят, асоцииран с първичната материя, пръстта, глината, корените, земята и мъртвите листа.
При римляните и в католическата църква кафявото е знак за примирение, бедност и скромност.
Дрехи: Дрехи с кафяви цветове обикновено са носени от самовглъбени личности или материално
обремененени хора.

ЦЕЛУВКА
Обща символика: Символ на обединението и на взаимното проникване с духовно значение от
Античността. Многозначностга на целувката и нейната двусмисленост (физическа и духовна) води до
различните значения на формите на обедине- ния, които тя олицетворява. В качеството си на знак на
съгласие, единство, подчиненост, уважение и любов тя се практикува в различните мистични и
религиозни култове и ритуали, където е свидетелство за духовна общност. Така е било в ранната
християнска църква до папа Инокентий I, който въвежда обичаят да се целуват не християните помежду си, а
метална плочка, наречена Рах - мир, която свещеникът трябва да целуне и да накара и другите да целунат,
произнасяйки Рах Тесит. По-късно тази плочка е наречена Патина и съществува до днес. От това време и от
този ритуал е останал обичаят да се целуват реликвите и иконите на светците.
В античността било прието да се целуват краката и коленете на владетели, царе, съдии, мъдреци и свети
хора, с цел да се измоли тяхното покровителство. В Средновековието феодалното право налагало васалът
да целува ръка на своя господар, откъдето изразът "целувам ви ръка" се използва със значение на "поднасям
уважението си".
В Стария Завет, в "Песен на песните" (1:2) целувката също намира своето библейско отражение: "Нека
ме целуне с целувките на устата си;..." Едно от обясненията тук е, че целувката е израз на съединението на
един дух с друг, на една душа с друга. Целувката е свързана с устата, органът откъдето излиза дъхът на
живота, затова и целувките, дадени от нея с любов, свързват неразделно един дух с друг.

ЦЕНТЪР
Обща символика: Центърът е един от четирите основни символа - кръг, квадрат, кръст и център. Ц.
представлява преди всичко Принципа и Бога. М. Елиаде казва, че "сам Бог е едновременно център и
периферия". К. Г. Юнг, коментирайки понятията "център" и "точка" в книгата си "Еон" твърди, че точката е
"център" и "медиатор", който примирява враждуващите елементи и "чрез продължителна ротация превръща
ъгловатата форма на квадрата в кръгла, като своя собствена". Според Блез Паскал*, цитиращ Хермес
Трисмегист: Бог е сфера, чиито център е навсякъде, а периферията е никъде. Това означава, че
божественото присъствие е универсално и безгранично, а центърът е невидим за хората, неограничен
във времето и пространството. "Ц. е мястото, откъдето тръгва движението от единичното към
множественото, от вътрешността към външността, от непроявеното към проявеното, от вечното към
временното, там където се събират като в свой принцип всички възвратни и събираеми процеси в стремежа си
към обединение"(01сИоппа1ге дез зутЬоюз, Р., 2000).
М. Елиаде разглежда символиката на центъра, казано най-общо, като три взаимнообвързани и допълващи
се обединения:
1. В центъра на света се намира Свещената (Космическата) Планина, където се срещат небето и
земята. "Върхът на Космическата планина е не само най-високата точка на Земята, той е и пъпът на
Земята, защото там е започнало сътворението. Равински текст гласи, че "както ембрионът расте от пъпа,
така и Господ е започнал да създава света от пъпа и оттам се е разпространил във всички посоки". Същата
символика откриваме и в древна Индия: според Риг Веда, вселената е била зачената и е започнала да се
разширява от една изходна централна точка. ... Раят е бил "пъпа на Земята" и според едно сирийско
предание, е бил разположен "на планина, по-висока от всички останали". В сирийската книга "Пещерата на
съкровищата" пише, че Адам е бил създаден в центъра на света, на същото място, където по-късно щял да
се издига кръстът, на който е бил разпънат Христос" (М. Елиаде, "Образи и символи", С., 2002).
2. Всеки храм, дворец, свещен град или територия е разположен на свещена планина и така всеки един от
тях става също център на света. Така например, "за всеки източен град се смятало, че действително е
разположен в центъра на света. Вавилон бил ВаЬПат, "врата на боговете", защото точно там боговете
слизали на земята" (М. Елиаде).
3. Храмът на свещената територия, в качеството си на място, където минава Оста на Света (Ах/з
МипсИ) се раз-глеждат като център и точка на свързване между Небето, Земята и Ада. В този център на
света се издига Космическото дърво (Дървото на живота) и за него М. Елиаде казва: "най-разпространеният
вариант на символиката на Центъра е Космическото Дърво, което се намира в средата на Вселената и
което подобно на ос, поддържа трите свята. ... В централните и северноазиатските митологии, неговите
седем или девет клона символизират седемте или деветте небесни нива, тоест седемте планетарни
небета."

Блез П аскал - 1623-1662 г., един от най-гениалнит е ум ове на Франция, математик, ф изик и философ
 Както се вижда, от най-древни времена центърът се е считал за "пъп на света", за мястото
откъдето произлиза живота. Центърът има колкото духовно, толкова и материално значение и
символика. Мистичната храна идва от центъра, така както биологичната храна постъпва в зародиша през
майчината кръв. Всеки народ, както и всеки човек, си има свой център на света, своя отправна или гледна
точка. Тези понятия се възприемат като точка на сливане между желанието (колективно или
индивидуално) на човека и свръхчовешката (божествената) власт, способна да задоволи това желание.
Там, където се сливат посоче-ните желание и власт, там се намира центърът на света.
Центърът представлява също символ на закона за организацията, реда и централната власт.
Той стои в основата както на организацията на държавата, на космоса, на биологичната еволюция и
духовния възход. В низходящ план, при едно име, буква в него, знак или точка в центъра на дадена фигура
могат да играят ролята на отправен пункт, определящ или символизиращ личността или обекта на изслед­
ване.

