Тема 3

Езикът като обществено явление

доц. Дарина Младенова

 1. ВЪЗГЛЕДИ ЗА ХАРАКТЕРА НА ЕЗИКА В
ИСТОРИЯТА НА ЛИНГВИСТИКАТА
• Вилхелм фон Хумболт (1767–1835)
– езикът е проява на „народния дух”
– езикът „отразява духовните качества на народа – негов носител”
– отношението на човека към заобикалящия го свят се диктува от
езика → езикът между човека и заобикалящия го свят
• натуралистическо направление в езикознанието – Август Шлайхер
(1821–1868)
– езикът – „образуван от звукова материя природен организъм”
– като растенията и животните – езиците се класифицират в
родове, видове, подвидове
– като растенията и животните – жизнен цикъл: възникване →
растеж от най-прости към по-сложно организирани форми →
стареене → разрушаване
 1. ВЪЗГЛЕДИ ЗА ХАРАКТЕРА НА ЕЗИКА В
ИСТОРИЯТА НА ЛИНГВИСТИКАТА

• психологическо направление в езикознанието – Вилхелм

Вунд (1832–1920), Хайман Щайнтал (1823 – 1899)
– основното в езика е психическият по своя характер
индивидуален говорен акт
• младограматическо направление:
– езикът е изменяща се психофизиологична дейност на
индивида
– Херман Паул (1846–1921): „Всеки акт на езиково
творчество винаги се явява дело на индивида”, „...
всеки индивид има свой собствен език и всеки от тези
езици има своя собствена история”
 1. ВЪЗГЛЕДИ ЗА ХАРАКТЕРА НА ЕЗИКА В
ИСТОРИЯТА НА ЛИНГВИСТИКАТА

• Алексей А. Шахматов (1864–1920):

– езикът на колектива (на селото, града, областта, народа) е
научна фикция. Реално съществува само езикът на индивида.
• Карл Фослер (1872–1949)
– езикът е индивидуален творчески акт: „По своята същност
всяко изразяване чрез езика представлява индивидуално
духовно творчество...”
• неолингвисти
– езикът е духовна дейност, духовно творчество, непрекъснато
художествено творчество, езикът е израз на естетическо
творчество → възникването и разпространението на
езиковите новообразувания прилича на възникването и
разпространението на женската мода, литературата и
изкуството
 1. ВЪЗГЛЕДИ ЗА ХАРАКТЕРА НА ЕЗИКА В
ИСТОРИЯТА НА ЛИНГВИСТИКАТА

• Ф. дьо Сосюр – основоположник на

социологическата лингвистична школа
– преди него Филип Ф. Фортунатов (1848–1914,
московска лингвистична школа), Ян Бодуен де
Куртене (1845–1929, основоположник на казанската
лингвистична школа) – социален характер на езика
– общественият характер на езика е вътрешно
свойство на езика
– езикът не може да съществува без говореща маса
– поради социалния характер на езика отделният
индивид не може сам да го създава и да го изменя
 1. ВЪЗГЛЕДИ ЗА ХАРАКТЕРА НА ЕЗИКА В
ИСТОРИЯТА НА ЛИНГВИСТИКАТА
Петер Биксел, „Масата си е маса”
(Ein Tisch ist ein Tisch), разказ, 1995
Леглото наричаше картина.
Масата наричаше килим.
Стола наричаше будилник.
Вестника наричаше легло.
Огледалото наричаше стол.
Будилника наричаше албум.
Шкафа наричаше вестник.
Килима наричаше шкаф.
Снимката наричаше маса.
А албума наричаше огледало.
Значи:
Сутрин старият човек
оставаше дълго да лежи в
картината, в девет звънеше
албумът, човекът ставаше и
стъпваше върху шкафа, за да
не му мръзнат краката,
тогава взимаше дрехите си
от вестника, обличаше ги,
поглеждаше в стола на
стената, сядаше на будилника
пред килима и разлистваше
огледалото, докато
намереше масата на своята
майка.
 2. АРГУМЕНТИ ЗА ОБЩЕСТВЕНИЯ ХАРАКТЕР
НА ЕЗИКА. А. Деца, отгледани от животни

Най-подробно е описан случаят с две момичета, намерени в 1920 г. в Индия.

