ПРИЛАГАТЕЛНО ИМЕ

Прилагателното име е ч а с т н а р е ч т а, с к о я т о с е о з н а
ч а в а т (но не се назовават) с т а т и ч н и п р и з н а ц и, б е л е з и, к а ч
е с т в а и л и с в о й с т в а н а я в л е н и я т а, н а з о в а н и с ъ с с ъ щ
е с т в и т е л н и и м е н а. Прилагателното е дума, която не означава
отделно понятие, а винаги едно общо понятие със съществителното име,
което пояснява. При това то винаги стеснява обема на понятието,
превръща го от родово във видово: жълто знаме, червено знаме, зелено
знаме, синьо знаме са видови понятия по отношение на родовото понятие
знаме; български език, руски език, френски език, немски език са видови
понятия по отношение на родовото понятие език.
Прилагателните имена обикновено се употребяват заедно със
съществителни имена, откъдето идва и терминът за назоваването им –
имена, които “се прилагат” към други имена.
Латинският термин за прилагателно име е adjectivum.
Прилагателното име е част на речта, която се характеризира от
морфологичните категории число, род, положение и степенуване (само
при качествените прилагателни).
Под признаци, качества, свойства, белези на явленията разбираме:
- ф о р м а: кръгъл, четвъртит, овален, цилиндричен, пирамидален,
продълговат, кълбовиден, пръчковиден;
- в р е м е: годишен, днешен, вчерашен,зимен, летен, майски, вековен,
лански;
- ц в я т: червен, зелен, жълт, жълтеникав, кафяв, син, черен, бял,
белезникав, жълтозелен;
- ф и з и ч е с к и б е л е з и: твърд, здрав, мек, корав, гъвкав, крехък,
чуплив, устойчив;
- ф и з и о л о г и ч е с к и с ъ с т о я н и я: болен, здрав, гладен, жа-
ден, сънлив, бодър, жив, мъртъв;
- д у ш е в н и х а р а к т е р и с т и к и: добър, лош, смел, страхлив,
див, щедър, храбър, горд, зъл, подъл, честен, жесток, кротък, мил;
- и н т е л е к т у а л н и х а р а к т е р и с т и к и: умен, глупав,
находчив, комбинативен, мъдър, съобразителен, разсъдлив;
- д в и г а т е л н и х а р а к т е р и с т и к и: бърз, бавен, муден,
туткав, флегматичен, скоростен, стремителен, активен, пасивен;
- с е т и в н и в ъ з п р и я т и я: сладък, горчив, кисел, солен,
тръпчив, лют, топъл, студен, хладен, горещ, сух, мокър, влажен, гладък,
грапав, остър, тъп, тих, шумен, звучен, пронизителен, миризлив, вонещ,
ароматен;
- п р о и з х о д: стъклен, железен, метален, леден, книжен, конски,
овчи, свински, винен, гроздов, сливов, керамичен;
- п р и н а д л е ж н о с т: български, руски, френски, бащин, майчин,
лъвски, лъвов, златарски, овчарски;
- м я с т о: бургаски, кюстендилски, селски, градски, горски, сред-
ногорски, крайморски;
- п р о с т р а н с т в е н и о т н о ш е н и я: горен, долен, ляв, десен,
външен, вътрешен, страничен, периферен, допирен;
- п о р е д н о с т: последен, последователен, предишен, следходен,
предходен;
- п р е д н а з н а ч е н и е: аптечен, вагонен, жетварски, лекарски,
ученически, студентски, обувен;
- о б щ и о т н о ш е н и я: зависим, подобен, обратен, противопо-
ложен, аналогичен, подвластен, същ, друг; и др.
Основните лексико-граматични разреди при прилагателните имена
са качествени и относителни прилагателни, като в рамките на
относителните могат да се обособят и по-малки групи.
Качествените прилагателни имена означават първични,
естествени и постоянни характерни белези на явленията, които не зависят
от отношенията им с други явления. Те изразяват качествените
характеристики непосредствено чрез своята лексикална основа. Такива
прилагателни имена са: бял, зелен, червен, прав, голям, широк, сух, сладък,
кисел, тънък, бос, сляп, добър, лош, храбър, смел и т.н. В повечето случаи
са непроизводни думи, но могат да бъдат и производни, напр. тъжен (от
тъга), страхлив (от страх) и др.
Най-важните лексико-граматични особености на качествените
прилагателни имена са:
а) В огромното си мнозинство те могат да се степенуват, напр. добър
- по-добър - най-добър; лош - по-лош - най-лош; малък - по-малък, най-
малък и т.н. Не могат да се степенуват качествените прилагателни,
означаващи цветове - бял, червен, зелен, жълт, син и т.н., както и някои
други, напр. бос, кух, сляп, жив.
б) От тях могат да се образуват други прилагателни, които изразяват
оттенъци на качеството, сигнализирано от основното прилагателно, напр.
добър - добричък, мил - миличък, тесен - тесничък, зелен - зеленикав, син -
синкав, груб - грубоват, тънък - тънкуляв, дебел - въздебел, черен -
възчерен, мил - премил, добър - предобър и т.н.
