Речников състав на езика.

Домашна лексика
 Терминът речников състав се използва със
същото значение като термините словно
богатство и лексикон. Под речников състав
разбираме всички думи, принадлежащи към
определен език.
 Според големия български езиковед,
Владимир Георгиев, в българския език те
наброяват 200 000.
 Индивидуалният речников запас е много по-малък.
Дори при най-образованите той наброява най-много 10
000 думи.
Речниковият състав на езика
включва:
 Домашни думи, наследени от
праславянски и индоевропейски:
син, ръка, гора, сняг.
 Производни от домашните думи:
час –часовник-часовникар-
часовникарски.
 Заемкиот чужди езици – роза, гюл,
трендафил, машина, куфар;
 Производни от заемки. Думи, които са
заети през по-стари периоди, служат като
основа за създаване на нови думи:
депутатски, кебапчийница,
компютърджия, програмист.
 Създават се също смесени думи от една
славянска и една заета основа (понякога
само корен): уебстраница,бетоно–
бъркачка.
В речниковия състав се наблюдават
два основни процеса – отмиране и
отпадане на стари думи (той е по-
бавен и постепен) и поява на нови
думи (по-бърз, с по-широко
въздействие).
Българският език е индоевропейски.
Индоевропейският праезик е научна
хипотеза. Той може да бъде определен
като формула, чрез която се
означават връзките и
съответствията в родствените езици.
Тази формула няма претенции да
отразява реално съществувала форма.
Курганната хипотеза за
индоевропейската прародина
е предложена от
литовско-
американската
археоложка Мария
Гимбутас. Основава се
на археологически
данни. До момента е
най-широко приета.
Гимбутас сямата, че
индоевропейците са

свързани с археологическите курганни
култури. Между ІV-ІІ хил. пр. Хр. те са
населявали Понтийско-каспийската степ.
Това е територията, където се сливат
реките Волга и Кама, т.е. днешен
Татарстан.
 Гимбутас допуска, че
индоевропейците са
използвали курганни
погребения.
 Терминът курган,
произлиза от тюркската
дума за ‘погребална
могила’. Според Гимбутас
по разпространението на
курганите може да се съди
за разселването на
индоевропейските
племена.
Устойчивата част от речника се нарича
основен речников фонд. Думите,
принадлежащи към този фонд, имат
общонароден характер, те се знаят от
ползващите различни диалекти, употребяват
се много често, образуват много производни
и обикновено са наследени от по-стари
времена. Следователно главните им признаци
са: честа употреба, старинност, много
производни.
Основният речников фонд включва:
1. Названия на природни явления, форми на релефа,
обозначения на времеви периоди – земя, вода,
камък, сняг, вятър.
2. Части на тялото и роднински връзки – око, ухо,
ръка, брат, сестра.
3. Обозначения на животни и растения – крава,
овца, вълк; бреза, просо, жито.
4. Означения за основни действия и състояния – ям,
пия, работя.
5.Означения за качества – бял, студен, добър.
Към основния речников фонд принадлежат също
числителните, местоименията, служебните думи.
~

Основният речников фонд наброява 1500-

2000 думи. Няма рязка граница между
него и останалия лексикон. Тук, макар и
рядко, също се допуска диалектна
вариативност (котка-мачка, искам-
сакам), както и замяна на думи – напр.
баща замества старото отьць, което е
запазено в другите славянски езици.
 Думите от основния речников
фонд отвеждат към
индоевропейския праезик и се
срещат в праславянски. Те са
много важни от гледна точка на
етимологията.
 Индоевропейска е думата вълк, тя е родствена
с глагола влача. Вълкът се смята за грабливо
(хищно) животно, което отвлича добитък.
 Думата дете е от един произход с глагола доя
‘кърмя’. Детето е същество, което суче.
 Жерав - свързва се със староиндийското
jarate ‘пея, викам’ и
старовисоконемското kerran ‘крещя’.
Славянска лексика
 Българският език е от южнославянската
група, към която принадлежат още
сръбски, словенски и всички нови езици,
говорени в бившите югославски републики
– хърватски, босняшки, черногорски.
Македонският е трета книжовна норма на
българския език, наред с литературния
език, употребяван в нашето общество, и
бесарабския български.
Славянската прародина

 Праславянският език е започнал да се

разпада на границата на двете ери.
Смята се, че по това време славяните са
обитавали територията между
Балтийско море и Карпатите и между
Одер и Днепър.
Праславянските думи в БЕ

Те могат да се поделят в следните групи:

1.Наименования на растения - грах, дъб, ечемик, бреза.
Бреза означава бяло дърво.
Думата ечемик е от индоверопейски корен със значение
огъвам, тъй като зрелите класове на ечемика са извити.

