Начален преговор – 8.

клас
Езикознание. Дялове на езикознанието.
Правописни особености.

1. Езикови равнища.

текст
изречение
словосъчетание
дума (лексема)
морфема
звук (фонема)

2. Науките за езика:
а/ Фонетика – изучава звуковете на речта (фонемите); фонемата е най-малката единица
на езика, която няма стойност;
б/ Морфология – занимава се със структурата на думите (с морфемите) и с формите на
думите (с тяхното граматическо значение): морфемата е най-малката единица на езика,
която има значение;

лексикално значение /къща – дом, жилище, място за обитаване/

дума
граматическо значение /къща – същ.нар., ж.р., ед.ч., нечл./

в/ Лексикология – занимава се с лексикалното значение на думите, с техните

лексикални характеристики; изучава синоними, антоними, омоними, пароними.
г/ Синтаксис – занимава се с връзките и подредбата на думите в словосъчетания и
изречения, с функцията на думите като части на изречението, с видовете изречения.

!!! Морфология + Синтаксис = Граматика

д/ Фразеология – занимава се с устойчивите фразеологични словосъчетания (през куп за

грош, от игла до конец, дървен философ...).
е/ Текстология – занимава се с текста, с признаците на текста, с неговия контекст.
ж/ Стилистика – занимава се с избора на езиковите средства, според който се оформят
отделните стилове (разговорен, научен, официално-делови, публицистичен,
художествен).
з/ Реторика (риторика) - науката или изкуството да се говори красиво, интересно,
въздействащо (създадена от Аристотел).

3. Правописни особености:
3.1. Променливо я /преглас на ятовата гласна/:
а/ пише се и се изговаря я:
- когато върху него пада ударението – място, желязо, вярност;
- когато се намира пред твърда сричка (съдържаща някоя от гласните а, о, у) -
бяла, вяра, сляпо;
-
б/ я преминава в е:
- при промяна на ударението – място – места, свят – светове, вярност –
верността, цялост – целостта;
- когато се намира пред мека сричка (съдържаща някоя от гласните е, и) - бели,
верен, слепи;
- когато се намира пред сричка, съдържаща шушкава съгласна (ж, ч, ш, щ) - сняг –
снежна, грях – грешна, пряк – пречка;
!!! Думи с устойчиво /непроменливо/ я: кафяв – кафяви, поляна – поляни, вял – вяли,
стоял – стояли, четящ – четящи, тояга – тояги, орляк – орляци; свят – святи и свети
(дублетни форми).

3.2. Непостоянно ъ – в едни форми на думата се появява, в други изчезва; проверка дали
звукът е а, или ъ – променяме формата на думата – ако звукът изчезва – Ъ, ако се
запазва – А:
добър – добри, добра казал – казали
мокър – мокри седнал – седнали
театър – театри попитал – попитали
Изключения: замък, камък, момък, поминък, пламък, пясък, блясък, гълъб...

3.3. Удвояване на съгласни:

а/ двойно н - м.р., ед.ч. – нен – удвояване: каменен – каменна, военен – военно,
временен – временни
- м.р., ед..ч – ен – не се удвоява: обикновен – обикновено, особен – особено,
свещен – свещена;
!!! фин – фина, фино, фини
!!! именният, именна, именно, именник

б/ двойно т – при членуване на същ.имена от ж.р., които в ед.ч. завършват на –т: младост
– младостта, святост – светостта, пролет – пролетта, нощ – нощта;
но: кръст – кръста, контраст – контраста /м.р./; пръст – ж.р. – пръстта; м.р. –
пръста
в/ други съгласни – когато последната съгласна от представката съвпадне с първата от
корена – наддавам, беззаконие, оттук, оттам...
!!! При пренасяне на думи на нов ред двойните съгласни се разделят – съвремен-но,
младост-та.
4. Правопис на морфемите – в българския език едни и същи морфеми могат да се
произнасят по различен начин, но е прието да се пишат по един и същи начин,
независимо от изговора им; този начин се нарича морфемен правописен принцип:
- из- изговор, изсуша, изстудя, изстивам но: истина, искрен, искам, история /не е
представка/
- под- подкупвам, подтиквам, подкопавам но: потискам, потисник, потисничество
- пред- предсказвам, представка, предписвам
- над- надвиквам, надпревара, надсмивам
- въз- възхита, възприемам, възпитан но: въстание, въстаник
- о- обувам, ограбвам, осмивам, окраска
- у- указвам, успявам, усмивка, украсявам но: омиротворявам и умиротворявам
(дублетни форми)

Задача: Препишете текста, като отстраните допуснатите правописни грешки.

В Древния египет, за разлика от днешната Република египет, няма летоброене в нашия

смисал на думата. За това няма и писменна изтория и изторици. Древните египтени имат
само не пълни саобщения за миналото, и то едва ли по достоверни от нашите легенди и
прикаски. Нека си претставим, че сме исправени пред задачата да саставим едно що годе
правилно датиране на сабитията от европеиската изтория само въз основа на натписите
по нашите общественни згради и по прикаските на Братя Грим. Приблизително пред
такава задача се исправят първите изторици, които се упитват да въстановят по дати
древно египетската изтория.