ЧАКРИ
Обща символика: Учението за Чакрите принадлежи към Източния окултизъм, чиито метафизически
модели се използват и от съвременната Западна езотерика. Връзката между Чакрите, Астрологията,
Нумерологията, Идзин, Таро, Цветотерапията и др. се основава на познанията за космическите и планетарните
влияния, на тяхната подчиненост на законите за Цикличността на Вибрациите, за Съответствията, за
Хармонията в живота и т.н.
Чакра е санскритска дума (означава "кръг", "колело"), която се използва със смисъл на енергиен център.
Чакрите се разглеждат като възли на жизнена енергия, като вибрационни тела, които поемат, усвояват,
трансформират и преработват всякакъв вид енергиен потенциал. Тази енергия се получава както от космоса,
така и от всички материални, земни неща, като хора, животни, растения, минерали и т.н. Всяка една от 7-те
основни чакри има своя енергия, вибрация, число на вибрация, цветово изражение и др. Според теорията за
чакрите, те са в основата на естествения процес на развитие на земния свят. В техните енергийни потоци
се открива широк спектър от вибрации, определящи степента, вида, цвета, камъка и аромата на всяка чакра.
Чакрите са наричани и лотоси, които чрез разтварянето на листенцата си метафорично изразяват отварянето
на чакрите. Според Ен. Джудит, чакрите са области на тялото, концентрирани около основните нервни ганглии,
които могат да бъдат диагностицирани и лекувани.Свиването на стомаха, стягането на гърлото,
разтуптяването на сърцето, изживяването на оргазъм - всичко това са проявления на чакрите в тялото.
Така например, работата е дейност на първа чакра, тъй като тя е свързана с оцеляването;
възприемането или създаването на музика е под влиянието на пета чакра, тъй като тя е свързана със
звука и общуването; сънуването се дължи на шеста чакра, чиято функция е тази на вътрешното зрение и
т.н.
По-долу ще откриете някои символни аспекти на чакрите, представени в моята книга "Числата -
символика и традиции". Събитийния план на всяка чакра се използва при гадаене с чакри на Таро или И Дзин.
ЧАКРА 1 Муладхара
Елемент: Земя; Цвят: Червен; Планети: Земя, Сатурн;
Функции, свързани с: Оцеляване; Ключови думи: Човек се ражда.
Нарича се Коренна или опашна. Намира се между половите органи и ануса. Определя се като фаза на
раждането и оцеляването, на активното и съзидателното "първоначално единство". Олицетворява радостта от
физическото съществуване и от живота като цяло. Акцентира върху условията, средата, средствата (във
физически, материален и духовен план) за живот и развитие на индивида. В събитиен план символизира
усилия и борба за намиране на собствено място в живота; насоченост към настоящето, сблъсък и
взаимодействие с материалната реалност; енергични действия, самостоятелност и нови възможности.
ЧАКРА 2 Свадхиштхана
Елемент: Вода; Цвят: Оранжев; Планета: Луна; Функции, свързани с: Продължаване на рода, сексуалност,
задоволеност; Ключови думи: Човек живее.
Нарича се Кръстна или сексуална. Обхваща половите органи и утробата. Определя се като фаза на
укрепването, развитието и осигуряването на естественото възпроизводство. Олицетворява понятия, като
потребности, емоции, задоволяване. Акцентира върху съзряването и поемането на живота в свои ръце. В
събитиен план символизира удовлетворяване на физически, материални и духовни потребности в настоящето;
разрешаване на проблеми и освобождаване от емоции; устойчивост, стабилност и сигурност за утрешния ден;
разцвет, изобилие, деца, семеен живот.
ЧАКРА 3 Манипура
Елемент: Огън; Цвят: Жълт; Планети: Слънце, Марс; Функции, свързани със : Сила, воля, енергия; Ключови
думи: Човек се налага.
Нарича се Пъпна или слънчева. Намира се в пъпната област на тялото. Определя се като фаза на
движение, многообразие, ускорено развитие и растеж. Олицетворява координираното взаимодействие на
човешката сила и воля. Акцентира върху понятия като движение, съревнование, конкуренция и др. В събитиен
план символизира успешна еволюция свързана с бъдещето; значение на обкръжаващата среда и
обществената йерархия; преодоляване на проблеми и ограничения; обогатяване, благополучие, власт,
увереност в себе си, способност за самоконтрол и др.
Ча Кр А 4 Анахата
Елемент: Въздух; Цвят: Зелен; Планета: Венера; Функции, свързани с: Любов, привличане, споделеност на
чувствата; Ключови думи: Човек обича.
Нарича се сърдечна и се намира в сърдечната област на гръдния кош. Определя се като фаза на общо
развитие, в което проличава Божественият замисъл на света, природата и човека. Олицетворява понятия като
привличане, свързване, изразяване, отдаденост, единство. Акцентира върху личните и интимните
взаимоотношения. В събитиен план символизира градивна дейност, придружавана от ентусиазъм, вдъхновение
и стремеж към равновесие на всички нива; баланс и съвместимост в отношенията с другите; отдаденост на
човек, работа, цел или идея.
ЧАКРА 5 Вишудха
Елемент: Етер; Цвят: Син; Планети: Меркурий, Нептун; Функции, свързани с : Творчество и общуване;
Ключови думи: Човек постига.
Нарича се Гърлена и се намира в средата на гърлото. Определя се като фаза на съвършено оформяне на
системата. Олицетворява духовното осъзнаване на материалния свят. Акцентира върху контактите и
социалните отношения. В събитиен план символизира осъществяване на цели и намерения; сключване на
договори и влизане в съдружия; освобождаване на вътрешната енергия чрез творческа активност; занимания с
финанси, търговия, политика, философия, изкуства, наука и др.
ЧАКРА 6 Аджна
Елемент: Мисъл; Цвят: Индигово синьо; Планета: Юпитер Функции, свързани с: Възприемане, промисъл,
интуиция; Ключови думи: Човек има многостранни способности
Нарича се Челна и е позната като Трето око. Намира се между веждите на челото. Определя се като фаза
на подготовка за интегриране в околната среда. Олицетворява образност, въображение, светлина, възприятия.
В събитиен план символизира релаксация, преосмисляне на нещата, разширяване на мирогледа; признание
или възприемане на индивида от своята среда; упражняване на влияние или власт върху другите; нови
виждания, познания, идеи, неочаквани възможности; развитие на творчески и съзидателни способности и др.
ЧАКРА 7 Сахасрара
Елемент: Дух; Цвят: Виолетов; Планета: Уран; Функции, свързани с: Вътрешно разбиране и съзнание;
Ключови думи: Човек е Божие творение.
Нарича се Теменна и се намира на върха на главата. Определя се като фаза на "способност за изпълнение
на уникални функции", "сливане на човека с вселената" и "присъствие на Висша Воля". Олицетворява понятия,
като мисъл, разбиране, задълбочени познания. Акцентира върху Трансцеденталното (абсолютното,
нематериалното) съзнание и неговите нива. В събитиен план символизира творческо-мисловна активност на
високо ниво; обществено присъствие, признание и изпълване на живота с нов смисъл; откриване отговора на
трудни въпроси или проблеми; склонност към медитация и мистицизъм и др.

ЧЕРЕП
Обща символика: Черепът е дом на мисълта и "висшето командване". В много европейски и азиатски
традиции човешкият череп се счита за олицетворение на небесния свод. Според други традиции черепът
командва четирите макрокосмическа центъра на човека. Положението на Ч. като връх на тялото, със
закръглената си куполовидна форма и функция на център на духовното начало, черепът често е
уподобяван на небе по отношение на тялото. Той се счита за огнище на жизнената сила на тялото и
съзнанието. В митологията отсичането на главата на врага и трофейното притежание на черепа се свеждало
до постигане на няколко цели: да се запази прекия спомен от победата, като победителят придобие енергията,
жизнената и духовна сила на победения.
Във франкмасонството черепът символизира посветителския цикъл, където телесната смърт
предшества възраждането на по-високо ниво на живот и развитие, а смъртта сама по себе е условие за
господството на духа над материята. Ч. като символ на физическата смърт е аналог на алхимичното
разлагане, такова каквото е значението на гроба за трупа, откъдето излиза новият, пречистен и
трансформиран човек.
Образът на две кръстосани кости и череп отгоре олицетворява отдалечаване от материята под
доминиращото влияние на духа, което прави от образа символ на духовното усъвършенстване.