Грах първоначално е означавало ‘нещо, което се стрива,

преди да се яде’.
2. Домашни, диви животни, птици, насекоми – агне, вол,
бик;
Бик от глагол със значение буча, т.е. животно, което
бучи, мучи, реве.
Вол от същия корен като глагола валям, означава
животно, което е повалено, за да се скопи.
3. Названия на болести – свинка, язва;

4.Предмети от бита и стопанския живот – вила, вретено,

гребло.
5.Термини от занаятите – по запазената
лексика съдим, че сред славяните е
познато грънчарство, дърводелство,
тъкачество, металообработването: платно,
секира, гърне, желязо.
Гърне от същия корен, от който е горя и
горещина. Умалително от гър ‘разгорели
въглени, пещ на ковач’.
 платно

6. Продукти от земеделието – брашно, зърно, каша;

Брашно първоначално значение ‘плод със остри осилести
класове’.
Зърно - начално значение ‘нещо стрито’.
7. Названия на явленията от обществения живот – град, село,
племе;
8.Посоките, годишните времена, дните на седмицата: изток,
запад, север, юг, пролет, лято, есен, зима, година, месец,
понеделник.
Година въпреки че семантичният развой не е съвсем ясен,
може би означава ‘подходящо време’ и после само ‘време’.
9. Отвлечени понятия – надежда, свобода,
старост, страх.
Любов от глагол със значение ‘грижа се, обичам’.
Едно от първоначалните значения е ‘желая’.

Стар ‘нещо значително, важно, устойчиво’.

Надежда от дяти ‘поставям’, да се надяваш на
някого означава да можеш да разчиташ, да се
облегнеш на него.
Черковнославянски и руски думи