Части на речта: Части на изречението:

/Морфология/ /Синтаксис/
1. Съществително име 1. Подлог
2. Прилагателно име 2. Сказуемо
3. Числително име 3. Определение
4. Местоимение 4. Допълнение
5. Глагол 5. Обстоятелствено пояснение
6. Наречие 6. Сказуемно определение
7. Предлог 7. Приложение
8. Съюз
9. Частица
10. Междуметие

Морфология
 Части на речта
Съществително име

1. Бройна форма на същ. имена:

а/ само за същ. имена от м.р. за нелица, които в ед.ч. завършват на съгласен звук;
б/ образува се с окончания –а, -я;
в/ употребява се след числителни бройни и след наречията колко, толкова, няколко:
пет града два вола
колко броя няколко документа
седем чина толкова коня
!!! Тази форма НЕ СЕ употребява при същ. имена за лица:
двама студенти колко ученици
единадесет играчи толкова войници
няколко журналисти трима синове

г/ при образуване на бройна форма няма изпадане на звук ъ от краесловие – два

театъра, колко тигъра.

2. Определеност /членуване/ - означава познат, известен, определен предмет:

а/ същ. имена от м.р. - пълен член: -ът, -ят - твърд вариант: -ът, -а
кратък член: -а, -я - мек вариант: -ят, -я
С мекия вариант се членуват:
 същ. имена, образувани с наставки –ар, -тел, които означават професии,
занаяти – лекарят,-я; учителят,-я; овчарят,-я, аптекарят,-я /но: пазар –
пазарът,-а; буквар – букварът,-а; хотел – хотелът,-а/
 същ. имена, завършващи на –й – герой – героят, славей – славеят;
 десет същ. имена от м.р., които в по-старо състояние на езика са завършвали
на мек съгласен звук – ден, зет, кон, цар, крал, път, сън, огън, лакът, нокът.
!!! При членуване на същ. имена с мекия вариант има несъответствие между изговор и
правопис:
пише се изговаря се
пътят [път'ът]
учителя [учител'ъ]

С пълен член се членува същ. име от м.р., когато е:

* подлог в изречението – Ученикът поздрави учителя.
* част от съставно именно сказуемо – “съм” + име – пълен член – Той беше героят на
деня.
* приложение на подлога – Стефан, съседът ни, днес не ме поздрави.
* употребено самостоятелно като име на книга, филм и др. – “Монархът”, “Светецът”,
“Ударът”...
!!! Практическо правило за пълен и кратък член – мислено заместваме името с “той”
или “него”; “той” – пълен член, “него” – кратък член : Ловецът /той/ преследваше
елена /него/.
!!! Прякори и прозвища на лица НЕ СЕ членуват с пълен член, независимо от
синтактичната им служба в изречението:
Моканина приема чуждата мъка като своя.
Рано сутринта Апостола напусна притихналото балканско селце.

Прилагателно име

1. Правопис на сложни прил. имена:

а/ слято се пишат:
 сложни прил. имена, в които едната основа е главна, а другата – подчинена –
аленочервен, бледосин, тъмнокафяв, душевноболен, световноизвестен,
военнопленнически, железобетонен...;

 сложни прил. имена, образувани чрез наставки от сложни същ. имена /с

полуслято писане/ - кандидатстудентски, министърпредседателски,
вагонресторантски...;

 сложни прил. имена, образувани от прил. + същ. име, чиито части се пишат
разделно – научнопопулярен /от популярна наука/, литературнохудожествен
/ от художествена литература/, съдебномедицински /от съдебна медицина/...;

 сложни прил. имена, образувани от съставни географски имена –

великотърновски, старозагорски, тихоокеански, черноморски...;

 сложни прил. имена, образувани от числ. + същ. име, чиито части се пишат
отделно – едноминутен /от една минута/, триетажен /от три етажа/,
дванадесетгодишен, половинчасов, трийсетметров...

б/ полуслято /с малко тире/ се пишат сложни прил. имена, при които двете основи са
равноправни /между тях може да се постави съюзът и/ - българо-френски, социално-
битов, учебно-възпитателен, бяло-черен, жълто-зелен, студено-влажен...

в/ правопис на сложни прил. имена, образувани от същ. собствени:

* само от фамилно име:
- с наст. –ов, -ев – Главна буква – Вазово, Ботево, Каравелово творчество
- с наст. –ск – малка буква – вазовски, ботевски, каравеловски стил
* от лично + фамилно име
- с наст. –ов, -ев – Иван-Вазово, Христо-Ботево, Елин-Пелинов
- с наст. –ск – иванвазовски, христоботевски, елинпелиновски
2. Правопис на частиците по и най:
а/ пишат се полуслято с прил. имена и наречия, когато образуват сравнителна и
превъзходна степен – по-тесен, най-широк; по-тясно, най-широко;
б/ пишат се отделно от същ. имена и глаголи; гласната о от частицата по носи
графическо ударение, за да се разграничи частицата от предлога по – пò харесвам, най
харесвам; пò човек, най човек.

Числително име
Правописни особености

1. Когато числителното име е изписано с дума и образува сложно прил. име, се изписва
слято с него – шейсетгодишна, четиринадесететажен;
2. Когато е изписано с цифра, се пише полуслято – 5-годишен, 7-метров;
3. Съставните числителни имена се пишат разделно – петдесет и пет годишен;
4. Книжовно приети форми на числителните имена – единадесет и единайсет /дублети/,
четиринадесет и четиринайсет, двадесет и двайсет, тридесет и трийсет,
четиридесет и четирийсет;
5. При членуване числителните бройни, завършващи на –т, удвояват съгласната –
петте, дванадесетте, тридесетте.