ЧЕСЪН
Обща символика: Чесънът е растение с широко приложение в народния бит. На него се приписва голяма
магическа сила, свързана със специфичната му остра миризма и реални качества. Чесънът от хиляди години
се използва както за хранителна подправка и лечение, така и за защита от "лоши очи", демони, вампири и др.
тъмни сили.
Древните египтяни го считали също за противозмийско средство и го обожествявали вероятно поради
неговата миризма. Гърците и римляните поставяли на кръстопътищата връзки чесън - жертвоприношение към
Хеката, богинята на нощта и магьосничеството. Одисей използвал чесън против магиите на Цирцея, която
превръщала мъжете в свине.
 Римските войни носели в себе си чесън за повече смелост при влизане в бой. Ч. влизал и в тяхното
ежедневно меню и се смятал за символ на войнишката храна. Плиний отбелязва, че това растение
предпазва от лудост и отблъсква змиите. Римския закон обаче забранявал на ялите чесън да влизат в
храма на Кибела
Във всички магически практики чесънът се счита за предпазващо средство против болести и
опасности, срещу лоши погледи и неблагоприятни влияния. В централноевропейските традиции се
смята, че връзка чесън окачена над леглото предпазва от вампири.
Българска обредност и символика: Познато е традиционното изискване да се яде пресен чесън за пръв
път на Гергьовден. На Бъдни вечер на трапезата се кади и чесън, от който всеки носи в себе си през Мръсните
дни (времето между Коледа и Йордановден) за да го пази от зли сили. Скилидки чесън се слагат на обредните
хлябове за Тодоровден преди раздаването им. Чесънът у нас най-често се използва срещу уроки - скилидки се
връзват на плитките на момите, на кърпата на родилката до 4-ия ден след раждането, на шапката на
новороденото и др.

ЧИСЛОВА СИМВОЛИКА
Обща символика: Символните системи на всички традиционни науки, окултни и религиозни учения са
свързани с Ч. Последните, освен количествено изражение, са израз на скрити закони, даващи ключ към
философски и общочовешки символи и понятия, чрез които се описват моделите на света и живота. Ч. са
основа за тълкуване и интерпретации, както в западните, така и в източните метафизични и тълкувателни
школи. Древните от Египет, Индия, Япония, Китай отдавали голямо значение не само на математическия, но и
на символния израз на Ч., влагайки в тях религиозен, философски и житейски смисъл. В него заложили
разбирането, че цифровите структури изграждат стъпалата на цивилизацията и управляват физическия и
духовния свят на човека. Те са ключът към цикличността, проявяваща се в организирано движение, което
поражда живот, пространство и време. Древните и средновековните митологични символи и писмени извори
доказват факта, че в старите култури числата и изчисленията са били сакрализирани средства за
ориентация и космизация на Вселената. С тяхна помощ всеки път, когато било необходимо, се
репродуцирала структурата на Космоса и правилата за ориентиране на човека в него.
Според Ед. Тейлър в санскритския език някои думи и понятия замествали определени числа. Така
например: Земята и Луната означавали числото 1, Слънцето и Зодиака означавали 12, двойните свойства и
понятия символизирали числото 2 (очи, ръце, крака, добро/зло и пр.), думата мъдрец олицетворявала числото
7 и т.н. В окултната символика са известни няколко най-употребявани двуцифрени и трицифрени числа, които
се използват със следното значение:
• Според П. Дънов за българина щастливото число е 31, за евреина - 22, а за французина 30;
• 108 е свещено число на тибетците;
• 123 е числото на Бога и Божествения свят;
• 144 се приема за физиологично и езотерично число, свързано със свещеното число 72 на Питагор;
• 456 - числото на ангелите и духовния свят;
• 504 е свещено число в Южна Азия;
• 666 - числото на Звяра, Антихриста, дявола, Сатаната и всичко зло;
• 789 - числото на хората и физическия свят;
• 800 - числото на победата над злото;
• 888 - числото, свързано в теософията с Исус Христос - символът на всемирната любов, безкрайното
човеколюбие и чувството за отговорност;
• 888 - в теософоията това е числото, свързано с Исус Христос - символ на всемирна любов, безкрайно
човеколюбие и чувство за отговорност. 888 е "Този, който е", "Възкресението и Живота", "великият
противник" на 666.

ЧИСЛОТО 1
1 е най-силното число, символ на изправения човек и специфичната вертикалност на разумното
същество. То е баща на числата и символ на щастието. Олицетворява Абсолюта и Слънцето, единния Бог и
Водача, Универсалното и творческото Начало. Единицата е Адам, Мъжът, Бащата, мъжкия Архетип, Егото, Ян-
енергията. 1 въплъщава идеите за потенциална мисъл, съзнание, единство, начало, движение, енергия,
материалност. Неговата митологична символизация е свързана с върховенството на Слънцето, с
творческата мъжка сила, с бащинството и разума. 1 е олицетворение на разумното същество,
източник и край на всички неща. То е космическия и мистичния център, откъдето като слънце огрява Духът. 1 е
символ на единствения Бог и уникалността, на Принципа и първопричината, на фалоса, родителя,
волята, щедростта и енергията. Единицата се асоциира с идеите за вертикалност, цялост, единство и
първоначалие. Числото 1 лежи в основата на всички мъжки божества - Зевс, Пан, Приап и пр.
В Астрологичната психология и Нумерологията Единицата се отнася към Егото, волята и характера, към
степените на со-циална приспособимост, към проявите на лидерски заложби.
1 съответства на: планетите Слънце (Его, Личност, Воля) и Марс (Себеутвърждаване, Воля за
действие); буквите А, Й, Т, Ь; цвят: Червен; чакра: Муладхара /Коренна/

