Тема 37.

Развой и
функциониране на езика
В. Териториална диференциация на общонародния
език. Диалект. Диалектен континуум. Изоглоса,
изоглосен сноп. Възникване и утвърждаване на
лингвистичната география. Типове атласи.

доц. Дарина Младенова

 1. Диалектология / лингвистична география /
ареална лингвистика: източници, методика, задачи и
време на поява

Диалектология Лингвистична Ареална

география лингвистика

Източници  Речта на местните  Анкетиране на  Лингвистични

жители терен по карти и атласи
 Фиксация на зададена  Всякакви
местна реч в програма датирани и
писмените  Извличане на локализирани
паметници данни от данни
диалектни Екстралингвистич
текстове, ната ситуация
речници и
монографии с
цел създаване на
географска
мрежа
 1. Диалектология / лингвистична география / ареална
лингвистика: източници, методика, задачи и време на поява
Диалектология Лингвистична Ареална
география лингвистика

Методика  Теренно Картографиране  Очертаване на

изследване изоглоси
 Филологически  Очертаване и
анализ на текста интерпретация на
ареали
Задачи  Събиране на  Локализация Определяне на
материала на явленията закономерностите на
 Описание на (създаване на пространственото
диалекта карти и атласи) разположение на
 Първична явленията, отразяващо
обработка на динамиката на
картите развитието

Време на С възникването на Края на ХІХ – Втората третина на

поява античното началото на ХХ ХХ в.
езикознание в.
 2. ПОНЯТИЕТО ДИАЛЕКТ

А. Диалект – основно понятие на диалектологията,

лингвистичната география и ареалната лингвистика
Б. Може да гледаме към това понятие
– като към форма на съществуване на езика
– от функционално гледище
– като към част от диасистема
– като към историческо понятие
– лингвогеографски
 2. ПОНЯТИЕТО ДИАЛЕКТ

В. Една от формите на съществуване на езика (другите форми са

книжовен език и всекидневно-разговорна реч)
Г. Във функционално отношение диалектът е език (т.е. напълно е
възможно някой да владее само родния си диалект)
 диалектът е средство за комуникация на по-голям или по-
малък колектив, но ограничен териториално
 диалектът е единна езикова система, която може да се
изследва като такава и има особености на всички езикови
равнища
 2. ПОНЯТИЕТО ДИАЛЕКТ

Д. Диалектът е мислен като част от цяло (народностен /

национален език): диалект на българския език, диалект на
румънския език
• диасистема ‘системата от диалекти на един език’
• всеки диалект се противопоставя на другите диалекти на
съответния език и има
– особености, които са общи за диасистемата като цяло
– особености, по които този диалект се различава от друг
диалект
• диалектът се противопоставя на книжовния език като
друга форма на съществуване на същия език
 2. ПОНЯТИЕТО ДИАЛЕКТ

Е. Критерии за разграничаването на език и диалект

• взаимно разбиране – ненадежден критерий:
► взаимно разбиране между носители на различни славянски езици #
взаимно неразбиране между носителите на различни немски диалекти
• лингвистични критерии
– структурна близост
– генетическа близост
► арумънски, дакорумънски, истрорумънски, мегленорумънски –
генетическа близост (развили са се от прарумънски) → диалекти на
румънския език;
► българският диалектен континуум (обхваща и македонски диалекти)
– генетическа близост + структурно-типологическо единство
• под коя „шапка“ (книжовен език) е диалектът → наличието на отделни КЕ
→ отделни езици ► български и македонски
• етническо / национално самосъзнание на носителите на диалекта ►
сръбски език и хърватски език
 2. ПОНЯТИЕТО ДИАЛЕКТ
Ж.. Диалектът като историческо понятие = исторически създало се
чрез диференциация и интеграция единство (определение по
Виктор Жирмунски)
З. Спор за съществуването на диалектите
• Грациадио Асколи, итал. романист, 1875, обособява франко-
провансалските говори като самостоятелна група говори
• рецензия на Пол Майер: не е възможно да се установят
границите на диалектите → диалектът не съществува
(„Диалектът е само доста произволна концепция на нашия ум”).
Може да се говори за разпространението на даден езиков факт,
но не и за разпространението на някой диалект, понеже едва ли
ще се намерят и два езикова факта, чието разпространение да
съвпада
• статия-отговор на Асколи: въпросът не е в това, че характерните
черти съществуват и в други диалекти, а в комбинацията от
черти в съответния диалект
 2. ПОНЯТИЕТО ДИАЛЕКТ
• две школи в романистиката: „за“ и „против“ диалектите като
географски обособени местни говори, които се характеризират със
съчетание на определени езикови черти
– „против“ – „Парижка школа”
 след Пол Майер, Гастон Парис (1888): няма две места във
Франция, където да говорят еднакво, но цялата територия на
Франция образува непрекъсната верига от хора, в която всеки
разбира своя съсед от лявата и своя съсед от дясната си страна (←
диалектен континуум). Нещо повече в цяла Романия съществува
това верижно взаимно разбиране → няма диалекти, а има само
различно географско разпространение на различните езикови
черти; призив за изучаване на диалектите, преди да са се
изгубили под натиска на КЕ, настъпващ от центъра Париж →
Атласа на Франция – отговор на този призив
 Гастон Парис, П. Мейер и др. – „Парижка школа”. Жилиерон и
неговите ученици – последователи на тази школа
 2. ПОНЯТИЕТО ДИАЛЕКТ
– „за” – „Швейцарска школа“
• диалектолози – изследователи на конкретни диалекти,
особено на по-добре съхранените говори в Швейцария,
които възразяват срещу отричането на диалектите
• оформя се като позиция по-късно от позицията на
„Парижката“ школа (1893 – статия на А. Хорнинг, в която
се посочват установени до момента диалектни граници),
защото е било нужно събиране на диалектоложките
факти, доказващи съществуването на диалектите
• стремят се към очертаване на диалектните граници по
фонетични признаци
• Л. Гоша – статия „Има ли диалектни граници?” (1903):
въз основа на голям фактически материал доказва
съществуването на диалектни граници (въз основа на
фонетични признаци)
 2. ПОНЯТИЕТО ДИАЛЕКТ