Местоимение

1. Видове:
а/ лични е/ относителни;
б/ притежателни; ж/ неопределителни;
в/ възвратни; з/ отрицателни
г/ показателни; и/ обобщителни
д/ въпросителни;

2. Падежи при местоименията – само когато се отнасят за ЛИЦА:

Им. п. – подлог – кой никой някой всеки

Вин. п. – пряко допълнение – кого никого някого всекиго
Дат. п. – непряко допълнение – кому никому някому всекиму
/на кого/ /на никого/ /на някого/ /на всекиго/
Кой говори по радиото?
С кого говориш по телефона?
Срещнах познатия на Мария, когото търсех от дълго време.
Не давам никому /на никого/ речника си.

3. Правописна особеност:
ед. ч. – й мн. ч. – и
мой, твой мои, твои
кой кои
 чий чии
който които
чийто чиито
някой някои

Глагол

1. Лице и число на глагола – 1 л., 2 л., 3 л.; единствено и множествено число.

!!! Основна форма на глагола – 1 л., ед.ч., сегашно време.

2. Спрежение – 3 спрежения на глаголите в бълг.език; определя се от основната гласна,

на която завършва глаголната форма в 3 л., ед.ч., сег. вр.:
І спрежение – осн.гласна - е – той пее, той чете, той пише
ІІ спрежение – осн.гласна - и – той говори, той лови, той мисли
ІІІ спрежение – осн.гласна - а, -я – той рисува, той оставя, той обича
3. Вид на глагола:
а/ глаголи от свършен вид – представят действието като цяло, ограничено и изчерпано
във времето – видя, кажа, дам, купя, събера, извървя, преживея, помисля;
б/ глаголи от несвършен вид – представят действието като неограничено, в процеса на
извършването му /незавършено/ - виждам, казвам, давам, купувам, събирам, вървя,
живея, мисля;

4. Време на глагола:
а/ сегашно време – чета
б/ минало свършено време – четох
в/ минало несвършено време – четях
г/ минало неопределено време – чел съм
д/ минало предварително време – бях чел
е/ бъдеще време – ще чета
ж/ бъдеще време в миналото – щях да чета
з/ бъдеще предварително време – ще съм чел
и/ бъдеще предварително време в миналото – щях да съм чел

5. Наклонение на глагола – означава отношението на говорещото лице към глаголното

действие:
а/ изявително наклонение: действието се представя като реално, говорещият е свидетел
или сам е стигнал до извода, че действието е осъществено.
Ядеш хляба с масло. Той е ял хляба с масло.

б/ повелително наклонение: говорещият иска действието да се извърши.

Яж хляба с масло! (2 л. мн.ч.)
* Прости и сложни форми:
- прости – 2 л., ед.ч. и 2 л. мн.ч. + оконч. –й, -йте / -и, -ете: гледай, гледайте;
пиши, пишете;
- сложни – сегашно време + да и нека: да кажа, нека кажа, нека да кажа

в/ условно наклонение: говорещият представя извършването на действието като

зависещо от някакво условие.
Ако имаше хляб, би ли го ял с масло?
- прости форми – образуват се с наст. – ам, -ям, -вам – пийвам, хапвам, ядвам;
- сложни форми – образуват се с помощта на специална форма на глагола СЪМ +
мин. св. деят. прич. на спрегаемия глагол, което се изменя по род и число:
-
бих работил бихме работили
би работил бихте работили
би работил биха работили

г/ преизказно наклонение /несвидетелско/ - действието се представя като реално, но

говорещият не е свидетел и не е стигнал сам до извода, че действието е осъществено, а го
предава по чуждо сведение.
Той ял хляба с масло.

Нелични форми на глагола

1. Сегашно деятелно причастие – щ – четящ, гледащ говорещ

2. Минало свършено деятелно причастие –л – работил, живял, писал, чел
3. Минало несвършено деятелно причастие – работел, четял, живеел
4. Минало страдателно причастие –н, -т – писан, живян, набит
5. Деепричастие –йки – пеейки, говорейки, слушайки
!!! Деепричастието изразява второстепенно действие, което съпътства основното
действие – подлогът, т.е. вършителят на основното и на второстепенното действие, е
един и същ:
правилно: Гледайки през прозореца, изпуснах шапката си.
грешно: Гледайки през прозореца, шапката ми падна.

6. Съгласуване на причастия и прилагателни при учтива форма:

- мин. св. деят. причастие /-л/ се съгласува с подлога /Вие/ по число –
задължително в мн.ч.:
Господин Илиев, Вие сте се съгласили да присъствате на празника.
Госпожо Илиева, Вие сте се съгласили да присъствате на празника.
 - прилагателните имена и мин. страдателни причастия се съгласуват по род:
Господин Илиев, Вие сте любезен.
Госпожо Илиева, Вие сте любезна.
Господин Илиев, Вие сте поканен на празника.
Госпожо Илиева, Вие сте поканена на празника.

Правопис на частицата НЕ

1. Частицата НЕ се пише слято със следващата дума, когато тя е съществително,

прилагателно, наречие, сегашно деятелно причастие или минало страдателно причастие и
с отрицателната частица се образува дума с ново значение, противоположно на
основното:
а/ съществително име: покорство – непокорство; приятел – неприятел
Често непокорството е лош съветник.
б/ прилагателно име: доверчив – недоверчив; верен – неверен
Недоверчивият човек не може да бъде истински приятел.
в/ наречие: винаги – невинаги; вярно – невярно
Неговото решение на задачата се оказа невярно.
г/ сегашно деятелно причастие: знаещ – незнаещ; можещ – неможещ
Незнаещите и неможещите хора се нуждаят от напътствия.
д/ минало страдателно причастие: обут – необут; докоснат – недокоснат
Сърцето му остана недокоснато от чуждото нещастие.

