НЕЛИЧНИ ГЛАГОЛНИ ФОРМИ: ПРИЧАСТИЯ.

ВИДОВЕ ПРИЧАСТИЯ

1. Нелични глаголни форми са причастията и деепричастието.

• Причастията са глаголно-именни форми. За тях са характерни особености както на глагола, така и на
прилагателните имена. Като глагол те притежават категорията време(могат да бъдат сегашни и минали), притежават
категорията залог(могат да бъдат деятелни и страдателни) и категорията вид на глагола (могат да бъдат свършени и несвършени), а като
прилагателните имена – род, число и положение(означава, че като са самостоятелно употребени, те могат да се членуват).
• Деепричастието е глаголно наречие и е нелична, неизменяема част на речта
2. Причастията в съвременния български език са:
– сегашно деятелно (напр. четяЩ, пишеЩ, гледаЩ, стреляЩ, говореЩ и др),
– минало свършено деятелно (напр. чеЛ, писаЛ, гледаЛ, стреляЛ, говориЛ и т.н.),
– минало несвършено деятелно (напр. четяЛ, гледаЛ, говореЛ, стреляЛ, пишеЛ и др.),
– минало страдателно причастие (напр. четеН, писаН, гледаН, говореН, стреляН и т.н.).
3. СЕГАШНО ДЕЯТЕЛНО ПРИЧАСТИЕ – то се образува от основата на глаголи от несвършен вид + наставка Щ,

Например: четя-х – четящ, говоре-х – говорещ, гледа-х – гледащ и т.н. Притежава морфологичните
категории род (четящ, четяща, четящо), число ( четящ - четящи) и член (четящ - четящият); в изречението е
съгласувано определение (четящ човек).
Означава признак от действие, което се извършва в момента на говорене: пишещ, мечтаещ, действащ.

ПИШЕХ -> ПИШЕЩ

МЕЧТАЕХ -> МЕЧТАЕЩА

ДЕЙСТВАХ -> ДЕЙСТВАЩИ

4. МИНАЛО СВЪРШЕНО ДЕЯТЕЛНО ПРИЧАСТИЕ – то се образува от основата на глаголи от минало свършено

и от минало несвършено + наставка –Л. Например: писа-х –писал, глада-х – гладал, написа-х – написал,
нарисува-х – нарисувал. (При глаголи, чиято минала форма за 1л. ед. ч. завършва на –ох, морфемата –Л се свързва
направо с корена, като между него и Л се вмята Ъ, например донес-ох – донесъл, рек-ох – рекъл Ако коренът завършва на Т
или Д, при свързването си с морфемата Л – те отпадат, например чет-ох – чел, плет-ох – плел, довед-ох – довел и др.)

Миналото свършено деятелно причастие има както именна, така и глаголна употреба. Когато е употребено
самостоятелно, то споделя особеностите на прилагателно име – притежава морфологичните категории род
(паднал, паднала, паднало) число (паднал, паднали), член (паднала, падналата), в изречението е
съгласувано определение (паднал лист).

ХОДИХ -> ХОДИЛ

ПИСАХ -> ПИСАЛИ

5. МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО ДЕЯТЕЛНО ПРИЧАСТИЕ – то се образува от основата на глаголи от минало

свършено и от минало несвършено + наставка –Л, например четя-х – четял, пише-х – пишел, гледа-ше –
гледал, напише-х – напишел, нарисува-ше – нарисувал и т.н.
(Трябва да се има предвид, че при глаголите от трето спрежение (и отделни глаголи от второ спрежение) миналата и
минало-несвършената основа съвпадат. Това означава, че свършените и несвършените минали деятелни причастия същo
съвпадат : гледал, стрелял, вървял, търпял и др.)

Миналото несвършено деятелно причастие може да изразява род (пишел, пишела, пишело) и число
(пишел, пишели).
6. МИНАЛО СТРАДАТЕЛНО ПРИЧАСТИЕ – то се образува от основата на глаголи от минало свършено и от
минало несвършено + наставките Н и Т (морфемата Н е много по-продуктивна), например : писа-х – писан,
би-х – бит, изтри-х – изтрит, гледа-х – гледан, написа-х – написан и др.
(Глаголите, чиято минала основа за 1л. ед. ч. завършва на –ох, вмятат между корена и наставката Н или Т гласната Е: чет-
ох – четен, изплет-ох – изплетен, донес-ох – донесен и др. Глаголите от второ спрежение, които имат минали форми на –
их, променят гласната И с Е : куп-их – купен, постро-их – построен, събор-их – съборен и др.)

Миналото страдателно причастие има както именна, така и глаголна употреба. Когато е употребено
самостоятелно, то споделя особеностите на прилагателно име – притежава морфологичните категории род
(скъсан, скъсана, скъсано), число (скъсан, скъсани) и член (скъсана, скъсаната); в изречението е съгласувано
определение (скъсан лист).

НАПИСАХ -> НАПИСАН

КАЗАХ -> КАЗАНО

ИЗТРИХ -> ИЗТРИТ

7. ДЕЕПРИЧАСТИЕТО се образува от основа на глаголи от несвършен вид + “ЕЙКИ”, например чете-ше –

четейки, леже-ше – лежейки, говоре-ше – говорейки, гледа-ше – гледа3 и т.н.
Деепричастието е свързано по произхода си с глагола, но няма нито именна, нито глаголна употреба. То е
глаголно наречие, неизменяемо по форма, в изречението е обстоятелствено пояснение.
ХОДЯ -> ХОДЕЙКИ

ИЗГОТВИЛ: ТЕОДОР АТАНАСОВ