12. Домашна лексика. Чужда лексика.

Международна лексика.
1. Домашна лексика – думи, наследени от праславянски, прабългарски
и старобългарски език, и създадените в по-късно време на диалектна
основа, преминали в книжовния език. Съставляват приблизително 85
% от думите, които се употребяват от всички във всекидневното
общуване. Пример: учител, добрина, Богоявление, сватба и др

2. Международна лексика – думи, близки по форма, които се

употребяват паралелно с едно и също значение в много родствени и
неродствени езици и народи от Европа, Азия и други континенти.
Предназначението им е да назовават еднозначно определени
денотати от областта на: науката и техниката – телефон, аспирин;
обществено-политическия живот – партия, конституция;
икономиката – банка, кредит; литературата – драма, комедия.

3. Чуждите думи в даден език са думите, заети от чужди езици.

Чужди думи се използват, когато в собствения език липсват съответни
понятия. Понякога причината е силното влияние на чуждия език.
Българският език, подобно на много други езици, заема чужди думи.
Колкото повече време се употребява една чужда дума, толкова повече тя се
възприема като родна. Върху българския език най-голямо влияние оказва
английският. В миналото е имало влияние от руския, немския и френския
език; от турския – по време на османското владичество; от гръцкия –
заради общата история на двата народа. Въпреки чуждото влияние
лексиката на българския език е предимно славянска, заради което той се
причислява към южнославянската езикова група.
Процесът на заемане на чужди думи има пряко отношение към въпроса за
т. нар. чистота на езика. Някои чужди думи обогатяват езика, тъй като
нямат домашен еквивалент, а други го замърсяват, ненужно замествайки
съществуващи родни названия. Чуждите думи от първия вид се
наричат заемки, а от втория – чуждици.