 ПрезХ в. старобългарският език се използва при

покръстването на Киевеска Рус. Там той е
подложен на руска редакция (фонетични
изменения). В Киевска Рус старобългарският
език оказва важно културно влияние до кр. на
XIV и дори до XV в. Черковнославянският език е
бил използван в църковно-религиозната сфера.
През ХVII в. тази старобългарска
редакция започва да се налага у
нас в богослужението.
Черковнославянски думи се
използват в дамаскините и от
образованите българи. Въпреки че
голяма част от преписите на
старобългарските книжовници са
унищожени, запазени са техни
копия на черковнославянски.
 За руските книжовници
черковнославянският е престижен, тъй
като се свързва с най-стария славянски
език – старобългарския. По същата
причина неговият престиж е особено силен
през националното Възраждане у нас. Той
играе ролята на мост между
старобългарския и новобългарския
книжовен език.
 Черковнославянският започва да се използва в църквата, от
интелигенцията, в килийните училища, в книжовната
дейност.
 Черковнославянските думи са нови фонетични варианти на
старобългарски думи.
 Например българските: ърод, ътроба, съпръг, блъдница.
 Думата утроба е била с начална голяма носовка, която в
български преминава в ъ, а в руски в у. Тя е от същия
корен като наречието вътре, т.е. утробата това са
вътрешностите. На български означава ‘матка’, но на други
славянски езици, например на полски wątroba ‘черен дроб’.
 Уродсъщо с голяма носовка е
означавало на старобългарски
‘безумец’.
 Съпругоот славянското pręgati
‘впрягам’ е този, с когото сме
впрегнати.
Днес са възприети с руски фонетичен облик:
блудница, урод, утроба, съпруг.
Църковнославянската лексика има
абстрактен характер. Под нейно влияние в
новобългарския език се установяват думи
с наставки -ие, -ост, отглаголни
съществителни на –ние и имена за
вършители на действието на -тел.
 По този начин у нас се връща голяма
част от старобългарската лексика и
словообразувателните елементи, които
са съхранени в тази редакция. ЧС
произход имат думите: учител,
хранител, благословен, насъщен, съпруг
и пр. Обикновено те са свързани са с
религията и църковния живот.
 Черковнославянскиятезик и до днес се
използва в българското богослужение.
От една страна, причината е в неговия
престиж, а от друга, във връзката с
традицията, която той осигурява.
Преминаването към богослужение на
народен език ще сложи край на
единството на източноправославните
църкви.
 Черковнославянски произход има думата
„лукав“. Тя е от същия корен като лък, но се
изговаря с у, вм. с ъ. Лукавият е човек, който
се извива, той е гъвкав, непоследователен.
 От черковнославянски е думата позор. Тя е от
същия корен като съзра, взор, зрител. Позор е
да си пред очите на всички. Вероятно
значението е свързано с излагането на
престъпниците на т.н. позорни стълбове.
Руски думи
 Най-силно влияние върху формирането на
новобългарския книжовен език оказва руският.
Това влияние започва през XVIII в. то е много
изявено през Възраждането, набира скорост през
третата четвърт на XIX в. и достига своята
кулминация след Освобождението. Свързано е с
църковните книги, училищните пособия и
помагала, с обучението на голяма част от
интелигенцията в Русия.
В БЕ има около 2000 руски
думи от тях 700 са ЧС. Цялата
административна, съдебна,
военна и научна терминология
е формирана под руско
влияние.
 Важно значение има и Временното
руско управление веднага след
Освобождението през 1878 г.
Постепенно обаче руските думи
започват да отпадат и да се
архаизират.
 Въпреки че влиянието на руската лексика е
огромно, думите не се усещат като многобройни,
тъй като са създадени по близки модели и от
близки корени. Много от лексемите навлизат с по-
тясно значение у нас, въпреки че са многозначни
в РЕ. Заемането понякога води и до омонимия
между руската и българската дума. Беньо Цонев е
открил 500 такива случаи.
 Някои старобългарски думи се завръщат в
нашия език, обогатени с нови значения.
Понякога те са свързани със светския
живот или са формирани под влияние на
западноевропейските езици.
 Например думите страсти ‘страдания’ ,
изменник ‘приемник’, ‘който разменя
пари’, крепост ‘здравина’ получават нови
значения под руско влияние.
 Влиянието на руския език е основно
писмено, но акавизма (произнасянето на
неударено о като а) в някои форми
насочва към устно заемане, пагон от
рус. погон, параход от рус. пароход,
хазяин от рус. хозяин. Акавизъм има в
славяни, кавички, кънки.
Лексикалното влияние на руския език е улеснено от
близостта между двата езика.
Руската лексика включва думи с отвлечено значение:
съгласие, прелест, щастие и пр.
Съществителни: кормило, невежа, параход;
Прилагателни: горд, бодър, свиреп.
Глаголи: подозирам, ругая, старая се;
Наречия: въобще, даже, непременно.
Под руско влияние се установяват
сегашните причастия на –м: любим,
нетърпим, поносим, които остават извън
системата на глагола и се употребяват
като прилагателни.
Под руско влияние в български се
създават отглаголни съществителни на –
ние: престъпление, образование,
внушение;
Сегашни деятелни причастия на
-ещ, -ащ, -ящ: пишещ, пищящ , учащ.
Съществителни на –тел: създател, учител,
писател.
Отвлечени съществителни на –ие, -
ство: приятелство, количество,
вещество, условие, отличие.
Категорията на сложните думи:
благоразумен, водолаз, екскурзовод,
езиковед.
Руският е главен посредник при заемане
на международна културна лексика.
Чрез руски заемаме думи като: култура, литература,
структура, музика и пр.(думи, изковани от лат. и гр.
елементи) и западноевропейски думи: партньор
(англ.), папка (нем.), флейта (ит.)
Термини от почти всички области на знанието.
Думи, свързани с военното дело (взвод),
мореплаването (палуба), правото (давност) и
обществено политическия живот (общество).
Съветска лексика

По време на социализма навлизат

съветски думи: завод, столова,
мероприятие, задочник.
Под съветско влияние се налагат и някои
съкращения, много характерни за този
период: редколегия, физкултура,
профсъюз и т.н.
 Чрезруски навлизат у нас и някои
полски заемки: карета, столица,
поздрав.
 Думата прелест ‘очарование, обаяние’ е заемка от рус.
прелесть, прелестный. И двете думи са заети
първоначално в руски от старобългарското пряльсть
‘измама, коварство’. Първоначално на руски прелесть
означава ‘измама, съблазън’. Старобългарското
съществително е от глагола пряльстити ‘измамвам,
заблуждавам’. И днес се използва като прелъстявам със
значение ‘измамвам като събуждам страстно влечение’.