ТРОПИ И ФИГУРИ

(изразни средства и художествени похвати)

 МЕТАФОРА – троп, при който черти на един предмет се пренасят върху

друг въз основа на сходство или по аналогия. Означава думи и изрази,
употребени в преносен смисъл. Метафората е най-широко използваният
троп не само в художествената литература, но и в книжовно-разговорната
реч. Примери: „тъжен залез“, „каменно сърце“, „сънни градини“, „златни
ниви“, „младост зелена“, „целувките на хладната земя“, „Земята отвори
страстните си гърди и замря в наслада“ и други.

 АНТРОПОМОРФИЗЪМ, ОЛИЦЕТВОРЕНИЕ, ОДУХОТВОРЯВАНЕ,

ПЕРСОНИФИКАЦИЯ – стилистична фигура, която означава приписване
на човешки качества и способности на животни, предмети, абстрактни
понятия или природни явления. Примери: „Чуй как стене гора и шума, / чуй
как ечат бури вековни, / как нареждат дума по дума“, „смок е засмукал
живот народен“, „Балканът пее хайдушка песен“, „вихрове гонят тръни в
полето“ и т.н.

 АЛЕГОРИЯ – иносказание. Говори се за едно, а се разбира друго нещо.

Примери: „Желязото се кове, докато е горещо“, „стадо от вълци в овчи
кожи“ (има се предвид народът), „смок е засмукал /…/“ (става дума за
поробителите и тираните) и пр.

 СИМВОЛ – образ на предмет или явление, което изобразява друг предмет

или явление, т.е. многозначен образ, включващ подсмисъл. Примери: белият
цвят (знак на чистота, красота, доброта, невинност, непорочност,
неоскверненост и святост), лъвът (символ на власт, сила, царственост и
величие), гробът (на смъртта, свършека и края) и други. Символите биват
индивидуални (когато се употребяват с дадено значение само в конкретна
творба или при определен автор) и колективни/универсални (когато
смисълът им е общ за цялата световна литература).
 ХИПЕРБОЛА – стилистична фигура, означаваща съзнателно
преувеличение на признаците и качествата на лицата, предметите,
действията и явленията с цел да се засили художественото впечатление от
тях. Примери: „ум - море“, „поглед - светкавица“, „там, де е се с кърви
облено“, „/…/ Далече, / цял век далече са от мен / миражите на вчерашния
ден“ и т.н.

 ЛИТОТА – троп, при който преднамерено се умаляват признаците на

лицата, предметите, действията и явленията с импресивна и експресивна
функция. Примери: „човек мравка“, „две черни точки, които в общежитието
се наричат очи“, „Земя като една човешка длан…“ и пр.

 МЕТОНИМИЯ – троп, при който названието на един обект се заменя от

названието на друг, с който първият е свързан чрез асоциация или по
съседство. Например: „Чета Вазов“ вместо „Чета романа „Под игото“,
„Желязото срещат с железни си гърди“ вместо „куршумите“, „Върхът
отговори с други вик“ вместо „опълченците, които се намират там“,
„Трионът, теслата, длетото, брадвата не си почиваха по цели дни“ вместо
„майсторите“ и други.

 СИНЕКДОХА – троп, близък до метонимията, при който названието на

част от предмета се използва за назоваване на целия обект и обратното.
Примери: „Вашингтон предупреди Москва“ вместо „САЩ предупредиха
Русия“, „бащино огнище“ вместо „родна къща“, „разум и совест с нея се
борят“ вместо „хората“ и т.н.

 СИНГУЛАРИЗАЦИЯ – представяне на множествено число чрез

единствено. Примери: „турчин, че бесней над бащино ми огнище“
(мюсюлманинът не е само един, цяла империя са), „нему се кланя дивак
учител, / и с вестникарин зайдно мъдруват“ (няма само по един журналист и
учител, много са), „та кога въстане робът“ (не е само един, целият народ е
под османско иго), „земята, пълна с цвете“ (осеяна е с хиляди и най-
различни видове цветя) и пр.
 ЦИТАТ – оригинална мъдра мисъл. Задължително се посочва авторът й,
защото прикриването му се тълкува като интелектуална кражба
(плагиатство). Поставя се в кавички.

 ПЕРИФРАЗА – назоваване на някакъв предмет или лице индиректно, чрез

характерни негови белези, които са му присъщи или с които се свързва от
познати обстоятелства. Примери: „/…/ глас божий – плач народен!“
(оригиналната сентенция е следната: „Глас народен – глас божий!“),
„Патриархът на българската литература пише повестта „Немили-недраги“
след Освобождението на България.“ (под „патриархът“ се разбира Иван
Вазов) и други.