ЧИСЛОТО 2
Олицетворение на симетрия, двойственост, удвояване, поляризация, единството на
противоположностите, постигане на равновесие. Въплащава идеите за кон-фликт, опозиция,
размисъл, раздяла. Двойката представлява Жената, женския принцип и Архетип, плодовитостта,
майката и всеотдайността. В християнството се асоциира със символиката на кръста, чиято вертикална
част се свързва с идеята за мъжкото, а хоризонталната - за женското начало. В източните учения 2
олицетворява съвкупността от Ян-Ин енергиите, където Ян е живота, а Ин - смъртта.
2 е число на бинарните опозиции, алтернативни двойки и взаимни допълвания, от които произтичат
останалите явления: мъж/жена, любов/омраза, добро/зло, здраве/болест, живот/ смърт, бяло/черно, ден/нощ,
творец/творение, дух/материя, горен/долен свят и др. Всички митологични поредици и конструкции почиват на
Дуалистичния принцип, на който се основава всяка диалектика, движение, борба и прогрес. Числото 2 се
отъждествява с митологичната символизация на двойствената монада Бог Отец - Бог Син, със Земята и
Природата, с Материята и Женското начало в света. Двойката лежи в основата на всички древни женски
божества. Свързва се със законите на Любовта, с тези за Противоречията и Контрастите.
В Библията се казва, че ако един и същи сън се сънува два пъти подред той предсказвал истината. В
Астрологичната психология и Нумерологията 2 се отнася към заложбите интуиция, екстрасензорика,
наличие на силно биополе, способност за “самозареждане” и т.н
2 съответства на: планетата Луна (Подсъзнание, Чувствителност, Въображение); буквите: Б, К, У,
Ю; цвят: Оранжев; чакра: Свадхиштхана /Кръстна/
ЧИСЛОТО 3
Основно и универсално число, израз на духовния и интелектуалния ред. 3 е знак на завършеността на
проявлението, символ на завършения процес и динамичната цялост. Синтезира триединството на
съществото в резултат на съединението на 1 и 2, на обединението на Небесното и Земното начало.
Олицетворява триадите и раждането със съответствия във физически, астрален и спиритуален смисъл. Ако
приемем, че 1 е мъжът, а 2 е жената, то 3 е тяхното дете (1 + 2 = 3). Психоанализата на Фройд придава и
сексуален смисъл на това число.
Тройката символизира развитие, адаптивност, постигната хармония. Олицетворява движението в
житейския процес и изразява Триединствата на:
- Триизмеримостта на времето: минало-настояще-бъдеще;
- Триизмеримостта на света: земя-атмосфера-небе;
- Християнската Божествена Троица Бог Дух - Бог Отец - Бог Син;
- Според гръцката митология 3 са господарите на света: Зевс (представлява Небето и Земята), Посейдон
(Моретата и океаните), Хадес (Ада и подземния свят)
- Древноегипетското триединство Баща (Озирис) - Майка (Изида) - Син (Хор)
- Индуисткото триединство Брама (Единство) - Вишну (Пазител) - Шива (Унищожител)
- Триадите на ниво макрокосмос/микрокосмос: Небе-Земя-Ад; Минерално-Растително-Животинско царство;
Семе-Кълн-Растение; Раждане-Живот-Смърт; Детство-Младост-Старост; Баща-Майка-Дете; Минало-
Настояще-Бъдеще; Теза-Антитеза-Синтез; Причина-Време-Ефект; Воля-Действие-Любов и др.;
- Триади, адаптирани към физиологическия строеж на човека:
* физически /земен/ план: стомашно-чревна област, ръце, китки, бедра;
* астрален /между духовната и физическата сфера/ план: гръден кош, бели дробове, кожа, крака;
* спиритуален /духовен/ план: глава, мозък, ръце, пръсти, стъпала на краката;
- Индуистката Цветова Триада включва и обозначава:
* Червен - земният цвят на ПървоОгъня, на движението и енергията;
* Бял - цвят на Първичните Води, на поднебесния свят и универсалното Битие;
* Черен - цветът на Изначалната Земя и подземния свят.
- В митологичната символика и народните вярвания разпознаваме: славянския Триглав Змей, древноиндийския
Тримурти, древногръцкия Тритон, тримата братя или трите сестри в приказките и т.н.
- Троичния принцип в произведенията на изкуството с израже-ние в композициите триптих, трилогия и др.
Сефиротите в Кабала са подредени в 3 групи по 3. Първата група е от интелектуален порядък и отговаря на
чистата мисъл или на духа; втората е от морален порядък и се отнася към чувствата и упражняването на
волята, т.е. това е душата; третата група е от динамичен порядък и се отнася към реализаторските действия и
към тялото.
Съществува поверието, че когато човек се колебае кой път или посока да избере, той трябва да се завърти
три пъти около себе си и да поеме натам, накъдето е застанал с лице при третото завъртане. Окултното
обяснение е, че чрез тройното завъртане "се влиза в един невидим свят на свръх-съзнателното", което дава
решението, колкото и невероятно да изглежда за рационалната логика..
Според друго вярване, когато човек сънува нещо хубаво, той трябва да запази тайната за него в
продължение на три дни, за да може сънят да се осъществи и да донесе щастие. Тук смисълът и символиката
на 3 е, че маркира границата между благоприятното и неблагоприятното.
3 съответства на: планетите Юпитер (Личностно развитие) и Меркурий (Общуване и социална
приспособимост); буквите: В, Л, Ф, Я; цвят: Жълт; чакра: Манипура /Пъпна/

ЧИСЛОТО 4
Олицетворение на твърдата материя и Земята, на устойчивостта, първичната материализация и
материалния свят. Четворката се възприема като "въплъщение на неподготвения дух", на
примитивността и импулсивното развитие. 4 символизира Земята, земното, материалното и
общото творение. Четворката се разглежда като най-устойчивото число, включващо в себе си природата на
основните елементи Огън, Вода, Земя, Въздух. Приема се за символ на Първичната сила и
Справедливостта. Олицетворява завършека на съзидателния процес след хаоса и начало на подчинеността
на точно определени закони. Символиката на 4 е свързана с фигурите на квадрата и кръста. В Библията
числото 4 е знак за универсалност, а във Веда е свещено число. В Астрологичната психология и
Нумерологията се асоциира с качества, като твърдост, физическо здраве, природна красота, повишена
сексуалност и др.
Според Аристотел основните причини за сътворението на света са 4 - Бог, Материя, Форма и Резултат.
- 4 са годишните сезони, основните елементи и посоките на света; 4 са ъглите и страните на квадрата;
- 4 са елементите на фигурите, натоварени най-силно със символно-митологично значение - квадрат, кръст и
мандала /свещен символ в будизма/;
- 4-те елемента Земя, Въздух, Огън и Вода са съпоставими с 4 митологически персонажа;
- 4 са земните олицетворения, залегнали в основата на зодиакалните знаци: Човек - “Водолей”, Лъв - “Лъв”,
Бик - “Телец”, Орел - “Скорпион”;
- 4 са реките на подземния свят: Стикс, Ахерон, Флегетон и Кокит; Четири са реките, които изтичат от Райската
градина в четирите посоки на света - Фисон, Гион, Тигър и Ефрат;
- 4 са буквите от името на Бога VНVН и на първия човек Адам
- 4 са Библейските Евангелия - на Матей, Марко, Лука и Йоан;
- 4 са боите на картите за игра, произлизащи от Таро: "Спатии” /Жезли/, "Пики” /Мечове/, "Купи”/Чаши/, "Кари”
/Пентакли”/.
4 съответства на: планетите Юпитер (Начин на живот) и Сатурн (Съзряване), неблагоприятните
аспекти на Слънцето; буквите: Г, М, Х; цвят: Зелен; чакра: Анахата /Сърдечна/
ЧИСЛОТО 5
Пет е числото на обективното и материалното съществуване, знакът на проявения живот. То е символ на
човека и на божествената воля за ред и съвършенство. Олицетворение на движението и развитието в
живота в пет измерения. Според пентаграмата на Питагор основните фактори за достигане на духовно
съвършенство са пет - живот, слово, истина, мъдрост и любов. В будизма факторите, формиращи човека също
са пет - материя, усещане, възприятие, умствени функции и съзнание. Петицата е символ на Човека и на
всичко свързано с него. В Астрологичната психология и Нумерологията се свързва на различни нива със
заложби, като ясни възприятия, предчувствие, интуиция, достъп до висши истини и познание. В
митологичната и традиционната символика числото 5 намира изражение в:
- Емблемата на Питагор - петлъчевата звезда (пентаграма), олицетворява микрокосмоса, обикновения човек
като разумно същество, измеренията на 5-те основни условия, необходими за постигане на духовно
съвършенство, като Живот, Слово, Истина, Любов и Мъдрост.
- Според източните представи тялото е изградено от пет елемента: огън, вода, земя, желязо, дърво;
- В пророчеството на Даниил (виж Библията, "Книга на пророк Даниил", 2, 38 - 44), историята на света минава
през 5 царства (епохи), символизирани от различни метали:
* 1-во царство - на Златото. Има се предвид Вавилон, известен в древността като "Златният град";
* 11-ро царство - на Среброто. Има се предвид Персия, чиито воини носели сребърни доспехи;
* 111-то царство - на Медта. Има се предвид древна Гърция, чиято армия била облечена в медни брони;
* 1У-то царство - на Желязото. Символизира "железните легиони на Рим"
* У-то царство - това на Вечното Божие царство, свързано с второто идване на Христос и събитията, които ще
последват.
- Основните концепции за Бога в старата теология са 5:
* Пантеизъм - основава се на обожествяването на природата, която е проявление на Бога;
* Дуализъм - основава се на вярата в две основни начала - добро и зло; двубожие;
* Унитаризъм - обединява монотеизма (единобожието) и дуализма
* Тринитаризъм - основава се на вярата в триединст- вото на Бога;
* Политеизъм - основава се на вярата в много богове; многобожие ;
- Едгар Кейси твърди, че на земята са възникнали и съществували по едно и също време, но в различни
краища на света 5 раси:
*Бяла раса - живяла в Иран, Кавказ /там е бил древния Едем - раят, Карпатите и по бреговете на Черно море;
* Жълта раса - живяла в Централна Азия и земите на днешната пустиня Гоби
*Черна раса - населявала днешните Судан, Северна и Източна Африка;
*Кафява раса - населявала Андите и древния континент Лемурия, съществувал там, където сега е Тихият
океан;
* Червена раса - населявала митичната Атлантида и днешна Америка.
- Китайската медицина и диетология разглеждат 5 вида вкусови усещания, съответстващи на 5-те
физиологични системи в организма, чието правилно функциониране и взаимодействие води до добро здраве:
*кисело: отговаря на черния дроб, бъбреците, очите, мускулите;
*лютиво: отговаря на обонянието, белите дробове, бронхите и кожата;
*солено: отговаря на общата жизненост, ендокринната и урогениталната система, бъбреците;
*сладко: отговаря на стомаха, далака, панкреаса, плътта;
*горчиво: отговаря на осезанието, сърдечно-съдовата система и емоциите.
- Будизмът разглежда 5 състояния, които формират човека: Материята, Усещането, Възприятието,
Менталните функции и Съзнанието;
- В Индуизма 5 е числото на Шива - господаря на света и на принципа на живота;
- В Исляма 5 вещае предопределеност, 5 е числото на часовете на молитвата, 5 са тайните ключове на
Корана;
- Човек еволюира в своя земен живот, благодарение на 5 сетива: слух, зрение, обоняние, вкус, допир.
- Пръстите на ръката са 5, а според хирософията (старото име на гледането на ръка, откъдето произлизат
хирологията и хиромантията): Палецът символизира добрия разум; Показалецът - добрия интелект;
Средният пръст - добрата душа; Безименният - демоничния разум, а Кутрето - демоничния интелект.
- В Центр. Америка 5 е свещено число и през земеделския период е било символ на бога на царевицата;
- Според индианците от племето "хопи" енергийните центрове в човешкото тяло са 5 и т.н.