!!! Ако частицата не не образува с посочените части на речта думи с противоположно

значение, тя се пише отделно:
Не покорството би помогнало на народа, а силното желание за свобода.
Решил е задачата не вярно, а грешно.
Не знаещите ще се справят със ситуацията, а можещите.

е/ частицата не се пише слято с минало свършено деятелно причастие, когато то се

употребява като прилагателно; ако е употребено като сказуемо, не се пише отделно от
него:
Неполучилите писмото ученици нямаха информация за срещата.
Те не получили писмото.

2. Частицата НЕ се пише отделно от глагола, от минало несвършено деятелно причастие

и от деепричастието:
а/ глагол: мога – не мога; искам – не искам
Мога да помогна на съседите, но не искам.
б/ минало несвършено деятелно причастие: говорел – не говорел; пеел – не пеел
Овчарчето вече не пеело, а тихо ронило сълзи.
в/ деепричастие: виждайки – не виждайки; четейки – не четейки
 Бързо изчезна зад ъгъла, не виждайки приятелите, които му махаха с ръце.

3. Когато частицата не влиза в състава на представката недо-, тя се пише слято с глагола,

деепричастието и мин. свършеното деятелно причастие – недовиждам, недочувам,
недооценявам, недоглеждам, недовиждайки, недочувайки, недоспивайки, недопял,
недовидял...

Неизменяеми части на речта

1. Наречие:
а/ видове наречия:
- за време – днес, вчера, нощем, сега, тогава, някога;
- за място – тук, вкъщи, надолу, там, някъде, навсякъде;
- за начин – бавно, бързо, майсторски, така, иначе;
- за количество и степен – много, малко, достатъчно, толкова, николко;
- за причина и цел – затова, защото

б/ правопис:
- наречията за начин и някои наречия за количество могат да се степенуват – по-добре,
по-приятно, най-силно, най-вече.
- наречия, образувани с помощта на предлози, се пишат слято с предлозите – наоколо,
нагоре, напролет, отскоро, вкъщи, всъщност.
- наречия, образувани от прилагателни, завършващи на –нен, се пишат с двойно нн –
временно, съвременно, поименно /но: особено, обикновено/.

2. Предлог - в, с, по, над, за, въз, до, към, без, на, по, при...; пред думи, които започват със
с-, з- или в-, ф-, съответните предлози с и в се удвояват – със, във – във Видин, във
фитнес клуба, със смях, със закачка.

3. Съюз:
а/ съчинителни, които се подразделят на:
- съединителни – и, та, па, че /=и/;
- разделителни – или, или-или, ли-или, дали-или, ту-ту, нито-нито...;
- противопоставителни – но, а, ала, ама, обаче, пък;
б/ подчинителни – че, да, който, чийто, когато, където, както, без да, за да, ако,
понеже, защото... 4. Частица - да, не, ли, дали, нали, нима, брей, хей, нека, леле, дано,
даже, дори, се, си, еди-, -годе, по-, най-, да, нека, нека да, ще…

5. Междуметие:
а/ възклицания – ах, ох, ех, ух, олеле, господи, майчице, браво, ура;
б/ звукоподражания – бау, мяу, трак, пляс, бух, чук-чук, чик-чирик, пуф-паф, туп-туп,
дзън, га-а...
 Ах! Колко се радвам, че те виждам! Браво! Справихте се и с тази
задача!
Той извади пистолета си и – дан! дан! дан! – даде няколко изстрела във
въздуха.

Синтаксис
Части на изречението

име същност въпро подчер част на речта, с

с таван която се изразява
е
1. главна част Кой? а/ съществително име:
Подл на изречени- (коя, Книгата падна.
ог ето, която кое, б/ местоимение:
означава кои) Някой се смее.
лице- в/ прилагателно име:
Малкият изплака.
то или
г/ числително име:
предмета,
Третият излезе
които напред.
вършат д/ наречие:
действието “Вчера” е наречие
(дея- за време.
телен залог); е/ служебни думи:
лицето или “На” е предлог.
предмета, ж/ словосъчетание:
които Отделът за борба с
изтърпя- наркотици
ват предприе спешни
действието мерки.
(страдате-
лен залог)
2. главна част на Какво 1. Просто глаголно
Сказ изречени- пра- сказуемо:
уемо ето, която ви? а) с проста глаголна
означава дей- Какво форма:
ствие или пра- Птицата отлетя.
Ехото заглъхна.
състояние на вят?
б/ със сложна
подлога глаголна форма:
Мартин беше чел
романа.
Щеше да рисува
навън.
 2. Съставно
глаголно
сказуемо –
два глагола, тясно
свързани по сми-
съл;
непълнозначен+да+пълн
означен:
а) непълнозначните
глаголи могат
да бъдат фазисни –
показват етап от
протичането на
действието – начало,
продължителност, край –
започвам, за-
лавям се, захващам;
продължавам; спи-
рам, преставам...
Пианистът започна
да свири.
Спирам да се
тревожа за него.
Продължаваше да
пее тъжно.
б) непълнозначните
глаголи могат
да бъдат модални –
изразяват възмож-
ност или необходимост –
мога, трябва:
Мога да тръгна с
групата.
Трябва да вземем
решение.
в) съставно глаголно
сказуемо обра-
зуват и две глаголни
форми, свързани
безсъюзно, в
повелително
наклонение:
Иди попитай за
посоката.
Недей гледа надолу.
3. Съставно
именно сказуемо
–
спомаг. глагол СЪМ или
негови сино-
 ними (бъда, изглеждам,
ставам, оказ-
вам се...) + име
(съществително, прила-
гателно, числително,
местоимение)
или страд. причастие,
наречие:
Крокодилът е
влечуго.
Луната стана
червена.
Книгата е прочетена.
4. Сложно
съставно
сказуемо –
състои се от три глагола:
Трябва да започна да
уча.
Мога да продължа да
работя.