 ЕВФЕМИЗЪМ – заменяне на думи или изрази, които се считат за

неподходящи, с по-благопристойни, благоприлични и благозвучни техни
корелати. Примери: „Човекът си отиде“ вместо „Гушна букета“, „Ритна
камбаната“ и т.н.

 ДИСФЕМИЗЪМ – употреба на думи и изрази с вулгарен, груб или

непристоен смисъл. Примери: „/…/ глупци неразбрани“, „а вий… вий сте
идиоти!“, „/…/ ний бяхме селяни, които / миришеха на лук и вкиснало, / и
под мустаците увиснали / живота псувахме сърдито /…/“ и пр.

 ЕПИТЕТ – определение, с което се изтъкват признаци на лица, животни,

предмети, действия или явления, за да се изгради по-експресивен образ.
Словоредът на епитета е следният: прилагателно + съществително име, или
определение + определяемо. Примери: „/…/ две хубави очи /…/“,
„платонична любов“, „нестихващо щастие“, „безгранично страдание“ и
други.

 ИНВЕРСИЯ – стилистична фигура, при която се разменят обичайните

места на думите, т.е. промяна в словореда (съществителното име предхожда
прилагателното, определяемото изпреварва определението). Примери: „/…/
майко юнашка“, „/…/ глас народен“, „/…/ либе мило, хубаво“, „/…/ сърце
ранено“, „/…/ душа страдна“, „/…/ смърт страшна /…/“ и прочее.
 СРАВНЕНИЕ – съпоставяне на един предмет или признак с друг, подобен
на него. В сравнителните конструкции обикновено присъстват съюзи от
рода на: като, като че, сякаш, а, подобно на, както и т.п., но може и
отделните части да са свързани безсъюзно. Примери: „тихо като през
пустиня“, „застана пред мене права, зла като усойница“, „бих ревнал от
болка / като ранена / в сърцето пантера“ и т.н.

 ОКСИМОРОН – фигура, която свързва в една смислова цялост две взаимно

изключващи се понятия. Примери: „грозна красота“, „предател верен“,
„смешен плач“, „красноречиво мълчание“, „жив труп“ и пр.

 АНАФОРА – повторение на думи и изрази в началото на няколко поредни

стиха или строфи. Примери:

Запей и ти песен такава,

запей ми, девойко, на жалост,
запей как брат брата продава /…/

***

Ако ли, мале, майноле,

жив и здрав стигна до село,
жив и здрав с байрак във ръка /…/

 МЕЗОФОРА – повторение на думи и изрази в средата на няколко поредни

стиха или строфи. Примери:

Ледена стена — под нея съм роден.

Стъклена стена — отвред съм обграден.
Хладната стена — замръзва моят дих.
Вечната стена — с глава я не разбих.

 ЕПИФОРА – повторение на думи и изрази в края на няколко поредни стиха

или строфи. Примери:
 Тихият пролетен дъжд
звънна над моята стряха,
с тихия пролетен дъжд
колко надежди изгряха!

 АКРОМОНОГРАМА / ЕПАНАФОРА – спирално повторение (дума или

израз от финала на даден стих се оглежда в началото на следващия).
Примери:

Кажи им, майко, да помнят,

да помнят, мене да търсят:
бяло ми месо по скали,
по скали и по орляци,
черни ми кърви в земята,
в земята, майко, черната!

 КОНТРАСТ – противопоставяне на различни мисли, чувства, образи или

характери с цел засилване на смислово-емоционалната изразителност на
речта. Примери: „добро ли, зло насреща иде“, „красиви в мрачна грозота / и
грозни в сияйна красота“ и други.

 ТЕЗА – мнение, становище, възглед. Типове: теза (гледна точка), антитеза

(отрицание на твърдението), хипотеза (недоказано предположение).

 АНТИТЕЗА – стилистична фигура, изразяваща се в рязкото

противопоставяне и дори отричане на различни мисли, чувства, образи или
характери с цел засилване на смислово-емоционалната изразителност на
речта (тоест казва се едно нещо и после същото се оборва). Примери: „/…/
във огън цял горя, а всъщност съм студен, / прострян съм във прахта, а
хвъркам във простора /…/“, „Не те обичам аз, защото те обичам много“, „Аз
умирам и светло се раждам“ и т.н.

 ЕЛИПСА (ЕЛИПТИЧНИ ИЗРЕЧЕНИЯ) – такива, в които се наблюдава

умишлено пропускане на техни съставни части, които се подразбират по
 логически път. Примери: „Ти мой си, твоя – аз, / повярвай в моя глас /…/“,
„Народът прост, / животът – тежък, скучен. / Живот без маска и без грим – /
озъбено, свирепо куче“ и други.