5 съответства на: планетите Меркурий (Интелект), Марс (Воля за действие), неблагоприятните

аспекти на Луната; буквите Д, Н, Ц; цвят: Син; чакра: Вишудха /Гърлена/

ЧИСЛОТО 6
Олицетворение на завършената материализация, на дома, хармонията, любовта, брака и
материалната сигурност. Намира изражение както в духовен, така и в чисто физически план. Шестицата е
символ на естетизъм, чувствителност, съзерцание и красота. То е число на материализацията и
материалните условия, олицетворяващо красотата, единството и хармонията. Шест обхваща
“съвършенството на частите на Вселената” според питагорейците. Числото се асоциира с въртенето на Земята
и със закона за Еволютивното развитие.
Ог Античността 6 символизира богинята Венера (Афроди- та), библейската змия, радостта,
забавлението, удоволствието, любовта, раздвоението, изкушението и греха.
В Китай 6 е числото на Небето и небесните влияния с отражение в хексаграмата на К'1еп на И Дзин,
представляваща карета, теглеща 6 дракона и Небе в действие.
6 е свързано и с шестлъчевата звезда (виж "Шестограм"), символизираща макрокосмоса и универсалния
човек. Тази звезда съставена от два обърнати триъгълника в Индуизма символизира проникването на линга в
йони (матрицата).
В Астрологичната Психология и Нумерологията 6 се из-ползва със значение на духовна сила,
извисеност, естетзъм и развит интелект. Наличието на три шестици в нумерологичния хороскоп на
човека по схемата на Космическия код на Питагор е показател за родово проклятие (независещо от индивида),
компенсирано чрез високи интелектуални заложби или талант.
В Апокалипсиса 6 е число на греха, и като такова, то е съставна част от 666, възприето за символ и печат
на Сатаната.
6 съответства на: планетата Венера (Чувственост, Мотивация, Материалност); буквите: Е, О, Ч;
цвят: Индиго; чакра: Аджна /Челна, Трето око/.

ЧИСЛОТО 7
Числото 7 е символ на динамичната цялост на времето и тази на пространството. Олицетворение на
висшия смисъл на нещата, на духовното преобразяване и медитация. 7 е "импулсивно" число на
одухотвореността и извисения интелект. То е символ на вътрешно усъвършенстване, интуиция, мъдрост,
самостоятелност в действията и решенията. В окултно-митологически план това е “магическо число”,
отговарящо на броя на познатите в миналото 7 планети. То характеризира общата вселенска идея в
описанието на световното дърво, символизиращо Божествената сила в Природата. Седмицата е
свързана с култа към Аполон - аполоновите празници се отбелязвали на седмия ден от месеца. В Китай
народните празници също започвали на седмия ден от месеца. Окултизмът разглежда съществуването на 7
свята (степени), всеки един изграден от 7 сфери на една планетарна верига, представляващи 7 кръга на
еволюция. Според тибетската "Книга на мъртвите” съзнанието напуска тялото през една от 7-те чакри. Пътят,
който трябва да извърви душата в отвъдния свят е степенуван в йерархия от 49 нива, разпределени в 7 сфери
с по 7 кръга на пречистване и съответно прераждане.
 Числото 7 е свещено още от времето на шумерите. То е предпочитан знак в библейската аритмология и
особено в Стария завет, където е използвано 77 пъти: пророк Даниил предсказва историята на 5-те царства в
света в 7 стиха; 7 са дните на седмицата, понеже Сътворението е продължило 6 дни, а седмият е ден за обща
почивка и размисъл: "И благослови Бог 7-мия ден и го освети, Защото в него си почина от всичките си дела,
от всичко, що Бог беше създал и направил" (Битие, 2:3); по 7 чисти животни от всеки вид са спасени от потопа;
Соломон строил храм за 7 години; 7 са ангелските небеса; 7 са Архангелите, олицетворяващи 7-те творчески
духа на човешкото еволюционно развитие: Воля, Любов, Действие, Хармония, Наука, Упование, Порядък; в
Апокалипсиса се говори за 7 печата, 7 царе, 7 чудеса, 7 църкви, 7 звезди, 7 гръмотевици, 7 Духа на Бога и др.
- 7 са дните на седмицата; 7 са клоните на Космическото дърво;
- 7 са добродетелите, 7 - смъртните грехове и 7 - кръговете на Ада; 7 са Тайните на Вселената и 7 - тайнствата
в християнската религия;
- 7 са основните принципи на Розенкройцерите: Съответствие, Ред и Закон, Вибрация, Ритъм, Цикличност,
Полярност, Секс;
- 7 са чакрите - енергийните центрове на човешкото тяло;
- В Исляма 7 е също благоприятно число, символ на съвършенство, където се говори за: 7 небеса, 7 земи, 7
морета, 7 кръга на ада, 7 врати на Рая и т.н.
- 7 са цветовете от спектъра на дъгата, дефинирани от Нютон през XVII в.;
- На 7-мия ден пада остатъка от пъпната връв;
- 7 са стадиите на еволюцията според Артър Янг;
- 7 са чудесата на света: Хеопсовата пирамида, Александрийския Фар, Родоския Колос, Храмът на Мавзол в
Персия, Храмът на Зевс, Храмът на Артемида, Градините на Семирамида във Вавилон.
В приказките и легендите числото 7 изразява 7 състояния на материята, 7 степени на осъзнаването и
7 етапа на еволюцията: 1)Осъзнаване на физическото тяло, 2)осъзнаване на емоциите, 3)осъзнаване на
интелекта, 4)осъзнаване ан интуицията, 5)осъзнаване на духовността, 6)осъзнаване на волята, 7) осъзнаване
на живота, който управлява активността, насочена към Спасението и Вечния живот.
7 съответства на: планетите Уран (Независимост, Промяна) и Нептун (Сила за промяна) / / Сатурн (Време);
буквите: Ж, П, Ш; цвят: Виолетов; чакра: Сахасрара /Теменна/