3. второстепенна Какъ
Опре част на в?
де- изречението, Каква
която пояс- ?
лени нява Какво
е съществителн ?
о име Какв а) прилагателно име:
и? Спомни си
Чий? щастливите дни.
Чия? б) причастие:
Чие? Говореха мислещи
а/ Чии? хора.
съгла в) числително име:
су- Завършиха и втората
вано стая.
– съг- г) местоимение:
ласув Моите ученици са
а се интелигентни.
по
а) съществително име:
род и Обичам сладко от
число череши.
със Намерихме пръстена
същ. на татко.
име; б) кратка форма на
стои притежателно мес-
пред тоимение:
него; Родителите ми са
адвокати.
б) Сестра им се завърна
несъг вкъщи.
ла- в) наречие:
Дадоха ни хляб от
суван
вчера.
о–
не се
съг-
ласув
а по
род и
чис-
ло
със
същ.
име;
стои
след
него
4. второстепенна
Допъ част на
лне- изречението,
ние която пояс-
нява
сказуемото,
като по- а) съществително име:
Кого?
казва обекта, Какво Пиша писмо.
върху кой- ? Чета книга.
то се б) местоимение (пълна,
а) упражнява кратка форма –
пряк действи- винителен падеж):
о ето Питам него.
Питам го.
действието се в) причастие:
упражнява Събуди спящите.
пряко На г) числително име:
кого? Попитай първите.
(директно)
За
върху а) съществително име:
кого?
предмета Към Пиша на Иван.
кого? б) местоимение (пълна,
б) С кратка форма –
непр кого?. дателен падеж):
яко .. Казвам на него.
Казвам му.
в) прилагателно име:
 действието не Не се съизмервай с
засяга пря- мързеливите.
ко, а косвено г) причастие:
предмета; Присъедини се към
връзката минаващите.
д) числително име:
между сказуе-
Тръгна с първите.
мото и
непрякото
допъл-
нение се
осъществява
чрез предлог

5. второстепенна а) наречие:
Обст част на Четох вчера.
оя- изречението, Учих малко.
телст която пояс- б) съществително име:
вено нява Влязох в стаята.
пояс обстоятелства Кога? в) местоимение:
нени та, Къде? Идвам у вас.
е при които се Как? г) деепричастие:
извършва Колк Учих, дремейки.
глаголното о? д) прилагателно име:
действие Заспах при малкия.
а) за е) числително име:
време Учихме по двама.
б) за
място
в) за
начин
г) за
коли-

честв
о
6. второстепенна Кой? съществително име:
Прило част на Какъв
же- изречението, ?
ние която пояс-
нява същ. име и
се свър-
зва с него чрез
прилага-
не (дава още
едно назва- писател реалист,
ние на същ. художник пейза-
а) име); най- жист, играчка робот,
дават често стои зад шапка неви-
до- думата, димка
пълни която пояснява;
тел- пише се
на разделно от нея
харак баба Цвета, чичо Илия,
те- леля Ани
ристи
ка на
същ.
име река Марица, връх
Мусала, село Слад-
б) ка вода
родни
н-
ски професор Петров,
назва- архитект Кръстев,
ния доктор Симеонов,
академик Пенев
в)
геогра
ф-
ски училище “Марин
назва- Дринов”, вестник
ния “Труд”, романът “Под
игото”, улица
г) “Калоян”, СУ “Св.
профе Климент Охрид-
- ски”, площад
сии, “Независимост”
длъж-
ности,
тит-
ли

д)
назва- Петър Моканина, Иван
ния на Мравката,
фир- Иван Боримечката
ми,
учреж министър-председател,
- кандидат-сту-
дения, дент, стажант-
спи- счетоводител
сания и (пишат се полуслято –
вестни членува се вто-
ци, рата дума)
книги,
ули-
ци, снага топола, очи
площа череши, коса копри-
- на
ди...

е)
прозв
и-
ща

ж)
думи,
уточня
ващи
длъжн
ост и
профес
ия

з)
думи,
ко-
ито
служа
т
за
сравн
е-
ние
7. второстепенна Какъв а) съществително име:
Сказ част на (-а, Наричат го Спасител.
уем- изречението, -о, -и) (Какъв го наричат?)
но която пояс- + Назначиха го касиер.
опре нява подлога сказуе (Какъв го
мото? назначиха?)
де- или допъл-
б) причастие:
лени нението чрез Звярът се мята в
е сказуемото клетката обезумял.
(съгласува се (Какъв се мята
по род и звярът?)
число с Продавачката ни
подлога или поздрави усмихната.
до- (Каква ни поздрави
пълнението) продавачката?)
в) прилагателно име:
Той отива болен на
училище.
(Какъв отива той на
училище?)
 Разглеждаше
картината щастлив.
(Какъв разглеждаше
картината?)
Видове изречения по състав
По състав изреченията са прости и сложни. Простите изречения съдържат едно
сказуемо, а сложните – две или повече.
1.Прости изречения – имат едно сказуемо, могат да имат един или повече
подлога.
а/ безподложни /едносъставни/ - има сказуемо, подлогът е изпуснат или се
подразбира. Пример: (Те) Играят футбол
б/ безлични – нямат подлог и той не се подразбира. Пример: Свечери се.
в/ безглаголни – сказуемото е изпуснато и се подразбира. Пример: Едно кафе,
моля.