в) От тях могат да се образуват наречия на -О, -Е, напр. силен -силно
(удря силно), хубав - хубаво, смел - смело, добър - добре, зъл - зле, бърз -
бърже и т.н.
г) От тях могат да се образуват съществителни имена чрез различни
лексикални морфеми, напр. смел - смелост; бодър - бодрост; храбър -
храброст, храбрец; хубав - хубавец; дълбок - дълбочина; висок - височина;
широк - широчина; червен - червенина; зелен - зеленина; син - синина,
синева; остър - острота; добър - доброта; весел - веселие и т.н.
д) Голяма част от тях могат да образуват антонимни двойки, напр.
добър - лош, смел - страхлив, висок - нисък, широк - тесен, дебел - тънък,
силен - слаб, мокър - сух, гъст - рядък, прав - крив, дълъг - къс, остър - тъп
и пр.
Относителните прилагателни имена означават признаци, белези и
свойства на явленията, които произтичат от връзките им с други явления.
Става дума за о т н о ш е н и я между явления, означени с имена, откъдето
произлиза и терминът за назоваването им – о т н о с и т е л н и. Тези
отношения могат да бъдат доста разнообразни. Така напр. дървен стол =
стол от дърво, железен лост = лост от желязо, горски ягоди = ягоди от
гората, полски цветя = цветя от полето, български език = език на бъл-
гарите, превозно средство = средство за превоз, сестрин син = син на
сестра, кюстендилски сливи = сливи от Кюстендил и т.н.
Най-съществените лексико-граматични особености на относителните
прилагателни имена са:
а) Винаги са производни думи, докато огромната част от каче-
ствените са непроизводни. Образуват се най-често от съществителни
имена чрез лексикални морфеми, напр. лято - летен, зима - зимен, дърво -
дървен, гора - горски, село - селски, лекар - лекарски, мисъл - мисловен,
дъжд - дъждовен и др.
б) Не се степенуват, тъй като изразяваното отношение не може да
има степени – то или съществува, или не съществува, напр. дървеният
стол не може да бъде по-дървен или най-дървен.
в) Всички прилагателни имена могат да бъдат съгласувани опре-
деления в изречението, но само относителните могат да се заместват от
несъгласувани определения, образувани от предлог + съществително име,
от което произлиза относителното прилагателно, напр. копринена риза =
риза от коприна, зимна вечер = вечер през зимата (вж. и всички примери
по-горе). Много малка част от тях не могат да намерят предложно
съчетание като сполучлив еквивалент, напр. пролетни надежди.
г) При преносна употреба относителните прилагателни имена могат
да преминават в качествени, напр. дървен стол (относително), но дървена
глава (качествено, би могло даже да се степенува - Твоята глава е по-
дървена от моята.); желязна ограда, но железен характер; змийска
отрова, но змийски характер и т.н.
В рамките на относителните прилагателни имена могат да се
обособят две самостоятелни групи: притежателни прилагателни имена и
поредни количествени прилагателни имена.
а) Притежателните прилагателни имена сигнализират признака
‘лична принадлежност’. Обикновено те са образувани с лексикалните
морфеми -ОВ и -ИН, напр. братов, вуйчов, чичов, Петров, Иванов, Кольов,
бащин, лелин, мамин, Неделкин, Иванкин и др.
б) Поредните количествени прилагателни имена (т.нар. редни
числителни имена) по традиция ще разгледаме в раздела за числителните
имена. Същинското им място обаче е тук, тъй като те не се различават от
относителните прилагателни имена по никакви граматични
характеристики.
В съвременния български език към прилагателните имена се
причисляват и някои стари причастия:
а) Старото сегашно страдателно причастие, образувано с морфемата
-М, напр. любим, търпим, нетърпим, поносим, непоносим, видим, невидим,
уловим, неуловим, разбираем, неразбираем и пр. Има обаче специалисти
(напр. Х. Валтер), които констатират, че това причастие отново проявява
продуктивност и се възстановява в съвременния български език.
б) Старите сегашни деятелни причастия горещ, вонещ, същ, могъщ.
Разбира се, от функционална гледна точка към прилагателните имена
могат да се причислят и всички съвременни сегашни деятелни причастия.
И тук обаче ще се съобразим с традицията и (на този етап) ще ги
разгледаме при глагола.
в) Старите минали деятелни причастия – бивш, печеливш, по-
търпевш.
г) Има учени, които отнасят към прилагателните имена и някои
минали свършени деятелни причастия на Л и минали страдателни
причастия на Н, Т като гнил, грохнал, заспал, загледан, наранен и т.н. Ние
обаче ще ги разгледаме при глагола, тъй като те могат да бъдат
пълноценни съставки на лични аналитични глаголни форми: грохнал е, би
грохнал, ще бъде грохнал, беше заспал, беше наранен, би бил наранен и т.н.

Въпроси и задачи:
1. Каква част на речта е прилагателното име? По какво се
отличава от останалите части на речта – обяснете това с
близките до него части на речта съществителното и
числителното име.
2. Дайте примери за различните видове прилагателни имена
съобразно с лексикално-морфологичните им разреди.