И. Лингвогеографското разбиране за диалекта е свързано с

очертаването на неговите граници – диалектната граница
не е линия (!), а зона с по-голяма или по-малка ширина.
• История на лингвогеографското разбиране за диалекта
– Спор за диалекта.
– заслуги на немската лингвистична география: ядро
‘единна диалектна област’ и преходна зона между едно
и друго ядро
• В лингвистичната география границите на диалекта се
определят чрез изоглосни снопове. Важно е в изоглосния
сноп да има езикови особености от фонетичното,
морфологичното и лексикалното езиково равнище. Често
изоглосните снопове имат отношение към икономически,
политически, културни и социални предпоставки
 2. ПОНЯТИЕТО ДИАЛЕКТ. ЛИНГВОГЕОГРАФСКО
ПОНЯТИЕ ЗА ДИАЛЕКТ: М. А. Бородина. Проблемы
лингвистической географии. Лотарингски диалект (схема 21а)

1. Лексикални изоглоси;
2. Фонетични изоглоси;
3. Граматически изоглоси;
4. Исторически граници
(Лотарингия от края на ХVІІІ
в.)
 3. ДРУГИ ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

А. ДИАЛЕКТЕН КОНТИНУУМ:
• непрекъсната верига от хора, в която всеки разбира своя съсед
от лявата и своя съсед от дясната си страна, но по-малко
някого от по-отдалечено селище, ►български диалектен
континуум, южнославянски диалектен континуум,
севернославянски диалектен континуум
– А–B–C–D–…–M–N–…–Z
 3. ДРУГИ ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

Б. ИЗОГЛОСА ‘границите на разпространение на един езиков

факт’ ► зъб // заб, котка // мачка
3. ДРУГИ ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ. Как се очертава изоглоса

Застъпници на Ѣ в бял, бяла, дядо (БДА 1:17; 2:17; 3:26; 4:25)

 3. ДРУГИ ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

В. Изоглосен сноп ‘съвпадение или успоредно протичане на две

или повече изоглоси’
• по-голям брой изоглоси + по-голяма компактност на
протичането на изоглосите в изоглосния сноп – по-голяма
тежест, стойност на този сноп → показва дълбока диалектна
граница
Г. Ареал ‘територия на разпространение на дадено езиково
явление, чиято граница се очертава от съответната изоглоса’
3. ДРУГИ ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ. Пример за изоглосен сноп М.
Младенов. Ятовата граница в светлината на нови данни.1973

1. И хомòт || З ярèм; 2. И бỳлка || З невèста ; 3. И др. название || З

невестỳлка, невèска ; 4. И бразнà || З браздà; 5. И жèлъд || З жир; 6. И
бурсỳк || З йàзовец; 7. И не-мътеница || З мъ̀теница, мътàн; 8. И намèря || З
нàйда; 9. И зарòвя || З закопàя; 10. И чỳвам ‘слушам’ || З‘отглеждам’; 11. И
 3. ДРУГИ ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ. Пример за изоглосен
сноп D. Mladenova. From Linguistic Geography toward Areal Linguistics: a
Case Study of Tomatoes in the Eastern Balkans. 2010

1. И бразнà || З браздà; 2. И бурсỳк || З йàзовец; 3. И зарòвя || З закопàя ’погребвам’; 4. И