2. Видове сложни изречения – съдържат две или повече прости изречения и

имат две или повече сказуеми.
а/ Сложно съчинено изречение – състои се от две или повече равноправни и
самостойни изречения. Изразяват едновременни, последователни или
изключващи се действия.
Връзката между изреченията е безсъюзна /запетая/ или със съчинителен съюз:
 а, ала, ама, па, ами, но, и, или, ни (ни-ни), ту (ту-ту), нито (нито-нито),
пък, обаче, както-така и, не само- но и, колкото-толкова, било-било, я-я,
камо ли, та, па, тоест (т.е.), именно, както-така и др.
Пример: Тръгвам, но винаги се връщам.

б/ Сложно съставно изречение - състои се две или повече изречения, които са

неравноправни – едното е главно -може да се употребява самостоятелно, а
другото е подчинено и пояснява главното.
 Свързани са чрез подчинителен съюз:
че, да, ако, щом, за да, това че, освен че, сякаш, та да, без да, преди да,
дори и да;
 относителните местоименни наречия:
което, където, когато; който, чийто, какъвто и др.
 въпросителните местоимения и местоименни наречия:
кой, чий, какъв, кога, къде, как, защо, защото, когато, докато, щом, след
като, преди да, защото, понеже, тъй като, въпреки че, макар че, затова.,
частицата дали и др.
Пример: Затворих вратата, защото става течение. Който пее, зло не мисли.

в/ Сложно смесено изречение – състои се от няколко прости изречения, между

които има и съчинителна, и подчинителна връзка.
Пример: Дойдох да ( подчинителен съюз) се извиня, но(съчинителен съюз) не
го открих.
 Пунктуация
Запетая:
І. В рамките на простото изречение:
1. При обръщение:
а/ ако обръщението е в началото, след него се поставя запетая; ако е в средата, се
огражда със запетаи; ако е в края, пред него се поставя запетая:
Иване, не бъди толкова невнимателен.
А ти, храбрецо, не разбра ли опасността?
Трябва да поведеш народа, Лазаре.

б/ ако пред обръщението има междуметие или частица, запетаята се пише след
тях:
Стояне бре, помогни ми!
О, майко моя, родино мила.../Хр.Ботев/

в/ в писма, молби, заявления... обръщението към съответното лице или

институция се пише на самостоятелен ред, започва с главна буква, а след
обръщението се пише запетая; следващото изречение е на нов ред и започва с
главна буква:
Уважаеми дами и господа,
Предлагам на вниманието Ви следното изложение...

Скъпи родители,
Реших да ви се обадя с няколко реда...

2. При еднородни части – когато са свързани безсъюзно, се отделят със запетая:

Мъже, жени, деца наизлязоха на мегдана.
Лицето му бе усмихнато, сияещо.
!!! При разнородни определения запетая не се поставя:
Падна чудна лятна нощ.
/ Еднородните определения се изразяват с еднакви по вид прилагателни имена –
качествени или относителни; между тях може да се постави съюзът “и”:
Пътят беше тесен, стръмен. /и двете прилагателни са качествени/
Но: Това беше тесен планински път. /едното прилагателно е качествено, а
другото – относително/

3. При повторени части:

С радост, с радост прие той тази покана.
4. При обособени части (второстепенна част на изречението, която е отделена
от останалите думи в изречението чрез кратки паузи (интонационно
отделяне), а понякога и чрез промяна в словореда. Чрез обособяването ѝ се
цели тя да бъде подчертана или отделена, за да пада върху нея логическото
ударение):
Старицата, грохнала от умора, бавно вървеше по пътя. (определение)
Бързо, някак припряно, тя отвори подаръка си. (обст. - обстоятелствените
пояснения се обособяват само когато са от един и същи вид)

Това, което следва, е част от един започнат и несвършил още списък (...) - не е
обособена част, защото няма за цел да постави логическо ударение върху
определенията на “спписък”.

а/ ако обособената част е в началото, след нея се пише запетая, ако е в средата, се
огражда със запетаи, ако е в края, пред нея се пише запетая:
Хубава и стройна, жената вървеше по улицата.
Младежите, насядали около масата, оживено разговаряха.
Момичето премина през двора, тананикайки си весела мелодия.
б/ за по-силно изтъкване на обособените части се използва тире:
Жената на Драган – Косара – се славеше с хубостта си.

5. При вметнати думи и изрази:

а/ отделят се със запетаи следните вметнати думи и изрази: разбира се, да
кажем, изглежда, тъй да се каже, мисля, напротив, от една страна, от друга
страна, първо, второ... Ако вметнатата дума или израз е в началото, след нея се
пише запетая, ако е в средата, се огражда със запетаи, ако е в края, пред нея се
пише запетая:
Разбира се, всичките му приятели ще се обадят за празника.
Тази случка, изглежда, не разстрои никого.
Ще се видим в уречения час, надявам се.