ЧИСЛОТО 8
Това е числото на Космическото равновесие, символ на завършеността и стабилността, на
безпристрастната и формална логика. Осмицата олицетворява прехода и процеса на материализация на
Висшия интелект. 8 е числото и на материалния успех, символизиращ обществената еволюция на човека
чрез сила, ефективност и конструктивизъм. Според П. Дънов "Осем е връзката между физическия и
духовния свят”.
Числото 8 заема особено важно място в архитектурата и иконографията на Индуизма: 8 са ръцете на
Вишну, отговарящи на осемте пазача на света; 8 са формите на Шива; 8 са планетите около Слънцето и т.н. 8 е
свещено число, което често се среща и в старинните шинтуистки текстове.
За древните гърци това е "Всесилно число”, олицетворяващо понятия, като усъвършенстване на
съзнанието, справедливост, страдание, прераждане и др.
В Библейски контекст, ако 7 е числото използвано най-много в Стария Завет, то 8 е най-често срещано в
Новия Завет. Според св. Августин, след седмия ден идва осмия, който бележи живота на праведниците и
наказанието на нечестивиците, предвещавайки красотата на бъдещите векове в един друг свят. Хората
спасили се на Ноевия ковчег са 8, а Ной е бил осми поред. В теосософията окултното число, свързано с Исус
Христос е 888 - символ на всемирна любов, безкрайно човеколюбие и чувство за отговорност.
В съвременната Астрологическа психология и Нумерология 8 се асоциира с чувство за отговорност и
водачески заложби, с различна степен на екстрасензорни, телепатични или телекинетични способности.
8 съответства на : планетите Сатурн (Време, Контракция) и Марс (Сила) или Плутон (Смърт-
Възраждане); буквите З, Р, Щ; цвят: Розов

ЧИСЛОТО 9
 Олицетворение на завършеността, привидната хармония и скритите противоречия. В качеството
си на последно от серията числа от 1 до 9, девятката е предвестник едновременно на край и на ново начало. 9
означава също ограничения и определена граница на познанията. Числото е символ на издигането над
астралния свят и сферата на илюзиите по пътя на просветителството и духовното съвършенство.
Символизира одухотворяването на човека и се асоциира с идеите за завършеност, скрит антагонизъм и
достигане до определено ниво или граници на познатото. 9 е число с голяма натовареност, и се възприема като
"триада на триадите", защото съдържа тяхната утроена сила и качествата на останалите предшестващи
числа. Уроборос, змията, която си хапе опашката и която символизира връщането към първоначалието и
Единството, по изписване наподобява 9 в различни древни азбуки (персийска, египетска, тибетска, арменска и
т.н.). Други съответствия на числото 9:
- 9 месеца е бременността и износването на плода;
- 9 са световете на Ангелите в християнската религия;
- 9 са Музите в древногръцката митологията: Калиопа (Поезия), Клио (История), Мелпомена (Драма),
Евтерпа (Музика), Ерато (Любов и вдъхновение), Полихимния (Красноречие), Терпсихора (Танци), Урания
(Астрономия), Талия (Комедия);
- 9 са крилатите коне на Хелиос - гръцкият бог на Слънцето;
- 9 са Висшите Непознати в Будистката религия;
- 9 в древнокитайската поезия се използва със значение на "всеобхватност”;
- Исус е разпънат на третия час, , започва агонията на шестия и издъхва на 9-ия час;
- 9 е вечното число и това на човешкото безсмъртие при франк-масоните; 9 са "Избраните рицари" в
масонски ритуал, включващ 9 рози, 9 почуквания и 9 запалени свещи;
- 9 са основателите на Ордена на Тамплиерите;
- 9 са едногодишните цикли в Нумерологията и т.н.
9 съответства на: планетите: Нептун (Сила за промяна), Луна (Чувствителност, въображение) или Марс
(Себеутвърждаване); буквите И, С, Ъ; цвят: Златен

ЧИСЛОТО 11
11 е изразител на принципа за удвояване на енергиите и за духовното израстване. Двойната
вибрация на това "царско число" води до засилване или неутрализиране на заложените положителни или
отрицателни качества и тенденции. На високо равнище 11 е показател за творческа оригиналност, гений
или талант. На ниско ниво - за дисхармония в психически и/или сексуален план.
След пълнотата на завършения цикъл на 10, числото 11 се явява като знак за прекаляване, крайности,
невъздържаност, изтичане на енергия, крайни преценки, възможни конфликти и други негативни
проявления. Те обаче могат да се възприемат и като предвестник за възраждане и ново начало. Св. Августин
казва, че числото 11 е гербът на греха. Според д-р Р. АПепду, 11 е символ на вътрешната борба, на
огорчението и възмущението. То олицетворява инидивидуалната инициатива, но без връзка и
съответствие с космическата хармония, което му придава неблагоприятен характер.
В Китай 11 е числото на Тао и се вмества в образността на пътя между небето и земята. В африканските
окултни традиции 11 е свещено число, свързано с тайнствата на плодородието и човешката плодовитост.
11 съответства на: планетите: Уран (Независимост), Марс (Себеутвърждаване, Сила); буквата К

ЧИСЛОТО 12
12 символизира света в неговата вътрешна комплексност и пълнота, в цикличното, временно-
пространствено развитие. Число, смятано в Античността за символ на съвършенството.12 е едно от най-
използваните митопоетически, окултни и културни числови шаблони през древността и Средновековието:
- 12 са били боговете на Олимп;
- 12 е числото на завършения свят и на небесния Ерусалим
- 12 са били учениците на Христос - Симон /Петър/, Андрей, Яков Възрастният и брат му Йоан, Филип, Матей
/Леви/, Вартоломей, Тома, Яков Младият, Юда /Тадей/, Симон Зилотит и Юда Искариот;
- 12 олицетворява триумфиращата Християнска Църква между две фаза - на борбеност и страдание;
- 12 са били последователите на Буда;
- 12 са били рицарите на Кръглата маса;
- 12 са Зодиакалните епохи, всяка по 2160 години;
- 12 са Астрологичните знаци;
- 12 са месеците в годината, по 12 са и часовете на деня и нощта .
- 12-тата Аркана на Таро ("Обесеният") бележи краят на един труден цикъл, следван от инициативна смърт и
възраждане.

