Художествени изразни средства

Художествените изразни средства в литературата се делят на тропи и фигури.

I. Тропите са художествени средства, които се свързват с употребата на прякото
или преносното значение на думите:

1. Метафора – пренасянето на качествата на един предмет върху друг предмет въз

основа на сходство – преносно значение. Пример: …от руйни тонове какъв
разкош…; и на клеветата строшава зъбът…
2. Метонимия – свързва два обекта на базата на някаква зависимост между тях (по
близки признаци). Пример: Желязото срещат с железни си гърди.; Беласица
стара и новий Батак…
3. Олицетворение (персонификация) – придават се човешки черти на природни
явления, животни и предмети. Пример: Зимата пее своята зла песен.
4. Синекдоха – замяна на цялото чрез част от него (с характеристики, близки до
метонимията). Пример: бащино огнище, родна стряха – вместо роден дом.
5. Алегория – изобразява се едно, а се подразбира друго. Среща се най-вече в
басните, където героите са предмети и животни, но разкриват човешки качества.
Пример: вълкът – глупостта, заекът – страхливостта, лисицата – хитростта,
магарето – ината и т.н.
6. Хипербола – преувеличение. Пример: …покрит с бели кости и със кървав мъх…
7. Литота – противоположно на хипербола, омаловажаване. Пример: Ти не си
лишен от дарбица книжовна…
8. Символ – образ с преносно значение. Пример: Бялата лястовица в ,,По
жицата“ е символ на доброто, надеждата и спасението. Змията – на злото,
болестта, изкушението.
9. Перифраза – явлението или предметът не се назовават пряко, а се изясняват
чрез разкриване на техните белези. Пример: черноморска столица (перифраза на
Варна), нощно светило (луната), „…издига се некой див чутовен връх, покрит с
бели кости и със кървав мъх, на безсмъртен подвиг паметник огромен…“
(,,Опълченците на Шипка“, връх Шипка.).
10. Сравнение – съпоставяне на два обекта чрез предлози и съюзни думи.
Пример: като, като че, сякаш, подобно на; „…едно име ново, голямо, антично,
като Термопили славно, безгранично…“

1
11. Епитет – художествено определение на лице или предмет. Изразяват се с
прилагателно, причастие или съществително. Пример: юнашко сърце, гробно
мълчание, запленен (отворих очи), лице трендафил и т.н.
12. Ирония – лека насмешка, подигравателно изтъкване на отрицателни качества
чрез представянето им посредством положителен израз с преносен смисъл.
Например:
,,Патриот е – душа дава
за наука, за свобода
но не свойта душа, братя,
а душата на народа!“
*За разлика от иронията сарказмът е остра насмешка, не осмива, а директно
разобличава личните и обществените недъзи и няма преносен смисъл.

II. Фигурите са художествени средства, свързани с начина на подредбата на

думите в изречението:

1. Антитеза – съпоставят се противоположни понятия с цел изтъкнатия контраст

да се постигне изразителност на речта. Пример: …пътят е страшен, но славен…
2. Контраст – много близък е до антитезата, но е противопоставяне на разгърнати
цялости – картини, образи, описания на душевни състояния и др. Например
контрастни са идиличната спокойна вечер в дома на чорбаджи Марко от романа
„Под игото“ и съдбоносното нахлуване на Кралича в него.
3. Оксиморон – съчетание на несъвместими понятия. Пример: ужасно приятно,
жив труп, тъжна радост.
4. Инверсия – размяна на обичайния словоред на думите. Например: език свещен,
стонове вековни, отечество любезно.
5. Апострофа – неочаквано обръщение на говорещия към неодушевен предмет,
обикновено израз на силни чувства. Пример: Перущице бледна, гнездо на герои.
6. Градация – изреждане, чрез което се изразява повишаване на или понижаване
на чувството. Пример: …не сещат ни жега, ни жажда, ни труд…; …едно име
ново, голямо, антично…
7. Анафора – повторение в началото на стиха, строфата, изречението:
Език свещен на моите деди,
Език на мъки, стонове вековни
Език на тая, дето ни роди…

2
8. Епифора – повторение в края на последователни стихове или фрази /обратна на
анафората/:
Тихият пролетен дъжд
звънна над моята стряха,
с тихия пролетен дъжд
колко надежди изгряха!
9. Асонанс – натрупване на гласни в мерената реч, за да се постигне по-голяма
изразителност и музикалност
Настане вечер – месец изгрее
звезди обсипят свода небесен;
гора зашуми, вятър повее -
Балканът пее хайдушка песен!
10. Алитерация – натрупване на съгласни в стиха (предимно р, л, м, н):
Гарванът грачи грозно, зловещо…
11. Етимологична фигура – употреба в близост една до друга на две думи с общ
корен. Пример: черни чернеят, люлка люлее, певци песни за него пеят…
12. Апосиопеза – недоизказване, замълчаване вследствие на силни чувства
(изразява се с многоточие):
Но… стига ми тая награда…
13. Риторичен въпрос – въпрос, който не изисква отговор, а служи за привличане
на вниманието. Пример: Език прекрасен, кой те не руга и кой те пощади от хули
гадки?