 СИНТАКТИЧЕН ПАРАЛЕЛИЗЪМ – стилистична фигура, при която се

съпоставят два синтактично еднакви израза, образа, състояния и т.п.
Няколко последователни и взаимосвързани действия. Примери: „късайте
бръшлян и здравец, / плетете венци и китки /…/“, „Аз станах. - Небето бе
празно и глухо… / Аз плачех. – Тълпата бе ледено-бездушна /…/“ и т.н.

 ФОНЕТИЧЕН (ЗВУКОВ) ПАРАЛЕЛИЗЪМ – умелото и хармонично

съчетание на римите в стихотворението. Пример:

Светло утро, ти прокуди

всяка пара и мъгла —
пеперуди, пеперуди,
тънки сребърни крила.

 ГРАДАЦИЯ – степенуване (изброяване) на качества, признаци, действия

или състояния на лица и предмети. Бива два вида:

А) НИЗХОДЯЩА ГРАДАЦИЯ – „коли, беси, бие, псува“.

Б) ВЪЗХОДЯЩА ГРАДАЦИЯ – „Стъпчи го! Прегази го! Убий го!“.

 РЕТОРИЧЕН ВЪПРОС – който не се нуждае от отговор, защото е

очевиден или се дава по-късно в творбата. Служи за подсилване на
чувството и за постигане на по-голяма експресивност върху читателя.
Примери: „Ти ли си, мале, тъй жално пела, / ти ли си мене три годин клела
/…/?“, „Ти ли, моя майчице, направи / тая обич толкова голяма, / че света
във нея се побира, / че в света на нея равна няма?“, „О, майко моя, родино
мила, / защо тъй жално, тъй милно плачеш? / Гарване, и ти, птицо проклета,
/ на чий гроб там тъй грозно грачеш?“ и пр.
 ЛИРИЧЕСКО / БЕЛЕТРИСТИЧНО / ДРАМАТУРГИЧНО
ВЪЗКЛИЦАНИЕ – императивно, подбудително или удивително изречение
по цел на изказване. Примери: „О, Шипка!“, „И нека съсипни се той
окаже!“, „Да бъде ден! Да бъде ден!“ и други.

 ОБРЪЩЕНИЕ – звателна форма. Примери: „Ти ли си, мале, тъй жално пела
/…/?“, „Отечество любезно, как хубаво си ти!“, „/…/ Добър вечер, / невясто
Ралко. /…/“, „Обичам те, родино, и ме трови /…/“, „Братя мои, бедни мои
братя – / пленници на орис вечна, зла /…/“, „Но в бурята ще бъдем пак със
тебе, / народе мой, защото те обичахме!“ и т.н.

 ЕТИМОЛОГИЧНА ФИГУРА – редуване на думи с еднакъв корен.

Примери: „черни чернеят за мене“, „певци песни за него пеят“, „ден денувам
/…/“, „нощ нощувам /…/“, „струна невеста рано подрани“ и пр.

 АСОНАНС – благозвучие, ритмичност, мелодичност. Пример:

Настане вечер – месец изгрее,

звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, –
Балканът пее хайдушка песен!

 АЛИТЕРАЦИЯ – струпване на сонорни или друг вид съгласни с цел

нагнетяване на изказа и внушаване на тежки чувства. Примери: „Рано
ранила Драгана, / на студена вода отива“, „гарванът грачи грозно, зловещо“
и други.

 АНЖАМБМАН – означава пренасяне на част от фразата от един стих в

началото на следващия, при което се получава краестишна ритмическа
пауза, несъвпадаща с паузите, произлизащи от синтактичния строеж на
изречението. Този пренос в съчетание с цялостната интонация на
стихотворението може да придобие своеобразно емоционално значение и
чрез него да се подчертават по смисъл думите в края на стиха. Примери:
 Тук първи път чух възглас: – Престани
да вярваш и да дириш – забранен е
на любовта плодът – и в зли страни
мечтите ти навек ще бъдат пленени.

 АМПЛИФИКАЦИЯ, ПОВТОРЕНИЕ. Примери:

Девойко, девойко! Девойкини двори

девойкини двори мъгла припаднала,
мъгла припаднала, роса заросило.

 АПОКОПА – съкратена дума (от чийто край са отпаднали няколко звука),

семантика на която се подразбира. Примери: „га“ вместо „когато“, „ил“
вместо „или“, „нал“ вместо „нали“, „веч“ вместо „вече“, „кат“ вместо „като“
и т.н.

 СИНКОПА – дума, от която са пропуснати букви умишлено, с експресивна

цел. Пример: „Без воля стопан ставаш ти / на мъртво сърце студено!“
(стопан = стопанин).