ЧИСЛОТО 13
В окултния символизъм олицетворява както нещастието, така и силата и властта. Според Р.
ЗсМадаПег 13 притежава генерираща сила, била тя добра или лоша. В Кабала това е число, което се е
използвало за създаване на хармония между съпрузите. Най-вероятното обяснение 13 да се счита за
"нещастно" е това, че през Античността 12 е било върховно и "съвършено" число и да се прибави към него 1, за
да се получи 13, означавало да се наруши цикъла на хармонията. Според поверията, петък 13-то число е
двойно нещастна комбинация, понеже Исус е разпнат на кръста в петък. Данни от изследване на вероятностите
показват, че възможността 13-ти да се падне в петък през месеца е най-голяма. Освен това, през годината има
най-малко по един петък на 13-то число, а най-много те могат да са 3, както е било през 1987 г
Да припомним и това, че:
- Ева е създадена от 13-тото ребро на Адам;
- Зевс е 13-ти на Олимп, но е бог на боговете;
- Одисей бил 13-ти в екипажа, но се изплъзнал на Циклопа;
- Филип Македонски поставил своя статуя до 12-те главни богове и не след дълго бил убит;
- Христос е 13-ти на масата на Апостолите, но е бил техен Учител и Водач;
- В 13-та глава на "Откровението на Йоана" (Апокалипсиса) се говори за Антихриста;
- Аркана 13 на картите Таро е "Смъртта", но тя не означава само летален край, а предвещава ново начало след
завършване на определен цикъл; нейното значение отвежда към понятия, като трансформация, катарзис и
ново начало (ако е изправена), и обратно - превратност, нещастен обрат, анархия, застой (ако е обърната на
обратно);
- 13 е свещено число на мексиканците и на народа на Юкатан; 13 са дните на седмицата при ацтеките;
- 13 е щастлива число за магьосниците;
- Христофор Колумб е открил Америка на 13-ти, в петък и т.н.

ЧИСЛОТО 22
22 символизира проявлението на съществото във времето и пространството, всички естествени форми и
цялата история на сътворението. 22 е "царско число" на активност, енергия, противоречия и борба на
противоположности. Символ на Входната врата, на Знак за ръката на Създателя, на енергия и
магнетизъм. Въплъщава идеята за универсални възможности и тенденции. 22 е силно енергийно
натоварено и трудно за усвояване число с общочовешка насоченост и изражение, както и с високи нива на
реализация.
В Кабала, 22-те букви на еврейската азбука изразяват Единството и разнообразието на света
посредством: трите основни букви (Алеф, Мем, Шин), които са архетипови фигури; седемте двойни букви,
отговарящи на междинния свят; 12-те обикновени букви отговарящи на веществения свят (виж "Числата -
езотерика и познание", стр. 156). В случая става дума за символиката на еврейската азбука, аналогии от която
се открива в египетската, феникийската, етиопската и др. писмености.
22 съответства на: планетите Плутон (Съзидателност), Луна (Чувствителност и Въображение);
буквата: Х

ШЕСТОГРАМ/ХЕКСАГОН
ПЕЧАТЪТ НА СОЛОМОН
 л Обща символика: Символ на юдаизма, познат като
звездата на Давид, образувана от два вплетени
един в друг триъгълници. В Кабала олицетворява
у взаимното проникване на видимия и невидимия свят. Шестоъгълникът (наричан още хексаграм и
хексагон, т.е. фигура, заградена с шест линии и с шест ъгъла ) като знак бил известен още в бронзовата епоха
и го изобразявали за украса на светилници, за печати и други предмети и украшения. В античността употребата
му била ограничена, но в началото на Средновековието кабалистите препоръчвали той да се изобразява върху
защитни медальони, амулети и талисмани заедно с други молитви и заклинания. В алхимията шестоъгълникът
символизирал философския камък, а най-широко приложение намирал в магиите за командване на
призованите духове и демони. Според кабалистичното тълкуване шестограмът представлява символ на
действията на Бога в света на простосмъртните.
Шестоъгълната фигура се считал за най-известният древен символ на съвършенство. Триъгълниците от
които тя е съставена олицетворяват единството на противоположностите. По времето на цар Давид
шестоъгълника станал емблема на юдейското единство. Дотогава евреите използвали петолъчната звезда-
пентаграм - символ на човека. Според легендата, еврейският цар Соломон притежавал вълшебен пръстен-
печат с гравиран върху него шестограм и името на бога (виж "Пръстен"). Този пръстен, известен като "печата
на Соломон", имал магическа сила и давал власт над демоните.
Използваният в окултизма шестограм представлява шестоъгълна фигура във вид на шестлъчева звезда,
изградена от два кръстосани равностранни триъгълника. Представените по-долу две фигури символизират най-
общо окултната съвкупност от понятия, съставящи целостта на елементите на Вселената.

Фиг.1 Фиг. 2

Луна
Огън Сребро

у Сухо Марс Венера

Желязо Мед
Земя

Юпитер М ер­
Калай курий

Вода Сатурн Живак

Олово

9
ЯБЪЛКА
 Обща символика: Ябълката се възприема като плод на свободата и на познанието. Според абат Е.
Бертран символиката на ябълката се свързва с това, че в средата на ябълката семките на плода
образуват звезда с пет лъча. Както се знае, петлъчевата звезда е символ на универсума, на реда,
съвършенството, човека и божествената воля (виж стат. "Пентаграм"). В келтските традиции ябълката е
плода на науката, на магията и откритието на истината. Я. поддържа младостта и олицетворява
подновяването и свежестта. В скандинавската митология Я. изпълнява ролята на регенериращ и
подмладяващ фактор. Там боговете ядат ябълки и остават млади до края на определен космически цикъл.
Златните ябълки в Града на Хисперидите (виж речника в края на книгата) са представени като плодове на
безсмъртието. Я. изядена от Адам и Ева едновременно е плод от Дървото на Живота, плод на познанието,
на доброто, но и на злото. По своята сферична форма ябълката обобщава земните желания и
самодоволството от постигането им. Ябълката е също и символ на необходимостта от познания и личен
избор.
Българска символика и митология: Народните схващания, свързани с ябълката отвеждат към
представата за нея като символ на плодородие, плодовитост, хубост, здраве и любов. Така в песенния
фолклор момата се сравнява по хубост с Я., а в знак на любов момъкът и момата си разменят ябълки. С Я. се
идентифицира жената-майка и нейните деца. В народните представи Я. има двойствена символна природа,
породена от схващането за света на хаоса, мрака и смъртта, от който произлизат също новото раждане и
плодородието. Позната е представата за архангел Михаил, който взема душата на мъртвите с ябълка.