б/ не се отделят със запетаи следните вметнати думи и изрази:

всъщност, навярно, действително, несъмнено, следователно, очевидно, например,
сякаш, може би, по всяка вероятност, според мене, обаче, в действителност и
др.
Вероятно състезанието няма да се проведе.
Според мене те са допуснали съществена грешка.
Без съмнение пилотите ще опитат отново.

в/ обаче може да бъде и вметната дума, и противоположен съюз:

- когато е вметната дума, запетая не се употребява:
Нейните сълзи обаче изобщо не го трогнаха.
- когато е противоположен съюз, пред него се пише запетая:
Търсих го упорито, обаче не го открих.

ІІ. Запетая в сложното съчинено изречение:

1. Поставя се запетая при безсъюзно свързани изречения:
Слънцето захожда, пастирите прибират стадата си, натоварените коли
скърцат по пътя.
2. Пред съединителните съюзи та, па, че /=и/ се поставя запетая:
Жанета взе детенцето, та го отнесе в къщата, па му направи от повет люлка.
3. Пред противоположните съюзи а, но, ала, ама, обаче, пък, само че се пише
запетая:
Не видях лицето, но познах гласа на жената.
Те пеят, а тънат сърцата им в рани.
4. При двойните съюзи за съпоставяне /дали-или, ли-или, или-или, нито-нито,
ту-ту, хем-хем, било-било, я-я.../ запетая се пише пред втория съюз:
Дали ще е дъждец дребен, или ще е буря страшна?
Ще пеем ли, или ще танцуваме?
Слънцето ту се скриваше, ту силно огряваше поляната.
5. При еднократно употребени съюзи и, или не се пише запетая. Ако те са
повторно употребени, пред всяка следваща употреба на съюза се пише запетая:
Снегът вали на едри парцали и навън не е студено.
Умее да пее и да танцува, и да рисува, и да разказва сладкодумно.
ІІІ. Запетая в сложното съставно изречение:
1. Подчиненото изречение, независимо от какъв тип е, може да бъде в три позиции
спрямо главното:
а/ когато е в началото, след него се поставя запетая:
Когато гостите дойдоха, тържеството започна.
Щом се здрачи, рисът излезе от хралупата.
Да отговорим на този въпрос, за всички се оказа трудно.
б/ когато е в средата, се огражда от двете страни със запетаи:
Славеите, които пееха в гората, усилиха своите звуци.
Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира.
Между шубраците и скалите, където се намираше ротата, се вееше
знамето.
в/ когато е в края, пред него се поставя запетая:
Вървяха бързо, за да пристигнат навреме в селото.
Не се тревожеха за посоката, защото имаха добър водач.
Той изпадна в съвсем друго настроение, когато видя войниците на гарата.

2. Ако подчиненото изречение се въвежда с въпросителна дума /кой, кога, къде,

как, защо, дали, какъв.../ или с еднократно употребен съюз “да”, пред тях не се
поставя запетая:
Въпросът беше кой е съобщил за обира в полицията.
Тя не разбра къде трябва да търси писмата на баща си.
Чудеше си дали изобщо иска да говори с него.
Момъкът не успя да събере дружината.
3. Ако съюзът да е употребен повече от един път, пред всеки следващ се пише
запетая:
Реши най-напред да огледа двора, да се запознае със съседите, да провери
сметките.
4. Пред подчинено изречение, независимо от какъв тип е, НЕ СЕ пише запетая,
ако пред съюза стои уточняваща дума – едва, чак, само, именно, точно, дори,
тъкмо, даже...
Огънят ги събра чак когато изгряха звездите.
Видях го тъкмо когато започна да се усмихва.
Вярвам в него именно защото не ме е разочаровал.
5. Пред подчинено изречение НЕ СЕ пише запетая, ако пред него стои
отрицателната частица НЕ:
Виждах лицата им не защото бяха осветени, а защото сияеха от радост.
6. Сложните съюзи въпреки че, макар че, в случай че, при все че, макар да,
вместо да, освен ако, освен като, освен когато НЕ СЕ разкъсват със запетая. Тя
се поставя пред целия съюз:
Трябваше да продължим, макар че пътищата бяха разкаляни.
Въпреки че беше малко скъперник, не беше строг в сметките си.
Мислеше непрекъснато за баща си, освен когато се улисваше с конете.

7. Не се пише запетая между съюзи /или между съюз и съюзна дума/, употребени
един след друг – но щом, и без да, а когато, че ако..:
Разбраха, че ако искат да успеят, трябва да бъдат последователни.
А когато разговорът приключи, всички се отправиха към черквата.
Кога пред съюза “И” се пише запетая:
1. Когато се повтаря:
Вървяха през полята и пееха, и се смееха, и се любуваха на хубавото време.
2. Когато пред него завършва обръщение, обособена част или вметнат израз,
изискващ запетая:
Стани най-после, Илия, и оседлай конете. /обръщение/
Приключиха работата, изпълнени с чувство на удовлетворение, и се
приготвиха за път. /обособена част/
Ще ви изпратя покана, разбира се, и ще ви посрещна на гарата. /вметнат
израз/
3. Когато пред него свършва подчинено изречение:
Откриха пътеката, която водеше към манастира, и поеха по нея.
Ученикът, който седеше на първия чин, и неговият приятел бяха сред най-
добрите.