 АПОСИОПЕЗА – замълчаване, недоизказване, придихание с цел задържане

на читателското внимание върху съответния стих. Примери: „Това е човек,
който... Ах... човек... човек... един човек всъщност.“, „пък... каквото сабя
покаже!“, „Водя го сега аз... хм... как да ти кажа... На мен да остане, не
вярвам, ама жени нали са, пък болна е, чедо е...“, „Твоя единствена радост да
бъде / радост да даваш… /…/“ и пр.

 КОНГЛОБАЦИЯ – бомбандиране на противниковата страна с аргументи:

Война!
А безброй от гладни?
Война!
А безцелната смърт?
(Вапцаров – „Епоха“)
 ЕПАНОРТОЗА – възвръщане към току-що утвърденото, за да се нюансира:

Като гангрена,
не, като проказа…
(Вапцаров – „Писмо“)

 ПРОЛЕПСА – предвиждане на възражение от страна на противника:

Но някой ще каже тогава:

„Забравяш –
въпроса е толкова личен…
(Вапцаров – „Доклад“)

 ХИПОБОЛА – изпреварващ отговор на предвиждано възражение:

С живота сме в разпра,

но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив!
(Вапцаров – „Вяра“)

 АНТИМЕТАБОЛА – повтаряне на изрази в обратен ред:

и въглищният пласт затрупа

пенадесет човека доле.
Затрупа въглищният пласт
петнадесет човешки трупа.
(Вапцаров – „Двубой“)

 МЕТАБОЛА – смислово повторение, постигнато чрез натрупване на

синоними. Пример: „От руйни тонове какъв размах, / какъв разкош и изразитост
жива“.

 ТЕМА – предмет на говоренето, същност на текста. Видове: макротема (тя е

голямата, основната, най-важната) и микротема (тя е малката, подтемата,
тоест аспект/страна на проблема).
 МОТИВ – действие, състояние, процес, чувство, идея и прочее,
интерпретирани еднократно в творбата.

 ЛАЙТМОТИВ – постоянно повтарящ се мотив в стихотворението.

Примерно за плача в елегията „Обесването на Васил Левски“ от гения на
българската литература Христо Ботев. Словосъчетанието „лайт мотив“ се
пише разделно. Вж. Иван Инев, червеното помагало, стр. 194 – 196.

 ХУДОЖЕСТВЕНА РАМКА – повторението на един и същи стих в

началото и в края на строфата; повторението на една и съща строфа в
началото и в края на стихотворението; повторението на едни и същи образ,
картина или идея в началото и в края на текста.

 АРХАИЧНА, ФОЛКЛОРНА И НАРОДНО-РАЗГОВОРНА ЛЕКСИКА –

остарели думи. Примери: „азе“ вместо „аз“, „сал“ вместо „желание“,
„зайдно“ вместо „заедно“, „свинец“ вместо „куршум, олово“, „совест“
вместо „съвест“, „изгора“ и „либе“ вместо „любима“ и други.

 РЕТРОСПЕКЦИЯ – връщане назад в хода на повествователната интрига

към вече отминали случки и събития от екзистенцията на героя.

 РЕТАРДАЦИЯ – целенасочено и умишлено забавяне на развръзката от

сюжетното действие, за да се нагнети и увели напрежението у читателя.

 ИНТРОСПЕКЦИЯ – дълбок психологизъм, поток на съзнанието, думи,

емоции и чувства, пълният психологичен портрет на даден персонаж.

 ПРОСПЕКЦИЯ – скок във времето, поглед напред в бъдещето, алюзия за

това какво престои в хода на произведението.

 ХУДОЖЕСТВЕНА РАМКА – повторение на един и същ стих в началото и

в края на строфата; повторение на една и съща строфа в началото и в края на
стихотворението; повторение на едни и същи идея, картина или образ в
началото и в края на художествения текст. Пример: одата „Отечество
любезно, как хубаво си ти!“ от Иван Вазов.

Запомни: „стих“ се нарича редът, а „строфа“ – куплетът, но в

литературата вторите термини не се приемат за правилни, затова се
употребяват само първите посочени дефиниции.

ПУНКТУАЦИОННИ ЗНАЦИ

/ - Край на стиха.
// - Финал на строфата.
… - Авторска апосиопеза.
/…/ - Пропусната част от цитат.
(…) - Пропусната част от цитат.
{…} - Пропусната част от цитат.
[…] - Пропусната част от цитат.

МИСИЯТА НА ЛИТЕРАТУРАТА като изкуство е „да

очовечава човека“, тоест да го прави по-добър. Концепцията принадлежи
на Николай Хайтов и е вярна в същността си. Мисията на литературата е
изпълнена от всички български поети и писатели, но по различен начин.