ЯЙЦЕ
Обща символика: Яйцето е универсален символ на това, което съдържа зародиша на всяко
проявление. В митологията Я. се осмисля като първоизточник на живата материя и от дълбока древност
е възприето разбирането, че светът е произлязъл от яйцето. Според преданията, в стари времена пастирите
очертавали около стадата си елипса с формата на яйце, за да пазят животните от опасности. В различните
традиции то се интерпретира различно: било като яйце на змия или дракон, като яйце на хаоса, като
космическо или световно Я., появило се на повърхността на първичната вода и т.н.
Според китайските традиции в незапомнени времена Я. на хаоса и тежките елементи образували земята
(ИН), а леките и чисти елементи образували небето (ЯН). В друго китайско поверие светът се възприема като
огромно Я., където небето и звездите стоят в горната вътрешна част на черупката, земята
представлява жълтъка, плуващ в средата на първичния океан, олицетворяван от белтъка, изпълващ
дъното на Я. В тази образност сезоните се разглеждат като следствие на периодичните вълнения в
посочения океан. В някои медитативни будистки направления кокошката, която мъти яйца, символизира
концентрацията на духа, съзнанието и способността за духовно обогатяване.
За древните египтяни яйцето и заякът били символи на плодородието и според египетските представи от
яйцето бил произлязъл живота в света. Стар египетски мит разказва, че първият бог е произлязъл от яйце,
което лежало сред блатния гъсталак. Бог Кнум въвел ред в хаоса и дал живот на различните същества по
земята. От първото яйце и от първичния океан той създал яйцата и зародишите на живота. В Египет били
ценени амулетите с яйцевидна форма, чрез които хората желаели да придобият силата на скрития в тях
бог.
Символиката на Я. отвежда и към друга широко използва- на идея - тази за периодичното подновяване
и възраждане на живота в природата. С нея се свързва традицията на боядисаните Великденски яйца,
които отвеждат към възкресението, вярата и надеждата. В гробниците в Египет и Китай са открити
доказателства, че преди хиляди години хората боядисвали яйцата в яркочервени цветове - за прослава на
слънцето, което през пролетта започвало да грее и да топли по-силно.
 Яйцето символизира също и гнездото, дома, семейството, сигурността и топлото крило на
майката. То може да олицетворява и вътрешни противоречия в образа на пиленцето и новия живот,
напиращи под черупката да излязат от зависимостта на меката и влажна обвивка.
Българска обредност и символика: Според преданието Бог спасил от потопа кокошката и пиленцата на
една вдовица и ги превърнал в звезди. Народните вярвания са надарили яйцето с необикновена, вълшебна
сила. Така например, то стимулира плодовитостта и раждаемостта, предпазва от зли сили, с него се правят и
развалят магии и др. Съществува и поверието, че ако бременна жена изяде Я. с двоен жълтък тя ще роди
близнаци.
Българската традиция забранява през цялата Тодорова неделя да се насаждат яйца, защото от тях могат
да се излюпят пилета-караконджовци, които ако прехвръкнат над човек, той умира и душата му се превръща
във вампир или караконджол.
Народната вяра и християнската традиция повеляват с първото червено боядисано великденско яйце
жените да направят кръстен знак на челата на децата за здраве.

ЯНТРА
Обща символика: Янтрата е геометрична фигура, линейно представяща космическите влияния и
божествени сили. Тя е символна диаграма на планетарната енергия, използвана за самовглъбяване и
медитация в Индуизма. "Янтра” на санскритски означава "подкрепа и освобождаване от ограниченията”. Тя е
графичен еквивалент на мантра* и в ритуалите двете се използват заедно, защото казват, че мантрата е
душата на янтрата. Основните елементи на янтрата са следните:
- Триъгълниците: прави са Пуруша, Шива, огънят, линга (фалосът); обърнати са Пракрити, шакти (женската
енергия), водата, йони (матрицата); центърът е бинду, точката, Брама;
- Кръговете и лотосовите корони са символи на развитие в междинния свят;
- Външният квадрат е символ на земята;
- Санскритските букви са едновременно фиксиране на мантрата и на графичните корени (мула-янтра).
Освен значението, получено в резултат на комбинирането на тези елементи янтрата притежава и тайни
значения и влияния, получени вследствие на ритуални действия.
В съвременната езотерика намират най-широко приложение два основни вида Янтри:
Астрологични: служат за изготвяне на талисмани във вид на магически квадрати с числата от 1 до 9. Те
се използват за преодоляване на негативните енергии на 9-те планети от Слънчевата система, както и
за постигане на сила, уважение, богатство и т.н.
Нумерологични: при тях магическите квадрати с числата
служат, както за направа на талисмани, така и за гадания на базата на числата от 1 до 9, 11 и 22.

М ант ра —означава свещ ена дума, ф раза или звук, повт аряна наум или на глас като рит уално или медит ат ивно средство.
 БИБЛИОГРАФИЯ
• СкеуакегА ., СкеегЪгапСА. - Б1е{юппа1ге йез зутЬо1ез: ту!Ь ез, геуез, дез!ез, Ю гтез, йдигез, сои1еигз, потЬгез, Р., 1997
• Р кйЪ еП , М. - Б1е{юппа1ге йез зутЬо1ез 1'опйетеп(аи\, Р., 2000
• 8скм>агг-Ж. I., ВгеВегтапп Н. - Ье Ьгуге йез з1§пез е! йез зутЬо1ез, Р., 1996
• Бегтдие, Рк., ЬоиВ К. - Ьез зутЬо1ез йапз 1'аг!, йапз 1ез гейдюпз е! йапз 1а У1е йе !оиз 1ез ]оигз, Р., 1995
• УапВеп Вегдеп, Скг. - А й а т ; ^ие1^иез геЯехюпз зиг 1а зутЬойцие йе 1а 1е!е йе ]\ое1 Ко1ахокх,Вг., 2002
• ТВагз, Скг. - Ье Бгадоп, Ко1а$ок$, Вг., 2002
• Ангелов, Д . - Българинът в средновековието, В., 1985
• Арнаудов, М . - Студии върху българските обреди и легенди, т. 1 и 2, С., 1971 и 1972
• Библия или Свещеното писание на Стария и Новия Завет, С., 1924
• Боголю бов, Н. - Тайните общества на ХХ век, С., 2002
• Георгиева, Ив. - Българска народна митология, С., 1983
• Дж удит , Ен. - Чакрите, колелата на живота, С.,2000
• Елиаде, М . - Образи и символи, С, 2002
• Елиаде, М . - Мит и реалност, С., 2001
• Замаровски В. - С едем т е чудеса н а света, С., 1981
• К олапиет ро, В. - Речник по семиотика, С., 2000
• К олект ив - Етнография на България, т. 3, С., 1985
• К олект ив - Мифм народов мира, т.1 и т.2, М ., 1980, 1988
• К олект ив - Речник на чуждите думи в българския език, С., 1964
• Луркер М. - Богове и символи на Древния Египет, С., 1995
• М едоуз, К. - Силата на руните, С., 1998
• П апю с - Практическая магия”, С. П., 1912
• Пикнет , Л. - Паранормалното, енциклопедия, т. 1, Б., 1993
• Робертс, М . - Нов езотеричен речник, С., 1997
• Роман, Й. - Митове, С., 1975
• Сайър, Д ж . - Вселената до нас, С., 1993
• Стойнев, Ан. - Българска митология, Енциклопедичен речник, С., 1994
• Токарев, С. - Религията в историята на народите, С., 1983
• Уесткот, У. - Числата, тяхната окултна сила и мистични свойства, С., 2001
• Форчън, Д . - М и с т и ч н а т а К абала, С., 1996
• Ю нг, К.Г. - ЕОН, Пл., 1995

понеделник, 17 Май 2002 г.; сряда, 22 Май 2002 г.