Лексикология
1. Науката лексикология – занимава се с речниковото /лексикалното/
значение на думите. С лексикалното си значение думите са представени в
тълковен речник. Всички думи, които се употребяват в един език, образуват
заедно речниковия състав, лексиката на езика.
2. Еднозначни и многозначни думи:
а/ еднозначни – думи, които имат само едно лексикално значение;
б/ многозначни – думи, които имат повече от едно речниково значение.
Многозначността е следствие от разширяване употребата на думите в езика, което
довежда и до разширяване на техните значения. Пример: глава – старинна дума,
която първоначално е означавала само горна или предна част на тялото на човек
или животно. С течение на времето хората започват да употребяват тази дума за
именуване и на други неща, които имат някаква прилика с човешката глава: глава
на семейство, държавен глава, глава лук, глава зеле, глава на гвоздей, глава на
книга. Думата е станала многозначна. Днес повечето от думите са многозначни. С
кое свое значение е употребена думата, разбираме от контекста – думите, с които
една дума е свързана смислово и граматически в текста, образуват нейния
контекст:
Земята обикаля около Слънцето. /Земята – планета от слънчевата система/
Земята в Добруджа е плодородна. /земя – почва, пръст/
“Какви е деца раждала,/ раждала, ражда и сега/ нашата земя хубава” /земя – отечество,
родина/
3. Пряко и преносно значение на думата:
а/ пряко – основното значение на думата, с което тя се употребява най-често;
б/ преносно значение – основното значение на думата се пренася върху друго,
ново понятие, с което първото се намира в известна връзка; най-честите начини за
пренасяне на значения:
- метафора – пренасяне /уподобяване/ по сходство:
Той пламна от негодувание.
Гледаше как върви работата на полето.
“Горчива скръб сърца ни трови...”
- метонимия – пренасяне /уподобяване/ въз основа на постоянна, близка
връзка:
Целият град беше излязъл да посрещне войниците.
Много му хареса яденето. Изяде две чинии.
Обичам да чета Йовков.
в/ когато преносното значение започва да се употребява често и от всички, то
става общоупотребимо, езиково; включва се в речниците и загубва своята
образност – крило на самолет, крило на прозорец, изядох една чиния, изпих две
чаши...;
г/ когато преносното значение не е прието от всички и има индивидуална, лична
употреба, то е авторско -“...сякаш в болка безнадеждна/ се разтапят в тънка
пара бледи есенни звезди” /Смирненски/.
4. Синоними, антоними, пароними, омоними:
а/ синоними – думи с различен звуков състав, но близки по значение /богат –
разкошен, студен – мразовит, разговор – диалог, дворец – палат, заменям –
замествам/. Синоними са само думи от една и съща част на речта.
Всички думи, които са синонимни на дадена дума, образуват нейното
синонимно гнездо: богат – заможен, състоятелен, имотен, паралия разг.,
охолен прен., разкошен прен.
Наличието на синоними в езика позволява да изберем един от тях, за да
изразим точно и ясно мисълта си; да изразим определено отношение; да
подобрим текста, като избегнем повторението.
б/ антоними – думи или изрази с противоположни значения /ден – нощ, стара –
млада, заминава – пристига/; някои думи са антоними само в конкретна речева
ситуация и в конкретен текст – те са контекстови антоними /извън текста думите
не са с противоположни значения/;
в/ пароними – думи, близки по звуков състав, но различни по значение /заможен
– възможен, книжен – книжовен, икономичен – икономически, практичен –
практически/; паронимите назовават винаги различни понятия, те не могат да се
заменят взаимно. Неумението да се разграничават паронимите предизвиква
стилистични грешки – най-чести са тези при употреба на прилагателни с наст. -
ичен и –ически /поетичен и поетически, лиричен и лирически, драматичен и
драматически/, както и при употреба на прилагателни с наст. -ов и –ски /Ботев и
ботевски, Вазов и вазовски/:
-поетичен /”който съдържа поезия”/ - Беловласият старец разказа поетична
легенда за името на хълма.
-поетически /”който се отнася до поет или поезия като литературен род”/ - В
творчеството на Вазов се вписват различни по обем поетически, епически и
драматически творби.
-Ботево стихотворение /стихотворение на Ботев/
-ботевски устрем /устрем, който напомня Ботевия порив/
в/ омоними – еднакво пишещи се и еднакво изговарящи се думи, но с различно
лексикално значение/ коса – сечиво и коса – на човек; гол – съблечен и гол – като
футболен термин/. Омонимите биват:
- пълни – тези, които са от една част на речта и съвпадат във
всичките си форми – лира /струнен инструмент/ и лира /парична единица/; тон
/звук/ и тон /1000 кг/;
- непълни /частични/ - тези, които са от различни части на речта;
при тях съвпадат само някои от граматическите им форми – син /сина, синът,
синове/ и син /синьо, синя, сини/; дърво ясен /същ. име/ и ясен поглед /прил. име/;
Терминологически се разграничават още:
- омографи – еднакво пишещи се, но различно изговарящи се
думи с различно лексикално значение /това са думи, чието значение се определя
от мястото на ударението /вълна - вълна, пара – пара, кола – кола, пета – пета,
хора – хора, махало – махало.../;
- омофони – еднакво изговарящи се, но различно пишещи се
думи с различно лексикално значение – под /дървен под/ и пот /облях се в пот/,
лапад /растение/ и лапат /ядат/, маг /вълшебник/ и мак /полско цвете/.