жèлъд || З жир; 5. И хомòт || З ярèм ; 6. И дойъ̀ || З мълзèм ’доя добитък’; 7. И дòйдох,
отѝдох || З дойдòх, отидòх; 8. И кòтка || З мàчка; 9. И ръченѝк ’вид забрадка’; 10. Ятова
изоглоса б’ал || бел
 3. ДРУГИ ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ. Пример за ареали.
М. Младенов. Названия на костенурката в българския език. 1971

1.1. Костенурка; 1.2. Костеница; 1.3. Костена жаба; 2. Корубна

жаба; 3.1. Желка; 3.2. Желва; 3.3. Желбаба
 4. ЛИНГВИСТИЧНА ГЕОГРАФИЯ

• картографско изображение на диалектните различия

• съставяне на атласи
А. Възникване на лингвистичната география
• 1888–1923: Sprachatlas des Deutschen Reichs,
нарисуван на ръка от Georg Wenker (1852–1911),
Ferdinand Wrede (1863–1934) и в най-голяма степен
от Emil Maurmann (1864–1937) http://
www.diwa.info/Geschichte
• Jules Gilliéron (1854–1926), Edmond Edmont (1849–
1926). Atlas linguistique de la France. Paris, 1902–
1910
 G. Wenker. Sprachatlas des Deutschen Reichs

K. 143.
Ich ‘аз’
Wenker-
satz 10
 Диалектна карта на Франция:
галоромански диалектен континуум

https://slmc.uotta
wa.ca/?q=french_
history
Atlas
linguistique de
la France 1:
abeille
Atlas linguistique de la France 2: abeille в част от
франкопровансалските говори
 Б. Сравнение между атласа на Жилиерон и атласа на
Венкер. Основни елементи на лингвистичния атлас
Венкер Жилиерон
Територия  немските  галороманския диалектен
диалекти континуум
 Атласът на  последните две части на
Рейнската атласа → регионален атлас
провинция (провансалската и франко-
(1876): провансалската територия)
регионален
атлас = подстъп
към
националния
атлас
Географска гъста мрежа; рядка мрежа, равномерна
мрежа всички пунктове
 Б. Сравнение между атласа на Жилиерон и атласа на
Венкер. Основни елементи на лингвистичния атлас
Венкер Жилиерон
Начин на  писмена (индиректна,  директна, лично
събиране на т.е. нелична) анкета; проведена анкета;
материала множество събирачи без един събирач,
съответната подготовка подготвен
 директно зададени  директно зададени
въпроси въпроси
 запис в съответния  фонетична
правопис транскрипция

Въпросник  40 изречения на  1920 въпроса

книжовен език  от всички езикови
 основен интерес към равнища
фонетиката
 Б. Сравнение между атласа на Жилиерон и атласа на
Венкер. Основни елементи на лингвистичния атлас

Венкер Жилиерон
Информатор  не е ясно кои са,  стремеж да бъдат местни
няма принцип на жители, владеещи в
подбора им, нито съвършенство диалекта
информация за  1 информатор за пункт
мястото им на
раждане,
образованието,
статута
 1 информатор за
пункт
 Б. Сравнение между атласа на Жилиерон и атласа на
Венкер. Основни елементи на лингвистичния атлас

Венкер Жилиерон
Картографиране  символно:  непосредствен запис
надписи на във фонетична
основната форма, транскрипция на
знаци, изоглоси, диалектния материал
защриховки изходна карта
 →  → отсъства
интерпретативна интерпретация в
карта картографирането
 отделна дума като  отделна дума като
единичен езиков единичен езиков факт
факт
 В. ТИПОВЕ АТЛАСИ

• в зависимост от обхванатата територия → различен обект

→ различни задачи на атласа
• Мелитина А. Бородина: микроатласи / макроатласи
• лингвистичната география започва с макроатласи
► Атласът на Франция – галороманските диалекти
► Немски атлас – всички немски диалекти
• лингвистичната география продължава след това с
регионални атласи = микроатласи → да уточнят и
разширят това, което се знае за съответната национална
макротеритория
• макроатласи от нов тип – на повече от един език → да се
надхвърли националната макротеритория
 В. ТИПОВЕ АТЛАСИ
• Марио Алинеи в зависимост от обхванатата територия и езиковия
обхват: четири поколения атласи
– национални атласи = І поколение атласи
►Атласът на Франция, Немски атлас; Български диалектен атлас
– регионални атласи = ІІ поколение атласи
► Френски регионални атласи; Карпатский диалектологический
атлас (1967); румънски регионални атласи. Особен вид регионални
атласи са преселническите атласи, напр. Атлас болгарских говоров
СССР (1958)
– атлас на група родствени езици = ІІІ поколение атлас
►Общеславянский лингвистический атлас (
http://www.slavatlas.org/index.html); Романски атлас
– атласи на група неродствени езици = ІV поколение атлас
►Atlas Linguarum Europae, Общекарпатский диалектологический
атлас