Те са отгледани от вълчица. Амала е била на около година и половина и е
починала около година след намирането си, а Камала е била на около 7–8
години и умира 9 години след намирането си.
2. АРГУМЕНТИ ЗА ОБЩЕСТВЕНИЯ ХАРАКТЕР
НА ЕЗИКА. А. Деца, отгледани от животни

• намерени в бърлога на
вълчица
• не се оставяли да
бъдат облечени,
дращели и хапели
хората
• ходят на четири крака,
след седем години
обучение Камала се
научила да ходи
изправена, но ако се
почувствала
застрашена, бягала на
четири крака
 2. АРГУМЕНТИ ЗА ОБЩЕСТВЕНИЯ ХАРАКТЕР
НА ЕЗИКА. А. Деца, отгледани от животни

• ядат само сурово месо

• лочат водата с език
• Камала допуска в някаква
степен хората до себе си след
смъртта на Амала
• научила до края на живота си
около 40 думи
• развитието на 17-годишната
Камала съответствало на
развитието на 4-годишно дете
Още подобни случаи: • https://
https://www.edubloxtutor.c onedio.co/content/wolf-girls-of-go
om/amala-kamala damuri-the-story-of-amala-and-ka
/ mala-15677
 2. АРГУМЕНТИ ЗА ОБЩЕСТВЕНИЯ ХАРАКТЕР
НА ЕЗИКА. А. Деца, отгледани от животни

Какво доказва случаят на Амала и Камала и другите

подобни на тях?
• човек се ражда със способността да усвои езика на
обкръжаващото го общество
• но за да го усвои, е необходимо да живее в това
общество
 2. АРГУМЕНТИ ЗА ОБЩЕСТВЕНИЯ ХАРАКТЕР
НА ЕЗИКА. Б. Смърт на езиците
• когато изчезнат носителите на даден език / даден език престане да се
употребява от своите носители → езикът умира
• с колонизацията на Америка от европейците през ХVІ–ХVІІІ в. цели
племена са избити или измират от болести и глад → езикът им изчезва
• траките
– развита материална култура и изкуство
– около сто години се съпротивляват срещу римското завоевание
– 46 г. падат под римска власт
– романизация / елинизация на тракийското население – главно в
градовете: (1) билингвизъм; (2) ограничаване на сферата на употреба
на тракийския език; (3) постепенно изоставяне на тракийския език
– VІ в. – останалите извън градовете траки са асимилирани от
славяните
 2. АРГУМЕНТИ ЗА ОБЩЕСТВЕНИЯ ХАРАКТЕР НА
ЕЗИКА. Б. Смърт на езиците
• българите в Румъния
–70-те години на 20 в. – изследване на говора им
–разпръснато заселени в 166 селища между Дунав и Карпатите на голяма
територия, без реални връзки и отношения между отделните селища
–контакти с околното население, казарма, училище, църква – на румънски
език → смесени бракове
–в селска среда, при компактно българско население, българският език в
семейна среда, но и в махалата, на улицата, в по-тесни производствени сфери
↔ в градска среда – българският език остава само за семейството
–български монолингвизъм → българо-румънски билингвизъм → румънски
монолингвизъм
–много информатори казват, че примерно освен тях в селото има още 2–3
души, които говорят български, че са женени за румънка, че децата им не
говорят български
–http://www.corpusbdr.info/?goto=%
D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BE
 3. СОЦИАЛНА ДИФЕРЕНЦИАЦИЯ НА ЕЗИКА

Арго

Тайни
Професионалн Социолекти от
професионални
и диалекти арготичен тип
Социална говори
диференциация
Детски тайни
Жаргони Групови говори
говори

Класови
жаргони